Blowback

"Blowback" е термин, възникнал в средите на ЦРУ след размириците и преврата срещу Мосадък в Иран през 1952-53 година, организирани под ръководството на Кърмит Рузвелт от американските и британските тайни служби.

Във Wikipedia този термин се определя като: Неочаквани последствия от тайна операция, от които страда агресорът. За гражданите, страдащи от Blowback от тайни операции, ефектът обикновено се манифестира като "случайни" актове на политически жестокости без очевидна директна причина, защото те не знаят за тайната операция, предизвикала отмъщението.

В същата статия на Wikipedia се посочват редица примери на "Blowback":

1. Превратът срещу Мосадък, в който случай blowback се манифестира окончателно и очевидно по време на ислямската революция в Иран през 1979 година с взимането на заложниците в посолството на САЩ и продължаващата и до ден днешен конфронтация между двете държави.

2. Подкрепата на САЩ за муджахидините в Афганистан в борбата им срещу СССР и възникналата по време на тази борба Ал-Кайда начело с Осама Бин Ладен. Зараждането на съвременния ислямски тероризъм може да се счита като "blowback" от тази и други операции на американските тайни служби в района на Близкия и Средния изток по онова време.

3. "Контра" аферата по времето на Рейгън, когато сътрудници на администрацията използват пари от тайната продажба на противотанкови ракети от Израел на Иран, за подпомагане на "контрите" в Никарагуа в борбата им срещу Сандинистите. От своя страна пък "контрите" започват да внасят тайно наркотици в САЩ, за да дофинансират борбата си.

4. Подкрепата на Израел за Хамаз и други фундаменталистки ислямски организации от края на 60-те години до към средата на 80-те години. Идеята на операцията е била да се подкопае влиянието на секуларната Организация за освобождение на Палестина. В резултат на това днес Хамаз и другите ислямски фундаменталистки организации всред палестинците са най-върлите врагове на Израел.

5. Подкрепата на САЩ и Запада за бунтовниците срещу Асад в Сирия, доставката на оръжие и боеприпаси за тях и преди всичко военното обучение на специалисти за личния състав на многобройните бунтовнически организации. В крайна сметка именно тези кадри, обучени от НАТО, се присъединиха масово към ИДАЛ и Ал-Кайда и представляват най-голяма опасност за европейските държави.

Това са само част от "операциите" на тайните служби на САЩ, Западна Европа и Израел, които са предизвикали "blowback" през последните 50-60 години. Ефектът и последствията от подобни операции са описани подробно в книгата:

"Blowback: The Costs and Consequences of American Empire" by Chalmers Johnson.

Elias Groll, асистент-редактор на "Foreign Policy", само няколко часа след атаката срещу "Charlie Hebdo", включи в публикацията си следната информация за по-младия от братята атентатори:

"Шериф Куаши е известен на властите, защото през 2008 година той е бил съден за опит да се присъедини към съпротивата в Ирак. Куаши заявил в съда, че той е пожелал да воюва срещу американската окупация на Ирак, след като е видял издевателствата над задържаните в затвора Abu Ghraib."

В интервю на 3 декември 2008 година с майор от американските ВВС, който се представя с псевдонима Матьо Александър, и който е разпитал лично над 300 бунтовници и е контролирал разпитите на над 1000 други бунтовници в Ирак, Еми Гудман от "Democracynow.org" поставя редица въпроси, на които получава много показателни отговори.

Според М. Александър над 3000 американски войници в Ирак са си загубили живота в резултат на реакцията на арабските бунтовници дошли от Йемен, Северна Африка, Саудитска Арабия и изобщо от целия арабски свят, за да отмъстят за издевателствата в Abu Ghraib, в Guantanamo Bay, и изобщо за мъченията над техните събратя.

"В техните очи ние не съответстваме на идеите, за които твърдим, че се борим. Ние твърдим, че се борим за свобода, справедливост и законност, но когато измъчваме хората ние не спазваме тези идеали. Това е голям стимул за тях да се присъединяват към Ал-Кайда.

...

Освен това, тези неща трябва да се разглеждат и в контекста на ислямската култура, в която позорът и личното унижение играят голяма роля. Когато измъчваме тези хора, ние ги покриваме с голям позор и унижение. По тази причина мъченията са изключителна мотивираща сила за тези хора да идват в Ирак и да се борят срещу нас."

Непознаването на характера на тези народи и на ислямската култура като цяло са изключително важни за неудачите на Запада в мюсюлманския свят. Много показателен в това отношение е тъпанарският отговор на президента Буш Младши на въпроса "Защо тези хора ни мразят?", че "Те ни мразят заради нашата свобода!?!"

Следващите две публикации съдържат интересни факти и заключения за неудачите в борбата срещу ислямския тероризъм и за причините за очевидното му разрастване:

"Why the Arab World Fights?", by William Pfaff

http://www.informationclearinghouse.info/article40643.htm

"Will France Repeat US Mistakes after 9/11?", by Ray McGovern

http://www.informationclearinghouse.info/article40656.htm

Написаното дотук, включително и информацията от посочените публикации, безапелационно определят терористичните акции в Париж през миналата седмица като типичен случай на blowback, породен от цялостната политика на Запада в арабския свят и в частност активното участие на Франция в така наречените антитерористични операции през последните години.

Избиването на заложниците в еврейския магазин за "кашерна храна" е очевидно отмъщение за окупацията на Палестина и периодическите непропорционални наказателни операции на Израел срещу населението на Газа. Някой може да каже, че убитите в магазина не са персонално отговорни за политиката на Израел в Палестина, но болшинството палестинци също така не са персонално отговорни за поведението на Хамаз и останалите войнстващи ислямски организации в Палестина. Това обаче не пречи на Израел да бомбардира Газа. През последните две наказателни операции срещу този огромен концентрационен лагер загинаха респективно над 1500 души и над 2000 души. Болшинството от загиналите са жени и деца и само сравнително незначителна част са бойци на палестинската съпротива.

Атентатът срещу "Charlie Hebdo" се разглежда от част от обществеността като посегателство срещу свободата на словото в една западна демокрация.

Това списание със сравнително незначителен тираж от 30 000 продажби е известно като сатирично издание, често посвещаващо страниците си на сатирични карикатури на Мохамед и изобщо на ретроградните елементи в ислямската религия. Лично аз никога не съм се интересувал от неговите публикации, но знаейки, че мюсюлманите са изключително чувствителни към окарикатуряването на Пророка, винаги съм се отнасял с неодобрение към подобни публикации. Въпросът за мен не е в това, че Мохамед е свещен за мюсюлманите, защото аз съм атеист и по тази причина претенциите за святост на една или друга личност, фиктивна или някога реално съществувала, има смисъл само в аспекта на делата на тази личност. Пророк Мохамед безусловно е изиграл огромна роля във формулирането и създаването на Исляма, но животът му в никакъв случай не може да се счита за образец на святост. Първоначалното установяване на Исляма в Арабския полуостров е станало с помощта на меча и пророк Мохамед лично е командвал много кървави операции за покоряването на племената в Арабския полуостров. Ако погледнем следващата история на завоеванията на неговите последователи, то те също не се отличават с особена святост и човеколюбие. Впрочем същото важи и за разпространението на християнството по всичките континенти, с изключение на Антарктида, което само доказва правилността на думите на онзи селски поп, който казвал: "Ти, сине, не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!"

Основният проблем на Исляма, според мен е в това, че Мохамед не е написал Корана, а той само е "channeled" думите на Аллаха към неговите последователи. По тази причина Коранът се смята за "божие слово" и не подлежи на трактовка, коментари и тълкувание! Това е много различно от "свещените писания" на християнството, които са творения на различни личности и по тази причина подлежат на тълкуване.

За мен окарикатуряването на Мохамед или Корана е равносилно на това някой да извика "пожар" в претъпкан киносалон, когато няма никакъв пожар! Кой знае защо подобна постъпка би се считала за хулиганство или дори за престъпление, ако предизвика паника, но поместването на карикатури за неща, които изрично се знае, че са свещени в Исляма и е известно, че издевателството на тези светини поражда ярост и омраза, се счита едва ли не за геройска постъпка в защита на свободата на словото?

В заключение искам да призная, че по някакъв непонятен вътрешен подтик аз си направих един експеримент и написах на линията за търсене в Google:

anti-semitism and "Charlie Hebdo"

След което натиснах бутона "I am feeling lucky".

Като резултат получих на екрана информация за процес през 2009 година срещу писателя и художник Maurice Sinet (на 80 години), известен под псевдонима Sine, който е бил обвинен в антисемитизъм заради публикация в "Charlie Hebdo" за предстоящата сватба на сина на Саркози с дъщерята на някакъв много богат евреин. Въпросният Sine си позволил да пише в публикацията, че младият Саркози може би ще трябва да приеме юдеизма! Sine отказал да се извини за тази си трансгресия и бил уволнен от "Charlie Hebdo"!

Оставям без коментар този случай, демонстриращ по недвусмислен начин "принципите за свобода на словото", в името на които загинаха 12 души в редакцията на "Charlie Hebdo"!

Няма да коментирам и хипократщината на 40 държавни ръководители, включително и Натаняху, които хванати за ръце демонстрираха различните аршини, които използват, за да мерят престъпленията в зависимост от това към коя религия принадлежи престъпника!

След всичко казано дотук аз мога с чиста съвест да заявя: "Je ne suis pas Charlie Hebdo!". Това не означава, че одобрявам терористичните актове в Париж през миналата седмица, а само дълбокото ми убеждение, че нещата са много по-сложни, отколкото се опитват да ни ги представят нашите демократично избрани ръководители, и това, че те се опитват да ги представят в елементарната палитра на бялото и черното, не помага на никого и за нищо!

Дилетант