Чичо Дончо и прасето

Автобусът беше спрял от известно време на автогарата, но шофьорът седеше с приятели в кафенето и си пиеше кафето на сладък разговор. Аз и още няколко пътника чакахме търпеливо пред затворената врата. Когато останаха още 10 минути до тръгването, шофьорът намръщено се доближи до автобуса, качи се на мястото си и отвори вратите. След това слезе долу и отвори багажното отделение. Насъбралите се пътници без да се блъскат, един по един влизаха в салона, намираха си местата и кротко ги заемаха.

Моето място беше много близо до входа. Аз влязох, поставих чантата си под седалката и седнах до прозореца.

Шофьорът помагаше на пътниците с багаж да го подредят в багажното. Когато дойде време за тръгване, той заключи капака му и се качи отново на мястото си. Включи двигателя, загря минута-две, затвори вратите и потегли.

До мен се беше подредил един чичка с каскет и малка чантичка за документи. Щом тръгнахме, той ми се представи: "Аз съм чичо Дончо, а кой сте вие, ако обичате?!" Аз си казах името, усмихнах се приятелски и се загледах през прозореца.

Чичо Дончо се поразмърда, изкашля се предупредително и попита:

- Закъде пътувате, ако не е тайна?

Казах му и той възкликна:

- Ами, че и аз съм почти за там! Моето село е на 5-6 километра от твоето!

Аз бях труден на пътните разговори, защото все не можех да измисля как да започна разговора, но този път изглежда нямаше да имам проблем, защото спътникът ми явно не можеше да седи и да мълчи.

- А по каква задача сте тръгнали за там? - попита след десетина секунди чичо Дончо.

- Един познат ще си коли едно от прасетата, та се разбрахме да си купя двадесетина кила от него. Както се казва - и ние да хапнем малко био-храна.

- А-а-а това е добре. Аз си живея след пенсионирането на село, но прасета не гледам, защото съседите винаги гледат по няколко и като заколят някое, има и за мен. Наблъскам фризера с хубаво месо и шапка на тояга!

Аз помислих малко какво да кажа, за да продължа разговора, но чичо Дончо не ме изчака и сам продължи да разказва.

- Имам една страхотна случка с клане на прасе и ако искаш ще ти я разкажа. Много е смешна, макар че когато ми се случи изобщо не ми беше до смях.

- Разказвай! - подканих го аз - Имаме да пътуваме цели два часа и трябва с нещо да се забавляваме.

Чичо Дончо се ухили доволно и заразказва.

Като бях по-млад, работех в една фабрика на около стотина километра от нашето село. Там живеех на квартира при една жена - Иваница и казвахме. Голяма и хубава жена беше, но при една авария мъжът ѝ пострада, мъчи се година-две и се помина.

Иваница гледаше всяка година по едно прасе, което колеха около Коледа. По времето на празниците аз винаги си ходех при родителите в Благоевград, та не присъствах на клането, от което както се убедих, изобщо нищо не губех! Първата година след като умря мъжа на Иваница, аз нещо се замотах по фабриката - май бяхме закъсали нещо с плана, та трябваше да поработим малко извънредно точно преди Нова година.

Последния петък преди Нова година Иваница почука на вратата ми и ме попита дали в събота съм на работа. Аз ѝ казах, че и двамата с Пешо почиваме в събота, ще работим в неделя и понеделник, а вторник заминаваме в града за празниците. Иваница се зарадва, защото нямало кой да помогне при коленето на прасето, а се канела да върши тази работа в събота. Чукнахме и на вратата на Пешо и той също обеща да помага, но и двамата казахме на жената, че със самото клане не се заемаме. Тя ни каза, че се е разбрала с касапина да дойде към 10 часа и дотогава прасето трябва да е озаптено и готово за него. Ние с Пешо не знаехме какво точно означава това, но ентусиазирано се съгласихме да помагаме.

На другия ден аз и Пешо облякохме по-стари дрехи и се явихме при Иваница за инструкции.

Тя ни призна, че никога не е участвала при клане на прасе, защото не можела да понася трагичното му квичене и затова не знае как точно трябва да приготвим животното за смъртния му час, но си мисли, че трябва да го извадим от кочината и да го вържем на двора малко преди да дойде колача!

До уречения час на екзекуцията оставаха още 30 минути и ние с Пешо решихме, че това време ще ни е достатъчно да съборим и вържем прасето. Приготвихме си едно въже и се отправихме към кочината.

Нещастното животно като че ли имаше лоши предчувствия за този ден и се беше свряло в ъгъла на кочината и застрашително грухтеше. Трябва да призная, че то беше доста голямо прасе. Сигурно тежеше повече от мен и Пешо взети заедно, та като погледнахме през вратичката на кочината ние се зачудихме как да го изкараме, та и да го вържем!?

Аз като по-бабаит предложих на Пешо да вземе една цепеница от дръвника и да чака на входа на кочината, а аз ще влезна и ще се опитам да го вържа някак или поне да го накарам да излезе. Пешо трябваше да го халоса по главата с цепеницата, за да го омаломощи и ако не съм го вързал, да го вържем двамата, докато лежи на земята зашеметено.

В този момент в един от съседните дворове кански заквича някакво друго прасе – явно колачът беше в района и ние нямахме много време за губене.

Пешо си намери една хубава цепеница и застана до вратата, а аз се наведох и влязох в кочината. Тя беше доста ниска и трябваше да стоя все наведен, но поне беше чиста та не трябваше да газя из мръсотия. Иваница беше измила цимента на пода като за последно, за да може прасето да прекара последната си нощ като човек!

Аз се доближих до животното в ъгъла, но то започна страшно да грухти и дори се опита да ме ухапе.

Опитах се да му хвърля примка на шията, но докато се усетя то си измъкна главата.

Най-накрая успях да го вържа точно зад предните крака и започнах да го тегля към изхода.

Както вече ти казах, то тежеше над 120 кила и едвам успях да го поместя с една две стъпки към входа.

Тръгнах заднешката към входа на кочината, здраво хванал въжето, а от другата му страна прасето се беше запънало и квичеше пронизително. Все пак успях да го преместя на една-две крачки, но се оказа, че вратата на кочината се беше позатворила. Започнах да я избутвам със задника си и в този момент проклетото животно изведнъж се отпусна малко и аз, окуражен, дръпнах с последни сили и избутах вратата със задника си. В този момент Пешо решил, че прасето е тръгнало да бяга и щом видял нещо да се появява от внезапно отворилата се врата, замахна и ме халоса по задника с цепеницата. Аз изквичах по-силно от прасето и паднах до вратата, а пустото му прасе излетя като куршум през отворената врата и се понесе в бесен кариер из двора. Добре, че овреме пуснах въжето и още по-добре, че не го бях омотал около ръката си, защото тогава не знам какво щеше да стане.

Пешо хвърли настрана цепеницата и се опита да ме измъкне от кочината, но аз изкрещях от болка и той се стъписа.

По това време прасето тичаше из двора, въжето се влачеше след него, а Иваница, както ни беше казала, я нямаше никаква, защото не можела да понася квиченето.

В този момент на портичката се показа бай Васил касапина с ескорт от две циганчета.

- Какво става бе момчета? Какъв е този шум?

Пешо му обясни почти със сълзи на очи какво бе станало, а аз в това време охках – половината в кочината, а половината извън, мислейки си с ужас дали Пешо не ми е счупил таза или бедрото!?

Бай Васил притвори входната портичка, за да не избяга прасето, и дойде да ми помогне да се измъкна от кочината. Разкопча ми панталона, огледа мястото на удара, където вече се образуваше огромно мораво-синьо петно, поопипа мястото и дълбокомислено обяви, че счупено няма, но два-три дена няма да мога да ходя!

След това той отвори портичката и пусна в двора двете циганчета, които му бяха помощници. Те на бърза ръка хванаха прасето, събориха го на земята и с едно рязко и светкавично движение бай Васил преряза някаква артерия по шията му и прасето миряса за секунди!

Бай Васил изпрати едното циганче да повика Иваница. Тя веднага се появи в утихналия двор донесе каквото ѝ нареди бай Васил и той започна да действа, да дере и разфасова прасето.

Едновременно бай Васил четеше наставления на Иваница за това, че ни беше накарала да се занимаваме с работи дето не разбираме и не умеем.

Прекоманди я с какво да ми направи компрес, след което с помощта на Пешо и циганчетата аз бях почти отнесен до леглото си, а Иваница започна да се подготвя за лечението ми.

Наложи се в неделя и понеделник да си взема отпуска, а във вторник криво-ляво се качих на автобуса с три кила свинско – дар от Иваница, като компенсация за трудовата злополука, която беше станала и по нейна вина.

- Повече никога не се опитах да участвам в клане на прасе - заключи чичо Дончо - Разбрах, че тази работа не е за всяка глава!

Пътниците от предната седалка се бяха полуобърнали назад и слушаха ухилени с най-голям интерес историята на чичо Дончо.

Разказвач

Капитализмът на кръстопът

През последните четири десетилетия в основите на управлението на икономиката на съвременния капитализъм лежи монетаризмът. Неговият главен апостол бе покойният вече професор от Чикагския университет Милтън Фридман, който го проповядваше усилено през 80-те години на миналия век, налагайки монетаризма като официална икономическа доктрина по времето на Тачър и Рейгън.

Според монетаристите от 80-те години главната роля на държавата е да осигурява стабилността на цените чрез регулиране на количеството на парите в икономиката. Оттогава икономистите са убедени, че основната роля на държавата е да контролира инфлацията. Ако инфлацията е под контрол, пазарът ще намери естественото си ниво на безработица, а инвеститорите, ползвайки се от ясните му ценови сигнали, ще осигурят здравословен растеж на икономиката. С други думи, правителствата трябва да се грижат да осигурят правилното количество пари, да се въздържат от обществени разходи и всичко ще бъде наред! Вездесъщата "невидима ръка" на конкуренцията и свободния пазар винаги ще установят, рано или късно, баланса в икономиката и ще осигурят най-ефективното ѝ развитие. Единственото изискване е държавата да стои настрана и да не се меси в "магическите сили" на свободния пазар, които рано или късно ще поставят всеки и всичко по местата им!

За да се осигури в максимална степен препоръчаната от монетаристите среда, законодателите в САЩ приеха през 80-те и 90-те години редица закони, които ликвидираха контрола и ограниченията от страна на държавата върху дейността на банките и финансовите организации в страната, наложени им по времето на Великата депресия от 30-те години. Законодателите считаха, че по този начин премахват оковите, ограничаващи инициативата на капиталистите, и осигуряват условия за истински бурен растеж на икономиката.

Едновременно с това бе създадена и Световната търговска организация (WTO), която трябваше да регламентира инвестиционния климат по целия свят, освобождавайки инициативата на капитала и инвеститорите и ограничавайки правата на отделните държави да регулират националния инвестиционен климат.

В резултат на дерегулациите на инвестиционната дейност през 80-те и особено през 90-те години на миналия век, в края на XX и началото на XXI век възникнаха болезнени "финансови балони", спукването на които предизвика сериозни финансови сътресения както в САЩ, така и в целия свят. Особено опасна бе финансовата криза през 2008 година, която едва не се разрази в световна финансова катастрофа и доведе до така наречената Велика рецесия. Рецептата за лечение на последствията от този финансов катаклизъм, както може да се досетите, отново бе печатането на пари, с което усилено се заеха правителствата и централните банки след 2008 година. Печатайки пари, централните банки хранеха надежда, че ще увеличат инфлацията и ще стимулират корпорациите да инвестират в "замръзналата" икономика. Последните обаче просто използват парите за изкупуване на акциите си, с което предизвикват тяхното поскъпване и лъжливото впечатление за икономически растеж. Спекулативното повишение на печалбите си корпорациите използват за разпределение на дивиденти на собствениците на акции и за увеличение на бонусите на висшия мениджмънт. Едновременно с печатането на пари в редица страни започна и ограничаване на държавните разходи, особено тези за социални нужди.

Забележка. Счита се, че инфлация в рамките на около 2% е жизнено необходима за нормалното развитие на икономиката. Ако увеличеното количество парѝ влезе в обращение, то това би трябвало да предизвика повишаване на инфлацията.

По време на предизборната кампания от 2017 година, Тереза Мей, в оправдание на политиката на ограничаване на държавните разходи, заяви, че "Няма вълшебни дървета, окичени с пари!". Всъщност тя не е права, има вълшебни дървета окичени с пари и те се наричат банки! Съвременните пари се наричат "кредит" и те се създават от нищото в банките посредством заемите. Може да звучи невероятно, но при едно допитване на британската изследователска група "Positive money" 85% от членовете на британския парламент нямат реална представа откъде произхождат парите, като болшинството смятат, че те са произведени от "Кралския монетен двор"!?

Много икономисти също не са наясно откъде произхождат парите, както и ролята на заемите в процеса на генерирането на пари. Някои считат, че обемът на заемите е в някаква връзка с обема на депозитите и изобщо зависи по някакъв начин от реалното количество на парите в една банка. Всъщност давайки заем, един банкер разчита, че заемополучателят ще е в състояние да го изплаща, с други думи заемът на практика генерира депозит в банката.

През 2014 година немският икономист Рихард Вернер постъпва на работа в една банка с цел да разбере как се дават заемите от банките. Той установява, че в процеса на издаването на заеми служителите изобщо не се интересуват от наличните в банката авоари, а се опитват да установят доколко заемополучателят е способен да се разплаща по заема. Когато са удовлетворени от възможностите на кредитополучателя, те просто генерират парите за заемите с "вълшебна пръчица", която в съвременния свят се олицетворява от клавишите на компютъра!

Забележка. Обърнете внимание на обвиненията, които българските икономически и банкови "експерти" отправят срещу Цветан Василев във връзка с аферата „КТБ“. Те са пълно потвърждение на отбелязаното по-горе неразбиране или представляват активна дезинформация!?

Наскоро служители от Британската банка публикуваха доклад озаглавен "Money Creation in the Modern Economy”, изпъстрен с анимации и видео-клипове, в който доказват, че парите при съвременния капитализъм се генерират от частните банки. Счита се, че централните банки контролират количеството на генерираните пари, но това е дълбока заблуда. Те също генерират пари, изкупувайки ценни държавни и корпоративни книжа, но тяхната основна функция е да определят лихвения процент, който частните банки ще начисляват за генерираните заеми. С други думи, когато държавата взима заем за едни или други свои функции, тя обикновено не ги взима от частния сектор, както обичат да ни плашат икономистите, като по този начин се намалявали инвестиционните му възможности, а тя, държавата, просто си генерира нови пари! Това е особено вярно за страни, които имат собствени независими национални валути. Страните, чиито валути се използват за международни плащания, са особено силно облагодетелствани от съвременния вълшебен механизъм за генериране на пари! (В тази връзка най-фрапантният пример са САЩ.)

Една от най-важните книги по икономика, появила се в последно време, е книгата на Robert Skidelsky "Money and Government: The Past and Future of Economics", която представлява опит да се отговори на въпроса, защо науката „икономика“ се оказа неспособна да обясни явленията преди и след краха от 2008 година.

Основният въпрос, както винаги, е "Какъв е характерът на парите?" Дали те са физическа субстанция със своя стойност или са просто метод за контролиране на съотношението между различните физически субстанции, имащи значение за съществуването и функционирането на човешкото общество?! Истината е, че парите винаги са били едновременно и едното и другото, но в различни съотношения в зависимост от материалните характеристики на човешкото общество. Въпросът е в чии ръце те могат да стимулират най-добре икономическото развитие на световната икономика в новите условия на достигане на границите на поносимост от страна на природата на резултатите от човешката дейност!?

Редица милиардери, "капитани във флотата на съвременния капитализъм", разбират, че той е навлязъл в сериозна криза и търсят пътища за изход от тази криза. В този аспект трябва да се разглежда и статията на Клаус Шваб:

"What kind of capitalism do we want?" By Klaus Schwab | Project Syndicate

https://www.project-syndicate.org/commentary/stakeholder-capitalism-new-metrics-by-klaus-schwab-2019-11?utm_campaign=todays_worldview&utm_medium=Email&utm_source=Newsletter&wpisrc=nl_todayworld&wpmm=1

В статията Шваб естествено не поставя под съмнение жизнеността на капитализма като форма на отношението на човека към средствата за производство и останалите производствени ресурси и разглежда трите възможни модела на собственост на корпорациите при капитализма:

1. Капитализъм на притежателите на акции (КПА).

Това е доминантният модел на съвременния капитализъм в развитите капиталистически страни и най-вече в САЩ. Той се характеризира с това, че основната задача на корпорациите в лицето на техния мениджмънт е поддържането на максимални печалби за притежателите на акции без оглед на обществените интереси и интересите на работещите в корпорациите. В резултат на този модел през последните десетилетия в САЩ практически бяха ликвидирани профсъюзите като организации, защитаващи интересите на широките трудови маси, което от своя страна позволи замразяването на ръста на възнагражденията им. Драстично се увеличи разслоението в обществото, довело до "изтъняването" на средната класа, обедняването на долните класи и феноменалното разбогатяване на тънък слой от представители главно на финансовия капитал и на технократите от областта на новите технологии.

2. Капитализъм на обществения интерес (КОИ).

Този модел на капитализъм се характеризира с това, че корпорациите функционират като реализатори на фундаментални обществени интереси, включващи интересите на цяла поредица от заинтересовани субекти като притежателите на акции, всички служители в корпорацията, местните и общодържавни интереси като инфраструктура, екология и социална кохезия. Този модел придобива разпространение в САЩ в периода на Великата депресия, Втората световна война и в периода на Студената война. Тези периоди се характеризират с фундаментални сътресения на капитализма от икономически, военен и социален характер и налагат КОИ като средство за постигане на кохезия в обществото, за да се устои на предизвикателството на социализма като алтернативна икономическа система.

3. Държавен капитализъм (ДК).

Този модел на капитализъм се характеризира с това, че в структурно-образуващите корпорации основен собственик е държавата, разрешаваща дялово участие на широк кръг от индивидуални инвеститори, но съхраняваща за себе си функциите на главен собственик при решаването на задачи от общонационален интерес. Държавата позволява съществуването на независими корпорации и частни бизнеси в случаите, в които те не играят фундаментална структурно-образуваща роля в националната икономика, като с това осигурява поле за развитие на инициативата на широк кръг инвеститори, изобретатели и други активни участници в икономическия живот. Този модел понастоящем господства в Китай и се разглежда като китайски вариант на социализма. Той осигури бързо развитие на китайската икономика през последните 40 години, като издигна от нищетата стотици милиони китайски граждани, създавайки в невероятно кратки исторически срокове икономика, която по много показатели вече е водеща в света!

В развитието си капитализмът е осцилирал между КПА, КОИ и понякога дори ДК в зависимост от изискванията към националните икономики в един или друг исторически момент. Например в САЩ КПА е господстваща форма през XIX и началото на XX век. Великата депресия и Втората световна война предизвикват държавата да наложи сериозен контрол върху корпорациите от средата на 30-те до края на 70-те години на миналия век, когато те функционират главно по модела КОИ. Този модел осигурява национална кохезия по време на тежките исторически събития на икономическата депресия, световната война и конфронтацията със социализма, които изискват всеобщо социално противостоене на икономически и социални сътресения, поставящи на изпитание жизнеността на капитализма като икономическа система.

Клаус Шваб счита, че капитализмът отново е изправен пред фундаментално противостоене, изискващо обединение на всички слоеве от населението за запазването на фундаменталните устои на икономическата система. Той и редица финансисти и индустриалци считат, че преход към модела КОИ ще осигури нова жизненост на капиталистическите идеи и ще гарантира оцеляването му във най-желаната от олигархията форма. Тук неизбежно си спомням едно пророческо предупреждение до жителите на Троя от Енеидата на Вергилий: "Не вярвайте на данайците, дори когато ви поднасят дарове!" („Timeo Danaos et dona ferentes“). Естествено, че преходът към модела КОИ е желан, тъй като той запазва възможността за лесен преход към много по-благия от финансова гледна точка модел КПА, който осигурява пълно господство и достъп на олигархията до благините на властта във всеки момент, в който тя почувства, че опасността от фундаментални социални промени е избегната!

Някои икономисти от своя страна се опитват да поставят в основата на решаването на проблемите на съвременната криза на капитализма отговорите на фундаментални въпроси като "Откъде идва икономическият растеж? Кой е източникът на иновациите? Как частният сектор и държавата могат да работят заедно за да постигнат Динамичната икономика, която всички ние желаем?"

В двете си книги:

"The Entrepreneurial State” (2013) и “The Value of Everything” (2018)

д-р Mariana Mazzucato пледира срещу отдавна възприетото мнение за бавната и неефективна държава и бързия и ефективен частен сектор. Посочвайки важни съвременни технологии като интегралните схеми, интернет, клетъчната мобилна технология и чистата енергия – всяка една от които е създадена по инициатива на държавата и с държавно финансиране, тя обръща внимание върху недооценената роля на държавата в развитието на съвременните технологии и въобще в областта на икономическото развитие и иновациите. Според нея левите политически сили отделят прекалено голямо внимание на ролята на държавата в преразпределението на богатството и недостатъчно внимание на ролята ѝ в неговото създаване!

Доктор Мадзукато обръща внимание на няколко важни промени, които трябва да настъпят в ролята на държавата в икономиката. Първата промяна е държавата да използва инвестициите си в "изследванията и развитието" (ИР) за създаване на работни места в националната икономика. Втората промяна е да се създаде законна основа, позволяваща на държавата да получава доходи от инвестициите си в нови научни открития, като например в разработката на нови фармацевтични продукти.

Първата си книга "The Entrepreneurial State" доктор Мадзукато започва да пише след финансовата криза през 2008 година, когато държавите в ЕС установяват политика на "затягане на коланите" в името на подкрепа на иновациите, което е в унисон с неолибералната идея, че при свободния пазар намаляването на държавните разходи ще стимулира частните инвестиции. Според официалната неолиберална икономическа теория силите на търсенето и предлагането установяват пазарно равновесие, което се изразява в правилно съотношение между цена и стойност. Ролята на държавата според тази икономическа доктрина се свежда до ролята на спасителния инвеститор, на който се възлага задачата да поправи пазарните отношения, само когато те са фатално разрушени. Противно на тези разбирания Доктор Мадзукато разглежда държавата като пръв инвеститор, способен да инвестира в продукти на бъдещето, които се нуждаят от търпение и способност за изчакване завършването на процеса на развитието на тези продукти. За неолибералните икономисти държавата харчи пари, но според доктор Мадзукато трябва да се гледа на държавата не като на орган, способен само да харчи пари, а като орган, който инвестира. Именно такъв възглед към държавата трябва да се стимулира и да се насърчава.

Доктор Мадзукато не пропагандира само социализация на разходите, но пропагандира и социализация на приходите от държавните инвестиции, чрез участие в на държавата в печалбите, реализирани от държавните инвестиции. Особено типичен е случаят за инвестициите на американската държава в развитието на фармацевтиката. Много лекарства са открити благодарение на държавни грантове в различните университети, но в крайна сметка печалбата от тези разработки като правило се ползва от фармацевтичните компании, които ги внедряват.

Моето впечатление, е че доктор Мадзукато се отнася със симпатия към ролята на държавата в икономиката и симпатизира на модела ДК. Разбира се степента на участието на държавата в собствеността на производствените средства е въпрос на балансиран подход, който би трябвало да отразява националния характер на отделните народи, особено като се има предвид неудачния експеримент с пълното одържавяване на средствата за производство по времето на реалния социализъм, но догматичния подход, че държавата няма място в икономическото развитие е дълбоко погрешен и даже вреден в обстановката, когато човешката дейност достига до границите, поставени от природата върху изискванията на човечеството за суровини и отходи от неговата дейност.

Дилетант

Размишления за прехода

Наскоро се навършиха 30 години от паметните събития на ноември 1989 година, когато падна Берлинската стена, а след нея се срутиха и режимите на "реалния социализъм". Годишнините обикновено предизвикват спомени и размишления и неизбежно водят до равносметки.

Каква е равносметката на 30 години от падането на "реалния социализъм"?

Според мен тя може да се квалифицира като тъжна до трагична в зависимост от националността и гражданството на този, който прави равносметката. В страни като Полша народът може би се чувства повече или по-малко удовлетворен. В края на краищата на Русия и натриха носа и тя днес е в граници, в които не е била от времето на Иван Грозни. За поляците нещастията на Русия са мехлем срещу техните страдания. Разбира се много поляци напуснаха родината си и отидоха на гурбет по Европа, но поляците дълго време, цели поколения, си остават поляци където и да са. В допълнение трябва да отбележа, че ЕС наля в Полша над 300 милиарда евро, което, ако си помислите, не е малка сума! С други думи Полша и поляците вероятно считат своят преход към пазарно стопанство за повече или по-малко успешен.

В публикацията:

"Questionable Anniversaries -The Fall of the Berlin Wall" от Jimmie Moglia

"Близо 95% от туристите, посещаващи остатъците от Берлинската стена, вероятно не знаят нищо за историята ѝ, докато останалите знаят историята от невероятните фантасмагории на Холивуд."

http://www.informationclearinghouse.info/52604.htm

се обсъжда присъединяването на ГДР към ГФР и последиците от него за гражданите на ГДР. По-долу си позволявам да приведа част от изложените в статията факти.

"След обединението на Германия източната марка беше приравнена на западната. Източните немци започнаха да получават три пъти по големи доходи, но и цените на стоките се повишиха три пъти! В допълнение произведените в ГДР стоки станаха и три пъти по-скъпи, а това е убийство за една икономика.

Ето някои формални показатели, илюстриращи съдбата на източногерманската икономика:

1. По времето на двете Германии курсът на валутите на двете страни беше 4.4 източни за една западна марка. По този курс се продаваха и произведените в ГДР стоки, като голяма част от тях се изнасяше във ФРГ. В полунощ на 30 юни 1990 година, една източна марка беше приравнена по стойност към една западна марка и всички стоки произведени в ГДР поскъпнаха с 350 %, а такова нещо не може да преживее никоя икономика.

2. За две години брутният вътрешен продукт (БВП) от територията на ГДР намаля с 45%! Исторически факт, който не е известен за никоя държава, освен за тези, които са излезли от война. В следващите няколко години БВП на обединена Германия остава по-нисък от сумарния БВП на двете Германии преди обединението им.

3. Поради драстично нарасналата безработица в районите на бившата ГДР повече от четири милиона немци мигрират на Запад, търсейки работа и поминък. Около 1.5 милиона немци мигрират на Изток, главно за да поемат управлението на държавната и образователната администрация, а така също и на собствеността, която е принадлежала на семействата им преди войната.

4. Болшинството от мигриралите на Запад немци са били жени. По тази и по редица други социални причини раждаемостта в бившите територии на ГДР спада от 1.7 на 0.8, т. е. от по-висока раждаемост от ФРГ, раждаемостта в бившите територии на ГДР спада значително под раждаемостта в обединена Германия. Само в рамките на няколко години продължителността на живота в бившата ГДР спада със 7 години!

5. Градовете в бившата ГДР пострадаха особено много. Население в индустриалните градове на бившата ГДР е намаляло с 20 до 30%. До ден днешен един гражданин в бившата ГДР има два пъти по-голяма вероятност от един гражданин на бившата ФРГ да бъде безработен, а тези които работят, получават средно около 75% от заплащането на своите сънародници на Запад."

Такъв е резултатът за ГДР, която има щастието да стане част от една от най-развитите в икономическо и социално отношение страни в света, населена от сроден народ, говорещ същия език. За по-добри обстоятелства за преход на една социалистическа държава към капитализъм едва ли би могло дори да се мечтае!

В България смъртта на "реалния социализъм" доведе до трагични последствия. Икономиката бе разрушена, близо 30% от българите се пръснаха по света, а раждаемостта на тези, които останаха, е далеч под минимума, необходим за демографския баланс и оцеляването на нацията и държавата дори в относително недалечно бъдеще. Най-лошото обаче е, че до властта се добраха хора, обикновено от средния ешелон на комунистическата номенклатура и техните потомци, които не се интересуват от нищо друго, а само от това как да грабят и изнасят в офшорки всичко, което все още може да се открадне и изнесе от България.

Забележка. Неотдавна във гневна критика към една моя публикация в блога ми, един върл мой критик отбеляза с гордост, че днес БВП на България е с 30% по-висок от БВП на социалистическа България през 80-те години. Аз разбира се дори не си дадох труд да отговарям на подобни глупости, защото ако за 30 години БВП на България е нараснал наистина само с 30%, то това е отлична илюстрация за провала на прехода в България, защото през същия период БВП на Китай например е нараснал вероятно не по-малко от 10 пъти!

Един приятел от студентството на име Йордан Колев преди известно време ми разви теорията си за българския народ, която той е нарекъл "Песимистична теория за българите".

Забележка. Искам да отбележа, че до идеите на подобна теория аз бях стигнал още през 70-те години, но никога не ми дойде наум да ѝ дам такова колоритно име. Освен това събитията след 1989 година и до ден днешен също се нуждаят от някакво обяснение, а аз вече бях забравил за теориите си от младостта.

Накратко "Песимистичната теория" на Данчо, както я виждам аз, се състои в следното:

1. За да прогресира, всеки народ се нуждае от елит.

2. Българският елит периодично става жертва на повратни исторически събития.

3. Първото такова събитие е турското робство, което напълно унищожава националния елит (разбира се приемаме, че такъв е съществувал в далечния XIV век). Този елит по онези времена се е състоял от поземлената и военната аристокрация и висшето духовенство, които в десетилетията след поробването на България или са унищожени, или са кооптирани към новата власт, или са емигрирали на север и на запад.

4. Почти 5 века няма реални условия за създаване на национален елит или поне на елит, който да се интересува от националните интереси на България. Едва в края на този период, по време на българското възраждане, започва да се заражда национален елит, който прави опит за освобождаване на България чрез въоръжена борба. Няколкото опита в тази насока не успяват, но те дават повод на Русия да започне поредната война с Османската империя, в резултат на която България получава независимост. Великите сили на Запада считат, че новосъздадената българска държава е прекалено голяма и ще наруши баланса на Балканите. Те подозират, както се оказа без основание, че новата държава ще служи на Русия като предмостие за стремежа ѝ да завладее проливите към Средиземно море. В резултат на Берлинския договор България е разпокъсана и се поставя началото на бъдещите ѝ опити за обединение, които, с изключение на Сръбско-българската война, завършват трагично за България.

5. През периода след освобождението от османско робство в България продължава да се изгражда националния елит и страната отбелязва значителен прогрес в икономическото си развитие, въпреки неудачните опити за обединение на българите. Идва обаче Втората световна война, и България отново е в групата на победените държави. Тя си връща Южна Добруджа само защото при разделянето на сферите на влияние между западните съюзници и СССР, България попада в тази на СССР и Сталин не допуска тя да загуби Южна Добруджа, която е получена едновременно с територии, присъединени от СССР преди войната. По-важното за "Песимистичната теория" обаче е, че България отново неизбежно губи елита си, защото той е бил виновен за грешния избор на страна във войната и в допълнение България отново преживява повратен момент в развитието си – попада под влиянието на СССР и започва да строи социализъм.

6. От средата на 40-те години на миналия век започва поредното създаване на елит, което продължава до 1989 година, когато настъпва нов повратен момент в развитието на България. Тя трябва да реорганизира икономиката си от централизирана планова икономика към пазарна икономика. Бедата е, че създаденият до момента национален елит никога не е имал възможност сам да решава как точно да организира икономиката на страната. За това винаги са се грижели "другарите от Москва" и българските политици и икономисти не знаят и не могат нищо друго освен да изпълняват чужди нареждания и да копират чужди идеи, без нито за минута да се замислят за пригодността на тези идеи не само към характера и манталитета на българския народ, но и изобщо дали тези идеи са наистина разумни и подходящи за бъдещето развитие на България!?

Поради характерната за "реалния социализъм" закостенялост на идеите за управление и наличието на идейно-политическа номенклатура, под чийто контрол се намира цялата страна, висшите слоеве на ръководството са доста застарели, а следващите нива на номенклатурата са населени от амбициозни и жадни за власт апаратчици, които, макар и формално образовани, имат доктринерски разбирания за направленията в развитието на съвременната световна икономика. В допълнение българската икономика излиза от "социалистическата глобализация", която цели прогресивно развитие на икономиките на отделните страни на социалистическия лагер с оглед на осигуряването на стабилно международно сътрудничество и разделение на труда с цел за егалитарно развитие на обществото и задоволяване на нуждите на цялото население на социалистическата общност. Това предполага силна икономическа зависимост, суровинни източници и направления за пласмент, осигурени от съответни решения на междудържавно ниво.

По времето, когато България прави нов поврат в историческото си развитие, в икономическата наука господстват идеите на монетаризма.

Монетаризмът възниква през 70-те години, когато е възприет от Британската банка. След това той е възприет от правителството на Маргарет Тачър, а по-късно и от правителството на Рейгън. Той се вкоренява в Чикагския университет, а оттам, под ръководството на Милтън Фридман, се разпространява по света като непреодолима истина, която трябва да служи като пътеводна звезда на всички икономисти по света.

Според монетаристите от 80-те години, главната роля на държавата е да осигурява стабилността на цените. Оттогава икономистите са убедени, че основната роля на държавата е да контролира инфлацията. Ако инфлацията е под контрол, пазарът ще намери естественото си ниво на безработица, а инвеститорите, ползвайки се от ясните ценови сигнали, ще осигурят здравословен растеж на икономиката! С други думи правителствата трябва да се грижат да осигурят правилното количество пари и да се въздържат от обществени разходи и всичко ще бъде наред! Вездесъщата "невидима ръка" на конкуренцията и свободния пазар винаги ще установят, рано или късно, баланса в икономиката и ще осигурят най-ефективното ѝ развитие. Единственото изискване е държавата да стои настрана и да не се меси в "магическите сили" на свободния пазар, които рано или късно ще поставят всеки и всичко по местата им!

Под влиянието на тази доктрина водачите на прехода върнаха земята на собствениците ѝ в реални граници и приватизираха на бърза ръка, както можаха, значителните ресурси на социалистическата промишленост, надявайки се, че по този начин създават свободен пазар, който бързо ще се самоорганизира и България ще полети към висините на икономическата нирвана! При това политическите идеолози на прехода се постараха да изолират от приватизацията, доколкото е възможно, производствените мениджъри на индустрията! Оказа се обаче, че чудесата се случват само в приказките и в учебниците по икономика, а иначе всичко става далеч по-грубо и по-безмилостно. Индустрията бе разграбена, селското стопанство замря и милиони българи плъзнаха по света да си търсят щастието и да обогатяват другите народи!

С други думи моето мнение за причините на фатално неудачния преход на България към капитализма се дължи преди всичко на липсата на компетентен, талантлив и независимо мислещ национален елит, който да отчете правилно историческия момент на прехода и състоянието и тенденциите на световната икономика по времето на прехода. Българският елит се оказа компрадорски елит, способен само да прокарва чужди геополитически и геоикономически идеи, без да е в състояние да прояви творчество и патриотизъм!

Дилетант

Импийчмънтът на Доналд Тръмп и дълбоката държава

В броя си от 23 октомври в статия, озаглавена: "Trump’s War on the ‘Deep State’ Turns Against Him", подписана от Peter Baker, Lara Jakes, JulianE. Barnes, Sharon LaFraniere, и Edward Wong, се констатира, че: "Разследването по импийчмънта срещу Доналд Тръмп до голяма степен е кулминация на борбата между президента и държавните институции, на които той няма доверие и дори ги презира."

https://www.nytimes.com/2019/10/23/us/politics/trump-deep-state-impeachment.html

С други думи в тази статия Ню Йорк Таймс най-накрая официално призна за съществуването на "дълбоката държава", бореща се с неистова злоба срещу законно избрания президент на САЩ Доналд Тръмп!

В статията се говори за върволица от професионални дипломати и бюрократи, жертващи кариерата си, заставайки на страната на мнозинството от Демократическата партия в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, водещо безмилостна борба срещу президента Тръмп, продължавайки да оспорва вече трета година избора на американския народ!

Разследването на специалния прокурор Мюлер не донесе желания резултат – доказателство, че Тръмп е шпионин или поне слуга на Путин, поставен на поста президент на САЩ, благодарение на неговата – на Путин – намеса в политическия живот на страната.

Истаблишмънтът на Демократическата партия намери нов извор на сила и енергия в разкритията на "официално неизвестният" "wistleblower" (термин свободно преведен от мен като "свиркаджия"), който обвини Тръмп, че в телефонен разговор с украинския си колега Зеленский си е позволил "жестокия грях“ да натисне президента на Украйна да се обяви публично в полза на разследването на корупционната дейност на Джозеф Байдън и сина му Хънтър Байдън в Украйна по времето на властта на предишния президент, Порошенко. Грехът на Тръмп се състои в това, че използва авторитета на президентството да "прави мръсно" на потенциалния си противник от Демократическата партия на предстоящите в САЩ избори! Очевидно ползването на държавната бюрокрация и чужди сили за дискредитирането на Тръмп по време на предишните избори не може да се счита за незаконно или поне за неетично поведение от страна на предишната администрация на САЩ!?

Забележка. Името на фамозния, "официално неизвестен" "Wistleblower" може да бъде научено от следната публикация:

https://www.realclearinvestigations.com/articles/2019/10/30/whistleblower_exposed_close_to_biden_brennan_dnc_oppo_researcher_120996.html

В цялата история обаче има една малка, но важна особеност! По конституцията на САЩ президентът е избран от американския народ и е натоварен с отговорността да ръководи външната политика и отбраната на държавата, а дипломатите от Държавния департамент са назначавани през дълъг период от време от различни президенти, за да изпълняват идеите и инструкциите на президента за междудържавните отношения на САЩ с другите страни по света. По всичко личи, че подобно разбиране за ролята на президента в САЩ е остаряло и неактуално, а властта в САЩ се упражнява от неизбрани и никому неподвластни бюрократи!

Ще се опитам да изясня накратко изключително обърканата история, преплитаща текущия мандат на президента Тръмп с политико-криминалната ситуация в Украйна и опитите на различни сили както в Украйна, така и в САЩ, да извлекат полза за себе си от тази ситуация.

1. Още по време на предизборната си борба Тръмп нееднократно се е изказвал срещу многобройните и, според него, ненужни военни и политически ангажименти на САЩ по света, които струват на американския данъкоплатец трилиони долари, но от които той няма никаква полза!

2. Един от тези ненужни и дори опасни ангажименти е подкрепата на САЩ за Украйна, която Тръмп смята, че е една корумпирана и прогнила държава, в която без никаква полза се наливат огромни финансови средства. Милиардите долари и евро дадени като финансова помощ на Украйна веднага изчезват в джобовете на местната олигархия.

3. Тръмп е убеден, че предишната администрация в Украйна (на президента Порошенко) е водела активна подривна дейност срещу него по време на предизборната му борба с Хилари Клинтън и счита, че редица провокации разкрити по време на разследването на специалния прокурор Мюлер или изхождат от самата Украйна, или са резултат от дейността на значителното украинско лоби, което съществува и активно функционира в Конгреса и администрацията на САЩ.

4. Според Тръмп, компанията "Crowd strike", която разследва проникването в сървера на Демократичната партия по време на предизборната борба между Тръмп и Клинтън, в което бяха обвинени хакери от руското ГРУ, е украинска или като минимум има тесни връзки с хора в Украйна. Тя е замесена в аферата насочвайки разследването и обвиненията към сътрудници на Тръмп (Манафорт, Роджер Стоун, Пападополус, ...) и Русия с цел да компрометира Тръмп и да си спечели подкрепа на бъдещата администрация на Клинтън в САЩ в борбата на Украйна срещу Русия.

В статия на "Ню Йорк таймс" се описва дейността на Димитро Фирташ и свързаните с него Парнас и Фурман в тази насока.

"On Ukraine, Trump Is a Con Man, but He’s Also a Mark" от MICHELLE GOLDBERG

"Корумпирани сили успяват лесно да манипулират настоящият президент"

https://www.nytimes.com/2019/11/04/opinion/trump-ukraine.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_191105?campaign_id=2&instance_id=13527&segment_id=18515&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633611105

5. След избора на Тръмп за президент на САЩ, администрацията на Порошенко разбра, че е допуснала колосална грешка залагайки, че Клинтън ще е бъдещият президент на САЩ и трескаво се опита да коригира поведението си пред Тръмп.

"Inside Ukraine’s Push to Cultivate Trump From the Start" от MARK MAZZETTI, ERIC LIPTON and ANDREW E. KRAMER

"Бившият президент на Украйна Порошенко всячески ласкаеше президента Тръмп, с настървение подписваше икономически сделки с американски фирми и с удоволствие контактуваше с представителя на Тръмп Рудолф Джулиани."

https://www.nytimes.com/2019/11/04/us/politics/poroshenko-trump-ukraine.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_191104?campaign_id=2&instance_id=13526&segment_id=18491&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633611104

В цитираната по-горе статия се описват редица случаи на сервилно поведение от страна на украинската администрация ръководена от Порошенко спрямо Тръмп, някои от които са изброени по-долу.

В предизборната си борба Тръмп обеща на въгледобивната индустрия в САЩ да я възроди и да върне в мините хилядите миньори останали без работа. В този дух с фирмата "Xcoal Energy and resources" от Пенсилвания светкавично бе подписана сделка за доставка на 700000 тона въглища в Украйна. Главният изпълнителен директор на компанията Ърни Трашер церемониално връчи на Порошенко чувалче с въглища превързано с червена лентичка, като символ за бъдещо активно сътрудничество, а При срещата си с Тръмп след няколко месеца в ООН, порошенко връчи в отговор на Тръмп символичен подарък - кутия с въглища!?

Украинското правителство бързо подписа договор на стойност 1 милиард долара с "GE Transportation" за доставка на 30 локомотива, които да бъдат произведени в Ири - Пенсилвания, а също така за модернизацията на украински железопътни системи.

"Westinghouse Electric" от своя страна сключи изгодни договори за доставка на ядрено гориво за атомните централи на Украйна, осигурявайки си по този начин дял от този пазар, който дотогава принадлежеше изключително на Руския Атомстрой.

Украинското правителство нае известна американска лобистка фирма, за да увеличи влиянието си в Конгреса и в администрацията на изпълнителната власт на САЩ. За да изкупи вината за политическата си непрозорливост, правителството на Порошенко установи тесни връзки и с личния адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани.

Горните и много други примери на корупция и безпринципно поведение на администрацията на Украйна илюстрират напълно трагичното състояние на законността в тази новоизмислена държава, където безразделно господства украинската, а нерядко и руската олигархия в съдружие с представители на американския и европейския спекулативен капитал.

"The Plundering of Ukraine by Corrupt American Democrats" от Israel Shamir

"Видни демократи участват в разграбването на Украйна - нови имена и главозамайващи афери."

http://www.informationclearinghouse.info/52471.htm

След победата на Зеленский в изборите за президент, което съвпадна и с края на разследването на Russiagate, Тръмп реши да се възползва от желанието на новия президент на Украйна да установи контакти с администрацията на САЩ. В телефонен разговор със Зеленский Тръмп му "намекна", че би желал да види прогрес в борбата с корупцията в Украйна. По-специално би желал Зеленский да се изкаже официално по този въпрос, особено що се касае до разследването на дейността на Джозеф Байдън, бившия вицепрезидент на САЩ и неговия син Хънтър Байдън!

Тук му е мястото за някои разяснения по въпроса за дейността на вицепрезидента Байдън в Украйна в периода на президентството на Обама.

В администрацията на Обама вицепрезидентът Байдън бе натоварен с ролята да наблюдава и контролира "развитието на демокрацията и борбата с корупцията" в Украйна. Разбирайки важността на проконсулската позиция на Байдън за благоденствието на господстващата олигархия в Украйна, на сина на Байдън – Хънтър, който наскоро бе приключил рехабилитацията си за наркозависимост, съобразителните олигарси предлагат позиция в борда на газовата компания "Буризма", която по случайно стечение на обстоятелствата по онова време се разследва от прокурора Шокин! Работата е добре платена – заплатата е по 50000 долара на месец и изглежда за работодателите е без значение, че Хънтър никога не е работил в областта на добива на газ, нито пък има някакъв опит за работа в Източна Европа, да не говорим за Украйна! Изглежда най-важното за работодателите му е, че неговият баща е проконсулът на могъщите САЩ, които могат да осигурят пари и оръжие за защита на олигархичните завоевания в Украйна!

Проконсулът Байдън оправдава надеждите на работодателите на Хънтър. Той поставя ултиматум на Порошенко, че Шокин трябва да бъде уволнен! Малко глупаво за един толкова опитен политик, но Байдън публично разказва историята за ултиматума, като подчертава, че е поставил под въпрос и получаването на един милиард долара икономическа помощ за Украйна, ако в оставащите му 6 часа до отлитане на самолета, Шокин не бъде уволнен! Ултиматумът помага и – както Байдън със задоволство отбелязва – "кучият син е уволнен"!

Тръмп изглежда си мисли, че всички американци са равни пред закона и фактът, че Байдън може да се окаже един ден негов конкурент в предстоящите избори за президент, не пречи той да постави условие, че, например, обещаната военна помощ от 391 милиона долара за Украйна може да се окаже зависима от публична декларация на Зеленский за необходимостта от разследване на корупцията в Украйна и по-специално на корупцията около Байдън и семейството му!

Впрочем Тръмп разбира се не е толкова наивен да мисли, че всички американци са равни пред закона. Предполагам, че без дори да е чел Оруел, на базата на личния си опит, той знае, че някои американци са по-равни от останалите, но не допуска, че сътрудниците от Белия дом веднага ще изтърчат до демократите в Конгреса и ще ги питат какво да правят, когато пред очите им президентът Тръмп си е позволил да поставя политически условия на президента на приятелска държава, за получаването на военна помощ? Тръмп очевидно не си е направил добре домашното, след като не е обърнал внимание, че подполковник Александър Виндман от щата на съветника за национална сигурност е украинец по рождение и оттам да допусне, че той може да е част от украинското лоби в САЩ!

Юнаците от Конгреса веднага обясняват на питащите, че някой трябва да се посвети на патриотичната задача да надуе свирката за "срамната постъпка" на президента, като предварително се посъветва с адвокати как точно да изпълни сложния танц на "свиркаджия", който иска да си осигури да не попадне в затвора, каквато съдба постигна всички свиркаджии по времето на Обама, а да дочака на свобода падането на Тръмп в капана на импийчмънта!

Както се казва "Речено-сторено!" и ето, че на импийчмънта срещу Тръмп са вдъхнати нови сили и жизненост и демократите се надяват, че ще "танцуват на политическия гроб" на Тръмп!

Някои обаче си мислят, че това няма да стане:

"Four ominous reasons Trump will win in 2020" от Jerry Kroth

http://www.informationclearinghouse.info/52462.htm

"Where Are the 'High Crimes'?" от Patrick J. Buchanan

http://www.informationclearinghouse.info/52495.htm

Привържениците на Тръмп се сплотяват все повече и повече около него. Всички те са убедени, че демократите все още не могат, три години след предишните избори, да приемат, че са ги загубили! Да не говорим, че не е ясно как ще съберат 2/3 мнозинство в Сената, което е необходимо за отсъждането на импийчмънта. Предполагам, че като минимум те разчитат чрез поток от "разкрития" и слухове за разкрития ще разколебаят привържениците на Тръмп и ще убедят колебаещите се да не гласуват за него.

Лично аз не харесвам Тръмп най-вече заради политиката му по отношение на климатичните промени, ликвидирането на екологичните регулации, данъчната му политика и безсмислените търговски войни и санкции, които се раздават наляво и надясно, но изглежда демократите тези неща особено много не ги вълнуват!

Дилетант

Началото на края на "безкрайната война"?

Едно от основните предизборни обещания на президента Тръмп беше да прекрати безсмислените "безкрайни войни" водени от САЩ през последните 30 години. Опитите му да изпълни това си обещание срещнаха огромна съпротива от "дълбоката държава". Периодичните заявления на Тръмп, че ще изтегли войските на САЩ от една или друга държава на Близкия и Средния Изток обикновено завършваха с оставката я на министър, я на някой генерал от администрацията на президента и опитът за изтегляне безславно приключваше.

В същото време демократите неуморно ровеха за доказателства, че Тръмп е агент на Путин или поне че е влязъл в съзнателен сговор с администрацията на Волдемар (Путин) да дискредитира "чистата като утринна роса" Хилари Клинтън и по този начин да измами американския народ и да спечели нечестно изборите за президент. Нищо особено не се разкриваше, но и годините си минаваха и новите избори вече чукат на вратата, а Тръмп все не можеше и не можеше да изпълни обещанието си за войните! Общо взето нищо не помагаше, но ако се понапънем да си припомним обещанията на Обама, когато той се бореше за президентството, ще си спомним, че и той обещаваше да приключи "безкрайните войни", та дори и Нобелова награда за мир получи в аванс за това си намерение, но не успя да се справи! Даже започна още две нови граждански войни: една в Сирия и една в Либия, та да върви оръжейния алъш-вериш. Много помогна и това, че Обама имаше гъвкав гръбнак, а и беше млад, та му се искаше да кешира президентството си с някой и друг милион от речи, книги и дарения за фондации. Казват, че за 3 години Обама вече е гудил $300 милиона, а жена му е получила в аванс цели $60 милиона за бъдещата си книга. Впрочем може книгата вече и да е написана, кой знае, не съм се интересувал?

Тръмп се оказа малко по-твърд орех от Обама. Може би защото вече си има пари, а може би просто характерът да му е по-опърничав, но не мирясва с намерението си да приключи с войните!

Междувременно султан Ердоган вилнееше по средствата за масова дезинформация (СМД), по събрания и митинги, че той не може да остави сирийските кюрди да си развяват бунтовните байраци по границите на Сирия с Турция и да дават лош пример на кюрдите от ПКК в Турция, не че на последните им трябваше особено много някакъв пример, за да се бунтуват и да извършват атентат след атентат.

Най-после се състоя един от любимите на Тръмп телефонни разговори с партньор-президент, този път с Ердоган, и Тръмп за пореден ужас на демократите и администрацията му се "отплеснал от скрипта" и започнал да си говори както си пише по Туитъра, т. е. както се казва "Право куме, та в очи!"

Какви аргументи е извадил Ердоган, какво е казал на Тръмп – можем само да гадаем, защото изглежда този път ще ни спестят вълненията и преживяванията от поредния "whistleblower" или по нашему "свиркаджия", ама да не си помислите, че става дума за думата със сексуална конотация? Не, става дума за човек, който "надува свирката", издавайки лошите дела на лоши хора в бюрокрацията. Такива неща да знаете стават и в Америка и в крайна сметка си патят обикновено свиркаджиите, ако не ги пази някоя мощна политическа партия или бюрократична групировка!

Та в този разговор с Ердоган, Тръмп му обещал, че ще изведе американските войски от североизточна Сирия и ще му остави кюрдите да прави с тях каквото си иска!

Истаблишмънтът на САЩ е възмутен от изоставянето на кюрдите на милостта на султана, като че ли това става за пръв път, но хипокритщината е една от характерните черти на американския истаблишмънт, та няма що да се чудите.

Аз си имам теория, че на Тръмп не му пука за кюрдите и съм убеден, че и на демократите и на републиканците по същите причини не им пука за тях, но вдигат шум, за да скрият нещо друго!

Първо, кюрдите в североизточна Сирия, която те са нарекли Рохава, в очите на всеки американски политик би трябвало да са изключително подозрителни хора. Те не са корумпирани като типичните слуги и агенти на американския истаблишмънт в тази част на света, а освен това са си почти комунисти, или по точно анархо-комунисти или либертариански социалисти, пиши ги както искаш, но са от тези, срещу които САЩ се бори почти цял век. Те организират комуни, признават жените за равни на мъжете и, което е най-страшното за един истински американец, те са атеисти!? Последното за истинските американци е израз на недопустима извратеност и аз не мога да повярвам, че политиците и от двете партии наистина дълбоко скърбят за съдбата на своите съюзници – кюрдите.

Второто обаче е по-важно. Има една история, за която се говори много рядко, но която е от особена важност, когато се анализират отношенията между САЩ и Турция. Оказва се, че покрай базата в Инселик, турците са гушнали 90 ядрени системи с тактическо предназначение. Четиридесет от тези системи изобщо не е ясно къде се намират, а до останалите 50 турците допускат американските техници само когато има нужда от поддръжка, като техниците са под непрекъснато наблюдение. С други думи султан Ердоган разполага с ядрено оръжие, паднало му от небето или по точно от отвъд океана и американците трябва да ходят на пръсти около него да не се ядоса съвсем и да им каже, че бомбите са си негови! При това султанът си купи руски противосамолетни и противоракетни защитни системи, което означава, че и дума не може да става за десант или някаква подобна авантюра за установяване на контрол над ядрените системи от страна на НАТО или САЩ!

Султанът иска да установи на продължение от 500 километра ивица с ширина от около 30 километра, в която да няма жив кюрд, а всички да са от неговите главорези, които са от онези, дето се бунтуваха срещу Асад. В статията:

"Kurds’ Sense of Betrayal Compounded by Empowerment of Unsavory Rivals" By BEN HUBBARD and DAVID D. KIRKPATRICK

https://www.nytimes.com/2019/10/18/world/middleeast/kurds-sense-of-betrayal-compounded-by-empowerment-of-unsavory-rivals.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_191019?campaign_id=2&instance_id=13135&segment_id=18049&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633611019

се описват доста колоритно съюзниците на Ердоган в начинанието му в североизточна Сирия:

Кюрдите са особено силно възмутени от това кой, според желанието на Ердоган, ще ги замести в областите, от които те трябва да се изтеглят! Това всъщност е най-корумпираната част от така наречените демократични сили в Сирия, които военните специалисти от САЩ и ЕС обучаваха и въоръжаваха и които след това се присъединиха, заедно с оръжието дадено им от Запада, към Ал-Кайда във всичките ѝ трансформации и модификации, при които винаги се запазваше същността и веруюто на организацията!

"Това са боклуците на конфликта, най-лошите от лошите!", казва Хасан Хасан – сирийски учен и изследовател на конфликта. "Те са известни с изнудванията, грабежите и бандитизма си. Те са повече разбойници, отколкото бунтовници. Те са преди всичко наемници!"

На тези банди, носещи претенциозното наименование Сирийска национална армия (SNA), Ердоган разчита да свършат "мръсната работа" по разгромяването на YPG-отрядите, наречени за камуфлаж от американците Сирийски демократични сили (SDF). SDF, обучени и въоръжени от американците, са съставени предимно от кюрдски YPG отряди малко поразмесени с асирийски християни и незначителни групи от останалите етноси и вероизповедания в района. На сирийските кюрди, обединени в SDF, САЩ разчитаха да организират някаква сирийска автономия, която да контролира едни от най-плодородните земеделски земи в Сирия, където се намират и почти единствените нефтени находища на Сирийската република. По този начин щеше да се вбие клин между Ирак и Сирия и да се запази възможността за контрол над влиянието на Иран и Русия в района.

Редица дипломати и военни, пряко участвали в гражданската война в Сирия, са дълбоко посрамени и депресирани от поредното предателство на САЩ спрямо кюрдите. Оказва се, че в стремежа си да омиротворят Ердоган американците през последните седмици са наредили на кюрдите да унищожат защитните укрепления и тунели, изградени от тях за евентуална борба срещу очакваното турско нашествие, както и складовете с боеприпаси, свързани с тези укрепления. Излиза, че гаранциите на американските съветници не струват пукната пара и сега сирийските кюрди са напълно беззащитни пред ордите от наемници на Ердоган. Единствената им надежда е в Сирийската арабска армия (SAA) на Асад и на руските военни части в района.

Вицепрезидентът на САЩ Пенс набързо се озова в Турция за преговори с Ердоган. В резултат султанът обяви примирие и даде на кюрдите 120 часа да опразнят територията, която той беше решил, че му е достатъчна за прекъсване на контактите между кюрдите на PKK от Турция и кюрдите на YPG от Сирия. Сирийските пък кюрди разбраха, че нямат друг изход освен да се примолят на Асад да ги приеме в лоното на Сирийската република. SAA заедно с руската военна полиция започна бързо да заема позиции по границите с Турция и по фронта срещу SNA, като Путин едновременно с това предложи на Ердоган да се срещнат в Сочи за решаване на конфликта.

След срещата в Сочи Ердоган даде още 150 часа на кюрдите да се оттеглят на 30 километра навътре в Сирия, а сирийската армия започна да заема позиции по границата на Сирия с Турция. Ивицата с ширина от 10 километра и в продължение на 120 километра в района на текущите военни действия на Турция бе решено да бъде патрулирана от обединени патрули на руската военна полиция и турската армия.

В крайна сметка Ердоган не получи всичко, което искаше, но призна правото на неприкосновеност на територията на Сирия, каквото и да означава това, поне в този район!?

Американците обявиха, че изтеглените части ще отидат в западен Ирак да гарантират, че ИДИЛ няма да се възроди, а след това пък обявиха, че ще оставят части в Сирия да охраняват нефтените полета в източна Сирия от ИДИЛ!? За тези полета се чу, че сирийската армия вече ги е заела, та не е много ясно какво точно става?

Ако ви се струва, че цялата работа е малко объркана, то то е защото тя наистина е объркана и неясна. Ясно е само, че САЩ започват най-накрая да си извеждат войските от района на Близкия и Средния Изток, а дали това извеждане някога ще свърши и как ще свърши, предстои да видим в близкото или по-далечно бъдеще. Това го казвам, защото се разчу, че през последните месеци американските военни са извели 2000 войници от Афганистан, без да информират управляващите в тази държава, а правителството в Ирак заяви, че изтеглянето на американските войници в западен Ирак не е станало с тяхно съгласие и въобще, че е крайно време американците да напуснат и Ирак! Воят, дочуващ се от Конгреса и "дълбоката държава", че ако американските войски се изтеглят от района, то няма да има кой да се бори срещу ИДИЛ са повече за камуфлаж, отколкото израз на истинско безпокойство, защото Русия и Иран, ако никой не им пречи като въоръжава една възродила се ИДИЛ, са напълно в състояние да се справят с ислямската държава, ако тя се възроди. Друг е въпросът дали Путин няма да се почувства неприятно изненадан, ако му се наложи да се бори с нейните отряди! В края на краищата Русия не бива да забравя не толкова далечната си авантюра в Афганистан!

Забележка. Любопитните читатели, знаещи английски, могат да прочетат следната много интересна статия в Шпигел:

https://www.spiegel.de/international/world/the-syrian-debacle-and-its-implications-for-europe-a-1292149.html#ref=nl-international

Същата статия я има и на немски и линк към нея може да се намери в английската версия на статията.

Дилетант

Грета Тунберг – съвременната Жана д'Арк?

От известно време насам трубадурите в Средствата за масова дезинформация (СМД) все по-често и по-често говорят и пишат за шведската ученичка Грета Тунберг.

Някои оприличават движението, което тя породи, на "детските кръстоносни походи" през средновековието, довели до трагичната гибел на десетки хиляди деца, които тръгнали някога да освобождават Светите земи от исляма. В подобни СМД коментаторите оприличават инициаторите на движението на Грета Тунберг като "политически педофили", които спекулират с наивността и психическата неуравновесеност на Грета, превръщайки я – по думите на тези СМД – в жертва на своята извратена социална психика, която те сравняват с извратеността на педофилите.

Други пък са във възторг от постоянството и целенасочеността на Грета, която съумя да заангажира десетки милиони юноши и млади хора в борба срещу инерцията и празнословието на политиците, които в името на фиктивно икономическо развитие поставят под заплаха бъдещето на Земята, принасяйки в жертва на икономическите интереси на съвременната олигархия благоденствието и може би дори живота на своите деца и внуци, заедно с благоденствието и живота на други милиарди деца и внуци!

Тези дни в разговор със сина си, обсъждайки отвратителната реакция на Тръмп и други политици и коментатори на речта на Грета Тунберг пред общото събрание на ООН, Тери отбеляза, че гледа на Грета Тунберг като на една съвременна Жана д'Арк! Сравнението ме порази със своята прецизност и интересна историческа аналогия.

Жана д'Арк се появява от нищото като "супернова" на политическия небосклон на Франция в началото на XV век. Тя възпламенява и насочва енергията на обърканите и разединени французи и с меч в ръка ги води към победи, които най-после решават съдбата на Франция в Стогодишната война. Нейната вяра в победата на французите изглежда на някои нейни съвременници като лудост, но множеството тръгва след нея и Франция е освободена от нашествието на англичаните.

Днес Грета Тунберг с примера си вдига на борба за бъдещето им милиони юноши и млади хора, които искат безгръбначните политици - слуги на световната олигархия да вземат истински мерки за драстично намаляване на отрицателното влияние на човешката дейност върху климата на Земята. Враговете на Грета я обвиняват, че е неуравновесена и едва ли не луда и че е оръдие в ръцете на безскрупулни люде, целящи извличане на лични облаги от нейната неукротимост. Намеква се, че страда от синдрома на Аспергер, който е форма на аутизъм. Отбелязвам само, че много велики хора са страдали от една или друга форма на аутизъм. Великият Пол Дирак, между другото, също е страдал от синдрома на Аспергер, но това не му е попречило да направи огромен принос в областта на физиката. И дори за Айнщайн и Моцарт се твърди същото. Грета не е научен гений. Тя е просто едно момиче, което има харизмата и готовността да се отдаде изцяло на една идея, която трябва да обедини тези, които ще носят последиците от климатичните промени, а политиците не могат да намерят сили да се опитат наистина да ги минимизират.

Жана д'Арк спасява Франция, но за доказателство, че "добрите дела не остават ненаказани" е изгорена на кладата като вещица. Англичаните я обвиняват в служба на дявола, а френската аристокрация, за да се отърве от нея мълчи и позволява тя да стане жертва на отмъщението на англичаните. След това осъзналите се французи я обявяват за светица и спасителка на Франция! Предполага се, че тя също е страдала от някаква форма на аутизъм. Всъщност изглежда, че в трудни времена се изискват наистина особено силни качества на посветеност на една идея и вяра в нейната правота, за да можеш да поведеш множеството след себе си в името на нейното осъществяване!

Да се надяваме, че Грета Тунберг ще допринесе за спасяването на природата, каквато я познаваме днес, и няма да сподели трагичната съдба на Жана д'Арк, макар че изглежда има хора, които не биха били против подобна развръзка.

Тук искам да споделя болката си от това, че като че ли българските юноши, младежи и девойки не се интересуват от своето бъдеще, от бъдещето на своя народ и държава, както и от бъдещето на човечеството. Интересът в България към движението, оглавено от Грета, е минимален! Както възрастните, така и младите българи са безразлични за това какво ги очаква. Изглежда цялата нация е загубила ищах за живот и борба за справедливост и щастие или по-точно е забила нос във всекидневието и не желае да погледне напред, за да разбере какво я очаква, и да се организира да постигне по-добро бъдеще!

Известно е, че около 40% от електрическата енергия в България се добива от топлоелектрически централи, които горят нискокалорични въглища. Тенденцията в света е подобни електроцентрали да бъдат закривани, но българските политици и синдикални ръководители предпочитат да си завират главите дълбоко в пепелта и да се надяват, че някак ще се разминат със закриването на тези електроцентрали. Все по-ясно и по-ясно е, че електрификацията на индивидуалния транспорт е неизбежна. Някога България имаше мощна електропромишленост. Произвеждаха се електрически машини и двигатели, имаше силно развито производство на електрохимически източници на ток. Съществуваха силни научни и развойни организации в тази област. Днес от това не е останало почти нищо. Предприятията са разграбени и ликвидирани, специалистите се разбягаха по света да търсят прехрана за себе си и семействата си. Бойко Борисов най-накрая тръгна по света да моли за инвестиции за акумулаторни и електромобилни предприятия. Дори забрави за гордите си заявления, че той лично е спрял строителството на атомната електроцентрала в Белене и правителството му трескаво се опитва да рестартира проекта. Всички тези усилия са малко закъснели, но както се казва "По-добре късно, отколкото никога!".

Преди няколко дни почина професор Юлиян Вучков. Аз често гледах коментарите му по Евроком. Като човек, склонен към прецизност, намирах, че понякога не е много точен в цифрите и фактите, които представя. Това обаче не ми пречеше да одобрявам неуморната му и страстна критика към съвременните управници на България, които за 30 години успяха да докарат страната до последното място в Европа практически по всички социални и икономически показатели. Последното излъчване на предаването на проф. Вучков беше запис на минала програма, в която той с невероятна страст призоваваше българския народ да се пробуди и да помете пасмината, която го управлява. На другия ден разбрах, че професор Юлиян Вучков е починал и осъзнах, че редакционната колегия на Евроком ни е излъчила именно това страстно и патриотично предаване, за да може българският народ за последен път да бъде призован да поеме в ръцете си своята съдба, защото бъдещето му зависи само от собствената му енергия, както Грета Тунберг се опитва да внуши на младите хора по света, че спасението на природата зависи само от енергията и непримиримостта на всички хора по света!

Дилетант

За атаката срещу нефтопреработващите инсталации в Саудитска Арабия

На 14 септември 2019 година Безпилотни летящи устройства (БЛУ) атакуваха два важни комплекса от нефтодобивната и нефтопреработващата индустрия на Саудитска Арабия (СА), която произвежда около 10 процента от световния суров петрол. В резултат на атаката от световния добив на суров петрол "изчезнаха" около 5%, което съвсем не е безболезнено за световната икономика. От особено значение е и факта, че петролните залежи на Саудитска Арабия са от такъв характер, че страната има възможност сравнително лесно да варира количеството на произведения петрол, което я прави изключително важен буфер в пазара на суровия нефт.

В първоначалната суматоха след атаката бяха разпространени различни версии за характера и яростта й, както и за пораженията в инфраструктурата на атакуваните комплекси. В крайна сметка се оказа, че са атакувани основно два производствени комплекса с общо 25 БЛУ. Единият е Abqaiq, а другият е Khurais.

Бунтовниците Хуси в Йемен поеха отговорността за атаките, но отговорни лица в Саудитска Арабия и САЩ оспориха това и обявиха, че извършители на атаките са револлюционните гвардейци на Иран!?

В статията:

"Damage At Saudi Oil Plant Points To Well Targeted Swarm Attack", By Moon Of Alabama

http://www.informationclearinghouse.info/52277.htm

се описват доста подробно функциите на атакуваните индустриални комплекси и пораженията, извършени от атакуващите БЛУ. Атаката се характеризира като атака от типа "рояк", което означава, че множество БЛУ атакуват едновременно един обект, с което се цели потискане и объркване на защитата на обекта. По-долу ще приведа накратко информацията за атаките, предоставена от статията.

"... По време на атаката на Abqaiq са били сериозно повредени стабилизационните инсталации, които очистват суровия петрол от сероводород и от летливи въглеводороди и газов кондензат, с което петролът се прави безопасен за съхраняване и транспорт.

... Правителството на САЩ публикува снимки от атакуваните инсталации, на които се виждат 17 поразени обекта. От снимките личат огромните размери на атакуваните инсталации. В коментари се отбелязва, че обектите на атаката са професионално подбрани. Най-малко 11 от тях са яйцеобразни резервоари с диаметър от около 30 метра. Това са резервоари за газов кондензат, който се получава при стабилизацията на суровия петрол. От снимките личи, че резервоарите са пробити, вероятно от атакувалите инсталациите БЛУ.

... Според специалисти поне две големи инсталации са поразени при атаката и са били опожарени. Поне пет стабилизационни кули са сериозно пострадали и възстановяването им изглежда ще трае месеци, което ще доведе до сериозни смущения в работата на цялото предприятие. Арамко поддържа резервни съоръжения, които се използват вместо съоръжения, когато те са в планов ремонт, което ще позволи на компанията да възстанови поне част от производството, докато трае ремонта на поразените обекти.

... По преценка на саудитски военни общо в атаката са използвани 25 дрона и крилати ракети. От тях 18 дрона са били изстреляни срещу Abqaiq и 17 са достигнали успешно целта. Седем крилати ракети са били изстреляни срещу Khurais, като 4 от тях са достигнали целта, а 3 ракети не са успели да достигнат целите си. От последните саудите са успели да извадят платки и други електронни и механични детайли, които в момента се изследват с цел да се установи произхода на атакувалите инсталациите БЛУ.

... Прецизността на попаденията кара някои автори, изследвали публикуваните фотографии, да предположат, че поне част от дроновете са били под контрол на оператори, които биха могли да се намират даже в самата Саудитска Арабия. Атака с подобни високо технологични БЛУ е по силите на САЩ, Израел и вероятно на Иран, но е съмнително йеменските бунтовници да са способни на толкова добре планирана и изпълнена атака без да им бъде оказана съществена кадрова и техническа помощ от Иран.

... Khurais произвежда около 1.5 милиона варела дневно, а Abqaiq преработва около 7 милиона варела дневно превръщайки ги в "арабски супер лек" бранд. Цената на бранда, произвеждан в атакуваните инсталации, веднага порасна с 19.5%, което е най-големият скок в цената му от януари 1991 година. Саудитска Арабия твърди, че ще възстанови работоспособността на инсталациите за около една-две седмици, но по-вероятно е това да отнеме повече седмици и дори месеци. В същото време СА разполага с петролен резерв от 188 милиона варела, който ще бъде използван за компенсиране на загубения производствен капацитет докато трае ремонта на инсталациите. ..."

Йеменските Хуси, които претендират да са извършители на атаката, не за първи път атакуват петролни инсталации и други важни обекти в Саудитска Арабия. Те демонстрират с всяка следваща атака все по-голяма сръчност в подготовката и изпълнението на атаките си. Хусите твърдят, че са вече в състояние да атакуват с БЛУ всеки обект в кралството, а също така и на територията на Обединените арабски емирати, които са другият участник във войната на Саудитска Арабия срещу Хусите.

Наскоро ОАЕ обявиха, че те имат намерение да прекратят военните си действия срещу Хусите, с което предизвикаха велико неудоволствие всред управляващите в Саудитска Арабия, тъй като ОАЕ предоставя за войната основните сухопътни сили, които се състоят от наемници от най-различни страни. Изглежда ръководителите на ОАЕ са изгубили надежда за успешно приключване на намесата им заедно със СА в Йемен и са поели курс към намаляване на загубите и подобряване на отношенията си с Иран.

Исторически погледнато Йемен винаги е бил непреодолимо препятствие за завоевателната политика на саудитското кралство. Още в зората на създаването му, през XVIII и XIX век, саудите не успяват да победят племената в Йемен и това определя южните граници на кралството. Хусите изповядват някаква форма на шиизма и това предопределя религиозния отенък на враждата между уахабистите от Саудитска Арабия и племената в Йемен, а също така и подкрепата, която Иран оказва на Хусите.

Последната война на Саудитска Арабия с йеменските Хуси започна през март 2015 година, когато СА атакува Йемен, за да върне на власт сваленият от Хусите президент. Във войната СА е подкрепяна активно от САЩ с муниции, оръжие, въздушно зареждане на самолети, спътникови разузнавателни данни и т.н.

Според законите на войната, Йемен е напълно в правото си да атакува нефтопреработващи обекти в Саудитска Арабия, които изработват горивото за самолетите на СА, като се има предвид, че за малко повече от 4 години, военно-въздушните сили на Саудитска Арабия са извършили над 17000 нападения над военни и цивилни обекти в Йемен. При тези атаки са използвани повече от 50000 бомби и ракети доставени главно от САЩ. Жестоката война води всеки 10 минути до смъртта на едно дете в Йемен от глад, болести, наранявания и липса на лекарства. В страната, по оценка на ООН и други международни организации, съществува хуманитарна криза, от която страда мирното население на Йемен. По данни на "Yemen Data Project" около една трета от атаките на авиацията на Саудитска Арабия са насочени срещу цивилни обекти, поради което поне 30% от 90000 жертви досега са цивилни.

Съществуват сериозни разногласия за това кой и откъде е атакувал петролните инсталации в СА.Има твърдения, че това е дело на Хусите, на иракски милиции, намиращи се под контрола на Иран в отмъщение за атаките извършени напоследък от Израел срещу техни бази в Ирак и дори от Ирански бази в югозападен Иран, които били изстреляли БЛУ отначало на север, като БЛУ са заобиколили северната част на Персийския залив и след това са се насочили на юг към съответните инсталации в СА. По този начин Иранските революционни гвардейци са целели да прикрият истинския източник на атаката!?

Който и да е авторът на атаката обаче, очевидно е, че десетките милиарди долари, похарчени от Саудитска Арабия за противовъздушна охрана (само през 2018 СА е похарчила 67.6 милиарда долара за оръжие, закупено главно от САЩ) не изпълняват задачата си, след като дори не е ясно откъде е извършена атаката, да не говорим за нейното ефективно отразяване. Това даде повод на Путин да отбележи ехидно на съвещанията в Истамбул, че е крайно време Саудитска Арабия да си закупи С-300 или С-400 за охрана на нефтените си инсталации!

Тук искам да отбележа някои исторически, а също така и съвременни геополитически аспекти на последната атака срещу петролните инсталации в Саудитска Арабия.

1. В края на Втората световна война президентът Рузвелт се среща с краля на Саудитска Арабия и поема ангажимент за защита на кралството. В замяна на този ангажимент крал Абдул Азис предоставя на САЩ практически изключителни права за търсене на нефт и експлоатацията на откритите залежи на територията на кралството.

2. В началото на 70-те години, когато САЩ се отказва от златното покритие на долара, президентът Никсън се договаря с краля на Саудитска Арабия, че кралството ще продава добития в страната петрол само за долари, като в замяна на това САЩ обещават да защитават кралството. В резултат на тази уговорка САЩ си осигуряват "петролно" вместо "златно" покритие на долара. В допълнение Саудитска Арабия се задължава да закупува за нуждите на отбраната си американско оръжие, с което на практика САЩ осигуряват рециклирането на заплатените за петрол долари срещу индустриално производство с висока добавена стойност.

3. Войната на САЩ срещу Ирак през 1991 година се води именно в изпълнение на поетите задължения за защита на кралството от САЩ. По това време започна и все по-силното ангажиране на САЩ в района на Персийския залив, което доведе до военните авантюри в Ирак и Сирия и неизбежно предизвика нарастването на геополитическата конфронтация с Иран.

4. Благодарение на развитието на технологията на "фракинга", САЩ са вече вероятно най-големия производител на суров петрол в света. По тази причина в настоящия момент те практически не зависят от въглеводородните запаси на Персийския залив за собствената им икономика. Тези запаси обаче са важни за глобалните имперски амбиции на САЩ, тъй като понастоящем нефтът от този район се ползва главно от Китай, Индия, Япония, ЕС и други страни на Азия и Европа. Контролът върху този енергетичен ресурс се счита, че е от особена важност за глобалния имперски контрол на САЩ!

5. Контролът на САЩ върху района е от особена важност и за Израел, тъй като той му позволява безнаказано да провежда расовата си и шовинистична политика спрямо арабското население вътре в страната и да осигури подкрепа за териториалните си амбиции за Велик Израел спрямо окупираните арабски територии. Влиянието на Израелското ционистко лоби в САЩ е огромно, що се отнася до политиката на американския истаблишмънт, и то винаги трябва да се има предвид при оценката на политическите и военни действия на САЩ в района.

Реакцията на Тръмп и неговата администрация на атаките върху петролните инсталации в Саудитска Арабия е доста смесена и непоследователна. Заплахи за военни удари срещу обекти в Иран се сменят с намеци за необходимост от преговори. Причините за тази непоследователност са следните:

1. В района на Персийския залив САЩ разполагат с големи военни ресурси. Там се намират около дузина големи военни сухопътни, авиационни и морски бази както и командни щабове на американските въоръжени сили. В района са дислоцирани и корабите на Петия американски флот, които непрекъснато патрулират в Персийския и Оманския заливи, а така също и в околните морета около бреговете на Саудитска Арабия и Иран. При всичката тази наситеност с военни инсталации и кадри е невероятно, че никой все още не знае как и откъде са се появили БЛУ, които са атакували с такава точност петролните инсталации в Саудитска Арабия?!

2. Самите петролни инсталации се счита, че са били добре охранявани от най-съвременна противосамолетна и противоракетна защита. Въпреки това не е ясно откъде и как са долетели атакуващите инсталациите БЛУ, да не говорим за очакваното успешно противостоене на атака от сили, за които се предполага, че са на далеч по-ниско технологично ниво от САЩ!?

3. При тези обстоятелства неизбежно възниква и въпроса, ако САЩ атакуват обекти в Иран дали и доколко собствените им военни и командни ресурси в района ще бъдат успешно защитени?! Иран обещава, че на всяка атака срещу негови обекти ще бъде отговорено с тотална атака срещу всякакви военни и икономически обекти в района. Това обещание изглежда напълно логично, защото Иран счита, напълно обосновано, че той е вече обект на военни действия с почти тоталните санкции, които му налага администрацията на Тръмп. Очевидно залозите в играта са изключително големи и всеки недомислен ход на САЩ и съюзниците им в района може да доведе до катастрофални последствия за световната икономика, а така също и за военното реноме на САЩ!

Бих желал в края на този материал да изразя пълното си удивление от последните събития в България!

1. Беше "разкрита" шпионска група в лицето на НПО "Русофили"!? При това точно в момента, когато правителството на Борисов води икономически преговори с Русия, стараейки се да компенсира доколкото е възможно последствията от русофобската политика, наложена му през последните години от САЩ и ЕС.

2. Беше направен опит журналистката от БНР Силвия Великова да бъде уволнена, като натискът на неизвестните кръгове достигна дори до спиране на предаванията на "Хоризонт" за цели 5 часа! По думите на самата Великова директорът на БНР й обяснил, че е принуден да я уволни, защото 4 души вече му се обаждали по телефона със заплахи срещу него и семейството му!?

3. От хотел в Драгалевци са откраднати две скъпи коли за около 300000 и никой си няма даже хабер кои са крадците! На друго място в София адска машина е избухнала в гараж, повреждайки помещението и колата в него, заедно с още две други коли! Пострадалият е съдия-изпълнител!

4. Кортежът на председателката на Народното събрание, Цвета Караянчева, е блъснал по пътя от Силистра към Варна една кола на обикновени граждани. Съобщенията за събитието се чуха само за един ден и след това изчезнаха от Средствата за масова дезинформация! Твърди се, че колите на кортежа са се движили на завой в насрещното платно на пътя. Явно НСО усвоява стила и методите на работа на някогашното УБО, а може би никога не се е и отказвало от тях!

Най-накрая на 20 септември, точно преди 8 часа сутринта, чух и нещо обнадеждаващо!

Цветан Цветанов, известен от писанията на д-р Тони Филипов като Цецерон, най-накрая се появи отново на политическата сцена със своя, или може би не съвсем своя, неправителствена организация наречена "Евро-атлантически център за сигурност" (ЕАЦС). Слава богу, че аз вече се бях сериозно закахърил за бъдещето на Цветанов! Та той е още млад човек пълен с толкова енергия и омраза, че ако няма как и къде да я излее, току виж, че се пръснал от яд! Сега вече и Евро-атлантизмът може да си отдъхне защото е осигурен от централата на Цецерон!

Тази практика с НПО напоследък стана любима дейност на различните разузнавателни служби. Например ФСБ в лицето на един пенсионер на име Решетников и един изпаднал в немилост олигарх на име Малофеев използва "Русофили" кой знае за какви цели? Интересно кой ли финансира ЕАЦС на Цецерон, защото както е известно на този свят всичко си има цена, а Цецерон през последните 10 години винаги се е радвал на добри доходи и е трудно да се допусне, че вече има намерение да посвети всичките си спестявания на каузата на Евро-атлантическата сигурност!?

Дилетант