Този път
реших да използвам заглавието на статията
на професор Stephen M. Walt (9 февруари 2015),
която желаещите могат да прочетат тук:
http://foreignpolicy.com/2015/02/09/how-not-to-save-ukraine-arming-kiev-is-a-bad-idea
Забележка.
След статията има няколко линка към
публикации, които също са посветени на
проблема за въоръжаването на Украйна
от САЩ.
В статията
си Stephen Walt (SW) обсъжда доклада на групата
от девет видни сътрудници на Brookings
Institution, Atlantic Council и Chicago Council on Global Affairs,
който се появи през последните дни и в
който въпросните специалисти и бивши
сътрудници на администрациите на Клинтън
и Буш Младши пледират за три милиарда
долара помощ от САЩ през следващите 3
години във формата на модерно оръжие
за Украйна, за да може тя да се справи с
агресията на бунтовниците от Източна
Украйна и на Русия.
Stephen Walt веднага
прави уговорката, че въпросните
специалисти от изброените институции
са тясно свързани с досегашната политика
на придвижване на НАТО на изток, под
официалния предлог, че подобно придвижване
към границите на Русия не би трябвало
да предизвика негативна реакция от
страна на Русия!? Според SW подобна позиция
на въпросните специалисти сега е напълно
предсказуема, защото те трябва да защитят
досегашните си политически препоръки,
които очевидно се провалиха. Според
тези препоръки придвижването на НАТО
към границите на Русия трябваше да
осигури продължителен мир и процъфтяване
в цяла Европа, но този "пролетен
цъфтеж" очевидно се оказа мрачна есен
и може би още по-мрачна и студена зима
за европейските народи!
SW цитира
книгата на политолога Robert Jervis:
"Perception
and Misperception in International Politics",
в която авторът изследва два модела на поведение на
държави в международните отношения и
във връзка с това – правилните начини
за реагиране на тяхното поведение в
съответствие с тези модели.
Първият модел
е наречен “deterrence model”. Типичен представител
на този модел е хитлерова Германия,
която оглавяваше арогантен и грабителски
расистки режим, насочен към експанзия
и завладяване на чужди територии с цел
експлоатация, както на териториите,
така и на тяхното население. Правилната
политика срещу такъв режим е твърд и
безапелационен отпор в най-ранните
стадии на агресията, който да лиши
представителите на режима от всякакви
илюзии за възможни отстъпки под натиска
на техните амбиции.
В контраст
на първия модел вторият модел, наречен
“spiral model”, видимата агресивност на
режима се дължи на това, че той е обладан
от страх и несигурност. Според професор
SW режимът на Путин в Русия отговаря на
спиралния модел.
Моето мнение
напълно съвпада с това на SW. Във връзка
с това искам да отбележа, че пропагандистите
на Запад и редица видни политици много
обичат да наричат Путин „новия Хитлер“,
но това не е нищо повече от евтин трик,
който вече беше приложен на света, при
това с удивителен успех, по отношение
на Саддам Хюсеин за неговите "оръжия
за масово изтребление". Очевидно
някои политици на Запад имат доста ниско
и, както се оказва – правилно, мнение
за интелигентността на широката публика
или просто се ползват от крилатата мисъл
на Гьобелс, че "и най-голямата лъжа,
повторена многократно започва да звучи
като истина!".
Проблемът
е, че ако срещу режим от спиралния модел
се реагира по рецептата на възпиращия
модел, то несигурността на режима само
се увеличава и неговата реакция придобива
все по-агресивен характер, влизайки в
спирала на нарастващ отпор срещу външната
опасност, която започва да се възприема
като жизнена заплаха за нацията! В такъв
случай правилната политика е дипломатически
инициативи, предназначени да успокоят
и омиротворят страховете, несигурността
и подозренията на режима от спиралния
модел.
В случая на
режим от възпиращия модел обаче стъпки
за омиротворяване могат да имат ефекта
на стимул към режима, че противникът му
е слаб и нерешителен и той може с
настойчивост и арогантност да постигне
амбициите си. Илюстрация на казаното в
този параграф са дипломатическите
усилия за омиротворяване на хитлерова
Германия преди Втората световна война.
Тези, които
разглеждат Русия като принадлежаща към
възпиращия модел, предлагат именно
реакцията срещу държави от този модел,
която в случая е непрекъснато противостоене
и шантаж срещу Русия с цел увеличаване
на цената на нейната агресия. Бедата е,
че в случая с Русия имаме типичен пример
на спирален модел на поведение. Путин
е дълбоко убеден, че Западът има намерение
да обкръжи страната с военни бази, да я
разчлени на съставните ѝ части и да я
лиши от всякакво влияние в исторически
обусловената ѝ сфера на влияние, която
за съвременна Русия се простира в
непосредствена близост до нейните
граници.
Правилната
политика спрямо Русия в светлината на
казаното досега се свежда до дипломатически
усилия и мерки за намаляването на
подозрителността на режима към политиката
на околните държави, демонстрираща
липсата на агресивни намерения и желание
за икономическо и политическо
сътрудничество, съобразено както с
интересите на Русия, така и с интересите
на околните държави.
Фактът, че
Путин заяви преди време, че разпадането
на СССР е най-голямата политическа
трагедия на XX век, се тълкува като заявка
за възстановяването на Руската империя
от края на 80-те години на миналия век.
На практика това заявление е само една
валидна констатация на историческите
дадености. Ако се огледа политическото
и икономическо развитие на болшинството
от съставните страни на СССР ще се
констатира, че с изключение на Русия те
като правило се оформиха като тоталитарно
олигархични държави. Икономическото
им развитие се свежда до обогатяване
на кланови и олигархични структури за
сметка на широките народни маси, като
или се симулира демокрация, или дори не
се правят усилия с подобни маскировки,
а направо се разграбват богатствата на
държавите и народите, които олигарсите
управляват.
В допълнение
към това неочакваното и неконтролируемо
разпадане на СССР доведе до възникването
на бъдещи потенциални етнически
конфликти. Причината за това е, че
границите между отделните компоненти
на СССР бяха до голяма степен условни
и бяха установени отдавна, като не
отразяваха етническите движения на
населението през един период от 80 години.
Някои от страните наследнички на СССР
или не са съществували в последните
100-200 години или изобщо никога не са
съществували в изкуствените граници,
определени им в СССР, както и в съвременния
или подобен етнически състав.
Редица мои
пѝсания в блога от 2014 и 2015 години са
посветени на събитията в Украйна и в
тях аз се опитвам да обоснова разбиранията
си за събитията в тази държава. В тези
писания аз представям историческите
факти около събитията в Украйна от
последните години, стараейки се да
докажа, че Русия е предизвикана да
реагира по начина, по който реагира в
Украйна преди всичко от страховете си
за организирана атака на Запада срещу
териториалната ѝ цялост и политическата
и икономическата ѝ независимост. По
тази причина в този материал аз няма да
повтарям и да доказвам отново правилността
на разбиранията си за съвременните
събития в Украйна, а само ще се спра на
възможната реакция на Русия срещу
опитите за въоръжаване на Украйна със
съвременно оръжие, което се предлага
от представителите на изброените по-горе
институции и в допълнение се ползва с
подкрепата на ястребите в Американския
Конгрес.
1. Украйна е
една разделена държава, която е на
границата да се превърне в "пропаднала
държава", поради грабителските апетити
на местната олигархия.
2. Много
наблюдатели считат, че президентът
Порошенко е склонен към компромиси с
проруското население в Източна Украйна,
но не е в състояние да реализира тези
компромиси, поради влиянието на
неонацистките сили от Галиция и изобщо
от Западна Украйна, за които проруското
население в Източна Украйна е расово
непълноценно и не заслужава достъп до
властта.
3. Изборите
за Рада, които се проведоха в Украйна
миналата година, не допуснаха до участие
опозиционните партии, които традиционно
представят проруската част от населението
на страната. По тази причина Радата
трудно би могла да бъде считана за
парламент, представящ цялото население
на страната и поради това в едно
демократично общество не би имала право
да взема конституционни решения за
държавното устройство на страната.
4. Украинската
армия е дълбоко деморализирана и
небоеспособна. На практика най-успешните
операции на правителството, ако и когато
може да се говори за такива, се провеждат
от Националната гвардия, която се състои
от частни батальони, принадлежащи към
неонацистките партийни формации и
отделни олигарси.
5. Разузнавателните
служби на Украйна вероятно гъмжат от
агенти на руските разузнавателни служби,
като се има предвид недалечната им
историческа общност в рамките на СССР.
6. Опитите за
въоръжаване на украинската армия с
модерно оръжие от САЩ неизбежно ще бъдат
възприети от Русия като доказателство
за намесата на САЩ в конфликта и ще дадат
предлог на Русия за атака с редовни
части на руската армия. (Подобна реакция
би била в пълно съответствие със спиралния
модел на поведение.) Украйна не би имала
никакъв шанс за успех при такава атака,
освен ако САЩ и НАТО не са готови за
намеса със собствени военни части, което
при действащата военна доктрина на
Русия би означавало Трета световна,
този път ядрена, война.
С други думи,
ако САЩ и НАТО не са готови да извървят
целия път до Трета световна война, то
въоръжаването на Украйна с модерни
оръжия е безсмислено. Русия гледа на
конфликта в Украйна като на въпрос на
живот и смърт за нейната държавност и
независимост и вероятно няма да отстъпи
без да даде окончателно сражение на
западната агресия, за каквато сегашните
управници на страната възприемат
конфликта в Украйна.
Между другото
САЩ вече са доставили на Украйна три
радарни установки за установяване на
позициите, от които се стреля с артилерия
и минохвъргачки. Резултатът е, че една
от установките е унищожена, втората по
някакви причини е неизползваема, а
третата изглежда не е ясно къде се
намира!? С други думи армия, която е била
неглижирана в продължение на 25 години,
че дори и повече, не може да бъде
реконституирана за няколко месеца,
година или две!
На 12 февруари
в Минск беше подписано поредното
споразумение за прекратяване на огъня.
Всеки, който би си направил труда да се
запознае с този документ и с процедурата,
по която се е стигнало до неговото
съгласуване и подписване, ще разбере,
че това е едно "голямо л---о", както
би се изразил моят любим литературен
герой Швейк.
Първо няколко
думи по процедурата на преговорите.
Преговорите
се водеха от Меркел, Оланд, Порошенко и
Путин вероятно под председателството
на Лукашенко. Изготвеният документ
обаче е подписан от ... Кучма (за Украйна)
и ръководителите на ДНР и ЛНР. (Предполагам,
че някои все още си спомнят, че преди
години Кучма беше президент на Украйна.)
При това Порошенко категорически отказва
да разговаря с ръководителите на ДНР и
ЛНР! Фактът, че той не подписва
споразумението, говори за неговото
безсилие пред хунтата в Киев, без
съгласието на която той не е в състояние
да предприема каквито и да са решения.
Днес
ръководителят на "Десен сектор"
Дмитро Ярош заяви, че неговата организация
не признава споразуменията, достигнати
в Минск, а неговата неонацистка организация
притежава част от батальоните на
Националната гвардия, за която вече
писах, че е най-боеспособната част от
силите на Украинското правителство.
http://rt.com/news/232183-ukraine-yarosh-war-minsk/
В момента се
водят ожесточени боеве за Дебалцев –
важен железопътен възел между Луганск
и Донецк, който сепаратистите горещо
желаят да завладеят.
Освен това,
ако някой от читателите се интересува
сериозно от конфликта в Украйна, то той
би могъл да прочете споразумението,
което съвсем не е дълго. Бих бил любопитен,
ако такъв един читател сподели какво е
разбрал от документа и с какво по-точно
той се отличава от Минск-1, който така и
не беше имплементиран досега!
В заключение
ще призная, че моето мнение за документа,
породен от "голямата четворка",
заседавала 17 часа в Минск е, че това е
едно голямо нищо, което те разбира се
не биха желали да признаят. Този документ
е едно нищо, защото Порошенко не смее
да взима каквито и да са решения, противни
на държащите властта в Киев неонацистки
отряди. Путин е оказал толкова натиск
върху ръководителите на ДНР и ЛНР,
колкото да не бъде обвинен в предателство
спрямо руското население в Източна
Украйна, а Меркел и Оланд все още не са
узрели за независима европейска политика,
отговаряща преди всичко на интересите
на европейските народи за мир и
икономическо процъфтяване на континента.
Впрочем основният подпалвач на
гражданската война в Украйна са САЩ,
които играят своя геополитическа игра
с минимален вход от васалите от НАТО,
на които е отредена ролята на пушечно
месо, ако конфликтът излезе извън
контрол!
Коментарите
за споразумението в Минск към Путин на
държавният секретар на САЩ, на
министър-председателя на Великобритания,
на Доналд Туск, президент на ЕС, са
образци на назидателност, подобаваща
на строги учители към непослушен и не
особено способен ученик, който трябва
да промени поведението си драстично,
за да спечели благоволението на учителите
си. Подобен назидателен тон е предназначен
да предизвика възможно най-негативна
реакция в Москва, за да може след това
Русия да бъде обвинена в липса на
сътрудничество за изпълнение на
споразумението!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар