Така
през 46-та година преди новата
ера Юлий Цезар в писмо до Сената на
Рим описал победата си над Фарнасис II,
цар на Понтос, в битката при Зела. Така
един ден и Бениамин Натаняху вероятно
ще пише в автобиографията си за поредния
си триумф над американския президент
и над САЩ в залата на Конгреса на САЩ!
Първо,
Натаняху вече май дели само с Чърчил
честта да говори 3 пъти пред обединено
заседание на Конгреса. При това Чърчил
постига рекорда си, след като грижливо
култивира уважението и доброто
разположение към себе си на президента
Рузвелт, а Натаняху изравнява рекорда
след като, фигуративно казано, арогантно
се "изхрачва в лицето" на президента
Обама, приемайки поканата на водача на
Камарата на представителите да произнесе
реч пред Конгреса, въпреки несъгласието
с подобен акт на президента и на неговата
администрация!
Второ,
Натаняху през цялата реч се опита да
звучи пророчески като Чърчил, без нито
за минута да се притеснява от факта, че
още от 1992 година пророчествата му, че
Иран всеки момент ще направи атомна
бомба, изобщо не се сбъдват! Той нито за
момент не се притеснява от действителността,
че от 2007 година насам тайните служби на
САЩ заявяват, че Иран не прави нищо за
военното приложение на ядрената енергия.
Без значение за Натаняху е и фактът, че
израелските тайни служби споделят
мнението на колегите си от САЩ! Няма
значение, че фалшивките, изготвени от
"неизвестни" тайни служби с цел да
"докажат" подлите намерения на
Иран и предадени по фантастично завързани
фабули на Международната агенция за
атомната енергия, рано или късно са
разобличени ... като фалшивки!
Натаняху
очевидно е от тази класа политици, за
които Карл Роув гордо заяви преди години,
че "ние създаваме нова реалност",
която другите трябвало да изучават,
докато "ние ще създаваме още по-нова
реалност"! И така Натаняху създава
своята въображаема реалност, а
американският Конгрес му се радва и го
аплодира!
Тук
искам да препоръчам статията на Юри
Авнери "Речта":
http://www.informationclearinghouse.info/article41172.htm
която
е разкошна по стил и съдържание и от
която ще си позволя да преразкажа някои
моменти.
Интересна
е алюзията, която Юри Авнери прави, между
поведението на американския Конгрес
по време на речта на Натаняху и поведението
на един друг парламент през 30-те години
на миналия век в една известна на всички
европейска държава, по време на речите
на фюрера на тази държава! Откровено
казано аз никога не съм се сещал за
реакцията на германския Райхстаг на
речите на Хитлер, може би защото пред
очите ми винаги беше реакцията на
комунистическите партийни конгреси с
безкрайните аплодисменти и скандирания
почти след всяко изречение на съответния
фюрер! Сигурно ако американските
конгресмени и сенатори заменеха тъмните
си костюми с кафяви ризи, то Хитлер би
се просълзил от умиление, ако би могъл
да ги види в удивителната синхронност
на техния войнстващ ентусиазъм.
Един
приятел разправя, че през 40 минутната
реч на Натаняху е имало поне 50 бурни
аплодисменти, често преминаващи в
овации! Не съм ги броил и май никъде не
съм чел числа в тази връзка, но не бих
се удивил, ако това е вярно.
Какво
ли нямаше в тази реч? И историята на
Естер от Стария завет на Библията, където
тя спасява евреите от готвеното им от
злия персийски министър Хаман клане,
като евреите благодарение на нея успяват
да изколят за отмъщение персийците!
Няма значение, че фактически Естер е
една високопоставена проститутка! За
високоморалните представители на
американския народ този факт е без
значение, щом като тя е еврейска героиня
от свещената Библия и самият Натаняху
споменава нейната история!
В
речта е и често срещаната напоследък
модификация на поговорката "Врагът
на моя враг е мой приятел!" като "Врагът
на моя враг е и мой враг!". Тази мъдрост
се изрича във връзка с Ислямската
държава, срещу която в момента се борят
ефективно само Иран, Ирак, Сирия и
ливанската Хезбала. За Натаняху те
всички са врагове, подозирам в много
по-голяма степен, отколкото Ислямската
държава и Ал-Кайда.
Представители
на Силите на ООН на Голанските възвишения
твърдят, че израелските военни болници
лекуват ранени бойци на Ал-Нусра –
филиалът на Ал-Кайда в Сирия. Ако
израелците лекуват бойците на Ал-Нусра,
то защо да не лекуват и бойците на ИД?
Те и без това скоро ще се слеят в едно!
В
речта се споменават и преследванията
на евреите през вековете, като че ли за
това основната вина носи Иран. Разбира
се Натаняху забравя да спомене името
на Сайръс (Кир) Велики, персийски крал на
кралете, който разрешава на евреите да
се завърнат в Юдея от изгнанието във
Вавилон! Няма значение, че Сайръс е
признат за месия от еврейската Библия.
За един грандоман като Натаняху, това
е неудобна подробност.
Не
е забравен и Холокоста, от който този
път евреите ще ги спаси Натаняху!
Разбира
се в речта няма нищо за Палестина, за
споразуменията за две държави, за
Йерусалим, за апартейда срещу палестинския
народ, за Газа, за атомното оръжие на
Израел, за което целият свят знае, но
никой не смее да говори по въпроса и т.
н. Тези работи не са интересни за новия
Чърчил и неговите почитатели!
Впрочем
Натаняху предварително произнесе реч
пред AIPAC ("Американо-израелския комитет
за политическа активност"), която
беше посрещната със същия подобаващ
възторг от над 10000 произраелски активисти
в САЩ. Това вероятно послужи на членовете
на Конгреса като модел за поведение,
когато говори Натаняху – министър-председателят
на Израел!
В
речта пред Конгреса нямаше никакви
предложения, а само безкрайно изброяване
на въображаемите прегрешения на Иран
и намека на Натаняху, че Обама и Кери са
пълни идиоти, ако вярват на теократите
в Иран.
Някои
казват, че миналата година кликата на
Натаняху била готова да нападне Иран с
надеждата, че пред свършения факт на
атаката и пред неизбежното отмъщение
на Иран срещу нефтените съоръжения в
Персийския залив, САЩ ще се намесят на
страната на Израел. Даже датата за
нападението била определена, но разумни
хора от ръководството на Израел
информирали Обама за авантюрата. Тогава
Обама наредил на военноморските сили
в Персийския залив да свалят всеки
самолет, който се опита да се добере до
Иран и тази заповед била съобщена и на
израелското ръководство. Така разумът
надделял в САЩ и безумците, жадуващи за
нови войни, били обуздани поне засега.
Разбира
се марионетките от Републиканската
партия в Сената не можаха да издържат
и решиха да демонстрират на Натаняху
своята преданост на ционисткия идеал.
Група от 47 сенатори изпратиха във вторник
(10 март, 2015 година) писмо до аятолах
Хаменей, в което заявяват на Иран и на
света, че думата на американския президент
не струва пукната пара! Всякакво
споразумение, подписано от президента,
но не ратифицирано от Сената, буквално
не струва хартията, на която е написано!
С други думи преговорите, които сега се
водят във формата 5+1, са губене на време,
защото даже и да бъде постигнато някакво
споразумение, то следващият президент
не е длъжен да го спазва!?
Някои
считат това писмо за акт на предателство
от страна на въпросните сенатори:
"Did
47 U.S. Senators Just Commit Treason By Attempting to Sabotage Iran
Deal?" от David Knowles;
"Републиканците
подкопават нашия главнокомандващ,
подсилвайки аятоласите,"
http://www.informationclearinghouse.info/article41194.htm
Причината
за подобно твърдение е, че според
американската конституция външната
политика на САЩ е прерогатив на президента.
В тази връзка обръщението на сенаторите
към Хаменей подкопава позицията на САЩ
в многостранните преговори по въпросите
за развитието на ядрените технологии
в Иран, които преговори, ако не се лъжа,
са спонсорирани от ООН.
Впрочем,
в съвременна Америка думата на президента
може и да няма стойността ѝ, предписана
от Конституцията на САЩ! Не случайно
обещанията на Буш Старши в Малта и на
неговите сътрудници в преговорите със
СССР във връзка с обединението на
Германия, в които бяха поети обещания,
че ако Варшавският договор бъде разпуснат,
НАТО няма да се разширява, наистина се
оказаха празни приказки. Вярно е, че
нямаше подписани споразумения на книга,
но колко му е и подписани споразумения
да не се спазят, ако например не са
ратифицирани от Сената или пък следващият
президент не желае да ги спазва!? А ако
си помисли човек какво пък толкова ще
се правим на законни? Нали "ние
създаваме действителността"! Колко
му е да не спазваме и споразуменията,
ратифицирани от Сената? Нали Сенатът е
ратифицирал международните конвенции
за третиране на военнопленниците, а
президентът взе, че обяви, че пленниците
от Афганистан и Ирак и въобще от
"Глобалната война на терора" не
подлежат на третиране по тези конвенции
и даже обяви Гуантанамо за ничия земя,
на която не важат нито американските
закони, нито пък каквито и да са други
закони! Всичко е въпрос на дефиниция.
Дефиницията я измисля президента и тя
става закон или даже нещо подобно на
закон, но по-страшно, защото никой не
знае какво точно е то и кога и как ще се
приложи!?
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар