Днес (3 февруари
2015 г.) прочетох в „Ню Йорк Таймс“
една статия за събитията в Източна
Украйна, която неочаквано за мен се
различава от този тип публикации в
Средствата за масова дезинформация
(СМД) в САЩ по това, че съдържа повече
елементи на журналистическа обективност,
отколкото е характерно за СМД изобщо и
за този вестник в частност. Някои от
статиите в СМД понякога допускат
коментари на читателите, които аз чета
с интерес, поне първите 10-15 от тях, защото
те показват отношението на публиката
към официалната пропаганда. В един от
коментарите бяха изброени главните
моменти от началото на кризата в Украйна
досега. Именно този списък от събития
искам да използвам като скеле за този
материал.
1. От дълго
време ЕС и САЩ призоваваха Украинското
правителство да обърне гръб на Русия и
да се присъедини към Запада. В тази
връзка в Украйна беше направен опит за
вземане на властта чрез "цветна
революция" от прозападни политически
сили, който отначало се увенча с успех.
За президент беше избран Ющенко, а за
министър-председател Юлия Тимошенко.
Те обаче се оказаха представители на
олигархията в Украйна, не че това не
беше известно и преди това, и продължиха
политиката на разграбване на страната.
2. По тази
причина народът в следващите избори
отново върна на власт проруското крило
на олигархията начело с Янукович.
3. В резултат
на продължаващия грабеж на страната,
този път от проруските олигарси,
икономическото положение на украинския
народ се влоши още повече.
4. Западът
предложи на Янукович статут на асоциация
с ЕС. След продължителен пазарлък
Янукович дойде до извода, че статута на
асоцииран член на ЕС за Украйна означава
на практика отваряне на пазарите на
Украйна за промишлената и селскостопанска
продукция на ЕС без никаква реална полза
за Украйна. Нещо повече, отварянето на
пазара на Украйна за ЕС ще означава
неизбежно затваряне на достъпа на
украинската промишленост и селско
стопанство до пазара на Русия, който е
основният външен пазар за Украйна.
Причината за подобно заключение е много
проста. Между Украйна и Русия съществуваше
практически неконтролируем обмен на
стоки, което не би могло да продължава
при условие на свободен достъп на ЕС до
пазара на Украйна, тъй като това ще
доведе до нерегламентиран достъп на
стоки от ЕС и до руския пазар.
5. В допълнение
ще кажа, че голяма част от обикновените
украинци очакваха асоциацията с ЕС да
им осигури свободен достъп до трудовия
пазар на ЕС, което очевидно е далеч от
истината. Трябва да се отбележи, че
надеждите на някои кръгове в Украйна
за евентуално членство в ЕС са абсолютно
безпочвени, като се имат предвид
проблемите на ЕС с адаптирането на
България и Румъния към съюза, състоянието
на украинското стопанство и размера на
Украйна като население.
6. Алтернативното
предложение на Русия предоставяше на
Украйна големи субсидии, достъп до евтин
газ и пазарите на новообразуващия се
Евразийски икономически съюз (ЕЕС).
Истината е, че украинското стопанство
по структура и коопериране е исторически
свързано много повече с членовете на
ЕЕС отколкото на ЕС. При това в бъдещето
съществуваше възможността Украйна да
стане икономическият мост между ЕС и
ЕЕС.
7. Поставен
пред дилемата на Буридановото магаре
между двете купи сено – ЕС и ЕЕС –Янукович
реши да се присламчи към купата на ЕЕС
с надеждата, че след време ще може да си
зобва и от купата на ЕС. Оказа се обаче,
че подобна позиция не е по вкуса на САЩ
и ЕС и Държавният департамент (ДД) на
САЩ задейства нова "цветна революция".
Започнаха поредните демонстрации на
Майдана в Киев. Опасявайки се от
отрицателна международна реакция
Янукович и силите на реда действаха
спорадично и нерешително, с което
показаха на демонстрантите, че не са
твърдо убедени как да реагират.
Продължилата твърде дълго време окупация
на Майдан даде възможност на неонацистки
организации от Западна Украйна да
организират полувоенни щурмови отряди
и на практика да контролират поведението
на тълпата на Майдан. Твърди се, че
подготовката на тези отряди се е
извършвала в лагери в Полша.
8. На 21 февруари
2014 година с посредничеството на външни
министри от ЕС (ако не се лъжа от Полша,
Германия и Франция) се постигна
споразумение за политическо уреждане
на конфликта, като се създаде коалиционно
правителство и се изчака краят на мандата
на Янукович през есента на 2014 година,
когато народът чрез демократично
гласуване да реши кой да продължи да
управлява Украйна и съответно накъде
да се насочи страната – към ЕС или към
ЕЕС.
9. Според
интервю на професор Стивън Коен (виден
специалист по СССР и Русия още от времето
на Студената война и професор в
университетите на Ню Йорк и Принстън)
пред предаването "Democracy now", вечерта
срещу 22 февруари Путин и Обама разговарят
по телефона, като си обещават, че и двете
страни ще подкрепят споразумението.
10. На следващия
ден обаче, щурмовите отряди на неонацистите
атакуват държавни учреждения и
президентския дворец, възползвайки се
от заповедта на правителството към
специалните части Беркут да се изтеглят
от улиците! В резултат Янукович побягва
и изпълнителната власт е ликвидирана!
Тук бих желал
да направя малка пауза и да предложа на
читателите да се поставят в този момент
в положението на Путин. Лично Обама е
поел ангажимент, че САЩ подкрепят
споразумението и още на следващия ден
то е нарушено! При това беше очевидна
ролята на Държавния департамент на САЩ,
както в подготовката на събитията на
Майдан, така и в тяхното провеждане, за
което свидетелстваха подслушани и
публикувани разговори на висши функционери
на ДД с посланика на САЩ в Украйна, както
и посещенията на Майдан от влиятелни
Американски политици. Какъв извод би
си направил всеки нормален човек на
мястото на Путин след това развитие на
събитията в Киев?
Първо, Обама
безсъвестно лъже, обещавайки, че САЩ ще
поддържат споразумението, или второ,
че Обама няма контрол върху собствения
си Държавен департамент, който изобщо
не се интересува от неговото мнение и
от поетите ангажименти!
Всяка от
двете възможни версии означава за Путин,
че Русия не може да разчита на САЩ като
политически партньор и че трябва да
вземе спешни мерки за гарантиране на
интересите на националната сигурност
на Русия, предвид на непрекъснатото
движение на НАТО на запад и безотговорните
обещания към редица страни, окръжаващи
Русия, за бъдещо членство в НАТО.
Първото и
най-неотложно нещо, което Русия би
трябвало да направи, е осигуряването
на военноморската си база в Крим. Само
година преди събитията от пролетта на
2014 година, Русия постигна споразумение
с Украйна за удължаване на наемането
на базата до 2043 година, за което са
обещани ежегодни плащания на наем,
намаление на цените на газта с около
30% и т. н. Причината за безпокойството
на Руските управници е това, че още не
е паднало правителството в Киев и новите
политици вече говорят за преразглеждане
на договора за базата и дори за неговото
прекратяване. Към Крим се отправят
агитатори от Майдан със задачата да
подготвят демонстрации, особено сред
татарското малцинство, които да покажат,
че присъствието на базата в Севастопол
е нежелателно.
Известно е,
че населението в Крим от край време е
недоволно от присъединяването на
полуострова към Украйна, още повече, че
когато това решение се взема през 1954
година, Севастопол не е предаден на
Украйна, а остава под прякото управление
на Москва. В базата, според споразуменията,
може да присъстват до 30000 души руски
военни части. По времето на присъединяването
на Крим към Русия там е имало около 25000
души, които Русия използва, за да блокира
събития от рода на тези в Киев. По тази
причина твърденията на Путин, че Русия
не е изпратила военни части в Крим са
формално верни, защото тези части вече
са си били там и не е имало нужда да бъдат
изпращани.
Междувременно
в Киев Радата приема закон, който
прекратява статута на руския език като
втори официален език. Това решение
очевидно е крайно неудачно за момента
и то е една от причините за бунтовете в
югоизточна Украйна, които избухват на
няколко места, но само в Донецк и Луганск
успяват да устоят на опитите на
администрацията, вярна на Киев, да ги
потуши. В потушаването на бунтовете
особено важна роля играят местните
олигарси, като например олигархът Игор
Коломойски, който със собствени средства
формира военизирани части, които не
позволяват на бунтовниците в Днепропетровск
да завземат властта. Ренат Ахметов,
който е основният олигарх в Донбас, не
взема страна в събитията, което позволява
на проруски настроени елементи в района
да се организират и постепенно да
завземат властта. Определена роля
изглежда играят и бунтовници от Крим,
които пристигат в Донбас с надежда да
осигурят отцепването на този район от
Украйна и по този начин да създадат
сухопътен мост между Русия и Крим.
За Путин и
руското правителство Крим е територия,
която те не могат да си позволят да не
присъединят към Русия предвид на
очевидната враждебност на новите
управници в Киев срещу Русия, още повече
че от край време населението на полуострова
се състои предимно от бивши военни от
Съветската армия и техните семейства,
за които Русия е законният собственик
на полуострова. Положението с Източна
Украйна обаче не е толкова ясно. Част
от населението, макар и руски говорещо,
възприема Украйна като своя родина, но
не желае да се противопоставя на Русия,
което очевидно е настроението в Западна
Украйна. Освен това тази част на Украйна
икономически е тясно свързана с
военно-промишления комплекс на Русия
и за тях разривът с Русия означава
икономически крах и разруха.
Западните
СМД се опитват да представят събитията
в Източна Украйна само и единствено
като резултат на амбициите на Путин за
възстановяване на Руската империя.
Подобно твърдение очевидно е много
удобно за пропагандната машина на ЕС и
САЩ, но то е твърде далеч от истината.
Целта на Путин не е да присъедини Украйна
или части на Украйна към Русия, а да
осигури буфер между НАТО и Русия, за
който буфер да служи Украйна. По тази
причина, от гледна точка на Путин, са
възможни следните съглашения за
разрешаването на украинската криза:
1. Финландизация
на Украйна, което ще рече отказа ѝ от
присъединяване към НАТО и каквито и да
са военни съюзи, насочени срещу Русия.
2. Превръщането
на Украйна във федерална държава с
широки права за отделните области.
Подобно конституционно решение би
трябвало да направи изключително труден
отказа на бъдещо правителство на Украйна
от статута на неутралитет.
Подобни
конституционни изисквания, заедно с
изисквания за бъдещи социално-икономически
реформи, са част от Минските споразумения.
За тях обаче никога не се говори в СМД,
а се набляга на това, че бунтовниците
не желаят да се разоръжат и да се предадат
на милостта на властите в Киев! Не бива
да се забравя, че безредиците в Киев,
както този път, така и преди години,
започнаха като народно движение срещу
грабежа на олигархията, но както тогава,
така и сега, това движение беше овладяно
от нови агенти на олигархията, които
имат за цел замяната на едни грабители
с други.
Що се отнася
до причините за очевидната намеса на
САЩ в подстрекаването към събитията в
Украйна, то за това съществува следната
теория.
1. САЩ разбират,
че им предстои неизбежно противостоене
с Китай. Причината за това противостоене
не са амбициите на Китай за световно
господство, а желанието на САЩ да запази
и в бъдеще позицията си на единствена
суперсила и бенефисите от тази позиция.
Исторически в продължение на 2500 години
Китай се е считал, че е център на света,
благодарение на своята културна и
цивилизационна привлекателност. Дали
и съвременен Китай ще продължава да се
стреми към същите геополитически цели
със същите методи на културна и
цивилизационна привлекателност предстои
да се разбере. САЩ обаче са очевидни
наследници на европейските традиции
по въпросите на световното господство.
Те разчитат преди всичко на налагането
на политическата си воля със сила!
2. В борбата
си за запазване на сегашният си статут
на единствена суперсила, САЩ разчитат
на васалното сътрудничество на ЕС.
Основният орган, осигуряващ тази васална
зависимост, е НАТО, над което САЩ имат
абсолютен политически и военен контрол,
който до голяма степен се дължи и на
очевидното нежелание на страните от ЕС
да отделят средства за военни цели в
размерите, в които си позволява САЩ.
3. Русия,
притежавайки най-голямата територия в
света, разположена като мост между
Европа и Китай, желае да остане забележим
участник в съдбата на човечеството и
се старае да служи като обединително
звено между Китай и изобщо цивилизацията
на Изтока и Европейската цивилизация.
4. Най-верният
съюзник на САЩ в ЕС е Великобритания.
Тя непрекъснато проявява амбиции за
по-голямо влияние в съюза отколкото ѝ позволяват икономическите и човешките
ресурси. Населението на страната
непрекъснато прави опити за излизане
от ЕС, а отделни части проявяват
сепаратистки тенденции. Ако при бъдещият
референдум населението на Великобритания
гласува за излизане от ЕС, то влиянието
на САЩ в ЕС ще започне да намалява
драстично.
5. Друг член
на ЕС с амбиции за сериозно влияние в
Европа и света е Германия. Исторически
много известни германски политици са
сочели като ключ към господстващо
положение на страната в Европа и света
тясното сътрудничество с Русия, което
ще осигури на Германия достъп до огромни
природни ресурси. С помощта на
интелектуалния потенциал на Германия
и Русия двете страни ще достигнат до
невиждано влияние в световната политика.
В тази връзка не може да не се отбележи
и идеята на Путин за общо икономическо
пространство от Лисабон до Владивосток.
6. В този
аспект "прекъсването" на потенциалната
връзка между ЕС и Русия може да стане
само в Украйна. Това вероятно стои в
основата на украинската авантюра на
неоконсервативният истаблишмънт на ДД
на САЩ.
Естествено
САЩ не разчитат Русия да "предаде без
бой" позициите си в Украйна. За тях е
достатъчно Украйна да се превърне в
"пропаднала държава", което ще
направи връзката между ЕС, Русия и Китай
икономически и политически ненадеждна
и дори невъзможна. В този аспект съдбата
на украинския народ малко вълнува
неоконсерваторите от Вашингтон.
Като се
изключат някои шизофренични държави
като Полша и Литва, които хранят дълбока,
исторически обоснована омраза, както
към Русия, така и към Германия, то други държави от традиционно сателитен
тип като Румъния и България, както и останалите
държави в ЕС в една или друга степен не
са във възторг от настоящото развитие
на събитията в Украйна. Но те не чувстват
увереност в себе си да защищават
националните си икономически интереси,
които са в унисон с една мирна и
процъфтяваща Украйна, осигуряваща
връзка между интелектуалния потенциал
на Европа с богатствата на Русия в едно
бъдещо мирно развитие на огромния
континент Евразия.
Освен
превръщането на Украйна в "пропаднала
държава" стремежът на неоконсерваторите
от ДД на САЩ е да предизвикат свалянето
на режима на Путин в Русия посредством
създаване на икономически трудности
на населението. Подобна политика е
обречена на провал, като се има предвид
историята на Русия през XX век, когато
точно такава политика доведе до
израстването на СССР от велика, но
недоразвита, европейска държава в
световна суперсила. Руснаците виждат
в икономическите проблеми, които се
надигат в страната вследствие на
антируската политика на Запада, която
според болшинството от населението е
насочена към подчинението на Русия и
превръщането ѝ в "пропадналата
държава" от 90-те години на миналия
век, заговор срещу политическата цялост
на Русия. Даже да допуснем, че опитите
за икономическо задушаване на Русия ще
доведат до свалянето на Путин, то възниква
въпроса кой, смятат неоконсерваторите,
че ще дойде на власт в Русия? Експериментите
в Афганистан, Ирак, Либия и сега в Сирия
би трябвало да служат за урок на тези
авантюристи, още повече, че за разлика
от изброените държави Русия има огромен
ядрен потенциал, който никой извън
страната не би могъл да постави под
контрол! Надеждата, че след Путин на
власт ще дойде управник, склонен отново
да подчини Русия на Запада, е абсолютно
нулева и тези хора си играят с огъня,
който ще опари преди всичко Европа, ако
не и света.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар