четвъртък, 28 май 2015 г.

Путин май ще спечели още един рунд

След демонстрацията на детински инат по случай 70-годишнината от края на Втората световна война, САЩ и ЕС неочаквано започнаха да смекчават политиката на отлъчване на Путин от "обществото на цивилизованите народи". Преди десетина дни Кери неочаквано се озова в Сочи и проведе 4-часов разговор с новото "олицетворение на Хитлер", а Виктория "F**k the EU" Нюланд пък посети Москва за разговори със съответните ѝ по ранг функционери от Външното министерство на Русия.

Даже нашият министър на икономиката Лукарски внезапно се озова в Москва! Оказа се, че имало комисия за икономическо сътрудничество между България и Русия, която не се била събирала от 2011 година! Изглежда документацията за съществуването на подобна комисия се е забутала някъде из архивите на непрекъснато прекрояващите се български министерства и сега внезапно е изпаднала от някъде, изненадвайки нашите политически джуджета, които решили да отидат и видят за какво става дума? Чудно е само как е посмял нашият министър на икономиката да посещава "най-опасната в момента държава за България", ако се вярва на многократните изцепки, пардон изказвания на президента Плевнелиев и министрите на отбраната и външните работи, без да го е страх, че ще го вземат като заложник и не дай боже му отсекат публично главата!?

Естествено Средствата за масова дезинформация (СМД), както по света, така и у нас, ни информираха достатъчно мъгляво по темите на разговорите между Путин и Кери, а така също и за преговорите на Виктория Нюман, но не е трудно да се досетим, че вероятно е ставало дума за влошаващите се позиции на цивилизованото човечество в някои краища на света. Все пак в следната публикация се дава някаква информация за причините на посещението и обсъжданите въпроси:

"Washington Blows Itself Up With Its Own Bomb" от F. William Engdahl:
"Истинските причини за посещението на Кери в Сочи и срещата му с олицетворението на Сатаната – Путин."

По всичко личи, че са се водили разговори както за състоянието на нещата в Украйна, така и за събитията в Близкия изток, а нищо чудно да е станало дума и за събитията в Южнокитайско море.

В Украйна положението, както се казва, е "хуже губернаторского". Може би за някои това да е изненада, но напоследък брутният вътрешен продукт на страната се отчете, че е спаднал с над 17%! Не с 4 или 5 процента, както очакваха редица "мисловни институти" (имам предвид така наречените "think tanks") на Запад, а с цели 17%!

Впрочем какво друго може да се очаква, след като повече от половината от индустриалното производство на Украйна отиваше за военната индустрия на Русия, а украинският парламент взе, че забрани износа на промишлена продукция за военната индустрия на Русия, а други кандидати за индустриалното производство на Украйна по света просто почти не съществуват! По тези въпроси са излишни всякакви коментари, защото на българския читател му е добре известна съдбата на българската индустрия от времето на социализма и едва ли някой си прави илюзии за съдбата на Украинската индустрия, когато тя попадне изцяло в прегръдките на Запада.

В допълнение различните олигарси, които си бяха разделили териториално Украйна и даже си въоръжаваха частни армии за борба с двете проруски републики, нещо се обидиха на централното правителство и започнаха да се правят на интересни, ако мога така да се изразя. В крайна сметка, като се има предвид предстоящият фалит на Украйна и очакваните безредици там, страната скоро може да се окаже нежелан товар за ЕС, който и без това вече се е изгърбил от страдащи икономики, сред които българската даже не изглежда толкова зле.

В тази връзка вероятно ще представлява интерес за читателите следната публикация:

"Thousands of Ukrainians protest Kiev regime's draconian utility price hikes":
"Протестите срещу драконовите мерки на подкрепяния от НАТО режим в Украйна нарастват в отговор на повишаващите се цени на енергията, водата и другите услуги от основно значение за населението."
http://www.wsws.org/en/articles/2015/05/25/ukra-m25.html

Накратко, ако Украйна не се разпадне изобщо, то тя неизбежно ще се превърне във федерация или конфедерация, а тези неща няма как да не се съгласуват с Русия, главно поради финансовите караници, които неизбежно ще съпътстват подобна реорганизация.

Интересен е и коментарът на любимецът на неоконсерваторите в САЩ, министър-председателят на Украйна, Арсений Яценюк, който заяви пред френската телевизия по повод на срещата на Кери с Путин в Сочи:

"Сочи определено не е най-добрия курорт за среща с Путин и външния министър на Русия!"

В Близкия Изток положението също е зле и става все по-зле, ако това изобщо е възможно!

Тези дни например четох, че според "Syrian Observatory for Human Rights" (организация, базирана в Лондон) след началото на гражданската война в Сирия правителството на Асад е загубило около три четвърти от територията на страната. Според френският географ и специалист по Сирия Фабрис Баланш на тази територия живее около 50% от населението на страната. То се разпределя по следния начин между различните воюващи фракции: 10-15% живеят на територията на ИДИЛ, 20-25% живеят на територията, контролирана от Ал-Нусра (клон на Ал-Кайда) и останалите бунтовнически групировки, 5-10% са под контрола на кюрдите и останалата част живее в териториите под контрола на Сирийското правителство. Съществува мнение, че правителството се е примирило с едно бъдещо разделение на Сирия, като стремежът му е да запази териториите включващи градовете Хама, Хомс, Дамаск, Латакия и Тартус. От особено значение за Асад е да запази контрол над крайбрежието на Сирия, където са неговите единоверци - алавитите, а също така и границата с Ливан, където се намира мощната Хизбула.

На подобни планове е посветена следната публикация:

"Will Aleppo Become the Capital of a New Caliphate?" от Edward Dark
"Планът, разработен от трите сили, подкрепящи бунтовниците в Сирия – Турция, Катар и Саудитска Арабия, е, бунтовниците да превземат северозападната част на Сирия и да организират там халифат под ръководството на Ал-Нусра, който да бъде закрилян от въздуха от тях срещу сирийската армия."

В Ирак пък ИДИЛ набързо, след като по думите на СМД бяха на издъхване, взеха че превзеха Рамади – столицата на сунитската провинция Амбар, като за кой ли път разгромиха обучената и въоръжена от САЩ иракска армия и то най-елитните ѝ части! След това напук на всичките бомбардировки от американци, саудити и всякакви други съюзници на цивилизованото човечество превзеха древния град Палмира в Сирия, който едва ли не от дете мечтая да посетя! И двете военни победи на Ислямската държава са особено стряскащи, като се има предвид, че бяха съпроводени с обезглавявания на няколкостотин души войници, цивилни и даже, както твърдят СМД, деца!

"Удивително" е, че ВВС на САЩ и съюзниците не си дадоха труд да бомбардират войските на ИДИЛ по време на атаката срещу Рамади. Причината била, че по това време имало "пясъчна буря", поради която можело да бъдат бомбардирани погрешно и мирни жители! Изведнъж се оказа, че не бива да се бомбардират мирни жители! По-странното е, че от снимките на атаката на ИДИЛ изобщо не личи да има пясъчна буря!

Тези въпроси се обсъждат в публикацията:

"Lack Of U.S. Air Support In Ramadi Points To Disguised Darker Aim" от Moon Of Alabama
"Защо имаше толкова малко въздушни атаки срещу войските на ИДИЛ, когато превземаха Рамади?"

Има сериозни подозрения, че се реализира план за разделяне на Ирак на три части: Шиитски Ирак, Сунитски халифат и Кюрдска държава. Целта на този план е да се прекъсне връзката в шиитския полумесец, включващ Иран, Ирак, Сирия и Хизбула в Ливан. Този план съвсем не е нов. За подобно разделяне на Ирак се говореше още през 2003 година, когато редица неоконсерватори в САЩ препоръчваха разделянето като мярка за решаване на етническите и религиозни проблеми в Ирак. Аз бих обърнал внимание и на стратегическите планове на редица ционистки политици в Израел за разделяне на околните арабски държави с цел реализацията на Израел като локална суперсила, напълно доминираща съседите си. (По този въпрос цитирах в миналия си блог израелски материали от 1982 година.)

Още по-стряскащо е, че емирати на ИДИЛ-халифата се появяват в редица страни на Северна Африка, Близкия и Средния Изток и къде ли не още!? Заедно с тях се появяват и емирати на Ал-Кайда и на всякакви нейни клонове и клончета.

Спомням си, преди време четох една научно-фантастична книга за бъдещето на Земята. Действието се развиваше през XXII век и за времето около 2020-2030 година в книгата се говори като за период на религиозни войни! Тогава си помислих, че авторът малко прекалява с фантазиите си, но сега ми се струва, че май човекът е бил много прозорлив! За нещастие не си спомням нито заглавието на книгата, нито името на автора, иначе бих намерил тази книга и бих я прочел по-внимателно.

Та ако се върнем на приказката ми, то и тази каша май ще бъде трудна за Запада да я оправи. За сега нашата родна Западна цивилизация май само я бива да забърква каши, но досега още няма случай да е оправила забъркана каша. Проблемът е, че продължаваме да действаме със същото арогантно самочувствие на богоизбрана цивилизация. Деветнадесетият век вече отдавна е минал и "политиката на канонерките" вече не работи! Нашите "мисловни институти" не можаха да разберат, че политиката на подкрепа на всякакви "тъмни сили" в борбата за световно господство е крайно непродуктивна. Причината е, че тези "тъмни сили" си имат свои идеи за това как трябва да е организиран света и щом се поизправят на крака стават неконтролируеми и създават все нови и нови проблеми.

Назрява и сериозен конфликт в Южнокитайско море. Китай си брои това море едва ли не за тяхно собствено, а на САЩ това изобщо не се харесва. Китайците "строят" острови по коралите на архипелага Спратли. Те просто насипват пясък върху седем коралови рифа и ги превръщат в ... острови! След това циментират получилите се острови и ето че има място за самолетни писти, военни складове, радарни установки, пристанища и въобще за всякаква военна инфраструктура. Казват, че китайците по този начин вече са "генерирали" около 8000 декара острови!

Като си нямат самолетоносачи, хората си правят непотопяеми самолетоносачи.

САЩ пък, както е известно, обичат да играят ролята на световен полицай. Те са решили, че носят отговорност пред света за свободата на навигацията в Южнокитайско море и по всякакъв начин демонстрират на Китай, че не признават претенциите му за островите Спратли и най-вече на претенциите, че Китай има право да контролира навигацията (морска и въздушна) в този район. В резултат на претенциите от двете страни всеки момент китайците могат да свалят някои от разузнавателните американски самолети, които демонстративно прелитат над зоната, за която Китай претендира, че има право да контролира, като при това американските самолети изобщо не се подчиняват на командите на китайските въздушни контрольори.

Трябва да се отбележи, че за въпросните острови Спратли претендират още поне три държави, които са или съюзници на САЩ или пък се натискат да станат съюзници.

Положението в този район на света наистина е опасно. Ако се напънем малко можем да си спомним, че когато Буш Младши стана президент, близо до границите на Китай стана един инцидент с американски разузнавателен самолет, който се "сблъска" с китайски изтребител и трябваше принудително да кацне в Китай. Пилотът на изтребителя загина и беше обявен в Китай за герой, а американците след дълги преговори успяха да си получат повредения самолет, който им го прекара някаква руска компания със един самолет Антей. Тогава инцидентът се размина само с гневни обвинения от страна на САЩ, които постепенно смекчиха езика, докато китайците се съгласиха да им върнат самолета, естествено след като прекопираха каквото им трябва.

Този път нещата изглеждат много по-сериозни. Засега САЩ повишават температурата на конфликта, а китайците без да им мигне окото им отговарят със същото. Бедата е, че Южнокитайско море е много далече от САЩ и много близко до Китай, което означава, че САЩ ще са в незавидна ситуация при един бъдещ конфликт. Китай очевидно няма намерение да отстъпва от претенциите си, защото, ако САЩ се грижат за свободата на корабоплаването през Южнокитайско море, то при един бъдещ конфликт, те просто могат да решат, че свободата на корабоплаването е ограничена за някои държави, като например за Китай, а голяма част от петрола и други суровини за Китай преминават през протоците между Малайзия и Индонезия! Това всъщност е една от основните причини, поради които Китай иска да контролира трафика през Южнокитайско море.

Очевидно за всеки един от районите, за които говорех до тук, позицията на Русия е от особена важност, както при възможни преговори за решаване на споровете, така и при бъдещи конфликти. Опитите на САЩ да поставят Русия на колене чрез санкции и дрънкане на оръжие както изглежда се провалят. Банковата система на Русия и рублата устояха на първоначалния натиск, а оказването на по-голям натиск ще струва по-скъпо и на Запада. Санкциите, колкото и да е странно за "мисловните институти", май донесоха повече полза за Русия, отколкото вреда. Населението застана зад Путин, а ръководителите на индустрията и селското стопанство разбраха, че е крайно време да се премине от приказки към дела, що се отнася до развитието на собствената индустриална и селскостопанска база на страната.

Колкото и да е неприятно за противниците на Путин, каквито у нас изглежда има доста, особено сред пишещите бивши сътрудници на КДС, но изглежда, че той ще спечели и този рунд от борбата с "носителите на съвременната западна цивилизация". Дали ще му признаем това или не, е без значение, стига да си извадим необходимите поуки, че светът неотменно върви към многополярност.


Дилетант

сряда, 13 май 2015 г.

Новата "Желязна завеса"

Преди близо 70 години Уинстън Чърчил произнесе във Фултън – САЩ знаменитата си реч, с която провъзгласи падането на "желязна завеса" над Европа. Тогава ставаше дума за раздела между държавите в Западна Европа и държавите, попаднали под властта на СССР.

Преди 25 години тази желязна завеса рухна и погреба лагера на реалния социализъм под тежките си драперии. Тогава някои политолози на Запад провъзгласиха "края на историята", считайки, че от онзи момент започва победоносният ход на западната демокрация, която ще донесе навсякъде по света прогрес и благоденствие.

Днес малко хора си спомнят за тези "пророчества", които много бързо бяха изхвърлени на бунището на историята не без съдействието на самите пророци.

Сега отново се издига нова "Желязна завеса", но тя е вече много по-голяма и обгражда много по-големи пространства, отколкото някогашната Желязна завеса. Без да претендирам, че ще започна обхождането на тази Желязна завеса от най-важното място, ще си позволя да очертая нейните приблизителни граници.

През последните 35 години, в Китай се проведе една технологична и политическа еволюция, която доведе до това, че другата голяма държава освен СССР, в която господстваха, поне официално, идеите на социализма и марксизма, успя да достигне до невероятни висоти в развитието си. В това ѝ помогна капитализмът, за който, ако не се лъжа, Ленин беше казал, че ще продаде на комунистите въжето, на което ще бъде обесен!

Залисани в стремежа си да ограничат и ликвидират СССР и неговия "социалистически лагер", както и опиянени от печалби, Западът и САЩ помогнаха да се роди новото "чудовище", с което техният модел на капитализъм трябва да се пребори. Именно това "чудовище", наречено Китай, трябва да усмири и победи западната демокрация, като го обгради с новата Желязна завеса!

Днес митът за борбата между две идеологии – капиталистическата и комунистическата – е забравен и се говори преди всичко за геополитически влияния, империи и господство. Именно това е целта на новата Желязна завеса – ограничаването на геополитическото влияние на Китай върху света в полза на геополитическото влияние на САЩ и по подразбиране на западната демокрация.

На изток от Китай трасето на новата желязна завеса се определят от така нареченият Trans Pacific Partnership (TPP), който договор трябва да запази влиянието на САЩ в редица важни страни около Тихия океан, като например: Колумбия, Перу, Чили, Филипините, Бруней, Япония, Австралия  и други (общо 12 страни). TPP е икономическа организация, която трябва да изолира, доколкото е възможно, икономическото влияние на Китай в района около Тихия океан и поне на първо време да осигури за САЩ бариера за нарастващото влияние на Поднебесната империя в този район.

Заедно с икономическите мерки, насочени за ограничаване на влиянието на Китай, САЩ се стремят да си осигурят и военни бази в района и военни съглашения със страни, които се чувстват застрашени от нарастващата военна мощ на Китай. От особена важност за САЩ е и промяна на военната доктрина на Япония, която по конституция от края на Втората световна война не може да участва във никакви военни действия, освен за защита на собствената си територия. В това отношение за САЩ е важно да си осигурят "непотопяеми самолетоносачи" около Китай. Съществена задача е да се осигури участието на противоракетната защита на Япония като преден пост на противоракетната защита на САЩ.

За политиката на САЩ, целяща ограждането на Китай със "санитарен кордон" от държави, които да поддържат тесни военни връзки със САЩ, спомага и агресивната политика на Китай в Южнокитайско море, която силно тревожи останалите страни от крайбрежието му.

На запад новата Желязна завеса достигна до границите на бившата СССР и дори навлезе в тях с присъединяването на бившите прибалтийски републики на СССР към НАТО.

Първоначално разрухата на държавността в Русия подхранваше илюзиите, че ще бъде възможно новата желязна завеса да мине поне по южните граници на Русия, но арогантността на Запада, който не пожела да отреди място на Русия като равноправен партньор на САЩ в света, доведе до събуждането на националистическите сили в страната, начело на които застана Владимир Путин. Оказа се, че той си има своя концепция за бъдещото устройство на света, която предвижда съюз на Русия с ЕС в едно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. В това пространство Русия и ЕС трябваше да играят основна роля, конституирайки бъдещи полюси на световната многополюсна система на сътрудничество, в която на САЩ, Китай, Индия и Бразилия се отреждаше ролята на равноправни полюси. Очевидно тази концепция на Путин не се оказа по вкуса на САЩ и те се опитаха чрез "цветните революции" да обградят Русия със враждебни държави, разчитайки, че олигарсите в страната ще окажат натиск върху Путин да изостави амбициите си за Русия като велика сила и да се примири с васална роля на страната под егидата на САЩ. В тази светлина трябва да се разглеждат и събитията на киевския Майдан в края на 2013 и началото на 2014 година. Отговорът на Путин обаче беше безапелационно "не" на опита за въвличане на Украйна в лоното на НАТО. За мен остава загадка защо Западът не можа да предвиди реакцията на Путин, но така или иначе тя беше безапелационна и се наложи борбата за трасето на новата Желязна завеса да се прехвърлят частично в областта на икономическите и финансови санкции и противостоене с Русия. Тук Западът отново недооцени обстановката и потенциала, както на Русия, така и на останалия свят, за икономическа съпротива. В крайна сметка по всичко личи, че Желязната завеса ще преминава през Украйна, тъй като едва ли може да се разчита, че Русия ще отстъпи Украйна на НАТО.

Колкото и спорът за Украйна да е опасен за световния мир поради това, че в него се конфронтират две ядрени сили, той все пак до голяма степен е локализиран на територията на Украйна. Неговото решение, ако не се дойде до ядрена война, ще се сведе или до разделянето на страната или до превръщането ѝ в буферна федерация, или конфедерация на границата между Запада и евразийското пространство.

Много по-далеч от решение обаче е въпросът за традиционната територия на конфронтация между Изтока и Запада, а именно Близкия и Средния изток.

Опитът на САЩ и НАТО да превърнат Близкия и Средния изток в "демократично пространство" по подобие на своя модел на демокрация, както и трябваше да се очаква, се провали с гръм и трясък. Причината за това е, че западната демокрация е плод на специфично политическо и икономическо развитие на базата на еволюцията на западното християнство. Средновековната история на Европа с нейните стогодишна, тридесетгодишна и седемгодишна война, както и революциите в Англия, Франция и Русия, не са били само обикновени социални и политически катаклизми, а уроци по икономика и социално устройство, които са оставили дълбок отпечатък в съзнанието на народите на Европа. По времето на тези уроци Близкият и Средният изток са спели дълбок политически сън и съответно не са имали възможността да изоставят старото и да научат нищо ново.

Започналата след 11 септември 2001 година от САЩ глобална война срещу терора (ГВТ), се характеризира с типичния за тази империя симплистичен подход към събитията в света. След "победата" си в Студената война, САЩ решиха, че всеки истински или въображаем опит за посегателство срещу прерогативите им на световна суперсила трябва да бъде смазан с подавляваща военна мощ. На този подход стана жертва Афганистан с крехките си опити за секуларна централизирана власт от средата на XX век. След това дойде редът на Ирак, където с една ненужна война беше ликвидиран опита посредством автократично секуларно управление да бъде ликвидиран постепенно племенния и религиозно-сектантски характер на обществените отношения. След това дойде редът на Либия, която от относително процъфтяваща тоталитарна държава беше превърната в бойно поле на племенна и религиозна война. По същия път върви и Сирия, където си дават сражение амбициите на местните велики сили: Турция, Иран, Саудитска Арабия Египет и Израел. Жертвата този път е автократичният секуларен режим на Асад в Сирия, който – къде с терор, къде със социални и икономически лостове – се опитваше да изгради от религиозния миш-маш на страната някакво подобие на национална кохезия, способна да удържи религиозните различия в рамките на една секуларна държава. Под предлог за създаването на демокрация по западен образец САЩ и ЕС използваха възникналите поради няколкогодишна суша икономически напрежения за стимулиране на бунт срещу режима, който трябваше да се оглави от "умерени" прозападни политици. На практика обаче този бунт се превърна в религиозна война между шиитския и сунитския клон на исляма.

Саудитска Арабия се опасява, че потенциалното споразумение между САЩ и Иран по въпроса за развитието на ядрените му амбиции може да доведе до загубата на ролята на Саудитска Арабия като основен съюзник и опора на САЩ в Персийския залив. Сериозен намек за това е и отказът на крал Салмон да присъства на предстоящата среща в САЩ между президента Обама и ръководителите на сунитските арабски страни от Персийския залив.

Турция и султан Ердоган кроят свои планове за възраждане на влиянието на страната в Арабския свят, което носи името "неоотоманизъм". Засега изглежда като че ли Турция и Саудитска Арабия си сътрудничат тясно в борбата срещу Асад в Сирия, но когато Дамаск падне под ударите на сунитския фундаментализъм, ще си проличи доколко това сътрудничество е било плод на временни политически сметки и доколко – опит за стратегическо сътрудничество на двете сили в района.

Иран се чувства застрашен от сунитския фундаментализъм и в тази връзка се счита отговорен за различните секти на шиизма в района. За страната е от изключителна важност запазването на шиитското управление в Ирак, на режима на Асад в Сирия и стратегическия достъп до Хизбула в Ливан.

Египет с основание се опасява за целостта и кохерентността на обществения живот в страната от възраждането на движението на "ислямските братя".

Интересна е ролята, която Израел играе в разрушаването на реда в Близкия Изток, установен от споразуменията Сайкс-Пико от края на Първата световна война. През 1982 година излиза една програмна статия за политиката на Израел, озаглавена: "Стратегия за Израел през 80-те години" написана от Одед Йилон. Според Йилон, за да оцелее, Израел трябва да стане регионална имперска сила, като предизвика разделението на целия район на малки държавици чрез разпадането на околните арабски държави... По този начин ционистите разчитат, че тези религиозно-сектантски държавици ще станат сателити на Израел и по този начин ще легитимират неговото съществувание като балансираща сила в района. Понастоящем Израел очевидно подкрепя бунтовниците в Сирия, включително и силите на Ал-Нусра, която организация претендира, че е клон на Ал-Кайда в Сирия. По всичко личи, че Израел по някакви причини счита, че идеологията на фундаменталния сунизъм е по-малко опасна за страната от идеологията на шиизма!?

В резултат на всички тези противоречиви амбиции на околните сили в района на Арабския полуостров, Междуречието и Сирия се разгръща титанична борба, която води до страдания за милиони хора, които се мятат безпомощно в мрежите на религиозни и геополитически катаклизми от непозната мощ.

Глобалната война срещу терора превърна една малка и със сравнително ограничено влияние организация, наречена Ал-Кайда, в раково образование, чиито метастази днес се разпространяват в целия ислямски свят. В допълнение на Ал-Кайда и нейните метастази се появи и ново раково образование, наречено Ислямска държава (ИД), което на свой ред метастазира в ислямския свят. От двете организации само ИД проявява държавнообразуващи тенденции, но тя е в сериозно противоречие с амбициите на Саудитска Арабия за господство в света на суните и тепърва ще видим кой ще е победителят от тяхната бъдеща директна конфронтация.

Очевидно югозападната граница, по която трябва да мине Желязната завеса, далеч не е фиксирана и още дълго време ще остане неопределена, създавайки изключително сериозни мигрантски проблеми за южните и югоизточните граници на ЕС. Съществува сериозна тенденция за присъединяването на Иран към оста Русия-Китай, но това едва ли ще спомогне за определянето на трасето на Желязната завеса през Близкия и Средния изток, защото районът ври и кипи от противоречия, които засега изглеждат неразрешими.

Въпросът за южното трасе на Желязната завеса е също нерешен. Там се намират две големи държави - Пакистан и Индия. Те са в исторически конфликт, който продължава повече от половин век. Пакистан проявява тенденции за увеличаване на сътрудничеството си с Китай, а Индия и Китай имат сериозни локални противоречия, които обаче не са неразрешими по принцип и вероятно както Русия, така и Китай, ще приложат сериозни усилия за привличане на Индия към евро-азиатското пространство. Трудността тук е в размера на Индия и неизбежните ѝ амбиции за бъдеща световна роля. Като се има предвид обаче, че амбициите на Русия и Китай не са за пряко имперско господство, а за установяването на многополюсен свят, то не е изключено Индия да намери своето място в геополитическата схема и да получи своето удовлетворение. Във всеки случай Индия няма да се превърне в гранична държава, осигуряваща изолацията на Китай. Тя е прекалено голяма и многообразна в културно отношение, за да играе подобна едностранна роля в плановете на претендента за глобална империя – САЩ.

В рамките на така описаното Евразийско пространство Китай вече започва да прилага своите огромни финансови и икономически ресурси за осигуряване на инфраструктурата на това пространство. Създадената наскоро Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) има за цел да канализира ресурсите на района и да осигури достъпа до тях в рамките на общността. Целта е също така тази инфраструктура да достигне до границите на ЕС, за която и Китай и Русия имат амбициите рано или късно да се присъедини към Евразийското пространство. Фактът, че редица важни страни от ЕС, като Великобритания, Германия, Франция и други, въпреки натиска на САЩ, се присъединиха към АБИИ като страни учередителки е дълбоко тревожен за САЩ. Съществува сериозна опасност Международната банка и Международният валутен фонд, които са основните инструменти за финансово господство на САЩ в света, да бъдат маргинализирани и постепенно да загубят ролята си, която им е отредена от световния финансов капитал.

Парадът в Москва на 9 май по недвусмислен начин показа подкрепата, която Китай има намерение да оказва на Русия в бъдеще. Макар и да не взема официално становище по въпроса с кризата в Украйна, поведението на Китай и демонстративното участие на представителна част на Китайската армия в парада на Червения площад показаха, че Поднебесната империя е направила своя избор. Присъствието на представител от най-високо ниво от Индия и участието на индийска военна част в парада също е доста индикативно. С упоритостта си на капризни деца правителствата на западните страни, начело със САЩ, за пръв път от години се отказаха да присъстват на традиционния парад на Червената армия и с това нанесоха непоправим удар на надеждите си да настроят руския народ срещу Путин.

Понякога се питам защо се харчат милиони и милиарди за "мисловни институти", които толкова често раждат политически недоносчета, каквито неизбежно ще се окажат, както цялата авантюра с преврата на Майдан в Киев през 2014 година, така и революциите на "арабската пролет"? Имам чувството, че геополитическите стратези в САЩ и васалите им в ЕС са изпаднали в шизофреничното състояние на дърводелеца, който във всеки проблем вижда пирон, за който единственото решение е в чука! Очевидно днешният свят изисква далеч по-сложни модели от тези, изградени в "мисловните институти" на Запада, по които се определят неговите симплистични реакции. "Железните завеси" са реликви от миналото и тяхната ефективност днес е повече от съмнителна!

Дилетант

вторник, 5 май 2015 г.

Кметът на Хасково

Кметът на Хасково е голяма симпатяга! Като го слушаш направо виждаш огромната еволюция, която е изживял Алеко Константиновият бай Ганьо. Не че е станал по-малко крадлив и по-малко арогантен, но е далеч по изискан и лустросан. Например, докато траеше интервюто му по bTV, той не плюеше по пода и не размазваше плюнката си с подметката на ботуша. Нещо повече, кметът на Хасково е прекрасно облечен, гладко избръснат и даже говори литературен български, поне доколкото аз съм в състояние да оценя това.

За съжаление еволюцията на бай Ганьо спира дотук. Разбиранията за света на новата инкарнация на нашия типичен предтеча не са се променили нито на йота. Той все още е дълбоко убеден, че ако си се добрал до държавен пост трябва да го използваш максимално ефективно – спомнете си мислите на бай Ганьо за Солунската митница и какво може да постигне човек, ако я има поне само за година? А кметът на Хасково се е добрал до еквивалента на Солунската митница и го има за цели 16 години (ако не се лъжа 4 мандата по 4 години е равно на 16 години).

Интервюиращият се опитва да вмени във вина на кмета, че е построил палат край язовира, а новият бай Ганьо удивено го пита дали кметовете трябва да живеят в колиби?

Интервюиращият пита как така кметът е построил палата си на земя, която преди е била пасища? Новият бай Ганьо му отговаря, че той си бил платил глобата за това и както се казва "пито-платено"!

Интервюиращият се удивлява, че кметът не разбира, че е направил нарушение със земята, а бай Ганьо се удивлява на удивлението му, защото според него процедурата с глобите е измислена точно за такива като него, които строят на ливадите, край язовирите и на други непозволени места, а след това си уреждат да платят глобите и всичко е наред!

Интервюиращият, по мнението на кмета, проявява удивителна икономическа неграмотност като се чуди, че имотът, на който са разположени палатите на кмета, е купен само за 70 000 лева, а няколко месеца след това е струвал вече милиони! Ами то е ясно бе неграмотнико! Нали това е целта на упражнението. От 70 000 да направиш милиони! Кметът просто би трябвало да каже на интервюиращия да си намери някоя книга по капиталистическа икономика и да си опресни знанията по въпроса, ако изобщо някога е имал такива, но бай Ганьо проявява завидна деликатност и просто казва, че това, което е станало е много естествено и даже е в реда на нещата.

Интервюиращият пита кмета за ретро-колите му и дали те наистина струват милион? Тук бай Ганьо не издържа и му казва, че те могат да струват и 2 милиона и 3 милиона! Изобщо даже докато те си говорят, стойността им се качва, което си е така, и очевидно бай Ганьо си е учил добре уроците по икономика.

Има един феномен в България, който ми прави много голямо впечатление. Това е как богатството върви по семейна и даже по приятелска линия. Например един човек е станал политик, отначало от една партия, след това от друга и даже от трета, а около него всичките му роднини и даже някои приятели, докато траели неговите трансформации, станали милионери! Братя, сестри, дъщери, синове, съпруги и даже тъщи и свекърви! Особено ме впечатлява този странен ефект за отношението към тъщите и свекървите. Навремето, та даже и в литературата го има, тъщите и свекървите са направо казано демоните за зетьове и снахи! Сега станаха първи доверени лица! Този капитализъм много очовечава някои хора – просто да не повярваш! А и свекървите и тъщите станаха едни бизнесменки – ум да ти зайде! Някога от тях можеха да се чуят само упреци и обвинения, а от по-простите и необразованите младите можеха да докачат и някой буркан с консерви, а сега – май половината милионерки в България са свекърви и тъщи на нашенски политици и бизнесмени!

Още по-интересно е, че понякога политиците в центъра на тези паяжини от ѝмане са бедни като църковни мишки. Те се налага да живеят в дворците, пардон в къщите на приятели и свекърви и да карат чужди джипове, защото си нямат пари да си купят свои, но изглежда това е съдбата на българските политици!

Всичко това го казвам, защото и кметът на Хасково си има една такава тъща. Тя е на 70 години, но явно има хватка и каквото ѝ пусне кметът, го държи здраво! Той кметът не признава това, но аз го разбирам: "За тъщата или само добро или нищо!".

И синовете на кмета са смислени момчета. Едното било народен представител от реформаторите и май си има някакъв бизнес, а другото си е само бизнесменче. Впрочем така и не разбрах колко деца и тъщи има кмета, но всички изглежда са много способни и качествени хора. За 16 години от неговото кметуване и те не са спали, а са следели къде са гърнетата с мед и изглежда са бъркали в тях колкото могат! Само като си помисли човек колко е недопустимо и роднините на кметовете да живеят в колиби, веднага им влиза в положението и даже им симпатизира и донякъде може би завижда, че и той няма роднина кмет или що-годе политик от някакво по-прилично ниво.

В цялата история само не мога да разбера каква е ролята на гражданите на Хасково? Нали имаме демокрация и уж си избираме кметовете сами! Защо гражданите на Хасково са избирали бай Ганьо толкова пъти за кмет? С какво ги е омайвал този човек? То вярно, че той е почнал като кандидат на СДС, а след това май е станал независим, но все пак какви са силите, които са накарали хасковлии да гласуват 4 пъти за този човек? Толкова ли е бил той удобен за тях или някой ги е насилвал да го избират. Кебапчета ли са действали или кметът, освен дето очевидно се е грижел за просперитета си и за просперитета на семейството си, също така е полагал и грижи за града? Отговор на този въпрос в интервюто на bTV няма или поне аз не го чух!


Дилетант