вторник, 8 март 2016 г.

Защо "те" мразят Тръмп, а аз мразя Хилари?

Наскоро прочетох статията "The Lion and the Sheep" от Justin Raimondo:

http://www.informationclearinghouse.info/article44348.htm

Статията започва с една интересна история, която илюстрира доста точно как "Те", истаблишмънтът на Републиканската и Демократическата партия, както и журналистите, се стремят да компрометират Тръмп по всеки възможен и невъзможен начин.

На 14 юни 1918 година в битката при селището Фаджаре Карл Риголи заповядва на 19 годишния войник Бернардо Викарио да напише на единствената стена, останала от близката разрушена къща: "По-добре да живееш един ден като лъв, отколкото 100 години като овца!" Риголи загинал в битката, но Бернардо оцелял, за да разкаже историята!

Почти 100 години по-късно апаратчик от конкуренцията на Тръмп, търсейки нещо, с което да омаскари Тръмп, попада на този цитат и го приписва на Мусолини. Репортер на "Gawker", известен сайт за скандални истории, организира акаунт в Twitter "Il Duce", уж от името на Мусолини, и изпраща цитата на Тръмп, който без да му мигне окото отговаря, че мисълта е велика! Можете да си представите ужасният вой, който се надигна затова, че Тръмп одобрява мисъл на Мусолини!? Тръмп обаче упорито настоява, че мисълта е вярна не заради това, че я е изказал Мусолини, а просто защото смята, че самата тя е вярна!

Вероятно тези, които се интересуват от предизборната борба в САЩ, си спомнят как на един от дебатите Тръмп заяви, че мюсюлманите не бива да бъдат допускани в страната. Това предизвика страхотен вой на журналистите и на апаратчиците от индивидуалните кампании. Почти никой обаче от журналистическата глутница не се обади, когато малко след това Камарата на представителите прие почти единодушно (републиканци и демократи) резолюция, която прави практически невъзможна емиграцията на мюсюлмани в САЩ. В допълнение резолюцията изисква гражданите от ЕС и други страни, с които САЩ имат безвизов режим и които са посетили през миналите години Иран, Ирак и Сирия, или имат двойно гражданство в тези страни, да кандидатстват за визи, ако искат да посетят Щатите!

Омразата на журналистите от средствата за масова дезинформация (СМД) и апаратчиците от кампаниите на всички останали кандидати спрямо Тръмп е безпределна. Те ненавиждат Тръмп от цялата дълбочина на кесиите си! По този въпрос Дейвид Стокман, известен консерватор от истинските някогашни консерватори и шеф на офиса по мениджмънт и бюджет при президента Рейгън, отбелязва:

Първо, Доналд Тръмп финансира и управлява сам кампанията си и това прави излишна армията от консултанти, от която се набират апаратчиците на индивидуалните кампании. Представяте ли си какъв леш ще настъпи сред бандите от политически-предизборни консултанти, ако се допусне Тръмп да победи без "мъдрото ръководство" на хора от тази професия?

Второ, лобистите във Вашингтон изпадат в паника от справедливите му твърдения, че договорите на САЩ са неизгодни за обикновените трудови хора, а са изгодни за корпорациите, тъй като водят до износ на голямо количество работни места. За това, според Тръмп, говори дефицитът на САЩ с Китай и с другите страни, който е над 500 милиарда долара годишно. В тези договори Тръмп включва NAFTA и подготвяните за сключване договори като TPP и трансатлантическото споразумение с ЕС.

Тръмп заявява, че САЩ са се ангажирали да пазят прекалено много държави по света, които са достатъчно развити, богати и напреднали в икономическо отношение, за да се пазят сами или поне да си плащат за това, че са пазени. В числото на такива страни той изброява Япония, Южна Корея, богатите държави от ЕС и Персийския залив, и много други.

Тръмп счита, че войната в Ирак на Буш Младши е била водена под фалшив предлог. Нещо повече, че изпълнителната власт по онова време е знаела, че предлогът за войната е фалшив и измислен. Според Тръмп незаконното сваляне от власт на Саддам и Кадафи е донесло неизмеримо повече нещастие и смърт на народите на Ирак и Либия, отколкото ако те бяха останали да управляват държавите си! Във всеки случай, според него, тези диктатори са се борили ефективно срещу ислямските терористи-фундаменталисти. Тръмп счита, че авантюрите в Украйна и Сирия са безсмислени и ненужно бреме за Американската политика и икономика, криещо сериозни опасности за конфликт с Русия. За велик ужас на неоконсерватори и неолиберали, той смята, че би могъл да преговаря с Путин и дори да достигне взаимно изгодни споразумения с Русия, които да са в интерес на двете държави!

По въпроса за преговорите между Израел и Палестина Тръмп обяви, че ще бъде независим арбитър, целящ справедливото решение на конфликта! Подобно светотатствено заявление предизвиква гняв сред ционисткото лоби в САЩ и властващите ционисти в Израел, за които "справедливото" решение на конфликта се състои в ликвидирането на Палестинската нация и узаконяването на територията на Израел от реката Йордан до Средиземно море. Самата мисъл, че САЩ могат да играят независима, честна и справедлива роля на арбитър в преговорите между Израел и Палестинската власт, за ционисткото лоби и напълно зависимите от него истаблишмънти на Републиканската и Демократическата партии е анатема!

Оказва се, че подобни неортодоксални заявления на един кандидат за президент на САЩ получават неочакван за истаблишмънта отзвук всред обикновените американци. Свикнали да слушат заявленията и лозунгите на предизборните машини на традиционните кандидати, добре смазани с милиони долари, американците внезапно се намират пред един кандидат, който говори по-различно от стриктно скриптваните роботи от типа на Рубио и Круз. Думите на Тръмп пробуждат изолационистичните тенденции в националното съзнание, приспани преди близо 100 години, когато желанието САЩ да не се месят ненужно в световната политика е представлявало политическо течение с широка подкрепа в страната. Разликата е, че преди 100 години САЩ са били в подем, и нарастващата мощ на страната е изпълвала душите на гражданите с увереност в бъдещето, а днес САЩ са в упадък, средната класа е в икономически застой и "изтънява", долните класи обедняват и само единият процент продължават да забогатяват с все по-бързи и по-бързи темпове.

Изказванията на Тръмп често са противоречиви. Той не си дава труд да влага конкретика в идеите си. Понякога изказванията му имат хомофобско и даже расистко звучене, но на масите им е писнало от политически коректната реч на типичните кандидати за президент и думите на Тръмп възбуждат у избирателите спомени за свобода, волност и свежест!

Доналд Тръмп по характер, интелект и професия е "salesman". Той инстинктивно се стреми да усети нуждите на клиента и търси начин да му представи стоката си в максимално съответствие с тези нужди. Стоката е той в качеството си на бъдещ президент на САЩ, а нуждите на клиента са благоденствие и спокоен живот. По всичко изглежда, че голяма част от американския народ търси президент от нов тип и затова следва Тръмп или Сандерс, които по своему са различни и по своему обещават да удовлетворят нуждите на народа, представяйки различни алтернативи на статуквото, на което са израз останалите кандидати за президент.

Все по-често и по-често в стремежа си да го дискредитират всред избирателите, клакьорите от СМД намекват за фашистки тенденции и повеи в думите и идеите на Тръмп. Дали в това има нещо вярно ще се разбере едва когато Тръмп стане президент. Истината е, че всеки фашизъм е уникален. Фашизмът на Хитлер е различен от този на Мусолини, а те се различават от фашизма на Франко. В тази връзка и американският фашизъм ще е различен и уникален, зависещ от националната традиция, от героите и легендите в миналото на Америка. Много политолози са предвиждали фашизъм в САЩ и днес, когато обедняването на широките слоеве на населението се задълбочава с нарастваща скорост в противовес на забогатяването на малка олигархична класа, опасността от фашизъм може би наистина нараства!

Паниката сред неоконсерваторите, които са окупирали политиката на САЩ през последните години, е толкова голяма, че няколко дузини от тях, начело с Роберт Кейгън, отправиха открито писмо към Републиканската партия със заплаха, че ако Тръмп бъде избран за кандидат на партията в президентските избори, те ще агитират и гласуват за Хилари Клинтън, очевидно разчитайки, че тя ще бъде кандидата на Демократическата партия. Впрочем в това няма нищо екстраординерно, защото неолибералите и неоконсерваторите са първи братовчеди, що се отнася до имперската външна политика на САЩ и до безрезервната подкрепа, която те оказват на военнопромишления комплекс и финансовата олигархия. Това са същите онези хора, които набутаха Америка във войната в Ирак, обещавайки, че това ще бъде "cakewalk", който ще се самоизплати. Нека не забравяме, че това стана само преди 13 години и досега струва трилиони долари на хазната, стотици хиляди убити, милиони мигранти, вълните, които днес заливат Европа, и неизмерими разрушения в Близкия Изток и в Северна Африка!

Що се отнася до моето отношение към Хилари Клинтън, то искам преди всичко да препоръчам на любопитните читатели статията на Ню Йорк Таймс от 28 февруари 2016 година озаглавена:

"Hillary Clinton, 'Smart Power' and a Dictator's Fall"
By JO BECKER and SCOTT SHANE

или, ако тя не е достъпна поради изискване за абонамент, то бих предложил статията:

"New York Times on Clinton and Libya: Portrait of a War Criminal"
By Bill Van Auken
" Ms. Clinton's criminal record makes her the political equivalent of a black widow spider."
http://www.informationclearinghouse.info/article44347.htm

в която се коментира горепосочената статия на Ню Йорк Таймс.

Статията на Ню Йорк Таймс описва детайлно събитията, свързани с разпалването на гражданската война в Либия и ролята на Хилари в тази злощастна имперска авантюра. Като се има предвид, че Ню Йорк Таймс публично е обявил подкрепата си за Хилари Клинтън като кандидат за президент на Демократическата партия, то статията не е предназначена да критикува нейната дейност като Държавен секретар на САЩ във връзка със събитията в Либия, а да ги възвеличае, доколкото това е възможно, предвид на сегашните обстоятелства и развития на ситуацията в страната. Според вестника "Хилари Клинтън е един от най-широко и дълбоко квалифицираните кандидати за президент на САЩ в модерната история и като президент тя би използвала ефективно военната мощ на САЩ!" В допълнение на това вестникът е допринесъл много за установяването на Хилари Клинтън като феминистки символ и кандидат, достоен за подкрепата на афроамериканското малцинство.

В статията се отбелязва, че в администрацията на Обама, Хилари се е борила срещу изоставянето на подкрепата за Мубарак по време на вълненията в Египет, но се отбелязва, че в Либия тя е успяла да прокара идеите си. Либия ѝ е изглеждала толкова прост и очевиден проблем за решаване със своите шест милиона население и огромни запаси от петрол и газ! Впрочем огромните залежи от петрол и газ са именно причината за нейните решения, а не съдбата на "революцията", а като следствие и съдбата на нещастните шест милиона либийци!

В статията се отбелязва ролята на Хилари за снабдяването с оръжие на бунтовниците, за много от които още тогава се е знаело, че са ислямисти. Описва се и ролята ѝ да наложи участието на САЩ в агресията, изхождайки от информацията си, че Великобритания и Франция имат намерение да се намесят в Либия и желанието на Клинтън да даде възможност на САЩ за участие в разпределението на "петролната баница", съдържаща вероятно най-големите залежи на петрол и газ в Африка.

Фалшифицираните данни за очакваното клане на населението на Бенгази от режима на Кадафи, където се оказа, че – вместо хиляди – са загинали през целия период не повече от 350 души и легендите за войници на Кадафи, "натъпкани" с Виагра, които изнасилват де когото видят бяха опровергани от международните организации за защита на човешките права, но подобни подробности са без значение за хора с "широката и дълбока квалификация" на Хилари в областта на международната политика! Оказва се, че по време на агресията на Запада в Либия е имало предложение на режима за 72 часово примирие, по време на което е трябвало да се намери политическо решение на въпроса, включващо отказа на Кадафи от властта, но бъдещи кандидати за "Главнокомандуващи на американската армия" не преговарят за политически решения! За тях единственото решение се синтезира във фразата "Отидохме, видяхме, той умря!" Колко много това ни напомня за великия Цезар, който вероятно се е завъртял като пумпал в гроба си от подобно примитивно плагиатство на неговата велика фраза "Отидох, видях, победих!", присвоена с лека модификация от едно политическо и интелектуално нищожество от ранга на Хилари Клинтън!

В статията на Ню Йорк Таймс се обсъждат във възможно най-мека светлина и други провали на Хилари, като трагичната гибел на посланика на САЩ в Либия и трима сътрудници на ЦРУ по време на операцията за износ на оръжие от запасите на Кадафи през Турция за ислямските терористи в Сирия, а също така и лаишкото отношение на "най-дълбоко и най-широко" квалифицирания кандидат за президент в модерната история на САЩ към секретността на комуникациите в съвременния свят, свързано с безметежно наивното, а може би съзнателно, организиране на лична електронна поща, използвана за секретни съобщения свързани с функциите ѝ на държавен секретар на САЩ.

Мисля, че изложеното дотук ясно демонстрира мнението ми, че престоят на Хилари като Държавен секретар на САЩ в никакъв случай не представлява връх в успехите на американската дипломация, а един посредствен етап в нейната – на дипломацията – история.

Освен това претенциите на семейство Клинтън за високо морално и етично поведение в политиката и живота са силно преувеличени. След края на мандата на Бил Клинтън, който аз някога считах за успешен, но осъзнах наивността си след финансовата криза от 2007-2008 година, за която мандата на Клинтън като президент изиграва огромна роля чрез обезсилването на Глас-Стигел законодателството през 1999 година, Клинтън & Клинтън се отдават на безскрупулно печелене на пари. По този въпрос съм писал в предишни публикации в блога, подкрепяйки писанията си с необходимите факти, поради което сега ще се въздържа от повече думи по тези въпроси.

За мен възможната иногурация на Хилари Клинтън за президент ще бъде поредното нещастие за САЩ и американския народ, тъй като на най-високата позиция в държавата ще се изкачи едно алчно и безскрупулно нищожество, за което парите, властта и славата са основна движеща сила!

В края искам да разкрия, че аз до голяма степен симпатизирам на Бърни Сандерс. Дори на два пъти съм давал пари за кампанията му. Надявам се, че предвижданията, че той ще загуби от Хилари няма да се сбъднат, но мобилизацията на истаблишмънта на Демократическата партия е толкова очевидна в полза на Хилари, че дори ентусиазмът на 5 милиона контрибутори за кампанията на Сандерс едва ли ще са достатъчни да надделеят над десетките и стотиците милиони, които олигархията е готова да хвърли в борбата заедно с легионите на СМД, за да защити правото си да управлява страната и да се разпорежда със съдбите на стотиците милиони американци!

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар