Процесът
започна някъде през декември или януари.
Взех си отпуск от ЦИИТ и редовно посещавах
най-важните заседания. Сега, като пиша
тези редове, ми прави впечатление, че
процес за двойно убийство през седемдесетте
години започна само два-три месеца след
разкриването на убийците, продължи,
може би две седмици, и завърши със смъртни
присъди, които бяха изпълнени след не
повече от половин година! При това,
според моето скромно дилетантско мнение,
процесът протече много справедливо и
наказанията също ми изглеждаха
справедливи! Контрастът с днешните
времена, когато дори най-елементарните
процеси продължават с години, да не
говорим за многобройните апелации и
връщания на решенията към по-ниските
инстанции за преразглеждане и да не
говорим за фамозното изчезване на
извършителите на престъпленията,
непосредствено преди да ги вземат в
затвора за излежаване на присъдите, е
потресаващ! Демокрацията, както би казал
Дон Кихот на Санчо Панса, е "велико
нещо"!?
Когато за
пръв път видях в съдебната зала моя
приятел от детинство, ми направи
впечатление неговият външен вид. Той
беше отслабнал, с обръсната глава и
някак си изглеждаше смален в затворническите
си дрехи. Все пак гласът му си беше
старият, а маниерът му на говорене не
се беше променил – той отговаряше на
въпросите прямо и без увъртания,
разказваше ясно и без заобикалки дори
и най-ужасните моменти от престъпленията
и нито за момент не търсеше оправдание
в несъществуващи причини и настроения.
Той си признаваше всичко, поемаше вината
си изцяло, съжаляваше безкрайно за
постъпките си, но не хленчеше пред
неизбежната развръзка. Нито за момент
не чух от него обвинения срещу другите
участници, че са го подмамили и излъгали
да участва в това престъпление! Контрастът
с ДК беше невероятен. Последният
непрекъснато плачеше, кършеше ръце и
молеше за снизхождение, обвиняваше
всеки друг, но не и себе си и изобщо се
държеше като циганка, хваната с ръка в
джобовете на жертвата си и въпреки
всичко отричаща, че тя е виновна в каквото
и да е!
Престъплението
или по-точно престъпленията бяха
извършени горе-долу по следния сценарий.
Двама младежи,
момче и момиче на по около 25 години (ще
ги наричам Р и Ж), решили да напуснат
България и да си търсят късмета на Запад.
Момчето Р, както се казва в днешни
времена, било криминално проявено –
дребни обири, сутеньорство и незаконен
обмен на валута. Момичето Ж също не било
много читаво – спорадична проституция
с цел привличане на жертви за аферите
на Р. Все пак изглежда нейните спречквания
със закона не били особено груби и тя
можела да си извади визи за пътуване в
социалистическите държави, но за Р
подобен лукс бил недостъпен. По тази
причина Р, посредством друг участник в
аферата ХК, влязъл в контакт с ДК и се
уговорили последният да му помогне да
мине през Дунава в Румъния, а оттам да
се добере нелегално до Югославия
(очевидно се е предполагало отново да
минава Дунава някъде по на запад, но
това си е било лична грижа на Р). След
като Р минел всичките граници, които му
предстояло да минава, той трябвало да
изпрати "кодирана" пощенска картичка
на Ж, че е достигнал "обетованата
земя". Тогава настъпвал вторият етап
от операцията – прехвърлянето на Ж в
Югославия, откъдето тя трябвало да
пресече границата между Югославия и
Италия и там някъде да се възсъедини с
Р.
Р и Ж събрали
известно количество валута, с което
щели да платят за прехвърлянето си извън
България.
ХК се спазарил
с Р и Ж за парите, които те трябвало да
му платят, като посредник и на ДК като
изпълнител на превозите. ДК пък предложил
на М да му помага при операцията, като
му обещал с част от парите на дела си да
му докара от Италия една кола Алфа Ромео,
което беше кристалната мечта на младостта
на М. Някъде в процеса на преговорите
по аферата на ХК му дошла "брилянтната
идея" ДК и М да убият Р край Дунава,
да симулират изпращането на картички
от Италия, че Р се е добрал успешно до
заветната цел, а след това да убият и Ж
в Югославия на път към любимия и свободата!
Ползата за "каналджиите" ХК и ДК
щяла да бъде, че вместо парите, които им
се полагали за организирането и транспорта
на кандидатите за свободен живот, те
щели да си разделят всичките пари, които
притежавали Р и Ж, а те по мои спомени
бяха над 20000 долара в различна западна
валута! В кой момент М е научил за пълната
идея на операцията вече не си спомням,
но оригиналната концепция е на ХК, а ДК
е участвал в плановете почти от самото
начало.
И така, един
ден ДК, М и Р се качили на колата на ДК и
заминали към Дунава, ако не се лъжа
някъде на запад от Свищов, теглейки на
прицеп моторната лодка на ДК. На
предварително набелязаното място те
пристигнали привечер. Разположили се
в някаква горичка на брега, така че
гъсталаците ги прикривали и от пътя и
от реката. Подремнали малко, а след това
запалили огън и си изпекли пържоли.
Хапнали и пийнали вино и късно вечерта,
някъде към полунощ, решили да подремнат
още час-два, за да изчакат времето през
което пътят и реката са най-безлюдни.
След полунощ ДК и М станали и започнали
да приготвят лодката за пускане на вода.
Р все още спял до огъня. Когато всичко
било готово, ДК извадил малък пистолет,
приближил се зад гърба на лежащия Р и
го застрелял в тила. След това, както
било по план, ДК извадил един трион от
багажника на колата и М се заел да отреже
главата на Р. За удивление на убийците,
тази операция не се оказала много лесна,
но след известно време М приключил с
обезглавяването на жертвата. Двамата
убийци поставили тялото в един чувал
заедно с няколко камъка. Те навлезли
набързо с лодката до средата на реката,
където хвърлили чувала зад борда. След
това убийците почистили мястото,
доколкото това било възможно през нощта,
сложили главата в друг чувал и заминали
покрай реката, за да изхвърлят колкото
се може по-далеч от местопрестъплението
и главата.
Когато решили,
че са приключили със замитането на
следите от престъплението, двамата
съмишленици се отправили към София да
рапортуват на ХК, че първата част от
операцията е завършена.
След седмица,
при пътуване на ДК зад граница, той
пуснал уговорената картичка до Ж, в
която посредством специално подбрани
изрази, Р под чуждо име рапортувал, че
всичко е наред и, че той я чака на
уговореното място.
По това време
обаче се случила малка беда! Тялото на
Р, както си му е реда според природните
закони, започнало да се разлага. В чувала
започнали да се отделят газове от този
неизбежен процес и чувалът в един момент,
въпреки сложените в него камъни, изплувал
и "акостирал" близо до едно село
на Дунава около Свищов. Криминалните
служби започнали разследване. Първоначално
почти нямало за какво да се заловят.
Тялото било без дрехи и било прекарало
повече от седмица във водата. Степента
на разлагане била доста напреднала.
Следователите направили всичко възможно
да съберат от чувала и тялото каквито
доказателства били в състояние да
съберат.
В същото
време престъпниците се заели да изпълняват
втория етап от злокобния си план. Ж си
извадила виза за Чехословакия и си
купила билет за влак през Югославия. ДК
заедно с М трябвало да скрият парите на
емигрантите някъде в колата и да посрещнат
Ж на една от гарите в Сърбия. По-нататък
по плановете, както ги знаела Ж, те щели
да я закарат до границата на Югославия
с Италия, да ѝ дадат карта и инструкции
как да премине границата и да ѝ дадат
парите, които ДК и М били пренесли през
българската граница.
Операцията
се развивала прекрасно. Ж слязла на
уречената гара в Сърбия. Там я чакали
ДК и М. Всички се качили на колата и
продължили към границата с Италия. Било
късно през нощта. ДК шофирал, а М седял
до него. Ж седяла на задната седалка и
скоро задремала. "Кавалерите" и
предложили да прилегне на задната
седалка и да поспи докато пътуват. Така
и станало. Ж заспала. В един удобен момент
М, по сигнал на ДК, извадил един голям
чук изпод седалката си, обърнал се,
доколкото можел, назад и ударил с всичка
сила Ж по главата! Тя не издала почти
никакъв звук, само леко потреперила и
повече не мръднала!
Двамата
конспиратори спрели на едно затънтено
място встрани от пътя, извадили тялото
на момичето от колата, разсъблекли Ж, и
М се заел да и реже главата с един трион!
(Според експертизата на патолозите
по-късно, изглежда Ж все още е била жива,
но в дълбока кома след удара с чука.)
След като приключили с обезглавяването,
М и ДК отнесли тялото в една широка
циментова тръба, която минавала напречно
под пътя, за да позволява водата при
дъждове да се оттича. Позатрупали тялото
на Ж колкото могли с пръст, листа и други
боклуци. Запалили огън и изгорили дрехите
ѝ . След това почистили мястото на
престъплението, почистили и колата,
качили се на нея и продължили по пътя
си.
След няколко
километра престъпниците намерили удобно
място встрани от пътя, спрели, изкопали
дупка, и в нея заровили главата на Ж.
След така
приключилата операция М и ДК продължили
пътя си. М останал в Белград при някакъв
сръбски автомобилен състезател, когото
и двамата познавали, а ДК продължил за
Италия, като обещал на М да потърси и
заветната Алфа Ромео!
В Италия се
разбрало, че част от парите на Р и Ж са
фалшиви и ДК едва се измъкнал от лапите
на италианската полиция. Той се върнал
много ядосан на двамата покойници и на
ХК за фалшивите пари. ДК и М се завърнали
в България, където вече се развивала
драмата по разкритието на убийствата.
Те били ядни на ХК, защото смятали, че
той им е пробутал фалшивите пари, а сам
е взел истинските!
За беда на
убийците, след като тялото на Р изплувало
някъде около Свищов, след няколко дена
изплувала и главата, му някъде към Русе.
Установило се, че главата и тялото
принадлежат на един и същи човек, а не
след дълго се разбрало и кой е този
човек. Както вече казах Р бил криминално
проявен и съответно регистриран със
снимки, пръстови отпечатъци и други
специфични телесни белези. Водата и
естествените процеси на разложение
били влошили възможностите за идентификация
на тялото, но наличието на няколко типа
данни в архивите помогнали да се установи
с достатъчна точност идентичността на
жертвата. Делото веднага било прехвърлено
в София и властите започнали разследването
на обстоятелствата около изчезването
на Р. Оказало се, че родителите му знаели,
че той е на море, откъдето даже били
получили пощенска картичка от него.
(Изпращането на картичката уредил ХК.)
Следователите започнали да търсят кои
са най-близките познати и приятели на
Р. Бързо се разчуло, че около него се
мъти нещо, но никой от приятелите му не
знаел къде е Р в момента. Слуховете
достигнали и до ХК, който започнал да
се паникьосва, тъй като в себе си държал
парите, които бил получил от Р при
неговото "заминаване". Следствието
започнало да следи ХК доста открито, за
да засили паниката му. Тогава ХК отишъл
на Витоша и някъде около Алеко заровил
в една кутия в земята всичката валута,
която имал. (Между другото и той вече
бил установил, че част от парите, получени
от Р, са фалшиви.) Естествено ХК бил
проследен при тази му "екскурзия".
По същото
време ДК и М се завърнали от Италия и
Югославия. Те също усетили, че нещо се
рови около тях и започнали да нервничат.
По тази причина те решили да почакат с
изясняването на аферата около фалшивите
пари и съпричастността на ХК в нея.
Междувременно
в Сърбия било открито тялото на Ж.
Първоначално сръбските следствени
власти не знаели коя и каква е жертвата
по националност, но при по-подробно
изследване на огнището, където
престъпниците изгорили дрехите на Ж,
те намерили обгорена опаковка от
амидофен, произведен от Фармахим –
България. Тогава те сигнализирали на
българските си колеги за намерения
труп.
Властите
решили, че е време за арести. По време
на разпитите, след задържането на
престъпниците, М веднага признал всичко,
което знаел за убийствата, като включително
направил и пълни самопризнания за
собственото си участие в тях. Той завел
следователите до мястото на Дунава,
където бил убит Р, а след това и до местата
в Сърбия, където била убита Ж и където
била заровена главата ѝ. Откриването
на главата било важен момент в окончателното
нареждане на пъзела на убийствата,
защото завършила идентификацията и на
втората жертва. По това време ДК и ХК
все още отричали, че знаят каквото и да
е за съдбата на Р и Ж. Относно парите,
които ХК бил заровил на Витоша, той
твърдял, че те му били дадени от Р на
съхранение, но че той не знаел нищо за
по-нататъшната съдба на Р.
Когато,
благодарение на признанията на М,
следователите конфронтирали ДК и ХК с
историята на убийствата, последните се
опитали да обвинят М, че ги топи и още
известно време предявявали най-различни
версии за изчезването на Р и Ж. Най-накрая,
под натиска на доказателствата и
признанията на М, останалите съконспиратори
и реални организатори на престъпленията,
признали и своята вина.
На съда ДК и
ХК се държаха доста недостойно, като
непрекъснато се опитваха да измислят
различни обстоятелства, облекчаващи
тяхната вина. Адвокатите им се опитаха
даже да използват и неособено кристално
чистото минало на жертвите, целейки
омаловажаването на убийствата и
представянето им едва ли не като
справедливо възмездие за греховния им
живот! Съдията решително пресече тези
опити, като подчерта, че независимо от
криминалното минало на убитите, те са
човешки същества, които не са заслужили
смъртта по такъв жесток начин, нито пък
екзекуторите са имали каквото и да е
право да бъдат техни съдници!
В словата си
преди определянето на присъдите, ХК
отказа да е играл роля в организирането
на убийствата, ДК говори надълго и
нашироко за семейството си и как то ще
страда от неговото отсъствие. М беше
кратък и ясен. Той призна ролята си на
екзекутор, особено в убийството на
момичето. Изрази дълбокото се съжаление
за участието си в аферата. Каза, че не
намира никакво извинение за постъпките
си и се постави изцяло в ръцете на съда
да реши неговата по-нататъшна съдба!
Присъдата
на ХК беше десет години затвор. При
четенето на присъдата, съдията изрази
дълбокото си убеждение, че ХК е идеологът
на убийствата, но неучастието му в самите
убийства прави невъзможно издаването
на по-строга присъда за него, каквато
той, по мнението на съдията, заслужава!
ДК беше осъден
на смърт чрез разстрел за организирането
на убийствата и за участието му в тях.
М също получи
смъртна присъда чрез разстрел за прякото
си участие в самите убийства.
Родителите
на М събраха подписи от близки и познати
на М, за да ги представят заедно с
апелационната петиция. Най-накрая
подадоха и молба до председателя на
Народното събрание за намаляване на
наказанието, но нищо не помогна. Казват,
че един ден им донесли от затвора дрехите
на М, заедно с известие за изпълнението
на неговата присъда.
Разбира се
години наред след това се носеха слухове,
че М не бил екзекутиран, а бил изпратен
на работа в урановите рудници в Бухово
или в някакви други, също уранови рудници,
но в Казахстан!
Тази история
е тъжна и поучителна. Тъжна защото описва
жестокия край на четирима души,
произхождащи от сравнително заможни
за онова време семейства, които никога
не са живели в особена нужда. Поучителна,
поради нейната развръзка, предизвикана
от алчността на участниците и желанието
им за лек живот без ограничения на
достъпа им до предмети и забавления!
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар