След
демонстрацията на детински инат по
случай 70-годишнината от края на Втората
световна война, САЩ и ЕС неочаквано
започнаха да смекчават политиката на
отлъчване на Путин от "обществото на
цивилизованите народи". Преди десетина
дни Кери неочаквано се озова в Сочи и
проведе 4-часов разговор с новото
"олицетворение на Хитлер", а Виктория
"F**k the EU" Нюланд пък посети Москва
за разговори със съответните ѝ по ранг
функционери от Външното министерство
на Русия.
Даже
нашият министър на икономиката Лукарски
внезапно се озова в Москва! Оказа се, че
имало комисия за икономическо
сътрудничество между България и Русия,
която не се била събирала от 2011 година!
Изглежда документацията за съществуването
на подобна комисия се е забутала някъде
из архивите на непрекъснато прекрояващите
се български министерства и сега внезапно
е изпаднала от някъде, изненадвайки
нашите политически джуджета, които
решили да отидат и видят за какво става
дума? Чудно е само как е посмял нашият
министър на икономиката да посещава
"най-опасната в момента държава за
България", ако се вярва на многократните
изцепки, пардон изказвания на президента
Плевнелиев и министрите на отбраната
и външните работи, без да го е страх, че
ще го вземат като заложник и не дай боже
му отсекат публично главата!?
Естествено
Средствата за масова дезинформация
(СМД), както по света, така и у нас, ни
информираха достатъчно мъгляво по
темите на разговорите между Путин и
Кери, а така също и за преговорите на
Виктория Нюман, но не е трудно да се
досетим, че вероятно е ставало дума за
влошаващите се позиции на цивилизованото
човечество в някои краища на света. Все
пак в следната публикация се дава някаква
информация за причините на посещението
и обсъжданите въпроси:
"Washington
Blows Itself Up With Its Own Bomb" от F. William Engdahl:
"Истинските
причини за посещението на Кери в Сочи
и срещата му с олицетворението на
Сатаната – Путин."
По
всичко личи, че са се водили разговори
както за състоянието на нещата в Украйна,
така и за събитията в Близкия изток, а
нищо чудно да е станало дума и за събитията
в Южнокитайско море.
В
Украйна положението, както се казва, е
"хуже губернаторского". Може би за
някои това да е изненада, но напоследък
брутният вътрешен продукт на страната
се отчете, че е спаднал с над 17%! Не с 4
или 5 процента, както очакваха редица
"мисловни институти" (имам предвид
така наречените "think tanks") на Запад,
а с цели 17%!
Впрочем
какво друго може да се очаква, след като
повече от половината от индустриалното
производство на Украйна отиваше за
военната индустрия на Русия, а украинският
парламент взе, че забрани износа на
промишлена продукция за военната
индустрия на Русия, а други кандидати
за индустриалното производство на
Украйна по света просто почти не
съществуват! По тези въпроси са излишни
всякакви коментари, защото на българския
читател му е добре известна съдбата на
българската индустрия от времето на
социализма и едва ли някой си прави
илюзии за съдбата на Украинската
индустрия, когато тя попадне изцяло в
прегръдките на Запада.
В
допълнение различните олигарси, които
си бяха разделили териториално Украйна
и даже си въоръжаваха частни армии за
борба с двете проруски републики, нещо
се обидиха на централното правителство
и започнаха да се правят на интересни,
ако мога така да се изразя. В крайна
сметка, като се има предвид предстоящият
фалит на Украйна и очакваните безредици
там, страната скоро може да се окаже
нежелан товар за ЕС, който и без това
вече се е изгърбил от страдащи икономики,
сред които българската даже не изглежда
толкова зле.
В
тази връзка вероятно ще представлява
интерес за читателите следната публикация:
"Thousands
of Ukrainians protest Kiev regime's draconian utility price hikes":
"Протестите срещу драконовите мерки на подкрепяния от НАТО режим в Украйна нарастват в отговор на повишаващите се цени на енергията, водата и другите услуги от основно значение за населението."
http://www.wsws.org/en/articles/2015/05/25/ukra-m25.html
"Протестите срещу драконовите мерки на подкрепяния от НАТО режим в Украйна нарастват в отговор на повишаващите се цени на енергията, водата и другите услуги от основно значение за населението."
http://www.wsws.org/en/articles/2015/05/25/ukra-m25.html
Накратко,
ако Украйна не се разпадне изобщо, то
тя неизбежно ще се превърне във федерация
или конфедерация, а тези неща няма как
да не се съгласуват с Русия, главно
поради финансовите караници, които
неизбежно ще съпътстват подобна
реорганизация.
Интересен
е и коментарът на любимецът на
неоконсерваторите в САЩ, министър-председателят
на Украйна, Арсений Яценюк, който заяви
пред френската телевизия по повод на
срещата на Кери с Путин в Сочи:
"Сочи
определено не е най-добрия курорт за
среща с Путин и външния министър на
Русия!"
В
Близкия Изток положението също е зле и
става все по-зле, ако това изобщо е
възможно!
Тези
дни например четох, че според "Syrian
Observatory for Human Rights" (организация, базирана
в Лондон) след началото на гражданската
война в Сирия правителството на Асад
е загубило около три четвърти от
територията на страната. Според френският
географ и специалист по Сирия Фабрис
Баланш на тази територия живее около
50% от населението на страната. То се
разпределя по следния начин между
различните воюващи фракции: 10-15% живеят
на територията на ИДИЛ, 20-25% живеят на
територията, контролирана от Ал-Нусра
(клон на Ал-Кайда) и останалите бунтовнически
групировки, 5-10% са под контрола на кюрдите
и останалата част живее в териториите
под контрола на Сирийското правителство.
Съществува мнение, че правителството
се е примирило с едно бъдещо разделение
на Сирия, като стремежът му е да запази
териториите включващи градовете Хама,
Хомс, Дамаск, Латакия и Тартус. От особено
значение за Асад е да запази контрол
над крайбрежието на Сирия, където са
неговите единоверци - алавитите, а също
така и границата с Ливан, където се
намира мощната Хизбула.
На
подобни планове е посветена следната
публикация:
"Will
Aleppo Become the Capital of a New Caliphate?" от Edward Dark
"Планът,
разработен от трите сили, подкрепящи
бунтовниците в Сирия – Турция, Катар и
Саудитска Арабия, е, бунтовниците да
превземат северозападната част на Сирия
и да организират там халифат под
ръководството на Ал-Нусра, който да бъде
закрилян от въздуха от тях срещу
сирийската армия."
В
Ирак пък ИДИЛ набързо, след като по
думите на СМД бяха на издъхване, взеха
че превзеха Рамади – столицата на
сунитската провинция Амбар, като за кой
ли път разгромиха обучената и въоръжена
от САЩ иракска армия и то най-елитните
ѝ части! След това напук на всичките
бомбардировки от американци, саудити
и всякакви други съюзници на цивилизованото
човечество превзеха древния град Палмира
в Сирия, който едва ли не от дете мечтая
да посетя! И двете военни победи на
Ислямската държава са особено стряскащи,
като се има предвид, че бяха съпроводени
с обезглавявания на няколкостотин души
войници, цивилни и даже, както твърдят
СМД, деца!
"Удивително"
е, че ВВС на САЩ и съюзниците не си дадоха
труд да бомбардират войските на ИДИЛ
по време на атаката срещу Рамади.
Причината била, че по това време имало
"пясъчна буря", поради която можело
да бъдат бомбардирани погрешно и мирни
жители! Изведнъж се оказа, че не бива да
се бомбардират мирни жители! По-странното
е, че от снимките на атаката на ИДИЛ
изобщо не личи да има пясъчна буря!
Тези
въпроси се обсъждат в публикацията:
"Lack
Of U.S. Air Support In Ramadi Points To Disguised Darker Aim" от
Moon Of Alabama
"Защо
имаше толкова малко въздушни атаки
срещу войските на ИДИЛ, когато превземаха
Рамади?"
Има
сериозни подозрения, че се реализира
план за разделяне на Ирак на три части:
Шиитски Ирак, Сунитски халифат и Кюрдска
държава. Целта на този план е да се
прекъсне връзката в шиитския полумесец,
включващ Иран, Ирак, Сирия и Хизбула в
Ливан. Този план съвсем не е нов. За
подобно разделяне на Ирак се говореше
още през 2003 година, когато редица
неоконсерватори в САЩ препоръчваха
разделянето като мярка за решаване на
етническите и религиозни проблеми в
Ирак. Аз бих обърнал внимание и на
стратегическите планове на редица
ционистки политици в Израел за разделяне
на околните арабски държави с цел
реализацията на Израел като локална
суперсила, напълно доминираща съседите
си. (По този въпрос цитирах в миналия си
блог израелски материали от 1982 година.)
Още
по-стряскащо е, че емирати на ИДИЛ-халифата
се появяват в редица страни на Северна
Африка, Близкия и Средния Изток и къде
ли не още!? Заедно с тях се появяват и
емирати на Ал-Кайда и на всякакви нейни
клонове и клончета.
Спомням
си, преди време четох една научно-фантастична
книга за бъдещето на Земята. Действието
се развиваше през XXII век и за времето
около 2020-2030 година в книгата се говори
като за период на религиозни войни!
Тогава си помислих, че авторът малко
прекалява с фантазиите си, но сега ми
се струва, че май човекът е бил много
прозорлив! За нещастие не си спомням
нито заглавието на книгата, нито името
на автора, иначе бих намерил тази книга
и бих я прочел по-внимателно.
Та
ако се върнем на приказката ми, то и тази
каша май ще бъде трудна за Запада да я
оправи. За сега нашата родна Западна
цивилизация май само я бива да забърква
каши, но досега още няма случай да е
оправила забъркана каша. Проблемът е,
че продължаваме да действаме със същото
арогантно самочувствие на богоизбрана
цивилизация. Деветнадесетият век вече
отдавна е минал и "политиката на
канонерките" вече не работи! Нашите
"мисловни институти" не можаха да
разберат, че политиката на подкрепа на
всякакви "тъмни сили" в борбата за
световно господство е крайно непродуктивна.
Причината е, че тези "тъмни сили"
си имат свои идеи за това как трябва да
е организиран света и щом се поизправят
на крака стават неконтролируеми и
създават все нови и нови проблеми.
Назрява
и сериозен конфликт в Южнокитайско
море. Китай си брои това море едва ли не
за тяхно собствено, а на САЩ това изобщо
не се харесва. Китайците "строят"
острови по коралите на архипелага
Спратли. Те просто насипват пясък върху
седем коралови рифа и ги превръщат в
... острови! След това циментират получилите
се острови и ето че има място за самолетни
писти, военни складове, радарни установки,
пристанища и въобще за всякаква военна
инфраструктура. Казват, че китайците
по този начин вече са "генерирали"
около 8000 декара острови!
Като
си нямат самолетоносачи, хората си правят
непотопяеми самолетоносачи.
САЩ
пък, както е известно, обичат да играят
ролята на световен полицай. Те са решили,
че носят отговорност пред света за
свободата на навигацията в Южнокитайско
море и по всякакъв начин демонстрират
на Китай, че не признават претенциите
му за островите Спратли и най-вече на
претенциите, че Китай има право да
контролира навигацията (морска и
въздушна) в този район. В резултат на
претенциите от двете страни всеки момент
китайците могат да свалят някои от
разузнавателните американски самолети,
които демонстративно прелитат над
зоната, за която Китай претендира, че
има право да контролира, като при това
американските самолети изобщо не се
подчиняват на командите на китайските
въздушни контрольори.
Трябва
да се отбележи, че за въпросните острови
Спратли претендират още поне три държави,
които са или съюзници на САЩ или пък се
натискат да станат съюзници.
Положението
в този район на света наистина е опасно.
Ако се напънем малко можем да си спомним,
че когато Буш Младши стана президент,
близо до границите на Китай стана един
инцидент с американски разузнавателен
самолет, който се "сблъска" с
китайски изтребител и трябваше
принудително да кацне в Китай. Пилотът
на изтребителя загина и беше обявен в
Китай за герой, а американците след
дълги преговори успяха да си получат
повредения самолет, който им го прекара
някаква руска компания със един самолет
Антей. Тогава инцидентът се размина
само с гневни обвинения от страна на
САЩ, които постепенно смекчиха езика,
докато китайците се съгласиха да им
върнат самолета, естествено след като
прекопираха каквото им трябва.
Този
път нещата изглеждат много по-сериозни.
Засега САЩ повишават температурата на
конфликта, а китайците без да им мигне
окото им отговарят със същото. Бедата
е, че Южнокитайско море е много далече
от САЩ и много близко до Китай, което
означава, че САЩ ще са в незавидна
ситуация при един бъдещ конфликт. Китай
очевидно няма намерение да отстъпва от
претенциите си, защото, ако САЩ се грижат
за свободата на корабоплаването през
Южнокитайско море, то при един бъдещ
конфликт, те просто могат да решат, че
свободата на корабоплаването е ограничена
за някои държави, като например за Китай,
а голяма част от петрола и други суровини
за Китай преминават през протоците
между Малайзия и Индонезия! Това всъщност
е една от основните причини, поради
които Китай иска да контролира трафика
през Южнокитайско море.
Очевидно
за всеки един от районите, за които
говорех до тук, позицията на Русия е от
особена важност, както при възможни
преговори за решаване на споровете,
така и при бъдещи конфликти. Опитите на
САЩ да поставят Русия на колене чрез
санкции и дрънкане на оръжие както
изглежда се провалят. Банковата система
на Русия и рублата устояха на първоначалния
натиск, а оказването на по-голям натиск
ще струва по-скъпо и на Запада. Санкциите,
колкото и да е странно за "мисловните
институти", май донесоха повече полза
за Русия, отколкото вреда. Населението
застана зад Путин, а ръководителите на
индустрията и селското стопанство
разбраха, че е крайно време да се премине
от приказки към дела, що се отнася до
развитието на собствената индустриална
и селскостопанска база на страната.
Колкото
и да е неприятно за противниците на
Путин, каквито у нас изглежда има доста,
особено сред пишещите бивши сътрудници
на КДС, но изглежда, че той ще спечели и
този рунд от борбата с "носителите
на съвременната западна цивилизация".
Дали ще му признаем това или не, е без
значение, стига да си извадим необходимите
поуки, че светът неотменно върви към
многополярност.
Дилетант