НАТОвски "неразберихи"

Първо трябва да отбележа, че аз храня огромно уважение към НАТО!

Как да не храня уважение към една организация, построена на принципа на тримата мускетари "Всички за един и един за всички!"? В НАТО членуват, ако не се лъжа, 28 държави и всички те имат еднакъв глас при решаване на всякакви въпроси! Вместо да е както в "Животинската ферма" на Оруел, където всички са равни, но някои са по-равни, в НАТО всички са наистина равни! САЩ, които предоставят 3/4 от въоръжението на НАТО и сигурно още по-голяма част от военните му възможности, имат един глас, както и България, която откровено казано не допринася почти с нищо за военния капацитет на съюза, да не говорим за Литва, Латвия и Естония, които вероятно допринасят още по-малко и от България за военните възможности на НАТО! Сега, като пиша тези редове, направо стигам до заключението, че във военно отношение НАТО е едва ли не нещо като Армията на спасението в хуманитарната област. Пълна всеотдайност и никакъв егоизъм!

В последните години НАТО с всички сили се стреми да утеши и успокои държавите и държавиците, които граничат с Русия, че съюзът ще ги защити от "лошата мечка", даже това да доведе до ядрена война и ликвидиране на живота на Земята! Как да не се възхищаваш на такава всеотдайност от страна на този уникален военен съюз? Като си помисли само човек, че една огромна държава като САЩ е готова да се самоунищожи в една бъдеща термоядрена война заради малка Литва, Латвия или Естония, очите ти направо се насълзяват и ти иде да се разплачеш с глас, както например, когато гледаш някой турски сериал.

Израз на тази себеотдайност на НАТО и по-специално на САЩ е решението за разквартируване в Източна Европа на 250 бойни единици: танкове, оръдия, бронетранспортьори и друга тежка техника. Ако Русия посмее да нападне някоя от държавите в Източна Европа – Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния или България, в които се предвижда дислокацията на бойната техника, то САЩ само ще натоварят 5000 войника на примерно 15 самолета Боинг 747, ще ги стоварят при съответните складове и те ще яхнат танковете, оръдията и бронетранспортьорите и ще разгромят нашествениците руснаци!

Голяма работа са това американците, от мен да го знаете. Те прекараха над 100 000 войници в Афганистан и както знаем, показаха на афганците "откъде пикае кокошката", ако мога да се изразя по този физиологически начин. След това с повече от 100 000 войника показаха и на Ирак също някои неща, свързани с анатомията на кокошката, а за руснаците им трябват само 5000 души с 250 единици бойна техника! Страшна сила са 5000 американци, от мен да го знаете!

През последните дни обаче, се получи малка "неразбериха" в НАТО именно по въпроса за фантастичните, всепобеждаващи 250 единици тежка бойна техника!

Американският министър на отбраната Аштън Картър заяви, че САЩ ще дислоцират тази техника в Източна Европа по молба на страните от този район. Той обясни даже, че САЩ не правят подобни неща без изричната молба на страни членуващи в НАТО! Изведнъж обаче българският военен министър съобщи, че България не е молила НАТО за никаква дислокация на военна техника на територията на страната. Ако НАТО направи подобна заявка, то българското правителство ще проучи въпроса и ще вземе съответното решение. От заявлението на министъра човек остава с впечатлението, че решението може да бъде във всяка посока – както положително, така и отрицателно!

Картър се коригира леко, като каза, че всъщност решението за 250-те единици техника предстои да се вземе на някакво съвещание, то ли на външните министри на НАТО, то ли на военните министри, но иначе той държи на изказването си, че въпросните държави от Източна Европа са изявили желание да приютят въпросната военна техника. Нашият министър също направи лека корекция, като поясни, че България не е искала подобна дислокация на военна техника, но ако подобно решение се вземе, то правителството не би имало нищо против. Всъщност от корекциите не стана много ясно кой какво е поискал, да не говорим защо го е поискал, но стана ясно, че някъде някой е взел вече подобно решение. Също както в "Животинска ферма" някои взема решения, които всички искат и се радват на тях, но не е много ясно кой, къде и как взима тези решения!?

А работата е много проста. САЩ, в качеството си на най-равни от равните в НАТО, искат да играят с Русия на известната в Америка игра на "chicken". Тази игра се илюстрира, ако не се лъжа, със следния пример. Двама юнака се качват на две коли, които са на известно разстояние една от друга и се насочват с максимална скорост един срещу друг. Предполага се, че в един момент на единия от юнаците няма да му издържат нервите и той ще завие, за да избегне удара. В случая Обама и неоконсервативният истаблишмънт в САЩ демонстрират мачовщина пред Путин, надявайки се, че в един момент той ще вдигне ръце и ще се предаде с думите "Веднага ли да свалям гащите или малко по-късно?"

Лошото е, ако Путин не вдигне ръце, защото тогава ръце ще трябва да вдигне Обама. Ако пък никой не вдигне ръце, ще стане война. Една подобна война не може да остане конвенционална, защото Русия има огромно тактическо предимство в територията около границите си. Тя може да навлезе без никой да ѝ окаже сериозна съпротива на стотици километри и тогава САЩ или ще трябва да "свърнат встрани" или да започнат ядрена война, ако Русия не я е вече започнала. Глупаво е някой да се надява, че САЩ могат достатъчно бързо да прехвърлят достатъчно войски в Европа, за да спрат руснаците в една конвенционална война. Глупаво е също да се предполага, че Русия ще чака САЩ да започнат ядрена война. Струва ми се, че ядрената война играе сериозна роля в стратегическите виждания на Русия. При нейното относително малко население и грамадна територия, тя няма шансове да отблъсне сериозен агресор, ако не използва ядрено оръжие. От друга страна пак по същите причини (огромна територия и сравнително малко население) тя вероятно е страната, която най-безболезнено, ако можем да използваме този термин, ще преживее една ядрена война.

Що се отнася до България и дори до Европа, като цяло то те нямат никакъв шанс за оцеляване в една бъдеща термоядрена война! По тази причина за мен е голяма загадка лекотата, с която българските политици гледат на перспективите на сегашната конфронтация с Русия! За мен е загадка желанието за създаване на някакъв командно-комуникационен център на НАТО в София, защото това просто означава на столицата на България да се постави една мишена с десетката, позиционирана на координатите на този център. Може би те се утешават с мисълта, че Русия няма да използва срещу този център водородна бомба, а някаква по-малка – да речем тактическа атомна бомба, но това едва ли ще е голямо утешение за гражданите на София. Във връзка с горното ми предупреждение искам само да отбележа, че и при двете войни с Ирак САЩ в първите дни подложиха на унищожителни бомбардировки именно командно-комуникационните центрове на Ирак! На въпросните складове също ще бъдат поставени символични мишени, които обаче ще идентифицират съвсем реални цели за руските ракети. Някои българи забравят мъдрата поговорка, че "Когато атовете се ритат, страдат магаретата!". Много е лекомислено в тази игра на "chicken" да се водим по акъла на балтийските ни партньори, които, както е известно, са на първо място по самоубийства, ако не в света, то поне в Европа!

Слушайки изказванията на българските политици, не се удивлявам, че те вероятно не се сещат за опасностите, на които подлагат България с ентусиазираната си подкрепа за играта на "chicken" между САЩ и Русия. В края на краищата те имат много по-важна работа да вършат – разграбването на последните остатъци от народното имане, ако все още има такива!

Дилетант

Причини, поради които Америка не печели войните си

Преди няколко дена ми попадна една интересна статия, която бих желал частично да преразкажа и естествено да прокоментирам. Статията е:

"12 Reasons The USA Doesn't Win Its Wars" от Jon Basil Utley

http://www.informationclearinghouse.info/article42126.htm

Преди да започна изложението си, искам да отбележа, че авторът не е социалистически или – не дай Боже – комунистически агент, а е редактор на списанието "Американски консерватор". Чувствам се задължен да направя това, за да спестя на един добре познат мой колега и критик срама и излагането отново да ме обвини в социалистически и комунистически забежки, вероятно считайки себе си за стълб на консерватизма в България!

Джон Базил Ътли започва статията си с констатацията, че Америка не печели многобройните войни, които води, защото печеленето на тези войни не е целта им! Има други цели, на които служат тези войни, които са много по-важни за хората, които ги започват, отколкото спечелването им. Преди всичко войните, които Америка води през последните 60 години, не са войни, от които зависи съдбата на САЩ. САЩ няма да престане да съществува, няма да има разрушени градове, нито пък разорена икономика, ако загуби всяка от тези войни, нито пък съществуването на страната ще бъде застрашено по някакъв фатален начин от загубата на която и да е от тези войни!

1. Всяка война поддържа непрекъснати военни поръчки в избирателните окръзи на видни политици от Конгреса, грантове за университетите да изучават и предлагат стратегии и да разработват нови оръжия. Никой не смее да критикува военните от Пентагона, когато те искат нови и нови повишения на разходите за армията, флотата и военновъздушните сили, мотивирайки се с необходимостта от "защита на отечеството" по време на война!

2. Продължителните конфликти позволяват да се отлагат важни за страната икономически решения, такива като закриването на излишни военни бази, премахването на дублиращи се военни системи, разследване на случаите на прахосничество и корупция. Още Шекспир е съветвал в произведенията си кралете да водят повече войни с чужди държави, ако искат да имат мир и послушание в собствената си държава.

3. Започването на нови войни е традиционен номер на крале и президенти да отложат решаването на неотложни вътрешни проблеми. Нека си спомним за Джордж Буш Младши, който дойде на власт с обещания за ликвидиране на дефицита, провеждане на реформа на здравеопазването, реформиране на системата за социално осигуряване, реформиране на Агенцията за защита на околната среда, модернизиране на инфраструктурата и други подобни, назрели за решение проблеми. В резултат на започнатите войни тези проблеми бяха "заметени под килима". При преизбирането му за президент страната "потъна" в трилионен дефицит и никой дори не смееше да напомни с какви обещания бе избран Буш за президент?!

4. Частните контрактори, които се появиха напоследък с цел обслужване на американската армия, дадоха прекрасно платена работа на десетки хиляди бивши членове на въоръжените сили. Върху благотворната и хранителна почва на войната изникнаха десетки и стотици полувоенни фирми, които днес се занимават с полулегални и дори нелегални дейности на търговия с оръжие и обучение на чуждестранни военни и полувоенни формирования. Съществуването на тези компании би било немислимо без непрекъснатите войни, водени от САЩ по света както срещу държави, така и срещу недържавни организации.

Забележка на блогъра. Именно такива частни контрактори станаха напоследък жертва на инцидент на един от военните полигони в България. Оказа се, че българският военен министър и други членове на правителството "изобщо не са знаели" за дейността на тези частни контрактори в страната и научиха едва ли не от пресата и от американската посланичка за тяхната дейност в страната!? Очевидно българските политици имат странни разбирания за понятието "национален суверенитет"!

5. Обществеността във Вашингтон просперира. Интелектуалците от т. н. "think tanks" получават време пред телевизионните камери и покани за платени лекции, новото финансиране осигурява нови държавни грантове и пътувания до полетата на битките, или поне до комфортни командни пунктове, с цел изучаване на "противника". Конгресмените получават повече телевизионно време, противниците могат да бъдат обвинени в затрудняване на военните усилия и даже в подпомагане на врага. Всички се чувстват важни и полезни. Стажантите в различните патриотични фондации биват рекрутирани да помагат в полето на бойните действия и, макар че не всички получават огромни заплати, парите на данъкоплатците текат обилно във всички посоки.

6. Кабелните телевизии получават повече зрители, а това значи повече реклами. Вместо безкрайното предъвкване на някакво кухо и скучно събитие, като например екзалтираните и празни от съдържание предавания за трагедията на изчезналия самолет на малайзийските авиолинии от CNN, войната предоставя все нови и нови истории в думи и образи!

7. Войната е и двигател на кариерите на офицерите. Съвременната американска армия е изградена на принципа на заменяемостта. Всеки войник или матрос може да бъде заменен от своя колега, унищожените кораби, танкове и самолети могат да бъдат заменени от други машини с адекватен екипаж. Някога Римската и Британската империя са изпращали офицерите си да живеят сред завоюваните враждебни племена и народи, за да ги изучат и опознаят, да се запознаят с техните водачи – с техните силни и слаби страни. Днес офицерите от американската армия гледат на войната като на пункт от резюмето си, който трябва да имат, за да могат да се изкачват в йерархията. По тази причина те отиват на бойното поле или близо до него за година, след което се завръщат със съответните атрибути за израстване в кариерата. Безкрайната война е манна небесна за кариерите на съвременните американски военни.

8. Америка не може да абсорбира големи загуби. По тази причина тя бомбардира и унищожава от въздуха градове и села (спомнете си Фелуджа), с което си създава много повече врагове отколкото унищожава. Ако беше важно да се спечели една война, Америка би трябвало да е готова да поддържа големи окупационни армии за дълго време, които да пацифират освободеното (завладяното) население. Вместо това САЩ просто воюват с години!

9. Малко американци искат да прекарат живота си в отдалечени и некомфортни места по света, за да изучават племена и народи. По тази причина Америка няма високо образовани хора, готови да прекарат живота си, управлявайки и култивирайки далечни и забутани в културно отношение страни и народи, спечелвайки тяхното доверие и разположение.

10. Конгресът е много повече заинтересуван от това как изглеждат нещата отколкото какви са в действителност. Например, никакво споразумение с Иран, което решава каквито и да е проблеми в отношенията с тази държава, което е желано от нашите европейски съюзници и от Иран, няма някакъв шанс да бъде одобрено от Конгреса! За сенаторите и конгресмените е по-важно дали изглеждат достатъчно твърди пред електората си, отколкото какви са истинските интереси на страната. По тази причина една нова безкрайна война в Персийския залив е напълно възможна и даже вероятна.

11. Нашият истаблишмънт в областта на вътрешната сигурност, който струва на данъкоплатеца стотици милиарди, се нуждае от съществуването на перманентна заплаха. В тази връзка са напълно обясними фалшивите бомби и други оръжия, с които ФБР снабдява мачо-младежи, живеещи с фантазията на героична изява в името на някаква абсурдна цел и след това ги арестува и предава на съд като опасни терористи! За този истаблишмънт перманентната война е много по-важна от победата, защото много пари са заложени именно във вечните войни, а не в победите!

12. Америка е много податлива на операции под фалшив флаг и платена чуждестранна пропаганда. Различни чужди държави и сили често успяват да ни въвлекат във военни действия срещу своите врагове, използвайки военната ни мощ в свои интереси. Неотдавнашната война срещу Либия беше в резултат на фалшива информация, разпространявана от наши съюзници. Саудитска Арабия иска ние да разгромим Иран, Турция – да свалим Асад, Израел и неоконсервативните ястреби ни подведоха да опустошим Ирак. Преди близо 25 години Кувейтските шейхове ни подведоха с фалшива многомилионна PR кампания да водим първата война срещу Ирак и т. н.

Джон Басил Ътли завършва статията си с леко оптимистичен тон, че в САЩ започват да се чуват трезви гласове срещу концепцията на безкрайните войни. За съжаление аз не споделям оптимизма му, защото както потенциалните кандидати за президент на Демократическата партия, така и потенциалните кандидати за този пост от Републиканската партия не демонстрират отстъпление дори на йота от концепциите на безкрайните войни. Единствените, които може би биха променили тази политика на САЩ, са кандидати като Елизабет Уорън, Барни Сандерс и Рон Пол, но те далеч не притежават финансовите възможности и подкрепа за победа в предстоящата предизборна борба. От друга страна съществува мнението, че политическите намерения на кандидата за президент играят незначителна роля в бъдещата му политика като президент, която се определя преди всичко от политическия истаблишмънт във Вашингтон, когото никой не избира, но който практически управлява според изискванията на финансовата олигархия. По всичко личи, че именно това е моделът, по който функционира Америка днес.

Причината да публикувам този материал е, че желая да демонстрирам на нашите псевдо-консерватори (или "десни", както те предпочитат да се наричат) какво е мнението на истинските консерватори в Америка за съвременната имперска политика на САЩ. За съжаление българските "десни" политици не са никакви консерватори, а най-обикновени д***давци, които дори се съмнявам, че получават парѝ от своите господари във Вашингтон за усърдната си служба. Те изглежда искрено вярват в басните за хуманизъм, демокрация и просперитет под небесата на световния свободен пазар и световната свободна търговия под егидата на световната финансова олигархия. Те дават под наем страната за жълти стотинки, без да имат никаква концепция за това, накъде трябва да се развива България. Радват се и се хвалят с нарастващото усвояване на европейските средства, разчитайки на магическата сила на свободния пазар, който автоматически ще изведе България на лазурните брегове на благоденствието. За съжаление свободният пазар далеч не е толкова свободен. В него властват международните корпорации, за които са важни само интересите на висшия мениджмънт и големите собственици на акции или така наречените членове на клуба "Един процент"!

Дилетант

Трагедията на Гърция

Рано сутринта на 5 юни 2015 година правителството на Гърция взе решение да отложи изплащането на предстоящата вноска от задълженията на Гърция към МВФ. Решението е да се отложи това плащане за края на юни, като се събере с останалите вноски за юни в една обща сума от 1.6 милиарда евро. Шефът на МВФ Кристина Лагард бе изненадана от тази постъпка. Изненадани бяха и останалите ръководители на Фонда във Вашингтон. Този ход на правителството на Гърция не противоречи на правилата на МВФ, но подобно нещо се е случило за последен път през 1980 година със Замбия. Причината за този ход не е, че правителството няма необходимите фондове, тъй като то ги беше събрало, "омитайки" налични средства от редица държавни учреждения и фирми. По този начин гръцкото правителство иска да покаже на Тройката МВФ, ЕС и ЕЦБ, че то е твърдо решено да се противопостави на липсата на приемливи отстъпки на Тройката в отговор на предложенията на правителството за облекчаване на непосилните финансови искания спрямо Гърция.

Според източници на лондонския Дейли Телеграф решението е в отговор на натиска на представителят на МВФ в преговорите с Гърция Пол Томсън за още по-сериозни мерки на финансови ограничения върху бюджета на Гърция, въпреки безпрецедентните ограничения, които осигуриха за пръв път положителен баланс в бюджета на Гърция едва ли не от 1930 година насам. Тези ограничения доведоха икономиката на Гърция, чийто дълг е 180 % от БВП, до шест години на депресия, дефлация, 26 % спад на БВП, 60 % младежка безработица и т. н. Отстъпление пред исканията на Тройката означава бъдещи десетилетия на икономическа депресия, емиграция на образованата част от населението и практическа невъзможност за изплащане на дълговете на страната в обозримото бъдеще.

Правителството на Сириза вече направи някои отстъпки от предизборните си обещания към гръцкия народ: изостави исканията си за пълно или частично опрощаване на държавния дълг на страната, прие исканията за приватизация, обещани от предишното правителство, съгласи се с увеличаването на данъците в някои сфери на икономиката, съгласи се с реформи на трудовото законодателство, отложи обещаното повишение на минималната заплата и на мерките за трудоустрояване на съкратените държавни служители.

Тройката обаче счита тези отстъпки за недостатъчни. Тя прие, че изискванията за 3.4 % от БВП положителен баланс на бюджета до 2020 година преди плащанията на лихвите по дълга, могат да бъдат намалени на 1 % за тази година, 2 % за следващата и т. н. Тази отстъпка се оказва несъществена, защото в процеса на преговорите постъпленията в хазната от данъци рухнаха и достигането даже на тези намалени проценти изглежда много оптимистична задача. Богатите гърци продължават да не си плащат данъците и да си изнасят парите в чужбина, а средната класа и малкият бизнес масово си изтеглят парите и ги крият в известната "дюшек банка". По тази причина запасите от налични пари в хазната са намалели с 59 % и са достигнали 651 милиона евро за първите 4 месеца на 2015 година в сравнение със същия период на 2014 година, когато са били 1.6 милиарда евро. В резултат на това правителството на Сириза може да плаща само заплатите на служителите и пенсиите, замразявайки всякакви други разходи: медикаменти за болниците, учебни помагала за училищата и т. н.

Исканията на Тройката за увеличаване на ДДС върху електричеството с 10 %, допълнително намаляване на пенсиите, увеличаване на възрастта за пенсиониране и т. н. поставиха пред Сириза перспективата за тотално отстъпление от всички обещания, с които тя получи мандата си за управление.

За сведение трябва да кажа, че от 2010 година пенсиите са намалени с 44-48 процента и средната пенсия е достигнала... 700 евро на месец! Около 45 процента от гръцките пенсионери получават под 665 евро на месец, което е по-ниско от границата на бедността! Последните числа очевидно показват, че както изглежда гърците са живеели и дори сега живеят далеч над възможностите на гръцката икономика.

Тройката обаче иска още: намаляване на основните и допълнителни пенсии, премахване на допълнителните помощи за получаващите минимални пенсии, увеличаването на възрастта за пенсиониране на 67 години, премахването на възможността за ранно пенсиониране с пълна пенсия на работещи майки и хора работещи в опасни професии и сливането на отрасловите пенсионни фондове в три фонда.

Бедата е, че исканията на Тройката до голяма степен водят до парализа на гръцката икономика, което неизбежно пречи за нейното съживяване и респективно до ръст на постъпленията в държавната хазна от данъци и такси. Това пък води до невъзможност на страната да изплаща заемите, взети безотговорно от редица правителства с помощта на западни банки, които са си затваряли очите за очевидното несъответствие между живота на гърците и нивото на тяхната икономика. Именно в това се състои и трагедията на Гърция – тя прекалено дълго е живяла на кредит, получен от американските и европейски банки въз основа на измислени икономически и финансови показатели. В цялата тази огромна лъжа гръцкият народ се е ползвал от незаслужени блага, за които вероятно много не са знаели, че са незаслужени. Тези, които са знаели това, са били политиците и гръцките олигарси, които са си "ближели" с удоволствие пръстите, дланите и даже лактите от меда, в който са бъркали с пълното съзнание, че един ден за това ще трябва да се плаща, но че вероятно те ще разберат овреме и ще избегнат разплатата.

Вината на банките, за чиито интереси днес се бори Тройката за трагедията на Гърция също е голяма. Те също са си ближели пръстите, дланите и лактите от меда, а днес не желаят да признаят, че са отговорни солидарно с гръцките политици и олигарси. Изглежда при съвременния финансов олигархизъм поговорката, че "не е луд, който изяжда зелника, а който му го дава" вече не е валидна! Иначе не е ясно защо "справедливите бащи" от Брюксел и Вашингтон осъждат обикновените гърци на десетилетия икономическо робство, а не закачат банкерите и така наречените международни инвеститори, които в своята безкрайна алчност са финансирали гръцкия бездънен чувал с нови и нови заеми?

Очевидно при нормални обстоятелства никоя държава, която няма привилегията да си печати сама парите, които светът да ползва като резервна валута, не може да разчита някога да изплати дългове от размера на тези на Гърция, особено като се има предвид традиционното балканско "спазване" на данъчните закони. Струва ми се, че Тройката и международната финансова олигархия показаха колко е лошо да се лъже и да се спекулира с "доверието" ѝ или по-точно – да се ползват услугите ѝ за манипулация на националния бюджет в полза на местната олигархия. Може би е крайно време да се опростят дълговете на Гърция и да ѝ се даде възможност да започне на чисто. Иначе може да се окаже, че Сириза няма да има друг избор, освен да спре плащанията по дълговете на Гърция за неопределено време. Подобна постъпка може да се окаже и не чак толкова опасна, защото Тройката най-накрая ще разбере, че всяко нещо трябва да бъде с мярка!

Дилетант