сряда, 25 май 2016 г.

Военно-промишленият комплекс на САЩ, НАТО и дрънкането на оръжие в Европа

На заседание на 5 април на подкомитета на Сената на САЩ, отговарящ за сухопътните въоръжени сили, панел от четирима генерали начело с генерал-лейтенант H. R. McMaster обрисува "трагична" картина на американските сухопътни въоръжени сили. Оказва се, според генералите, че в една бъдеща война американските въоръжени сили ще бъдат непълноценен противник срещу държави, заплашващи САЩ! Разбира се основният противник, който генералите имат предвид, е Русия, която напълно превъзхождала в техническо отношение въоръжението на сухопътните сили на САЩ!

Забележка. В САЩ официално има 4 рода войски: флота, авиация, сухопътни въоръжени сили (армия) и корпус на морската пехота.

Според генералите въоръжените сили на Путин са на път да си осигурят пълно техническо превъзходство над американската армия. Тенденцията към намаление на размера на армията на САЩ, според тях, още повече засилва превъзходството на руснаците в бъдеще! В допълнение на изказванията на генералите пред подкомитета на Сената, наскоро излезе проучване на армията поръчано от генерал McMaster, целящо анализ на военните действия в източна Украйна. Според това проучване руснаците там са демонстрирали "невиждани по възможности досега танкове", превъзходна артилерия и рояци от безпилотни средства, които са направили правителствените войски на Украйна неспособни да противостоят на силите на бунтовниците!

На тревожния хор на генералите приглася и бившият главнокомандуващ на НАТО генерал Уесли Кларк с изказването си, че руснаците са разработили танкове, неуязвими за противотанковите ракети на американската армия. (По-късно Кларк се коригирал, че руснаците са разработили технология, която прави руските танкове до голяма степен неуязвими за противотанковите средства, с които разполага американската армия, и американските военни са длъжни да отчитат този факт.) Впрочем, като се има предвид, че по време на войната срещу Сърбия, Кларк, в качеството си на главнокомандуващ на НАТО, беше наредил на английския генерал Майкъл Джаксън да атакува руските части, които бяха превзели летището в Прищина, то думите му за превъзходството на руското въоръжение трябва да се третират като нормалното за американските военни дрънкане на оръжие. (За щастие на човечеството генерал Джаксън тогава отговорил на генерал Кларк, че той "няма намерение да започне Трета световна война заради него!")

В серия речи в началото на 2015 година Кларк "предсказа", че още преди 8 май същата година Русия ще нападне Украйна и призова САЩ да превъоръжат украинската армия с модерни оръжия, които да ѝ позволят да устои на нападението на Русия! В реч в Northwestern university, Кларк, придружен от съветници на президента на Украйна Порошенко, сравни Русия с нацистка Германия – любимо сравнение в днешно време на американският политически и военен истаблишмънт.

Всичко това предизвиква велико удивление всред други офицери от пентагона, действащи и пенсионирани, за които предупрежденията на генерал McMaster са голяма новост. Разбира се те не се изказват открито, тъй като генералът се счита за най-големия интелектуалец в Генералния щаб на САЩ от армията, но в редица публикации след 5 април в пресата анализаторите цитират, често анонимни, офицери (разбира се главно от останалите родове войски), които намекват, че армията се бори за по-голям пай от военния бюджет на САЩ. В тази връзка изглежда те смятат, че не е зле отново да се размаха "плашилото" Путин пред физиономиите на сенаторите, за да не им дойде на ум да орежат парите за армията под предлог за намаляване на дефицита на страната. По тази причина американските военни са изправени пред алтернативата или да намалят състава на армията, но да подобрят техническото ѝ снаряжение или да увеличат личния ѝ състав за сметка на модернизацията ѝ. Както изглежда от позициите, заети от генералите, армията предпочита да прави и двете неща едновременно, т. е. да увеличи числения състав и да модернизира въоръжението си, като естествено за това са ѝ нужни повече пари! Според редица военни коментатори американските генерали отказват да се поучат от историята на трагичните войни в Афганистан и Ирак, а продължават да настояват за все по-големи и по-големи "порции" от бюджета на САЩ, вместо да анализират загубените войни и да помислят за това, какви реформи са необходими в армията.

Военните от останалите родове войски също не седят със скръстени ръце и не чакат да видят какво ще им отреже Конгресът от тлъстата баница, наречена военен бюджет на САЩ. Адмирали от флотата и генерали от авиацията непрекъснато размахват въображаеми и истински инциденти между единици на флотата и авиацията и единици от флотата и авиацията на Китай и Русия доказвайки, че техните родове войски също "безнадеждно" изостават от потенциалните противници на САЩ!

За генералите няма никакво значение, че военният бюджет на САЩ превишава сумарните военни бюджети на следващите 9 страни в света. С близо 600 милиарда военен бюджет САЩ превишават над 3 пъти военния бюджет на Китай (около 180 милиарда долара) и повече от 7 пъти военния бюджет на Русия, която е трета в света по военни разходи с бюджет от 84 милиарда долара! Въоръжените сили на САЩ разполагат с 2 пъти повече личен състав – 1.4 милиона срещу 766 хиляди на Русия, 5 пъти повече хеликоптери (6000 на САЩ срещу 1200 на Русия), 3 пъти повече изтребителя (2300 срещу 751) и 4 пъти повече самолети. САЩ имат 10 самолетоносача срещу един на Русия. Единствено в танкове Русия превъзхожда САЩ почти 2 пъти – 15000 за Русия срещу 8800 за САЩ. Да не говорим за близо 800‑те военни бази на САЩ, разпръснати по целия свят и особено около Русия и Китай, което дава възможност на САЩ за следене на комуникациите и движението на войските на така наречените потенциални противници на САЩ, сред които Русия е на първо място!

В критична статия във връзка с позициите, заети от McMaster и колегите му, запасният генерал от авиацията Тетула и Дърки, подчертават, че според McMaster излиза като че ли всички войни досега са водени само от армията. Те подчертават, че авиацията е участвала активно във всички войни на Америка от Втората световна война насам, като двамата наблягат на необходимостта за комплексен подход по въпроса за военните разходи!

Бедата е обаче, че не само генералите от армията вдигат паника, че "небето ще падне", но и редица други отговорни американски военни непрекъснато нагнетяват паниката за неизбежна предстояща атака на Русия срещу страни членки на НАТО! Така например генералът от авиацията Бриидлав, който до неотдавна беше главнокомандуващ на НАТО, само преди няколко седмици обяви пред журналисти, че Русия е увеличила напрежението в Украйна, концентрирайки над 1000 бойни машини, модерни противосамолетни комплекси и артилерийски батареи на фронта в източна Украйна! Според думите на Бриидлав обстановката се нажежавала все повече и повече с всеки изминат ден! Според офицери от Пентагона в думите на генерала нямало капка истина, а съветници на Меркел заявили, че думите на Бриидлав са чиста дезинформация, целяща да торпилира опитите на канцлера да продължи посредничеството си във връзка със споразуменията от Минск!

Забележка. Изказването на Бриидлав беше цитирано в българските СМД, но не и опроверженията, които се посипаха след него! Не се отвори дума и за статията в Шпигел, която изброява редица случаи на безотговорни и неверни изказвания на главнокомандуващия на НАТО, целящи нагнетяването на напрежението между НАТО и Русия и служещи на ястребите в американския Конгрес и в НАТО.

Не остават по-назад от американските си колеги и британските генерали. Съвсем наскоро Сър Alexander Richard Shirreff, бивш заместник-командващ на НАТО, предсказал, че Русия ще започне Третата световна война през ... май 2017 година!?
(http://tinyurl.com/jokqo6c)

През март, след изказванията на Бриидлав, американците обявиха, че ще изпратят една бронирана бригада в страните на Прибалтика и Полша, за да демонстрират решимостта на САЩ да се противопостави на "провокациите" на Русия в района. Разбира се една бронирана бригада няма да успокои истеричните прибалтийци и поляци, нито пък ще стресне Путин. Напротив, подобно дрънкане на оръжие само е от полза за Путин и националистическото крило в Русия, защото демонстрира на руския народ, че НАТО като че ли наистина се готви за атака срещу Русия и че модернизацията на руската армия е неотложна цел, на която трябва да се даде най-висок приоритет! В резултат на модернизацията на руската армия американските военни ще поискат още повече пари за въоръжения и т. н. и т. н.!

Тук искам да напомня за изказването на президента Айзенхауер в прощалната му реч към страната през 1961 година, че Америка трябва да внимава военно-промишленият комплекс да не окупира властта, защото това ще донесе големи проблеми за страната и света! За съжаление военно-промишленият комплекс отдавна е взел под железен контрол съдбата на страната и днес се води безмилостна борба за запазване на господстващото положение на военната машина на САЩ като единствен безпрекословен арбитър в световните отношения, който има право да решава съдбата на народите – устройството на техните държави и характера на управлението им!

В изпълнение на тези амбиции НАТО увеличи значително броя на членовете си, беше прекратено действието на договора за ограничение на противоракетните системи за защита между САЩ и Русия и са на път да бъдат нарушени „de Facto", ако не "de jure", и останалите договори за ограничаване на въоръженията в Европа. На път е окончателното изграждане на защита срещу балистични ракети в Европа, която уж е предназначена да противостои на несъществуващите ракетни оръжия на Иран, а всъщност има за цел да следи западната част на територията на Русия. Бедата за държавите в Източна Европа е, че те не получават реално никаква защита от ракетна атака от страна на Русия, но се излагат на опасността при един бъдещ конфликт между САЩ и Русия да бъдат първите жертви на конфликта! Идеите за създаване на флотилия на НАТО в Черно море е също толкова безумна, както и дислокацията на една или две бронирани бригади на американската армия в Източна Европа в непосредствена близост до границите на Русия. Черно море на практика е вътрешно руско море, което Русия напълно контролира и ще унищожи още в първите минути на евентуален конфликт всеки военен кораб, който има нещастието да се намира в акваторията му.

В статията си:

"Pushing Russia Toward War"
http://www.informationclearinghouse.info/article44711.htm

Alastair Crooke, бивш британски дипломат и функционер от разузнавателните служби, прави дълбок анализ на действията на Запада срещу Русия в областта на политиката и военната конфронтация в Европа. Той обръща внимание на факта, че в Русия на практика се води борба между евро-атлантическите сили и националистите. В тази борба Путин, за сега успешно, поддържа баланса между тези сили. Според него обаче политиката на САЩ и НАТО в никакъв случай не облекчава задачите на Путин и Западът може в крайна сметка, в резултат на политиката си на противостоене срещу Русия, да осигури надмощието на националистическите сили и като резултат да получи една наистина враждебна Русия! С враждебната си политика срещу Русия Западът всъщност прави невъзможна демократизацията на Русия, а с това и сътрудничеството ѝ в борбата срещу ислямския тероризъм, срещу който САЩ, ЕС и НАТО твърдят, че се борят!

Въпросът е кой има интерес от сегашната политика на Запада? Отговорът, според мен, е очевиден. Интерес има военно-промишленият комплекс на САЩ и стремежът на финансовата олигархия към абсолютно господство в света!

Интересна е и статията на John V. Walsh:

"Trump's Five Questions on US Foreign Policy"
http://www.informationclearinghouse.info/article44716.htm

в която той дискутира няколко интервюта на видния американски специалист по Русия професор Стивън Коен. По-специално Уолш се спира на петте въпроса, които Коен открива в редица изказвания на Доналд Тръмп за ролята на САЩ в света, но които въпроси останалите кандидати избягват да обсъждат, като че ли те изобщо не съществуват.

1. Защо САЩ трябва навсякъде по света да води? Защо трябва да играе ролята на световен полицай, както прави това сега например в Украйна?

2. НАТО беше създадено преди 67 години, за да противостои на СССР. СССР не съществува вече от 25 години! Каква е мисията на НАТО днес? Не е ли тя изчерпана? Не трябва ли НАТО например да се бори срещу тероризма? Ние знаем, че то не се занимава с това! Каква е тогава ролята му, не е ли необходимо тя да бъде дефинирана?

3. Защо САЩ винаги се стремят към смяна на режимите в различни държави: Ирак, Либия, Украйна и сега в Сирия? Очевидно е, според Тръмп, че резултатите от тази политика винаги са катастрофални! Защо това не се обсъжда и не се търсят други решения на подобни проблеми?

4. Защо САЩ третира Русия и Путин като противници, когато те биха могли да бъдат съюзници?

5. Когато Тръмп бе попитан дали е готов да използва пръв ядрено оръжие, Тръмп след кратък размисъл каза, че той не иска да маха от "масата на преговорите" тази възможност! В отговор всички гракнаха, че Тръмп е готов да използва пръв ядрено оръжие! Всъщност тази възможност е била винаги във военната доктрина на САЩ и единственото, което Тръмп е направил – просто е потвърдил този факт.

Политическият истаблишмънт на САЩ не желае тези разумни 5 въпроса да се обсъждат, защото те противоречат на интересите на военно-промишления комплекс – на практика единствената сериозна индустрия, която все още съществува в САЩ заедно разбира се с така наречената финансова индустрия, която се свежда до препакетиране на финансови книжа от един пакет в друг, за което някои хора са се изхитрили да получават много пари!

Накрая бих желал да препоръчам на любознателните читатели една интересна статия от очевиден професионалист по военните въпроси:

"Debunking Popular Cliches About Modern Warfare"
By The Saker
http://www.informationclearinghouse.info/article44705.htm

в която се обсъжда как би изглеждала една съвременна война между САЩ и Русия.

Дилетант

понеделник, 16 май 2016 г.

Пред финалната права на изборите за президент на САЩ

Предизборната борба за президент на САЩ навлиза в крайната си фаза. Доналд Тръмп вече си осигури правото да се кандидатира от името на Републиканската партия. Борбата между Хилари Клинтън и Бърни Сандерс за кандидат на Демократическата партия все още не е решена и може да остане нерешена до самия конгрес на партията. В тази връзка ми се иска да посветя по няколко реда на всеки от тези кандидати, както и на шансовете им, поне както аз ги виждам, да спечелят крайната битка за президентството.

Преди обаче да започна изложението на съображенията си за всеки един от тримата кандидати, искам да отделя няколко реда за така наречените "супер-делегати", за които в СМД се говори непрекъснато.

Става дума и в двете партии за механизъм, който да предотврати избирането на "неочакван" за партийната бюрокрация кандидат. Супер-кандидатите са партийни функционери, губернатори на щати, сенатори и депутати във федералния и в щатските парламенти, които "по право" участват в конгресите на партиите си, осигурявайки гласове в полза на кандидат, удобен за олигархията като цяло, и за партийната бюрокрация в частност. Идеята очевидно е, че при определени обстоятелства на разделение в партията между двама или повече кандидати, супер-делегатите трябва да осигурят победата на този кандидат, който е най-удобен за партийната "аристокрация" и за партийната бюрокрация.

В допълнение на колегията на супер-делегатите има и още един механизъм на контрол на изборите, за който почти никога не се говори. Това е правилото, че делегатите на партийните конгреси, които са избрани на първичните избори, са задължени само при първото гласуване да гласуват за кандидата, за който са избрани. Ако при първото гласуване не бъде избран кандидат, то в следващите гласувания те могат да подкрепят този кандидат, който си пожелаят! Това означава, че при повече от един кандидат с близки по брой гласове от първичните избори, супер-делегатите могат да "помогнат" на определен кандидат да спечели в гласуването на конгреса. Ако това обаче не стане, например ако кандидатите са повече от двама и никой не е успял да получи повече от половината гласове при първия тур, то при следващите турове на гласуване индивидуалните делегати могат да бъдат убеждавани по един или друг начин да гласуват за конкретен делегат и по този начин да осигурят избирането му за кандидат за президент на партията. В този аспект са възможни различни явни и тайни маневри на партийната бюрокрация, които в крайна сметка трябва чрез пазарлъци и обещания за бъдещи благини да привлекат делегати към желания от бюрокрацията кандидат за президент. Възможно е дори при необходимост отделни делегати да решат да не присъстват на първото гласуване, като по този начин форсират необходимостта от следващи турове гласуване, при което е възможно чрез различни убеждения да се постигне мнозинство за един или за друг кандидат!

С други думи, както би казал Дон Кихот, "Демокрацията Санчо е велико нещо!"

В Републиканската партия се създаде ситуация, при която един кандидат, Доналд Тръмп, който никога не е участвал активно в живота на партията и който в допълнение изказва стряскащи партийната бюрокрация възгледи, да получи мнозинство още в началото на кампанията на много първични избори. Започнаха да се кроят планове как противниците му да обединят привържениците си на конгреса и да не му дадат възможност да спечели изборите. За съжаление на партийното ръководство и на финансовите олигарси – донори за останалите кандидати, Тръмп продължи да печели първичните избори и в края на краищата направи невъзможна каквато и да е коалиция срещу себе си. Тогава започнаха разговори за бойкот срещу Тръмп на конгреса. Двамата бивши президенти, Буш I и Буш II, обявиха, че те не подкрепят кандидатурата на Тръмп. Срещу него се изказаха и републиканските кандидати за президент от последните два избора. Председателят на Камарата на представителите, Пол Райън, който като най-висш функционер в държавата от Републиканската партия трябва да председателства конгреса на РП, намекна, че той може, в знак на протест срещу Тръмп, да се откаже от тази чест. Подобни намеци и заявления направиха и други висши партийни функционери, заплашвайки РП с реален разкол! Тръмп, като истински комарджия, продължи победният си поход към конгреса на партията, демонстрирайки увереност, че "аристократите" рано или късно ще "слязат на земята" и ще намерят начин да се примирят с него!

Наистина, Пол Райън вече се срещна с Тръмп тези дни и със задоволство отбеляза, че вероятно ще се намери modus vivendi, който да осигури единството на партията в борбата ѝ за президентския престол! В края на краищата не бива да забравяме, че президентските кандидати, като всички политици, действат по правилото на онзи селски поп, който в отговор на критиките, че яде блажно по време на пости, отговорил "Ти чадо не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!" С други думи какво се говори и обещава преди изборите не е задължително да съответства напълно и дори частично на това, което ще се прави след изборите!

Белия байрак вдигат и други членове на истаблишмънта на РП, като се присъединяват или се канят да се присъединят към лагера на Тръмп. Линдзи Греъм, който преди време направи доста неласкави забележки по отношение на пригодността на Тръмп да бъде главнокомандуващ, вече бие отбой и макар че все още не е одобрил официално кандидатурата му, вече се изказва все по-ласкаво и по-ласкаво за него. Рик Пери, бивш губернатор на Тексас и бивш съперник на Тръмп в началото на кампанията вече се присъедини към лагера на Тръмп и дори си предложи услугите за вице-президент! Друг бивш конкурент, Крис Кристи, отдавна вече е в лагера на Тръмп и както изглежда също си прави сметка за вице-президентското място! Даже милиардерът Шелдън Аделсон, който подкрепя преди всичко кандидати въз основа на тяхната привързаност и вярност към Израел, счита, че не вижда причини да не подкрепи финансово Тръмп в предизборната му борба срещу кандидата на ДП, а за тази борба се твърди, че Доналд Тръмп ще се нуждае от повече от милиард долара!

В Демократическата партия борбата все още продължава. Хилари Клинтън твърди, че разполага с гласовете на над 500 супер-делегати срещу само 4 за Сандерс! В допълнение тя води и с близо 300 делегата от различните първични избори, които са се провели досега. Сандерс продължава борбата, като напоследък неочаквано за Клинтън печели един след друг важни първични избори. Проблемът обаче е, че разликата между него и Хилари е обикновено няколко процента, което означава твърде малък прираст на делегатски гласове за него, а това трудно ще компенсира водачеството на Хилари за момента.

Ето и някои от обстоятелствата, които могат да попречат на Хилари да получи титлата "Кандидат на ДП за президентските избори през ноември 2016 година":

1. В момента ФБР води активно разследване срещу Хилари Клинтън и нейни сътрудници във връзка с частния сървър за електронна поща, който е работил в частната ѝ резиденция докато тя е била Държавен секретар на САЩ. Този сървър не е бил инсталиран от съответните секретни органи на Държавния департамент (ДД) и не е бил под техен контрол през времето на функционирането му. Чрез този неавторизиран и незащитен сървър Хилари е обменяла секретни електронни документи през периода на функциите си като държавен секретар (ДС) на САЩ. В допълнение на това, след като се разбира, че подобен сървър съществува, Хилари дава, меко казано, уклончиви отговори в началната фаза на разследването. Отгоре на всичко от сървъра, ако не се лъжа "по погрешка", са изтрити хиляди документи, които имат отношение към дейността на Хилари и на ДД по време на функциите ѝ като ДС. Известен международен хакер твърди, че той е влизал в сървъра на Клинтън и е извадил оттам секретни документи, които е предал ... кой знае къде? Ако това разследване не се "замаже" и Хилари стане официален кандидат на ДП за президент, то тя няма начин да спечели и изобщо да излезе „суха“ от тази дълбока вода!

2. Сандерс е спечелил 19 от последните 25 първични избори в надпреварата си с Хилари Клинтън! След "Големия вторник", когато се проведоха първични избори едновременно в няколко важни щата, Сандерс е спечелил 54% от гласовете в първични избори на ДП. Предстоят още редица първични избори във важни за демократите щати, като например Калифорния, която осигурява най-голям брой делегати от всички щати.

3. Сандерс вече се приближава до Хилари по популярност в националните допитвания, въпреки негативните атаки срещу него от страна на истаблишмънта на Демократическата партия. Негативното отношение към Хилари Клинтън в национален мащаб е по-голямо от негативното отношение към Тръмп, а в редица национални допитвания Сандерс бие Тръмп с 12 точки срещу предимството на Хилари срещу Тръмп, което е само 6 точки и има тенденция да намалява. Сандерс бие Тръмп във всеки от решителните за президентските избори щати с много повече, отколкото Клинтън го бие. Освен това Сандерс води Тръмп между независимите избиратели с 22 точки, докато Клинтън губи срещу Тръмп в групата на независимите с 2 точки!

4. Изключително сериозен за ръководството на Демократическата партия е проблемът с негативното отношение на избирателите към Хилари Клинтън. Докато отрицателното отношение на избирателите към Тръмп с времето намалява, то то се увеличава срещу Хилари и тя скоро може да стане кандидатът за президент в историята на САЩ след Втората световна война с най-силни негативи! За тази тенденция спомагат както разследването на ФБР, така и връзките на Хилари с финансовата олигархия на САЩ, които тя или не желае или не може да си позволи напълно да разкрие и да обясни! Напоследък се носят слухове, че Хилари разглежда като потенциален кандидат за вице-президент известната боркиня срещу финансовите своеволия и машинации на банките в САЩ, сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън, но засега няма информация как тя гледа на подобни инсинуации.

Във всеки случай борбата за Сандерс все още не е загубена, защото предстоят първични избори в щати с голям брой делегати, като например Калифорния. Все пак Сандерс освободи част от сътрудниците си с цел да намали разходите си и като че ли се насочва да си осигури като минимум гласове за влияние върху програмната платформа на Демократическата партия, която трябва да бъде приета на конгреса.

Доста подробно съм описал негативите на Клинтън и Тръмп в блога си от вторник, 8 март 2016 г., озаглавен „Защо 'те' мразят Тръмп, а аз мразя Хилари?“. Затова тук ще си спестя подробното описание на позитивите и негативите на всеки от тримата кандидати за президент на САЩ. Ще се опитам само накратко да опиша какво може да се очаква от всеки един от тях, ако стане президент, и какви са шансовете на всеки от тях да достигне тази си цел.

Бернард Сандерс открито се обяви за "демократичен социалист"! Лично аз винаги съм смятал, че в САЩ думата "социалист" е едва ли не "мръсна дума" и бях изключително силно изненадан, когато се оказа, че Сандерс успя да дефинира на американците думата "социалист" по начин, който предизвика не насмешка и позор, а подкрепа и ентусиазъм, особено сред по-младото поколение американци. В качеството си на "демократичен социалист" Сандерс обещава:
  • обществено медицинско осигуряване на всички американци;
  • безплатно или поне много евтино висше образование;
  • минимални заплати, с които да може да се живее;
  • по-високи данъци за богатите, за да се плати за тези придобивки;
  • ревизия на договорите за свободна търговия, сключени от САЩ досега, които доведоха до обедняване на населението и най-вече на средната класа, поради износа на работни места в държави с ниска цена на работната сила, и
  • други подобни социални придобивки.
Сандерс обещава приемане на законодателство, подобно на акта "Глас-Стигел", който до 1999 година ограничаваше възможностите на финансовата олигархия за спекулации и забогатяване от сложни манипулации с финансови инструменти. В областта на външната политика Сандерс е за поддържането на военната мощ на САЩ, предполагам в рамките на възможното, без да се компрометират обещанията за активна социална политика от страна на държавата. Сандерс, както изглежда, е за честно отношение към Палестинския въпрос, което изключва безусловна подкрепа на САЩ за незаконната политика на Израел спрямо палестинския народ.

Като имам предвид казаното за Сандерс дотук, смятам, че истаблишмънта на Демократическата партия, който се е поставил изцяло в услугите на финансовия и военно-промишления комплекс, а също така и на Израело-Ционисткото лоби в САЩ, ще направи всичко възможно и невъзможно да не допусне Сандерс да стане кандидат на партията за президент. В този аспект обаче има неща, които са извън влиянието на ръководителите на ДП. Това вероятно до голяма степен е разследването на ФБР на аферата около електронната поща на Хилари, проблемът със силните негативи на Хилари всред независимите избиратели и фактът, че както изглежда поне 40% от привържениците на Сандерс не биха гласували за Клинтън в президентските избори! С други думи отказът от подкрепа за Сандерс от истаблишмънта на Демократическата партия може при известни обстоятелства да лиши ДП от потенциално печеливш кандидат в полза на кандидат с намаляващи шансове за успех през ноември. Аферата с електронната поща и близостта на Хилари с финансовата олигархия ще бъдат използвани от Тръмп по най-арогантен и драстичен начин срещу нея както по време на предстоящите дебати, така и в неизбежните негативни реклами, нещо в което ръководството на ДП може да не се съмнява!

С две думи, по всичко личи, че Сандерс има по-големи шансове за успех срещу Тръмп отколкото Хилари Клинтън, но това е само теория, която "аристокрацията" на Демократическата партия може да не приеме и да рискува борба между Хилари и Тръмп!

Като президент Хилари Клинтън няма да се отличава значително от президента Обама. Напълно е възможно тя да се окаже по-агресивна от Обама спрямо Китай и Русия, което в крайна сметка, с оглед на бъдещето, ще донесе само негативи на САЩ. Във вътрешната си политика Хилари се стреми да си присвои срамежливо и частично някои от идеите на Сандерс. Като се има предвид обаче нейната тотална зависимост от финансовата олигархия, то най-вероятно тези ѝ срамежливи обещания и идеи твърде скоро ще бъдат забравени пред "външните опасности, които застрашават САЩ" и "необходимостта от жертви от страна на обикновените американци" нужни за справянето с тези опасности чрез нови войни и военни авантюри!

Не е изключено обаче неолибералната и неоконсервативна върхушка в САЩ да изпълнят заканите си и да подкрепят Клинтън срещу Тръмп, което ще ѝ осигури поне достатъчно средства за предизборна борба срещу Тръмп. Хилари Клинтън е провереният и най-надежден кандидат както за неолибералите, така и за неоконсерваторите, което може да ѝ осигури победа срещу Тръмп. Най-куриозното в една подобна схватка ще бъде, че Хилари ще получи и подкрепа от много жени, негри и мексиканци в САЩ, чиито интереси са диаметрално противоположни на неолибералите, неоконсерваторите, финансовата и военно-промишлената олигархия, но това е един от куриозите на политическия живот в САЩ, където по-долните в икономическо отношение слоеве на населението често застават под знамената на олигархията в политическите битки, хранейки изглежда неосъществимите мечти един ден и те, или поне някои от тях, да станат част от тази олигархия!

Доналд Тръмп е енигматичната фигура в поредните президентски избори. Неговите популистични лозунги са често противоречиви, както един на друг, така и на обективната реалност. Това обаче не му пречи да печели все повече и повече популярност всред долните слоеве на американското общество, а именно на хората със средно и по-ниско образование. Ако негов противник е Хилари Клинтън, то към тези слоеве ще се присъединят и много от избирателите на ДП, които изпитват органична неприязън към Хилари заради нейната безпардонна меркантилност и готовност да служи на олигархичните интереси, довели обикновените американци до непрекъснато намаляващо жизнено равнище през последните 20-30 години.

Заплахите на истаблишмънта на Републиканската партия, че те ще "отлъчат" Тръмп от партията ще си останат само заплахи. Предполагам, че зад популизма на Тръмп те ще видят готовност за компромиси от негова страна. Не случайно един след друг довчерашните заклети врагове на популиста Тръмп му предлагат "маслинени клончета" и отиват на поклонение при него. Даже Шелдън Аделсон, човекът, който официално е заявил, че подкрепя финансово само кандидати, готови да служат на каузата на Израел, предлага на Тръмп 100 милиона долара за крайната фаза на предизборната кампания, въпреки "критичните забележки" на Тръмп по въпроса за обективността на САЩ като посредник при уреждането на Палестинския въпрос и то срещу проверен про-ционистки потенциален кандидат като Хилари Клинтън! Този факт поражда у мен големи съмнения относно искреността на изказванията на Тръмп по редица въпроси на международната политика, както по отношение на Израел, така и по отношение на НАТО, Русия, Китай и т. н. Дали истаблишмънтът на РП ще види желаната истина зад изказванията на популиста Тръмп или Тръмп наистина ще изпълни много от противоречивите си обещания ще разберем, едва когато той стане президент. Лично аз смятам, че Тръмп е по-скоро привърженик на идеите на селския поп, за които споменах по-горе, отколкото олигарх, сменил не само кожата си с овча, но и сърцето си с гълъбово!

Вероятността Тръмп да стане президент, ако противник му е Клинтън, е голяма. Ако противник му е Сандерс, тя е по-малка, но само ако американският народ наистина повярва, че възможността всеки един американец да стане Рокфелер или Гейтс в днешна Америка е неизмеримо по-малка от възможността, при една по-разумна държавна политика в социалната област и във външните отношения той да получи шанс за достоен и спокоен живот.
 
Забележка. Следните няколко публикации съдържат интересни данни за социалните отношения в САЩ за момента, за шансовете на различните кандидати и за това, доколко може да се вярва на обещанията на Тръмп:

1. In 9 out of 10 U.S. cities, middle-income families are disappearing: "These trends in the middle class are reflective of rising income inequality," said Rakesh Kochhar, associate director of research at the Pew Research Center. "This trend has been part and parcel of the national economy for the last 30 to 40 years."
http://www.cnbc.com/2016/05/13/americas-middle-class-is-hollowing-out-in-many-cities.html

2. Polls: Sanders has more potential to beat Trump: Recent data show Sanders has double-digit lead in support over Republican candidate while Clinton would face tight race.
http://www.aljazeera.com/indepth/features/2016/05/polls-sanders-potential-beat-trump-160514170035436.html

3. Trump Removes All Doubt: He Will Give The Rich a Massive Tax Cut: After trying to sow confusion with different audiences regarding whether he would reverse course on his plan to slash top-end tax rates, the Donald Trump campaign sent a clear message that his extremely right-wing tax cut plan is here to stay
https://ourfuture.org/20160513/trump-removes-all-doubt-he-will-give-the-rich-a-massive-tax-cut

4. Watch Ron Paul Destroy the Two-Party System
Video: Both the Republican and Democratic parties - from Reagan to Obama - are controlled by the "Deep State" and powerful special interests. Ron Paul. - http://www.informationclearinghouse.info/article44661.ht

Дилетант

понеделник, 2 май 2016 г.

Двойно убийство (Продължение от 26 април 2016 г.)

Процесът започна някъде през декември или януари. Взех си отпуск от ЦИИТ и редовно посещавах най-важните заседания. Сега, като пиша тези редове, ми прави впечатление, че процес за двойно убийство през седемдесетте години започна само два-три месеца след разкриването на убийците, продължи, може би две седмици, и завърши със смъртни присъди, които бяха изпълнени след не повече от половин година! При това, според моето скромно дилетантско мнение, процесът протече много справедливо и наказанията също ми изглеждаха справедливи! Контрастът с днешните времена, когато дори най-елементарните процеси продължават с години, да не говорим за многобройните апелации и връщания на решенията към по-ниските инстанции за преразглеждане и да не говорим за фамозното изчезване на извършителите на престъпленията, непосредствено преди да ги вземат в затвора за излежаване на присъдите, е потресаващ! Демокрацията, както би казал Дон Кихот на Санчо Панса, е "велико нещо"!?

Когато за пръв път видях в съдебната зала моя приятел от детинство, ми направи впечатление неговият външен вид. Той беше отслабнал, с обръсната глава и някак си изглеждаше смален в затворническите си дрехи. Все пак гласът му си беше старият, а маниерът му на говорене не се беше променил – той отговаряше на въпросите прямо и без увъртания, разказваше ясно и без заобикалки дори и най-ужасните моменти от престъпленията и нито за момент не търсеше оправдание в несъществуващи причини и настроения. Той си признаваше всичко, поемаше вината си изцяло, съжаляваше безкрайно за постъпките си, но не хленчеше пред неизбежната развръзка. Нито за момент не чух от него обвинения срещу другите участници, че са го подмамили и излъгали да участва в това престъпление! Контрастът с ДК беше невероятен. Последният непрекъснато плачеше, кършеше ръце и молеше за снизхождение, обвиняваше всеки друг, но не и себе си и изобщо се държеше като циганка, хваната с ръка в джобовете на жертвата си и въпреки всичко отричаща, че тя е виновна в каквото и да е!

Престъплението или по-точно престъпленията бяха извършени горе-долу по следния сценарий.

Двама младежи, момче и момиче на по около 25 години (ще ги наричам Р и Ж), решили да напуснат България и да си търсят късмета на Запад. Момчето Р, както се казва в днешни времена, било криминално проявено – дребни обири, сутеньорство и незаконен обмен на валута. Момичето Ж също не било много читаво – спорадична проституция с цел привличане на жертви за аферите на Р. Все пак изглежда нейните спречквания със закона не били особено груби и тя можела да си извади визи за пътуване в социалистическите държави, но за Р подобен лукс бил недостъпен. По тази причина Р, посредством друг участник в аферата ХК, влязъл в контакт с ДК и се уговорили последният да му помогне да мине през Дунава в Румъния, а оттам да се добере нелегално до Югославия (очевидно се е предполагало отново да минава Дунава някъде по на запад, но това си е било лична грижа на Р). След като Р минел всичките граници, които му предстояло да минава, той трябвало да изпрати "кодирана" пощенска картичка на Ж, че е достигнал "обетованата земя". Тогава настъпвал вторият етап от операцията – прехвърлянето на Ж в Югославия, откъдето тя трябвало да пресече границата между Югославия и Италия и там някъде да се възсъедини с Р.

Р и Ж събрали известно количество валута, с което щели да платят за прехвърлянето си извън България.

ХК се спазарил с Р и Ж за парите, които те трябвало да му платят, като посредник и на ДК като изпълнител на превозите. ДК пък предложил на М да му помага при операцията, като му обещал с част от парите на дела си да му докара от Италия една кола Алфа Ромео, което беше кристалната мечта на младостта на М. Някъде в процеса на преговорите по аферата на ХК му дошла "брилянтната идея" ДК и М да убият Р край Дунава, да симулират изпращането на картички от Италия, че Р се е добрал успешно до заветната цел, а след това да убият и Ж в Югославия на път към любимия и свободата! Ползата за "каналджиите" ХК и ДК щяла да бъде, че вместо парите, които им се полагали за организирането и транспорта на кандидатите за свободен живот, те щели да си разделят всичките пари, които притежавали Р и Ж, а те по мои спомени бяха над 20000 долара в различна западна валута! В кой момент М е научил за пълната идея на операцията вече не си спомням, но оригиналната концепция е на ХК, а ДК е участвал в плановете почти от самото начало.

И така, един ден ДК, М и Р се качили на колата на ДК и заминали към Дунава, ако не се лъжа някъде на запад от Свищов, теглейки на прицеп моторната лодка на ДК. На предварително набелязаното място те пристигнали привечер. Разположили се в някаква горичка на брега, така че гъсталаците ги прикривали и от пътя и от реката. Подремнали малко, а след това запалили огън и си изпекли пържоли. Хапнали и пийнали вино и късно вечерта, някъде към полунощ, решили да подремнат още час-два, за да изчакат времето през което пътят и реката са най-безлюдни. След полунощ ДК и М станали и започнали да приготвят лодката за пускане на вода. Р все още спял до огъня. Когато всичко било готово, ДК извадил малък пистолет, приближил се зад гърба на лежащия Р и го застрелял в тила. След това, както било по план, ДК извадил един трион от багажника на колата и М се заел да отреже главата на Р. За удивление на убийците, тази операция не се оказала много лесна, но след известно време М приключил с обезглавяването на жертвата. Двамата убийци поставили тялото в един чувал заедно с няколко камъка. Те навлезли набързо с лодката до средата на реката, където хвърлили чувала зад борда. След това убийците почистили мястото, доколкото това било възможно през нощта, сложили главата в друг чувал и заминали покрай реката, за да изхвърлят колкото се може по-далеч от местопрестъплението и главата.

Когато решили, че са приключили със замитането на следите от престъплението, двамата съмишленици се отправили към София да рапортуват на ХК, че първата част от операцията е завършена.

След седмица, при пътуване на ДК зад граница, той пуснал уговорената картичка до Ж, в която посредством специално подбрани изрази, Р под чуждо име рапортувал, че всичко е наред и, че той я чака на уговореното място.

По това време обаче се случила малка беда! Тялото на Р, както си му е реда според природните закони, започнало да се разлага. В чувала започнали да се отделят газове от този неизбежен процес и чувалът в един момент, въпреки сложените в него камъни, изплувал и "акостирал" близо до едно село на Дунава около Свищов. Криминалните служби започнали разследване. Първоначално почти нямало за какво да се заловят. Тялото било без дрехи и било прекарало повече от седмица във водата. Степента на разлагане била доста напреднала. Следователите направили всичко възможно да съберат от чувала и тялото каквито доказателства били в състояние да съберат.

В същото време престъпниците се заели да изпълняват втория етап от злокобния си план. Ж си извадила виза за Чехословакия и си купила билет за влак през Югославия. ДК заедно с М трябвало да скрият парите на емигрантите някъде в колата и да посрещнат Ж на една от гарите в Сърбия. По-нататък по плановете, както ги знаела Ж, те щели да я закарат до границата на Югославия с Италия, да ѝ дадат карта и инструкции как да премине границата и да ѝ дадат парите, които ДК и М били пренесли през българската граница.

Операцията се развивала прекрасно. Ж слязла на уречената гара в Сърбия. Там я чакали ДК и М. Всички се качили на колата и продължили към границата с Италия. Било късно през нощта. ДК шофирал, а М седял до него. Ж седяла на задната седалка и скоро задремала. "Кавалерите" и предложили да прилегне на задната седалка и да поспи докато пътуват. Така и станало. Ж заспала. В един удобен момент М, по сигнал на ДК, извадил един голям чук изпод седалката си, обърнал се, доколкото можел, назад и ударил с всичка сила Ж по главата! Тя не издала почти никакъв звук, само леко потреперила и повече не мръднала!

Двамата конспиратори спрели на едно затънтено място встрани от пътя, извадили тялото на момичето от колата, разсъблекли Ж, и М се заел да и реже главата с един трион! (Според експертизата на патолозите по-късно, изглежда Ж все още е била жива, но в дълбока кома след удара с чука.) След като приключили с обезглавяването, М и ДК отнесли тялото в една широка циментова тръба, която минавала напречно под пътя, за да позволява водата при дъждове да се оттича. Позатрупали тялото на Ж колкото могли с пръст, листа и други боклуци. Запалили огън и изгорили дрехите ѝ . След това почистили мястото на престъплението, почистили и колата, качили се на нея и продължили по пътя си.

След няколко километра престъпниците намерили удобно място встрани от пътя, спрели, изкопали дупка, и в нея заровили главата на Ж.

След така приключилата операция М и ДК продължили пътя си. М останал в Белград при някакъв сръбски автомобилен състезател, когото и двамата познавали, а ДК продължил за Италия, като обещал на М да потърси и заветната Алфа Ромео!

В Италия се разбрало, че част от парите на Р и Ж са фалшиви и ДК едва се измъкнал от лапите на италианската полиция. Той се върнал много ядосан на двамата покойници и на ХК за фалшивите пари. ДК и М се завърнали в България, където вече се развивала драмата по разкритието на убийствата. Те били ядни на ХК, защото смятали, че той им е пробутал фалшивите пари, а сам е взел истинските!

За беда на убийците, след като тялото на Р изплувало някъде около Свищов, след няколко дена изплувала и главата, му някъде към Русе. Установило се, че главата и тялото принадлежат на един и същи човек, а не след дълго се разбрало и кой е този човек. Както вече казах Р бил криминално проявен и съответно регистриран със снимки, пръстови отпечатъци и други специфични телесни белези. Водата и естествените процеси на разложение били влошили възможностите за идентификация на тялото, но наличието на няколко типа данни в архивите помогнали да се установи с достатъчна точност идентичността на жертвата. Делото веднага било прехвърлено в София и властите започнали разследването на обстоятелствата около изчезването на Р. Оказало се, че родителите му знаели, че той е на море, откъдето даже били получили пощенска картичка от него. (Изпращането на картичката уредил ХК.) Следователите започнали да търсят кои са най-близките познати и приятели на Р. Бързо се разчуло, че около него се мъти нещо, но никой от приятелите му не знаел къде е Р в момента. Слуховете достигнали и до ХК, който започнал да се паникьосва, тъй като в себе си държал парите, които бил получил от Р при неговото "заминаване". Следствието започнало да следи ХК доста открито, за да засили паниката му. Тогава ХК отишъл на Витоша и някъде около Алеко заровил в една кутия в земята всичката валута, която имал. (Между другото и той вече бил установил, че част от парите, получени от Р, са фалшиви.) Естествено ХК бил проследен при тази му "екскурзия".

По същото време ДК и М се завърнали от Италия и Югославия. Те също усетили, че нещо се рови около тях и започнали да нервничат. По тази причина те решили да почакат с изясняването на аферата около фалшивите пари и съпричастността на ХК в нея.

Междувременно в Сърбия било открито тялото на Ж. Първоначално сръбските следствени власти не знаели коя и каква е жертвата по националност, но при по-подробно изследване на огнището, където престъпниците изгорили дрехите на Ж, те намерили обгорена опаковка от амидофен, произведен от Фармахим – България. Тогава те сигнализирали на българските си колеги за намерения труп.

Властите решили, че е време за арести. По време на разпитите, след задържането на престъпниците, М веднага признал всичко, което знаел за убийствата, като включително направил и пълни самопризнания за собственото си участие в тях. Той завел следователите до мястото на Дунава, където бил убит Р, а след това и до местата в Сърбия, където била убита Ж и където била заровена главата ѝ. Откриването на главата било важен момент в окончателното нареждане на пъзела на убийствата, защото завършила идентификацията и на втората жертва. По това време ДК и ХК все още отричали, че знаят каквото и да е за съдбата на Р и Ж. Относно парите, които ХК бил заровил на Витоша, той твърдял, че те му били дадени от Р на съхранение, но че той не знаел нищо за по-нататъшната съдба на Р.

Когато, благодарение на признанията на М, следователите конфронтирали ДК и ХК с историята на убийствата, последните се опитали да обвинят М, че ги топи и още известно време предявявали най-различни версии за изчезването на Р и Ж. Най-накрая, под натиска на доказателствата и признанията на М, останалите съконспиратори и реални организатори на престъпленията, признали и своята вина.

На съда ДК и ХК се държаха доста недостойно, като непрекъснато се опитваха да измислят различни обстоятелства, облекчаващи тяхната вина. Адвокатите им се опитаха даже да използват и неособено кристално чистото минало на жертвите, целейки омаловажаването на убийствата и представянето им едва ли не като справедливо възмездие за греховния им живот! Съдията решително пресече тези опити, като подчерта, че независимо от криминалното минало на убитите, те са човешки същества, които не са заслужили смъртта по такъв жесток начин, нито пък екзекуторите са имали каквото и да е право да бъдат техни съдници!

В словата си преди определянето на присъдите, ХК отказа да е играл роля в организирането на убийствата, ДК говори надълго и нашироко за семейството си и как то ще страда от неговото отсъствие. М беше кратък и ясен. Той призна ролята си на екзекутор, особено в убийството на момичето. Изрази дълбокото се съжаление за участието си в аферата. Каза, че не намира никакво извинение за постъпките си и се постави изцяло в ръцете на съда да реши неговата по-нататъшна съдба!

Присъдата на ХК беше десет години затвор. При четенето на присъдата, съдията изрази дълбокото си убеждение, че ХК е идеологът на убийствата, но неучастието му в самите убийства прави невъзможно издаването на по-строга присъда за него, каквато той, по мнението на съдията, заслужава!

ДК беше осъден на смърт чрез разстрел за организирането на убийствата и за участието му в тях.

М също получи смъртна присъда чрез разстрел за прякото си участие в самите убийства.

Родителите на М събраха подписи от близки и познати на М, за да ги представят заедно с апелационната петиция. Най-накрая подадоха и молба до председателя на Народното събрание за намаляване на наказанието, но нищо не помогна. Казват, че един ден им донесли от затвора дрехите на М, заедно с известие за изпълнението на неговата присъда.

Разбира се години наред след това се носеха слухове, че М не бил екзекутиран, а бил изпратен на работа в урановите рудници в Бухово или в някакви други, също уранови рудници, но в Казахстан!

Тази история е тъжна и поучителна. Тъжна защото описва жестокия край на четирима души, произхождащи от сравнително заможни за онова време семейства, които никога не са живели в особена нужда. Поучителна, поради нейната развръзка, предизвикана от алчността на участниците и желанието им за лек живот без ограничения на достъпа им до предмети и забавления!

Разказвач