Преди време в една своя
статия Пол Креиг Робертс, известен
финансист в правителството на САЩ по
времето на Рейгън, изрази удивление, че
Русия продължава да търпи издевателствата
на ЕС и САЩ във формата на икономически
санкции, а не вземе да наложи най-сериозните
санкции на ЕС – ограничаване на вноса
на газ в съюза! Тогава тази идея ми се
видя странна, защото за мен оставаше
открит въпросът, какво ще прави Русия
с газа, който добива в момента? Оказа
се, че по този въпрос човек трябва просто
да прояви малко въображение и да се
сети, че санкции за износа на газ за ЕС
могат да се наложат за бъдещето –
например да се насочи Южният поток в
друга посока! В края на краищата Южен
поток е газ в бъдещето, който – както
излиза – също може да бъде предмет на
санкции.
Европа получава газ от
Русия още от времето на СССР. С разпадането
на Съветския съюз, в основните страни
на Западна Европа и САЩ възникна идеята
за приватизация на природните ресурси
на Русия от западните нефтени компании.
В това направление нещата като че ли
вървяха добре, макар и тегаво, защото
първоначално нефтодобивът беше
приватизиран от руски олигарси, а руското
правителство изглежда нямаше намерение
да приватизира Газпром.
За съжаление на Запада
обаче на власт в Русия дойде Путин. Ако
западните политици си бяха дали труд
да проявят по-голям интерес към неговото
резюме, щяха да видят, че кандидатската
му дисертация е посветена на ролята,
която природните суровини могат да
играят в бъдещето развитие на Русия!
Следващите събития в развитието на
Русия показаха, че Путин има сериозни
намерения да проведе в живота идеите
за използването на природните ресурси
за стабилизирането на централната власт
в страната и да парира опитите на Запада
да сложи ръка по-специално на нефтодобива.
Най-известният казус в тази насока беше
съдбата на Ходорковски и компанията
Юкос.
Доколкото си спомням
от една дебела книга за историята на
нефтодобива в света, която прочетох
преди доста години, Ходорковски се
опитал да търгува между Ексон и Шеврон
продажбата на Юкос, като нарушил
обещанието си, дадено на Путин, че няма
да продава повече от 50% от Юкос. Когато
Путин разбрал за преговорите на
Ходорковски от президента на Ексон, при
които Ходорковски уговарял, ако не се
лъжа, продажбата на целия Юкос, то съдбата
на Ходорковски била решена! Доколко е
вярна тази история не гарантирам, но
книгата беше много солидна и описваше
историята на нефта през последните
повече от 100 години, като при това
описанието на редица други събития
напълно съвпадаха с описанията от други
книги, така че лично аз нямам съмнения
по дадения въпрос.
След като парира опитите
за приватизиране на нефтодобива от
западни компании, Путин положи усилия
за постепенна реприватизация на
нефтодобива, като засега някои нефтени
компании остават частни, но общо взето
в руски ръце. При това нефтопроводите
са в ръцете на държавна компания, което
осигурява държавния контрол върху
транспорта на голяма част от добивания
нефт.
Газпром твърдо остана
в ръцете на държавата, защото газът има
да играе голяма роля в близкото бъдеще,
особено във връзка с енергийния преход,
който се набелязва поради заплахата от
климатични промени, а те вече се усещат
в различни страни, включително и в
България. Работата е там, че газът
генерира относително най-малко въглероден
двуокис в сравнение с другите горива,
вероятно на първо време ще се използва
като източник на водород за водородните
електрически батерии, които са на път
да революционизират транспорта,
представлява важна суровина в индустрията
за производство на торове и т. н. Освен
това газът се транспортира сравнително
евтино по тръбопроводи. Благодарение
на евтиният газ от Русия Европа до голяма
степен ликвидира използването на каменни
въглища в енергетиката си. Тук му е
мястото да отбележа, че електроцентрали
на газ, но използващи газови турбини, а
не водна пара, са много удобни за
използване съвместно със слънчеви и
вятърни генератори на електроенергия
поради това, че могат да влязат в режим
буквално за минути, при това когато не
работят не изразходват практически
никаква енергия.
Поради горните причини
за близкото бъдеще газът е важен източник
на енергия и суровина за ЕС и на мен
винаги са ми звучали странно изказванията
на някои "специалисти" в България
за това, че страната и ЕС всъщност нямат
нужда от повече газ и респективно от
Южен поток!? По-долу ще се опитам да
поясня какво имам предвид.
1. Поначало идеята за
Южен поток възникна по време на миналата
газова криза, когато Украйна, през която
се транспортират около 15% от нужния на
ЕС газ, отказа да плаща задълженията си
на Газпром. Очевидно беше, че Украйна е
в извънредно тежко финансово положение
и не може да се счита за сигурен път за
транспорт на толкова важна за ЕС суровина.
В момента Украйна е в далеч по-тежко
икономическо положение и е съвършено
непонятен стремежът на ЕС да блокира
осъществяването на Южен поток, освен
ако на този ход не се гледа само като на
средство за политически натиск върху
Русия във връзка със събитията в Украйна.
Това означава, че в близките години ЕС
вероятно има намерение да плаща сметките
на Украйна, за което трябва честно и
почтено да се информират народите на
страните-членки на съюза. Казвал съм го
много пъти, ще го кажа още веднаж:
Украйна е и ще бъде
„пропаднала страна“ поне през следващите
10 години. Според някои преценки Полша
струва на ЕС близо 200 милиарда евро!
Когато Полша влизаше в ЕС, тя беше в
цветущо състояние в сравнение с Украйна
сега! Можете да си представите колко би
струвало възстановяването на Украйна
при положението, в което е тя сега? Аз
се съмнявам ЕС да е в състояние да намери
необходимите средства за тази според
мен непосилна задача! При това остава
открит и въпросът за бъдещото поведение
на украинците, за което днес никой няма
реална представа или прогноза! Днес те
са за ЕС, но довчера бяха за Русия! За
кого ще бъдат след година на мизерия,
когато разберат, че никой няма намерение
да им разреши да се придвижват свободно
из ЕС и да работят там законно!
2. Често противниците
на Южен поток говорят за диверсификация
на източниците на газ за Европа. В тази
връзка ще се опитам да изброя възможните
източници на газ и да оценя, доколкото
ми е възможно, тяхната надеждност.
– Един от източниците
на газ за ЕС са находищата в Северно
море. За момента се счита, че те вероятно,
при сегашните темпове на използване,
ще стигнат за около 18-20 години.
– Друг възможен източник
е Северна Африка, по-специално Алжир.
Струва ми се, че като се имат предвид
настоящите събития в ислямския свят и
предвид на ситуацията в Либия, то едва
ли особено може да се разчита на каквито
и да са енергетични източници от Северна
Африка. Предполагам, че неолибералните
кръгове в ЕС няма да повторят в Алжир
авантюрата си от Либия, но това, какво
ще стане в бъдещето, както се казва, е в
ръцете на Аллаха, а засега той не е
особено благоразположен към християнския
свят.
– Твърди се, че около
Израел и изобщо в Източното Средиземноморие
са открити големи залежи на газ. Ако
това е вярно и ако Аллах е благоразположен
към християнска Европа и ционистки
Израел, то след десетина години може да
се очаква някакъв газ от тези находища,
но това е нещо, което тепърва ще започва
да се развива в един изключително
нестабилен район на света.
– Съществуват възможности
за доставка на газ от Иран по тръбопровод
през Турция и/или Ирак и Сирия. И двата
пътя са проблематични по различни
причини, но най-важното е, че Израел
никога няма да допусне достъп на Европа
до ирански газ, а засега думата на Израел
се чува най-силно от думите на всички
останали, особено в Конгреса на САЩ.
– Съществуват и идеи
за доставка на втечнен газ от Катар с
кораби или нормално по тръбопровод през
Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и/или
Ливан, но по редица причини този път е
малко вероятен в близките десетина
години.
– Някои "специалисти"
много говорят за доставки на втечнен
газ от САЩ. Искам да отбележа, че в САЩ
засега не съществува необходимата
инфраструктура за подобни доставки.
Изваждането на необходимите лицензи
е процес, който може да трае с години и
да срещне обществена съпротива в САЩ
поради предполагаемите опасности за
околната среда и най-вече поради
отрицателното влияние, което ще има
износът на газ на цените му в САЩ. Това,
че противниците на Русия говорят и
обещават доставки на газ от САЩ, са
празни приказки, които не струват нищо,
но очевидно влияят на въображението на
техните слуги в ЕС. Освен това втечненият
газ винаги ще бъде по-скъп от този,
доставен по тръбопровод, за което
ентусиастите на този метод за транспорт
на газ обикновено си мълчат. С други
думи материали, произведени с американски
газ в Америка винаги ще бъдат по-евтини
от същите материали, произведени с
американски газ в Европа!
– Перспективите за
добив на шистов газ в Европа са нулеви.
Причините за това са свързани както с
геологията на континента, така и с
отношението на населението към подобни
методи за добив на енергетични източници.
С две думи работата се състои в това, че
добивът на шистов газ изисква разполагането
на сонди практически на всеки един-два
квадратни километра, което за гъсто
населената Европа, в която няма пустини
и голяма част от земята се използва за
добив на храни, за транспортна
инфраструктура или е в границите на
населени места, добивът на шистов газ
е практически невъзможен, дори и да го
има.
Специално искам да
отделя внимание на мечтите на много от
нашите политици, че в България има едва
ли не огромни залежи от нефт и газ –
шистови и конвенционални. Откакто се
помня, а това е вече в продължение на
повече от 50 години, съм проявявал интерес
към политически и икономически въпроси.
През целия този период отвреме-навреме
е избухвала трескавата надежда, че в
България има големи залежи на петрол и
газ. За съжаление досега всички проучвания
по тези въпроси са давали отрицателни
резултати или поне мижави резултати,
които в никакъв случай не сочат, че
България може да стане Кувейт или Катар
на Балканския полуостров. В допълнение
искам да отбележа, че ако Господ се смили
над нас и се окаже, че наистина е "заровил"
някакво подобно богатство в нашата
територия, то моля само да си представите
какви договори ще бъдат сключени с
Шеврон, Ексон, Шел или някоя друга голяма
нефтена компания за добива на това
богатство и кой ще си "оближе пръстите"
от подобна благина? Както сагата с Южен
поток, така и сагата с Белене и
златодобивните концесии в България
дават ясен и недвусмислен пример за
това, кой ще спечели от подобни открития!?
Но ако се върнем отново
на историята с Южен поток, то искам да
подчертая преди всичко, че отказът от
проекта е поредната блестяща маневра
на Путин. Какво имам предвид?
1. Преди да започне да
носи пари на Газпром, проектът ще "изяде"
повече от 20 милиарда долара и то в момент,
в който Русия е силно ограничена във
възможностите си за достъп до валута.
2. САЩ и слугите им от
бюрокрацията в ЕС ще намерят хиляди
начини да шантажират Газпром и Русия,
включително с ембарго върху технология
и техника, необходими за построяване
на газопровода.
3. Европа неизбежно ще
има нужда от допълнителни количества
газ, но това ще се прояви след няколко
години. С хода си да прекара газа през
Турция Русия ще се нуждае от значително
по-малко средства, в предоставянето на
които ще ѝ помогне Турция. Освен това,
както отбелязах по-горе, Турция е вероятен
хъб за достъп до газ от Близкия и Средния
Изток и с увеличените си доставки за
Турция, Русия стъпва на този хъб преди
другите и ще има всички предимства от
този ход в бъдещето. При това Русия не
губи нищо от факта, че тръбопроводът ще
минава през Турция, защото за Газпром
е без разлика кой ще получава транзитните
пари, а Европа, когато се усети, че има
нужда от допълнителен газ, ще има
удоволствието да се помоли на Турция
за достъп до количествата, които са ѝ
нужни, естествено срещу съответното
заплащане. Това разбира се ще важи и за
България, която обаче вече ще бъде
зависима не само от Русия, но и от Турция!
4. През последните години
Турция все повече и повече се отдалечава
от Европа по разбирания и политически
цели и ценности. Тя не винаги застава
мирно и не винаги козирува при появата
на американски генерали и политици,
имащи едни или други претенции към
поведението ѝ в нейния геополитически
район. Нека си спомним само, че Турция
не разреши САЩ да използва територията
ѝ за атака срещу Ирак през 2003 година, а
и сега поведението ѝ към събитията в
Сирия е, бих казал, двусмислено. За мен
е открит въпроса как Путин ще разреши
противоречията между него и Ердоган по
въпроса за Сирия и Асад, но допускам, че
те ще намерят подходящо и взаимноизгодно
решение на въпроса. Турция е бързо
развиваща се икономика с над 76 милиона
души население и над 1,5 трилиона национален
валов продукт. Тя е един от най-големите
търговски партньори на Русия и отклонението
на Южен поток през територията ѝ дава
далеч по-бързи икономически резултати
за Русия, без да я подлага на унизителен
икономически натиск от страна на САЩ и
ЕС.
В заключение мога само
да подчертая политическата импотентност
на нашите политически пигмеи, които,
забъркани в дребнавите си борбички,
отново не можаха да защитят интересите
на страната. Сега ще се извадят договори
и преговори, с които да се докаже, че
Русия всъщност нищо не е била обещала
на България, но това, че може би нищо не
е обещала, вероятно се дължи на факта,
че нашите джуджета не са намерили време
да поискат нищо от блъскане и ритане
под масите на преговорите, стараейки
се да получат лични и семейни изгоди от
нещо, което е от ранга на държавен и
общонароден интерес!
Освен това мисля, че
мога да успокоя противниците на влизането
на Турция в ЕС! От доста дълго време
погледите на Турските политици са
насочени в абсолютно друга посока и
опасенията на нашите "патриотични"
партии са напразни и комични. Предполагам,
че апетитите на Турция към някои територии
на Балканите не са се променили, но това
е тема на други разговори.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар