Преди
няколко дена ми попадна една интересна
статия, която бих желал частично да
преразкажа и естествено да прокоментирам.
Статията е:
"12
Reasons The USA Doesn't Win Its Wars" от Jon Basil Utley
http://www.informationclearinghouse.info/article42126.htm
Преди
да започна изложението си, искам да
отбележа, че авторът не е социалистически
или – не дай Боже – комунистически
агент, а е редактор на списанието
"Американски консерватор". Чувствам
се задължен да направя това, за да спестя
на един добре познат мой колега и критик
срама и излагането отново да ме обвини
в социалистически и комунистически
забежки, вероятно считайки себе си за
стълб на консерватизма в България!
Джон
Базил Ътли започва статията си с
констатацията, че Америка не печели
многобройните войни, които води, защото
печеленето на тези войни не е целта им!
Има други цели, на които служат тези
войни, които са много по-важни за хората,
които ги започват, отколкото спечелването
им. Преди всичко войните, които Америка
води през последните 60 години, не са
войни, от които зависи съдбата на САЩ.
САЩ няма да престане да съществува, няма
да има разрушени градове, нито пък
разорена икономика, ако загуби всяка
от тези войни, нито пък съществуването
на страната ще бъде застрашено по някакъв
фатален начин от загубата на която и да
е от тези войни!
1.
Всяка война поддържа непрекъснати
военни поръчки в избирателните окръзи
на видни политици от Конгреса, грантове
за университетите да изучават и предлагат
стратегии и да разработват нови оръжия.
Никой не смее да критикува военните от
Пентагона, когато те искат нови и нови
повишения на разходите за армията,
флотата и военновъздушните сили,
мотивирайки се с необходимостта от
"защита на отечеството" по време
на война!
2.
Продължителните конфликти позволяват
да се отлагат важни за страната
икономически решения, такива като
закриването на излишни военни бази,
премахването на дублиращи се военни
системи, разследване на случаите на
прахосничество и корупция. Още Шекспир
е съветвал в произведенията си кралете
да водят повече войни с чужди държави,
ако искат да имат мир и послушание в собствената си държава.
3.
Започването на нови войни е традиционен
номер на крале и президенти да отложат
решаването на неотложни вътрешни
проблеми. Нека си спомним за Джордж Буш
Младши, който дойде на власт с обещания
за ликвидиране на дефицита, провеждане
на реформа на здравеопазването,
реформиране на системата за социално
осигуряване, реформиране на Агенцията
за защита на околната среда, модернизиране
на инфраструктурата и други подобни,
назрели за решение проблеми. В резултат
на започнатите войни тези проблеми бяха
"заметени под килима". При
преизбирането му за президент страната
"потъна" в трилионен дефицит и
никой дори не смееше да напомни с какви
обещания бе избран Буш за президент?!
4.
Частните контрактори, които се появиха
напоследък с цел обслужване на
американската армия, дадоха прекрасно
платена работа на десетки хиляди бивши
членове на въоръжените сили. Върху
благотворната и хранителна почва на
войната изникнаха десетки и стотици
полувоенни фирми, които днес се занимават
с полулегални и дори нелегални дейности
на търговия с оръжие и обучение на
чуждестранни военни и полувоенни
формирования. Съществуването на тези
компании би било немислимо без
непрекъснатите войни, водени от САЩ по
света както срещу държави, така и срещу
недържавни организации.
Забележка
на блогъра. Именно такива
частни контрактори станаха напоследък
жертва на инцидент на един от военните
полигони в България. Оказа се, че
българският военен министър и други
членове на правителството "изобщо
не са знаели" за дейността на тези
частни контрактори в страната и научиха
едва ли не от пресата и от американската
посланичка за тяхната дейност в страната!?
Очевидно българските политици имат
странни разбирания за понятието "национален суверенитет"!
5.
Обществеността във Вашингтон просперира.
Интелектуалците от т. н. "think tanks"
получават време пред телевизионните
камери и покани за платени лекции, новото
финансиране осигурява нови държавни
грантове и пътувания до полетата на
битките, или поне до комфортни командни
пунктове, с цел изучаване на "противника".
Конгресмените получават повече
телевизионно време, противниците могат
да бъдат обвинени в затрудняване на
военните усилия и даже в подпомагане
на врага. Всички се чувстват важни и
полезни. Стажантите в различните
патриотични фондации биват рекрутирани
да помагат в полето на бойните действия
и, макар че не всички получават огромни
заплати, парите на данъкоплатците текат
обилно във всички посоки.
6.
Кабелните телевизии получават повече
зрители, а това значи повече реклами.
Вместо безкрайното предъвкване на
някакво кухо и скучно събитие, като
например екзалтираните и празни от
съдържание предавания за трагедията
на изчезналия самолет на малайзийските
авиолинии от CNN, войната предоставя все
нови и нови истории в думи и образи!
7.
Войната е и двигател на кариерите на
офицерите. Съвременната американска
армия е изградена на принципа на
заменяемостта. Всеки войник или матрос
може да бъде заменен от своя колега,
унищожените кораби, танкове и самолети
могат да бъдат заменени от други машини
с адекватен екипаж. Някога Римската и
Британската империя са изпращали
офицерите си да живеят сред завоюваните
враждебни племена и народи, за да ги
изучат и опознаят, да се запознаят с
техните водачи – с техните силни и слаби
страни. Днес офицерите от американската
армия гледат на войната като на пункт
от резюмето си, който трябва да имат, за
да могат да се изкачват в йерархията.
По тази причина те отиват на бойното
поле или близо до него за година, след
което се завръщат със съответните
атрибути за израстване в кариерата.
Безкрайната война е манна небесна за
кариерите на съвременните американски
военни.
8.
Америка не може да абсорбира големи
загуби. По тази причина тя бомбардира
и унищожава от въздуха градове и села
(спомнете си Фелуджа), с което си създава
много повече врагове отколкото унищожава.
Ако беше важно да се спечели една война,
Америка би трябвало да е готова да
поддържа големи окупационни армии за
дълго време, които да пацифират
освободеното (завладяното) население.
Вместо това САЩ просто воюват с години!
9.
Малко американци искат да прекарат
живота си в отдалечени и некомфортни
места по света, за да изучават племена
и народи. По тази причина Америка няма
високо образовани хора, готови да
прекарат живота си, управлявайки и
култивирайки далечни и забутани в
културно отношение страни и народи,
спечелвайки тяхното доверие и разположение.
10.
Конгресът е много повече заинтересуван
от това как изглеждат нещата отколкото
какви са в действителност. Например,
никакво споразумение с Иран, което
решава каквито и да е проблеми в
отношенията с тази държава, което е
желано от нашите европейски съюзници
и от Иран, няма някакъв шанс да бъде
одобрено от Конгреса! За сенаторите и
конгресмените е по-важно дали изглеждат
достатъчно твърди пред електората си,
отколкото какви са истинските интереси
на страната. По тази причина една нова
безкрайна война в Персийския залив е
напълно възможна и даже вероятна.
11.
Нашият истаблишмънт в областта на
вътрешната сигурност, който струва на
данъкоплатеца стотици милиарди, се
нуждае от съществуването на перманентна
заплаха. В тази връзка са напълно обясними
фалшивите бомби и други оръжия, с които
ФБР снабдява мачо-младежи, живеещи с
фантазията на героична изява в името
на някаква абсурдна цел и след това ги
арестува и предава на съд като опасни
терористи! За този истаблишмънт
перманентната война е много по-важна
от победата, защото много пари са заложени
именно във вечните войни, а не в победите!
12.
Америка е много податлива на операции
под фалшив флаг и платена чуждестранна
пропаганда. Различни чужди държави и
сили често успяват да ни въвлекат във
военни действия срещу своите врагове,
използвайки военната ни мощ в свои
интереси. Неотдавнашната война срещу
Либия беше в резултат на фалшива
информация, разпространявана от наши
съюзници. Саудитска Арабия иска ние да
разгромим Иран, Турция – да свалим Асад,
Израел и неоконсервативните ястреби
ни подведоха да опустошим Ирак. Преди
близо 25 години Кувейтските шейхове ни
подведоха с фалшива многомилионна PR
кампания да водим първата война срещу
Ирак и т. н.
Джон
Басил Ътли завършва статията си с леко
оптимистичен тон, че в САЩ започват да
се чуват трезви гласове срещу концепцията
на безкрайните войни. За съжаление аз
не споделям оптимизма му, защото както
потенциалните кандидати за президент
на Демократическата партия, така и
потенциалните кандидати за този пост
от Републиканската партия не демонстрират
отстъпление дори на йота от концепциите
на безкрайните войни. Единствените,
които може би биха променили тази
политика на САЩ, са кандидати като
Елизабет Уорън, Барни Сандерс и Рон Пол,
но те далеч не притежават финансовите
възможности и подкрепа за победа в
предстоящата предизборна борба. От
друга страна съществува мнението, че
политическите намерения на кандидата
за президент играят незначителна роля
в бъдещата му политика като президент,
която се определя преди всичко от
политическия истаблишмънт във Вашингтон,
когото никой не избира, но който
практически управлява според изискванията
на финансовата олигархия. По всичко
личи, че именно това е моделът, по който
функционира Америка днес.
Причината
да публикувам този материал е, че желая
да демонстрирам на нашите псевдо-консерватори
(или "десни", както те предпочитат
да се наричат) какво е мнението на
истинските консерватори в Америка за
съвременната имперска политика на САЩ.
За съжаление българските "десни"
политици не са никакви консерватори, а
най-обикновени д***давци, които дори се
съмнявам, че получават парѝ от своите
господари във Вашингтон за усърдната
си служба. Те изглежда искрено вярват
в басните за хуманизъм, демокрация и
просперитет под небесата на световния
свободен пазар и световната свободна
търговия под егидата на световната
финансова олигархия. Те дават под наем
страната за жълти стотинки, без да имат
никаква концепция за това, накъде трябва
да се развива България. Радват се и се
хвалят с нарастващото усвояване на
европейските средства, разчитайки на
магическата сила на свободния пазар,
който автоматически ще изведе България
на лазурните брегове на благоденствието.
За съжаление свободният пазар далеч не
е толкова свободен. В него властват
международните корпорации, за които са
важни само интересите на висшия мениджмънт
и големите собственици на акции или
така наречените членове на клуба "Един
процент"!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар