За Джени вече стана дума в една от предишните истории
(Историята на един японец) и макар че
нейната история не се отличава с някакви
особени събития, все пак ми се струва,
че може би ще бъде интересна и на
читателите.
В автоклуба
Джени се ползваше от специалното
благоразположение на началството.
Причините за това не бяха в изключителните
ѝ способности на програмистка. Тя просто
се отличаваше с неподражаема елегантност
и демонстрация на онзи дамски финес,
който е природна даденост на някои жени
и им печели възхищение и добра воля, а
понякога и завист у околните.
Спомням си
първата ми среща с Джени преди години,
когато Юлия я покани за пръв път у нас
да я почака за малко, докато се приготви
за излизане. Случи се така, че когато
Джени влизаше, аз излизах от стаята,
която наричах с гръмкото име "офис".
Бях облечен по домаш ному, но слава Богу
достатъчно прилично, за да мога да се
представя пред погледа на една младееща
се дама на около 50 години. Юлия ме
представи на Джени и тя, подавайки ми
ръка, каза с мелодичен благ глас: "Ах,
колко сте handsom!
Приличате на римски император!"
Аз отначало
зяпнах, стараейки се да асимилирам
думите ѝ, а след това се хванах за корема
и започнах да се превивам от смях. Джени
не промени любезната си усмивка нито с
един пиксел, а само добави: "Да,
приличате ми на римски император от
бюстовете по галериите!"
Аз осъзнах,
че реакцията ми е напълно неуместна, но
изобщо не можех да съобразя какво да
отговоря на този комплимент. След няколко
секунди, гледайки озареното ѝ от вътрешна
убеденост усмихнато лице, аз промърморих:
"Може би сте права! Никога не съм се
замислял на какво приличам!?"
Такава беше
Джени: елегантно облечена, винаги
усмихната и готова с комплимент или
ласкателна забележка да привлече на
своя страна всеки колега или началник.
По-близките
Отношения между Джени и Юлия се установиха,
когато Марк помоли Юлия да я попита защо
са уволнили онзи мексиканец от охраната
на входа? Юлия полюбопитства и Джени
леко притеснена ѝ разказа следната
история.
Един ден тя
си забравила в кухнята пръстена. Разлепила
на няколко места по коридорите и в
столовата листчета с молба, ако някой
намери "златен пръстен с рубин",
да се обади на едикойси телефон. Бележката
съдържала и обещание за възнаграждение
10% от стойността на намерения пръстен.
Още на следващия ден ѝ се обадил един
от контракторите, че бил намерил пръстена
и го предал на охраната на входа на
сградата. Джени отишла на пропуски, но
там ѝ казали, че нищо не им е било
предавано!
Работата се
размътила. Началството на охраната
прегледало записите на камерите на
входа и наистина видели, че въпросният
контрактор предава един пръстен на
дежурния. Оказало се, че дежурният
прибрал пръстена в джоба си, вместо да
го предаде на началството.
И така
мексиканецът бил уволнен веднага, а
Джени изплатила обещаната "finding fee"
на контрактора и с това се приключила
историята.
Юлия
полюбопитствала колко е платила Джени
на контрактора и зяпнала, когато Джени
ѝ казала, че както била обещала в
бележката, платила 10% от стойността на
пръстена. "И колко било това, ако не
е тайна?" попитала Юлия. "Ами 2500
долара" – скромно отговорила Джени.
Юлия облизала пресъхналите си устни и
попитала дали това е най-скъпият ѝ
пръстен и Джени безгрижно ѝ отговорила,
че има още няколко пръстена, които са
доста по-скъпи от този!
На другия
ден Джени се появила с една кожена
торбица, от която изсипала най-различни
бижута. Колегите се събрали наоколо
през почивката и Джени с благ и любезен
глас им разправила историята на по-скъпите
бижута. Юлия твърди, че този ден Джени
донесла в автоклуба бижута за поне
300000 долара!
По-късно,
когато Юлия и Джени станаха по-близки,
Джени ѝ разправи историята си, която е
доста интересна и поучителна.
Джени била
родена в Сайгон.
Баща ѝ бил
пилот на пътнически самолети в аеролиниите
на Емиратите. Той редовно носел на Джени
за подаръци бижута, златни монети и
други скъпоценности.
Майка ѝ била
"business woman" – имала ресторант в
Сайгон.
Самата Джени
от малка била дадена в католически
конвент за възпитание и образование.
Този факт ми направи голямо впечатление,
защото Джени беше будистка! Юлия, чиито
познания по религиите са доста
рудиментарни, не можа да ми обясни нищо
повече по въпроса и даже не видя никакво
особено противоречие в това, че Джени
след завършването на католическия
конвент си е останала будистка!
Бащата и
майката явно живеели отделно. Майката
в един момент продала ресторанта в
Сайгон и отишла в Лаос, където отворила
друг ресторант. Там тя се била свързала
с някакъв немец, който в един момент я
посъветвал да продаде ресторанта и да
се маха от Лаос, защото започвала
гражданска война. Майката го послушала
и напуснала Лаос. В крайна сметка тя се
оженила за американец (очевидно по някое
време се развела с бащата на Джени) и се
озовала в САЩ.
Джени завършила
образованието си в конвента в Сайгон и
постъпила в Калифорнийския щатски
университет в Лонг Бийч.
След
университета Джени първоначално
постъпила на работа в изчислителния
център на една верига за електроника,
наречена Федерейтед. Тази верига все
още съществуваше, когато ние пристигнахме
в САЩ, но година-две след това фалира.
При уволнението си Джени получила към
30000 долара обезщетение, което изпратила
... на любимия си будистки манастир в
Индия с уговорката, че те ще се молят
редовно за нея и особено активно ще
правят това при специални заявки от
нейна страна!? Джени даже показваше
снимки на няколко десетки молещи се
будистки монаси, които според легендата
на снимките, се молеха по нейни специални
заявки!?
Някъде в
периода от рождението си до дните, когато
се запознахме с Джени, тя се беше запознала
с Далай Лама и всеки път, когато той
пристигаше на посещение в САЩ, Джени
получаваше персонална аудиенция от
светия човек!
Джени
посвещаваше всеки ден по час-два на
медитация и твърдеше, че това много ѝ
помага на душевното равновесие и
самочувствие.
Джени се беше
оженила за един американец, който я
обичаше безумно и не очакваше от нея
нито да му готви, нито да го пере, нито
да прави каквито и да са физически усилия
за неговото добруване, а само да го обича
и да е до него! Що се отнася до това колко
точно го обичаше не знам, но определено
тя беше до него, за което получаваше
ежегодни подаръци във вид на бижута и
кюлчета злато, сребро и платина, защото
Джени имаше истинска слабост към тези
неща!
По въпроса
за готвенето мъжът на Джени не можеше
да има никакви претенции, тъй като по
думите ѝ: "Аз съм отгледана от монахини
и никога не ми се е налагало да се уча
да готвя или да пера!" Откровено казано
аз имах по-други разбирания за обучението
в католическите конвенти, но явно или
информацията ми е много остаряла, или
Джени нещо хитрува.
На историята
е известен само един случай, при който
Джени се е опитала да готви. Това е
станало на един "Ден на благодарността",
когато в Америка по традиция се пече
пуйка. Джени твърди, че приготвила
пуйката по рецептата, приложена към
тялото на птицата, но когато трябвало
да я извади от фурната, пуйката паднала
на земята и само по чудо Джени не се
изгорила. Тогава тя се обадила в любимия
си ресторант и казала, че пристига с 20
души на обяд. Предполагам, че тя е имала
специални връзки със собствениците на
ресторанта, защото само след 40-50 минути
гостите ѝ били щастливо подредени около
масите с прекрасно (според Джени)
приготвени ястия от пуйка! Вероятно от
този случай насам Джени никога не
готвеше, когато е поканила гости, а
поръчваше ядене, покривки, съдове,
лъжици, вилици ножове и изобщо всичко
необходимо от някой от околните
ресторанти, които предоставяха и един
или двама сервитьори, в зависимост от
броя на гостите.
Джени и майка
ѝ бяха докарали в САЩ по един или друг
начин сестрите на Джени по майчина
линия, които бяха от различни съпрузи,
но до една бяха женени за богати лекари,
финансисти и адвокати из целите Щати.
Всяка година сестрите и майката със
американските си съпрузи се събираха
при някоя от дамите на гости и това беше
предмет на дълги дебати в автоклуба,
както по въпросите на подарените от
щастливите съпрузи бижута, така и по
въпросите къде са се събирали семействата
и как са прекарали?
Синът на
Джени – едро и красиво момче с приятно
примесени азиатски и европейски черти
– завърши MIT и замина отначало на
специализация във Франция, а след това
в Китай. Там той се запозна с някаква
китайка, която изглежда имаше не по-малко
здрава хватка от Джени. В Китай той се
разболя много тежко от някаква болест,
но китайката застана до леглото му като
Гюро Михайлов на поста си и не мръдна
докато синът на Джени "не прескочи
трапа". След това китайката се ожени
за сина на Джени и те заживяха ... в Китай.
По неизвестни причини синът на Джени
не искаше и да чуе да се върне да живее
в САЩ!
Преди няколко
години Джени получи facial palsy
(лицева парализа),
вследствие на което лицето ѝ се поизкриви!
Монасите от Индия бяха мобилизирани за
непрекъснати молебени, а китайските
доктори в района на Южна Калифорния
бяха призовани да помогнат с иглолечение
и всякакви азиатски лечителни смески
и отвари. Резултатите бяха повече или
по-малко незначителни. Изкривяването
на лицето понамаля, но все пак остана
забележимо. Лъчисто сияещата усмивка
на Джени придоби малко саркастично-сардоничен
отенък, но човек можеше да я приеме като
артистично отражение на днешния объркан
и жалък в своите напъни и стремежи свят.
Разказвач