Хаос и на хаоса хаос!

Днес, 29 юли, стана известно, че шефът на кабинета на Доналд Тръмп Reince Priebus, си е подал оставката или му е подадена оставката (тези неща винаги остават неясни за външния наблюдател). Че такава ще бъде съдбата на Прибус, можеше да се предположи, след като Ню Йорк Таймс публикува разговор между новия комуникационен директор на президента Тръмп, Антони Скарамучи и Райън Лиза (от Нюйоркър), където се цитират думите на Скарамучи по адрес на Прибус: “Reince is a fucking paranoid schizophrenic” и по адрес на Банон (главен стратег на Тръмп): “I’m not Steve Bannon, I’m not trying to suck my own cock”!?

Така приключват малко повече от 6 месеца от бурното президентство на Тръмп, изпълнено с обвинения и контраобвинения от всички срещу всички, от противоречиви заявления на парламентаристи, министри и най-вече на самия президент, който се намира под обсадата на неоконсерватори, неолиберали и разузнавателни служби, които използват Средствата за масова дезинформация (СМД) като таран, с който разрушават всеки опит на президента да създаде някаква видимост на работеща администрация.

Прибус, засега, е последната жертва от веригата неуспели политици в администрацията на Тръмп, но се очаква, че и Стивън Банон е на път да "изнесе вратата". Всред жертвите досега има: Съветник по националната сигурност, Директор на ФБР, Говорител на президента и още поне дузина други висши служители от президентската администрация. На мястото на Прибус е назначен генерал Джон Кели, който съвсем наскоро беше назначен за секретар по вътрешната сигурност. По този начин в непосредствена близост до президента се появи трети генерал, което като че ли оправдава намеците на преститутките от СМД, че Тръмп е в захлас от генералите! Всъщност, бързам да кажа, че според мен, намирайки се под обединената атака на демократи, част от републиканците и най-вече на тайните служби, Тръмп се опитва да намери опора в единствената мощна организация в САЩ, която досега не е изразила открито недоверие в правото му да управлява страната.

Проблемът не е обаче само в Тръмп. Републиканците, които сега владеят и двете камари на Конгреса на САЩ, се оказаха напълно неспособни да изпълнят заканата си, която лелеят почти от началото на президентството на Обама - да ликвидират така наречената Obamacare. Много наблюдатели поначало подозираха, че всички приказки на републиканците за замяна на здравната реформа на Обама с нещо прекрасно или поне по-добро се оказаха въздух под налягане. Опитите за отмяна на реформата или дори за промяната ѝ неизбежно се проваляха главно поради липса на необходимото мнозинство в Сената. Това според мен съвсем не е случайно. Работата е там, че реформата на Обама прави максималното възможно да впрегне държавата и частният осигурителен сектор във финансовия ярем, с който да изтегли здравеопазването от калта и да го направи достъпно за десетки милиони американци, които не са достатъчно бедни, за да разчитат изцяло на държавата, но и не са достатъчно богати, за да си купят медицински осигуровки на така наречения свободен пазар. Всякакви промени на системата въведена от Обама, целящи да намалят държавните субсидии в опита за регулиране на здравно-осигурителния пазар, неизбежно водят до отпадането на милиони хора от достъп до здравеопазването. От друга страна, осигурителните компании се опитват и успяват да откъснат все по-големи парчета от обществената мръвка, което също не може да бъде толерирано от държавата. С други думи, излиза че единствената алтернатива на системата за субсидирана частна здравно-осигурителна система, създадена от Обама, е напълно държавна осигурителна система или поне система, от която е изключен изцяло мотивът за печалба. В противен случай без здравни застраховки ще останат десетки милиони хора, голяма част от които ще бъдат от долните слоеве на средната класа. При това, от гледна точка на показателя цена/ефективност, американската здравна система продължава да е далеч по-назад от системите в развитите цивилизовани държави.

Може би за да демонстрират на американския народ, че все пак Конгресът е способен да взима някакви решения, членовете на Камарата на представителите и Сената се обединиха в невиждано мнозинство и приеха новия закон за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея, наречен "Countering Iran's Destabilising Activities Act of 2017". Законът е приет с 419:3 гласа в Камарата и 98:2 гласа в Сената! Всред важните елементи в него са:

1. Нови санкции срещу Русия заради намесата ѝ в изборите в САЩ, продължаващата ѝ намеса в Украйна и намесата ѝ в Сирия. Особено важен елемент е забраната за президента да отменя санкции срещу Русия без съгласието на Конгреса!

2. Нови санкции срещу Северна Корея в отговор на успехите ѝ в областта на развитието на ядреното и ракетното оръжие.

3. Нови санкции срещу Иран в нарушение на подписаното при Обама от САЩ и още пет световни сили споразумение за ограничение на ядрените разработки в Иран. Особено важна причина за новите санкции срещу Иран е и нейната намеса във войната в Сирия с оръжие и войници на страната на режима на Асад.

Особеното в новия закон е неговият подчертано екстратериториален характер, който се изразява в това, че САЩ демонстрират, че се считат в правото си да санкционират фирми на други държави, които по мнението на управляващите нарушават санкциите, приети от американския Конгрес! По този повод съюзниците на САЩ от ЕС изразиха голямо неудоволствие, тъй като според тях САЩ нямат право да диктуват на ЕС политика, особено в енергетиката, която очевидно цели да облагодетелства доставките от САЩ за Европа на газ и петрол.

Става дума най-вече за неудоволствието на САЩ от строежа на Северен поток 2 от Русия към Германия, който се строи от Газпром и редица големи европейски петролни компании. (Изглежда натискът на САЩ и ЕС върху България за прекратяването на строежа на Южен поток успя, но за Северен поток номерът май няма да мине! Това ми припомня "Животинската ферма" на Оруел, където: "Всички животни са равни, но някои са по равни от другите!")

Според Юнкер "Времето, когато САЩ са поставяли интересите си над интересите на Европа е отминало!" и че "Ако интересите на Европа не се вземат предвид, то ЕС е готов веднага да вземе съответните мерки буквално за броени дни!".

Външните министри на Франция и Германия веднага подкрепиха Юнкер. Немският външен министър заяви, че "американците нямат право да решават по какъв начин европейските компании ще си сътрудничат със трети страни, като например с руски енергийни компании!" Френският външен министър пък твърдо заяви, че "санкциите противоречат на международните закони поради техният екстратериториален характер!"

Очевидно Европа гледа на американските санкции като на средство, целящо да издигне икономическите интереси на САЩ над тези на Европа. По всичко личи, че васалите са недоволни от политиката на сюзерена и са готови за бунт!?

Междувременно Северна Корея извърши нов опит с ракета, която този път се е издигнала на 2300 км и е летяла цели 47 минути. Това вече поставя западното крайбрежие и дори централните щати на САЩ в обсега на севернокорейските ракети! Специалистите се надяват, че севернокорейците все още не са миниатюризирали в достатъчна степен ядрените си заряди, за да ги използват в междуконтиненталните си ракети и че все още крайните степени на ракетите им не са в състояние да издържат големите температури и вибрации при навлизане в атмосферата. За съжаление това са само надежди, а както изглежда никой не е напълно наясно докъде е стигнала Северна Корея в тези области?

В отговор на закона за новите санкции, Русия даде срок на САЩ до 1 септември да намали броя на дипломатическите си представители в страната и обяви, че отнема от Посолството на САЩ в Москва правото да ползва склад и вила в района на Москва. Не е изключено Путин да намали честотата на използване на термина "нашите американски партньори" в резултат на продължаващите агресивни действия на законодателите на САЩ спрямо Русия.

Иран обяви санкциите за незаконни и заяви, че си запазва правото да реагира по подходящ начин. Стремежът на Тръмп е да обяви, че Иран не спазва Договора за ограничаването на разработките в областта на ядрените изследвания. Целта е САЩ да получат повод за нов натиск срещу Иран, който те считат за основния враг на интересите на САЩ в района на Персийския залив. В тази връзка може да се очаква натиск от страна на САЩ за достъп на инспекторите по договора до всички военни инсталации на Иран под предлог, че в някои се водят тайни разработки на ядрено оръжие. Според Договора това е възможно само при наличие на доказателства, че подобни разработки се провеждат. По тази причина Тръмп е наредил на военните и тайните служби на всяка цена до октомври да му представят такива доказателства!?

По принцип президентът Тръмп може да наложи вето върху закона за санкциите, което елементарно ще бъде подавено от Конгреса поради огромното мнозинство, с което този закон е приет и от двете камари. Освен това СМД и враговете му моментално ще гракнат, че подобно решение само доказва, че Тръмп е агент на Путин!

Хаосът всред управляващите в САЩ обаче далеч не се изчерпва с казаното дотук.

В понеделник, на 24 юли, на аерогара Дълес беше арестуван при опит да избяга в Пакистан Имран Ауан, който до момента на ареста е работил в офиса на Деби Васерман Шулц. Той е обвинен в банкова измама във връзка с нелегални дарения на пари за Националния комитет на Демократическата партия на САЩ (DNC) от иракски бизнесмен.

Представителката в Конгреса от Флорида, Деби Васерман Шулц, е отправила заплахи към полицията за това, че при арестуването на сътрудника ѝ полицаите са конфискували компютъра на Шулц, който е бил у господин Ауан и за който той е знаел паролата!?! Оказва се, че съпругата и други членове на семейството на Ауан са работели като компютърни специалисти в офисите на редица законодатели от Демократическата партия!

"Watch; Wasserman Schultz Scandal Is Media's Russian Dream", Tucker Carlson - Video
http://www.informationclearinghouse.info/47535.htm 

За да не се чудят читателите защо описвам тази история, ще приложа малко повече информация за Деби Васерман Шулц.

От 2011 та до 2016 година Деби Васерман Шулц е председател на DNC. На 24 юли 2016 година тя обяви, че подава оставка във връзка с разкритията на Wikileaks на писма от електронната поща на DNC, от които става ясно, че Шулц и ръководството на DNC са направили всичко възможно да торпилират кандидатурата на Бърни Сандърс за президент на САЩ от Демократическата партия в полза на Хилари Клинтън! Това е именно аферата, с която започна така наречената Russiagate, която и до ден днешен преследва президента Доналд Тръмп и заплашва да провали управлението му!

Във връзка с аферата около сътрудника на госпожа Шулц, Доналд Тръмп се жалва в любимия си Туитър, че както изглежда много от сътрудниците на DNC са знаели паролите на принципалите си и за Путин съвсем не е било необходимо да нарежда на тайните руски служби да хакват компютърната система на DNC! Такова между другото е и твърдението на Асанж от Wikileaks и други хора, запознати с доставката на документите. Те твърдят, че информацията от системата на DNC е била извлечена от сътрудник на комитета на флашка и в такъв вид е била предадена за публикуване на Wikileaks. Следващата публикация:

"Intel Vets Challenge 'Russia Hack' Evidence" By VIPS
http://www.informationclearinghouse.info/47516.htm 

информира, че според специалисти, материалите на DNC не са били получени чрез хакване от руснаците или от други сили, а са били копирани с голяма скорост на флашка от сътрудник на DNC, който най-вероятно е бил възмутен от действията на членовете на комитета срещу Сандърс в полза на Хилари Клинтън.

Забележка. VIPS е акроним от Veteran Intelligence professional for Sanity.

Аз продължавам да съм скептично настроен по въпроса за активната намеса на руските тайни служби в американските избори. Разбира се службите и на двете страни активно се стараят да проникват в стратегически важни компютърни системи, както и незаконно да "съхраняват" огромни обеми документи, обменени по електронен път. В това отношение американците имат далеч по-големи възможности от руснаците главно поради факта, че голяма част от комуникациите на света минават през територии, които те лесно контролират.

За Русия изборите в САЩ не представляват особено важна стратегическа цел, тъй като в техните разбирания политиката главно се определя не от една или друга личност, а от влиянието на едни или други направления в политическия и икономическия истаблишмънт в една страна. Исторически погледнато американците са любителите на "смяна на режими" преди всичко чрез смяна на индивидуалното политическо ръководство в една страна. От тази гледна точка руснаците едва ли са разчитали, че Тръмп или Клинтън са от решително значение за външната политика на САЩ. Друг е въпросът обаче, ако се предизвика хаос и борба между различните течения в този истаблишмънт, което очевидно стана благодарение на утечка на негативна информация както от лагера на демократите, така и от лагера на републиканците. Не бива да забравяме, че подобни утечки винаги е имало, но те никога не са водели до такава непримирима конфронтация на политическите лагери в истаблишмънта, която да доведе до пълен хаос и парализа както в законодателната, така и в изпълнителната власт в САЩ.

Дилетант