Ватман за половин час

Отдавна не се бяхме виждали с Х и срещата ни предизвика неутолима жажда за приказки. Влязохме в най-близката кръчма и седнахме на една свободна маса. Започнахме един през друг да си разправяме кой къде е бил през годините и кой какво е видял. Поръчахме си по порция пържени картофи и по голяма наливна бира. Докато чакахме да ни сервират, най-важните етапи от живота ни откакто не се бяхме виждали, постепенно започнаха да се изчерпват. Разбра се, че всъщност всеки от нас неусетно, чрез клюки и слухове беше следил съдбата на другия и приказките само служеха да доизяснят едни или други обстоятелства от живота ни.

Картофите бяха доста вкусни, а бирата беше качествена, та в един момент решихме да повторим. Келнерката все подпитваше дали няма да си поръчаме нещо за хапване, но когато потретихме с бирите, тя реши, че сигурно ще я докараме до още бири, а накрая няма да се поскъпим и за по-сериозен бакшиш.

Не знам как започнахме да говорим за някогашните трамваи. За онези, които знаехме от детството си – с метални решетъчни портички вместо врати, които се затваряха с най-обикновени резета, та да не изпаднат пътниците от трамвая. Спомнихме си за непреодолимото желание да се качваме и слизаме в движение и за омагьосващата гледка към ватмана, който беше отделен от пътниците само от един параван от цветен плексиглас, обхванат от месингова рамка и закрепен към пода с няколко болта. Много смешна беше седалката на ватмана, която представляваше нещо подобно на велосипедна седалка, но малко по-голяма и закрепена на здрава месингова или желязна тръба към пода също с няколко болта. Омагьосващото във ватмана беше как той само с една ръчка, подобна на манивела, която въртейки по или срещу часовниковата стрелка ускоряваше и забавяше трамвая! Манивелата имаше едно неутрално положение, когато сочеше напред или назад (вече не си спомняхме), при което трамваят не се движеше. Ако манивелата се завъртеше вляво или вдясно от това положение, трамваят се движеше напред или назад, което преди да тръгнем на училище и да започнем да учим за електродвигатели, ни изглеждаше много магическа дейност! Ватманът имаше и още една ръчка, по-малка на размер, която според мен командваше спирачките или нещо подобно, но по нашите спомени беше свързано с внезапното спиране на трамвая, когато това се наложеше.

В един момент, когато вече приключвахме третата халба бира и аз нервно мърдах с крака, защото изпитвах все по-непреодолимото и непреодолимо желание да посетя тоалетната и да се освободя доколкото е възможно от погълнатата течност, Х изведнъж замълча и се пренесе изцяло в миналото. Използвах момента и му казах, че ще посетя тоалетната, докато той подреди мислите си, защото чувствах, че има да ми каже някаква съкровена тайна.

Станах и постоях хванат здраво за облегалката на стола, за да се стабилизирам във вертикално положение. След това се огледах внимателно, за да начертая в леко замаяната си глава бъдещия курс и със голяма съсредоточеност се устремих към тоалетната.

След две-три минути се върнах с дълбоко облекчено тяло и душа, и заех мястото си на масата. Колегата Х седеше замислен и като че ли беше забравил за мен. Изкашлях се внимателно и той се сепна. Погледна ме и се усмихна заговорнически.

– Ще ти разкажа една история, която не съм разказвал на никого досега! Свързана е с трамваите, та рекох, че ще е доста уместна за случая. Освен това мисля, че вече отдавна е безопасно да я разкажа...! – гласът му някак заглъхна в миналото и аз се уплаших, че е премислил, но той отново се оживи и заразказва:

„Вече не си спомням преди колко години беше, но тогава още учех в университета. Спомням си много добре, че датата беше 31 декември. Отидох у един приятел да посрещаме Нова година. Той живееше някъде в Дианабад, но днес по никакъв начин не мога да намеря мястото, защото той тогава живееше в някаква къща, която сигурно отдавна я няма и на нейно място се мъдрят жилищни блокове.

Бяхме четирима: той, приятелката му, една нейна приятелка и аз. Момичетата бяха приготвили най-различни лакомства: сърмички, пържолки, баница и други подобни сладуранчета. Имаше домашна ракия и прилично вино. Въобще всичко си беше както трябва и ние се отдадохме на ядене и пиене, гледайки новогодишната програма на телевизията.

Отначало разговорът вървеше някак тегаво, но алкохолът и добрата храна постепенно разбиха ледовете и обстановката стана интимна и приятна. Приказвахме си за какво ли не, а по едно време даже и потанцувахме.

Към два часа през нощта на мен страшно ми се приспа и след кратки колебания аз реших да си тръгна. Спомените се бяха поизчерпили, разговорите вече приключваха и често се възцаряваха все по-продължителни и продължителни паузи. Мен непрекъснато ме избиваше на прозявка и най-накрая аз обявих, че си тръгвам. Всички гракнаха срещу мен, че развалям компанията, но гласовете им звучаха малко неубедително и си личеше, че бяха доволни, дето някой друг бе поел отговорността за приключването на празненството.

След кратък прощален тост, аз се облякох, надянах ръкавиците и излязох навън. Валеше сняг, като че ли някой беше разпорил възглавница с пух и я изсипваше, без много да му мисли, над града. Земята вече беше покрита с десетина сантиметра сняг и имах чувството, че всяка минута се добавяше още поне по сантиметър. Не духаше никакъв вятър, само снежинките падаха меко и тихо на земята. Редките улични лампи се виждаха като светли кълба, висящи някъде високо над земята.

Дочух дрънкането на трамвай и се забързах към най-близката спирка. Последните метри даже тичах и успях да се мушна в затоплената мотриса преди да се затворят вратите. Бях сам. Нямаше други пътници.

Трамваят потегли и след малко спря на последната спирка. Ватманът слезе от предната врата и влезе в малката остъклена диспечерска будка, където седна на един стол и дежурната му колежка му наля нещо в една чаена чаша и двамата се закротиха в спокоен разговор.

Ватманът беше оставил предната врата отворена и аз почувствах освежителната струя от хладен въздух, миришещ на пресен сняг, да изпълва мотрисата. Това ме освежи и внезапно нещо щракна в главата ми. Станах и пристъпих към ватманската кабина. Погледнах през отворената врата и видях вълшебната "манивела", на която трамваят се подчиняваше безпрекословно. В мен се събуди пакостникът и аз погледнах към диспечерската будка. Ватманът и колежката му си приказваха оживено и се смееха. Надигаха чаените чаши и кой знае защо се чукаха като за наздравица!? Пред манивелата имаше и някакво табло с няколко ключета и лампички. Понапрегнах се малко и въпреки, че надписите на ключетата бяха полуизтрити, видях кои бяха за вратите. Вече бях изгубил контрол над себе си. Влязох в кабината, затворих външната врата на мотрисата, хванах здраво манивелата и леко я помръднах. Трамваят послушно се поклати и бавно потегли напред. Хвърлих поглед към диспечерската. Там продължаваха да си приказват и да се чукат с чаените чаши. Завъртях още малко манивелата и трамваят се забърза по кривата на завоя. Хвърлих последен поглед към диспечерската. Там вече се бяха усетили и в огледалото видях две изумени лица с леко отворени уста, които следяха трамвая с широко отворени очи! Никога няма да забравя изумлението на тези хора, които сигурно се чудеха дали не сънуват!?

Завъртях още малко манивелата и трамваят весело препусна по заснежената линия. Наоколо нямаше жив човек, а на мен ми беше леко и весело!

На първата спирка нямаше жива душа и аз прелетях без да намалявам. По-нататък навлязох сред гората и весело си затананиках, като внимавах напред да не се появи някакво препятствие. На следващата спирка чакаха четирима души. Когато ги наближих, те се размърдаха и се приготвиха да се устремят към вратите. Изненадата им нямаше край, когато трамваят, без да намалява, премина край тях. Аз им махнах приятелски с ръка и си представих думите, с които ме изпратиха!

Скоро завих през горичката под семинарията. Още от дете знаех, че там линията не е много хубава и затова понамалих. На спирката в горичката също нямаше чакащи пътници. Аз продължих с още по-намалена скорост. Скоро трамваят щеше да излезе на площад Йорданка Николова. Изведнъж ме обзе страх! Спомних си, че всъщност съм откраднал трамвая, да не говорим за това, че нямах права да управлявам подобно превозно средство!

Дръпнах спирачката и трамваят за малко да се обърне на завоя. Слава Богу, че се удържа на линията! Спрях всред дърветата, на стотина метра от площадчето. Внезапно ме обля студена пот, като си помислих какво съм направил!? Отворих вратите на мотрисата и изскочих от нея в снега. Побягнах без да мисля през гората. Спъвах се в корени и храсти. Отгоре ми, от клоните на дърветата, се изсипваха шепи сняг, но аз не обръщах никакво внимание и панически бягах през гората. Излязох на улицата, която слизаше от семинарията към Драган Цанков. Спрях се да си поема дъх и да помисля какво да правя по-нататък. Обърнах се назад, за да видя дали някой не ме преследва. Нямаше никой, но бягайки през гората бях оставил следа, като че ли беше преминал глиган! Помислих си, че като намерят трамвая, а това сигурно щеше да стане скоро, можеха да ме проследят по следите в снега. Обзе ме дивашки страх! Снегът навсякъде беше чист и равен и аз си помислих, че няма начин да не ме проследят. В този момент по улицата мина една кола и остави коловози в чистия сняг. Огледах се и се ослушах. Не се виждаше никой и не се чуваше нищо. Само дишането ми гърмеше в ушите. Скочих в коловоза на отминалата кола и се затичах по него. Скоро излязох на Драган Цанков и там имаше по широки следи от минали коли. Повървях още малко по пустата улица и когато дойдох до Граф Игнатиев, видях, че по тротоарите редките пешеходци бяха направили снежни пътеки. Тръгнах към Патриарха, а след това свих по него и забързах към къщи. По улиците минаваха редки пешеходци и аз се поуспокоих, че вече ще бъде невъзможно да ме проследят по следите в снега. Минах по доста заобиколен път до къщи. По едно време, някъде далече, се зачу полицейска сирена, от която ме побиха тръпки, но си помислих, че е абсурдно да ме проследят, а вероятността някой да ме е видял и да ме е познал е нищожна.

Следващите няколко дни не излизах от къщи. Изядох всичко каквото намерих в хладилника. Слушах денем и нощем радиото, но не чух нищо за откраднат трамвай. Премислях отново и отново всички криминални истории, за които бях чел, като се съсредоточавах на следите, оставени от престъпниците и разсъжденията на следователите, които бяха разкрили престъпленията. Стараех се да се самоубедя, че следите, които съм оставил са толкова малко, че би било чудо, да ме открият. Даже отпечатъци на пръсти не бях оставил в трамвая, защото през цялото време бях с ръкавици. Ватманът едва ли бе видял добре лицето ми, но въпреки това дълго време избягвах да пътувам по трамвайната линия, където бях извършил пакостната си постъпка. Най-накрая се поуспокоих и отидох да си купя хляб, кашкавал и други продукти. Никой не ми обръщаше внимание и постепенно се успокоих.“

Слушах Х с голям интерес. Когато свърши, помълчахме и аз го попитах дали някога е чул нещо за откраднатия трамвай? Той ми каза, че никога нищо не е чул. Аз също не бях чул нищо, но в това нямаше нищо странно. Такива бяха времената тогава, че за подобни неща не се говореше!

Разказвач

Маратон за Хегемон

Наскоро в "Ню Йорк Таймс" бе публикувана статия от три части, посветени на възхода на Китай от изостанала, изолирана и разкъсвана от политически борби и експерименти държава, във втората (засега) индустриална сила в света.

"How did an isolated backwater defy Western expectations to become an economic and political superpower?"

(Как тази изолирана и изостанала страна опроверга очакванията на Запада и се превърна в в икономическа суперсила?)

Част първа - "The Land That Failed to Fail"

(Страната, която измами очакванията и не се провали)

https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/18/world/asia/china-rules.html?nl=top-storiesnlid=16863361riesref=headline

Част втора - "How China’s Rulers Control Society: Opportunity, Nationalism, Fear"

(Как управниците на Китай контролират обществото: възможности за успех, национализъм, страх?)

https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/25/world/asia/china-freedoms-control.html?emc=edit_mbe_20181127nl=morning-briefing-europenlid=1686336120181127te=1

Част трета - "Money and Muscle Pave China’s Way to Global Power"

(Парите и силата прокарват пътя на Китай към световно господство.)

https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/25/world/asia/china-world-power.html?emc=edit_mbe_20181127nl=morning-briefing-europenlid=1686336120181127te=1

Статията започва с описанието на срещата на млади икономисти в Моганшан, планински курорт недалеч от Шанхай, скоро след смъртта на Мао. Темата на дискусиите е "Как Китай може да настигне Запада?", а годината е 1984. По онова време три четвърти от населението на Китай живее в абсолютна бедност и мизерия. Участниците в симпозиума се чудят как да събудят огромния човешки потенциал на Китай без да сринат икономиката и без да предизвикат гнева на партийните и държавни идеолози и бюрократи?

Една нощ те достигат до решението, че на работниците и селяните в държавните индустриални и селскостопански предприятия трябва да бъде разрешено, след като постигнат заплануваните от бюрократите показатели да имат правото, каквото могат да произведат в повече, да го продават на когото искат и по каквито цени се договорят!

Слушайки дискусията на младите икономисти, младият партиен функционер Шу Джинг, който не е икономист, крои планове как може да се реализират тези идеи, без да възбудят гнева и противодействието на старите партийни и държавни бюрократи?

Днес са изминали толкова години от времето на онзи симпозиум, който поставя началото на невероятния и непрекъснат възход на милиардния народ по пътя на икономическия прогрес и благоденствието, който няма паралел в човешката история. Днес Китай е на първо място в света по собственици на жилища, потребители на интернет, студенти, производство на автомобили, производство на генератори за "зелена" електрическа енергия, дължина на скоростни железници и магистрали. Китай вече конкурира успешно Запада по научни публикации и патенти, телекомуникация и научни разработки. Твърди се, че само един процент от населението му все още живее в екстремална бедност, нещо с което могат да се похвалят малко страни по света.

Втората част на статията е посветена на изключителния подем на инициативата на стотиците милиони китайци да се образоват и да се реализират в бизнеса, науката и управлението на държавата, както и на методите, с които комунистическата партия контролира живота на хората и редица аспекти на социалните, икономическите и политическите отношения.

Третата част на статията описва глобалната икономическа и технологична експанзия на Китай. Отделено е внимание на срещата на министър-председателя на Китай с ръководителите на 16-те държави от Централна и Източна Европа в София, на строителството от китайците на новата столица на Египет, на инфраструктурните проекти на Китай в рамките на новия "път на коприната", на инфраструктурните проекти в Африка и Латинска Америка, с които Китай се стреми да си осигури достъп до природните ресурси на тези континенти и т. н.

От 70-те години на миналия век до сега 8 американски президенти са изхождали от "каноничната истина на съвременния прогрес", според която просперитетът ще накара китайския народ да поиска и да наложи демократична промяна в тоталитарната политическа система или тоталитарната политическа система ще задуши необходимите за прогреса инициатива и енергия на народа и по този начин ще задуши и икономическото развитие на страната. С други думи развитието на съвременната икономика неизбежно изисква демокрация и плурализъм по американски образец!?

В това отношение е показателен примера на редица държави от югоизточна Азия като Япония, Тайван, Сингапур и Южна Корея, които наистина започнаха икономическото си развитие като тоталитарни държави, но които в един момент поеха курс към демократично развитие и се превърнаха в съвременни демокрации. Това успокояваше мозъчните тръстове на САЩ, че и Китай неизбежно ще мине по същия път, като при това осигуряваше на управляващите в САЩ сериозен противовес на СССР по времето на Студената война.

Забележка. На мен не ми е известна в днешните времена страна, която да се е развила от най-ниско икономическо ниво до нивото на развита икономика в рамките на демократично управление.

Оказа се обаче, че мозъчните тръстове не разпознаха в събитията на площада Тянънмън през 1989 разликата между чисто националистическите тоталитарни режими от началото на възхода на Азиатските тигри и тоталитарния режим в Китай, базиращ се на марксистката идеология, но приспособена към историческия опит на хилядолетната китайска държава, идеология, която философите на неоконсерватизма и неолиберализма считаха за безнадеждно остаряла, неподлежаща на развитие и несъстоятелна за съвременния свят.

Китайските ръководители отново и отново измамиха очакванията на западните идеолози, като прегърнаха редица принципи на капитализма, продължавайки да се считат за последователи на Маркс. Те използваха репресивния апарат на тоталитарната държава, за да потиснат недоволството на широките трудови маси, като в същото време намериха начин да стимулират творческите им възможности и инициатива. Като правило те успяваха да избегнат войни и драстични прояви на вътрешна репресия (с малки изключения), като осигуриха повече от 40 години непрекъснат икономически растеж, опровергавайки всякакви предсказания за погром и упадък!

Особено полезен за китайските ръководители беше трагичният експеримент с реформите в СССР в края на 80-те и началото на 90-те години. От тях те си извадиха два урока. Първият е, че системата се нуждае от реформа и модернизация, а вторият е, че реформата и модернизацията не бива да поставят под съмнение ръководната роля на Китайската комунистическа партия (ККП). Китайските ръководители намериха начин да извършат необходимите икономически реформи, без да поставят под съмнение ръководната роля на партията, като отприщиха таланта и амбициите на милиардния китайски народ, насочвайки ги в руслото на икономическото развитие за личното благоденствие на всеки един китаец в рамките на благоденствието и просперитета на китайската нация и държава! Струва ми се, че те успяха да се справят с тази гигантска задача само благодарение на огромната историческа традиция и колективен опит на хилядолетното развитие на китайската цивилизация.

Точно когато се канех да приключвам този материал и да го публикувам в блога си, случайно чух коментар за една книга, за която коментаторът твърдеше, че е нещо като настолна книга на Доналд Тръмп! Книгата е озаглавена:

"The hundred-year marathon: China's secret strategy to replace America as the global superpower."

(Стогодишен маратон: Тайната стратегия на Китай да замени САЩ като глобална суперсила)

Автор на книгата е Майкъл Пилсбъри (Michael Pillsbury), който в течение на десетилетия е заемал високи консултантски позиции в ЦРУ, в Пентагона и в Съвета за национална сигурност на САЩ като специалист по Китай. В тази книга, използвайки дълбоките си познания по история на Китай, наблюденията си при многобройни пътувания в Китай, контактите си с висши китайски чиновници (включително и такива, потърсили политическо убежище в САЩ), Пилсбъри защищава тезата, че още от победата на ККП през 1949 година нейните ръководители, начело с Мао Цзе Дун, си поставят задачата в следващите 100 години да издигнат Китай от позорното ѝ положение на полуколония на Запада (САЩ, Япония и Западна Европа) в световен хегемон, какъвто, според техните разбирания, Китай е бил в течение на хилядолетия до позорното ѝ поробване от Великобритания и останалите световни имперски сили в началото на XIX век.

Пилсбъри разглежда подробно един много стар, но изключително важен период в развитието на Китай, който продължава от 771 до 221 години преди новата ера. Тези 500 години са известни като периода на "воюващите кралства". В началото на този период Китай е разделен на десетки воюващи помежду си държави, а в края му династията Чин успява да победи всички кралства и обединява Китай под своята власт, създавайки "Поднебесната империя". Този период е описан и анализиран подробно във военната историография на Китай (известната книга по военна стратегия на Сан Су) и поуките от него са послужили за основа на държавнообразуващата философия на Китай (Конфуцианството) през целия следващ период на съществуване на Китайската империя.

Първоначалните опити на режима на Мао да започне марша на Китай към хегемонно положение в света се увенчава с редица поражения: "Великият скок", "Културната революция" и т. н.

В края на управлението на Мао, страхувайки се от господството на СССР, китайското ръководство решава да потърси съдействието на САЩ, намеквайки на сътрудници в администрацията на президента Никсън за готовността си за политическо, военно и икономическо сътрудничество, насочено срещу СССР.

Забележка. Пилсбъри разказва в книгата си, че по онова време той е работил в апарата на Генералния секретар на ООН и е имал колеги руснаци, които като него са работели и за съответните национални секретни служби. Тези негови колеги в разговори са го предупреждавали, че в случая Китай има намерение да използва САЩ за икономическите си и военни интереси, но Пилсбъри е смятал, че руснаците просто искат да предотвратят сближаването между САЩ и Китай.

Стратегическата идея на китайското ръководство е била да използва технологичното, индустриалното, научното и управленческо превъзходство и опит на САЩ за бързо преодоляване на икономическата изостаналост на Китай, като в замяна Китай да се превърне в съюзник на САЩ срещу СССР. Китай доставя на САЩ за целите на войните в Афганистан и Ангола оръжие за милиарди долари, като през цялото време демонстрира нуждите си от помощ и съдействие от страна на САЩ и Запада за развитие на собствената си икономика. Стратегията на Китай в стремежа му да измами САЩ за истинските си цели се базира според Пилсбъри на следните 9 поуки, извлечени от историята от периода на "Воюващите кралства":

1. Предизвикай необоснована самоувереност у опонента си, за да не възбудиш подозренията му.

2. Манипулирай съветниците на опонента си.

3. Бъди търпелив за десетилетия или повече, за да победиш.

4. Открадни идеите и технологичните постижения на опонента си за постигане на стратегическите си цели.

5. Военната мощ не е критически фактор за достигане на победа в продължително съревнование.

6. Очаквай, че хегемонът ще предприеме екстремални, дори необмислени действия, за да съхрани господстващото си положение.

7. Никога не изпускай от вниманието си "Шъ" (става дума за необходимостта да се внимава за настъпването на благоприятното за атака съотношение на силите и да не се пропускат стратегическите и тактически изгоди в момента на крайната конфронтация).

8. Избери си и използвай правилни мерки, по които да оценяваш статута си по отношение на своите потенциални противници.

9. Винаги бъди нащрек, за да избегнеш обкръжение или измама от останалите противници.

Ако любознателният читател се замисли над мъдростта на горните девет поуки, извадени от събития и станали преди повече от 2200 години и прецизността, с която те са приложени от китайците в днешно време, то той не може да не оцени високо ползата от историческия опит, когато хората си направят труда да го изучат.

Особен интерес у мен предизвика описанието на Пилсбъри за анализите на Китайската икономика, извършени от "Световната банка" (СБ) през периода 1983-1985 години и препоръките, които тя дава на китайското ръководство за бъдещото направление на развитие на страната. По този въпрос бях слушал да се изказва професор Иво Христов, но някак си не можех да повярвам в предполагаемото двуличие на тази международна организация, проявено в услуга на определени политически интереси.

През 1985 година СБ, в конфиденциален материал до китайското правителство, отбелязва, че Китай може да достигне равнището на развитите западни държави към 2050 година, като това ще изисква изключително висок темп на годишен растеж от 5.5%. До този момент подобен успех е имала само Япония, за която се счита, че е започнала развитието си приблизително от нивото на Китай през 80-те години! За достигането на тази цел СБ предлага определена стратегия на развитие, която частично е била използвана и в други случаи.

Отбелязвайки изключително високото ниво на спестяванията на населението, при прилагане на най-новите технологични и научни достижения с цел повишаване на производителността на труда и ограничаване на ръста на населението, така поставената цел за достигане на нивото на Запада и САЩ през 2050 година, по преценката на СБ, е достижима!

За достигане на поставената цел СБ предлага шест подхода, които се запазват в тайна, тъй като банката ПРЕПОРЪЧВА на Китай ДА ЗАПАЗИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА НА СТОПАНСТВОТО СИ и НЕ ПРЕПОРЪЧВА ПРЕУСТРОЙСТВОТО МУ В ТАКОВА С ПАЗАРНА СТРУКТУРА!?

1. За следващите две десетилетия СБ препоръчва на Китай да промени структурата на износа си и да го ориентира към износ на индустриални стоки и то по възможност на такива от високотехнологични отрасли.

2. Банката препоръчва на китайското ръководство през следващите години да не се ориентира към чуждестранни заеми, а да разчита преди всичко на големите спестявания на китайския народ и изобщо на вътрешни финансови ресурси.

3. Чуждестранни капитали да се използват само за развитие и внедряване на модерни и високо технологични отрасли и производства, както и на съвременни методи на управление.

4. Чуждестранните инвестиции и съвместните модерни предприятия и производства да се разпространяват и извън специалните икономически зони, колкото се може по-широко из районите на страната.

5. Китай постепенно да ликвидира външнотърговските си фирми и да разреши на отделните държавни индустриални фирми да излязат самостоятелно на външния пазар.

6. Общата препоръка на СБ е Китай да усъвършенства непрекъснато структурата и връзките на отделните предприятия и фирми, за да бъдат те в постоянно съответствие с изискванията на вътрешната икономика и световния пазар.

Важна роля за съвета на СБ към Китайското ръководство в полза на запазването на социалистическия характер и структура на неговата икономика е изиграла и оценката на СБ за общата стойност на китайската индустрия по онова време. Световната банка изчислява, че стойността на китайската икономика е около 2 трилиона йоана, а спестяванията на китайците са били само 1 трилион йоана. С други думи Китай се е нуждаел от още един трилион йоана, за да може да бъде приватизирана икономиката му от вътрешни ресурси, а не от външни финансови интереси!

Забележка. Само след пет-шест години Западът дава напълно противоположни съвети на СССР и социалистическите страни за пътя на реформиране на техните икономики!? Оставям на любознателния и умен читател сам да намери причините за тази на пръв поглед шизофренична постъпка на западните икономисти! За илюстрация обаче на резултатите от препоръките на западните икономисти у нас ще препоръчам на читателите една статия от Веселина Седларска в "reduta.bg", която тези дни ми препоръча един добър приятел:

"Тревата след Баневи"

https://www.reduta.bg/%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8/

Китай в редица аспекти следва пътя на Южна Корея и Япония, като създава "национални шампиони" – огромни държавни фирми, които трябва да развиват жизнено важни за страната направления. В тази насока СБ подпомага особено грижливо китайското ръководство със съвети. На практика всичките 100 най-големи китайски корпорации са държавни "национални шампиони" и се грижат за осигуряването на държавната политика в развитието на съответните области и отрасли на икономиката на страната. Те осигуряват и достъпа на китайската индустрия до най-новите научни и технологични открития в света. Китайската държава субсидира тези и редица други частни и смесени предприятия с капитали, земя за развитие на инфраструктурата им, нови технологии и изобретения разработени в държавните институти или откраднати от разузнавателните органи на армията и силите на безопасността.

На върха на цялата командна структура на китайската икономика се намира National Development and Reform Comission (NDRC), която има на разположение огромни средства и други ресурси за влияние върху икономическото поведение на националните шампиони и останалите влиятелни участници в икономическото развитие на Китай.

Един от важните аспекти на икономическата политика на китайското ръководство е, че достъпът на американските и изобщо на фирмите от икономически развитите държави до огромния китайски производствен и потребителски ресурс се осигурява само при условие, че те споделят технологичните и организационни аспекти на своя бизнес с китайските си партньори, което осигурява на последните достъп до най-модерните технологии и научни достижения в света!

Моето впечатление е, че през последните години истаблишмънта в САЩ осъзна историческата си грешка за тясно икономическо партньорство с Китай и панически търси решения за осигуряване в бъдещето на позициите си на световен икономически хегемон. Причината за тази фатална историческа грешка трябва да се търси в специфичния за англосаксонците расизъм и етноцентризъм, под влиянието на които те гледат отвисоко на всички останали народи, подценявайки техните възможности за творческа дейност и интелектуален прогрес. Осъществили преди повече от 150 години деморализираща победа над великата китайска империя, англосаксонците не могат да допуснат, че китайците изобщо имат потенциала да се изправят отново на крака!

Струва ми се, че китайското ръководство в лицето на Си Дзинпин, преждевременно и лекомислено, в нарушение на редица от деветте принципа изброени по-горе, обяви открито програмата "Made in China 2025", целта на която е Китай да стане технологически независим от САЩ в областта на електрониката и изобщо на "високите технологии" до 2025 година. Напоследък тази тема изчезна напълно от изявленията на китайските ръководители, но вредата така или иначе е нанесена. Тези амбиции на китайските ръководители поляха като студен душ истаблишмънта в САЩ, част от който считаше, че Китай е силно зависим от американското "know how" и по тази причина винаги ще остане като производствен придатък на американската икономика. В книгата си Пилсбъри прави следните препоръки към истаблишмънта в САЩ за преодоляване на тази грешка:

1. Идентифицирай проблема. Не допускай да виждаш нещата такива каквито не са и каквито иска да ти ги представи опонента.

2. Грижи се да запазиш своите предимства.

3. Измервай конкурентоспособността си – всяка година китайците оценяват своята конкурентоспособност по отношение на САЩ. Защо САЩ не правят същото?

4. Разработи стратегия за запазване и увеличаване на конкурентоспособността си.

5. Създай консенсус у дома.

Днес САЩ определено поема пътя на активна съпротива на икономическия модел на развитие на Китай. Интересно е да се види дали ръководителите на Китай ще съумеят да продължат възхода на страната си и на социалната система, която те твърдят, че развиват, в режим на активна съпротива на САЩ и може би на досегашните съюзници на САЩ.

Търговската война, която Тръмп започна срещу Китай, говори за активна съпротива срещу икономическия прогрес на Китай в стремежа му да замени САЩ като световен хегемон. През последните години Китай пое път към намаляването на зависимостта си от търговията със САЩ и към увеличаване на ролята на вътрешния си пазар за осигуряване на стабилността на икономическия си растеж. Китайското правителство започна активно да използва огромните натрупвания от американски ценни книжа, получени в резултат на положителния търговски баланс на страната със САЩ, за инфраструктурни и други инвестиции по целия свят, с което цели да увеличи влиянието на Китай върху развиващите се страни, като едновременно с това парира бъдещи опити на САЩ да прекъснат връзките на Китай с икономиката на останалите страни в Азия, Африка, Европа и Латинска Америка с помощта на военното си сухопътно и морско превъзходство. Временната забрана за доставка на микропроцесори и други електронни чипове за ZTE поради "нарушенията на санкциите на САЩ срещу Иран" и ареста на финансовия директор на Хуауей и дъщеря на основателя и президент на фирмата Менг Уанзу в Канада също по обвинения за нарушаване на санкциите на САЩ срещу Иран от Хуауей са само малки примери в предстоящата титаническа битка за позицията на икономически хегемон в света.

Моето мнение е, че САЩ доста късно се усетиха за истинската икономическа политика за развитие провеждана от Китай. САЩ допуснаха деиндустриализацията на страната да продължи повече от едно поколение. Основният проблем в това е, че страната загуби континуитета в поколенията на средната техническа интелигенция – хората, които са необходими, за да оживее всяко едно ново устройство или машина. Тези хора не се възпитават в университетите, а от по-възрастните и опитни майстори и специалисти на работните им места.

Друг проблем на реакцията на САЩ е, че те прекалено много разчитат на военното си превъзходство в световен мащаб. В тази връзка искам да припомня точка пет от принципите, залегнали в основата на китайската стратегия в "Маратона за Хегемон":

"5. Военната мощ не е критически фактор за достигане на победа в продължително съревнование."

Западът винаги е разчитал на военна сила в борбата за световно господство. "Поднебесната империя" е господствала над източна Азия благодарение на икономическото си и културно превъзходство над околните държави. С други думи основният въпрос е дали Китай е преминал прага на научната си, технологична и производствена база, отвъд който търговската му изолация е невъзможна и нецелесъобразна, като минимум – за съюзниците на САЩ, а в края на краищата и за самите Съединени щати!?

Дилетант

"Царят е гол" обяви ... президентът Тръмп!

Ние всички знаем за "евроатлантическите ценности", какви са те и колко щастливо ще бъде човечеството, ако всички повярват в тях и започнат да ги съблюдават! Народите от двете страни на Северния Атлантически океан са поборници за тези ценности, а най-големите поборници разбира се са избраните правителства, президенти и министър-председатели на тези народи. Една от тези ценности провъзгласява, че всеки човешки живот е свещен и неприкосновен... докато някой с власт не реши да го отнеме!

Забележка. Текстът след многоточието в последното изречение по-горе добавих за пълнота и съответствие с действителността. През последните петнадесетина години в редица страни по света хиляди хора (деца, жени и мъже) са избивани ежегодно със самолети и безпилотни средства, управлявани от безстрашните "рицари на демокрацията" без съд и присъда, просто защото имат нещастието да живеят на места, определени като полесражения на "безкрайната война на терора".

Всички, които четат блога ми (има и такива), знаят за убийството на Хашоги, което беше извършено в Истанбул по нареждане на престолонаследника на Саудитска Арабия, тази крепост на хуманизма, Мохамед бин Султан, наричан гальовно от почитателите му около Северния Атлантик, МБС!

Във вторник, 20 ноември, президентът на САЩ Тръмп, който по дефиниция би трябвало да е най-големия "протектор" на атлантическите ценности, излезе с декларация по повод на това гнусно убийство. До този съдбоносен момент той твърдеше, че очаква да чуе мнението на тайните служби на САЩ по въпроса, за да не се окаже, че е обидил някой от приятелите на САЩ и семейството си в Рияд. Разбира се никой не се съмняваше, че убийството на един толкова известен журналист в абсолютната монархия Саудитска Арабия не може да бъде извършено без изричното нареждане на МБС, но Тръмп се чудеше как да се измъкне от деликатната ситуация.

Лично на мен ми беше много любопитно как ще се измъкне Тръмп от неудобната ситуация? От една страна Западните демокрации следят със зорко око съдбата на всеки журналист, особено в страните извън Атлантическото съобщество. От друга страна обаче Саудитска Арабия е стратегически партньор на САЩ в борбата ѝ срещу режима в Иран, който според американските стратези застрашава господството на САЩ в района на Персийския залив и въобще в Средна Азия.

Президентът Тръмп обаче, както знаем, не си поплюва и безцеремонно заяви, че МБС може би е наредил това убийство да бъде извършено – "Може би да, може би не! ...", но Саудитска Арабия е обещала да закупи оръжие от САЩ за 450 милиарда долара и за президента на САЩ, Тръмп, този факт е много по-важен от това дали са нарушени човешките права на Хашоги или не!? С други думи "ценностите са си ценности, но сиренето е с пари"!

Преститутките от СМД не закъсняха да отбележат, че всъщност нищо друго не може да се очаква от един почитател на Путин и други тоталитарни лидери, какъвто според тях е Тръмп! Преститутките нямат нищо против конфронтацията срещу Русия, Китай и Иран, но са за дружба и взаимопомощ с арабските шейхове и крале "демократи"! Казано по друг начин Тръмп обяви, че от днес нататък "Царят е гол!", а преститутките се направиха, че не разбират за какво става дума! За да е още по-ясно, че те не желаят да се разбере поуката от заявлението на Тръмп за "голотата на царя", преститутките започнаха един през друг да доказват, че 450-те милиарда долара съществуват само в болното съзнание на Тръмп и че саудитите за сега са похарчили само 14.5 милиарда долара за оръжие!? С други думи "Ако наистина ставаше дума за 450 милиарда долара можем да си затворим очите по въпроса за човешките права, но за някакви си мижави 14.5 милиарда долара – в никакъв случай!".

Мисля си, че управниците на страните по света, които желаят да останат в майчинските прегръдки на САЩ, могат да си извадят поне две поуки от трагичната история на Хашоги:

1. Те в никакъв случай не бива да демонстрират желание и амбиции за независима от САЩ политика и дружески отношения с режими, заклеймени и отречени от САЩ!

2. Те трябва да си купуват оръжия само от САЩ или поне да обещаят, че в необозримото бъдеще ще купуват оръжия от САЩ!

Ако спазват изброените по-горе прости правила, те могат да си позволят да колят от време на време по някой досадно неудобен журналист и Тръмп ще им осигурява необходимата индулгенция пред радетелите на хуманистичните ценности!

Съвсем конкретен съвет имам към Бойко и Каракачанов. Няма какво да се чудят, ами да обявяват, че следващите самолети, които България ще закупи, ще бъдат F16, бронетранспортьорите ще бъдат "Брадли", танковете - "Абрамс", корабите - американски, а и калашниците е крайно време да се заменят с М16. Ако всичко това се обяви овреме, открито и на всеослушание, то спокойно може да се обяви ловния сезон за неудобни журналисти, бизнесмени и политически дейци за открит!

Струва ми се, че и разните протестиращи ще е разумно да се позамислят за какво и как протестират, а то иначе на нищо не прилича! Всички са се юрнали да протестират – кой срещу скъпотията, кой срещу беззаконието, кой срещу корупцията и всеки гледа в паниците на Бойко, Цецо, Каракачанов, Доган, Пеевски и т. н.! В такова безредие просто не може да се управлява и ако така продължава, Бойко може отново да си хвърли скиптъра!? Впрочем този път мисля, че ще го направи само под голям натиск, защото българята май се настройват да не му дават властта отново, но все още не знаят кого да помажат, защото всичките са се омазали до ушите в л...а през този пусти безкраен преход, та чак физиономиите им не се виждат!

Навремето исках България да влезе в НАТО, за да я приемат в ЕС, с надеждата, че европейците ще въведат някакъв ред и честно и разумно управление, което да бутне България напред, към прогрес и благоденствие. Оказа се, че всичко е било наивни надежди. НАТО в никакъв случай не гарантира независимостта на България, а само ѝ гарантира, че при един конфликт с Русия, братушките ще имат пълно основание да я изтрият от лицето на Земята! В ЕС пък никой не го е еня как се управлява България и дали тя върви напред или назад! Иначе не мога да си обясня положителния характер на последния доклад на ЕК за напредъка на България в областта на законността?! Всичката френетична активност на ДАНС и прокуратурата около аферите: Баневи, Арабаджиеви и т. н. са такава очевидна показуха, че тези дето са писали доклада или са подкупени, или са големи наивници! Сигурно сте забелязали, че мастилото на доклада още не беше засъхнало, а съдилището оправда Алексей Петров по всички точки на обвинението!? То вярно, че след 10 години съд и Алексей Петров на свобода, всичките свидетели, поне тези които са живи, са разбрали, че е най-добре да забравят какво са искали да свидетелстват, но все пак остава открит въпроса дали няма поне някакви физически доказателства за престъпната дейност на Алексей Петров? В тази връзка е интересно предаването на Кулезич по Евроком, в което накрая има едно много интересно интервю, свързано с процеса срещу тази фамозна личност:

https://www.youtube.com/watch?v=cs3WD25j-2Y

Послеслов

В момента чета последната книга на Стефан Цанев "Български хроники" и попаднах на един много любопитен епизод от конференцията в Ялта между Сталин, Чърчил и Рузвелт, който ще цитирам направо от книгата:

"... когато в Ялта обсъждат въпроса за военните престъпници, Чърчил предлага главните престъпници да се разстрелват веднага, щом бъдат заловени, на което Сталин се противопоставя и Чърчил пита удивено:

- Правилно ли разбрах маршала Сталин, че преди разстрела престъпниците трябва да бъдат съдени?!

Сталин отговаря утвърдително. Нещо повече – пита:

- Могат ли и военнопленниците да бъдат считани за престъпници?

- Разбира се – отвръща Чърчил – и трябва да бъдат съдени.

На което Сталин забелязва ехидно:

- Досега съществуваше мнение, че военнопленниците не може да се съдят...

И не Сталин, а Рузвелт казва, че съдебната процедура не трябва да бъде прекалено юридическа, а Чърчил направо заявява, че съдът трябва да бъде политически, а не юридически! ..."

Както се вижда царят отдавна е гол, само дето ни твърдят, че няма защо да вярваме на очите си!

Дилетант

Накъде след междинните избори в САЩ?

На 6-ти ноември в САЩ се проведоха междинни избори за 35 сенатора, 435 представители в Конгреса, множество губернатори на щати и всякакви други изборни длъжности по щатове, графства, градове и градчета. Всеки един от тези избори има по-голямо или по-малко значение за съответния район, но изборите за федерални сенатори и представители в Конгреса са от особено значение за САЩ и в известен смисъл дори за света.

Трябва да отбележа, че този път предизборната борба беше особено жестока и безмилостна. На федерално ниво на прицел бе президентът Тръмп и разследването, което се води срещу него, за въображаемите му връзки с Путин и Русия. За повече от година и половина разследване специалният прокурор Мюлер изглежда не успя да разкрие никакви престъпни връзки между предизборната организация на Тръмп и руснаците. Няколко приближени на Тръмп лица бяха обвинени в данъчни престъпления и нарушения на закона за регистрация на лобистите за чужди държави (естествено не и за Израел). Петнадесетина руски граждани бяха обвинени в намеса на изборите в САЩ и по-специално в предизборната борба през 2016 година чрез средствата на социалните мрежи. Общо взето засега това май е резултатът от разследването, което все още продължава. Демократите решиха да направят този въпрос център на предизборната си борба на федерално ниво заедно с темата за мигрантите. Последната обещаваше, според мнението на демократите, добра отплата, като се имат предвид не особено ласкавите изказвания на Тръмп за така нареченият "керван от нашественици", който се движи през Мексико към САЩ от Централна Америка, както и наличието на голям брой латиноамериканци всред населението на САЩ.

По моето скромно мнение всеки американец, който плаща данъци, а и голяма част от тези, които по една или друга причина не плащат данъци, при по-сериозно разследване и добро желание на разследващите, могат да бъдат обвинени в "данъчни манипулации" от някакъв вид, особено ако разследващите се заровят достатъчно дълбоко в миналото на разследваните. Що се отнася до обвинените руснаци, то там работата даже е много по-лесна. Вероятността някой от обвинените руснаци да има глупостта да се окаже в ръцете на американските власти е толкова малка, че те могат да бъдат обвинени в какво ли не без реална опасност да се появят един ден в съда и да трябва да се доказват обвиненията срещу тях. Въпросът за миграцията е много спорен както в Европа така и в САЩ. Много от обикновените американци и европейци симпатизират на гладните и страдащите по света, но си дават сметка, че те са твърде много, за да им се позволи да се преселят в Европа и САЩ, тъй като тогава съществува сериозната опасност всички да станат гладни и страдащи!

Накратко надеждите на демократите за успех в предстоящите избори бяха много високи и те събираха пари с невероятна активност. Казват, че демократите са събрали доста повече пари от републиканците и то основно от дребни пожертвувания. Целта на демократите беше да се спечели болшинство в Сената, за да се прекъсне потокът от консервативни назначения в съдилищата, а в Камарата на представителите, за да се стартира процедурата по импийчмънт на Тръмп. Като правило в САЩ при междинни избори партията на президента обикновено губи мнозинство поне в едната от камарите на Конгреса, а често и в двете.

Тръмп в безгрижния си към истината стил пишеше туит след туит, без да се притеснява колко написаното отговаря на истината, а демократите с добродетелно настървение се втурваха да доказват колко лъжливи са туитовете на президента, като при това сами изкривяваха истината в своя полза доколкото това беше възможно! От особена важност в такива двубои между заявления и контра-заявления е кой води в изявленията. След като нещо заявено е доста по-трудно да се докаже, че не е истина, защото както знаем доказването на невинност пред съда на клюкарите често е почти невъзможно, след като клеймото на клеветата е лепнато!

На 6-ти ноември обаче се оказа, че републиканците не само не загубиха контрол над Сената, но спечелиха още, както изглежда, поне 3 места, а демократите получиха мнозинство в Камарата на представителите, както изглежда, от не повече от 8 - 10 места! Като се има предвид по-широкият идеологически спектър на демократите, то подобно мижаво болшинство едва ли ще им свърши работа за импийчмънт, а може да се окаже, че върши работа само да се спъва законодателната дейност на Конгреса, което неизбежно ще бъде използвано от Тръмп, за да си осигури преизбирането през 2020 година чрез туитове и други подобни средства за манипулация.

Задоволството на Тръмп от резултатите от изборите беше очевидно по време на пресконференцията, която той даде на журналисти след изборите. Тръмп не икономисваше хвалбите по адрес на Нанси Пелоси, предполагаемият председател на Камарата на представителите в бъдещото демократическо мнозинство, като нееднократно подчерта колко велика и умна е тя, без да се притеснява, че в редица други случаи я е обвинявал в какви ли не грехове и лошотии! Тръмп беше в добро разположение на духа и отговаря цели 90 минути на въпроси на журналистите. Голяма част от въпросите бяха враждебни, тъй като не е тайна, че Средствата за масова дезинформация (СМД) в САЩ са агресивно настроени срещу Тръмп. Той обаче отговаряше без да му мигне окото и на най-гадните въпроси, като си позволи – без много церемонии – да отнеме думата на Джим Акоста (CNN), който упорито настояваше да му бъде отговорено на очевидно провокационни въпроси.

Следващата стъпка на Тръмп беше да уволни министъра на правосъдието, бившия сенатор Джеф Сешънс, който още в началото на мандата си, за голямо неудоволствие на Тръмп, се беше отказал от контрол над разследването на Мюлер. Това уволнение се очакваше от дълго време, но все пак наблюдателите бяха изненадани от бързината, с която нещастният Сешънс беше изхвърлен от поста си. На негово място като изпълняващ длъжността, бе назначен Уитакър, който никога не е криел отрицателното си отношение към разследването на Мюлер. Любопитното в цялата тази афера е само това, че когато преди повече от година и половина Тръмп назначи Сешънс на поста министър на правосъдието СМД и демократите нададоха задружен вой, че той е расист, хомофоб, женомразец, консерватор и какво ли не още, а сега, когато Тръмп го уволни, същите тези хора надават вой колко всъщност добър и справедлив министър е бил Сешънс и колко ужасен е новият избраник на Тръмп!?

Може със сигурност да се твърди, че в следващите две години ще се разрази битката за нов мандат на Тръмп. Демократите ще положат всички усилия той да не успее в следващите избори, но като се има предвид, че Клинтън и Байдън проявяват апетити към Белия дом, то аз се съмнявам, че демократите ще могат да излязат на ринга с подходящ кандидат, който да е в състояние да победи Тръмп. Колкото и невероятно да изглежда, Тръмп като че ли все повече и повече се стабилизира на поста си и достатъчно много американци, понякога със запушени носове, вероятно ще го подкрепят за втори мандат. По всяка вероятност той ще победи тактически демократите през следващите две години и няма да им позволи да се обединят около кандидат, който би могъл да спечели мнозинство в изборите за президент.

Във вътрешната политика на Тръмп аз не намирам нищо обнадеждаващо. Нито отношението му към здравеопазването, нито към образованието, нито към околната среда, ми вдъхват доверие за разумни реформи. Обещанията му за инвестиции в инфраструктурата засега си остават само обещания. Дефицита на бюджета продължава да расте заедно с разходите за въоръжение. Как ще се отразят на кесията ми промените в данъчното законодателство тепърва ще видим, но като правило, през последните години, от промени в данъчната система печелят само богатите и нямам чувството, че този път резултатите ще са по-различни.

В международната политика също няма някакви обнадеждаващи промени. Обещанията за излизането на Америка от конфликтите в Близкия и Средния изток си останаха само обещания. Търговската война с Китай се ожесточава, но аз не мисля, че САЩ могат да спечелят тази война. За това говори и усилената подготовка за истинска война срещу Китай и срещу Русия.

"Top General Fears War With China and Russia at the Same Time; Lt. Gen. Ben Hodges, just-retired commander of the U.S. Army in Europe, warns that war with China is likely in the next 15 years."

Висшият американски генерал Бен Ходжис, току-що пенсиониралият се главнокомандващ на американските войски в Европа, счита, че между САЩ от една страна и Китай и Русия – от друга, е възможна едновременна война в близките 15 години.

https://www.thedailybeast.com/top-general-fears-war-with-china-and-russia-at-the-same-time?ref=home

По отношение на Русия Конгресът и администрацията се надпреварват във въвеждането на все нови и нови санкции. В допълнение екипът на Тръмп предвижда излизане от договора за ликвидирането и забраната на ракетите със среден радиус на действие (500 до 5500 км). Официалният мотив е, че Русия нарушава този договор с развитието на крилати ракети с наземно базиране. Всъщност този довод е повече от измамен. В договорът се забраняваше развитието и базирането на ракети със среден радиус на действие, но не и на такива ракети, изстрелвани от самолети и кораби. По този начин по времето на Горбачов и Рейгън бяха успокоени народите на Европа, които единствени щяха да пострадат от тези ракети. Очевидно, че СССР нямаше да стреля по САЩ с такива ракети, а щеше да използва междуконтинентални балистични ракети. При развитието на крилатите ракети с корабно базиране обаче американците установиха, че бойният ракетен комплекс Aegis, който бе разработен за противовъздушна и противоракетна защита на корабите им, може да се използва и като платформа за изстрелване на крилати ракети, а те по дефиниция спадат към класа на ракетите със среден радиус на действие. Освен това се оказа, че установките Aegis могат да бъдат разполагани и на земя, тъй като реално няма никакво значение дали установката е монтирана на палубата на кораб или на земята. Освен това под смешния предлог за защита от ракети на Иран и Северна Корея, американците убедиха източноевропейските си съюзници по НАТО, че е прекрасна идея те да разрешат комплекси Aegis да бъдат монтирани на териториите им. Изведнъж се оказа, че монтирайки тези установки, американците получават възможност да изстрелват срещу Русия и крилати ракети с наземно базиране, при това от извънредно близко разстояние, до Москва, което предполага полет от по-малко от десетина минути до столицата на Русия! В отговор на този доста плитък номер руснаците решиха, че те могат да използват за изстрелване на крилати ракети установките за ракетите Искендер, които са с радиус на действие до 500 км. По този начин те получиха възможност за наземно базиране на крилати ракети на установките Искендер, а американците – на установките Aegis! Американците не отдадоха на това особено внимание, докато руснаците не изпробваха успешно крилатите ракети "Гранит", изстреляни срещу ИДИЛ в Сирия от самолети и от кораби в Каспийско море и на Волга! Изведнъж и за двете страни стана ясно, че забраната на ракетите със среден радиус на действие е изцяло заобиколена и практически може да бъде тихомълком игнорирана. В този случай проблем имат само европейските съюзници на САЩ, защото те изведнъж се оказват, както се казва, "на устата на топа". Засега американците могат да си позволят да игнорират хилавите протести на продажните европейски политици, защото за разлика от 80-те години в Европа вече не съществува антивоенно движение, даже нещо повече, поляците и прибалтийците проявяват определени самоубийствени тенденции по отношение на Русия и както изглежда са готови да се пожертват само и само да загине и Русия!

Американците имат и един друг проблем свързан с ракетите със среден радиус на действие, който отново е свързан с крилатите ракети. За САЩ понятието "ракети със среден радиус на действие с наземно базиране", що се отнася до континенталната им територия, е безсмислено. Те нямат врагове на континента Америка, който да ги заплашва с такива ракети. По тази причина не съществува и опасността от тези ракети. Наличието на ракети с въздушно и корабно базиране за тях е напълно достатъчно, що се отнася до противостоенето им срещу Китай, тъй като те ще атакуват Китай с крилати ракети от кораби, подводници и самолети. За тяхно неудоволствие обаче, Китай може да използва ракети със среден радиус на действие, включително и крилати ракети с наземно базиране, както срещу съюзниците на САЩ – Япония, Южна Корея и базите им в тези страни, така и срещу корабите на САЩ в Южнокитайско море и околните морета около Китай. Китай обаче не участва в договора за забрана на ракетите със среден радиус на действие, т. е. той е свободен да развива пълен спектър от ракети със всякакъв радиус на действие.

Болтън откровено заяви на Путин, че ако Русия желае договора за ракетите със среден радиус на действие да бъде продължен, то тя трябва да убеди Китай да се присъедини към него! Очевидно, ако някой смята, че това е възможно, то явно той сънува под влияние на употребата на доста силни наркотици! Оттук и убеждението на Ходжис, че до 15 години САЩ неизбежно могат да се окажат във война не само с Китай, но и с Русия. Според мен срокът от 15 години може да се окаже оптимистично дълъг, но както се казва "ще поживеем и ще видим"!

На дискутираните по-горе проблеми са посветени и следните две статии:

"America Goes to War"  By Philip Giraldi

За всички, които си мислят, че това е театър, трябва да си помислят още веднъж. САЩ се е превърнала в страна, която е едиктвана към война.

http://www.informationclearinghouse.info/50574.htm

"Let's Have a War with Russia!: I'd Rather Be Ruled by Autistic Hamsters" By Fred Reed

Военна машина, която никога не е срещала противник, който да е достатъчно силен, за да отговори на удара ѝ, неизбежно се скапва.

http://www.informationclearinghouse.info/50564.htm

Европейците са притеснени от военната агресивност на американците. В този аспект трябва да се разглежда и заявлението на френският президент, че Европа трябва да развие собствени потентни военни сили, които да я защитават от Русия, Китай и даже от Америка! Това предизвика острата реакция на Тръмп, който обидено туитва в отговор, че Европа ще направи по-добре да си плаща за защитата, която ѝ осигурява САЩ чрез НАТО, а не да си създава собствени въоръжени сили! Очевидно за Америка е по-изгодно да претендира, че ще защитава Европа, тъй като това ще бъде добре за военната ѝ индустрия, а за защитата... ще видим като му дойде времето. В отговор Макрон влезе в обяснителен режим, твърдейки, че е бил разбран погрешно от американците и т. н. Предполагам, че Де Гол се е обърнал за пореден път в гроба си от срам за поредното политическо джудже, обитаващо Елисейския дворец!

В заключение не мога да се въздържа да коментирам изказването на една софийска учителка на име Правда... (не запомних фамилията ѝ), която беше цитирана по радио "Хоризонт" да казва, че българските ученици нямало нужда да учат математика в обема и сложността, с която тя се преподава сега!? Трябвало им да учат само да мерят, да си сметнат колко тапети им трябват, какви пари ще трябва да платят по лихвите на заемите си и толкова!? Все едно, само 10-15% от децата били достатъчно умни, за да учат по-сложни неща, като например доказателства на теореми и други подобни "ненужни знания"!? В България трябвало да се въведе англосаксонската система на обучение, която, ако питате мен, е предназначена да обучи полуграмотни изпълнители на процедури, които ще им разработят богатите, умните и красивите! Системата на образование в Америка наистина е създадена да възпитава полуграмотни изпълнители на предписания. В същото време обаче Америка има възможност да си купи и да се ползва от годишния приток на десетки хиляди емигранти с най-високо образование и интелект от целия свят! България, ако не се постарае да възпита максимално образовани млади хора, няма никакъв шанс да се измъкне от трагичното ниво, до което я доведоха 30 години криза в образованието. Образователната система в България се нуждае от реформи, но не от реформите, които биха я превърнали в американската образователна система, а по скоро от реформи, които да я върнат отново към немската образователна система. Факт е, че около 15% от населението има IQ около и под 85, което означава, че тези хора са практически необучаеми за комплексна трудова дейност. Друга част са достатъчно интелигентни за обучение, което би могло да им позволи да бъдат трудово полезни на обществото, а останалата част (вероятно около 25%) могат да бъдат високо полезни както за себе си, така и за обществото. Образователната система трябва да бъде така организирана, че да може на определени етапи от интелектуалното развитие на детето да определя достатъчно ефективно и точно сложността на познанието, което то може да получи и усвои, без да ограничава възможностите му за бъдещо развитие, ако по някаква причина в един или друг стадий е допусната грешка при оценката на потенциала на конкретната личност. В този аспект американската образователна система е далеч от идеалното и САЩ просперира само благодарение на отворената си имиграционна политика за хора с високо образование и интелект и финансовата си възможност да ги привлича от държави с прилична образователна система, но търпящи природни и социални катаклизми!

Дилетант

Историята около едно зловещо убийство

На втори октомври Джамал Хашоги, по предварителна уговорка, посещава консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, за да получи документите за развод с предишната си съпруга и... никога повече не излиза от сградата на това консулство!

Преди да влезе в консулството, той оставя телефона си на своята годеница и бъдеща съпруга със заръка, ако не излезе до два часа от консулството, да алармира властите. На ръката си Хашоги има умен часовник, който при неголеми разстояния може да поддържа връзка с телефона му, но се предполага, че подобна връзка не би могла да се поддържа през времето на престоя му вътре в консулството.

Почти веднага след изминаване на уреченото време, годеницата на Хашоги алармира турските власти за случилото се.

В следващите седмици се разигра най-големият театър на ужаса и абсурда, който съм наблюдавал през живота си!

В световните Средства за масова дезинформация (СМД) се повдигна вълна от въпроси, на които се търсеха отговори. Отговорите се очакваха да дойдат от дипломатическите служби и изобщо от правителството на Саудитска Арабия. Както знаем Саудитска Арабия е кралство със средновековна идеология, отношение към властта и поданниците си, поради което правителството на практика се олицетворява от краля. Настоящият крал е над 80 години и е, както се твърди, с не особено адекватни разбирания за действителността и света около него. По тази причина той е връчил поводите на властта в ръцете на сина си Мохамед бин Салман, известен още като МБС, и СМД очакваха отговори на въпросите преди всичко от него!

И отговорите се посипаха. Не винаги от него, но никой не се съмняваше, че той е дал благословията си за тези многобройни и често безсмислени отговори!

Първо беше обявено, че това, че Хашоги е влязъл в консулството, но никога не е излизал от него, е гнусна клевета! Хашоги бил излязъл през задния вход не повече от 30 минути след началото на посещението си и саудитските дипломати не могат да знаят къде се е запилял след това?! След време наистина стана известно, че някакъв човек облечен с връхните дрехи на Хашоги и бегло приличащ на него, е излязъл от консулството двадесетина минути след влизането на Хашоги в консулството. Саудитите обаче не се опитаха да поддържат особено ентусиазирано тази версия, а именно, че това е бил самият Хашоги. Оказа се, че "двойникът" на Хашоги по недоглеждане на организаторите на операцията, е бил обут с обувки, съвършено различни от тези на оригиналния Хашоги!? (Подозирам, че хората, подготвили тази версия на развитието на историята, сериозно са си изпатили за грубото недоглеждане!)

Както изглежда Хашоги е бил близък приятел на Ердоган, а освен това между Турция и Саудитска Арабия се води люта борба за надмощие и хегемония в сунитската част на арабския свят. Вероятно по тези причини турците заеха доста принципиална позиция по въпроса за съдбата на Хашоги и обявиха, че няма данни той да е излизал от консулството!

Саудитите известно време твърдяха, че нямат никаква представа какво е станало с Хашоги, но се оказа, че – кой знае защо – на служителите от консулството е било наредено този ден да не се връщат по работните си места след обедната почивка!? Освен това от турски среди се промъкна информация, че непосредствено преди деня на събитието от Саудитска Арабия в Истанбул са пристигнали два самолета, които са кацнали на различни летища в Истанбул. С тези самолети са дошли петнадесет души от високите нива на саудитското разузнаване (например един от пристигналите е заместник-началникът на разузнавателните служби), офицери от кралската гвардия и, което е най-интересно, главният патолог или нещо подобно, на Саудитска Арабия! Шефът на патолозите си е носил и специалния трион за рязане на кокали!? Освен това турците намекнаха, че те имат запис на станалото в консулството. Някои започнаха да спекулират, че може би записът е направен чрез часовника, който Хашоги е носил, но по-вероятното е, че турците са имали монтирана подслушвателна система в консулството, за която, разбира се, не могат да обявят на всеослушание.

Постепенно саудитите започнаха да пробват различни версии на събитията в консулството след влизането на Хашоги в него.

Отначало Саудитите обявиха, че Хашоги започнал да се държи агресивно още с влизането си в консулството и се наложило да го успокояват с инжекция, но той получил сърдечна атака и починал.

След това те обявиха, че е станало сбиване с юмруци между него и петнадесетте служители от "специалната делегация с триона"! При това сбиване изглежда Хашоги някак се е "надянал на един от юмруците" и е умрял!

От своя страна турските власти обявиха, че според техните записи Хашоги е бил вързан веднага след влизането си в консулството. Касапите започнали да го мъчат, като започнали да му режат пръстите, ръцете и т. н.!? Пускайки само отделни парчета информация за подвига на саудитския касапски екип, турците успяха да направят за смях саудитите и лично Мохамед бин Салман с неудачните си обяснения, та даже президентът Тръмп, виден приятел и почитател на Мохамед бин Салман и на саудитската кралска фамилия, заяви наскоро, че никога не е виждал по-неудачен "coverup"!

Последната версия за съдбата на нещастния Хашоги е, че той е бил удушен почти веднага след влизането му в консулството, а след това е бил нарязан на парчета от специалиста патолог в тима!

"Details of the 11-minute audio recording of the torture and death of Khashoggi"

Турската национална разузнавателна служба притежава 11-минутен аудио-запис на мъченията и убийството на Хашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул:

https://www.middleeastmonitor.com/20181017-details-of-the-11-minute-audio-recording-of-the-torture-and-death-of-khashoggi/

"Jamal Khashoggi strangled as soon as he entered consulate, prosecutor confirms"

Джамал Хашоги е бил удушен почти веднага след влизането му в консулството, твърди прокурорът:

https://www.theguardian.com/world/2018/oct/31/jamal-khashoggi-strangled-as-soon-as-he-entered-consulate-istanbul-prosecutor-confirms

Все още обаче не е ясно къде и как са скрити останките на Хашоги. Саудитите твърдят, че за скриването на тялото на Хашоги им е помогнал някакъв съобщник - турчин, чиято идентичност те крият. Друга версия е, че тялото е било изкарано от консулството с кола и е откарано в Саудитска Арабия от заминалите си касапи. Трета версия е, че тялото е било разтворено в киселина!

"Turkish officials believe Khashoggi body may have been destroyed in acid ..."

Турски официални лица считат, че тялото на Хашоги е било разтворено с киселина.

https://thehill.com/policy/international/414245-turkish-officials-believe-khashoggi-body-may-have-been-destroyed-in-acid

Изобщо каквото и да е станало с тялото, то едва ли може да учуди някого! Не бива да забравяме, че Саудитска Арабия е страна, в която ежегодно се обезглавяват няколкостотин до няколко хиляди души за различни прояви на богохулство, предателство на династията и т. н., а осъдените за прелюбодеяние биват убивани с камъни!

Вероятно читателите ги измъчва любопитство кой е този човек заслужил толкова жестоко екстравагантна съдба?

Джамал Хашоги е племенник на Аднан Хашоги, един от най-големите търговци на оръжие в Близкия и Средния изток. Джамал е бил близък приятел на Осама бин Ладен. Движел се е в най-висшите среди на саудитското разузнаване. Отговарял е за PR рекламата на кралството по света. Бил е личен приятел на принцове от кралското семейство. Хашоги е виден привърженик на "Ислямските братя". Когато сегашният крал Салман идва на власт, Хашоги е близък приятел на предишния престолонаследник. Оказва се обаче, че изборът му е фатално неправилен. Мохамед бин Салман (МБС) успява да убеди баща си да свали предишния престолонаследник и да направи него престолонаследник, което е почти революционна промяна в саудитската държавност, където кралете от доста време са от 70-годишни нагоре, а Мохамед бин Салман е само на 33 години, както се казва, възрастта на Христос!

"German Press Reveals Saudi Spook Saga Behind Khashoggi Disappearance ..."

https://pjmedia.com/spengler/german-press-reveals-saudi-spook-saga-behind-khashoggi-disappearance/

Изглежда, че Хашоги просто се оказва с грешна карта в ръката! Считайки, че МБС е временно на върха, Хашоги напуска Саудитска Арабия, получава резидентско жителство в САЩ и започва да работи като сътрудник на "Вашингтон пост", който отдавна се счита едва ли не за официален орган на ЦРУ. В този вестник, а и в други вестници, той дава израз на недоволството си от вътрешната политика на МБС, който неотдавна арестува около 200 принцове и други саудитски богаташи и не ги пусна, докато не се разделиха с големи части от своите парични авоари под предлог, че те са спечелени чрез корупция и безочливо ограбване на богатствата на Саудитска Арабия. (Аз съм склонен да приема обвиненията на МБС срещу въпросните принцове и магнати, но не съм убеден, че "болшевишкият му ентусиазъм" наистина е подпален от безкористни идеи за възмездие срещу плутократите и желание да модернизира, хуманизира и демократизира Саудитска Арабия.)

В отговор на въпроса "Защо и кому е било нужно Джамал Хашоги да умре?", в СМД излязоха различни версии, които ще се опитам да изброя:

1. Хашоги е привърженик на идеологията на "Ислямските братя". МБС е враг на "Ислямските братя". В допълнение Хашоги е подкрепял активно саудитски принц, който се счита за конкурент на МБС за трона. Това само по себе си не би било достатъчно за толкова жестокото ликвидиране на Хашоги. Предполага се, че нареждането на тима от касапи е било да докарат Джамал в Саудитска Арабия, но той е оказал съпротива и е трябвало да бъде ликвидиран. Фактът за наличието на патолог в екипа със съответния хардуер за разчленяване на тялото говори, че възможността за убийство е била твърдо заложена в операцията по отвличането му, тъй като по този начин би се облекчило скриването на тялото.

2. Има данни, че западните разузнавателни служби са знаели за заговора за ликвидиране на Хашоги и дори са посъветвали саудитските си колеги да се въздържат от операцията. Твърди се обаче, че Хашоги е бил на път да публикува информация за използването на химическо оръжие от саудитска арабия в Йемен, което е подтикнало саудитите да не се съобразят със съветите на западните си колеги.

"UK Was Aware of Saudi Plot Against Khashoggi Weeks in Advance ..."

Британците са знаели от седмици за саудитския заговор срещу Хашоги, твърди "TeleSur": "Джамал Хашоги е бил на път да разкрие детайли за използването на химическо оръжие от Саудитска Арабия в Йемен, когато беше убит."

http://www.informationclearinghouse.info/50516.htm

3. Твърди се, че Хашоги е подготвял за публикуване книга за миналата си дейност в Саудитска Арабия. Има подозрения, че в тази книга той е имал намерение да публикува някои любопитни данни около атентатите на 9/11/2001 срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон.

"Did Saudis CIA Fear Khashoggi 9/11 Bombshell?" By Finian Cunningham

Страхуваха ли се Саудитите и ЦРУ от "бомба", подготвяна от Джамал Хашоги, свързана със събитията около 9/11/2001? Предполага се, че висши лица в правителството и кралското семейство на Саудитска Арабия са знаели своевременно интересни подробности около атентатите в САЩ на 9/11/2001.

http://www.informationclearinghouse.info/50435.htm

Интересна беше реакцията на правителствата на САЩ, Великобритания, Франция и останалите главни държави в НАТО през цялото време на развитието на сагата около убийството на Джамал Хашоги. За разлика от острите и безапелационни реакции на Великите демокрации на опита за убийство на Скрипалите, когато възмездието на санкциите и проклятията на "ужасените демократи" без никакви доказателства и разследване се изсипаха върху Русия и Путин, този път реакциите бяха меки, внимателни и незаангажиращи.

Тръмп първоначално заяви, че той не може да допусне, че неговите приятели крал Салман и МБС могат да са замесени в толкова неграмотна и жестока афера. След това той каза, че трябва да се изчака заключението на следствието, като турските власти трябва да си сътрудничат със саудитските власти за разрешаването на казуса. Джина Хастел, известна още като "кървавата Джина", замина за Истанбул в качеството си на шеф на ЦРУ да съдейства с каквото е възможно на разследването. По-късно Тръмп заяви, че по-неудачен "coverup" досега не е виждал, но че аферата Хашоги в никакъв случай не може да накърни отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, особено като се имат предвид обещаните закупки от Саудитска Арабия на оръжие за 110 милиарда долара!

Подобни позиции заеха и Тереза Мей и президента Макрон. Както е известно двете страни, начело със САЩ, са основни доставчици на муниции и военна техника за войната на Саудитска Арабия срещу Йемен.

"Despite Stigma of Khashoggi Killing, Crown Prince Is Seen as Retaining Power" By DAVID D. KIRKPATRICK and BEN HUBBARD

Както отбелязват авторите на горната статия в Ню Йорк Таймс, "Въпреки стигмата на убийството на Хашоги, администрацията на Тръмп счита, че МБС ще се задържи на върха на властта."

https://www.nytimes.com/2018/11/01/world/middleeast/with-saudi-prince-holding-on-to-power-us-seen-standing-by-him.html?emc=edit_th_181102&nl=todaysheadlines&nlid=168633611102

Израел естествено изобщо не се притеснява от убийството на Хашоги, защото на всички е добре известно, че убийствата на противници на ционисткия режим е обикновена операция за Мосад, независимо къде се намират жертвите и какъв е техния ранг и статут!

"Khashoggi, Erdogan and the Truth" By Craig Murray

Съюзът между МБС и Израел за удовлетворение на фанатичната му омраза срещу шиитите и Иран е ъгловият камък на политиката на Тръмп в Средния изток.

http://www.informationclearinghouse.info/50503.htm

Главнокомандуващият генерал на войските на САЩ в Средния изток съвършено откровено заяви, че отношенията със Саудитска Арабия и войната в Йемен са от изключително важно значение за САЩ и не могат да зависят от събития, като убийството на един журналист, и това заявление просто и ясно декларира какво лежи в центъра на евроатлантическите ценности на Великите демокрации!

https://www.defenseone.com/threats/2018/10/extraordinarily-important-top-us-general-defends-saudi-relationship-yemen-war/152407/

След всичко казано дотук, декларацията на Германия, че тя ще прекрати доставките си на оръжие и амуниции за Саудитска Арабия във връзка с убийството на Хашоги и жестоката война на кралството в Йемен, изглежда като една от благородните постъпки на Дон Кихот от известната ни книга на Сервантес!

Дилетант

Моите университети: Алик

Забележка. На 20 октомври 2018 година се навършиха 10 години от смъртта на най-близкия ми руски приятел от следването. Това кратко материалче е посветено на спомените ми за него.

Най-близкият за мен от съквартирантите ми в стая номер 101 беше Алик Ратновски. Той се появи някак незабелязано в живота ми и аз по никакъв начин не мога да си спомня кога и по какъв повод се запознах с него, но от един момент нататък имам пълни и подробни спомени за нашите отношения.

Първите ми спомени за Алик са за едно пълничко височко момче с големи тъжни черни очи, къдрава коса и голяма кръгла глава. Лицето му, не знам защо, ми приличаше, че има бегло негърски черти! Където и да ме видеше, Алик веднага започваше да ми разказва някакъв анекдот. Веднаж го попитах откъде знае толкова много анекдоти, а той ми отговори, че ги запомня специално, за да ми ги разказва, а ако го взема в моята стая 101 обещава да ми разказва анекдоти до края на следването ми!

Постепенно мечтата му да дойде в моята стая се превърна в идея фикс и той дори започна да крои планове как да прогони Наиф!? Оказа се обаче, че Петер Мьоде напусна преди Наиф и Алик незабавно, без да получи заповед за настаняване от администрацията на общежитието, се самонастани на леглото на Мьоде.

До този момент Алик живееше в една стая с кубинци. Те бяха по-възрастни, защото бяха дошли да се учат в ЛЭТИ (Ленинградский электротехнический институт) след участие в Кубинската революция. Твърдеше се, че един от тях даже е майор от кубинската армия и личен приятел на Фидел Кастро! (Майор по онова време май беше най-старшия чин в кубинската армия.)

Алик много страдаше от кубинците, защото те често си водеха момичета от "външния контингент" на общежитието, заключваха вратата на стаята и тогава той трябваше да си търси къде да нощува. Веднъж, на някакъв празник, той даже беше спал върху рояла в залата за тържества, след като танците бяха свършили и това беше преляло чашата на търпението му, но общо взето нямаше какво да направи.

Малко след този случай Петер Мьоде се ожени и се изнесе от стаята и Алик моментално се нанесе при нас.

Алик, бидейки евреин, хранеше не особено добри чувства към Наиф, за което неизбежно спомагаха и идиотските навици на арабина. Все пак моят авторитет поддържаше обстановката на високо ниво на търпимост и от двете страни.

Алик беше от Тираспол. Майка му беше прекрасна готвачка и всеки път, когато той се завръщаше от ваканция, в стаята настъпваше кулинарен празник, който ние се стараехме да не празнуваме особено шумно, за да не привличаме любопитни очи и гладни студентски стомаси в опит за споделяне на лакомствата, които Алик носеше в куфари и кутии. Най-любимото лакомство за мен беше тортата "Наполеон", която за пръв път ядох по онова време и която майка му приготвяше с голямо майсторство.

Една вечер, в края на зимната ваканция, когато всички си бяхме легнали, вратата на стаята внезапно се отвори и в нея с пъшкане и стонове се вмъкна Алик, натоварен като магаре с два огромни куфара и раница. "Ставайте!" изкомандва той и ние, отначало с нежелание, се надигнахме от леглата. Когато разбрахме за какво става дума, бързо се разсънихме и наскачахме да помагаме при разопаковането на багажа. Алик носеше мариновани гъби, краставички, консерви, варена пълнена кокошка, домашен хляб, салами и сланина. Носеше и няколко бутилки молдавско вино и коняк. В една от бутилките имаше шампанско. След като приготвихме пълна маса с порции от всички лакомства, решихме да отворим бутилката с шампанско и да полеем благополучното пристигане на Алик. Не помня кой започна да се занимава с отварянето на бутилката, но изведнъж се чу "охкане" и "ахкане", а след това шум на падаща на земята бутилка. Когато бутилката падна, тапата ѝ изхвърча, и бутилката, в съгласие с третия закон на Нютон, се понесе като ракета с бясна скорост из стаята, изхвърляйки от гърлото си струя въглероден двуокис и разпенено вино. Втурнахме се да я гоним, но тя се завря под един от креватите и там беснееше поливайки всичко наоколо с шампанско. Най-накрая, с последни усилия, бутилката сама се измъкна изпод кревата и уморено спря под масата кротко изливайки последните капки газирано вино. Не ни беше толкова жал за виното, колкото ни беше яд за това, че бутилката беше насвинила пода със сладникава леплива течност, която вероятно щеше да служи на дървениците и хлебарките месеци наред за десерт и дохранване!

В разговорите си с Алик, аз установих, че той си няма представа от историята на древните евреи и затова често му разказвах за крал Саул, Давид, Соломон и разните пророци. Разказвах му и за Естер, Навуходоносор, Моисей и бягството на евреите от Египет. Знаех, че версиите на библейските истории, както ги знаех аз, едва ли съвпадат с официалния канон, но аз обичах да разказвам истории и Алик ме слушаше с отворена уста. Тези истории ми беше разказвал баща ми едно време и аз дълго ги приемах за чиста монета, а не за легенди, подобни на старогръцките легенди и митове.

Когато завърших университета, на връщане от СССР аз минах през Тираспол и гостувах на Алик няколко дена. След това заедно с него и останалите съквартиранти от стая 101 ходихме на екскурзия по Рила и прекарахме десетина незабравими дни на Яйлата.

По-късно, когато започнах да работя в ЦИИТ и участвах в съвещанията на Единната система в Москва, аз редовно гостувах на Алик, който след завършването си,се ожени и живееше в Москва. По едно време Алик ми предложи да ми даде пълната дистрибуция (включително и изходните кодове) на Adabas и Natural, които техният изчислителен център беше получил от Software AG. Аз предадох дистрибутивните ленти на дирекцията на Илич Юлзари, които започнаха да адаптират продуктите за българските машини от Единната система. Впоследствие запознах Донка Николчева и Свилен Иванчев с Алик и те получаваха от него новите версии на продуктите на Software AG.

Моето и на Юлия доверие в лоялността на Алик беше толкова голямо, че той беше един от тримата хора на света, който знаеше, че ще емигрираме. Останалите бяха майката на Юлия и колежката ни Йорданка Иванова от ЦИИТ, която просто ни "изчисли", че ще бягаме и нямаше как да не ѝ признаем.

Когато след време в САЩ се позамогнахме и имахме пари за телефонни разговори и особено когато се разви интернета, аз отново си поднових връзките с Алик, като често му се обаждах или той ми се обаждаше по телефона. Междувременно, от безусловен привърженик на Израел и политиката му в Близкия Изток, аз постепенно започнах да се формирам като противник на Ционизма. За това спомогнаха и книгите, до които имах достъп в САЩ – много по-широк избор, както на книги за историята на евреите, така и за еврейската религия и особено за историята около създаването на Ционизма и Израел и за войните на Израел през средата и втората половина на XX век.

Постепенно в разговорите ми с Алик започна да се промъква информация, която научавах от книгите, които четях. Той започна да ме обвинява, че си променям убежденията под влиянието на тези книги, които Алик смяташе, че са просто антисемитска литература. Един ден му изпратих статия от един еврейски историк, който поставяше под съмнение легендите около въстанието на Макавеите през 70 година на нашата ера и историите за разселването на евреите от Рим след поражение на въстанието. Тогава Алик ми се обади по телефона и имахме дълъг разговор, в който аз – неочаквано за себе си – открих огромната роля, която съм изиграл в живота му! В следващите редове ще се опитам накратко да разкажа есенцията на нашия разговор.

Бащата на Алик е бил военен политработник. Те са живели в Тираспол във военно градче. Като малък Алик са го тормозели другите деца за това, че е евреин. Имало е и друга причина – той беше малко пълничък и вероятно това също е допринесло за терора срещу него от страна на децата.

Алик ми разказа, как децата са го връзвали за дърво в полето, биели са го и са издевателствували, че сега ще го оставят на вълците да го изядат, защото е мръсен евреин!

Моите разкази за историята на евреите за пръв път в живота му накарали Алик да се почувства горд, че е евреин, защото разбрал, че и неговият народ е имал история! По-късно, след като се оженил, той потърсил литература за еврейската история и религия и се свързал с разни просветни еврейски организации в СССР.

По време на 6-дневната война на Израел с арабите, аз бях много впечатлен от победата на евреите и противно на пропагандата в Съюза по онова време, вярвах, че Египет е щял да нападне Израел и че това е една справедлива война за евреите. Думите ми по онова време били като мехлем за душата на Алик, който само пред мен можел да проявява гордостта си от евреите и еврейската държава.

Един ден аз изпратих по електронната поща на Алик още една статия от еврейски учен-историк, в която се твърдеше, че няма исторически данни за изселване на евреите от римляните след въстанието през 70-те години след Христа, и за това, че Ашкеназите са най-вероятно хазари. Алик възприе тази статия много болезнено. Обади ми се по телефона и тогава ми разказа за страданията си като дете и за това колко много аз съм допринесъл за промяната на неговото отношение към евреите и за гордостта му, че е евреин! Той беше много разстроен от моето "предателство" (думата предателство е от мен, защото Алик никога не употреби нещо подобно). След няколко дни получих по електронната поща съобщение, че Алик е починал от сърдечен удар. Бях потресен от тази новина, защото в ушите ми все още звучеше обидата му от това, че съм променил мнението си за евреите и Израел.

Трябва да си призная, че и до ден днешен, 10 години след смъртта на Алик, все още се чувствам виновен за нея, макар че не знам точно как и при какви обстоятелства той е получил инфаркта.

Разказвач