Наскоро в
"Ню Йорк Таймс" бе публикувана
статия от три части, посветени на възхода
на Китай от изостанала, изолирана и
разкъсвана от политически борби и
експерименти държава, във втората
(засега) индустриална сила в света.
"How did an
isolated backwater defy Western expectations to become an economic
and political superpower?"
(Как тази
изолирана и изостанала страна опроверга
очакванията на Запада и се превърна в
в икономическа суперсила?)
Част първа
- "The Land That Failed to Fail"
(Страната,
която измами очакванията и не се провали)
https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/18/world/asia/china-rules.html?nl=top-storiesnlid=16863361riesref=headline
Част втора
- "How China’s Rulers Control Society: Opportunity,
Nationalism, Fear"
(Как управниците
на Китай контролират обществото:
възможности за успех, национализъм,
страх?)
https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/25/world/asia/china-freedoms-control.html?emc=edit_mbe_20181127nl=morning-briefing-europenlid=1686336120181127te=1
Част трета
- "Money and Muscle Pave China’s Way to Global Power"
(Парите и
силата прокарват пътя на Китай към
световно господство.)
https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/25/world/asia/china-world-power.html?emc=edit_mbe_20181127nl=morning-briefing-europenlid=1686336120181127te=1
Статията
започва с описанието на срещата на млади
икономисти в Моганшан, планински курорт
недалеч от Шанхай, скоро след смъртта
на Мао. Темата на дискусиите е "Как
Китай може да настигне Запада?", а
годината е 1984. По онова време три четвърти
от населението на Китай живее в абсолютна
бедност и мизерия. Участниците в
симпозиума се чудят как да събудят
огромния човешки потенциал на Китай
без да сринат икономиката и без да
предизвикат гнева на партийните и
държавни идеолози и бюрократи?
Една нощ те
достигат до решението, че на работниците
и селяните в държавните индустриални
и селскостопански предприятия трябва
да бъде разрешено, след като постигнат
заплануваните от бюрократите показатели
да имат правото, каквото могат да
произведат в повече, да го продават на
когото искат и по каквито цени се
договорят!
Слушайки
дискусията на младите икономисти,
младият партиен функционер Шу Джинг,
който не е икономист, крои планове как
може да се реализират тези идеи, без да
възбудят гнева и противодействието на
старите партийни и държавни бюрократи?
Днес са
изминали толкова години от времето на
онзи симпозиум, който поставя началото
на невероятния и непрекъснат възход на
милиардния народ по пътя на икономическия
прогрес и благоденствието, който няма
паралел в човешката история. Днес Китай
е на първо място в света по собственици
на жилища, потребители на интернет,
студенти, производство на автомобили,
производство на генератори за "зелена"
електрическа енергия, дължина на
скоростни железници и магистрали. Китай
вече конкурира успешно Запада по научни
публикации и патенти, телекомуникация
и научни разработки. Твърди се, че само
един процент от населението му все още
живее в екстремална бедност, нещо с
което могат да се похвалят малко страни
по света.
Втората част
на статията е посветена на изключителния
подем на инициативата на стотиците
милиони китайци да се образоват и да се
реализират в бизнеса, науката и
управлението на държавата, както и на
методите, с които комунистическата
партия контролира живота на хората и
редица аспекти на социалните, икономическите
и политическите отношения.
Третата част
на статията описва глобалната икономическа
и технологична експанзия на Китай.
Отделено е внимание на срещата на
министър-председателя на Китай с
ръководителите на 16-те държави от
Централна и Източна Европа в София, на
строителството от китайците на новата
столица на Египет, на инфраструктурните
проекти на Китай в рамките на новия "път
на коприната", на инфраструктурните
проекти в Африка и Латинска Америка, с
които Китай се стреми да си осигури
достъп до природните ресурси на тези
континенти и т. н.
От 70-те години
на миналия век до сега 8 американски
президенти са изхождали от "каноничната
истина на съвременния прогрес", според
която просперитетът ще накара китайския
народ да поиска и да наложи демократична
промяна в тоталитарната политическа
система или тоталитарната политическа
система ще задуши необходимите за
прогреса инициатива и енергия на народа
и по този начин ще задуши и икономическото
развитие на страната. С други думи
развитието на съвременната икономика
неизбежно изисква демокрация и плурализъм
по американски образец!?
В това
отношение е показателен примера на
редица държави от югоизточна Азия като
Япония, Тайван, Сингапур и Южна Корея,
които наистина започнаха икономическото
си развитие като тоталитарни държави,
но които в един момент поеха курс към
демократично развитие и се превърнаха
в съвременни демокрации. Това успокояваше
мозъчните тръстове на САЩ, че и Китай
неизбежно ще мине по същия път, като при
това осигуряваше на управляващите в
САЩ сериозен противовес на СССР по
времето на Студената война.
Забележка.
На мен не ми е известна в днешните времена
страна, която да се е развила от
най-ниско икономическо ниво до нивото
на развита икономика в рамките на
демократично управление.
Оказа се
обаче, че мозъчните тръстове не разпознаха
в събитията на площада Тянънмън през
1989 разликата между чисто националистическите
тоталитарни режими от началото на
възхода на Азиатските тигри и тоталитарния
режим в Китай, базиращ се на марксистката
идеология, но приспособена към историческия
опит на хилядолетната китайска държава,
идеология, която философите на
неоконсерватизма и неолиберализма
считаха за безнадеждно остаряла,
неподлежаща на развитие и несъстоятелна
за съвременния свят.
Китайските
ръководители отново и отново измамиха
очакванията на западните идеолози, като
прегърнаха редица принципи на капитализма,
продължавайки да се считат за последователи
на Маркс. Те използваха репресивния
апарат на тоталитарната държава, за да потиснат недоволството на широките
трудови маси, като в същото време намериха
начин да стимулират творческите им
възможности и инициатива. Като правило
те успяваха да избегнат войни и драстични
прояви на вътрешна репресия (с малки
изключения), като осигуриха повече от
40 години непрекъснат икономически
растеж, опровергавайки всякакви
предсказания за погром и упадък!
Особено
полезен за китайските ръководители
беше трагичният експеримент с реформите
в СССР в края на 80-те и началото на 90-те
години. От тях те си извадиха два урока.
Първият е, че системата се нуждае от
реформа и модернизация, а вторият е, че
реформата и модернизацията не бива да
поставят под съмнение ръководната роля
на Китайската комунистическа партия
(ККП). Китайските ръководители намериха
начин да извършат необходимите
икономически реформи,
без да поставят под съмнение ръководната
роля на партията, като отприщиха таланта
и амбициите на милиардния китайски
народ, насочвайки ги в руслото на
икономическото развитие за личното
благоденствие на всеки един китаец в
рамките на благоденствието и просперитета
на китайската нация и държава! Струва
ми се, че те успяха да се справят с тази
гигантска задача само благодарение на
огромната историческа традиция и
колективен опит на хилядолетното
развитие на китайската цивилизация.
Точно когато
се канех да приключвам този материал и
да го публикувам в блога си, случайно
чух коментар за една книга, за която
коментаторът твърдеше, че е нещо като
настолна книга на Доналд Тръмп! Книгата
е озаглавена:
"The
hundred-year marathon: China's secret strategy to replace America as
the global superpower."
(Стогодишен
маратон: Тайната стратегия на Китай да
замени САЩ като глобална суперсила)
Автор на
книгата е Майкъл Пилсбъри (Michael
Pillsbury), който в течение на десетилетия
е заемал високи консултантски позиции
в ЦРУ, в Пентагона и в Съвета за национална
сигурност на САЩ като специалист по
Китай. В тази книга, използвайки дълбоките
си познания по история на Китай,
наблюденията си при многобройни пътувания
в Китай, контактите си с висши китайски
чиновници (включително и такива, потърсили
политическо убежище в САЩ), Пилсбъри
защищава тезата, че още от победата на
ККП през 1949 година нейните ръководители,
начело с Мао Цзе Дун, си поставят задачата
в следващите 100 години да издигнат Китай
от позорното ѝ положение на полуколония
на Запада (САЩ, Япония и Западна Европа)
в световен хегемон, какъвто, според
техните разбирания, Китай е бил в течение
на хилядолетия до позорното ѝ поробване
от Великобритания и останалите световни
имперски сили в началото на XIX век.
Пилсбъри
разглежда подробно един много стар, но
изключително важен период в развитието
на Китай, който продължава от 771 до 221
години преди новата ера. Тези 500 години
са известни като периода на "воюващите
кралства". В началото на този период
Китай е разделен на десетки воюващи
помежду си държави, а в края му династията
Чин успява да победи всички кралства и
обединява Китай под своята власт,
създавайки "Поднебесната империя".
Този период е описан и анализиран
подробно във военната историография
на Китай (известната книга по военна
стратегия на Сан Су) и поуките
от него са послужили за основа на
държавнообразуващата философия на
Китай (Конфуцианството) през целия
следващ период на съществуване на
Китайската империя.
Първоначалните
опити на режима на Мао да започне марша
на Китай към хегемонно положение в света
се увенчава с редица поражения: "Великият
скок", "Културната революция"
и т. н.
В края на
управлението на Мао, страхувайки се от
господството на СССР, китайското
ръководство решава да потърси съдействието
на САЩ, намеквайки на сътрудници в
администрацията на президента Никсън
за готовността си за политическо, военно
и икономическо сътрудничество, насочено
срещу СССР.
Забележка.
Пилсбъри разказва в книгата си, че по
онова време той е работил в апарата на
Генералния секретар на ООН и е имал
колеги руснаци, които като него са
работели и за съответните национални
секретни служби. Тези негови колеги в
разговори са го предупреждавали, че в
случая Китай има намерение да използва
САЩ за икономическите си и военни
интереси, но Пилсбъри е смятал, че
руснаците просто искат да предотвратят
сближаването между САЩ и Китай.
Стратегическата
идея на китайското ръководство е била
да използва технологичното, индустриалното,
научното и управленческо превъзходство
и опит на САЩ за бързо преодоляване на
икономическата изостаналост на Китай,
като в замяна Китай да се превърне в
съюзник на САЩ срещу СССР. Китай доставя
на САЩ за целите на войните в Афганистан
и Ангола оръжие за милиарди долари, като
през цялото време демонстрира нуждите
си от помощ и съдействие от страна на
САЩ и Запада за развитие на собствената
си икономика. Стратегията на Китай в
стремежа му да измами САЩ за истинските
си цели се базира според Пилсбъри на
следните 9 поуки, извлечени от историята
от периода на "Воюващите кралства":
1. Предизвикай
необоснована самоувереност у опонента
си, за да не възбудиш
подозренията му.
2. Манипулирай
съветниците на опонента си.
3. Бъди търпелив
за десетилетия или повече, за да победиш.
4. Открадни
идеите и технологичните постижения на
опонента си за постигане на стратегическите
си цели.
5. Военната
мощ не е критически фактор за достигане
на победа в продължително съревнование.
6. Очаквай,
че хегемонът ще предприеме екстремални,
дори необмислени действия, за да съхрани
господстващото си положение.
7. Никога не
изпускай от вниманието си "Шъ"
(става дума за необходимостта да се
внимава за настъпването на благоприятното
за атака съотношение на силите и да не
се пропускат стратегическите и тактически
изгоди в момента на крайната конфронтация).
8. Избери си
и използвай правилни мерки, по които да
оценяваш статута си по отношение на
своите потенциални противници.
9. Винаги бъди
нащрек, за да избегнеш обкръжение или
измама от останалите противници.
Ако
любознателният читател се замисли над
мъдростта на горните девет поуки,
извадени от събития и станали преди
повече от 2200 години и прецизността, с
която те са приложени от китайците в
днешно време, то той не може да не оцени
високо ползата от историческия опит,
когато хората си направят труда да го
изучат.
Особен интерес
у мен предизвика описанието на Пилсбъри
за анализите на Китайската икономика,
извършени от "Световната банка"
(СБ) през периода 1983-1985 години и препоръките,
които тя дава на китайското ръководство
за бъдещото направление на развитие на
страната. По този въпрос бях слушал да
се изказва професор Иво Христов, но
някак си не можех да повярвам в
предполагаемото двуличие на тази
международна организация, проявено в
услуга на определени политически
интереси.
През 1985 година
СБ, в конфиденциален материал до
китайското правителство, отбелязва, че
Китай може да достигне равнището на
развитите западни държави към 2050 година,
като това ще изисква изключително висок
темп на годишен растеж от 5.5%. До този
момент подобен успех е имала само Япония,
за която се счита, че е започнала
развитието си приблизително от нивото
на Китай през 80-те години! За достигането
на тази цел СБ предлага определена
стратегия на развитие, която частично
е била използвана и в други случаи.
Отбелязвайки
изключително високото ниво на спестяванията
на населението, при прилагане на
най-новите технологични и научни
достижения с цел повишаване на
производителността на труда и ограничаване
на ръста на населението, така поставената
цел за достигане на нивото на Запада и
САЩ през 2050 година, по преценката на СБ,
е достижима!
За достигане
на поставената цел СБ предлага шест подхода,
които се запазват в тайна, тъй като
банката ПРЕПОРЪЧВА на Китай ДА ЗАПАЗИ
СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА НА
СТОПАНСТВОТО СИ и НЕ ПРЕПОРЪЧВА
ПРЕУСТРОЙСТВОТО МУ В ТАКОВА С ПАЗАРНА
СТРУКТУРА!?
1. За следващите
две десетилетия СБ препоръчва на Китай
да промени структурата на износа си и
да го ориентира към износ на индустриални
стоки и то по възможност на такива от
високотехнологични отрасли.
2. Банката
препоръчва на китайското ръководство
през следващите години да не се ориентира
към чуждестранни заеми, а да разчита
преди всичко на големите спестявания
на китайския народ и изобщо на вътрешни
финансови ресурси.
3. Чуждестранни
капитали да се използват само за развитие
и внедряване на модерни и високо
технологични отрасли и производства,
както и на съвременни методи на управление.
4. Чуждестранните
инвестиции и съвместните модерни
предприятия и производства да се
разпространяват и извън специалните
икономически зони, колкото се може
по-широко из районите на страната.
5. Китай
постепенно да ликвидира външнотърговските
си фирми и да разреши на отделните
държавни индустриални фирми да излязат
самостоятелно на външния пазар.
6. Общата
препоръка на СБ е Китай да усъвършенства
непрекъснато структурата и връзките
на отделните предприятия и фирми, за да
бъдат те в постоянно съответствие с
изискванията на вътрешната икономика
и световния пазар.
Важна роля
за съвета на СБ към Китайското ръководство
в полза на запазването на социалистическия
характер и структура на неговата
икономика е изиграла и оценката на СБ
за общата стойност на китайската
индустрия по онова време. Световната
банка изчислява, че стойността на
китайската икономика е около 2 трилиона
йоана, а спестяванията на китайците са
били само 1 трилион йоана. С други думи
Китай се е нуждаел от още един трилион
йоана, за да може да бъде приватизирана
икономиката му от вътрешни ресурси, а
не от външни финансови интереси!
Забележка.
Само след пет-шест години Западът дава
напълно противоположни съвети на СССР
и социалистическите страни за пътя на
реформиране на техните икономики!?
Оставям на любознателния и умен читател
сам да намери причините за тази на пръв
поглед шизофренична постъпка на западните
икономисти! За илюстрация обаче на
резултатите от препоръките на западните
икономисти у нас ще препоръчам на читателите
една статия от Веселина Седларска в
"reduta.bg", която тези дни ми препоръча
един добър приятел:
"Тревата
след Баневи"
https://www.reduta.bg/%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8/
Китай в редица
аспекти следва пътя на Южна Корея и
Япония, като създава "национални
шампиони" – огромни държавни фирми,
които трябва да развиват жизнено важни
за страната направления. В тази насока
СБ подпомага особено грижливо китайското
ръководство със съвети. На практика
всичките 100 най-големи китайски корпорации
са държавни "национални шампиони"
и се грижат за осигуряването на държавната
политика в развитието на съответните
области и отрасли на икономиката на
страната. Те осигуряват и достъпа на
китайската индустрия до най-новите
научни и технологични открития в света.
Китайската държава субсидира тези и
редица други частни и смесени предприятия
с капитали, земя за развитие на
инфраструктурата им, нови технологии
и изобретения разработени в държавните
институти или откраднати от разузнавателните
органи на армията и силите на безопасността.
На върха на
цялата командна структура на китайската
икономика се намира National Development and Reform
Comission (NDRC), която има на разположение
огромни средства и други ресурси за
влияние върху икономическото поведение
на националните шампиони и останалите
влиятелни участници в икономическото
развитие на Китай.
Един от
важните аспекти на икономическата
политика на китайското ръководство е,
че достъпът на американските и изобщо
на фирмите от икономически развитите
държави до огромния китайски производствен
и потребителски ресурс се осигурява
само при условие, че те споделят
технологичните и организационни аспекти
на своя бизнес с китайските си партньори,
което осигурява на последните достъп
до най-модерните технологии и научни
достижения в света!
Моето
впечатление е, че през последните години
истаблишмънта в САЩ осъзна историческата
си грешка за тясно икономическо
партньорство с Китай и панически търси
решения за осигуряване в бъдещето на
позициите си на световен икономически
хегемон. Причината за тази фатална
историческа грешка трябва да се търси
в специфичния за англосаксонците расизъм
и етноцентризъм, под влиянието на които
те гледат отвисоко на всички останали
народи, подценявайки техните възможности
за творческа дейност и интелектуален
прогрес. Осъществили преди повече от
150 години деморализираща победа над
великата китайска империя, англосаксонците
не могат да допуснат, че китайците изобщо
имат потенциала да се изправят отново
на крака!
Струва ми
се, че китайското ръководство в лицето
на Си Дзинпин, преждевременно и
лекомислено, в нарушение на редица от
деветте принципа изброени по-горе, обяви
открито програмата "Made in China 2025",
целта на която е Китай да стане
технологически независим от САЩ в
областта на електрониката и изобщо на
"високите технологии" до 2025 година.
Напоследък тази тема изчезна напълно
от изявленията на китайските ръководители,
но вредата така или иначе е нанесена.
Тези амбиции на китайските ръководители
поляха като студен душ истаблишмънта
в САЩ, част от който считаше, че Китай е
силно зависим от американското "know
how" и по тази причина винаги ще остане
като производствен придатък на
американската икономика. В книгата си
Пилсбъри прави следните препоръки към
истаблишмънта в САЩ за преодоляване на
тази грешка:
1. Идентифицирай
проблема. Не допускай да виждаш нещата
такива каквито не са и каквито иска да
ти ги представи опонента.
2. Грижи се
да запазиш своите предимства.
3. Измервай
конкурентоспособността си – всяка
година китайците оценяват своята
конкурентоспособност по отношение на
САЩ. Защо САЩ не правят същото?
4. Разработи
стратегия за запазване и увеличаване
на конкурентоспособността си.
5. Създай
консенсус у дома.
Днес САЩ
определено поема пътя на активна
съпротива на икономическия модел на
развитие на Китай. Интересно е да се
види дали ръководителите на Китай ще
съумеят да продължат възхода на страната
си и на социалната система, която те
твърдят, че развиват, в режим на активна
съпротива на САЩ и може би на досегашните
съюзници на САЩ.
Търговската
война, която Тръмп започна срещу Китай,
говори за активна съпротива срещу
икономическия прогрес на Китай в стремежа
му да замени САЩ като световен хегемон.
През последните години Китай пое път
към намаляването на зависимостта си от
търговията със САЩ и към увеличаване
на ролята на вътрешния си пазар за
осигуряване на стабилността на
икономическия си растеж. Китайското
правителство започна активно да използва
огромните натрупвания от американски
ценни книжа, получени в резултат на
положителния търговски баланс на
страната със САЩ, за инфраструктурни и
други инвестиции по целия свят, с което
цели да увеличи влиянието на Китай върху
развиващите се страни, като едновременно
с това парира бъдещи опити на САЩ да
прекъснат връзките на Китай с икономиката
на останалите страни в Азия, Африка,
Европа и Латинска Америка с помощта на
военното си сухопътно и морско
превъзходство. Временната забрана за
доставка на микропроцесори и други
електронни чипове за ZTE поради
"нарушенията на санкциите на САЩ
срещу Иран" и ареста на финансовия
директор на Хуауей и дъщеря на
основателя и президент на фирмата Менг
Уанзу в Канада също по обвинения за
нарушаване на санкциите на САЩ срещу
Иран от Хуауей са само малки примери в
предстоящата титаническа битка за
позицията на икономически хегемон в
света.
Моето мнение
е, че САЩ доста късно се усетиха за
истинската икономическа политика за
развитие провеждана от Китай. САЩ
допуснаха деиндустриализацията на
страната да продължи повече от едно
поколение. Основният проблем в това е,
че страната загуби континуитета в
поколенията на средната техническа
интелигенция – хората, които са
необходими, за да оживее всяко едно ново
устройство или машина. Тези хора не се
възпитават в университетите, а от
по-възрастните и опитни майстори и
специалисти на работните им места.
Друг проблем
на реакцията на САЩ е, че те прекалено
много разчитат на военното си превъзходство
в световен мащаб. В тази връзка искам
да припомня точка пет от принципите,
залегнали в основата на китайската
стратегия в "Маратона за Хегемон":
"5. Военната
мощ не е критически фактор за достигане
на победа в продължително съревнование."
Западът
винаги е разчитал на военна сила в
борбата за световно господство.
"Поднебесната империя" е господствала
над източна Азия благодарение на
икономическото си и културно превъзходство
над околните държави. С други думи
основният въпрос е дали Китай е преминал
прага на научната си, технологична и
производствена база,
отвъд който търговската му изолация е
невъзможна и нецелесъобразна, като
минимум – за съюзниците на САЩ, а в края
на краищата и за самите Съединени щати!?
Дилетант