Тези дни
прослушах книгата на журналиста Peter
Conradi:
"Who lost
Russia? How the world entered a New Cold War"
Трябва да си
призная, че отдавна очаквах да се появи
книга с подобно заглавие. Някога, през
50-те години на миналия век, в САЩ се
вдигнал голям шум, когато комунистите
победили в Китай. Въпросът тогава е бил
"Кой загуби Китай?", тъй като по
онова време американците са подкрепяли
много активно националистите начело с
Чан Кай Ши и някак са пропуснали да
оценят силата и влиянието на комунистите
начело с Мао Цзе Дун. Въпросът за загубата
на Китай съвсем не е бил риторичен, както
някой би си помислил в днешно време.
Имало е съвсем сериозни разследвания
в Държавния департамент на САЩ и някои
хора вероятно дори са си изпатили заради
неправилната оценка на вътрешното
положение в страната, довело до
"неочакваната загуба" на Китай, т.
е. до загубата на агента на САЩ срещу
комунистите, водени от Мао, в Китай.
Книгата на
Конради е доста нова – излязла е през
2017 година. Тя показва, че политическият
истаблишмънт в САЩ вече се опитва да
направи анализ на събитията от 1991 година
насам, които в крайна сметка доведоха
до възстановяването на Студената война
между САЩ и Русия против очакванията
на света след практически доброволното
разпадане на Съветския блок и дори на
самия Съветски съюз. Според заключението
на автора, "загубата на Русия" се
дължи на цялостната и последователно
неправилна оценка на истаблишмънта в
САЩ на плановете и мотивите на руския
истаблишмънт! Всъщност, казано по друг
начин, "Русия е загубена", защото
САЩ не са пожелали да позволят на бившата
свръхвелика държава да оказва влияние
не само на световните събития, но и на
събитията около собствените си граници,
при положение, че САЩ счита, че има право
да влияе на събитията във всяка точка
на света под предлог, че всяко събитие,
във всяка точка на света, има значение
за интересите на САЩ, ако те решат това!
В епилога на книгата Конради даже
констатира, че може би най-правилно е
да се каже, че Русия е загубена заради
Путин, вероятно поради неговата убеденост,
че съществуването на еднополюсен свят
е несправедливо и опасно!
В книгата се
описват относително обективно всички
по важни събития през периода от 1991 до
2016 година в Русия и околните държави,
оказали влияние на развитието на страната
и на отношенията ѝ със Запада и САЩ.
Казвам "относително обективно",
защото редица събития се описват повече
или по-малко едностранчиво, като се
премълчават обстоятелства и действия
на САЩ и Запада, които биха били оценени
като не напълно демократична намеса
във вътрешните работи на Русия и в някои
държави от постсъветското пространство,
в противоречие с провъзгласените
принципи за независимо и демократично
развитие на страни, тръгнали по пътя на
западния демократичен модел на управление.
Все пак, като цяло, книгата е едно
обективно описание на събитията в Русия
през периода 1991–2016 година и влиянието
на тези събития върху отношенията между
САЩ и Русия.
По същото
време един приятел ми изпрати линк към
лекция на проф. Иво Христов:
в която се
описват препоръките на Международната
банка за развитие от началото на 80-те
години към китайското ръководство,
поставили основата на "икономическото
чудо" и довели до израстването на
Китай като икономическа сила в света,
успешно конкурираща индустриалното
господство на САЩ в световен мащаб.
Особено интересно в тази лекция е
разликата между съветите на международните
финансови организации към Китай за
бъдещото му развитие и съветите на
същите тези организации към Русия и
страните от постсъветското пространство,
довели, както би могло да се очаква, до
съвършено противоположни резултати –
икономически възход на Китай от една
страна и икономическа и социална разруха
на Русия и на страните от постсъветското
пространство от друга страна!
Според мен
възраждането на Китай от 80-те години
насам може да се разглежда като повторна
"загуба на Китай", имаща далеч
по-съществени последствия за имперските
амбиции на САЩ за господство над света,
особено ако се има предвид, че то е било
планирано като противовес на влиянието
на СССР в света!
Започвам да
си мисля, че двете загуби – "загубата
на Китай" и "загубата на Русия"
– не са случайно явление, а са следствие
на убедеността на американският елит
в "изключителността на Америка" и
едва ли не в "определеният от Бога
статут на превъзходство на САЩ" над
останалите държави и народи в света!
Тази убеденост в превъзходството на
Америка и американския народ над
останалите изглежда не позволяват на
истаблишмънта в САЩ да си даде ясна
сметка за възможностите на останалите
държави и народи за икономически и
културен прогрес, който, поради редица
обстоятелства, може да ги направи успешни
конкуренти на САЩ в стремежа им за
господство над света!
Изборът от
народа на Тръмп за президент срещу
кандидата на истаблишмънта Хилари
Клинтън даваше надежда за нов подход в
развитието на САЩ, който да отдели повече
внимание на възстановяването на
индустриалната мощ на държавата срещу
безнадеждната борба за запазване на
имперските позиции на САЩ с помощта на
изтощителната политика за глобално
военно превъзходство и финансови
манипулации получиха и получават яростен
отпор от "дълбоката държава"! Вече
е трудно да се разбере докъде се простира
властта на президента и откъде започва
властта на бюрокрацията, която продължава
провалилата се политика за световно
господство.
Тръмп обещаваше
да приключи войната в Афганистан, но
военните очевидно нямат такива намерения,
въпреки че натискът на талибаните и
другите бунтовнически организации
става все по-чувствителен и по-чувствителен.
Атентатите в Кабул и други градове на
страната се увеличават и стават все
по-жестоки и взимат все повече и повече
жертви! Всъщност вече е невъзможно да
се разбере дали новата стара политика
на САЩ в Афганистан е плод на желанията
на Тръмп или е резултат от амбициите на
Пентагона, получил, както изглежда,
доста голяма автономия при решаването
на възложените му задачи да постигне
на всяка цена някакъв резултат, който
може да се обяви за победа в Афганистан.
Войната в
Сирия доведе до увеличаването на
влиянието на САЩ над областите в страната,
населени с кюрди, като все повече и
повече изглежда, че кюрдите ще бъдат
принесени в жертва на невъзможната цел
за създаване на плацдарм за американското
военно присъствие в района. В тази връзка
нараства конфронтацията между САЩ и
Турция, която в никакъв случай не желае
създаването на нова кюрдска държава
или автономна област, дори тя да е под
контрола на САЩ! Това разбира се е напълно
обяснимо, като се има предвид трагичната
съдба на досегашните намеси на САЩ в
района: Афганистан, Ирак и Сирия. Както
изглежда в това си начинание САЩ имат
само подкрепата на Израел, който все
още се надява на раздробяването на Сирия
и Ирак на отделни етнически и религиозни
общности, които не биха били в състояние
да се противопоставят на великодържавните
амбиции на ционистката върхушка в
страната. Кюрдската авантюра на САЩ в
Сирия поставя под въпрос членството на
Турция в НАТО, а това неизбежно ще постави
изобщо въпроса за жизнеността на НАТО
в сегашната му форма и предназначение.
Усилено се
говори за превъоръжаването на Украйна
с цел военно противопоставяне на Русия.
Бедата е, че ЕС все повече и повече
охладнява към перспективите на украинската
авантюра. Олигархичният режим в Украйна
изобщо не показва желание за промени в
икономическата си политика, а цената
за неговата поддръжка неизбежно се
увеличава. Путин както винаги демонстрира
търпение и чака момента, в който Украйна
ще имплодира икономически, или пък
режимът ще се опита с нова военна авантюра
срещу източните бунтовни райони да реши
проблемите си, или по-скоро да ги замаскира
и да отложи решението им. И в двата случая
Русия ще получи възможност за повече
или по-малко оправдана реакция, която
може да се окаже фатална за режима в
Украйна, а, недай си Боже, и за страните
около Украйна!
Новата
външнополитическа доктрина на САЩ
провъзгласява Русия и Китай за
ревизионистични сили, целящи
противопоставянето си на безразделното
военно превъзходство на САЩ в света! В
тази връзка се модифицира и военната
доктрина на САЩ, която изглежда ще
допуска в бъдеще доста по-леки критерии
за употреба на ядрено оръжие с локално
действие при конфликти между САЩ и други
държави. Тази промяна би трябвало да
привлече вниманието на европейските
държави около Русия, защото локалната
употреба на ядрено оръжие за тях би
означавала тотално унищожение даже и
в случай, че това оръжие бъде употребено
в близост до границите им!
В САЩ продължава
безмилостната война между Тръмп и
противниците му, които вече цяла година
провеждат разследване по така наречения
RussiaGate. Все още не са предложени
доказателства за сътрудничество между
Тръмп и Кремъл, които да са осигурили
победата му в изборите за президент. За
сега са демонстрирани само финансови
и данъчни машинации на няколко сътрудници
от предизборната кампания на Тръмп.
Като се има предвид нивото на корупция
във Вашингтон всред политическите
консултанти и бизнеса за влияние над
Конгреса, то може да се очаква, че това
няма да са последните жертви на
разследването.
Последната
бъркотия около меморандума на Девин
Нюнес, в който се разкриват политически
симпатии към Хилари Клинтън в разследването
на ФБР и при получаването от FISC на
разрешение за подслушване на сътрудници
от предизборната кампания на Тръмп,
потвърждават (според Тръмп и привържениците
му), че цялото разследване е политическа
вендета на партията, загубила изборите,
която е решена на всяка цена да ревизира
резултата от тези избори!
Тук бих желал
накратко да разясня за какво точно става
дума.
В САЩ
Националната агенция за сигурност (NSA)
записва всички комуникации, преминаващи
през територията на САЩ, а това са
практически много голям процент от
комуникациите в света, поради факта, че
САЩ има достъп до голяма част от
комуникационната мрежа в света. Макар,
че информацията от тези комуникации се
записва, секретните служби в САЩ не
могат да използват информацията, свързана
с комуникациите на американски граждани,
дори когато те са с чужди граждани
(информацията, на които може да се ползва
без ограничения). За да бъде достъпна
информацията на американските граждани
е необходимо специално разрешение на
специален съд, наречен FISC (Foreign Intelligence
Surveillance Court), до който съответната служба
се обръща с молба, в която се доказва по
какви причини тя желае да подслушва
дадена личност. Съдът разрешава
подслушването, ако е удовлетворен от
доказателствата за незаконна дейност,
посочени в молбата, но това разрешение
е само за период от 90 дена, след което
то трябва да бъде подновено.
В меморандума
на Нюнес се подчертава, че при опит за
продължаване на подслушването на Картър
Пейдж е използвана незаконно информация,
предоставена от демократическата партия
известна като "Досието Стил". Според
Нюнес тази информация е политически
обоснована, но нейният произход изглежда
не е бил разкрит пред съда, с което той
е бил подведен да вземе политически
обосновано решение, което не е допустимо
според закона! В меморандума се посочват
имената на редица служители от
Министерството на правосъдието и ФБР
от времето на Обама, които са замесени
в тази незаконна според републиканците
дейност. Какъв ще бъде ефекта от
меморандума и публикуването му все още
не е ясно, защото много неща около
решението за подслушването на Картър
Пейдж все още са секретни, но трябва да
се има предвид, че неговото подслушване
неизбежно е довело и до подслушването
на всички сътрудници от кампанията на
Тръмп, с които той си е комуникирал.
Освен това във връзка с подслушванията
е забелязана и една друга нередност,
извършена от много висши служители от
администрацията на Обама. Според закона
в разпечатките на разговорите и писмата
на личностите, за които FISC е разрешил
подслушване, имената на хората, за които
подслушването не е разрешено, се затриват.
Разкриването на такива имена може да
стане само със специално разрешение.
Оказва се, че висши служители от
администрацията на Обама са искали и
са получили разкриването на десетки и
стотици имена, което в никакъв случай
не говори добре за тази администрация
и и подчертава нейното незаконно участие
в предизборната борба на страната на
Хилари Клинтън.
Лично аз не
съм изненадан от проблемите около FISC.
Тази институция винаги ми е изглеждала
измислена с цел да се придаде някакъв
ореол на законност на достъпа до личната
информация на американците и в никакъв
случай не съм вярвал, че FISC осигурява
непреодолима гаранция за приватността
на комуникацията дори когато тя не
нарушава интересите на САЩ. С други думи
за мен FISC е бил "кенгуру-съд"
независимо от ореола на секретност,
създаден около него, а по-скоро именно
поради този ореол!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар