Още
в Харков установих, че хигиената не е
особен приоритет на живота в студентските
общежития. В Ленинград тази ми констатация
се утвърди и придоби валидността на
факт от живота.
Няколко
дена след като пристигнахме в общежитието
в ХИГМАВТ, аз си легнах спокойно една
вечер в леглото и лека-полека започнах
да се отдавам в прегръдките на Морфей,
когато почувствах, че нещо тупна на
бузата ми. Моментално замахнах с ръка
и ударих нещото. Чу се леко пукане, както
когато се пука малко балонче, и аз усетих
мокрота на бузата си. Рипнах бързо,
запалих лампата и пред огледалото
установих, че на бузата ми има малко
кърваво петно. Погледнах към тавана и
видях няколко дребни животинки, които
панически бягаха към кабелите на
електрическата инсталация. Отначало
не разбрах какво става, но след кратки
размишления дойдох до извода, че това
са някакви "домашни питомци", които
се опитват да се скрият от светлината.
Повдигнах един от кабелите, който слизаше
от тавана до контакта и там видях подобни
животинки, строени в редица, които се
криеха под кабела. След кратка конференция
със съквартиранта решихме, че това
вероятно са дървеници!
На
другия ден се оплакахме в администрацията
на общежитието. Нашите домакини, много
притеснени, наредиха да се извърши
спешна обработка на стаите ни.
Така
започна моето запознанство с дървениците,
за които бях чувал от баба си на село.
Тя всяка пролет правеше опушване и
генерално почистване на дъските на
дървените легла в къщата, но дървениците
оставаха енигма за мен, защото такива
не се забелязваха по дървенията. Очевидно
баба ми се занимаваше с профилактика,
но тогава аз си мислех, че дървениците
са толкова малки, че просто са невидими!
След
акцията на администрацията на общежитието,
аз още известно време имах чувството,
че дървеници валят върху мен от тавана,
но не успях да намеря доказателства за
верността на възприятията си. Накрая
реших, че става дума за "комплекс за
преследване", на който аз бях станал
жертва!
Когато
се прехвърлих в ЛЕТИ бях убеден, че в
толкова красив и величествен град като
Ленинград не може да има дървеници, даже
в студентските общежития! В съгласие с
убежденията си аз дори не си направих
труда да проверя под кабелите. Скоро
обаче някой ми се пожалва, че не може да
спи от тези гадинки и когато аз повдигнах
един от кабелите ... voila, те стояха строени
в редица чак до горе и чакаха нощта, за
да започнат набезите си! Този път не се
жалвах никъде, защото се опасявах, че
ще изглеждам смешен, ако не жалък. За
това помогна и Игор, който ми разказа,
че уж Ленин бил казал:
"Ако
учените намерят начин да кръстосат
дървеница със светулка, въпросът с
електрификацията на цяла Русия ще бъде
решен веднаж завинаги!"
Аз
бях убеден, че ако Ленин е казал нещо
подобно, то това е било на майтап, но
Игор се кълнеше, че едва ли не го е чул
със собствените си уши! Той имаше този
обичай, винаги да защищава докрай всяко
нещо, което е казал и аз затова не му
придирях много много.
По-късно,
когато след три години попаднах в
съветска болница заради възпаление на
вътрешното ухо, се наслушах на истории
от бивши фронтоваци за жизнеността на
дървениците. Те твърдяха, че лично са
правили експерименти с дървеници, които
оставяли полу-удавени в консервени
кутии с вода на покрива на землянката
си през есента и когато дошла пролетта
и ледът се разтопил, дървениците изпълзели
като че ли нищо не се било случило!
Проблемът
с дървениците отново показа грозната
си физиономия четири години по късно,
когато малко преди да си замина обратно
за България, майка ми и сестра ми дойдоха
да видят къде съм прекарал четири години
от живота си. Аз разбира се отдавна бях
свикнал с дървениците и дори бях забравил
за тяхното съществуване. Те кой знае
защо не ме безпокояха. Дали кръвта ми
им беше омръзнала или организмът ми
беше започнал да генерира някакви
субстанции, които ме правеха невкусен,
не знам, но от години нямах никакви
проблеми с тези животинки. Не така се
оказа обаче положението с майка ми и
сестра ми. Още първата вечер, двадесетина
минути след като загасихме лампата,
двете дами започнаха да се въртят в
леглата си. След малко майка ми ме попита
дали случайно нямаме бълхи или дървеници?
За бълхите не знаех, но за дървениците
си признах. Майка ми и сестра ми скочиха
ужасени и щяха да се осакатят коя да
запали първа лампата. Естествено почти
всички дървеници се бяха прибрали под
кабелите, но зоркото око на майка ми
видя няколко, които панически се скриха
от погледа ѝ. В следващия момент, преди
да успея да я предупредя, майка ми
повдигна най-близкия кабел и там, както
винаги, строени в идеално права колона
се бяха подредили те – дървениците!
Майка ми и сестра ми изпищяха и изпаднаха
в истерия. Слава Богу съквартирантите
ми се бяха преместили по други стаи, че
иначе двете паникьорки щяха много да
ме изложат!
Започнах
да ги успокоявам. Направих им чай, но
нищо не помагаше. И двете заявиха, че те
няма да легнат нито за секунда и да се
подложат на тези "гадни насекоми"!
Сестра си все пак я разбирах. Тя, като
градско чедо, не беше имала възможността
да си съжителства с безобидните твари,
но майка ми прекаляваше! Тя беше прекарала
поне първите 10 години от живота си без
да напуска селото си и беше недопустимо
да проявява подобно малодушие! Единственото
оправдание, което ѝ признавах, беше
фактът, че кръвта ѝ изглежда много се
ценеше от всякакви кръвопийни твари,
защото всеки комар, бълха, а вероятно и
дървеница, която се окажеше в радиус от
поне 10 метра около нея, моментално се
устремяваше към най-вкусните части на
тялото ѝ и това беше всеизвестен факт
в семейството!
Както
и да е, майка ми и сестра ми наистина не
можеха да спят, но аз нищо не можех да
им помогна в случая. За периода от две
седмици, през които те ми гостуваха,
майка ми отслабна с 5-6 килограма, а сестра
ми не можа да отслабне видимо, защото
тя изобщо беше само кожа и кости. Причина
за отслабването бяха не само дървениците,
но и храната, която те намираха за ужасна!
Тук
искам само да вметна, че в общежитието
имаше не само дървеници, но и хлебарки.
Последните бяха в далеч по-малки
количества и аз да си призная бях виждал
хлебарка в нашата стая само един или
два пъти и то точно когато тя влизаше в
стаята от коридора, минавайки под
вратата, естествено без да почука!
Администрацията
на общежитието проявяваше завидни
усилия, за да се бори с гадините в стаите,
но тази борба беше осъдена на неуспех
по няколко причини:
1.
Борбата срещу подобни паразити трябва
да се води много организирано! Това
означава, че когато се обявеше "санитарен
ден", при което ни се раздаваха
материали и химикали за хигиенизиране
на стаите, то всички трябваше едновременно
да атакуват паразитите в цялото общежитие!
Бедата беше, че подобни мероприятия се
провеждаха през почивния ден и обикновено
поне 30-40% от студентите се скатаваха
някъде, заключваха си стаите и не
участваха в санитарните мероприятия.
Никакви заплахи и опити за санкции не
помагаха, защото да се оправяш със
студенти е все едно да се опиташ да водиш
под строй стадо котки! В резултат само
след няколко дни от съседните, непочистени
стаи, се преселваха нови дървеници,
осигурявайки по този начин жизнено
пространство за колониите, които бяха
напуснали.
2.
През лятото общежитието се изпразваше
за седмица-две. Тогава администрацията
провеждаше, в служебен порядък, мерки
по тотално хигиенизиране на стаите, но
през останалите дни на лятната ваканция
в общежитието се настаняваха
кандидат-студенти от целия Съюз. Те
докарваха с багажа си невероятно
генетично разнообразие от гадини, които
обогатяваха генетичния пул на месните
разновидности. Новите мутанти бяха
привикнали на всякакви химикали и
борбата с тях беше просто безнадеждна!
Безразличието,
с което аз се отнасях към паразитните
гадини, беше именно в резултат на
размишленията ми по горните обстоятелства
и неизбежните изводи, които би си извадил
всеки разумен и хладнокръвен човек, че
ако не можеш да се бориш с нещо, то
най-добре е да го приемеш!
В
заключение на тази тема искам да отбележа,
че както изглежда бившият Съветски Съюз
не е единственото място на Земята, което
някога е страдало от нашествието на
тези животинки. Преди около две години
едни познати от Фулертън ходиха на
екскурзия до Ню Йорк. Като се върнаха,
те ми разказаха ужасени как в стаята в
хотела си открили между таблите на
леглата и стената цяло "ковьорче"
от дървеници, чакащи нощта, за да се
насладят на кръвта им. Няколко дена пък
след това прочетох в "Ню Йорк Таймс",
че в града вече от няколко години имало
нашествие от дървеници и борбата с тях
изглеждала безнадеждна!
Личната
ни хигиена беше донякъде затруднена от
нередовността на топлата вода в банята
на общежитието и липсата на топла вода
в умивалните по етажите. Ща не ща се
научих да се бръсна със студена вода, а
въпроса с прането реших чрез обществените
перални. За да си дава човек бельото в
тях, трябваше да се зашият номерца на
всички фланелки, гащета и чорапи, което
ми отне един ден, но нямаше какво да се
прави. Ризите давах на една от чистачките,
която за една-две рубли ми изпираше по
няколко ризи. Разбира се, ако някой си
мисли, че съм си сменял ризите всеки
ден, то той ще се заблуждава дълбоко. Аз
предвидливо се бях снабдил с ризи с
тъмни цветове (така наречените
ризи-семестриалки), които издържаха
поне по две седмици носене без пране!
Разбира се подобни хигиенни порядки
изглеждат не съвсем хигиенични в днешното
време на изобилна топла вода, но преди
50 години в общежитието на ЛЕТИ топлата
вода беше лукс и по-голяма наситеност
с хигиенни мероприятия, ако мога така
да се изразя, би ми изглеждала най-малко
израз на превзетост и каприз.
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар