Поредното недоносче на RussiaGate

В петък, на 16 февруари, специалният прокурор по така нареченото разследване "RussiaGate" публикува най-новото си творение – обвинителен акт срещу три фирми и 13 души от Русия. Основната атака е насочена срещу фирмата Internet Research Agency (IRA) в Санкт Петербург. Според обвинителният акт на Мюлер обвиняемите 13 руски граждани и три фирми са имали за цел да всеят смут и дезорганизация в изборите в САЩ през 2016 година и изобщо в американската политическа система.

https://uk.reuters.com/article/uk-usa-trump-russia-indictment/u-s-charges-russians-with-2016-u-s-election-tampering-to-boost-trump-idUKKCN1G023G

В този "забележителен резултат" от 9-месечното разследване няма нито дума за хакинга на електронната поща на Хилари, нито за изчезналите хиляди документи при хакинга на DNC, нито пък организацията на Тръмп се обвинява в сътрудничество с руските тайни служби и Путин с цел вземане на властта в САЩ. Не се говори и за активна роля на руските тайни служби в тази незаконна акция, целяща опорочаването на американската демокрация и политическа система!?

Обвиняемите имали за цел да всеят суматоха и противоречия в политическия живот в Америка! Ами какво да кажем за обвиненията в расизъм, хомофобия, женомразство и некомпетентност срещу Тръмп от страна на Хилари, подигравателните епитети за неговите поддръжници, необузданите и несправедливи нападки срещу Сандерс? Те не са ли израз на противоречия и омраза в американския политически живот?

Всъщност може би Мюлер иска да ни намекне, че ако не беше подмолната дейност на тринадесетте души и трите фирми, предизборната борба през 2016 година щеше да изглежда по съвсем друг начин – образец на културно изразени разногласия и възпитани спорове за изясняване на различията между двете политически партии в САЩ! Това би било голяма новост за мен, след повече от 30 години преки впечатления от всякакъв вид избори в САЩ!

В тази връзка е показателна и статията в Ню Йорк Таймс от 19 февруари на AMANDA TAUB и MAX FISHER озаглавена:

"Russian Meddling Was a Drop in an Ocean of American-Made Discord"

https://www.nytimes.com/2018/02/18/world/europe/russia-us-election.html?emc=edit_th_180219&nl=todaysheadlines&nlid=168633610219

В нея се подчертава, че не са необходими големи усилия, за да се предизвикат американците да се нахвърлят един срещу друг. Партизанщината и поляризацията на политическото пространство са били в достатъчно изострена фаза далеч преди намесата на Москва. Тази намеса не е създала нищо ново, а само се е възползвала от вече съществуващите партизански противоречия. В статията се обръща внимание, че според едно изследване е установено, че хората, най-податливи на фалшивите новини, са хиперпартизани, подготвени от психическата си настройка да възприемат дори и най-фантастичните измишльотини, които съответстват на техните ценности!

Забележете, че в обвиненията няма и дума за конспирацията между Путин и Тръмп! Казва се, че дейността на обвиняемите е започнала през 2014 година, когато още не бе известно, че Тръмп ще се кандидатира за президент, да не говорим за шансовете, които би имал като кандидат за този пост! Между другото, Алексей Навални казва, че IRA Е СЪЗДАДЕНА през 2013 ГОДИНА ЗА БОРБА СРЕЩУ ИНАКОМИСЛЕЩИТЕ в Русия чрез използване на социалните мрежи за разпространяване на фалшива информация и клевети срещу тях!

Впрочем според обвинителният акт връзката между Путин и цялата конспирация изглежда се е осъществявала от Евгений Пригожин, който е руски олигарх, "тясно свързан с Кремъл"! Доказателството за това е, че неговата фирма някога е организирала банкетите на Петербургската управа по времето на Путин при посрещане на чуждестранни бизнес и политически гости. По тази причина Пригожин бил известен в Русия като "готвачът на Путин" и това очевидно, само по себе си, е доказателство за контрола на цялата операция от страна на Кремъл! В допълнение на горното, понастоящем фирмите на Пригожин осигуряват храна за много училища и за голяма част от руската армия, което е едно допълнително доказателство за връзките му с Кремъл и Путин!

Любопитното е, че Мюлер излезе с обвинителния акт в петък, което обикновено се прави, ако целта е СМД да не отделят особено голямо внимание на събитието. Събития, за които се държи СМД да се захласнат от коментари, като правилно, се обявяват в САЩ в понеделник и на преститутките се дават подробни указания как и в какъв аспект да се коментира съответното събитие. По този факт може да се съди, че самият Мюлер изглежда няма особено високо мнение за последното творение на мисията си!

Едно от най-колоритните обвинения е, че конспираторите се представяли в социалните мрежи за американски граждани и даже платили на един наивен американец да предостави самоходна платформа с желязна клетка, а на друг да се маскира като Хилари, облечена в затворническо облекло и затворена в клетката! Няколко души от руснаците даже били командировани в САЩ, за да имат възможност да се запознаят с политическата атмосфера на място и да окажат по-сериозно влияние на политическата борба! Така наречените „тролове“ от IRA създавали във Facebook групи с провокативни заглавия като "United muslims of America", "Blacktivist" и "Secure borders", с което привличали маргинални елементи с хомофобски наклонности, които както е известно са причисляват към основните поддръжници на Тръмп и съответно противници на Хилари.

Финансирането на мероприятието е струвало на господин Пригожин цели 1.2 милиона долара на месец – заплати за 80 души персонал, компютри, помещения, комуникации и т. н., което е "потресаваща сума" в сравнение с 2.6 милиарда долара, похарчени от кампаниите на Клинтън и Тръмп, и от общо 6.8 милиарда долара, похарчени от всички политически кандидати за изборите от 2016 година!

Забележително е, че само това мизерно обвинение с никакви факти за връзка с Кремъл и Путин излиза на бял свят след 9 месеца упорит труд на господин Мюлер, който лично получава по близо 1000 долара на час хонорар! Той, заедно с целия си персонал от адвокати и следователи, вероятно има пълното съдействие на FBI и NSA, която, както е известно, записва цялата информация, влизаща и излизаща от САЩ по мрежите за комуникация, а това е огромен процент от международно обменяната дигитализирана информация, като се има предвид достъпа на NSA до комуникационната инфраструктура в света. В тази връзка си спомних една публикация на Гардиън още от 2011 година:

"Разкрита Американска шпионска операция, целяща манипулирането на социалните медии"

(Revealed: US spy operation that manipulates social media)

https://www.theguardian.com/technology/2011/mar/17/us-spy-operation-social-networks

В статията се разказва, че калифорнийска корпорация е подписала договор с Централното командване на въоръжените сили на САЩ (Centcom, отговарящо за американските войски и военни действия в Близкия и Средния Изток и в Централна Азия) за разработка на софтуер за управление на "online personal management service". Този софтуер трябва да позволява на един човек да управлява до 10 индивидуализирани изкуствени (фалшиви) личности в социалните мрежи по целия свят! Предполагам, че подобно начинание звучи много по-сериозно от "лавката" на господин Пригожин в Петербург с нейните 80 служители, наели се с непосилната задача да разрушат вярата на американския народ и на народите по света във величието на американската демокрация!

Колкото и нетипично да звучи за стълба на RussiaGate в СМД, Ню Йорк Таймс в друга статия:

"U.S. Has History of Meddling in Foreign Elections"

https://www.nytimes.com/2018/02/17/sunday-review/russia-isnt-the-only-one-meddling-in-elections-we-do-it-too.html?smid=tw-share

дава примери за многократните намеси на САЩ в изборите и изобщо във вътрешно-политическия живот на много страни по света. Подчертава се, че болшинството американци гледат на подобна намеса като на благородна дейност, защото тя се прави в "интерес на демократизацията и благосъстоянието" на тези страни и народи. Все пак авторите на статията отбелязват, че ръководителите на държавите, в които САЩ се намесват, понякога грубо и безапелационно, съвсем не е задължително да са доволни и щастливи от тази намеса! Дават се примери за National Endowment for Democracy (NED), която е финансирала с 23000 долара една "неправителствена организация" в Русия да назначи на работа и да обучи Алексей Навални, който понастоящем е един от най-големите врагове на Путин. През 2016 година NED е осигурила 108 гранта на обща стойност 6.8 милиона долара на различни организации в Русия за обучение на активисти и подпомагане на "обществената активност" на населението в политическия живот в Русия!? Поради приетия закон в Русия, според който организациите, които получават финансиране от чужбина, трябва да се регистрират като чужди агенти, NED вече не публикува имената на получателите на нейните грантове.

По повод на последното си спомних за едно интервю на Цветанка Ризова с една госпожа от някаква "неправителствена организация" във връзка със суматохата в България около Истанбулската конвенция. Ризова събра смелост и попита госпожата как финансират дейността си, на което последната отговори "Чрез изпълнение на проекти!". Напрегнах се да не изпусна следващия резонен въпрос на Ризова "Ами бихте ли ни дали някой и друг пример на такива проекти?", но смелостта ѝ не стигна чак до там и с това интервюто приключи.

Ще се опитам да завърша този пост малко по Езоповски. Путин изглежда вярва в поговорката "Каквото е добро за гъсаря, е добро и за гъските!", но управляващите в САЩ вярват в римската поговорка "Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика!".

Дилетант

Портмонето

Седях си спокойно в офиса и размишлявах с какво да се заема. Бях прочел или изтрил всички електронни писма от пощенската си кутия. Беше време да напиша нещо за блога си, но все още не бях решил какво и на каква тема да бъде? Не беше време за сън нито пък за обяд или вечеря, а и Юлия не беше обявила, че се нуждае от някаква помощ. Папагалът Яки крещеше поред всички думи, които знаеше и неистово свиреше, крещеше като гарга или мяукаше като Мацо. Изобщо един от онези моменти, в които човек започва да се чуди за какво все пак живее?!

Внезапно Юлия се появи на вратата и обяви възмутено:

– Синът ти пак си е загубил портмонето!

Опитах си да си припомня по-ясно кога беше последното загубване на документи от Тери. Сетих се, че преди няколко години беше забравил портмонето си на покрива на колата си на една бензиностанция и си беше заминал безгрижно. Най-интересното тогава беше, че някакъв негър беше намерил портмонето му, беше се свързал с него по телефона и дори беше отказал пари за награда!

– Как е станало този път? – попитах аз.

– Ева току-що ми се обади, че отишъл да кара електрическия си велосипед по баирите и каньоните и вероятно портмонето му е изпаднало някъде там! Този човек понякога го обхващат някакви бесове и пощурява! – заключи Юлия възмутено.

– Има такъв момент – дълбокомислено констатирах аз – и сега е един от тези моменти, докато се нарадва на новия велосипед!

– Ходили ли са по трасето да потърсят портмонето? – попитах аз.

– Ходили са и нищо не са намерили! – тросна се Юлия и замина към хола.

След като се опитах за кратко време да симулирам мислене, отидох и аз в хола.

– Какво е имало в портмонето?

– Паспорт, шофьорска карта, кредитна карта, ключа от колата му и кой знае още какво друго – отговори Юлия, след което отново изригна с възмутена тирада.

– На този човек няма да му дойде акълът! Все измисля разни щуротии. Сега се е захванал с този електрически велосипед и използва всеки свободен момент да се катери по баирите, без да прави сметка, че може да се пребие, а има жена и деца!

– Това е положението – констатирах аз дълбокомислено – никой не си избира децата, каквито си ги роди, такива трябва да си ги приема!

Отидох отново в офиса, но ми се беше развалило настроението. Беше ми жал за Тери, защото знаех, че сега се тюхка и съжалява за това, което се е случило, но ако се опиташ да му кажеш, че нещо подобно може да му се случи, ще те направи на нищо с подигравки, че много знаеш и все за бъдещето мислиш!

Докато вечеряхме Юлия ме осведоми, че поради загубата на документите (паспорта и шофьорската карта) Тери не може да замине във вторник за Лас Вегас на някаква конференция! Това ме разстрои още малко, но си дадох сметка, че колкото и да се разстройвам – нищо не мога да променя. Разбрах още, че портмонето всъщност е било нещо подобно на паласка от кожа, която се връзвала на кръста с ремък, а той при това бил почти скъсан!

През нощта не можах да спя добре заради пустото портмоне. Постепенно в мен нарасна убеждението, че някой ще го намери и ще го изпрати по пощата.

На сутринта се събудих с натежала глава. Докато преглеждах пощата и прослушах новините по радиото стана обяд. Хапнахме и аз предложих на Юлия да отидем на разходка по хълмовете около Териви. Тя ми каза, че също ѝ хрумнала тази идея, като покрай разходката можем да огледаме и за портмонето.

Дремнахме тридесетина минути и се качихме на колата. Докато пътувахме аз звъннах на Ева да ѝ кажа, че сме тръгнали за тях с цел да се разходим по фаталното трасе. Тя каза, че те също имат намерение да минат отново по него и че ще ни изчакат да отидем заедно.

Не след дълго вече ходехме по някаква доста прилична пътека, а Тери сновеше напред-назад с велосипеда. След петнадесетина минути ходене пътеката полека-лека загуби "приличието си". Вече не можехме да ходим един до друг с Юлия. Аз бях взел две телескопични туристически пръчки – с едната да се подпирам, а с другата Юлия да ме води, като аз държа единия край на пръчката, тя другия и аз да ходя след нея. Скоро обаче пътеката стана съвсем неприятна. Тръгнахме напряко по някакъв склон с близо 50–60 градуса наклон, целият обрасъл с изсъхнали храсти. Почвата беше невероятно рохкава и приличаше на груб килим от паднали клончета и листа на изсъхналите храсти. Имах чувството, че ходим по някаква мрежа на сантиметри над земята. Веднага си помислих, че точно по такива склонове стават фантастичните Калифорнийски пожари, които унищожават десетки хиляди декари сух храсталак, гора и сгради по каньоните на щата.

Юлия издърпа пръчката от ръката ми и аз трябваше да се придържам за рамото ѝ. Оказа се, че без да се опира на пръчката тя не можеше да ходи, защото наклонът на хълма беше ужасен. Храсталакът ни дереше по краката, клонките на храстите се навираха по носовете, устата и очите ни.

Ходейки близо до Юлия, за да се държа за нея, аз периодически я настъпвах и ѝ събувах обувките, за което естествено си патех!

Изразих съмнение, че Тери е карал по този ужасен склон, но Юлия троснато ми каза, че ние вървим по следата на велосипеда и че не се съмнява, че този безразсъден човек е минал точно оттук!

Обувките ми вече бяха пълни с камъчета, клонки и пръст. Аз се движех почти машинално, като се опитвах да внимавам да не настъпвам водачката си.

Безнадеждно попитах още колко имаме да ходим по този ужасен склон, по който ми се струваше, че пълзим вече час. Юлия каза, че не знае и спря, за да си обуе за кой ли път обувката след поредното настъпване от мен.

Аз стоях зад нея, леко докосвайки я с ръка. В моментите, в които губех физически контакт с нея, изпадах в паника, че мога да пропадна някъде всред храсталака и да се изтъркалям надолу по хълма.

Юлия не мърдаше и аз реших, че си почива. Внезапно тя каза "Ето го!". Аз не ѝ обърнах внимание, но след секунди тя повтори "Ето го!".

– Кой го ето? – объркано попитах аз.

– Портмонето! – каза Юлия – Виждам му ципа!

Аз не повярвах на ушите си.

– Виждаш го тук, в тази пустош?

– Ами къде другаде мислиш, че го виждам! – отяде се Юлия.

– Юлия го намери! – извиках аз.

Кари вървеше след нас и след няколко секунди ни настигна.

– Да, ето го! Баба наистина го намери! – потвърди и тя.

След малко ни настигна Ева с Адриан, а след секунди долетя и Тери, яхнал велосипеда.

Той грабна портмонето и се разкрещя възторжено:

– Намери се, намери се!

Беше станало невероятното. В тази пустош, пълна с изсъхнали храсти, стърчащи, полегнали и съвсем смачкани, които правеха нещо като мрежа, по която вървяхме, потъвайки понякога до глезените в съчки, Юлия беше забелязала портмонето, което беше отхвърчало на около два метра от трасето, по което беше карал Тери!

Като слязохме на човешкия път и си поизчистихме обувките от камъчета, пръст и съчки, Юлия призна, че малко преди да стигнем мястото с портмонето, тя е гледала само надолу, правейки си сметка, че ако то е паднало, то ще падне надолу. В един момент обаче си помислила, че не е зле да гледа и нагоре по склона, защото портмонето е можело да изхвърчи и нагоре, още повече, че тя не знаеше от коя страна той го беше носил!

Разходката се оказа плодотворна от всяка гледна точка. Направихме си „кардиото“, вдъхнахме чист въздух, и което е най-важно и най-невероятно – намерихме портмонето, което така и щеше да си остане в храсталака и да изгори в поредния пожар или да бъде погребано от поредния дъждовен потоп!

Разказвач

Мъките на Империята

Тези дни прослушах книгата на журналиста Peter Conradi:

"Who lost Russia? How the world entered a New Cold War"

Трябва да си призная, че отдавна очаквах да се появи книга с подобно заглавие. Някога, през 50-те години на миналия век, в САЩ се вдигнал голям шум, когато комунистите победили в Китай. Въпросът тогава е бил "Кой загуби Китай?", тъй като по онова време американците са подкрепяли много активно националистите начело с Чан Кай Ши и някак са пропуснали да оценят силата и влиянието на комунистите начело с Мао Цзе Дун. Въпросът за загубата на Китай съвсем не е бил риторичен, както някой би си помислил в днешно време. Имало е съвсем сериозни разследвания в Държавния департамент на САЩ и някои хора вероятно дори са си изпатили заради неправилната оценка на вътрешното положение в страната, довело до "неочакваната загуба" на Китай, т. е. до загубата на агента на САЩ срещу комунистите, водени от Мао, в Китай.

Книгата на Конради е доста нова – излязла е през 2017 година. Тя показва, че политическият истаблишмънт в САЩ вече се опитва да направи анализ на събитията от 1991 година насам, които в крайна сметка доведоха до възстановяването на Студената война между САЩ и Русия против очакванията на света след практически доброволното разпадане на Съветския блок и дори на самия Съветски съюз. Според заключението на автора, "загубата на Русия" се дължи на цялостната и последователно неправилна оценка на истаблишмънта в САЩ на плановете и мотивите на руския истаблишмънт! Всъщност, казано по друг начин, "Русия е загубена", защото САЩ не са пожелали да позволят на бившата свръхвелика държава да оказва влияние не само на световните събития, но и на събитията около собствените си граници, при положение, че САЩ счита, че има право да влияе на събитията във всяка точка на света под предлог, че всяко събитие, във всяка точка на света, има значение за интересите на САЩ, ако те решат това! В епилога на книгата Конради даже констатира, че може би най-правилно е да се каже, че Русия е загубена заради Путин, вероятно поради неговата убеденост, че съществуването на еднополюсен свят е несправедливо и опасно!

В книгата се описват относително обективно всички по важни събития през периода от 1991 до 2016 година в Русия и околните държави, оказали влияние на развитието на страната и на отношенията ѝ със Запада и САЩ. Казвам "относително обективно", защото редица събития се описват повече или по-малко едностранчиво, като се премълчават обстоятелства и действия на САЩ и Запада, които биха били оценени като не напълно демократична намеса във вътрешните работи на Русия и в някои държави от постсъветското пространство, в противоречие с провъзгласените принципи за независимо и демократично развитие на страни, тръгнали по пътя на западния демократичен модел на управление. Все пак, като цяло, книгата е едно обективно описание на събитията в Русия през периода 1991–2016 година и влиянието на тези събития върху отношенията между САЩ и Русия.

По същото време един приятел ми изпрати линк към лекция на проф. Иво Христов:

https://youtu.be/XnehMagSBh0

в която се описват препоръките на Международната банка за развитие от началото на 80-те години към китайското ръководство, поставили основата на "икономическото чудо" и довели до израстването на Китай като икономическа сила в света, успешно конкурираща индустриалното господство на САЩ в световен мащаб. Особено интересно в тази лекция е разликата между съветите на международните финансови организации към Китай за бъдещото му развитие и съветите на същите тези организации към Русия и страните от постсъветското пространство, довели, както би могло да се очаква, до съвършено противоположни резултати – икономически възход на Китай от една страна и икономическа и социална разруха на Русия и на страните от постсъветското пространство от друга страна!

Според мен възраждането на Китай от 80-те години насам може да се разглежда като повторна "загуба на Китай", имаща далеч по-съществени последствия за имперските амбиции на САЩ за господство над света, особено ако се има предвид, че то е било планирано като противовес на влиянието на СССР в света!

Започвам да си мисля, че двете загуби – "загубата на Китай" и "загубата на Русия" – не са случайно явление, а са следствие на убедеността на американският елит в "изключителността на Америка" и едва ли не в "определеният от Бога статут на превъзходство на САЩ" над останалите държави и народи в света! Тази убеденост в превъзходството на Америка и американския народ над останалите изглежда не позволяват на истаблишмънта в САЩ да си даде ясна сметка за възможностите на останалите държави и народи за икономически и културен прогрес, който, поради редица обстоятелства, може да ги направи успешни конкуренти на САЩ в стремежа им за господство над света!

Изборът от народа на Тръмп за президент срещу кандидата на истаблишмънта Хилари Клинтън даваше надежда за нов подход в развитието на САЩ, който да отдели повече внимание на възстановяването на индустриалната мощ на държавата срещу безнадеждната борба за запазване на имперските позиции на САЩ с помощта на изтощителната политика за глобално военно превъзходство и финансови манипулации получиха и получават яростен отпор от "дълбоката държава"! Вече е трудно да се разбере докъде се простира властта на президента и откъде започва властта на бюрокрацията, която продължава провалилата се политика за световно господство.

Тръмп обещаваше да приключи войната в Афганистан, но военните очевидно нямат такива намерения, въпреки че натискът на талибаните и другите бунтовнически организации става все по-чувствителен и по-чувствителен. Атентатите в Кабул и други градове на страната се увеличават и стават все по-жестоки и взимат все повече и повече жертви! Всъщност вече е невъзможно да се разбере дали новата стара политика на САЩ в Афганистан е плод на желанията на Тръмп или е резултат от амбициите на Пентагона, получил, както изглежда, доста голяма автономия при решаването на възложените му задачи да постигне на всяка цена някакъв резултат, който може да се обяви за победа в Афганистан.

Войната в Сирия доведе до увеличаването на влиянието на САЩ над областите в страната, населени с кюрди, като все повече и повече изглежда, че кюрдите ще бъдат принесени в жертва на невъзможната цел за създаване на плацдарм за американското военно присъствие в района. В тази връзка нараства конфронтацията между САЩ и Турция, която в никакъв случай не желае създаването на нова кюрдска държава или автономна област, дори тя да е под контрола на САЩ! Това разбира се е напълно обяснимо, като се има предвид трагичната съдба на досегашните намеси на САЩ в района: Афганистан, Ирак и Сирия. Както изглежда в това си начинание САЩ имат само подкрепата на Израел, който все още се надява на раздробяването на Сирия и Ирак на отделни етнически и религиозни общности, които не биха били в състояние да се противопоставят на великодържавните амбиции на ционистката върхушка в страната. Кюрдската авантюра на САЩ в Сирия поставя под въпрос членството на Турция в НАТО, а това неизбежно ще постави изобщо въпроса за жизнеността на НАТО в сегашната му форма и предназначение.

Усилено се говори за превъоръжаването на Украйна с цел военно противопоставяне на Русия. Бедата е, че ЕС все повече и повече охладнява към перспективите на украинската авантюра. Олигархичният режим в Украйна изобщо не показва желание за промени в икономическата си политика, а цената за неговата поддръжка неизбежно се увеличава. Путин както винаги демонстрира търпение и чака момента, в който Украйна ще имплодира икономически, или пък режимът ще се опита с нова военна авантюра срещу източните бунтовни райони да реши проблемите си, или по-скоро да ги замаскира и да отложи решението им. И в двата случая Русия ще получи възможност за повече или по-малко оправдана реакция, която може да се окаже фатална за режима в Украйна, а, недай си Боже, и за страните около Украйна!

Новата външнополитическа доктрина на САЩ провъзгласява Русия и Китай за ревизионистични сили, целящи противопоставянето си на безразделното военно превъзходство на САЩ в света! В тази връзка се модифицира и военната доктрина на САЩ, която изглежда ще допуска в бъдеще доста по-леки критерии за употреба на ядрено оръжие с локално действие при конфликти между САЩ и други държави. Тази промяна би трябвало да привлече вниманието на европейските държави около Русия, защото локалната употреба на ядрено оръжие за тях би означавала тотално унищожение даже и в случай, че това оръжие бъде употребено в близост до границите им!

В САЩ продължава безмилостната война между Тръмп и противниците му, които вече цяла година провеждат разследване по така наречения RussiaGate. Все още не са предложени доказателства за сътрудничество между Тръмп и Кремъл, които да са осигурили победата му в изборите за президент. За сега са демонстрирани само финансови и данъчни машинации на няколко сътрудници от предизборната кампания на Тръмп. Като се има предвид нивото на корупция във Вашингтон всред политическите консултанти и бизнеса за влияние над Конгреса, то може да се очаква, че това няма да са последните жертви на разследването.

Последната бъркотия около меморандума на Девин Нюнес, в който се разкриват политически симпатии към Хилари Клинтън в разследването на ФБР и при получаването от FISC на разрешение за подслушване на сътрудници от предизборната кампания на Тръмп, потвърждават (според Тръмп и привържениците му), че цялото разследване е политическа вендета на партията, загубила изборите, която е решена на всяка цена да ревизира резултата от тези избори!

Тук бих желал накратко да разясня за какво точно става дума.

В САЩ Националната агенция за сигурност (NSA) записва всички комуникации, преминаващи през територията на САЩ, а това са практически много голям процент от комуникациите в света, поради факта, че САЩ има достъп до голяма част от комуникационната мрежа в света. Макар, че информацията от тези комуникации се записва, секретните служби в САЩ не могат да използват информацията, свързана с комуникациите на американски граждани, дори когато те са с чужди граждани (информацията, на които може да се ползва без ограничения). За да бъде достъпна информацията на американските граждани е необходимо специално разрешение на специален съд, наречен FISC (Foreign Intelligence Surveillance Court), до който съответната служба се обръща с молба, в която се доказва по какви причини тя желае да подслушва дадена личност. Съдът разрешава подслушването, ако е удовлетворен от доказателствата за незаконна дейност, посочени в молбата, но това разрешение е само за период от 90 дена, след което то трябва да бъде подновено.

В меморандума на Нюнес се подчертава, че при опит за продължаване на подслушването на Картър Пейдж е използвана незаконно информация, предоставена от демократическата партия известна като "Досието Стил". Според Нюнес тази информация е политически обоснована, но нейният произход изглежда не е бил разкрит пред съда, с което той е бил подведен да вземе политически обосновано решение, което не е допустимо според закона! В меморандума се посочват имената на редица служители от Министерството на правосъдието и ФБР от времето на Обама, които са замесени в тази незаконна според републиканците дейност. Какъв ще бъде ефекта от меморандума и публикуването му все още не е ясно, защото много неща около решението за подслушването на Картър Пейдж все още са секретни, но трябва да се има предвид, че неговото подслушване неизбежно е довело и до подслушването на всички сътрудници от кампанията на Тръмп, с които той си е комуникирал. Освен това във връзка с подслушванията е забелязана и една друга нередност, извършена от много висши служители от администрацията на Обама. Според закона в разпечатките на разговорите и писмата на личностите, за които FISC е разрешил подслушване, имената на хората, за които подслушването не е разрешено, се затриват. Разкриването на такива имена може да стане само със специално разрешение. Оказва се, че висши служители от администрацията на Обама са искали и са получили разкриването на десетки и стотици имена, което в никакъв случай не говори добре за тази администрация и и подчертава нейното незаконно участие в предизборната борба на страната на Хилари Клинтън.

Лично аз не съм изненадан от проблемите около FISC. Тази институция винаги ми е изглеждала измислена с цел да се придаде някакъв ореол на законност на достъпа до личната информация на американците и в никакъв случай не съм вярвал, че FISC осигурява непреодолима гаранция за приватността на комуникацията дори когато тя не нарушава интересите на САЩ. С други думи за мен FISC е бил "кенгуру-съд" независимо от ореола на секретност, създаден около него, а по-скоро именно поради този ореол!

Дилетант