На 19 декември
2018 година президентът Тръмп обяви, че
до 30 дни САЩ ще изведат войските си от
Сирия (според някои източници около
2000 души, а според други - близо 4500). В
допълнение, Тръмп обяви в същото
изявление, че той смята да намали войските
на САЩ в Афганистан наполовина, т. е. от
14000 на 7000 души. На въпроси на журналисти
дали подобно решение няма да усили
влиянието на Иран в района и да изложи
на опасност кюрдските съюзници на САЩ
в Сирия, Тръмп практически
заяви, че тези неща не го интересуват и
че той е обещал на американския народ
да приключи безсмислените войни в
Близкия и Средния изток, които струват
на САЩ трилиони долари и хиляди жертви.
Това заявление
на Тръмп предизвика невероятна суматоха
във военнополитическия истаблишмънт
на САЩ.
Министърът
на отбраната, генерал Матис, заяви, че
подава оставка, тъй като не е съгласен
с подобно волунтаристично решение, а
Тръмп го контрира, че генералът може
незабавно да напусне поста си!
Твърди се,
че още през април 2018 година Тръмп е имал
сериозен скандал с ръководството на
Пентагона, който е приключил с отсрочка
от 6 месеца за приемането на изброените
по-горе решения на президента. Естествено
след близо 8 месеца Пентагонът не е
показал с нищо, че има някаква идея как
да приключи успешно безплодните си
напъни в този район на света и президентът
най-накрая решил, че е време да удари по
масата и да прекрати безсмислените
войни!
Да, ама не!
"Прогресивните" неолиберали заедно
с неоконсерваторите задружно гракнаха
в защита на "евроатлантическите
ценности", като например хуманизма,
демокрацията и други подобни домашни
любимци на световната финансова олигархия
и военнопромишления комплекс. Както се
казва, "Що народ избиха и що парѝ
похарчиха да защищават тези пусти
ценности?" На всички е известно, че в
този свят единствените "защитници"
на тези ценности са само САЩ и техните
съюзници! Те, от Втората световна война
насам, водят непрекъснати войни в защита
на тези ценности! В тази връзка си спомням
един виц относно борбата за мир от
времето на социализма "Така се борим
за мир, че скоро няма да остане камък
върху камък!". Тук-там в Средствата
за масова дезинформация (СМД) се зачу
тих, смутен, одобрителен шепот, че
най-накрая някой се е намерил да вземе
мерки и да "поприкрие някак голотата
на царя". Не е изключено даже някои
хора да повярваха, че президентът
наистина ще изпълни заканите си. Скоро
обаче "дълбоката държава" се
мобилизира и започна контранастъпление.
В следващите дни и седмици последваха
заявление след заявление:
Болтън: "Ние
всъщност засега не напускаме Сирия!"
Тръмп: "Ние
всъщност ще напуснем Сирия бавно!"
Линзи Греъм:
"Ние ще напуснем Сирия много, много
бавно!"
Болтън:
"Всъщност ние може би никога няма да
напуснем Сирия!"
Тръмп: "Ние
ще напуснем Сирия, когато ИДИЛ е напълно
ликвидирана!"
Болтън: "Иран
трябва също напълно да напусне Сирия!"
Линзи Греъм
добавя, че САЩ трябва да получат и
гаранции, че залежите от петрол, които
сега се намират в окупирания от САЩ
район няма да попаднат в ръцете на Иран!?
Значи ли
всичко казано дотук, че президентът на
САЩ реално няма почти никаква власт?
Аз бих казал
следното: "Президентът на САЩ има
голяма власт да води политика, която е
в съответствие с желанията на финансовата
олигархия и военнопромишления комплекс
на САЩ, представлявани от дълбоката
държава."
В статията
си David E. Sanger, Noah Weiland и Eric Schmit в Ню Йорк
Таймс, озаглавена
"Bolton Puts
Conditions on Syria Withdrawal, Suggesting a Delay of Months or
Years"
се описва
фамозната еволюция на решението на
Тръмп от безусловно в уклончиво, което
обещава да бъде изпълнено след месеци,
а може би и никога. На 19 декември Тръмп
не каза, че американските войски ще
бъдат изтеглени, след като и последният
боец на ИДИЛ в Сирия бъде унищожен, нито
пък, че Турция трябва да обещае, че
кюрдските съюзници на САЩ няма да бъдат
закачани!
Твърди се,
че Тръмп е променил решението си за
срока на изтегляне от 30 дена на 4 месеца,
след срещата си на 26 декември в Ирак с
командващия американските войски в
страната генерал-лейтенант Paul LaCamera.
Каквито и да са конкретните причини и
поводи за промяната на решението на
Тръмп, изводът е един – американският
президент е "мощна движеща сила"
в политиката на САЩ, но когато върви в
предначертания му от "дълбоката
държава" път!
Забележете,
че в цялата дискусия по въпроса за
американските войски в Сирия не се
споменава и дума за това, че тези войски,
както и войските на Франция, която се
оказва, че също има контингент в Сирия,
се намират на територията на независимата
държава Сирия, която е законен член на
ООН, и законното правителство на която
никога не е канило нито САЩ, нито Франция
да изпращат войски на територията ѝ и
която при това непрекъснато протестира
срещу наличието на войски от тези държави
на територията си!? Излиза, че защитниците
на световния ред и международната
законност не считат, че международните
закони важат за тях!?
Понякога
имам чувството, че истаблишмънта в САЩ
е грижливо комплектуван от полуидиоти,
които са убедени, че живеят някъде през
XIX век в имперските времена на политиката
на канонерките! Ще се опитам накратко
да проследя как този истаблишмънт се
изхитри в продължение на 30 години да
погуби десетки и стотици хиляди човешки
животи и трилиони долари в безсмислени
авантюри само в района на Близкия и
Средния изток.
Всичко –
може да се каже – започна през 80-те
години на миналия век, когато по думите
на Бжежински САЩ спретнаха на СССР
неговата "Виетнамска авантюра".
Престарелите старци, членове на
тогавашното политбюро на КПСС, без да
разберат какво правят, навлязоха в
"афганското блато" и на практика
погубиха СССР. (Интересното е, че висшето
командване на Съветската армия по онова
време е било против авантюрата в
Афганистан.)
В началото
на 90-те години САЩ, окрилени от мисълта,
че са останали единственото "голямо
куче" в квартала, решиха да започнат
да ликвидират един по един неудобните
им автократични режими в Близкия и
Средния изток и да ги заменят със
стопроцентно послушни на англосаксо-ционизма.
Твърди се, че още през 80-те години
израелски стратези са разработили
идеите, по които безгрижно се поведе
истаблишмънта на САЩ за формиране на
послушни режими в арабския свят под
предлог установяване на демократични
режими в отделните държави.
Атаката на
9/11/2001 срещу кулите на Световния търговски
център в Ню Йорк беше сериозно
предупреждение към англосаксо-ционизма,
но истаблишмънта ги възприе като грубо
предизвикателство на "група камилари"
от пустинята, които се опитват да се
мерят с "най-великата империя на
всички времена"!
Последва
разгрома на талибаните в Афганистан и
на режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Рицарите на
най-великата империя на всички времена
се чувстваха окрилени от светкавичните
си победи над режимите, с които се заеха
да се справят.
"Асад
трябва да си върви" – цитира вестник
"Ню Йорк Таймс" президента на САЩ
Обама на 18 август 2011 година. "Бъдещето
на Сирия трябва да бъде определено от
народа на Сирия, но президентът Асад е
застанал на пътя му... Дошло е времето
Асад да си върви!"
Никола Саркози
и Дейвид Камерън пригласяха на Обама,
че е време "Асад да си върви"!
След 7.5 години
и 500000 убити и няколко милиона напуснали
домовете си сирийци Саркози, Камерън и
Обама са си отишли, а Асад е жив и здрав
в Дамаск и с помощта на Русия и Иран
практически е победил финансираните
от англосаксо-ционизма и арабския
феодализъм от Персийския залив
бунтовниците терористи!
През същата
2011 година САЩ и съюзниците им от НАТО
инсценираха бунт срещу Кадафи в Либия,
а след това излъгаха Съвета за сигурност
на ООН, че Кадафи готви кървава баня на
демократите-бунтовници и си издействаха
да осигурят военно-въздушни сили на
бунтовниците. В резултат на това Кадафи
бе зверски убит, а днес Либия, някогашната
страна с най-високо жизнено равнище в
Африка, е разкъсвана от гражданска
война!
Вече трета
година САЩ, Великобритания и други опори
на хуманизма и демокрацията снабдяват
с оръжие и боеприпаси Саудитска Арабия,
ОАЕ и други "демократични" режими
в персийския залив в борбата им срещу
бунтовните Хути в Йемен. В резултат
загиват жени и деца, а народът на Йемен
е заплашен от истински глад и епидемии!
Всички тези
престъпления на така наречения цивилизован
свят се извършват под предлог за защита
на хуманизма, демокрацията и кой знае
още какви други ценности на западната
цивилизация.
Независимо
от амбициите на "дълбоката държава",
САЩ и съюзниците им рано или късно ще
трябва да напуснат Сирия. Въпросът е
как ще се разберат победителите в
сирийското съревнование: Русия, Турция,
Иран и разбира се Сирия?
На пръв поглед
изглежда, че най-доброто решение е
кюрдите да се "върнат в прегръдките
на Асад", като интегрират въоръжените
си отряди към сирийската армия. В отплата
правителството на Асад трябва да им
предостави културна и някакво ниво на
административна автономия. Турция
трябва да получи гаранции от Сирия,
Русия и Иран, че кюрдите в Сирия няма да
сътрудничат на сепаратистите от ПКК в
Турция.
Що се отнася
до съдбата на остатъците на ИДИЛ в Сирия,
то САЩ определено преувеличават ролята
си в разгрома на Ислямската държава в
Сирия. На практика ИДИЛ е плод на тяхното
неразумно поведение и арогантна политика
в Ирак след разгрома на режима на Саддам
Хюсеин. ИДИЛ е резултат от безнадеждността,
в която окупаторите на Ирак поставиха
местното сунитско малцинство, ликвидирайки
по брутален начин влиянието му в
политическия живот на Ирак. По-късно те
използваха ИДИЛ в борбата си срещу Асад
докато Русия не се намеси в Сирия, когато
беше окончателно разкрита ролята на
САЩ, НАТО и Персийските ислямски
автокрации в подкрепата на така наречените
демократични сили в Сирия. Голямата
грешка на ИДИЛ беше, че атакува режима
в Ирак преди да победят Асад в Сирия, с
което принудиха САЩ да се намесят активно
в борбата срещу тях с цялата си военна
мощ в района.
Съществуват
определени тенденции към сближаване
на Персийските автокрации със
правителството на Асад в Сирия. ОАЕ,
Бахрейн и Египет се ориентират към
възстановяване на дипломатическите
отношения със Сирия. Изглежда, че
арабските режими са обезпокоени от
амбициите на Турция начело с Ердоган в
арабския свят, като не е изключено
арабите дори да подобрят отношенията
си с шиитски Иран, за да балансират
опитите на сунитска Турция за увеличено
влияние в териториите на бившата
Отоманска империя. Фактът, че Ердоган
отказа да се срещне с Джон Болтън при
последното му посещение в Турция е
показателен за непреклонността на
Ердоган по отношение на каквито и да са
жестове на примирение с кюрдите в Сирия.
САЩ има
амбицията да обедини арабските държави
в района на Персийския залив в нещо
подобно на "арабско НАТО", за да
противостои на формиращата се ос на
Иран, Турция и Русия. На мен ми се струва,
че подобна идея говори за тоталното
неразбиране на американският истаблишмънт
на жизнеността на феодалните режими от
Персийския залив. Да не говорим, че
според арабски източници Саудитска
Арабия и ОАЕ рекрутират 15-16 годишни
момчета от Дарфор в Судан като наемници
във войната в Йемен, което е показателно
за доверието на тези режими в собствените
им народи!?
Тръмп разбира,
че САЩ имат далеч по-големи проблеми да
решава от безсмислените опити за уреждане
на религиозните спорове на държавите
от този толкова объркан район на света.
Впрочем Тръмп може би разбира, но важното
е какво е решила "дълбоката държава"!
В това, че все още става дума за една
какофония от идеи и амбиции в главите
на рицарите на империята може да се
убедите, ако се запознаете с речта на
Майк Помпео пред Американския университет
в Кайро или поне с резюмето на тази реч,
което предлага вестник "Ню Йорк
Таймс":
"Two Speeches,
a Decade Apart: How Pompeo Departed From Obama"
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар