Истината

Предишния си блог, озаглавен "Veni, vidi, vici", посветих на безпрецедентната постъпка на Нетаняху да се появи в Конгреса на САЩ против волята на президента Обама и да се вживее в любимата си роля на оракул, предсказващ трагичните събития, които предстоят на света, ако САЩ не заставят Иран да ликвидира изцяло и безвъзвратно ядрената си програма! Причината за подобна крайност е, че според Нетаняху Иран всеки момент е готов да обяви на света, че притежава атомна бомба! След това, според Нетаняху, неизбежно ще последва атомна атака от страна на Иран срещу Израел, с което ще се осъществи поредният холокост на евреите. По тази причина Нетаняху се стреми с всички възможни и невъзможни средства да провали преговорите на великите сили с Иран за контрол и ограничение на ядрената му програма. Няма значение, че по мнението на всички разузнавателни служби, тази програма няма военна компонента!

Тази реч, на която конгресмените и сенаторите реагираха с познатия ни от времето на тоталитарните режими ентусиазъм на добре програмирани роботи, се определяше от много наблюдатели в Израел и по света като груб натиск на Нетаняху върху израелското общество точно преди изборите, за да се спаси от загуба на властта. Общото предвиждане на аналистите беше, че Нетаняху е на път да загуби изборите от лявоцентристката коалиция на Херцог и Ливни.

В прилив на политическо отчаяние Нетаняху реши да постави на масата пред света истинските намерения на своята партия и изобщо на управляващата върхушка в Израел. В деня на изборите той обеща на избирателите, че докато той е министър-председател на Израел няма да има Палестинска държава! В допълнение той предупреди избирателите, че арабските граждани на Израел имат намерение масово да гласуват за обединената листа на арабските партии, което неизбежно ще увеличи влиянието им върху политиката на Израел по въпросите на урегулирането на Палестинския конфликт!

И тук израелското общество отговори с ентусиазъм за перспективата на Велик Израел без араби и принадлежащ само на евреите! Нетаняху не само не загуби изборите, но дори увеличи броя на местата на Ликут в парламента!

Два-три дена след победата си на изборите Нетаняху се опита да омаловажи заявленията си в деня на изборите, че идеята за Палестинска държава и Израел, живеещи в мир и разбирателство една до друга, все още не е мъртва, но ако някой политик му повярва, това ще е позор за така наречения либерално-демократичен свят! Истината е, че поне от 20 години (след убийството на Ицхак Рабин) идеята за палестинска държава на окупираните от Израел територии е мъртва и се използва само за камуфлаж, за да се продължи безсрамното заграбване на земята на местното арабско население в Палестина. Лично моето мнение е, че създателите на съвременен Израел много по-отдавна са се отказали от идеята за две държави на територията на Палестина в името на Велик Израел – от Средиземно море до реката Йордан, а някои говорят дори и за по-далечни източни граници!

В основата на тези налудничави цели на модерния Ционизъм лежи както идеята за богоизбраността на евреите, така и дълбоките им расови предразсъдъци, свързани с местното население на Палестина. Като изключим налудничавата идея, че господ е обещал на евреите така наречената "Обетована земя", то ционизмът не предоставя никакви сериозни доводи, че тази Обетована земя е именно там, където днес се намира Израел. При това не бива да забравяме, че в зората на ционизма като възможни места за основаването на съвременен Израел са се обсъждали Уганда, Мадагаскар и дори Патагония в Аржентина. Ортодоксалната част на ционисткото движение обаче обявила, че съвременен Израел не може да бъде никъде другаде освен в Палестина.

Към претенциите на ционистите, че Израел трябва да бъде разположен точно на земята на Палестина, защото в древността (преди най-малко 2000 години) там е имало еврейска държава, от която евреите са били насилствено изселени от Рим, се добавя и мита за еврейската нация, която трябва да има своя държава. За беда на ционистите развитието на генетиката през последните години заплашва идеята за наличието на генетично обособена еврейска нация. Така например, последните изследвания върху генома на европейските евреи (Ашкенази) показват, че болшинството от тях са от европейски, а не от семитски произход. Изследванията на митохондрията на този клон на еврейството показват, че той води началото си от три жени, които са от европейски произход. Изследванията пък на Y-хромозомата също доказва главно европейски произход на Ашкенази-евреите и по мъжка линия. Това е важно, защото най-яростните радетели на идеята за етническата общност и уникалност на евреите по света като избраници на бога, са именно Ашкенази-евреите. Те представляват и управляващата върхушка в Израел, докато сафардичните евреи се третират едва ли не като второ качество евреи!

Липсата на генетична хомогенност на съвременните евреи изглежда се дължи на факта, че юдеизмът невинаги е бил затворена религия, както това е в съвременността. В историческата еволюция на религията е имало период, през който тя е имала евангелистични тенденции и течения. Тъй като евреите и в древността са се занимавали в голяма степен с търговия, то мъжете са се разселвали по тогавашния свят, женели са се за жени от местните народи, които са приемали религията на съпрузите си. Този факт на практика отнема легитимността на съвременния критерий за принадлежност към еврейската нация, а именно еврейския произход на майката. За наличието на голям брой евреи в Рим и по цялата територия на Римската империя, включително в Галия и дори в териториите на германските племена, се говори още преди юдейските войни на Веспасиян и Тит. В по-късни времена се говори за еврейско кралство в Северна Африка, което бива покорено от арабите по време на похода им към Испания, известна е империята на хазарите, които също са изповядвали юдейството. С други думи идеята за еврейски етнос, разпилян по Европа и Северна Африка от Рим след първата и особено след втората юдейска война на Флавиите, има до голяма степен митологичен характер.

Ако обаче се изостави идеята за Израел като държава на еврейския етнос, то остава Израел като теократична държава на еврейската религия! При това на територията на тази държава живеят почти два милиона друговерци на Западния бряг на Йордан и още толкова друговерци на територията на ивицата Газа. Още около два милиона друговерци са наследниците на изгонените от Израел по времето на завоюването на днешната територия на Израел, които живеят в лагери на територията на съседните арабски страни. В допълнение трябва да се спомене, че в самия Израел около 20% от населението също са друговерци – потомци на коренното население на Палестина, които не са избягали през периода на установяването на Израел и в следващите войни. Очевидно е, че либерално-демократичните и секуларни режими в ЕС и САЩ подкрепят една теократична държава, имаща за основа расистката идеология на една затворена религия, която се смята за превъзхождаща другите религии. Тази държава счита за своя база един етнос, който на практика не съществува или по-точно съществува в теократичните амбиции на религиозната и административна върхушка на Израел!

Ако се ограничим с идеята за съществуването на Израел като безопасно убежище за една религия и на изповядващите тази религия, преживяли многовековни преследвания и ужасите на холокоста в Европа, то трябва да си зададем въпроса "Защо това убежище трябва да бъде на територията на един народ, който няма нищо общо с холокоста и дори с вековните преследвания на евреите в Европа?" Защо за антихуманните изстъпления на считащите се за едни от най-цивилизованите народи в Европа трябва да плащат с земята и живота си палестинските араби – вероятните потомци на някогашните евреи по тези земи?

Днес, когато управляващата върхушка в Израел и както изглежда голяма част от еврейското му население, най-накрая разкриха истината за техните намерения по въпроса за държава на палестинските араби, съществуваща в съседство с Израел, демократичните управници в САЩ и ЕС трябва да направят генерална преоценка на отношението си към Израел! Ако с такава лекота решаваме да бойкотираме Иран, Русия, Венецуела и кой ли не друг, то защо да не се въведат мерки за бойкот на лидерите на Израел и поне на израелските предприятия, които по някакъв начин се ползват от апартейдната политика на расисткото правителство в Израел по отношение на собственото си арабско население и на населението на окупирания Западен бряг и Газа?

Според мен единственото справедливо решение на Палестинския въпрос при де юре и де факто съществуващата държава Израел е превръщането на Израел в истинска демокрация за всички религии и етноси, които населяват днешна Палестина. Светът помогна за ликвидацията на апартейда и расизма в Южна Африка. Той трябва да помогне и за ликвидацията на апартейда и расизма в Израел! Очевидно е, че няма друго мирно решение на Палестинския проблем. Грешката е направена, Израел съществува вече близо 70 години и този факт не може да се пренебрегва, но може би е възможно да се възроди оригиналната идея на ционизма за една държава на братство и сътрудничество с всички граждани на тази държава, независимо от тяхната религиозна и расова принадлежност!?

Забележка 1. Други мои блогове, посветени на темата Израел и Палестина:

(1) 18 април 2012, сряда – Дилемата относно Иран;

(2) 29 август 2012, сряда – Бъдещето на политиката на САЩ към Израел

Оригиналната статия на професор Франклин Ламб, обсъждана в този блог, може да бъде намерена тук.

(3) 22 ноември 2012, четвъртък – Гетото Газа

(4) 05 декември 2012, сряда – Палестина и Израел – история и бъдеще

(5) 10 Март 2012 – "The Great Game" на Израел

Кратка "дилетантска" история на Палестина и Израел.

Забележка 2. Публикации на английски във връзка с резултатите от изборите в Израел:

1. Netanyahu Unmasks Israel, By Robert Parry

For years, U.S. politicians have rejected allegations of Israeli racism and excused mistreatment of the Palestinians as a temporary necessity that would be fixed by a two-state solution. But Israeli Prime Minister Netanyahu has destroyed those arguments in his panic to keep his job.

2. Netanyahu's Win Is Good for Palestine, By YOUSEF MUNAYYER

Mr. Netanyahu's re-election has convincingly proved that trusting Israeli voters with the fate of Palestinian rights is disastrous and immoral.

3. Netanyahu's Victory: Now What President Obama? By Alan Hart

Obama now as only two options.

4. New York Times Published Piece About Netanyahu's Racism, Then ewrote All Of It, ByBen Norton

The New York Times, is notorious for its pro-Israel slant. It scarcely hides it. And even when it tries, it's found out.

5. Netanyahu is Either a Liar or a Liar, and the White House Won't be Played, By Laurence Lewis

Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu is now backtracking on his claimed opposition to Palestinian statehood, anyone who has been paying attention knows that it's really the international community he's trying to punk.

Дилетант

"Veni, vidi, vici"

Така през 46-та година преди новата ера Юлий Цезар в писмо до Сената на Рим описал победата си над Фарнасис II, цар на Понтос, в битката при Зела. Така един ден и Бениамин Натаняху вероятно ще пише в автобиографията си за поредния си триумф над американския президент и над САЩ в залата на Конгреса на САЩ!

Първо, Натаняху вече май дели само с Чърчил честта да говори 3 пъти пред обединено заседание на Конгреса. При това Чърчил постига рекорда си, след като грижливо култивира уважението и доброто разположение към себе си на президента Рузвелт, а Натаняху изравнява рекорда след като, фигуративно казано, арогантно се "изхрачва в лицето" на президента Обама, приемайки поканата на водача на Камарата на представителите да произнесе реч пред Конгреса, въпреки несъгласието с подобен акт на президента и на неговата администрация!

Второ, Натаняху през цялата реч се опита да звучи пророчески като Чърчил, без нито за минута да се притеснява от факта, че още от 1992 година пророчествата му, че Иран всеки момент ще направи атомна бомба, изобщо не се сбъдват! Той нито за момент не се притеснява от действителността, че от 2007 година насам тайните служби на САЩ заявяват, че Иран не прави нищо за военното приложение на ядрената енергия. Без значение за Натаняху е и фактът, че израелските тайни служби споделят мнението на колегите си от САЩ! Няма значение, че фалшивките, изготвени от "неизвестни" тайни служби с цел да "докажат" подлите намерения на Иран и предадени по фантастично завързани фабули на Международната агенция за атомната енергия, рано или късно са разобличени ... като фалшивки!

Натаняху очевидно е от тази класа политици, за които Карл Роув гордо заяви преди години, че "ние създаваме нова реалност", която другите трябвало да изучават, докато "ние ще създаваме още по-нова реалност"! И така Натаняху създава своята въображаема реалност, а американският Конгрес му се радва и го аплодира!

Тук искам да препоръчам статията на Юри Авнери "Речта":

http://www.informationclearinghouse.info/article41172.htm

която е разкошна по стил и съдържание и от която ще си позволя да преразкажа някои моменти.

Интересна е алюзията, която Юри Авнери прави, между поведението на американския Конгрес по време на речта на Натаняху и поведението на един друг парламент през 30-те години на миналия век в една известна на всички европейска държава, по време на речите на фюрера на тази държава! Откровено казано аз никога не съм се сещал за реакцията на германския Райхстаг на речите на Хитлер, може би защото пред очите ми винаги беше реакцията на комунистическите партийни конгреси с безкрайните аплодисменти и скандирания почти след всяко изречение на съответния фюрер! Сигурно ако американските конгресмени и сенатори заменеха тъмните си костюми с кафяви ризи, то Хитлер би се просълзил от умиление, ако би могъл да ги види в удивителната синхронност на техния войнстващ ентусиазъм.

Един приятел разправя, че през 40 минутната реч на Натаняху е имало поне 50 бурни аплодисменти, често преминаващи в овации! Не съм ги броил и май никъде не съм чел числа в тази връзка, но не бих се удивил, ако това е вярно.

Какво ли нямаше в тази реч? И историята на Естер от Стария завет на Библията, където тя спасява евреите от готвеното им от злия персийски министър Хаман клане, като евреите благодарение на нея успяват да изколят за отмъщение персийците! Няма значение, че фактически Естер е една високопоставена проститутка! За високоморалните представители на американския народ този факт е без значение, щом като тя е еврейска героиня от свещената Библия и самият Натаняху споменава нейната история!

В речта е и често срещаната напоследък модификация на поговорката "Врагът на моя враг е мой приятел!" като "Врагът на моя враг е и мой враг!". Тази мъдрост се изрича във връзка с Ислямската държава, срещу която в момента се борят ефективно само Иран, Ирак, Сирия и ливанската Хезбала. За Натаняху те всички са врагове, подозирам в много по-голяма степен, отколкото Ислямската държава и Ал-Кайда.

Представители на Силите на ООН на Голанските възвишения твърдят, че израелските военни болници лекуват ранени бойци на Ал-Нусра – филиалът на Ал-Кайда в Сирия. Ако израелците лекуват бойците на Ал-Нусра, то защо да не лекуват и бойците на ИД? Те и без това скоро ще се слеят в едно!

В речта се споменават и преследванията на евреите през вековете, като че ли за това основната вина носи Иран. Разбира се Натаняху забравя да спомене името на Сайръс (Кир) Велики, персийски крал на кралете, който разрешава на евреите да се завърнат в Юдея от изгнанието във Вавилон! Няма значение, че Сайръс е признат за месия от еврейската Библия. За един грандоман като Натаняху, това е неудобна подробност.

Не е забравен и Холокоста, от който този път евреите ще ги спаси Натаняху!

Разбира се в речта няма нищо за Палестина, за споразуменията за две държави, за Йерусалим, за апартейда срещу палестинския народ, за Газа, за атомното оръжие на Израел, за което целият свят знае, но никой не смее да говори по въпроса и т. н. Тези работи не са интересни за новия Чърчил и неговите почитатели!

Впрочем Натаняху предварително произнесе реч пред AIPAC ("Американо-израелския комитет за политическа активност"), която беше посрещната със същия подобаващ възторг от над 10000 произраелски активисти в САЩ. Това вероятно послужи на членовете на Конгреса като модел за поведение, когато говори Натаняху – министър-председателят на Израел!

В речта пред Конгреса нямаше никакви предложения, а само безкрайно изброяване на въображаемите прегрешения на Иран и намека на Натаняху, че Обама и Кери са пълни идиоти, ако вярват на теократите в Иран.

Някои казват, че миналата година кликата на Натаняху била готова да нападне Иран с надеждата, че пред свършения факт на атаката и пред неизбежното отмъщение на Иран срещу нефтените съоръжения в Персийския залив, САЩ ще се намесят на страната на Израел. Даже датата за нападението била определена, но разумни хора от ръководството на Израел информирали Обама за авантюрата. Тогава Обама наредил на военноморските сили в Персийския залив да свалят всеки самолет, който се опита да се добере до Иран и тази заповед била съобщена и на израелското ръководство. Така разумът надделял в САЩ и безумците, жадуващи за нови войни, били обуздани поне засега.

Разбира се марионетките от Републиканската партия в Сената не можаха да издържат и решиха да демонстрират на Натаняху своята преданост на ционисткия идеал. Група от 47 сенатори изпратиха във вторник (10 март, 2015 година) писмо до аятолах Хаменей, в което заявяват на Иран и на света, че думата на американския президент не струва пукната пара! Всякакво споразумение, подписано от президента, но не ратифицирано от Сената, буквално не струва хартията, на която е написано! С други думи преговорите, които сега се водят във формата 5+1, са губене на време, защото даже и да бъде постигнато някакво споразумение, то следващият президент не е длъжен да го спазва!?

Някои считат това писмо за акт на предателство от страна на въпросните сенатори:

"Did 47 U.S. Senators Just Commit Treason By Attempting to Sabotage Iran Deal?" от David Knowles;

"Републиканците подкопават нашия главнокомандващ, подсилвайки аятоласите," http://www.informationclearinghouse.info/article41194.htm

Причината за подобно твърдение е, че според американската конституция външната политика на САЩ е прерогатив на президента. В тази връзка обръщението на сенаторите към Хаменей подкопава позицията на САЩ в многостранните преговори по въпросите за развитието на ядрените технологии в Иран, които преговори, ако не се лъжа, са спонсорирани от ООН.

Впрочем, в съвременна Америка думата на президента може и да няма стойността ѝ, предписана от Конституцията на САЩ! Не случайно обещанията на Буш Старши в Малта и на неговите сътрудници в преговорите със СССР във връзка с обединението на Германия, в които бяха поети обещания, че ако Варшавският договор бъде разпуснат, НАТО няма да се разширява, наистина се оказаха празни приказки. Вярно е, че нямаше подписани споразумения на книга, но колко му е и подписани споразумения да не се спазят, ако например не са ратифицирани от Сената или пък следващият президент не желае да ги спазва!? А ако си помисли човек какво пък толкова ще се правим на законни? Нали "ние създаваме действителността"! Колко му е да не спазваме и споразуменията, ратифицирани от Сената? Нали Сенатът е ратифицирал международните конвенции за третиране на военнопленниците, а президентът взе, че обяви, че пленниците от Афганистан и Ирак и въобще от "Глобалната война на терора" не подлежат на третиране по тези конвенции и даже обяви Гуантанамо за ничия земя, на която не важат нито американските закони, нито пък каквито и да са други закони! Всичко е въпрос на дефиниция. Дефиницията я измисля президента и тя става закон или даже нещо подобно на закон, но по-страшно, защото никой не знае какво точно е то и кога и как ще се приложи!?

Дилетант

Убийството на Борис Немцов

Бях се заклел да не се опитвам да пиша нищо по аферата Немцов, но приятели непрекъснато ме провокират с публикации от известни и неизвестни журналисти и политолози и аз не можах да устоя на изкушението. Още от самото начало обаче, искам да кажа, че не притежавам никакви специални данни за убийството. Основната си информация черпя от Средствата за масова дезинформация (СМД) в САЩ, радио "Ехото на Москва" и "The Moscow News". (Последните две организации са неотделима част от извънсистемната опозиция в Русия.)

Даже един от обичайните ми източници на информация "The Information Clearing House" внезапно изчезна от мрежата. Той често е атакуван от хакери, но този път се оказа, че издателят на бюлетина, Том Фили се е разболял от грип и това е причината за липсата на публикации в този критичен момент.

Първата публикация, която ми бе изпратена, е на Иван Кръстев. Той е сериозен човек, но откровено казано не винаги споделям оценките му. Този път той правилно се възмути, че още преди трупа на Немцов да е прибран от моста вече се изказват твърди убеждения кой и защо го е убил! За съжаление обаче Кръстев веднага се вторачва в една лесна за атака фигура на име Рамзан Кадиров:

"И когато политически фигури като Кадиров (Рамзан Кадиров – бел. ред.) побързаха да ни просветят, че убийството е извършено от украинските служби по поръчка на Запада, защото те имали интерес да дискредитират Путин, това ми се вижда точно толкова подло и отвратително, колкото и самото убийство."

Много лесна цел за атака си избира господин Кръстев. Откровено казано това е все едно в днешна България да използваш Делян Пеевски за илюстрация на наглост и мафиотщина! Изглежда, че онзи френски философ, който е казал, че "за журналистите и политолозите има само две поприща: безработицата или проституцията!" е много прав (макар че "политолозите" съм ги добавил аз). Лесно е да се обвинява Рамзан, но някак си не е прието да се обвинява Порошенко или не дай си Боже някой по-представителен ръководител на Запада! Излиза, че ако кажем, че Путин, едва ли не лично, е убил Немцов не е толкова страшно, но ако кажем, че това са украинските тайни служби – то е ужасно! Изобщо в очите на много политолози и журналисти някои тайни служби са пълни с честни и почтени хора, а други са бъкани с мошеници и мръсници!

Иначе интервюто с Кръстев е нормално. Той не казва повече нищо особено освен очевидното, че колкото повече време мине без да е разкрит убиецът и конспирацията около убийството – толкова това ще е по-лошо за администрацията на Путин. Разбира се господин Кръстев разяснява, че в рамките на няколко месеца на Путин и режима му ще им бъде поискана сметка от руския народ за украинската авантюра, но подобни заявления са нормални за един наш политолог. Ако питате руски политолози, то те сигурно ще направят други предвиждания, но какво да се прави, когато алтернативата е безработица и за едните и за другите?

Друг материал, който ми беше изпратен, е извадка от блога на Владимир Милов, председател на партия "Демократичен избор". Този юнак не го знам, но след като прочетох блога му разбрах, че от това до сега не съм загубил нищо! Причината е, че блогът изсипва куп "факти" с неизвестен или известен произход, но ги интерпретира по начин, от който не личи някаква логична последователност, а само горещо желание да се създаде впечатлението, че убийците са свързани с руските тайни служби и при това не е възможно убийството да е извършено без знанието или без нареждането на Путин. На приятеля, който ми изпрати материала отговорих, като се стараех да вложа малко повече логика от господин Милов, но дали съм успял в този си опит не знам, а и от приятеля все още нямам отзвук.

Най-голямо интелектуално удоволствие ми достави предаването на Алексей Венедиктов, главният редактор на "Ехото на Москва", който в рамките на 40 минути даде много разумна и балансирана оценка на известните до момента факти около убийството. (Предаването, ако не се лъжа беше в неделя, на 1 март.)

Венедиктов е изключително честен и балансиран критик на режима на Путин и аз винаги го слушам с удоволствие, защото не се увлича като Рижков, Касионов, Алексашенко и други подобни опозиционери, които в един или друг момент са били част от екипа на Путин и по неизвестни за мен причини са изпаднали от него. Тези опозиционери критикуват злобно Путин, но проблемът който аз имам с тях е, че до сега не съм чул какво точно предлагат, освен заявления за "повече и истинска демокрация", "истинска пазарна икономика", безапелационна дружба със Запада и никаква конкретика.

А сега искам с няколко думи да разкажа това, което каза Венедиктов, и някои допълнителни неща, които станаха известни след предаването му:

1. В петък вечерта, на 27 февруари, Немцов вечеря с интимната си приятелка Ана Дорицкая, която е модел в Киев. Тя е с около 32 години по-млада от Немцов, но той беше красавец и – както казват – обаятелен мъж!

2. Още преди вечерята Немцов освобождава шофьора и колата си, вероятно имайки намерение да се прибере пеша в квартирата си с Дорицкая. Квартирата му е на около 20 минути пеша от ресторанта, който се намира в ГУМ, на Червения площад.

3. По време на вечерята Немцов провежда много телефонни разговори, включително и някакво интервю.

4. Венедиктов отбеляза, че телефона на Немцов е бил доста стар модел. Може би с това искаше да намекне, че е по-лесен за подслушване или че не е по-лесен за подслушване!? Според мен "non-smart " телефон е по-лесен за подслушване с технически средства, а "smart" телефон е лесен за подслушване с всякакви средства – например от хакери! Никой досега обаче не съм чул да говори какъв е бил телефона на Дорицкая, а нейният телефон би представлявал идеално средство за подслушване и следене за намеренията и движението на Немцов.

5. Дорицкая и Немцов излизат от ресторанта към 23 часа. Те минават покрай „Василий Блаженный“ и продължават по "Большой москворецкий мост", откъдето до квартирата на Немцов е много близко.

В блога си Милов надълго и нашироко се спира на това, че те са можели да тръгнат в обратна посока, да вземат метро за една спирка и след това да стигнат много бързо до квартирата на Немцов. На мен ми е непонятно какво цели Милов с подобни разсъждения. Ако иска да каже, че убийците по някакъв начин са прилъгали Немцов да тръгне по пътя през моста, то това би хвърлило, според мен, сериозни подозрения върху Дорицкая и нейната роля в цялата афера. Аз не допускам тя да не е имала думата при взимане на решението за избора на маршрута. Фактът е, че двамата тръгват по моста, където очевидно е имало засада, поне за сега не хвърля особени съмнения върху Путин като главен организатор на покушението. Някой е накарал Немцов да си освободи колата и да тръгне по моста. Интересно е как убийците са повлияли на Немцов да вземе това решение? Може би Дорицкая би могла да даде известни разяснения по въпроса?

Венедиктов например отбеляза, че около квартирата на Немцов има много удобни места: входове, дворове и малки улички, където атентатът би могъл да бъде осъществен с не по-малък успех, но убийците са избрали моста и защо са го направили, ще се разбере когато ги хванат. Една вероятна причина е, че убийството на мост до Кремъл има доста по-голям политически ефект, демонстриращ некадърността на властта да осигури безопасността на района около Кремъл или че на властта, кой знае защо, ще ѝ е много по-лесно да организира убийството близо до Кремъл, а не в някоя крива уличка или тъмен вход! Струва ми се, че мястото на атентата е един от най-важните атрибути на операцията. То ѝ придава по-голяма знаковост, както обичат да се изразяват българските СМД.

6. Според Венедиктов, а и според информация излязла по-късно, на моста е имало миячна машина, която кой знае защо много хора наричат снегорин и се чудят, що ще снегорин на моста, когато няма сняг? Ами много просто, има такива машини, които когато има сняг стават снегорини, а когато има кал след снега – стават миячни и изобщо почистващи машини! Та двамата, Немцов и Дорицкая, си вървят по моста след ресторанта и изведнъж зад тях, от една площадка на моста, излиза човек, който стреля шест пъти в гърба на Немцов. Четири от куршумите попадат в него, като един попада в сърцето му.

Първоначално в мрежата се появи информация, че е било стреляно от газов пистолет, модифициран за истински патрони, че патроните са много стари – два са от 82-ра година, а останалите са от 86-та година! Изобщо всякакви щуротии и невероятности.

7. Дорицкая побягва напред към чистачната машина и пита шофьора как в Москва може да се повика полицията, защото има ранен човек? Твърди се, че нейният мобилен телефон е бил с киевски номер и тя не е знаела как да се обади до полицията в Москва!? С помощта на шофьора на машината тя успява да се свърже с полицията, но на въпроса им "Откъде се обаждате?" тя отговаря: "От Големия каменен мост". Бедата е, че над Москва река има и мост с име "Голям каменен мост", но Дорицкая изглежда не е знаела това или не е съобразила, че не казва името на моста, а по-скоро материала, от който той е направен! Това разбира се води до известно забавяне на реакцията на полицията, с което много се спекулира от журналистите и блогърите. Кой знае защо всички те са убедени, че руската полиция, ако иска, може да бъде много ефективна, за разлика например от френската полиция при атентата "Charlie Ebdo"! Истината е, че всички полиции по света са много ефективни, когато трябва да набият демонстранти или някакви невинни хора, но когато става дума за намеса при престъпления, то те са еднакви калпазани навсякъде!

8. Непрекъснато се твърди, че всички камери около Кремъл са били изключени в тази фатална вечер, което по единодушното мнение на конспиративните теоретици е ясно доказателство за участието на руските тайни служби и самия Путин, като бивш сътрудник на тези служби, в планирането и изпълнението на атентата срещу Немцов! Истината е, че камерите са си работели, и разследващите органи се занимават с изследването на съдържанието на записите от камерите. Кой знае защо конспиративните теоретици смятат, че полицията и следствените органи трябва да им дават поминутна и точна информация за това, какво е разкрито до момента и кого те подозират във всеки момент на следствието!? На никой изглежда не му идва на ум, че и престъпниците гледат телевизия и слушат радио и че ако се дава вярна и точна информация, къде ги търсят и къде ги чакат, то шансът да ги хванат доста намалява. С други думи следствието непрекъснато пуска заблуждаваща информация, която трябва да подлъже престъпниците, че полицията е безхаберна и е тръгнала за "зелен хайвер".

Впоследствие излязоха някои допълнителни факти, които ще сумирам набързо:

1. Шофьорът на чистачната машина е напуснал работата си на следващия ден. Дали това е вярно не е ясно.

2. Дорицкая, както изглежда, изобщо не проявява особено желание да сътрудничи на следствените органи за разкриването на убийците на любимия ѝ човек! Тя направи всичко възможно и с подкрепата на украинското правителство замина за Киев още в понеделник, без да дочака даже погребението на Немцов! За мен лично е загадка нейното поведение и очевидното желание на някои среди да не го обсъждат и да я извадят възможно най-бързо от лапите на руското следствие!

3. Известна е вече колата, с която убиецът е избягал. Изглежда е известна и колата, с която е бил докаран до мястото на засадата. Това доказва, че камерите в района са били здрави и читави и са работили както си му е реда.

Сигурно след време ще излязат наяве и други данни за конспирацията, но трябва да се отнасяме внимателно към тях, защото понякога ще става дума не за истински факти, а за удобни измишльотини, предназначени от едни или други среди за заблуда на общественото мнение. Никога не бива да забравяме, че за някои професии, които трябва да ни информират и да ни разясняват какво и защо става в политиката, има само две алтернативни поприща и едното от тях е безработицата!

А сега в заключение ще изкажа моите конспиративни варианти по атентата. Те не са подредени, нито по вероятността за истинност, нито по някакъв друг критерий.

1. Любовна интрига или някаква "бизнес" история. Веднага ще кажа, че това не ми изглежда много вероятно, не защото Немцов е абсолютно безупречен, но по-скоро защото ми изглежда прекалено глупаво на фона на цялата суматоха, която се вдига около случая.

2. Операция на украинските тайни служби. Ако се съди по бурната начална реакция на СМД, то този вариант не е за изхвърляне, но имам чувството, че ажиотажа около атентата в СМД заглъхна прекалено бързо, за да бъде това операция дори "под чужд флаг", което е любим номер на разните тайни служби по света. Все пак опитите да се прикачи това тъжно събитие на петлицата на Путин все още продължават, но ентусиазмът като че ли спада прекалено бързо.

3. Операция на Донбаските сепаратисти или на руските националисти в страната. Това може да бъде само като застрашаващо действие срещу останалите опозиционери да престанат с конфронтацията си срещу режима на Путин в този фатален, според тях, момент за Русия. Защо обаче са избрали точно Немцов не ми е ясно, тъй като той напоследък изглежда се занимаваше повече със задълженията си на депутат и много-много не го бях чувал в СМД. Възможно е обаче просто аз да не съм го чувал, а той да е бил достатъчно активен, за да послужи като знакова фигура в едно подобно престъпление.

4. Атентат на ислямисти в отговор на подкрепата на Немцов за жертвите от атентата срещу "Charlie Ebdo". Колкото и странно да изглежда, това е доста вероятна причина за убийството. Спомнете си, че в страни на ЕС вече имаше подобни атентати или опити за атентати срещу фигури, изявили се в протестите срещу "клането" в редакцията на списанието.

СМД на Запад и опозиционната преса в Русия сочат омразата, която се насажда от официалните СМД в страната, като основна причина за убийството на Немцов, опитвайки се чрез това да докажат, че като минимум администрацията на Путин е създала обстановка на омраза, в която това убийство е станало възможно. Аз не следя официалните руски СМД и не съм запознат с омразата, която те насаждат, но като знам омразата, която различни опозиционери срещу режима демонстрират по „Ехото на Москва“, ми се струва, че и едната и другата страна не си поплюват и не е изключено тази натегната вътрешна обстановка да е много по-страшна, отколкото ми изглежда на мен. Да си призная, аз често съм удивен също и от омразата персонално срещу Путин, която демонстрират редица сътрудници на „Ехото на Москва“ и се удивлявам на сравненията им на режима на Путин едва ли не с режима на Сталин! Очевидно някой хора понякога губят чувство за реалност, но това е тема на друг разговор.

Както виждате, аз напълно изключвам възможността руските тайни служби и особено Путин да са в дъното на това престъпление. Това е не защото те не са способни на подобно мероприятие, а защото досега никъде не съм видял поне някакви що‑годе разумни доводи за това, какво те ще спечелят от подобна авантюра. Даже и историята за публикацията, готвена от Немцов за намесата на руското правителство в конфликта в Донбас, не доказва нищо, защото публикацията вероятно ще бъде завършена от съратници на Немцов, което едва ли е било толкова трудно да се предвиди от тайните служби. Докато някой не ми представи разумни и логични разсъждения по тази версия, аз нямам намерение изобщо да я обсъждам!

Дилетант