От Риад, през Ерусалим и Ватикана, до Брюксел и Таормина

Миналата седмица президентът Тръмп направи първата си серия от посещения в чужбина. Противно на традицията на предишните президенти, които започваха международната си дейност с посещения в Канада, Мексико, Европа и Япония, Тръмп първо посети "крепостта на демокрацията и демократичните ценности" – Саудитска Арабия, а след това "единствената демокрация в Близкия Изток" – Израел, и чак след това такива маловажни за човешките права и демократичните свободи центрове като Ватикана и Брюксел.

В Саудитска Арабия президентът Тръмп беше посрещнат с почестите, полагащи се на имперско величество. На негово разположение бяха разкошни дворци и в негова чест бяха устройвани пищни банкети. Всичко това беше музика за суетната душа на президента. Особена гордост предизвика у него сключването на сделка за 110 милиарда долара, стойност, на която кралството през следващите 10 години ще закупи модерни оръжия и боеприпаси от САЩ с възможности стойността на сделката да нарасне до 350 милиарда, а ако даде Господ – и до над 600 милиарда долара! Тези оръжия ще бъдат използвани например в агресията на Саудитска Арабия срещу Йемен и разбира се за подкрепата на салафистките терористични групи в Сирия, Ирак, Северна Африка, Афганистан и останалите горящи или предстоящи за подпалване райони на ислямския свят. Тръмп е убеден, че тази гигантска сделка е сключена благодарение на неговите качества на велик бизнесмен, но тя всъщност, до голяма степен, беше подготвена още от администрацията на Обама.

Политическият резултат от посещението се очаква да бъде раждането на "Арабско НАТО", което би трябвало да се бори срещу тероризма, инспириран и подкрепян финансово от... въпросните сунитски държави, които се предвижда да участват в новото творение на американската политическа мъдрост! Всъщност целта на това обединение на най-реакционните режими в Близкия и Средния Изток е борбата срещу влиянието на Иран в района. Обявяването на Иран от Тръмп за основен източник на ислямския тероризъм е повече от фантасмагорично! От терористичната атака на 9/11/2001 в Ню Йорк, та досега, доколкото ми е известно, няма практически нито една терористична атака, извършена от шиитски терористи!? Всички по-малко или повече сериозни терористични атаки през този период (включително и атаката срещу Световния търговски център), както в САЩ, така и в Европа, са извършени от сунити, последователи на реакционното учение на уахабизма (господстваща религиозна идеология в Саудитска Арабия) и нейните салафистки издънки. Те са финансирани от кралствата и емиратите около Персийския залив.

Предлагам на любопитните читатели да се "насладят" на филма на ITV, показващ ужасяващата варварска действителност в Саудитска Арабия, която САЩ и Великобритания осигуряват с оръжие, боеприпаси и политическа подкрепа. За този филм се пише в статията:

"Саудитска Арабия: жени обезглавявани по улиците, трупове висящи от кранове; шокиращ нов документален филм разкрива ужасите на ежедневния живот в Саудитска Арабия. Филмът на ITV цели да разкрие бруталните наказания срещу тези, които нарушават стриктните ислямски закони на страната."

http://tinyurl.com/kbfe5eg

На същата тема е посветен и клипа от YouTube:

https://youtu.be/NLtLeK7YLGY

Следващата спирка на президента беше Израел. Там Тръмп се опита да играе ролята на миротвореца, който трябва да осъществи чудото, което да превърне ционистки Израел, желаещ да заграби окончателно окупираните земи на Западния бряг на река Йордан в прегръдките на Велик Израел, в миролюбива и хуманна държава! Не знам дали Тръмп наистина си вярва, че може да постигне нещо подобно или просто това е една от високопарните му амбиции!?

За Израел е достатъчно, че Тръмп неуморно пропагандира съюз на САЩ, Запада и реакционните сунитски режими от Персийския залив срещу Иран, Последната държава от района, която все още проявява някакви симпатии към палестинците и тяхната горчива съдба на народ прогонен от земите му. Съюзът между Израел и сунитите се доказва неоспоримо от факта, че израелската авиация многократно е бомбардирала обекти на сирийската армия и помагащите ѝ шиитски милиции, но никога не е посягала на сунитските терористични групи на Ал-Кайда и ИДИЛ около границите на Израел. Известно е, че Израел оказва най-малкото разузнавателна и медицинска помощ на тези терористични групи.

Посещението на президента Тръмп във Ватикана според мен имаше преди всичко символичен характер. То трябваше да символизира равнопоставеното отношение на президента на САЩ към така наречените Абрахамови религии: исляма, юдеизма и християнството. Дали някой го възприема по този начин аз не знам и няма да се задълбочавам по този въпрос. Единственото, което искам да отбележа е, че папа Бенедикт проявява дълбока загриженост по въпросите на климатичните промени на Земята и влиянието на човечеството върху климата, с което едва ли печели симпатиите на Тръмп.

Следващата спирка от пътуването на президента Тръмп беше в Брюксел. Там той трябваше да присъства на среща на най-високо ниво на НАТО. Като изключим комичната, но дълбоко символична сцена с избутването на министър-председателя на Черна гора от Тръмп, за да му освободи пътя към предната редица на колективната снимка, има още два важни момента в това посещение, които бих искал да отбележа.

Първият е станалото вече обичайно недоволство на Тръмп от това, че европейските партньори на САЩ в съюза не си "плащат достатъчно" за безопасността, която уж получават от членството си в НАТО. Истината е, че около 70% от разходите в съюза се поемат от САЩ. Не по-малка истина е, че безопасността на европейските държави членки на НАТО, след разпадането на СССР, с нищо не печели от неговото наличие. НАТО безусловно е средство на САЩ да държи в подчинение европейските си съюзници и да упражнява контрол върху тяхната политика. Миналите администрации на САЩ неуморно втълпяваха на европейците каква огромна опасност за техния суверенитет е Русия!!! Тръмп, който преди всичко е бизнесмен, а после политик, е убеден, че САЩ може да получи по-висока цена за господството си в НАТО и е устремен да получи тази цена!

Вторият момент е свързан със отдавнашното съмнение на редица американски стратези и политици, че член 5-ти от хартата на НАТО, който гръмогласно провъзгласява идеята "всички за един и един за всички", е наистина разумна идея!? Работата е там,че с точка 5 САЩ поставят съдбата си в ръцете на пигмеи като Естония, Литва и Латвия, които имат исторически търкания с Русия, и които по невнимание или нарочно могат да влязат в конфликт с Русия, който да постави на карта съществуването не само на САЩ, но и изобщо съществуването на Земята, като място, където хората могат да живеят!? Именно по тази причина Тръмп отказа да се изкаже дефинитивно по въпроса за приложимостта на член пети от хартата на НАТО в съвременната международна обстановка.

Следващият етап от пътуването на Тръмп беше срещата на Седемте в Таорина – Сицилия. На нея президентът отново притесни колегите си, като отказа да се изкаже определено в подкрепа на Парижките споразумения за климата. Известно е, че Тръмп не вярва в това, че икономическата дейност на човечеството допринася за промяната на климата на Земята. По тази причина той се стреми с редица мерки в САЩ да спре дейността по намаляване на емисиите на CO₂ и други газове с парников ефект, които президентът Обама беше предприел чрез правителствени разпореждания, въпреки волята на Конгреса на САЩ. Позицията на Тръмп по въпросите за климата е дълбоко притеснителна за ръководителите на останалите шест държави, още повече, че Китай поема изключително активна политика в това отношение, което неизбежно ще доведе до развитие на възможностите му в една безусловно перспективна област на бъдещата световна икономика. В допълнение Китай неизбежно ще се опита да получи максимални политически облаги от загрижеността си за климата, особено сред по-бедните държави, които вече чувстват проблемите, които им създават климатичните промени.

В резултат на претенциите на Тръмп за диспропорциите в разходите в НАТО, съмненията му за разумноста на член 5-ти от хартата на съюза и отношението му към Парижките споразумения, у някои европейски лидери най-после се пораждат съмнения за ролята на НАТО и САЩ в осигуряването на безопасността на страните от Европейския съюз!? В тази връзка Ню Йорк Таймс публикува в броя си от 28 май следната статия:

"Merkel, After Discordant G-7 Meeting, Is Looking Past Trump", by ALISON SMALE and STEVEN ERLANGER

В нея се цитира изказване на Меркел в Мюнхен на съвместна конференция на ХДС и ХСС, че е време Европа да поеме бъдещето си в собствените си ръце!!! На същата тема е посветена и следващата статия:

"Angela Merkel Stopped Relying on President Trump Only After Failing to Reason With Him"

http://time.com/4797241/angela-merkel-us-german-tensions-g7-summit/

Най-после важни лидери в ЕС започват да проумяват мъдростта в поговорката: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!". За късмет "Троянският кон", Великобритания, на пагубното за суверенитета на Европа влияние на англосаксонците сама реши да напусне ЕС и това създава условия Съюзът да заеме мястото си на равноправен член на великите сили на настоящето и близкото бъдеще, с което да защити културата и ценностите на народите на Европа. В тази насока разбира се има още много да се желае и да се направи, но все пак поне възникнаха условия за излизането на Европа от детинския ѝ стадий на пълно подчинение на ционистко-англосаксонския диктат за нейното развитие и безопасност.

В България пък Путин предизвика поредната суматоха с едно не много разумно изказване за произхода на славянската азбука. За да утеши президента на Македония, той ни в клин ни в ръкав обяви, че славянската азбука води началото си от македонските земи!? Това изказване предизвика буря от негодувание всред русофилите и русофобите в България. Първите се чувстваха предадени от руския президент, а вторите не можеха да сдържат злорадството си за поредното предателство на Русия към почитателите си в страната. Очевидно изказването на Путин беше неразумно и със съмнителна ценност за интересите на Русия, но то беше направено, за да се подчертае пред македонците и всички останали, че докато ЕС не го е еня, че Македония върви към федерализация, която е неприемлива за славянското население на страната, то Русия напълно симпатизира на това население и цени неговият принос към културата си, колкото и съмнителен да е този принос!

В тази връзка аз си представих каква би била реакцията на Брюксел, ако не дай си Боже в България започне някакво инспирирано отвън движение например за "национално възраждане" на населението от турския етнос!? Почти съм сигурен, че бюрократите от Брюксел ще посъветват българите да се разберат с турците и да удовлетворят исканията им, като например признаване на турския като втори официален език и т. н. и т. п.! Каква ли ще бъде тогава реакцията на поклонниците на евроинтеграцията?

Уверен съм, че независимо от това дали става дума за Русия, САЩ или някоя друга велика сила, човек никога не бива да забравя мисълта на лорд Палмерстън, че "Великите държави нямат приятели, а само интереси!". В тази връзка англофилите, както и русофилите, могат да бъдат в еднаква степен предатели на интересите на държавата си при едни или други обстоятелства и само българофилството може да бъде гаранция за просперитета на България!

Дилетант

O tempora, o mores!

Възкликва Цицерон в речите си срещу Верес, а по-късно и срещу Катилина, възмутен от безскрупулната жестокост на политическата борба и корупцията в Рим. Струва ми се, че това, което наблюдаваме днес в политическата борба в САЩ и по света, заслужава в не по-малка степен подобно красноречиво възклицание. Събитията, предизвикващи днес възклицанието "О времена, о нрави!" са многобройни и аз ще се спра само на няколко, които ми се струва (справедливо или несправедливо), че са интересни и показателни за състоянието на съвременния политически морал.

1. Скандалите около президента Тръмп се разширяват и задълбочават с всеки изминат ден. Основният скандал вече получи и емблематичното име Russiagate, за да напомня на всички за президента Никсън и печалния край на неговото президентство. Очевидно враговете на Тръмп желаят името му да се свързва все повече и повече с името на неудачно завършилия царуването си президент Никсън, който всъщност, като се имат предвид историческите му достижения във външната и дори вътрешната политика, може да се счита за един от най-видните американски държавници на XX век.

В статията

How Did Russiagate Start? - By Matt Taibbi

http://www.informationclearinghouse.info/47053.htm

напълно справедливо се поставят редица въпроси, свързани с това кога и какво е било известно на Директора на националното разузнаване от времето на Обама, Джеймс Клапър, за воденото от ФБР разследване на сътрудници от предизборната организация на Тръмп за връзки с Русия. В интервюта на Клапър през 2017 година той първоначално твърди, че не е знаел за подобни разследвания, а след това се разбира, че всъщност е знаел за тях!?

Оказва се, че директорът на ФБР, Коми, е започнал още през юли 2016 година разследвания по тези въпроси, но не ги е обявявал дори пред комисии на Конгреса на САЩ. Излиза, че в твърденията на Тръмп, че администрацията на президента Обама е следяла и подслушвала комуникациите на предизборната му организация, има доза истина, макар че Средствата за масова дезинформация (СМД) безмилостно се подиграваха на изявленията му по този въпрос!

Цялата тази странна бърканица от разследвания около Тръмп, за чиито резултати все още нищо друго освен слухове не е известно, в края на краищата доведе до уволнението на Коми от поста му на Директор на ФБР. Това само по себе си е скандално, като се има предвид, че ФБР в момента продължава разследването си на някои бивши сътрудници на Тръмп и според американските закони и традиции подобно действие от страна на президента може да се третира като опит за намеса в разследването (obstruction of justice). Пуснаха се и слухове, че Тръмп през януари е искал от Коми да му се "закълне във вярност", а в друг случай е настоявал пред него да прекрати разследването на Майкъл Флин за връзките му с Русия и незаконно лобиране в полза на Турция! Тръмп естествено отрича да е искал подобни неща от Коми, като му намеква, че той може би има записи от техните разговори! Демократите от Конгреса, като чуха тези закани, веднага "наостриха уши" и, припомняйки си сагата Watergate от времето на Никсън, незабавно започнаха да искат Тръмп и Коми да им представят всякакви ленти и документи със записи и бележки на техни разговори свързани с Russiagate. Стигна се до назначаването на предишния директор на ФБР, Мюлър, за извънреден прокурор, който да разследва аферите около Russiagate. Това развитие е изключително драматично, защото следва шаблона на скандала Watergate, който разруши президентството на Никсън. В допълнение към това, на редицата конгресмени от Демократическата партия, които искат започването на процедура по импийчмънт на президента Тръмп, поне един конгресмен от Републиканската партия вече се изказа също в полза на възможно започване на тази процедура.

2. На 10 май Тръмп се срещна в Белия дом с външния министър и с посланика на Русия за разговори по въпроси на отношенията между САЩ и Русия, които са вече може би по-напрегнати дори от най-черните моменти на Студената война.

Както и можеше да се очаква, рицарите на новата Студена война отново се проявиха в целия си дезинформационен блясък. "Неидентифицирани чиновници" пуснаха слухове, че Тръмп отново е предал интересите на американския народ и съюзниците му, като е издал на руснаците важни държавни тайни, получени от съюзнически секретни служби, с което отново е застрашил интересите на западния демократичен свят, каквото и да означава това!? Не помогнаха нито уверенията на генерал МакМастър – шеф на съвета за национална сигурност на президента, – че по време на разговорите не са издадени никакви държавни тайни, нито пък предложението на Путин да предостави на Конгреса записите от съвещанието между Лавров и Тръмп. СМД заедно с редица конгресмени се захласнаха от бясна злоба в обвиненията си за поредното предателство на Тръмп и не дават и дума да се издума за каквито и да е записи от срещата, очевидно опасявайки се, че в тях няма нищо предателско!

Всъщност, с две думи, историята за поредното "предателство" на Тръмп е следната.

Израелските тайни служби получили информация, че ИДИЛ разработва бомби, които да се поставят в лаптоп-компютри. Във връзка с тази информация САЩ забраниха на пътници от редица ислямски държави да носят в личния си багаж лаптопи и други по-големи електронни устройства. (Лично на мен не ми е ясно защо подобни устройства ще са по-безопасни в багажните отделения на самолетите?!) Това решение на САЩ беше оповестено на всеослушание. В допълнение бяха проведени съвещания по въпроса със съответните европейски служби! Изведнъж се оказва, че подобна информация, предадена на руснаците, е черно предателство – с други думи ИДИЛ може да разчита на сътрудничество от страна на "демократичните" си противници от Запада, що се отнася до бъдещи терористични атаки срещу пътнически самолети на Руската федерация!?

Аз не симпатизирам на Тръмп в много аспекти на планираната му вътрешна и дори външна политика, но обвиненията в "предателство", които се сипят върху него от СМД, военно-промишления и разузнавателен комплекс, глобалистичните кръгове на неоконсерваторите и либералите-експанзионисти са абсурдни и целят преди всичко политическата ликвидация на президента Тръмп. В тази връзка аз напълно се солидаризирам с мнението на професор Коен:

Professor Cohen Says Assault on Trump is 'National Security Threat', 'Beyond Belief' - By Steven Cohen

http://www.informationclearinghouse.info/47076.htm

Не мога да се отърва от чувството, че националните разузнавателни и контраразузнавателни служби на САЩ са организирали своего рода пълзящ преврат срещу президента на САЩ, който целият свят наблюдава с удивление!

3. По времето, когато се разиграват събитията споменати по-горе, се разигра и друго особено емблематично събитие, илюстриращо състоянието на моралната деградация на американските тайни служби.

В средата на август миналата година в Pastebin.com се появява следното загадъчно съобщение:

“We auction best files to highest bidder”

Става дума за онлайн търг на хакерски програмни средства, докопани от набора на "Equation Group", което е неофициалното име на направлението на Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA) – "Tailored Access Operations". Това направление на NSA се занимава с разработката на хакерски средства, предназначени за проникване в компютърни мрежи с цел шпионаж и саботаж. Публикувани са и няколко примера на откраднатите средства, очевидно с цел да се възбуди по-голям интерес у хакерската общност към търга.

В шпионските кръгове по света и особено в САЩ настъпва суматоха. Обсъждат се три възможни сценария:

• Вечните виновници – руските хакери – по някакъв начин са се докопали до предлаганите средства чрез достъп до базите данни на NSA или до някой контрактор на NSA;

• Сътрудници на NSA по невнимание са оставили материалите на сървър, предназначен за шпионски или саботажни операции, откъдето хакерите са ги докопали;

• Недоволен сътрудник е изнесъл предлаганите програми от базите данни на NSA.

Последният сценарий засега се счита за най-вероятен, като се има предвид, че в NSA работят над 35000 сътрудници и още хиляди контрактори. Горе-долу по същото време ФБР обвини Harold T. Martin III, контрактор в NSA, че е изнесъл 50 ТБ секретни данни от архивите на организацията, включително и от въпросната "Tailored Access Operations". През 2015 година ФБР арестува друг сътрудник на NSA, чието име и прегрешения все още не са обявени!

Постваното обявление за търга на хакерски средства е дело на т. н. Shadow Brokers. В издевателството си над NSA хакерите стигат дотам, че публикуват онлайн следната реклама:

“Is being like wine of month club. Each month peoples can be paying membership fee, then getting members only data dump each month. What members doing with data after is up to members.”

("Това е като виното в месечен клуб. Всеки месец хората могат да плащат членски внос, а след това всеки месец членовете да получават само купища данни. Какво ще правят членовете с тези данни след това, си е работа на членовете.")

След душевна борба "рицарите на плаща и кинжала" от NSA решават да предупредят Майкрософт, че в откраднатите хакерски средства са използвали "дупки" в Windows, за които фирмата не е била информирана до момента от NSA, но за които рицарите от NSA са знаели от дълго време и са разработили хакерски средства, предназначени за използване в бъдещето. Работата е там, че фирмите разработващи софтуер и потребителите на този софтуер, имат негласно споразумение, че при откриване на "дупки" в онлайн софтуера, които създават условия за успешни хакерски атаки, потребителите веднага ще информират разработчиците на софтуера, за да могат последните бързо да пуснат корекции, "запушващи дупките". Щом научава за проблема, Майкрософт веднага пуска през март 2017 година необходимата корекция на операционната система, но за големите организации не е много лесно да внедрят бързо корекциите поради характера на онлайн операциите им, а много малки и средни фирми използват стари версии на Windows, които вече не се поддържат от Майкрософт.

Чувствайки, че прозорецът за възможно използване на откраднатите хакерски средства се затваря, на 15 април 2017 година Shadow Brokers просто разтоварват откраднатия софтуер на сайта github.com, откъдето всеки може да ги вземе и да ги използва.

Това накратко е генезиса на световната паника, настъпила във връзка с масовите хакерски атаки, които развълнуваха света и СМД през последните седмици.

По повод на поведението на NSA президентът на Майкрософт кисело обясни, че безотговорната постъпка на NSA спрямо Майкрософт може да се оприличи на случай, при който агенцията помага на враждебни сили да откраднат контрола на част от крилатите ракети на Пентагона и един ден военното ведомство да установи, че ракетите са пуснати да атакуват обекти по целия свят без тяхното знание и желание!

В минали публикации аз доста подробно описах сагата на хакването на предизборната организация на Клинтън, за което все още се обвиняват Путин и руските хакери, действащи под личното му ръководство!? Изведнъж се оказа, че не само хакерите на Путин ровят в базите данни на американските секретни служби, но и недоволни служители си позволяват да изнасят опасни разработки и да ги продават на хакерския пазар! Може би преди да се обвиняват Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други "лоши хора", нашите "рицари на плаща и кинжала" би трябвало да се поровят в собствените си редове и да поизчистят "гнилите ябълки", преди да търсят кусури на другите!

4. Други драматични преживявания през последните дни ни осигуриха изборите във Франция. Олигарсите-глобалисти си отдъхнаха с облекчение, че "фашистите" на Марин Льо Пен не успяха да спечелят изборите и да я направят президент на Франция. "За щастие" президент стана Емануил Макрон – човек, който никога досега не е заемал изборни длъжности и се е проявил най-вече като банкстър във френския клон на фамилията Ротшилд, която, както знаем, е известна с "грижата си" за добруването на средните и бедните класи по света. Единственото, което не мога да разбера в цялата тази работа, е, защо партията на Льо Пен се счита за крайно дясна, когато тя ми прилича повече на лява партия!? Тези ми съмнения се подкрепят и от факта, че на втория кръг за Льо Пен гласуваха и много хора от крайната левица на Меланшон! Впрочем това само подкрепя мнението ми, че в съвременната политическа действителност етикетите "ляво" и "дясно" са загубили традиционното си значение, а се лепят по принципа кого и как СМД и управляващите искат да омаскарят или възвеличат!

5. На Тръмп му предстои първото посещение зад граница и то ще бъде в "опората на съвременната демокрация" – Саудитска Арабия!? Твърди се, че намерението на президента е да се поставят основите на нещо подобно на НАТО в Близкия и Средния изток, което да спре настъплението на Китай, Иран и Русия в този район. Искам само да припомня, че някога вече имаше подобна организация и тя се наричаше "Багдадски пакт". После Багдад отпадна и като не можаха да намерят подходящо име и достатъчно желаещи за участие в "...ския пакт", Щатите го разпуснаха. Днес ще се опитваме да възстановим нещо подобно с активното участие на Саудитска Арабия, за която е известно, че е най-активният поддръжник на съвременния ислямски тероризъм с близо 4 милиарда годишни разходи за разпространение по Европа и света на "салафизма", "уахабизма" и други "изми".

В следната статия авторът показва ролята на Саудитска Арабия в разпространяването на войнстващата ислямска идеология, която е в основата на съвременния тероризъм.

"10 Reasons Trump Should Not Strengthen U.S.-Saudi Ties" - By Medea Benjamin

http://www.informationclearinghouse.info/47070.htm

6. Друг изключително важен момент в световното развитие е срещата, която се състоя наскоро в Пекин, и бе посветена на развитието на Китайската инициатива "Един пояс, един път".

"China Widens its Silk Road to the World" - By Pepe Escobar

http://www.informationclearinghouse.info/47044.htm

Пред делегати от над 100 страни от Азия, Европа и Африка, президентът на Китай, Си Дзинпин, разви идеите си за икономическа интеграция на огромния земен остров, който представляват Азия, Европа и Африка. Тази среща беше игнорирана от болшинството страни на Европейския съюз и разбира се от послушна България, но не и от Гърция, Чехия, Сърбия и Турция. Китай предвижда да оползотвори повече от един трилион от доларовите си запаси, за да обедини в един общ икономически организъм 65% от земната площ, 60 % от населението и над 1/3 от икономиката на света. За целта се предвижда изграждането на гигантска по мащабите си инфраструктура от пътища, железопътни линии, нефтопроводи, газопроводи, електропроводи, електростанции и пристанища, които трябва да обединят в едно икономическо цяло огромните човешки и природни ресурси на Евразия.

България се намира на един от естествените маршрути на "Пътя на коприната", но както изглежда, благодарение на "мъдростта" на своите съвременни ръководители, ще успее да се размине с възможността да стане част от тази историческа инициатива, която би донесла инвестиции и поминък на народа. Впрочем българите са майстори да бягат от късмета си. Те успяха да се разминат с възможността да станат част от една от газовите магистрали към ЕС и да се поставят в енергийна зависимост от Турция, така че новият пирует на управляващите да избегнат "Пътя на коприната" няма да изисква някакви нови и невиждани умения от българските политици!

Чувствайки се икономически застрашена от експанзията на Китай, западната олигархия е възложила на Международната банка за развитие да разработи план за икономическо подпомагане на по-бедните и бедстващи държави по света. Средствата, предвидени за този план са ... 75 милиарда долара. Като се има предвид колко от тези долари ще отидат за заплати на различните високо платени съветници и контрактори, осигуряващи програмата, то за страните от предния фронт на нищетата няма да останат много. Според думите на Кристалина Георгиева, тя е човекът, който ще ръководи разработката на тази програма. За съжаление досегашните програми на Международната банка като правило са имали за цел преди всичко да обогатят глобалистичната финансова олигархия и рядко са носели нещо друго освен лишения на народите, които са били обект на помощта на банката. Кой знае, може би този път резултатите ще бъдат по-различни, но надали, защото "вълкът си мени козината, но не и нрава!".

Във всеки случай българските политици счетоха за разумно да не присъстват на срещата в Пекин. В края на краищата България е "залята от чужди инвестиции" и няма нужда от нови, особено ако за тях нямаме одобрението на началниците на Бойко от Брюксел! Робуването на отживяващите времето си модели на световната икономическа структура, базирани на така наречените "евроатлантически ценности", които се менят според нуждите на евроатлантическата финансова олигархия, няма да доведе страната до добър край!

7. България отново се сдоби с ново правителство, което е почти досущ като старото. Не мога да се въздържа да не препоръчам на читателите забележителните коментари по въпроса на Тони Филипов от reduta.bg:

http://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-8-12-%d0%bc%d0%b0%d0%b9/

Боже Господи, кога най-накрая в България ще се роди поне един държавник, а не само политици и при това все джуджета!?

Дилетант

Настаняване в Бъркли

Тери завърши гимназия с блестящи резултати на SAT-тестовете. Юлия много искаше той да отиде да учи в Харвард или MIT, но аз тайно се надявах (по чисто финансови съображения), че той няма да се хване на тази амбициозна въдица. Надеждите ми се оправдаха главно, защото за всеки университет, особено за по-известните, трябваше да се попълват огромни молби, които наподобяваха книги с по стотина страници. В допълнение трябваше да се пишат есета на тема "Моите цели в живота", "Защо искам да постъпя в Харвард?" или нещо в подобна насока. За парите, които струваше един семестър в тези светилища на познанието, дори не искам да споменавам, макар че по онова време те бяха два-три пъти по-ниски от цените в днешно време! След като Тери попълни молбата за University of California, която беше обща за всичките му филиали и подреди желанията си: Бъркли, Лос Анджелис, Ървайн, той реши, че е положил достатъчно усилия и трябва да се отдаде на живота преди да го понесе потока на житейските задължения и несгоди!

Приеха го и на трите места, но той разбира се избра Бъркли.

От университета започнаха да пристигат най-различни писма и съобщения, но ние оставихме той да си се оправя с тях, защото вече ставаше независим, а и рядко се вслушваше в нашите съвети.

По едно време стана дума къде ще живее и Тери ни обясни възможностите. Той бе избрал някакво ново общежитие, в което на всеки трима души се полагаше тристаен апартамент с обща кухня с баня и общ хол!? Всичко това струваше по около 800 долара на месец! Аз ахнах и си спомних моето общежитие в Ленинград, където по едно време живеех в една стая с още 9 юнака, но през по-голямата част от студентските си години прекарах в стая 101 с още трима студенти. Както се казва във вица: "Ово е стандард! ... и хвърляш!"

След избора си на "фантастично общежитие" Тери попълни една форма с предметите, които желаеше да изучава през първия семестър и след това го удари на живот.

Дойде септември и ние започнахме да се готвим за великото преселение. Тери беше кандърдисал и приятеля си Хуан, едно много способно по математика мексиканче, който по настояване на Тери също бе кандидатствал в Бъркли.

В уречения ден Хуан се появи с една скромна пътна чанта с дрехи и с велосипед. Тери пък беше напълнил камиона с електронна апаратура, куфар с дрехи, одеяла и чаршафи и един велосипед. Сместихме Хуан в каросерията при багажа, а ние тримата се натъпкахме в кабината заедно с кучето Нокси, едно шелти, което се беше свило на пода в краката ни.

Юлия, както ѝ е обичаят, първо потегли няколко сантиметра напред, за да ни върви, а след това се изтегли на улицата и заминахме по пътя, който през следващите 4.5 години щяхме многократно да изминаваме през почивни дни и празници.

Пътят от Фулъртън до Бъркли е малко повече от 400 мили (около 650 км). Изминахме го за 8 часа, защото трябваше да спираме по естествени нужди на Нокси, а и на нас, свързани главно с удовлетворяването на входно-изходни физиологически потребности, ако ми позволите да бъда по-дискретен.

В едно градче до Бъркли намерихме хотел, в който се настанихме заедно с Хуан и Нокси. За последния имаше малък проблем, тъй като имахме опасения, че в хотела не се допускат животни. За да избегнем риска от потенциална забрана, ние сложихме Нокси, въпреки отчаяната му съпротива, в една пътна чанта и така го внесохме в хотела. Оказа се, че това е най-лесната част от авантюрата, защото Нокси реши, че трябва да ни охранява и през нощта скачаше на крака и започваше да ръмжи щом някъде на етажа тропнеше врата или се зачуеха стъпки!

Тук е моментът да обясня, че ние с Юлия си бяхме взели една седмица отпуск и смятахме след настаняването на Тери и Хуан да направим една обиколка из Северна Калифорния: Напа Вали, Лунната долина (където е живял Джек Лондон) и изобщо други забележителности на този много красив район на Калифорния.

На следващия ден беше откриването на учебната година в университета. Рано сутринта ние нехайно пренесохме чантата с Нокси, който беше много умно животно и макар и да не говореше, по всичко личеше, че разбира, че трябва да мълчи, когато се намира в пътна чанта!

Отидохме пред фантастичното общежитие в университета. Юлия грабна една чанта с багаж, а Тери понесе телевизора и влязоха в рецепцията, за да вземат ключовете за апартамента! Аз останах да чакам в камиона с Нокси и Хуан. След около половин час Юлия се появи на входа със същата чанта, с която беше тръгнала, а след нея се материализира и Тери с възмутено лице и телевизор в ръце!

Следващият половин час беше посветен на препирня между Тери и Юлия по един въпрос, който отначало беше много неясен за мен, но в процеса на "дискусията" се изясни.

Оказа се, че по необясними причини, тристайният апартамент, в който Тери трябваше да се нанесе, се беше смалил до една малка стая с три легла и три малки бюрца. В стаята вече се бяха нанесли съквартирантите и бяха заели по-хубавите легла. За Тери беше останало леглото на втория етаж! При това леглото беше разположено изцяло до един огромен прозорец. Юлия беше категорично против Тери да спи на такова легло, тъй като, "ако се напиел, можел да падне през прозореца!". Да не говорим, че ако разтоварехме камиона, то багажът щеше да заеме останалото пространство в стаята, заедно с леглата и бюрцата! Интересното е, че след година-две Тери ни уведоми, че някакъв юнак наистина паднал през прозореца на общежитието, с апокрифната диагноза – препиване!

Юлия не можеше да се помири с факта, че Тери не беше си дал труда да разбере за каква точно квартира кандидатства, а Тери се кълнеше, че в буклета на общежитието се говорело наистина за апартаменти, каквито той ни ги беше описал. Аз лично подозирах, че апартаментите наистина съществуваха, но те бяха с по три стаи за по трима души, а останалите атрибути – кухничка, тоалетна с баня и хол – си бяха също налице.

Отправихме се към домакинството, където канцелирахме заявката за общежитието и си платихме неустойката от 250 долара!

Следващото мероприятие беше официалното откриване на учебната година. Ние с Юлия обаче вече имахме задача да търсим квартира на Тери, а както се оказа и на Хуан, който изобщо не беше помислил за квартира, а разчиташе да се оправя както може като член на малцинство в администрацията на университета.

Оставихме Тери и Хуан да се разправят с формалностите около започването на учебната година, а ние се юрнахме по квартирни агенции да търсим стая. Оказа се, че в деня на започването на учебната година търсенето на квартира е "гиблое дело". Навсякъде висяха табелки, че квартири няма или се приемаха заявки на дълги молби, където човек трябваше да си каже всичко, включително и каква е била "маслеността на майчиното му мляко"! Накратко бъдещите студенти обикновено пристигали месец-два по-рано в Бъркли, за да си намерят квартира, плащали си редовните два наема (първи и последен), както и депозит от един наем и след това си заминавали по живо, по здраво, за родните си места да изчакат започването на учебната година.

Скоро попаднахме на една агенция, която се управляваше от студенти. През всеки 30 минути на входа ѝ, на една дъска, се публикуваха списъци на квартири. Ние си разделихме работата, като аз и Нокси пазехме място пред едни телефонни кабини, а Юлия дебнеше списъците и щом излезеха, веднага преписваше няколко телефонни номера и тичаше при нас. Ние пък, когато наближеше времето за излизане на списъка, влизахме с Нокси в първата свободна кабина и се правехме, че говорим по телефона.

За съжаление телефоните, които се публикуваха, или не отговаряха, или имаше съобщения, че квартирата е вече заета, или пък телефонен секретар ни призоваваше да си кажем телефонния номер, за да ни се обадят по-късно. По онова време за мобилни телефони само се говореше и ги притежаваха някои адвокати, сейлсмени и по-заможните продавачи на наркотици, така че ние не можехме да удовлетворим подобно искане.

Изобщо успехът ни в търсенето на квартира беше нулев и след няколко часа напразни опити, ние отидохме на срещата с Тери.

Там ни чакаше ново разочарование. Оказа се, че когато Тери си заявил предметите, които иска да учи през първия семестър, той не дочел, че трябва да чака писмо, в което ще му се определи дата и час, когато трябва да се обади на автоматичната система, за да разбере дали е получил желаните предмети. В този момент той трябва да е готов с резервни желания, които да въведе на мястото на тези, които не са удовлетворени! Дали писмото е пристигнало или не в този момент беше безпредметно да се обсъжда, но фактът беше, че Тери не се обадил в уречените дата и час и по-тази причина не беше получил нито един час по нито един предмет! Подобно беше и положението с Хуан. Ние се ужасихме, но Тери ни успокои, че щял да "крашва" желаните предмети и ни разясни с няколко думи значението на този нов за нас термин. Ставаше дума да започне да посещава желаните лекции с надежда, че администрацията ще организира допълнителен курс по предмета, ако има много желаещи, или че някои студенти ще се откажат от курса и така ще се отворят допълнителни места в групата.

Отидохме отново в хотела и прекарахме още една нощ под бдителната охрана на Нокси. На другия ден Тери започна с процедурата по "крашване" на желаните курсове, а ние отново се понесохме с камиона по уличките на Бъркли и околните градчета в търсене на квартира. В по-далечните градчета квартири се намираха, но те бяха сравнително далече от университета и даже с велосипед щеше да е трудно да се посещават лекции и упражнения. Наемите бяха от 700 долара нагоре, но за нас това вече нямаше значение, тъй като алтернативата беше Тери да се върне във Фулъртън и да чака следващия семестър, ако това изобщо беше възможно?

Междувременно Юлия се сприятели със студентите на рецепцията в агенцията, която даваше най-големи надежди за успех в квартирната сага. Тя получи правото да преглежда списъка няколко минути преди да бъде публикуван на таблото и да си изважда най-перспективните квартири в Бъркли. В един момент даже имаше достъп до адресите преди дори те да бъдат включени в списъка. По този начин тя прихвана един адрес доста близо до университета и даже успя да предотврати появата му в списъка. Обадихме се по телефона и си определихме среща с менажера. Отидохме на срещата. Менажерът се оказа един голям, дебел негър. Той ни показа квартирата, която беше на партера на един нов блок. На прозорците имаше решетки, защото районът не беше от най-добрите. В момента апартаментчето се ремонтираше и щеше да бъде готово след два-три дни. Помолихме се на негъра да ни помогне да осигурим място на нашите хора да прекарат няколко дни, докато завърши ремонта. Той благосклонно ни показа една стая в блока, където Тери и Хуан можеха временно да се настанят, докато стане готово апартаментчето. Стаята нямаше прозорци, но това даже беше по-добре, защото прозорците ѝ щяха да гледат към задния двор, който изглеждаше като боклукчийница (кашони, останки от мебели, използвани спринцовки и други атрибути на наркоманията). Прозорци към него не биха допринесли с нищо за комфорта на нашите хора, а само биха представлявали опасност за спокойствието ни.

Тери беше започнал да има успехи с "крашването" и вече ходеше на лекции, макар и неофициално, но се надяваше до края на месеца да си уреди всички формалности. В края на краищата така и стана и за месец той успя да влезе във всички курсове, които си беше избрал.

Половината от нашата отпуска беше минала. Ние бяхме смъртно уморени от "почивката" и жадувахме да се приберем във Фулъртън, оставяйки мераците за Напа и Лунната долина за други, по-добри времена. Камионът също беше започнал да ни създава проблеми, тъй като дните бяха много горещи и по тесните улички на Бъркли и градчетата наоколо можеше да се кара само много бавно, с безбройни спирания и потегляния, което изглежда никак не се харесваше на петлитровия двигател и той започна да се съпротивлява чрез прегряване на необичайния режим на експлоатация.

Най-накрая разтоварихме багажа на студентите в стаичката, където щяха временно да се приютят. Апартаментчето беше почти готово. Качихме се на камиона. Нокси се разположи между нас на седалката. Простихме се със студентите и поехме с облекчение към Южна Калифорния.

Настаняването на Тери в Бъркли остана като един малък кошмар в нашия живот. В допълнение се оказа, че сме навъртели в телефонни разговори около 500 долара. Този път вината беше моя, защото не бях прочел текста с малки букви на договора с телефонната компания, от която бяхме получили телефонната карта. С нормалните букви се описваха удобствата, които предоставяше картата. Едно от тях беше, че сметката ще бъде част от телефонната ни сметка. Аз обаче, поради "душевната си простота и наивност", бях решил, че тарифите, по които се заплащат разговорите с картата, са като тези за разговорите от домашния ни телефон! "Да, ама не!" както се казва. Тарифите по картата били ... 3 долара за минута!? Очевидно за 3-4 дена търсене на квартира, бяхме успели да навъртим над сто минути!

Изобщо, след това злополучно пътуване до Бъркли, аз се заклех, че когато приемам някакъв договор ще се опитвам с всички сили да разбера всички условия и особено тези написани с малките букви!

Разказвач