За Доган и Радан

Преди няколко дена слушах предаването, водено от госпожа Ризова по БиТиВи, и по-специално интервюто ѝ с Радан Кънев. В него стана дума за речта на Доган на събирането на ДПС по случай новата 2016 година в така наречените "Сараи" в Бояна. Коментарът на Кънев за речта направо ме сащиса и веднага изпратих няколко писма по електронната поща на приятели с молба да ми намерят линк към речта на Доган, за да видя какво толкова е предизвикало яростно-примитивната реакция на господин Кънев срещу нея. Не щеш ли, още на следващия ден, Камен Мутафов, съвсем неочаквано, ми изпрати въпросната реч, очевидно с желанието да провокира мнението ми за нея.

Прочетох речта веднъж, дваж, че дори и триж и не можах да разбера какво точно е предизвикало гнева на господин Кънев? Във всеки случай не можах да намеря връзката между речта на Доган и коментара на Кънев пред Ризова, който между другото беше включен, може би от Камен, в текста след речта.

По повод на отговора на Радан си спомних някогашния виц за радио Ереван. Когато Никсън задал въпрос на радиото "Защо в СССР няма демокрация?", радиото отговорило ни в клин, ни в ръкав "А у вас почему негров вешают!".

Да си призная много се чудих, дали да коментирам речта на Доган в блога си, но както е известно "шило в торба не стои", та не можах да се въздържа! Работата е там, че аз многократно съм характеризирал ДПС като мафиотска структура, а за Доган съм казвал, че го възприемам като "Capo di tutti capi" в тази структура. В този аспект моят коментар на речта би могъл да се възприеме като отстъпление от досегашните ми възгледи. По тази причина искам още отсега да заявя, че отношението ми към ДПС не се е променило от тази реч, нито пък мнението ми за ролята на Доган в мафиотската структура, но не мога да не отбележа, че речта на Доган ме впечатли с дълбочината и смелостта на анализа си, а в контраст с нея, базирано на отговора на Радан Кънев, мнението ми за последния падна още по-ниско!

Като се чудех как да построя писанието си, аз реших, че ще е най-лесно да коментирам речта в отговор на цялостното впечатление, която тя създава у мен, без да се впускам в коментари на отделни витиевати фрази и позовавания на полеви вибрации.

Твърдението на Доган, че "...тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред" не може да бъде оспорвано сериозно.

Финансовата криза показа недъзите на съвременната световна финансова система, базирана на манипулации, които заменят развитието на производителните сили на Запада с финансови спекулации, носещи огромни печалби на тези, които имат достъп до тях. Печатането на пари се превърна в основна индустрия на САЩ и доведе до трилиони долари в касите на супербанките, които бяха спасени от банкрут с парите на данъкоплатците! Въпреки това, или може би точно поради това, икономическият ръст е минимален както В САЩ, така и в редица държави от ЕС. Не случайно последните 7-8 години получиха в историята името "Великата рецесия"!

Няма съмнение, че олицетворението на Европейската идея, наречено Европейски съюз, е в дълбока криза. Доган е силно песимистичен за перспективите на обединена Европа. Аз си мисля, че все още има надежда, но Европа трябва да се откаже от ролята си на политическо и военно джудже и да се изправи с целия си ръст, предявявайки открито интересите си пред своите партньори от другата страна на океана. Както се видя от мигрантската криза, Европа има свои интереси, продиктувани от географското ѝ положение, и не може да си позволи до безкрай да робува на хегемонистичните интереси на англосаксонците и ционизма.

Обидно е, когато основните причинители на мигрантската криза и изобщо на целия батак в Близкия и Средния изток, каквито безусловно са САЩ, да обвиняват една след друга европейските държави в хомофобия, национализъм и фашизъм, когато те самите искат да спрат изобщо достъпа до САЩ не само на мигранти от този район, но дори и на гражданите на ЕС, които произхождат от района или са го посещавали през последните 5 години!

Русия и Китай наистина предявяват претенциите си за място около "кръглата маса" на световната политика, а България се намира практически на един континент с тях и дори на границите на разлома, т. е. между ЕС и Русия. НАТО някога беше създадено "to keep the Russians out, the Germans down and the Americans in!". Когато Студената война завърши, тази мъдрост би трябвало да престане да е валидна, но като че ли тя се промени в "To keep the Europeans down, the Americans in and the Russians out!". Пактът постепенно се превърна в фигов лист на хегемонистичните амбиции на САЩ, за да ги прикрива и да им придава невинния характер на международна хуманитарна дейност.

Доган призовава съпартийците си да помислят сериозно върху настъпващите дълбоки промени в пластовете на световната политика и да си извадят необходимите заключения за това, какво е мястото на ДПС при съвременните политически тенденции. Какво точно следва за ДПС от тези думи аз не знам, но Доган очевидно иска да предпази партията от привързване към неоотоманските амбиции на Ердоган и Давутоглу, базирани на тяхната ислямска същност. Свалянето на руския бомбардировач над Сирия демонстрира по недвусмислен начин, че една държава като Турция може да манипулира чрез НАТО и ЕС политиката на Запада, изправяйки го пред реалната опасност от ядрена война с Русия. Отстъплението на ЕС пред наглия рекет на Турция с мигрантите и мекушавата реакция на Съюза, изразена чрез обещания за безвизов режим и ускоряване на процедурата по приемането на нашата югоизточна съседка в Съюза, отново демонстрират неспособността на ЕС за твърда и самостоятелна политика, базирана преди всичко на интересите на членовете на общността.

Доган се провъзгласява за радетел за балансирана политика на България между Турция и Русия, а аз бих добавил към тях и ЕС, защото ЕС все още не е една държава, не е дори и конфедерация на много държави, поради което България трябва да базира интересите си не на чувствата на различните "фили" и "фоби", а на реалните интереси на страната и на реалните опасности за нейното благоденствие и дори съществувание!

Аз бих желал да отбележа, че според моето скромно мнение Доган цели няколко неща с тази своя реч:

1. Отново да демонстрира, че той е политически деец, разбиращ теченията в световната политика, за който интересите на електората му трябва да съвпадат с интересите на България като цяло.

2. Той желае да се изяви на фона на политическите джуджета, борещи се за благоволението на чуждестранни господари, като се издигне над техните жалки амбиции за материален успех.

3. Доган държи ДПС самò да е господар на съдбата си, а не слуга на чужди интереси. Той очевидно чувства опасността ДПС да излезе от ролята си на независима партия, което ще я изложи на допълнителни обвинения, че работи в услуга на чужди интереси.

4. Доган желае ДПС да работи само за собствените си интереси, които според мен той разглежда като неразривно свързани, даже нещо повече, определени от интересите на олигархичните структури, на които то всъщност е слуга.

В отговор на речта на Доган, която независимо от вътрешнопартийните цели, които той си поставя, Радан Кънев, в добрия стил на някогашната комунистическа партийна пропаганда, взима баданарката и с широк размах пише "А у вас почему негров вешают!", защото иначе не мога да изтълкувам думите му:

"Можем да гледаме на речта на Доган по два начина – единият е, че някой се е напил и е говорил много сложни думи в опит да впечатли аудиторията, което няма да е първият път в неговата кариера. Другият е, че дефакто лидерът на ДПС, въпреки всички глупости и безсмислени каламбури, които използва, дава едно много ясно и тежко политическо послание – че ДПС трябва еднозначно да се върне към корените си на кадесарска съветска формация, т. е. на нещо, което руските служби са имплантирали в България и което обслужва руска политика и то политика на старите служби, прокомунистическа политика на службите, т. е. на мафията от 90-те години."

Не знам как го чувствате вие, но на мен думите на Радан много повече ми напомнят за някогашните редакционни статии на „Работническо дело“, отколкото речта на Доган. Не искам да кажа, че ДПС не е творение на някогашната партийна олигархия, но борецът срещу наследството на тази олигархия би трябвало да демонстрира по-голяма изисканост и политически усет в коментарите си, а не да размахва баданарката наляво и надясно, използвайки шаблони, характерни за онова време, когато противниците му демонстрират интелект и разбиране на съвременните политически течения и тенденции.

Нищо чудно, че подобни тесногръди и доктринерски политици като Радан Кънев доведоха до маргинализацията на т. н. "десни" в България. Любопитен съм дали политическото джудже Радан Кънев ще има куража и глупостта да се кандидатира за президент и дали провалът му в подобно начинание най-после ще го накара да се замисли над собствените си "таланти" на политик?

Дилетант

Републиканците – кандидати за президент на САЩ

Последните за годината дебати на кандидатите от Републиканската партия на САЩ протекоха в типичната за подобно събитие истерия! Основните рецепти на участниците както винаги се свеждаха до препоръки от типа:

- Да се бомбардира ИДИЛ докато пустинята не започне да фосфоресцира!

- Да се унищожи Асад!

- Да се унищожи Иран!

- Да се свалят руските самолети!

- Да се започне "кибернетична война" срещу Китай!

- Да се увеличи армията, флотата и военновъздушните сили!

- Да се модернизира ядреното оръжие на сушата, във водата и във въздуха!

- Да се шпионира всеки и всичко!

- Да се издигнат огради по границите и да се затворят вратите за емигрантите!

Паниката след Париж и Сан Бернардино се чувства в думите на всеки един от кандидатите за бъдещ президент на САЩ от Републиканската партия.

Според Кристи Обама и Хилари са предали Америка!

Според Марко Рубио въоръжените сили на САЩ са практически унищожени! В Сирия няма вече "алтернативни групи", които биха могли да бъдат подкрепени в борбата срещу Асад, защото президентът на САЩ не е в челните редици на борбата срещу тероризма!

Според Тед Круз фанатиците от ИДИЛ ще бъдат изпепелени само като чуят името на "правилния" бъдещ президент на САЩ, който разбира се трябва да бъде той!

Някогашната секретарка, след това главен менажер на Лусент и в края на безславната си кариера в изчислителната техника шеф на Хюлет Пакард, Карли Фиорина, е убедена, че органите на закона не са успели да разкрият овреме Бостънските атентатори, само защото не са им били правилни алгоритмите за анализ на данните от подслушванията!? Човек би могъл да си помисли, че тя, въпреки безславната си кариера, довела до провал на бисерите (Лусент и Хюлет Пакард) в съвременните компютърни технологии, разбира от алгоритми и компютри!?

Губернаторът на Охайо Джон Кейсик счита, че разковничето на успеха е масова инвазия в Сирия и нокаутиране на Русия!

Кристи обещава да сваля руски самолети!

Фиорина обещава, че тя няма да преговаря с Путин, докато не възстанови Шестия американски флот!?

Слава Богу, че отвреме-навреме се чуват и нормални изказвания като това на Ранд Пол, който справедливо отбеляза, че ако целта на американците е да се започне Трета световна война, то Кристи вероятно би бил най-подходящият кандидат за президент!

Джеб Буш, който беше единственият кандидат с кураж да критикува Доналд Тръмп, го нарече "кандидат на хаоса"! Той отбеляза, че Тръмп получава информацията си за света от шоу бизнеса, намеквайки, че изглежда Тръмп не знае от какво се състои стратегическата ядрена триада.

В замяна на това Марко Рубио тържествуващо обясни, че става дума за ракети с наземно, въздушно и морско базиране и че ако той стане президент, ще ги модернизира едновременно всичките!

Истината е, че Тръмп свири първа цигулка в състезанието. Той обяви, че ще строи ограда по границата с Мексико и сега всички искат да строят огради. Обяви, че няма да допусне повече мюсюлмани в Америка и сега всички се надпреварват да обясняват как ще ограничат и даже ще спрат емиграцията на мюсюлманите! Тръмп обяви, че ще бомбардира ислямистите и сега всички се надпреварват да обясняват как всеки от тях ще ги изтрие от лицето на земята! Проблемът на останалите обаче е, че Тръмп е шоумен и успява да излъчва заканите си по начин, който възбужда екзалтирано удоволствие на републиканската тълпа, а останалите изглеждат жалки преписвачи!

Все пак се чуват и разумни приказки. Ранд Пол подчерта, че в двупартийния си стремеж да сваля режими (Ирак, Либия и Сирия), Америка генерира сегашния хаос в ислямския свят, в който процъфтява ИДИЛ и всякакви други течения и групировки на фундаменталисткия тероризъм. С него се солидаризираха Тръмп и Круз, подчертавайки, че като че ли трябва борбата да не се води срещу всички и всеки, а може би първо трябва да се приключи с ИДИЛ, като за тази цел би могла да се ползва дори и помощта на Русия, макар че това беше повече намек, отколкото ясно изразени намерения. Все пак не бива да забравяме, че на един от предишните дебати Тръмп заяви, че той няма проблем да говори дори с Путин, ако е необходимо, за да се изкорени злото на ислямския тероризъм. Подобни мисли са анатема за Кристи, Рубио, Кейсик и Фиорина. Всеки от тях е готов да поведе Америка на борба едновременно срещу ИДИЛ, Асад, Иран, Русия и Китай. Всеки един от тях обещава да бъде президент, който ще застане начело на борбата срещу тероризма, а няма да води борбата от ариергарда ("leading from behind"), подобно на Обама.

Както винаги Средствата за масова дезинформация (СМД) се опитват да обяснят кой е победителят в дебата. От това, което чух, насилвайки се да изслушам целия дебат, аз нямам представа кой е победителят. Може би проблемът ми е в това, че приказките на болшинството от кандидатите ми изглеждат безсмислени и изпълнени с надути фрази, претенции за величието на Америка, за величието на американското оръжие и армия, а също така и на лична хвалипръцковщина, целяща да прикрие пълна или частична неграмотност по въпросите на световната политика и новите тенденции в света. В допълнение почти всички републикански кандидати считат, че промяната на климата на Земята е лъжа, измислена от учените, за да получават все по-големи и по-големи субсидии.

Невероятното е, че Републиканската партия не може да произведе нищо повече от банда игнорамуси, претендиращи за позицията на "най-важния човек на планетата", както често СМД обичат да титулуват президента на САЩ!

Дилетант

Моите университети: Общежитието и някои от моите съквартиранти

В Ленинград пристигнах през януари 1964 година, след дълга борба да си уредя преместването от "Харковския институт по минно машиностроене, автоматика и изчислителна техника" (ХИГМАВТ) в далеч по-престижния "Ленинградски електротехнически институт" (ЛЕТИ). Впрочем, основната причина да се боря за преместването от Харков в Ленинград беше преди всичко желанието ми да бъда заедно с моя приятел Боби, но немалка роля изигра и потресаващата разлика между Харков и Ленинград в културно и в битово отношение.

Общежитието на ЛЕТИ за чуждестранни студенти по онова време се намираше на "I Муринский проспект". То представляваше една мрачна пет­етажна сграда с формата на буквата "П". На всеки етаж имаше по тридесетина стаи, разположени от двете страни на коридора. Болшинството от стаите бяха за по четирима души, но имаше и няколко по-големи стаи.

В подземието на общежитието имаше нещо като обща баня с около десетина душа в едно помещение и съседно помещение, което играеше ролята на съблекалня. Покрай стените на "съблекалнята" имаше скамейки, на които сядахме да се съблечем и на които си оставяхме дрехите, докато се къпехме. Банята не работеше винаги, защото не винаги имаше топла вода, но когато работеше, се редувахме с жените, като един ден се къпеха мъжете, а друг – жените. Когато нямаше по-дълго време топла вода, ползвахме околните обществени бани. Аз лично ходех в една, която се намираше на няколко спирки с трамвай, близо до Гренадирския мост над Нева. В нея имаше малко басейнче със студена вода и "парилка" с амфитеатрално подредени скамейки. Чистачки свободно шетаха около басейнчето следейки да не се прекалява с бирата и поддържаха парата в парилката.

Тоалетните, разбира се, бяха общи – по две на етаж, като едната беше дамска, а другата мъжка. Всяка имаше по 3-4 кабинки. Тоалетна хартия нямаше и за целите на хигиената се ползваха вестници. Особено се ценеше официозът на ГЕСП "Нова Германия" (Neues Deutschland) заради тънката, фина, мека, но иначе жилава хартия. Чистотата в тоалетните беше приемлива до един ден след като минеха чистачките, но в края на периода между чистенето положението ставаше трагично. Особено лошо беше след празници, когато през нощите общежитието кънтеше от музика и танци, а алкохолът се употребяваше в особено големи количества.

До тоалетните помещения имаше по едно помещение с около десетина умивалника, а до него се намираха кухните с шкафчета за съхраняване на храна (разбира се под ключ), 2-3 газови печки и мивка.

На партера на общежитието имаше бюфет със 7-8 маси. В него се продаваха варени кренвирши, варени яйца, черен хляб, кашкавал, прясно мляко, сметана, кефир и коржики (кръгли сладки). Понякога имаше и варени макарони и това общо взето беше храната ни на закуска и вечеря. В общежитието имаше няколко читални стаи и една неголяма зала за празненства и съботните вечерни танци.

Когато пристигнах в общежитието, Боби все още не се беше върнал от ваканция в България и аз бях изложен на административната случайност при определяне на стая, в която да живея. Случайността не беше милостива към мен и аз попаднах в една стая с десет души, където леглата бяха наредени толкова плътно и прецизно, че за да се добера до моето трябваше да изпълнявам пируети достойни за световно първенство по фигурно пързаляне. Няма смисъл и да обяснявам, че моето легло беше най-далече от вратата и най-неудобното във всяко отношение. Що се отнася до наличието на нощно шкафче или място в гардероба, то това бяха луксове, за които можех само да мечтая, но не и да претендирам. Старшинството и респективно бенефисите в стаята се определяха от физическите възможности на съквартирантите и от продължителността на техния стаж в стаята. По двата параграфа аз бях в очевидна недостатъчност!

Най-досадна обаче беше спецификата на личния състав на стаята. Ще се огранича само с описанието на няколко от съквартирантите си.

Единият беше близо два метра висок, с пъпчиво лице, поради това че космите на брадата му се извиваха и се забиваха в кожата му още почти в момента на появата им на белия свят. По тази причина той прекарваше дълги часове пред огледалото на една от двете маси в стаята, за да си изстисква гнойта от пъпките!

Друг пък беше радиолюбител и седеше по цели нощи пред втората маса в стаята, на която винаги бяха разхвърляни лампи, съпротивления, кондензатори и други радиочасти заедно с един или два разглобени радиоприемника или телевизори.

Трети образ от компанията пък използваше всеки свободен момент, за да пие водка. Той иначе беше много любезен, не се напиваше никога и много държеше да ме черпи, което аз рядко отказвах, но към което не се стремях активно и даже се стараех да се задържам по-малко в стаята, когато той замислено седеше на леглото си с отворена бутилка на нощното шкафче и водна чаша в ръка.

Четвъртият образ беше някъде от Средна Азия и не умееше да чете наум. По тази причина ние често се унасяхме от тихото му мърморене, когато учеше в легнало положение физика. Хубавото беше, че той не можеше да лежи повече от 15-20 минути без да заспи, но лошото беше, че след като заспеше се събуждаше след нови 15-20 минути и ни питаше дали сме обърнали внимание докъде е стигнал? От тези му навици най-много страдах аз, защото леглото ми беше най-близо до неговото. Постепенно се научих, когато съм в стаята и той учи инстинктивно да следя четенето му и доста точно да му отговарям докъде е стигнал. За това ми помагаше и фактът, че вече бях учил физика, а в допълнение, благодарение на него даже си я преговарях, докато живеех в стаята.

Друг пък от съквартирантите приказваше на сън, но това беше най-малката беля. Той се събуждаше по един-два пъти нощем с ужасни викове, явно гонен от кошмари. Веднаж аз се опитах да го разпитам какво го мъчи, но той не ми отговори нищо, а само се затвори в себе си още повече и от този ден нататък не ми проговори нито дума!

Дима беше най-колоритната фигура в стаята. Той беше "фарцофщик", което ще рече, че се занимаваше с покупко-продажба на различни дефицитни стоки, с които се снабдяваше от чуждестранните студенти и най-вече от финландските туристи, които пристигаха в края на седмицата с туристически параходи от Хелзинки, за да се "поразхлабят алкохолно" в Ленинград. Дима ги чакаше на пристанището с бутилки водка, които разменяше за найлонови ризи и други чудесии на упадъчната западна култура. Още щом се настаних в стаята, той ми се представи и се поинтересува откъде съм и дали имам нещо за продан? Разочарованието му от мен беше очевидно, когато разбра, че нямам нищо за продан, но това не му попречи да запази доброто си разположение към мен, особено след като му обещах да му кажа, ако някой от завръщащите се от ваканция българи носи някаква стока. Отношенията ни с Дима останаха приятелски дори след като той разбра, че аз съм далеч от търговията!

В стаята живееше и един български аспирант, който по непонятни причини се беше озовал в тази неподходяща за един бъдещ учен обстановка. Работата беше там, че аспирантите обикновено живееха по двама в стая, но първоначално аз не знаех това и затова приех наличието на Д. в стаята като нещо нормално, плод на лош късмет и липса на връзки в администрацията на общежитието. Оказа се обаче, че той изобщо не се притесняваше от обстановката в стаята, защото прекарваше в нея много малко време. Той обикновено седеше в градските библиотеки, четеше ненаситно и си фотографираше книга след книга (по онова време ксероксите не бяха познати). Д. си беше организирал малка фотолаборатория в един от ъглите на стаята и нощно време проявяваше филмите със сниманите книги, често влизайки в конфликт с радиолюбителя по въпроса за осветлението, което беше нужно на последния и вредно за заниманията на Д.

Най-после Боби се завърна от ваканция и аз започнах да му дотягам да ми помогне да си намеря по-свястна стая. Това отне известно време, но все пак усилията му се увенчаха с успех и той ми помогна да се настаня в стая номер 101 с арабина Наиф Алдабак Руда, немеца от остров Рюген Петер Мьоде и руснака Игор. Според мен за онова време нашата стая беше най-интернационална по състав, защото в другите обикновено живееха по двама или дори трима души от една и съща националност. Трябва да призная, че в интернационалността на екипа имаше известен чар, ако се изключи наличието на Наиф, който беше доста досадна личност.

Наиф явно беше много глупав, защото вече трета година беше в първи курс и беше закъсал на физиката.

Катедрата по физика, под натиска на Деканата за международните студенти, проявяваше чудеса от изобретателност, за да се отърве от Наиф, но нищо не помагаше. Разделяха физиката на части по глави, по брой страници и по всякакъв друг начин, като му предоставяха възможността да се явява на каквито желае части от материала, но нищо не помагаше. Наиф не беше в състояние да изкара нито един "изпит" в катедрата, както и да му структурираха материала! Катедрата пък се беше запънала в порив на принципност и не желаеше да го пусне без поне малко да е демонстрирал елементарно разбиране и знание по физика. Най-накрая, след време, катедрата заплаши със стачка и деканатът се съгласи да уреди Наиф да отиде да учи в някакъв техникум в Киев.

Според мен основният проблем на Деканата беше, че Наиф беше нещо като политически емигрант от Ирак. Той беше дошъл по времето на едно правителство, а в Ирак беше вече станал преврат и управляваше друго правителство, което не беше приятелски настроено към СССР, и руснаците бяха закъсали с Наиф, когото нямаше къде да върнат и не знаеха какво да правят с него!?

Прехвърлянето на Наиф в техникума за съжаление стана близо година и половина след като се събрахме в една стая, а това означаваше година и половина страдания за всички.

Наиф спеше през деня, когато нормалните хора ходеха на лекции или на други мероприятия. Нощно време той ставаше, обличаше си халата върху пижамата, грабваше чайника и тръгваше с "бодро" арабско маане по коридора към кухнята да си грее вода за чай. След това се връщаше в стаята и, продължавайки да си тананика, си приготвяше чая и го пиеше в продължение на час-два при запалена лампа, без да се интересува, че ние се опитваме да спим.

Наиф беше много слаб, просто кожа и кости, поради което вероятно и често боледуваше. Тогава трябваше и да се грижим за него – да му правим чай, да му купуваме лекарства и да му носим храна от бюфета.

Макар и физически слаб, Наиф беше доста активен в областта на секса. Горе-долу два пъти месечно той си водеше момичета, вероятно платени проститутки, и се затваряше с тях в стаята! Ние, останалите, трябваше да си търсим занимания при колеги, познати или по кина и читални. Лошото беше, че Наиф рядко ни предупреждаваше за предстоящите си сексуални мероприятия и ние често се оказвахме неочаквано заключени извън стаята, което понякога създаваше логистични проблеми.

Спомням си, че първия път, когато той ни заключи отвън, аз се върнах от лекции без да разбирам какво става и реших, че ключалката се е повредила. Почти бях на път да я разбия, когато вратата внезапно се отвори и отвътре се показа полуголият Наиф и възмутено ми обясни, че има гостенка и че аз трябва да дойда след час! Аз бях доста сконфузен и му се извиних, като му обясних, че не съм разбрал каква е работата. След час аз чинно почуках на вратата, Наиф отвори след минута и малко сконфузено ми обясни, че има проблем и ме моли за половинчасова отсрочка. След половин час аз отново се появих на вратата. Наиф още по-сконфузен се опита да ме отпрати за нов половин час, но аз му казах, че ако не излезе до пет минути ще вляза с взлом и ще изхвърля и него и момичето в коридора! Наиф явно се впечатли от гнева ми и след няколко минути той и дебелата му приятелка напуснаха стаята. По-късно, при разбора (post factum) на събитията, Наиф ми обясни, че при първото ми появяване съм го “супурдисал“ и той така и не могъл да се оправи до края и да консумира стоката. Поискал си поне част от парите от момичето, но тя, според мен с пълно основание, му обяснила, че нейната "стока е била налична и с най-високо качество", но той не е бил кадърен да я консумира и това си е негов проблем! Все пак той успял да се договори за известен дискаунт следващия път, което показваше, че гените на баща му – търговец на зърнени храни – не са загубени изцяло!

След няколко подобни номера аз по най-недвусмислен начин обясних на Наиф, че ако той не въведе някаква разумна система на предупреждение за предстоящи сексуални мероприятия, то аз ще се оплача на администрацията и може даже да си позволя физическо насилие върху неговата особа. Това подейства и Наиф не само започна да ни предупреждава овреме, но дори намали значително честотата на сеансите, което може би се дължеше и на липса на достатъчно финансови възможности!

В един момент ние си преустроихме стаята, като си поставихме леглата две по две едно над друго. Това ни осигури пространство за нов гардероб, който "прибрахме" от една друга стая, която по някакви причини се оказа ненаселена за няколко дена. Администрацията се опита да си вземе гардероба обратно, но ние се запънахме, осигурихме денонощно дежурство в стаята и засипахме Деканата с писмени обяснения и молби. Поради спецификата на интернационалната комплектовка на стаята, администрацията на общежитието и деканатът най-накрая отстъпиха, както по въпроса за двуетажните легла, така и по въпроса за гардероба.

На чоп разиграхме, кой на кое легло ще спи и аз се оказах на втория етаж над Наиф. Късметът ми беше явно много лош, защото Наиф изглежда имаше обичай да мастурбира нощно време, поради което леглото ми се тресеше, като че ли пътувах в кола по чакъл. Нямаше никаква система и хармония в клатенето, което много затрудняваше спането ми, а Наиф се кълнеше, че няма представа защо леглото така се тресе!?

След време аз не издържах и тъй като вече бях станал староста (рус. отговорник) на стаята, наредих леглата да се върнат в старото им разпределение, като използвахме гардеробите, за да разделим стаята на две. Наиф остана в първата половина заедно с нещастния Игор, а аз и Мьоде се отделихме в другата половина, която беше при прозореца.

Така стана, че с Наиф не можахме да се простим преди той да замине за техникума. През лятото той обикновено оставаше да живее в общежитието. Когато през есента студентите започнали да се връщат от ваканция, Слава Пятлин, един руснак висок два метра и силен като бик, приятелски ударил Наиф в ребрата за поздрав, по случай това, че отново са се видели. Оказало се, че на Наиф толкова му трябвало. Слава му счупил няколко ребра и Наиф заминал за болницата, откъдето отпътувал по-късно и за техникума в Киев.

Петер Мьоде беше приятно момче с кръгла физиономия, честни сини очи и маниер на говор, от който се излъчваше спокойствие и стабилност. Той имаше мнение почти по всички въпроси, но никога не си го натрапваше. Коментираше с хумор тенденцията на немците от землячеството да маршируват и пеят по коридорите, когато се напият, а също така и неорганизираността на руснаците, както в индивидуален аспект, така и групово.

Петер си имаше приятелка рускиня – едно симпатично, чисто и средно интелигентно девойче. Той дружеше с нея почти година, положи сериозни усилия да ѝ помогне да преодолее математиката и физиката, а след това се ожени за нея и двамата се изнесоха на квартира някъде в града.

Игор беше нисък на ръст, по-възрастен от мен с около 4 години, защото беше служил в армията. Лицето и фигурата му бяха някак особени и необяснимо защо ми приличаше на някой от горските духове, за които пееше Висоцки, макар и да не можех да определя точно на какъв! Той също си имаше приятелка – едно приятно момиче с доста ограничени способности по математика, поради което Игор положи неимоверни усилия, за да може тя да премине през препятствията на аналитичната геометрия и анализа. След година дружба Игор също се ожени за приятелката си и се изнесе на квартира. През цялото време докато живеехме заедно, той работеше по нощите на разни зеленчукови бази, където разтоварваше стока от влакове и я товареше на камиони за транспорт по магазините. Оттам той често ни носеше различни неща за ядене, а понякога и алкохол, и тогава ние си правехме малки пиршества в стаята.

На местата на Петер, Наиф и Игор дойдоха нови хора, но аз си оставах от средата на трети курс до края на шести курс несменяем обитател на стая номер 101 и неин староста.

Разказвач

Свалянето на руския самолет над Сирия - причини и последствия

Първо искам да се извиня на читателите си, че обикновено ми отнема време да подготвя анализ за едно или друго събитие в света. Причината за това е, че за разлика от Станислав Белковски, Иво Инджев или други светила на руската и българската политология и журналистика, аз нямам тайни източници, от които веднага да науча например, че Путин е знаел за организирането на атентата в Париж или някоя друга подобна клюка.

Както винаги, налага ми се да прочета редица публикации, преди да седна да пиша и даже тогава не съм сигурен, че анализът ми ще е абсолютно правилен, но поне съм спокоен, че съм направил каквото е по силите ми в тази насока.

А сега ще си позволя да продължа по същество и както винаги с дълга предистория на събитието, за което пиша.

Много се коментира фактът, че след над 8000 бойни полета на американската авиация над територията, окупирана от ИДИЛ, резултати почти не са забелязани! Работата е много проста. Както всяка бюрокрация, така и Пентагонът съществува до голяма степен, за да оправдава съществуванието си, с други думи, голяма част от дейността на Пентагона е посветена на отчитане и пропагандиране на успехите, които неговите програми постигат. Бедата е, че в един момент се повдига завесата на театъра, който представя съответната бюрокрация пред обществото и то случайно поглежда зад декорите, където се вижда, че всичко е бутафория! Някога, при социализма, ние бяхме свикнали, че това е така и дори окото ни не мигваше, за да не се издадем, че не вярваме нищо от официалната пропаганда. Когато падна социализмът и "избухна демокрацията", поради своята детска невинност, ние решихме, че при демокрацията е друго, че политиката не е театър, че когато се говори, че нещо се прави, то то наистина се прави!

За съжаление се оказа, че това далеч не е така. Възможно е да се похарчат милиарди и дори десетки милиарди за създаването на армия и полиция, но когато тази армия или полиция се срещне с врага, срещу който е изградена да противостои, то се оказва, че няма никаква армия или полиция, а само похарчени десетки милиарди долара за нея или най-вероятно не за нея, а за неизвестно кого. Илюстрация на казаното дотук е съдбата на иракската армия, която се стопи пред атаките на ИДИЛ. В бъдеще можем да очакваме нова илюстрация на казаното в Афганистан, когато американските войски окончателно ще се изтеглят от тази нещастна страна.

В статията на Ню Йорк Таймс:

"Pentagon Expands Inquiry Into Intelligence on ISIS Surge"

By MATT APUZZO, MARK MAZZETTI and MICHAEL S. SCHMIDT

се описва разследването на Пентагона на "Централното командване" (така се нарича командването на американските имперски легиони, отговарящо за операциите в Близкия и Средния Изток) във връзка с подозренията, че командващите са "overstated the progress of airstrikes", или казано на български „са замазвали очите на обществеността за резултатността на ударите срещу ИДИЛ“!

Между другото същото важи и за проведеното обучение и въоръжаване от ЦРУ и Пентагона на така наречените "умерени ислямисти", за което бяха отделени и похарчени почти 500 милиона долара и в резултат на това са налице 5 бойци (забележете не 5000, не 500 , не 50, а само 5), които уж воюват срещу ИДИЛ! Останалите изглежда са преминали на служба в ИДИЛ заедно с модерното си въоръжение, което сега използваха да поразят един от хеликоптерите, изпратени от руснаците за спасяване на екипажа на сваления Су-24. Можем да не се съмняваме, че това оръжие ще бъде използвано и когато падне някой американски, френски или английски бомбардировач, който например може да бъде свален от ракета земя-въздух, доставена на "умерените ислямисти", ако не от нас, то поне от нашите "демократични" съюзници от Персийския залив!

В тази връзка е интересна и статията в Ню Йорк Таймс:

"Saudi Arabia, an ISIS That Has Made It" By KAMEL DAOUD

В нея той казва и доказва ясно и недвусмислено, че "Майката на ИДИЛ е инвазията на САЩ в Ирак, но бащата е религиозно-индустриалният комплекс в Саудитска Арабия!"

И така, имаме един общ враг – тероризма. Той се олицетворява от ИДИЛ. Срещу ИДИЛ се бори са най-модерна техника цяла коалиция, включваща най-развитите държави на съвременността, а доскоро ИДИЛ се разширяваше и растеше като гъба на дъжд без дори да се съпикасва, че срещу нея се борят толкова велики във военно отношение държави!? Може би е крайно време да си зададем някои въпроси и ако за някои читатели не са достатъчни въпросите и отговорите в по-горе изброените публикации, то аз ще се опитам да предоставя още информация за размишление преди да си позволя да спомена няколко думи и за сваления руски изтребител-бомбардировач.

Нещо, за което открито не се говори, е ролята, която играе нашият съюзник по НАТО, Турция, в изграждането и подкрепата на ИДИЛ. Средствата за масова дезинформация (СМД) обикновено срамежливо премълчават ролята на този наш съюзник, главно изхождайки от принципа "За съюзниците никога лошо, а само добро или в най-лошия случай нищо!" Все пак известното онлайн издание "Хафингтон Пост" понякога си позволява еретичните постъпки, да вади на показ мръсното бельо на нашите "демократични" институции. Очевидно предизвикателство към силните на деня е и статията:

"Research Paper: ISIS-Turkey List: Is Turkey collaborating with the Islamic State (ISIS)?" by David L. Phillips

http://www.huffingtonpost.com/david-l-phillips/research-paper-isis-turke_b_6128950.html

В нея надълго и нашироко се показва и доказва нечистоплътната роля на режима на султан Ердоган в борбата срещу ИДИЛ и ислямския тероризъм. Впрочем, самият Ердоган, преди да се облече в овчата кожа на демократ, се е изявявал като ислямски фундаменталист, за което нашите управници от НАТО не обичат да си спомнят. Както се казва обаче, "Шило в торба не стои", а и Ердоган си го е казал просто и ясно, че понятието "умерен ислямист" е оксиморон!

Още във въведението на статията си авторът изброява областите, в които се предполага, че Турция сътрудничи с ИДИЛ: коопериране във военната област, доставка на оръжие, финансова помощ и предоставяне на медицински услуги. В отговор на подобни подозрения Ердоган на 22 септември 2014 година, при посещението си в "Съвета по международни отношения" в САЩ, изразява дълбоката си обида от подобни подозрения и демонстративно иска "от приятелите на Турция в САЩ да направят своите изводи за Турция въз основа на обективни източници!"

В тази връзка програмата на университета Колумбия за мирно строителство и човешки права възложи на тим от изследователи в САЩ, Европа и Турция да разследват информация от турски и международни източници, за да оценят верността на обвиненията срещу Турция и лично срещу Ердоган и семейството му. Тук ще си позволя да цитирам някой от обвиненията и заключенията на тима от специалисти, както са отразени в материала, а който желае да научи всичко, може да се обърне към статията чрез предоставения линк.

1. Турция доставя военно оборудване на ИДИЛ.

- Командир от ИДИЛ е цитиран на 12 август 2014 година във Вашингтон пост, че "болшинството от бойците в началото дойдоха през Турция, както и военното оборудване и снабдяване."

- Kemal Kiliçdaroglu, ръководител на Републиканската народна партия в Турция (CHT), е направил заявление в офиса на прокуратурата в Адана на 14 октомври 2014 година, че Турция снабдява терористични групи с оръжие. Той е предоставил на офиса транскрипти с интервюта на шофьори, които признават, че прекарват оръжие, но турското правителство настоява, че това е хуманитарна помощ за етническите турци по границата в Сирия (туркомани). В същото време предполагаемите получатели на тази хуманитарна помощ утвърждават, че те не са получавали никаква хуманитарна помощ от Турция!?

- според вицепрезидентът на CHP Bulent Tezcan три камиона са спрени в Адана на 19 януари 2014 година за инспекция. Те са били натоварени с оръжие в аеропорта Есендога в Анкара, откъдето до границата са ги управлявали цивилни шофьори, а оттам нататък контролът върху камионите е трябвало да бъде поет от агенти на турското разузнаване (MIT). Оръжието е било предназначено за ИДИЛ и други терористични организации, борещи се срещу режима на Асад в Сирия. Агентите на MIT са се стараели всячески да попречат на проверката на камионите, които се е оказало че превозват оръжие, ракети и амуниции.

- Публикувани са записи на разговори на Ердоган с ръководителя на MIT, в които Ердоган иска да се провокира война със Сирия. Ръководителят му предлага хора на MIT да отидат в Сирия и да изстрелят ракети срещу Турция или да осквернят гробницата на основателя на Османската империя и по този начин да провокират война със Сирия.

- На 19 септември 2014 година "изплуваха" документи, които доказват, че саудитският емир Бандар Бин Султан е финансирал транспортирането на оръжие за ИДИЛ през Турция. Самолет от Германия е стоварил оръжието на аеропорта Етимесгут в Турция, където то е било разделено в 3 контейнера – два предназначени за ИДИЛ, а един за Газа.

2. Турция предоставя транспорт и друга логистична поддръжка за бойците на ИДИЛ.

В статията се изброяват многобройни случаи, с цитати и дати от източниците, описващи как се урежда преминаването на бойци за ИДИЛ и другите терористични организации от страните на ЕС през Турция. Понякога европейските джихадисти се налага да плащат на границата подкуп от около 10 долара на човек, но много често те минават безпрепятствено към Сирия и обратно към Европа през Турция!

Турция осигурява транспорт на джихадистите през територията си, когато е необходимо да се атакуват в гръб кюрдските позиции в Сирия.

На 9 октомври 2014 година висш египетски служител е направил изявления, че Турция предоставя военна тактическа и стратегическа информация от спътници на ИДИЛ за целите на военните действия на организацията в Ирак и Сирия!

3. Турция осигурява обучение на бойците на ИДИЛ.

В материала се посочват многобройни случаи, доказващи помощта на турските власти за ИДИЛ в обучението и рекрутинга на нови бойци, както с материални средства, така и с достъп до интернета и различните социални мрежи. Посочват се и адреси на лагерите, в които се извършва обучението на бойци на ИДИЛ от турски, катарски, саудитски и европейски инструктори.

4. Турция предоставя медицинска помощ и грижи на бойците на ИДИЛ.

На 12 август 2014 година командир от ИДИЛ е заявил пред Вашингтон пост: "Ние сме имали бойци и даже високопоставени дейци на ИДИЛ, които са получавали помощ и лечение в турски болници."

Интересното е, че този факт не се отрича дори от турската администрация, която смята за свое хуманно задължение да помага на ранените бойци от ИДИЛ, очевидно за да могат те да се върнат по-бързо в строя на борбата срещу неверниците! В материала се привеждат редица данни за безплатно лекуване на ранени бойци от ИДИЛ и дори се изброяват имената на някои конкретни личности, получили помощ в турски болници в югоизточна Турция.

Тази дейност в Турция се ръководи и координира от дъщерята на Ердоган.

5. Турция подкрепя ИДИЛ финансово чрез изкупуването на нефт, доставян от ИДИЛ.

В материала се цитират редица факти с дати и имена, които доказват, че Турция помага финансово на ИДИЛ, като позволява вноса на незаконен петрол от терористичните организации, в който внос участват дори висши лица от турската администрация.

Тук е мястото да посоча линка към статията:

"Meet The Man Who Funds ISIS: Bilal Erdogan, The Son Of Turkey's President" By Tyler Durden

http://www.informationclearinghouse.info/article43545.htm

В статията се описва дейността на Билал Ердоган в търговията с петролмежду ИДИЛ и Турция, незаконно добиван от терористите в Ирак и Сирия, дейност, която се контролира от компанията BMZ. Синът на Ердоган е един от тримата собственици на тази компания. Описва се и дейността на Sümeyye Erdogan, дъщерята на турския президент, в организирането на медицинска помощ за бойците на ИДИЛ. Всъщност има сериозни подозрения, че много роднини на Ердоган са замесени в незаконни търговски операции с "противниците на цивилизования свят", както бомбастично обичат да се изказват ръководителите на същия този цивилизован свят за ИДИЛ и останалите терористични организации!

Ако казаното дотук не е достатъчно за читателите, за да се убедят в предателската роля на президента на Турция в борбата срещу ИДИЛ, ще си позволя накрая да цитирам едно изказване на вицепрезидента на САЩ по въпроса за ролята на султан Ердоган в гигантската борба със силите на злото в Близкия и Средния изток. През октомври 2014 година Джо Байдън заявява на събиране в Харвард, че режимът на Ердоган подпомага ИДИЛ със "стотици милиони долари и хиляди тонове оръжие ..." По-късно, когато на Щатите им стана наложително да ползват базата Инсерлик, Байдън си оттегли обвиненията, защото нашият верен съюзник по НАТО не може да позволи истината за политиката му да се излага на показ пред обществеността!

Цялата тази имитация на борба срещу ИДИЛ обаче претърпя сериозен стрес на 30 септември, когато Влад "кръвопиецът" Путин внезапно обяви, че Русия започва военновъздушни операции срещу тероризма в Сирия! Както винаги, проклетникът Влад не предупреди никого овреме, че има намерение да се намеси по-сериозно в Сирия (спомнете си как "подло" той отне Крим от благородната хунта в Киев).

Настъпи суматоха, защото за Путин и руската администрация няма "умерени" и "крайни" терористи, а само терористи, като "умереният терорист" е терорист, който все още не е дорасъл да се присъедини към ИДИЛ, а упражнява занаята си в някоя по малка организацийка, срещу по-малко заплащане!

Имайки предвид тази особеност на подхода към тероризма у руснаците, Западът се обърка, защото му беше известно, че Русия разглежда нещата прагматично и очевидно е решила да даде сражение пред новия Сталинград, който днес е Сирия, в борбата срещу ордите на религиозния терор. Логиката на Путин е много проста – в Сирия няма друга личност освен Асад, която да може да обедини около себе си поне част от населението за отпор срещу силите на злото! Всички останали сили, за които Западът говори или не съществуват, или са готови всеки момент да се поставят в услуга на Волдемар, пардон ИДИЛ! Всеки що-годе интелигентен човек би се осведомил за състоянието на нещата в Либия след падането на Кадафи, но за съжаление западните стратези очевидно не могат да бъдат причислени към множеството на интелигентните хора, тъй като те очевидно притежават много ниско ниво на обучаемост!

За да уточня някои обстоятелства, важни за по-нататъшното изложение, искам да кажа няколко думи за ситуацията по северозападната граница на Сирия с Турция.

Провинция Hatay, която се спуска покрай морето от територията на Турция, е била дадена първоначално на Франция заедно със Сирия и Ливан след Първата световна война. Към 1938 година местното туркоманско население се разбунтувало и успяло да си извоюва да се присъедини към Турция. Не всички Хатайски туркомани обаче успели да се присъединят тогава към Турция. Част останали в територията на Сирия и това е именно територията, където беше свален руският самолет и където Турция поддържа терористична съпротива срещу Асад с надежда при бъдещото разпадане на Сирия да "гушне" и останалата част, населена с туркомани. (В района на Сирия, за който става дума, туркоманите живеят в села, разположени между други села, в които живеят араби от сектата на алавитите, така че претенциите на Турция за тази област не са особено обосновани.) Районите в Сирия, населени с туркомани, не са под контрола на ИДИЛ, но са под контрола на Ал-Нусра (клон на Ал-Кайда) и така наречената Армия на завоеванието. В тези организации има много джихадисти от Кавказките републики на Русия и бившите средноазиатски републики (Узбекистан, Туркменистан и района на Китай, населен с уйгури). Напоследък руската авиация и САА водеха офанзива в тази територия на Сирия, стремейки се да предотвратят възможността Турция да я окупира под предлог за създаване на зона, свободна от полети.

Всъщност преди да бъде свален, въпросният Су-24 заедно с друг Су-24 са бомбардирали бази на джихадистите в района, което очевидно говори за свалянето като акт на отмъщение от страна на Турция. При това планът за полета на самолетите е бил предоставен на американците преди военната акция, което поставя под съмнение надеждността на съглашенията със САЩ за избягване на конфликти между руски самолети и самолети на НАТО над Сирия.

http://www.informationclearinghouse.info/article43562.htm

Друг район, важен за разбирането на участието на Турция в помощта за ИДИЛ, е района в североизточна Сирия, който е населен главно с кюрди и частично с туркомани. Кюрдите от тези райони, заедно с войските от САА, верни на Асад, са единствените боеспособни сили, оказващи истинска съпротива на ИДИЛ. На практика може да се счита, че ако Асад победи, то сирийските кюрди ще получат автономия, което е недопустимо за Турция, тъй като Ердоган се опасява, че след автономията на кюрдите в Ирак и Сирия и кюрдите в Турция ще поискат автономия.

Както вече споменах в един от предишните си блогове, Турция е подготвяла инвазия в северна Сирия именно с цел да окупира районите с туркомани и районите под контрола на кюрдите, уж с цел да осигури свободна зона, където да бъдат настанени бежанците от останалите райони на Сирия. Този ход на Ердоган, представляващ началото на разделянето на Сирия, беше осуетен от руската военна намеса. Нещо повече, руснаците усилено бомбардираха туркоманските райони, за да ликвидират терористичните банди, в които има джихадисти от Русия и Средноазиатските републики, които биха представлявали опасност за страните си при бъдещо завръщане по родните места. Освен това този район на Сирия е районът около втория по големина град в Сирия Алепо и ако остане под контрола на терористичните организации, би служил като бъдеща база на терористи срещу базите на Русия в района на Латакия.

Атентатът на 13 ноември в Париж активира президента на Франция, тъй като постави на карта политическото му бъдеще. Оланд започна да говори за голяма истинска коалиция срещу ИДИЛ с участието на Русия. Управляващите в САЩ не се отнесоха с особен възторг към амбициите на Оланд за активно включване на Русия в коалицията срещу ИДИЛ, защото Путин очевидно има намерение да се разправи безцеремонно с тази организация и въобще с цялото гнездо на терористи, създадено на практика от Турция и арабските държави от Персийския залив със съгласието и даже със съдействието на САЩ и НАТО.

Турция от своя страна нееднократно предупреждаваше Русия да не бомбардира туркоманите в северозападна Сирия.

Цялата тази обстановка – нежеланието на САЩ за активна борба срещу ИДИЛ преди да е паднал Асад и амбициите на Турция за контрол над сирийските територии по границата създадоха предпоставки за провокационен акт, който да предизвика остра реакция у Путин и да торпилира амбициите на Оланд за истинска коалиция срещу ИДИЛ и други терористични организации от типа на Ал-Нусра. Тъй като между Русия и САЩ има споразумение за обмен на плановете за полетите на руски и американски самолети над въздушното пространство на Сирия и Ирак, то очевидно турските военновъздушни сили са имали идеална представа за националността на самолета, който свалиха, както и за неговия маршрут. Независимо от обясненията и обвиненията на Турция, свалянето на руския самолет беше очевидна провокация, която беше посрещната хладно от редица членове на съюза. Това обяснява и паническите и противоречиви обяснения на Ердоган, Давутоглу и други представители на турското правителство във връзка с инцидента. В добавка местните "борци за свобода" в туркоманските райони, където беше свален самолета, постъпиха с пилотите по начин, достоен за ИДИЛ – те стреляха по тях докато те парашутираха и в крайна сметка убиха пилота на самолета – акт на военно престъпление според Женевските конвенции, макар че тези конвенции едва ли са настолно четиво за терористите в Сирия! Предполагам, че султан Ердоган не е очаквал точно това, но "злият кръвопиец" Влад сигурно си е отбелязал това събитие на рабуша и за туркоманите, "борци" за демокрация и свобода, предстоят тежки дни и трагичен край!

В отговор на инцидента Русия разположи СА-400 противосамолетни и противоракетни системи в базите си в Латакия, с които може да сваля самолети както в северозападна Сирия, та чак до Голандските възвишения, където един друг стълб на демокрацията и хуманността в Близкия и Средния изток – Израел – си точи зъбите за въпросните възвишения, когато настъпи дележа на "Сирийското наследство"! Тепърва предстои да видим какви ще са последствията за турските амбиции в Сирия, но е полезно стратезите от НАТО да знаят, че злият Путин "няма да си остави каруцата в калта" и щом е изпратил СА-400 в Турция, то той не ще се посвени да ги използва по предназначение. Ако съюзниците от НАТО са готови на Трета световна война, то те могат да си пробват късмета. За Европа нещата са ясни. Тя ще бъде унищожена, но може би на нашите съюзници ще им достави удовлетворение, че поне части от САЩ и Канада, вероятно най-дивите и рядко населени, а също така и Сибир, ще оцелеят. Ще оцелеят разбира се и други части на света, особено такива, в които няма военни бази на САЩ, като например Китай, Индия, Африка и Южна Америка, което ще рече, че човечеството като цяло все пак ще оцелее и може даже да мутира към нещо по добро под влияние на радиацията!?

Дали Обама и Ердоган ще разубедят Оланд и другите европейски ръководители от амбициите му за "велика коалиция" срещу ислямския фундаментализъм предстои да видим, но Западът продължава да си играе с огъня в този район, а както баба ми ме предупреждаваше някога, "Който си играе с огъня ще се напикае през нощта!"

И за да не съм голословен, за последно ще приложа линк към статия на Патрик Бюкенън, преди години близък сътрудник на президента Рейгън:

"Stumbling to War With Russia?" By Patrick J. Buchanan

Някой помисли ли за последствията от това?

(Има се предвид свалянето на руския самолет в Сирия.)

http://www.informationclearinghouse.info/article43566.htm

Дилетант

Моите университети: Заминаване за великия и непобедим

Един ден моят колега Вова ми каза, че в МЕИ са изложени списъци на специалности, по които може да се замине от трети курс за продължаване на образованието в чужбина. В списъка имаше две места за Франция, които първоначално ми привлякоха вниманието, но моят приятел Боби каза, че семейството му няма да има средства да го издържа там. Сам не ми се ходеше в чужбина и затова се ориентирах към СССР. Боби обаче нямаше средства и за там и аз му предложих да кандидатствам за заминаване на частни разноски, а той да кандидатства за държавна стипендия. Работата беше там, че по онова време моят успех беше малко по-висок от неговия и ако аз кандидатствах за държавна стипендия, той нямаше да може да се класира. Направихме както решихме и двамата бяхме одобрени, но той за Ленинград, а аз за... Харков! Новината много ме обезкуражи, но реших да не се отказвам, а да направя всичко възможно да се прехвърля в Ленинград. По тази причина следващите няколко месеца се превърнаха в тих ад за моите родители, които аз безмилостно тормозех по телефона да намерят връзки в посолството в Москва и да уредят преместването ми. Те нямаха голям избор и знаейки моята непреклонност в преследване на поставената цел, направиха всичко възможно и невъзможно да уредят преместването ми.

За Харков заминах с група студенти някъде през август, тъй като в Съюза учебната година започваше от 1 септември.

Отначало летяхме със самолет до Киев. Там се наложи по някаква причина да висим около 5-6 часа на аерогарата, докато дойде време за полета до Харков.

На аерогарата с мен се случи една комична ситуация. В групата имаше една хубавица, около която всички мъже се въртяха по повод и без повод. Аз също се наставих в суматохата и в един момент бях успял да я заангажирам с някаква високо интелектуална тема, на която тя откликна с особено внимание. Забелязах обаче, че тя отвреме-навреме хвърляше поглед към областта на корема ми и необяснимо защо се изчервяваше. Аз отдавах реакцията ѝ на интереса, който проявява към темата на разговора и интелекта, който смятах, че демонстрирам по въпроса. В един момент обаче до мен се доближи един от групата, наведе се към ухото ми и промърмори, че дюкянът ми е разкопчан! Аз се погледнах и се ужасих, защото той не само беше разкопчан, но както се бях разположил в креслото, зееше широко отворен, откривайки полите на ризата ми и частично долните ми гащи. Постарах се да запазя хладнокръвие, изправих се спокойно, извиних се, че ще се отдалеча за минутка и тръгнах към тоалетната, за да се приведа в порядък. Когато се върнах, на мястото ми вече седеше този, който ме беше предупредил за неприличната поза, и водеше оживен разговор с хубавицата! Нямаше какво да се прави. Отдалечих се в един ъгъл, проклинайки се за невнимателността си.

Полетът до Харков мина без особени проблеми, само дето имаше големи турболенции и самолета се мяташе от една страна на друга като риба на сухо. Моят конкурент неудържимо повръщаше в един ъгъл, но и на хубавицата не ѝ беше по-лесно. Аз гордо и мъжествено гледах през тъмния прозорец, изпитвайки определено задоволство от страданията на конкурента и съжаление за страданията на хубавицата!

В Харков ни настаниха в общежитията на "Харковския институт по минно машиностроене, автоматика и изчислителна техника" (ХИГМАВТ). Институтът доскоро беше профилиран в областта на минното дело, но бяха започнали да го преориентират в модерно направление и затова името му беше толкова сложно и дълго. След време, когато преориентирането му завърши, беше променено и името му на "Харковски институт по радио, електроника и кибернетика" (ХИРЕК) или нещо подобно.

Институтът беше интегриран с общежитията и това беше много удобно за нас. Бедата обаче беше, че все още нямаше сериозни преподаватели и затова лекции ни четяха разни младоци. Всъщност ние бяхме по-напред с материала от България и първия семестър учихме само политикономия, теория на материалите и още някакъв незначителен курс.

Харков по онова време беше огромен милионен град, в който имаше един театър, едновременно и опера, симфонична зала с около 150 места и един представителен ресторант, наречен "Люкс", който вероятно съществуваше още отпреди Революцията. В града имаше и няколко кинотеатъра и това общо взето беше всичко, което имаше нещо общо с културата.

Градът се славеше и с най-големия площад в Европа, който наистина беше толкова голям, че когато човек застанеше в единия му край, първият етаж на сградата на университета, който беше в другия му край, не се виждаше, може би поради кривината на земната повърхност!? Площадът носеше името на Дзержински, имаше паметник на Ленин, а от едната му страна се издигаше здание в стила на 30-те години – дълга паралелепипедна постройка с няколко кули във формата на небостъргачи. Името на тази административна сграда беше "Госпром" или нещо подобно.

През целия семестър ходихме веднъж на симфоничен концерт, веднъж на опера и веднъж на някакво празненство в „Люкс“. В операта гледахме, ако не се лъжа, "Евгений Онегин". Гостуваше някакъв известен баритон от Киев, а главният тенор, местна знаменитост, не винаги успяваше да взема по-високите тонове, което предизвикваше съчувствените възклицания на една стара дама с вид на дворянка, която искрено страдаше, че тенорът "Опять не успел справиться!".

Останалите ни културни занимания се ограничиха с посещение на няколко съветски филми и посещения при колегите от университета.

Казват, че всеки човек помни къде е бил по време на убийството на Кенеди. Не знам дали това важи за всички, но аз наистина много добре си спомням този момент. С колегите от ХИГМАВТ бяхме тръгнали на гости при колеги в университета. Когато пристигнахме там, те ни посрещнаха с новината, че Кенеди е убит! Аз бях потресен, че подобно нещо може да се случи в най-демократичната, по моите представи по онова време, държава в света. Скоро обаче разбрах, че Кенеди далеч не е първият президент, убит в Щатите, и че даже опити за убийство са били направени срещу още няколко президента! Гледахме телевизия, ахкахме и цъкахме и се чудехме какво ли ще става сега?

По едно време в стаята на нашите приятели за мен се залепи един българин от Бесарабия, който започна да ме кандърдисва да играем шах. Аз му казах, че отдавна не съм играл, а той ми каза, че е много слаб на шах, но много обичал да играе. Той не се отлепи от мен докато не склоних да изиграем една игра. За около двадесетина хода аз бях почти на път да го победя, а той съвсем искрено се затюхка, че не му върви. В крайна сметка завършихме наравно и той така силно преживяваше, че аз го успокоих да не се тревожи, ами да прочете малко литература и може и да се научи да играе по-добре! Съветът ми почти го сломи и той започна да ме моли да изиграем още една игра. Мислех си, че първата игра съм го изпуснал, та се съгласих на още една, за да го обезкуража, та да ми се махне от главата. Втората игра обаче той ме победи някъде за около десетина хода, като аз дори не разбрах как се случи този разгром? Той ме кандърдиса да изиграем още една игра. Аз вложих всичките си неособено големи възможности, но отново вървях към поражение. Докато противникът ми отиде до тоалетната, аз се оплаках на колегите от университета, че техният човек ме тормози да играем, а те ме информираха, че той е шах-майстор и е първа дъска на университета! Когато противникът ми се върна, той приключи играта за няколко хода, които аз бях видял, че са победоносни, но не можех да измисля нищо, за да му противостоя. Това беше третата и последна игра, която играх с този човек, който никога не можа да си прости, че е изкарал наравно с мен и винаги, когато ме видеше, ме кандърдисваше да играем. Аз обаче демонстрирах пълна непристъпност и никога не му се хванах на кандърмите, даже и когато започна да ми предлага да играе без топ или дори без царица!

По време на престоя ми в Харков се случи и едно невероятно събитие! На един митинг на площад Дзержински присъстваше Хрушчов. По време на речта му стотиците хиляди хора на площада започнаха изведнъж, отначало неорганизирано и тихо, а след това все по-силно и по-силно да свирят и дюдюкат! Аз слушах митинга по радиоуредбата в общежитието и отначало не можах да разбера какво става. Когато най-накрая разбрах, че освиркват Хрушчов, бях потресен! В един момент предаването прекъсна и пуснаха народна музика. Все още се съмнявах, че съм разбрал правилно какво е станало на площада, но вечерта от руснаци, които бяха присъствали на митинга разбрах, че Хрушчов наистина е бил освиркан по време на речта му и че митингът е бил набързо прекратен. Причината за недоволството на хората, както ми обясниха, беше, че за хляба в столовите, който дотогава бил безплатен, започнали да искат пари. Хората не можели да приемат подобно нещо, защото хлябът от години бил безплатен, а и речта на Хрушчов била посветена на още по-големите успехи на СССР!

В Харков чух за пръв път и за състава Бийтълс. Това стана една вечер, когато по местната радиоуредба предаваха някаква критична програма за западната култура. Критикувайки разни състави и стилове музика като упадъчни, авторът на предаването пусна и кратък запис на концерт на Бийтълс в Хамбург. Нарочно или не, музиката почти не можеше да се отличи от така наречения "бял шум" в аудиотехниката. Отвреме-навреме се чуваха някакви крясъци и пищене на момичета. Говорителят обяви, че това е запис на поредния представител на упадъчната западна култура, чието име се превежда на руски като "Жучки", т. е. "бръмбари". Предаването си изигра ролята и аз за известно време не харесвах Бийтълсите, впрочем това продължи, докато не чух първия техен запис със свястно качество, след което станах техен непоклатим обожател.

В ХИГМАВТ с мен се сприятели един руснак, който беше дошъл от някакво село от дълбоката провинция. По някакви непонятни за мен причини аз винаги привличах всякакви личности, които изпитваха някакво недоволство от властта. Това момче ми отвори очите за много неща от съветската действителност. То ми разказа, че колхозниците са практически закрепостени към колхозите и не могат да се преместят в градовете, когато пожелаят това, без разрешение на местното ръководство. Децата в селата учели по различни, по-прости учебници от децата в градовете, поради което за тях било трудно да се състезават на приемните изпити в университетите. Единственият шанс за младите мъже да се измъкнат от селата бил, когато отивали в армията, защото тогава можели да не се връщат в селото си, а да останат на работа в някой град, ако успеят да си намерят работа, която да им даде жителство. За момичетата пък единственият изход от селата бил женитбата за някой гражданин. След като те веднаж се върнели в селото си, просто не можели да отидат до града да си търсят работа, защото нямали паспорти, а разрешение можело да получат само от колхозната управа. Той ми разказа и много други неща за живота си на село, които изобщо не съответстваха на познанията ми за "Великата и непобедима страна", които имах от официалната пропаганда. Това момче страдаше невероятно много, когато разбра, че ще напускам Харков, за да отида в Ленинград. Имам чувството, че то се беше привързало към мен, защото виждаше в мен прозорец към света, за който мечтаеше с цялата си душа!

Най-после дойде време за зимната ваканция, а и моето преместване в Ленинград беше уредено. С българите-колеги от ХИГМАВТ си Купихме билети за влак до София през Киев. В деня на заминаването се случи едно природно явление, което съм наблюдавал само в СССР. Става дума за така нареченият "гололëд". Той се получава, когато земята изстива под 0 градуса, а въздухът е достатъчно топъл и тогава влагата замръзва в тънък стъкловиден лед върху силно охладената повърхност. Тогава е почти невъзможно да се ходи. Хората непрекъснато се "прегръщат" по необходимост, защото няма никаква възможност да спреш или да се отклониш, ако някой върви срещу теб. Това явление е описано много картинно от Висоцки в една от песните му със същото име: 

"Гололëд на земле, гололëд,

люди падая бються об лëд,

Гололëд на земле, гололëд"

Ние отидохме до гарата пеша, защото не пътуваше никакъв градски транспорт. Непрекъснато се блъскахме с останалите пешеходци, защото беше невъзможно да спрем или да се отклоним, особено с куфарите в ръце. 

Успяхме да се доберем навреме до гарата. Качихме се на влака и потеглихме към Киев. Там стигнахме късно вечерта и слязохме да чакаме влака от Москва за София. Аз си потърсих билета и с ужас установих, че не мога да го намеря никъде по джобовете си. Нещо повече, не можех да намеря и портмонето си. Изглежда бяха изпаднали в купето от Харков до Киев. Тръгнах по стрелките на огромната гара да търся нашите вагони, които бяха вече откарани на някъде. Невероятно е, че някак успях да ги намеря и се качих да търся нашето купе. Във вагоните върлуваха чистачки, които размахваха метли и бръмчаха с прахосмукачки. Изгубих всякаква надежда, че някой ще ми върне билета, като се имаше предвид, че той беше в портмонето ми, в което имаше и пари. Попитах с пресъхнало гърло чистачките дали са намирали портмонето ми и те казаха, че са намерили едно портмоне. След като ме разпитаха какво има в портмонето и как изглежда, за да се убедят, че аз наистина съм собственика му, те ми го върнаха заедно с билета, парите и всички документи в него. Благодарих им и им предложих пари, но те възмутено отказаха, защото било тяхно задължение да ми предадат портмонето, а в противен случай щели да го предадат на "Загубени вещи" на гарата!

След духовното потресение, свързано със загубата на портмонето и щастливото му намиране, аз се отправих по безкрайните линии и стрелки на огромната гара обратно към перона, където колегите ме очакваха нервни и притеснени. Скоро дойде и влакът и ние се натоварихме доволни на него. Бяхме си взели седящи места, но вече бяхме толкова уморени, че започнахме да заспиваме в седнало положение. Тогава на мен ми дойде брилянтната идея да се кача на мрежата за багаж и да се опитам да спя там. Криво-ляво се качих, но се оказа, че да се спи там съвсем не е удобно, защото подпорите се забиваха безмилостно в ребрата и хълбоците ми. Все пак съм подремнал малко, защото в един момент усетих, че в купето са влезли кондуктор и граничари да ни проверяват. Когато свършиха с колегите по седалките аз се обадих отгоре да ми обърнат внимание и те бяха изненадани и възмутени от това, че съм се качил на полицата за багаж. Трябваше да сляза долу, което съвсем не беше лесна работа и едвам се справих със задачата.

Проверката мина успешно. Влязохме на територията на Румъния. Гонеше ни голям глад и извадихме каквито консерви имахме и ги отворихме. До този момент аз не бях ял рибни консерви, защото считах, че не ги обичам, но все пак бях толкова гладен, че се насилих. Оказа се, че никога не бях ял по-вкусно ядене! Изглежда гладът е голям учител, защото от този момент нататък никога не се отказвах от рибни консерви, особено при пътуване, но също така и при угощения, като установих, че някои консерви са особено вкусни с водка, бира и други алкохолни питиета.

Разказвач