Годишните
речи на президентите на САЩ през януари, в които те отчитат състоянието на
Съюза и набелязват бъдещето на страната,
много приличат на конгресните отчетни
доклади на първите партийни ръководители
в социалистическите страни, когато те
все още съществуваха! Същата помпозност
и аплодисменти след всеки няколко думи!
Дори понякога си мисля, че присъстващите
са на път да започнат някое от онези
безсмислени скандирания, с които
делегатите на конгресите даваха израз
на безкрайната си показна подлизурщина!
Гръмките
фрази за успехите през изминалия период
и празните обещания за години напред,
които никой никога не си дава труд да
прегледа след време, за да разбере какво
е изпълнено и какво не е на американските
президенти, за мен са едно напомняне,
че под слънцето има много малко нови
неща и демагогията и популизмът не са
в числото им!
Според Обама през 15-те години на новото столетие
Америка мина през много препятствия,
войни и рецесия, но днес състоянието на
съюза е прекрасно!
Създават се
нови работни места с най-високата скорост
от 1999 година насам, безработицата е
по-ниска отпреди рецесията, броят на
гражданите с медицинска осигуровка е
по-голям откогато и да било друг път,
Америка е освободена от необходимостта
да внася нефт от чужбина. За пръв път от
11.09.2001 военната мисия на САЩ в Афганистан
е завършена. Само преди 6 години 180 000
американски войници са били дислоцирани
в Афганистан и Ирак, а сега те са по-малко
от 15000.
Изобщо
състоянието на съюза е прекрасно с
растяща икономика, намаляваща безработица
и растяща енергийна независимост.
На това място
в речта си Обама отбелязва, че сега е
моментът Америка да реши каква тя иска
да бъде след 15 години – дали страна, в
която шепа хора са безкрайно богати, а
останалите тънат в мизерия и невежество,
или страна, в която всеки, който полага
усилия, ще има шанс да живее по-добре и
по-богато? Ще се отнасяме ли към света
с подозрение и страх, въвличайки се
във всеки конфликт, или ще използваме
разумно нашите ресурси и мощ, за да
решаваме конфликтите и да съхраним
нашата планета – пита президентът?
Мисля дотук
да спра с преразказването на речта,
защото не желая да отегчавам читателите
с празни оценки и още по-празни обещания.
Ще отбележа само по-важните проекти на
президента, като преди това искам да
направя кратък анализ на вътрешнополитическото положение в САЩ.
Преди всичко
искам да отбележа, че на Обама му остават
още две години президентстване. В такива
случаи в Америка сравняват, кой знае
защо, президента с "куцо пате"?
Според мен, доколкото си спомням,
историята за "куцото пате" имаше,
бих казал, оптимистичен характер и край,
но може и да не си спомням добре. Във
всеки случай президента през този
период оценяват по такъв начин, защото
считат, че той може да говори и да се
опитва да прави каквото иска, защото
никой все едно няма да го слуша. Ситуацията
на Обама се усложнява и от това, че при
последните избори и двете камари на
Конгреса минаха в ръцете на републиканците,
като за негов късмет в Сената те не
успяха да се сдобият с болшинство от
две трети, което не им позволява да
анулират негово "вето", ако възникне
необходимост от това. С други думи Обама реално може само да пречи на републиканците
да приемат закони, които не му харесват
или не харесват на демократите, като
използва правото си на вето. Използвайки
обаче възможностите на президента за
екзекутивни решения, които не са малки,
Обама може да налага една или друга
временна мярка, използвайки ресорите
на различните агенции на изпълнителната
власт.
Както и
трябваше да се очаква, веднага след
речта контролираните от републиканците
Средства за масова дезинформация (СМД) започнаха едно през друго да опровергават
примерите за прекрасното състояние на
Съюза.
1. Създават
се много нови работни места, но те са
нископлатени!
2. Безработицата
е намаляла, но то е защото няколко милиона
са престанали да търсят работа и по тази
причина не се броят за безработни!
3. Процентът
на работещите от трудоспособното
население не е бил толкова нисък от
средата на 70-те години!
4. Процентът
на медицинско-осигурените се е увеличил,
но това се дължи на "ужасната Obama-care"
реформа, която е на път да "разруши"
Америка, "такава каквато я познаваме
и обичаме"!
5. САЩ излезе
на първо място в света по производство
на въглеводородни източници на енергия,
но това не е благодарение на политиката
на Обама, а въпреки нея, да не говорим,
че драстичното спадане на цените на
петрола може в следващите няколко години
да ликвидира производството на шистов
петрол.
На практика
СМД под републикански контрол отричат
какъвто и да е принос на Обама за лекото
съживяване на икономиката през последните
няколко години и даже се "удивляват"
на чудото, че подобно съживяване е
настъпило въпреки "нескопосаното"
управление на президента!
Основните
амбиции на Обама за следващите две
години на управлението му включват
следните по-съществени предложения:
1. Обама смята
да осигури евтин и широк достъп до детски
градини и ясли. Истината е, че този
социален аспект в САЩ е напълно занемарен.
Детските градини и ясли са частни и
струват безбожно скъпо. За мен е тайна
как по-бедните жени изобщо успяват да
се грижат за децата си и едновременно
с това да работят. Според моите познания,
половин дневна детска градина струва
не по-малко от 400–500 долара на месец, а
що-годе прилична целодневна детска
градина, в която за децата се полагат други грижи, освен за храна и подслон, но и за
някакво обучение, струва над 1200 долара
на месец! Днес слушах предаване по този
въпрос, в което някаква жена обясняваше,
че 80% от възнаграждението ѝ отива за
покриване на разходите за гледане на
детето ѝ! Плановете на Обама са да увеличи
данъчната отстъпка от държавата за едно
дете от 1000 на 3000 долара, но практиката
показва, че подобни мерки моментално
водят до повишаването на цената на
услугата, за която е адресирана данъчната
отстъпка или кредит. Според моето скромно
мнение единственият ефективен начин
за решаване на този проблем са обществените
детски градини и ясли, но подобни идеи
за Америка са светотатствено посегателство
върху пазара и свободата на личността
от индоктринация от страна на държавата.
2. В САЩ няма
федерален закон, според който на
работещите да се полагат платени отпуски
по болест или за гледане на болен.
Всъщност няма закон, който да осигурява
какъвто и да е платен отпуск. Тези
неща са оставени на добрата воля на
компаниите. Големите и средни компании
обикновено осигуряват някакъв платен отпуск, който зависи от продължителността
на стажа в съответната компания и се
движи от една до три седмици годишно.
По признанието на Обама САЩ е единствената
развита държава в света, в която тези
социални въпроси не са решени. Той има
амбицията да осигури на всеки работещ
7 дена отпуск по болест и/или за гледане
на болен. Любопитно ми е кой Конгрес,
кога и как ще се реши да приеме подобен
закон?
3. Другата
амбициозна задача, която Обама си поставя
е да осигури приемането на закон, според
който жените ще получават еднакво
заплащане за еднаква работа. Поставя
се ребром и въпросът за повишаване на
минималната работна ставка, а също така
и увеличаването на категориите работници,
на които ще се плаща извънреден труд.
Всъщност през последните 20-30 години
бяха приети редица закони, които по един
или друг начин ограничаваха броя на
категориите работници, за които се плаща
извънреден труд. На практика Обама има
намерение да възстанови трудово
законодателство, което лобито на
работодателите е успяло да задуши и
изтрие от паметта на работниците и
служителите в частния сектор.
4. Едно от
най-амбициозните предложения на Обама
е да направи безплатни комюнити-колежите.
С две думи, това са клас учебни заведения,
в които след две години обучение може да
се получи степен на образование
"Associated degree". Около 40% от американците,
продължаващи образованието си след
гимназия, започват образованието си в
такива колежи, като много от тях, ако
успеят да ги завършат, с това и приключват
образованието си след гимназията. За
разлика от университетите, които
осигуряват BS, BA, MS и PhD степени, тези
колежи са значително по-евтини, което
в светлината на невероятното поскъпване
на висшето образование в САЩ през
последните години, за много хора се
оказва единственото достъпно образование
след гимназията. Комюнити-колежите
осигуряват и курсове за преквалификация
по време на трудовата дейност на хората,
която възможност е от особено значение
при съвременното динамично развитие
на икономиката и непрекъснатата промяна
на изискванията към знанията и сръчностите
на трудовия контингент. Исторически
таксите за този вид колежи винаги са
били доста ниски, а се твърди, че е имало
времена, през които те са били безплатни.
Амбицията на Обама е тези колежи да
станат напълно безплатни.
Тук искам да
отбележа, че в момента задължеността
на американците поради заеми за
университетско образование възлиза на
над 1.1 трилиона долара. При това тази
задълженост не може да се ликвидира
чрез банкрутиране и остава практически
до края на живота на длъжника, ако не
успее да се издължи, и се удържа дори от
наследството му.
5. Обама си
поставя задачата да работи за развитие
на инфраструктурата на страната. По
всеобщо признание традиционната
инфраструктура (пътища, мостове,
железопътни линии) е в доста плачевно
състояние. Изненадващо е обаче състоянието
на широколентовата комуникация в
страната. От една страна, по разпространение
на Интернет САЩ са в средата или дори
в дъното на развитите държави, като при
това цената на този вид комуникация е
няколко пъти по-висока за потребителите, отколкото съответните цени в много други страни.
Скоростта на тази комуникационна
инфраструктура също не е за завиждане,
а ако се вземе предвид и цената ѝ, то
положението като цяло не отговаря на
амбициите на САЩ за водеща държава в
тази област.
6. Обама се
обръща към Конгреса с искане да му се
дадат права за уговаряне на новите
търговски споразумения с част от
страните на Тихоокеанския басейн и с
Европа. Бедата е, че досега сключените
споразумения за свободна търговия се
оказа, че са особено изгодни за едрия
бизнес и абсолютно неизгодни за милионите
трудови хора, тъй като работните им
места заминаха за Мексико и много страни
в Азия, като в САЩ останаха само
нископлатените работни места, които
не могат да бъдат изнесени в чужбина.
Поради този горчив опит, болшинството
американци не са във възторг от желанията
на администрацията да уговаря сама тези
споразумения, като на Конгреса се
предоставя възможността да ги приеме
или отхвърли без възможности за корекции.
7. Една от
най-съществените амбиции на Обама е
промяната на данъчния кодекс. Естествено
никой не трябва да очаква със затаен
дъх това да стане по начина, по който го
предлага Обама, а именно увеличаване
на данъците на богатите и намаляване
на данъците на средната класа. По
въпросите за оптимизацията и модернизацията
на данъчния кодекс се говори непрекъснато,
със сигурност откакто съм в Америка, а
вероятно и от много време преди това. В
резултат на това се приемат нови закони и
закончета, които само усложняват данъчния
кодекс и създават нови възможности за
богатите, които имат достатъчно пари
да си осигурят данъчни адвокати и
специалисти, за ефективно намаляване
на данъците им. В края на краищата,
огромното болшинство от членовете на
Конгреса са милионери и е трудно човек
да си представи, че те ще приемат такъв
данъчен кодекс, който да увеличава
данъците на милионерите! По тази причина
това желание на Обама можем с чиста
съвест да захвърлим в боклука, защото
то няма дори най-малък шанс за успех в
живота.
Що се отнася
до външнополитическата част на речта
на президента, то ще цитирам само началото
ѝ: "... Въпросът не е дали
Америка води света, а как го води? ...".
С други думи какво и как да се направи, определяме ние, и ако е необходима някаква
корекция, то тя е в пропорцията на сила
и убеждение, които ще прилагаме в бъдеще.
Очевидно подобно отношение към решаването
на световните проблеми не е стимулиращо
нито за Китай, нито за някоя от останалите
страни с претенции за величие.
Впрочем, за
Китай в речта, ако не се лъжа, практически
не се говори.
Русия се
заклеймява и се обявява тържествено,
че нейната икономика е в тежка разруха.
Към Иран все
още се проявява търпение и даже Обама
отправя предупреждение към Конгреса
да не приема нова резолюция за санкции
срещу Иран, докато не се приключат
преговорите за ядрените му амбиции.
Конгресът обаче му показва кукиш и
подготвя подобна резолюция. Което е
по-важно, Конгресът покани почти веднага
Натаняхо да произнесе реч на 3 март пред
съвместно заседание на Сената и Камарата
на представителите, без дори да се опита
да съгласува това с президента. В резултат
Канцеларията на Обама заяви, че той няма
да се срещне с Натаняхо при посещението
му през март в САЩ. По този въпрос мога
само да кажа, че на Обама му е лесно да
демонстрира самостоятелност и гордост.
На него не му предстои предизборна
борба, но за конгресмените и сенаторите
този въпрос стои далеч по-сериозно. Тези
от тях, които могат да си позволят
независимост от Израелското лоби, се
броят на пръстите на едната ръка, а
е възможно това ми твърдение вече дори
да не отговаря на действителността!
Изобщо въпросът за патриотизма на
представителите в Конгреса на САЩ винаги
се третира през призмата на любовта и
предаността им към Израел!
Искрено
казано, четенето на речите на американските
президенти за състоянието на Съюза
започва да се превръща във все
по-безсмислено занимание. Дори речите
на социалистическите ръководители
навремето съдържаха повече информация.
Очевидно политическите и икономическите
решения в САЩ отдавна не се взимат от
президента и Конгреса, а от една
финансово-промишлена олигархия, която
е създала и финансира мозъчни тръстове
и фондации, които подработват решения,
които след това лобистите обясняват на
конгресмените, сенаторите и президента
и те взимат съответните препоръчани им
решения. В замяна, когато един конгресмен
или сенатор излезе от политиката, той
има няколко готови места в директорските
бордове на банки и компании, а президентите
получават дарения за библиотеките си
и 6-цифрени хонорари за 30-40 минутни речи
пред фондации и събирания на членовете
на олигархията!
Очевидно тук
"корупцията по високите етажи на
властта" е от далеч по-рафиниран
характер. В България нещата са поставени
на нивото на примитивния натурален
стокообмен. "Купи ми джип или апартамент
за дъщерята и аз ще изпълня желанието
ти!" – казва политикът на олигарха.
Последният купува джипа или апартамента
и работата му е свършена. Ако утре иска
друга услуга – то ще трябва да купи джип
например на сина на политика и т. н. В
Америка хората си имат доверие при
сключването на сделките за влияние.
Политикът изпълнява честно и почтено
желанията на олигархията, а когато му
дойде времето по една или друга причина
да излезе от политиката, то олигархията
му се отплаща с директорски места, тлъсти
хонорари за празни речи или за дебели
книги. Погледнете Клинтънови и ще
получите представа за това как се вършат
работите. Очевидно в България все още
има място за растеж. Преди всичко
политиците трябва да демонстрират на
олигархията, че те са хора, на които може
да се има доверие, а олигарсите трябва
някак си да докажат на политиците, че
са се отказали от бухалките, пищовите
и снайперките! Не бива обаче българският
народ да губи надежда! И на това време
ще му дойде времето!
Дилетант