За хибридните войни и съвременните конфликти

Ако погледнем в речника, ще видим, че думата "хибрид" означава доста неща, общото между които е, че хибридите представляват резултат от съчетаване на два или повече различаващи се биологични обекта, като в резултат на това се получава обект с нови качества. Понякога резултантното биологично творение не е в състояние да се самовъзпроизвежда (катър, муле, тигролъв и др.), в други – то може да се самовъзпроизвежда, но в следващите поколения губи някои от придобитите при хибридизацията качества (например много растителни хибриди), а понякога се самовъзпроизвежда със завидна скорост, но без определена целенасочена диференциация (типичен пример са кучетата от т. нар. "улична порода").

Ако пък се обърнете към "чичко Гугъл" с въпрос "hybrid war? " и натиснете "късметлийския" бутон, ще получите цяла статия от Wikipedia", озаглавена "Hybrid warfare"! От тази статия се вижда, че т. нар. "Хибридна война" си е съвсем сериозна работа, която се изразява в следното:

"Военна стратегия, която прилага методите и средствата на политическа война, включва конвенционална война, война с партизански, терористични, нерегулярни военни части и кибернетична война. В хибридната война се прилагат различни форми на въздействие, като лъжливи новини, дипломация, прилагане на закони (често въведени за целите на войната) и интервенция в изборните процеси в противниковите държави."

С използването на кинетични (активни военни, терористични и диверсионни действия) в комбинация с останалите средства за въздействие една страна в една хибридна война цели да избегне, доколкото е възможно, обвинения или дори отмъщение за враждебната си дейност срещу обекта на хибридната война или да предизвика противната страна към агресивност, която да послужи за повод за кинетична война.

По-нататък в статията се уточнява, че във военните среди на САЩ обикновено се говори за "хибридни заплахи", а в академичните среди – за "хибридни войни", като двете понятия са взаимозаменяеми. В статията се отбелязва и, че няма универсална дефиниция за хибридна война, което води до съмнения в целесъобразността на този термин!? Изглежда, че терминът се използва просто за характеризиране на особеностите на междудържавната конфронтация и на конфронтациите на недържавни сили срещу държави през началните десетилетия на XXI век, т. е. може да се каже, че всеки, който употребява този термин влага в него какъвто си иска смисъл!

Аз се успокоих, че досадата ми, граничеща с отвращение от непрекъснатото използване през последните години на термина "хибридна война", не се е дължала на каприз или на душевна неуравновесеност, а е породена от особеностите на термина, който както изглежда е просто една измишльотина на неособено надарени с въображение военни теоретици, политолози и журналисти-преститутки. Моят досегашен прочит на историята на човечеството говори, че конфронтациите между държави, както между държави и недържавни бунтовнически организации, винаги са имали многостранен характер, като кинетичната война е била само венеца на тази конфронтация. С други думи терминът "хибридна война" е измислен повече за демонстрация на оригиналност, отколкото за уточняване и обогатяване на типична многовековна дейност на обществата с нов смисъл.

Прочетете как са характеризирали например в древния Рим походите на Ханибал в Италия и въстанието на Спартак, а така също и личностите на самите Ханибал и Спартак и ще видите редица елементи, характеризиращи т. нар. хибридни войни, като например безогледната демонизация на противника.

Наполеон е наричан "чудовище" от съвременните му кралски родове и аристокрацията на Европа, вероятно защото той не е бил с подходящ произход, а е претендирал за място сред богопомазаните. От друга страна Наполеон не е жалел въображение и средства да организира и пропагандира континенталната блокада на Англия, демонизирайки противника и стигайки дори до трагичната за него и за империята му война от 1812 година срещу Русия.

По време на Първата световна война немците са били обвинени несправедливо в нечувани жестокости срещу цивилното население в Белгия. Между двете световни войни и по време на Втората световна война Гьобелс и нацистката пропаганда обявяват редица националности и раси за непълноценни и съответно за подлежащи на унищожение, което е служело като оправдание за атака на изток. Втората световна война започва с "операция под чужд флаг" на германски специални части срещу радиостанцията в Глайвиц на германо-полската граница, при което Полша е обвинена за нападението срещу радиостанцията, намираща се на територията на Германия.

САЩ прилагат жестоко петролно ембарго срещу Япония и отказват всякакви преговори, целейки да предизвикат конфликт с Япония и по този начин да получат повод за влизане във Втората световна война. Политиката е успешна, Япония атакува Пърл Харбър и САЩ се намесва във войната като жертва на "неоправдана агресия".

Скоро след Втората световна война започва Студената война, която може да се счита за едно друго име на "хибридната война". Конфронтацията между "капиталистическите демокрации", оглавявани от САЩ, и "социалистическите тоталитарни режими", водени от СССР, е всеобхващаща и дори се характеризира с кинетични войни по периферията на съюзите.

Особено често използвано средство за нагнетяване на политическото напрежение с цел осигуряване на повод за кинетична война са т. нар. "операции под чужд флаг" като например измислената Атака в Тонкинския залив, с която започва войната на САЩ срещу Северен Виетнам.

В гореспоменатата статия от Wikipedia се анализират редица конфликти, имащи характер на "хибридни заплахи" за САЩ и западното демократично общество, като всички те неизбежно са насочени срещу САЩ и неговите съюзници!?

Нека да изброим някои от тези хибридни заплахи, възникнали през последните десетилетия срещу "миролюбивия демократичен Запад":

• "заплахата" на Ал-Кайда срещу САЩ, послужила на САЩ като повод за почти 20 годишна окупация на Афганистан и разорителна гражданска война в тази страна;

• "заплахата" на Саддам Хюсеин срещу САЩ, европейските демокрации и неговите съседи с митичните "средства за масово унищожение", използвана от САЩ и НАТО като повод за сваляне на режима му в Ирак и продължилата вече повече от 15 години гражданска война;

• "заплахата" на Кадафи срещу демократичните въжделения на либийския народ, която Западът използва, за да го ликвидира, а с това да ликвидира и спокойствието и благоденствието на либийския народ, разпалвайки гражданска война в страната с най-високо жизнено равнище в Африка;

• "заплахата" на Асад срещу демократичните въжделения на сирийците и инсценираните от терористите атаки с отровни химични вещества на въоръжените му сили срещу собствения му народ, дали повод за ракетни атаки на САЩ и Франция срещу законното правителство на Сирия;

"Top scientist slams OPCW leadership for repressing dissenting report on Syria gas attack" 

(Известен учен обвинява ръководството на OPCW за укриване на доклад, отразяващ несъгласие с обвиненията срещу Сирия за атаки с отровни газове.)

https://thegrayzone.com/2019/06/18/theodore-postol-opcw-syria-gas-attack-douma/

• "заплахата" на ливанската Хизбула срещу "единствената демократична страна в Близкия изток – Израел";

• "заплахата" на "терористичния режим" в Иран срещу мира в Близкия изток, а също така и срещу демокрацията в целия свят;

• "заплахата" от кибернетични атаки на Русия и други държави срещу САЩ и страните от НАТО;

"Exposed: The Pentagon's cyberwar against Russia"

Кибернетичните атаки срещу електрическата мрежа на Русия са офанзивни, а не дефанзивни мероприятия. Те са акт на война.

Brian Becker:

http://www.informationclearinghouse.info/51793.htm

Dave LIndorff:

http://www.informationclearinghouse.info/51794.htm

• "заплахата" на Китай срещу либералните ценности и най-вече срещу икономическото господство на САЩ и Запада над света и т. н. и т. п.

Невероятното във всички тези "заплахи" е, че те, според Средствата за масова дезинформация (СМД), са безпричинни и са насочени срещу с нищо незаслужилите подобно отношение западни демокрации! Отговорът на тези заплахи неизбежно е кинетични атаки с ракети (Сирия, Либия и др.), подготовка от страна на САЩ на кибернетични атаки срещу електрическата мрежа на Русия и провеждането на подобни атаки срещу Венецуела, кибернетични атаки срещу обогатителната уранова индустрия на Иран от страна на САЩ и Израел, провеждането на кибернетични атаки срещу центрове за управление на противовъздушната отбрана на Иран, забрана на достъпа на китайски високо-технологични компании до пазара на САЩ и техните съюзници, пълно ембарго на износа на Иран на петрол и петролни продукти от САЩ до всички страни в света, финансови и икономически санкции от страна на САЩ срещу Русия, Китай, Венецуела, Иран и т. н.

Напоследък изключително остро се развива конфликта между САЩ и Иран. Следващите няколко статии описват и анализират доста подробно причините и характера на този конфликт:

"Facing Intensifying Confrontation With Iran, Trump Has Few Appealing Options" By DAVID E. SANGER

Администрацията разчита на икономически санкции, за да промени поведението на Иран, но продължава да оценява възможностите за военни и кибернетични атаки.

https://www.nytimes.com/2019/06/22/world/middleeast/trump-iran.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_190623?campaign_id=2&instance_id=10375&segment_id=14572&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633610623

"Iran and Trump on the edge of the abyss" By Elijah J. Magnier

Тръмп желае да спечели войната на видимости, но среща един Иран, който не желае да участва във фикции.

http://www.informationclearinghouse.info/51814.htm

"Iran Had the Legal Right to Shoot Down US Spy Drone" By Marjorie Cohn

САЩ нямат законно основание да претендират за самозащита, с която да оправдаят военна атака срещу Иран.

http://www.informationclearinghouse.info/51815.htm

"Iran goes for 'maximum counter-pressure'" By Pepe Escobar

Техеран просто няма да приеме тотална икономическа война без да се съпротивлява. Затварянето на Хормузкия пролив ще разруши американската икономика.

http://www.informationclearinghouse.info/51805.htm

В заключение искам да отбележа накратко етапите, през които през последните седмици преминава конфронтацията между САЩ и Иран в областта на Персийския и Оманския заливи.

Преди всичко обаче трябва да отбележа, че конфликтът започна от "излизането" на САЩ от многостранния договор за ограничаване на ядрените разработки в Иран (JCPOA) и въвеждането отново на жестоки финансови и икономически санкции срещу Иран. Последващото бъдещо нарушение на договора от страна на Иран, който предупреди, че ако останалите участници в договора, преди всичко Великобритания, Франция и Германия, не намерят начин да преодолеят икономическите санкции на САЩ, то Иран се счита в правото си постепенно да престане да спазва клаузите на договора. Това се посреща като недопустимо прегрешение!? Забележете, че САЩ "невинно излизат от договора", а Иран ще го "наруши", ако престане да спазва клаузите му, при положение, че западните държави по същество са нарушили съществените за Иран клаузи за прекратяване на икономическите и финансови санкции срещу него!? Очевидно е, че за западната демокрация "някои страни са по-равни от другите" пред международните закони!

1. Преди няколко седмици, в Оманския залив четири танкера на различни държави бяха повредени от взривни устройства. Моментално, без доказателства, Иран беше обвинен, че е подготвил и извършил терористичните операции!

2. След това, отново в Оманския залив, бяха повредени чрез взривове един норвежки и един японски танкер. Отново беше обвинен Иран, като за доказателство беше представен клип, на който хора в една лодка свалят от японския танкер предмет, за който се твърди, че е мина. Интересното в случая е, че министър-председателят на Япония Абе бе на посещение в Иран с мисия да посредничи за намирането на решение на разногласията между САЩ и Иран. Извършването на провокация от Иран срещу японски танкер в този момент изглежда крайно необмислено и нелогично.

3. На 19 юни иранските въздушно-космически сили свалиха американски дрон (струващ над $130 милиона), за който се твърди, че е нарушил иранското въздушно пространство над Хормузкия пролив. Иранците представиха в Съвета за сигурност на ООН координатите на дрона, според които той е бил на 8 мили от иранския бряг (териториалните води са до 12 мили) и не ги е напуснал след 3 предупреждения.

Последното събитие накара човечеството да притаи дъх, тъй като се очакваше САЩ да атакуват Иран с авиация и ракети. Оказа се, че президентът Тръмп наредил да бъдат атакувани обекти в Иран, но след това отменил нареждането си,"тъй като при свалянето на дрона не са загинали хора, а атаката щяла да доведе до загуба на човешки животи"!? Удивителното е, че за пръв път САЩ не се възползва от правото си на по-силен, ... защото има опасност да бъдат убити хора!

Злите езици твърдят, че американските военни се опитали да се договорят с иранците да бомбардират някакви маловажни обекти без да им бъде оказана съпротива, за да се избегне ескалация на конфликта, но иранците категорически отказали да участват в подобна фикция!

Бедата е, че Иран е жертва в този конфликт и е готов да отстоява правата си дори и във военна конфронтация със САЩ. Активни военни действия в района ще бъдат катастрофални за световната икономика поради важността на района за енергийното снабдяване на света. Иран е в състояние да парализира достъпа до 30% от световния нефт и по всичко личи, че ако не му бъде разрешено да експортира своя нефт, е готов да го направи. Иран има намерение не само да затвори Хормузкия пролив, но и да атакува нефтодобивната инфраструктура на страните около Персийския залив, които са съюзници на САЩ. САЩ за пръв път от дълго време се сблъскват с противник, решен да отстоява правата си, както изглежда на всяка цена, и който при това е напълно в състояние, чрез асиметрични действия, да създаде сериозни проблеми на световния хегемон! Американските военни добре разбират опасностите от военен конфликт с Иран и всячески се стремят да удържат ястребите от политическия истаблишмънт в САЩ от неразумни провокации, но докога това ще бъде възможно далеч не е ясно.

Дилетант

Крадци на джипове

Пешо завъртя ключа и с удоволствие отбеляза как моторът моментално спря тихото си мърморене. Той се огледа преди да отвори вратата, за да не я закачи някъде, и слезе от джипа. Хвърли любовен поглед на голямата машина и се отправи към офиса на Иван.

- Брато, ето ме и мен - с добре прикрита вина в гласа каза Пешо.

Посрещна го тягостна тишина.

- Брато, извинявай, че малко закъснях, но жената като почна сутринта: свърши това, купи онова, донеси това, отнеси онова, та досега - вдигна тоналността Пешо.

Отново никой не му отговори. Иван кълвеше с един пръст по клавиатурата на компютъра и съсредоточено гледаше в екрана.

- Брато, няма ли да ми обърнеш внимание? - повиши най-накрая тон Пешо.

- Колко часа е сега? - попита Иван.

- Единадесет и половина - отговори Пешо виновно.

- А аз в колко ти казах да дойдеш? - попита строго Иван.

- В десет - отговори Пешо във високия регистър.

Възцари се отново тягостното мълчание.

- Добре де, нали ти обясних, Любка ме ръчкаше цяла сутрин и едва сега успях да се откача! - каза Пешо.

- Аз си имам скеджул - твърдо заяви Иван - и ти си вече извън този скеджул - завърши той безмилостно, като удари "ентера" на клавиатурата.

- Моля те бе, Ванка, - почти проплака Пешо - не може да нямаш възможност да ми смениш гумите!?

- Ти какво си мислиш, че само твоята Любка те ръчка? Аз трябва да се явя в къщи с кашкавал, сирене и хляб в един часа, а сега е вече почти дванадесет! Кога според теб ще ги купувам, че и гумите да ти сменям?

Лицето на Пешо просветна.

- Дадено, брато, аз ще отида да купя стоката, а ти ще ми смениш гумите!

Иван се замисли за момент и след това каза "Добре, вземи моето Мицубиши и отиди до магазина на мандрата да купиш по кило кашкавал и сирене и два хляба. Кажи, че са за мен и те знаят какво да ти дадат."

Пешо излезе доволен от офиса, мина покрай отворения портал на гаража, където двама майстори работеха над коли, вдигнати на хидравличните крикове, и зави зад работилницата. Там на служебния паркинг се намираше Мицубишито на Иван. То беше практически същия модел, като това на Пешо, но беше по-запазено. Това на Пешо беше купено на старо, няколко години по-късно, но иначе изглеждаше и отвън и отвътре също като Ивановото.

Пешо и Иван бяха израснали заедно и винаги, рано или късно, си купуваха еднакви неща - така си бяха свикнали от деца.

Пешо отвори вратата на джипа, настани се на креслото, затвори вратата и посегна към ключа. Двигателят забръмча тихо и равномерно още в момента на докосването на ключа, което винаги изпълваше душата на Пешо с удоволствие, и той, като се огледа внимателно да не закачи нещо, изкара колата от паркинга.

Иван беше вече излязъл при колите и даваше някакви наставления на едно от момчетата. Пешо му махна и продължи към центъра на градчето, където беше магазина на мандрата.

Точно пред магазина на мандрата нямаше свободно място за паркиране, но пред кръчмата имаше и Пешо спря там. Той слезе от колата и надникна в кръчмата. Някой го повика отвътре и Пешо, като си погледна часовника и се убеди, че още не е станало дванадесет, влезе в кръчмата. Там седеше Гелето с един приятел с по една халба наливна бира и му махаха да дойде при тях. Пешо се запъна за момент на входа, но реши, че няма причина да не изпие поне една малка бира и влезе. Отиде за по-бързо до стойката на бара, където плати една бира на Пепа, взе си халбата и отиде при Гелето и партньора му. Те усилено обсъждаха поредните мачове от шампионата непрекъснато изразявайки презрението си към Домусчията, който бил докарал всякакви типове да играят в България и бил направил от "Лудогорец" сергия за продажба на кинкалерия и други глупости. Пешо не се намеси в разговора, защото имаше малко по-добро мнение за Домусчията, но въпреки всичко не го обичаше и нямаше намерение да влиза в спор с приятелите си заради него.

- Накъде си тръгнал? - попита го Гелето, след като стигнаха с приятеля до единодушното заключение, че българският футбол е пропаднал, както и цялата държава.

- Отивам да купя на Иван кашкавал и сирене от магазина, докато ми сменя гумите на Мицубишито - отговори Пешо.

Гелето, който им беше с Иван приятел от детинство, също имаше подобен, да не кажем същия джип, като техните Мицубишита, се затюхка, че и той трябва да си сменя гумите.

Размениха още по няколко приказки и Гелето стана да си ходи, че имал да прави покупки в околните магазини.

Пешо остана да си допива бирата с партньора на Гелето, който си взе още една халба.

След двадесетина минути Пешо излезе от кръчмата и се насочи към магазина. Влезе вътре и, след като направи един-два комплимента на Гинчето, й каза за поръчката на Иван. Тя му сложи в една торбичка кашкавала и сиренето, а в друга два топли хляба.

Пешо излезе навън. За момент се изненада, че Мицубишито беше почти пред вратата на магазина, защото му се чинеше, че беше спрял по-надолу, но не се замисли особено много по въпроса. Той отвори вратата, огледа таблото и седалките, видя, че всичко беше наред и се качи. Завъртя ключа и колата запали като кибрит, което го успокои окончателно, защото той беше убеден, че само неговата кола и тази на Иван палеха само при докосване на ключа.

Пешо стигна до гаража на Иван, паркира на служебния паркинг и зави зад ъгъла, за да влезе в офиса при Иван. Мицубишито го чакаше отпред на паркинга, обуто вече в зимните гуми. Той ритна една от гумите и удовлетворено си затананика. Влезе в офиса и остави покупките на бюрото на Иван. Под стоката остави и парите, които дължеше за смяната на гумите, като си прихвана сумата за покупката. Тъкмо се канеше да излиза и Иван влезе от вътрешната врата. Той прегледа внимателно покупката, преброи набързо парите и кимна удовлетворен.

- Ще тръгваш ли за обяд? - попита Пешо.

- Не още. Пепа ми се обади, че сега излиза от работа и обядът ще закъснее малко.

Пешо понечи да отбележи, че е нямало нужда толкова да се дуе заради закъснението му, но си премълча, защото Иван му изглеждаше не в особено добро настроение и можеше да се сдърпат.

- Чао! - каза Пешо и излезе от офиса.

Качи се на джипа си, включи двигателя, огледа се внимателно и потегли.

Като се прибра в къщи, Пешо паркира внимателно колата, слезе и я заключи, защото не смяташе скоро да я ползва, и си влезе в къщи. Посрещна го Любка, много развълнувана и задъхано започна да му разправя, че й се обадила Пепа - жената на Стефан полицая - и й казала, че някой е откраднал Мицобишито на Гелето!

- Глупости! - отсече Пешо - Аз преди малко пих бира с Гелето и той не ми каза нищо по въпроса за колата си.

- Да, Пепа също ми каза, че сте пили бира, но след това се появил Гелето, потърсил си джипа и не го намерил никъде по околните улици около кръчмата! Той отишъл при Стефан в полицията и му казал, че някой му е откраднал джипа!

Пешо седна до масата с лице към телевизора, взе дистанционното и го включи на местния канал. Катето, местната дикторка току-що обявяваше, че Мицубишито на Гелето е откраднато и призоваваше гражданите да се обадят в полицията, ако знаят нещо по въпроса!

- Само това ни липсваше! - каза Пешо - Да почнат и коли да крадат!

Любка му сипа паница със супа, сипа и на себе си и седна до него, за да може да гледа телевизора.

- Ти заключи ли Мицубишито? - попита тя с вече пълна уста.

- Да! - отговори Пешо - Като никога го заключих, защото мисля днес да не го карам повече.

Като се наяде, Пешо реши да отиде до Стефан в полицията, та да види докъде е стигнало разследването.

- В дежурната седеше Стефан и още двама полицаи. Чешеха се по рошавите глави и разпалено обсъждаха кой може да е откраднал джипа на Гелето?

- Къде е била колата на Гелето? - попита Пешо.

- Пред магазина на мандрата - отговори Стефан.

- Вие нямате ли там камери? - попита Пешо.

- Имаме - каза Стефан, - но не работят!

- Браво! - укорително каза Пешо.

Браво, не браво - каза Стефан - това е положението. Сега съм пратил едно момче да събере информация от работещите камери на изходите на града, но още го няма.

В този момент телефонът звънна и Стефан вдигна слушалката.

- И твойта ли кола е изчезнала - попита Стефан и ситни капчици пот го избиха по челото.

- Ела в полицейското да направим протокол! - каза той и затвори.

Пешо го погледна въпросително и Стефан му каза "Изчезнало е и Мицубишито на Иван!"

- Не може да бъде! - ахна Пешо.

- Та аз го оставих само преди час на паркинга при гаража му!

- Това е положението - мрачно констатира Стефан. - Сигурно е минала някаква банда и на бърза ръка е гепила колите!

След малко в дежурната влезе Иван. Той не изглеждаше особено разстроен и Пешо заподозря, че колата му все още имаше пълна застраховка за разлика от неговата и тази на Гелето.

Стефан погледна мрачно Иван и му посочи един стол до масата. Започна да го разпитва къде е оставил колата и кога е открил, че я няма.

Иван му каза, че я държи на служебния паркинг, но сега я няма там и я няма никъде около гаража.

- Има ли други коли на паркинга? - попита Стефан, като грижливо си записваше всяка дума на Иван.

- На паркинга са двете коли на майсторите ми и кой знае защо, на Гелето Мицубишито!? - каза Иван.

Стефан зяпна от изненада.

- Джипа на Гелето?! - ахна той. - Ами че той преди малко обяви, че колата му е открадната!

- Глупости - каза Иван. - Колата му е на моя паркинг, отключена и с ключ в ключалката, готова да литне!

Изведнаж Пешо го обля студена пот. Мина му през ума пакостната мисъл, че той е в дъното на цялата тази суматоха!

- Стефане, можеш ли да се обадиш на барманката в кръчмата и да я помолиш да погледне дали на улицата пред заведението не е паркирано Мицубишито на Иван?

Стефан го гледаше с тъп поглед и не се помръдна. Тогава Пешо си извади телефона и се обади в кръчмата. След минута му казаха, че джипа на Иван е пред кръчмата, но че те не са виждали Иван наоколо. Пешо благодари и си прибра телефона.

- Момчета - каза той. - За всичко съм виновен аз! Като ходих да купувам сирене и кашкавал на Иван, без да искам съм се качил на джипа на Гелето. За секунда си помислих, че не бях спрял там, където беше джипа, в който се качих, но той беше досущ като този на Иван и аз си помислих, че съм забравил къде съм спрял и откарах колата на служебния паркинг на гаража на Иван, а колата на Иван съм оставил пред кръчмата!

Иван прихна да се смее, а Стефан мигаше на парцали. Чудеше се как ще изтрие протокола на Гелето и как ще обяви по телевизията, че всичко е било грешка! Накрая и той махна с ръка и започна да се смее заедно с останалите.

Звъннаха на Гелето да му кажат къде му е джипа и четиримата се разбраха към шест часа да се видят в кръчмата, за да пийнат по една бира по случай успешното разследване на кражбите на коли!

Разказвач

Лошият полицай си отива?

Лично аз досега гледах на действията на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов като на известния дует в криминалните романи "добър полицай – лош полицай". Цветанов трябваше да върши мръсната работа в ГЕРБ, а когато реакцията на народа беше отрицателна, Бойко се появяваше "целият в бяло" и разрешаваше конфликта в полза на общата кауза – близостта на ГЕРБ до делвата с мед и то с най-голямата лъжица в ръка! Сега обаче Борисов се опитва да ни убеди, че не е имало никаква игра на добър и лош полицай, а той просто е проявил типичната си доброта и доверчивост, с която безскрупулният Цветанов е злоупотребил по най-долен начин! Днес на всичко това е сложен край и Цветанов от висините на организационен гуру в ГЕРБ се превръща в най-обикновен член на партията!? Нещо повече, Бойко Борисов се опитва да ни внуши, че ГЕРБ е изцяло негово творение и че Цветанов няма нищо общо с това творение. За доказателство на тази си теза, колкото и арогантно да звучи, Бойко почти цитира бай Ганьо, че ГЕРБ е била толкова популярна, благодарение на него, че и магаре да е бил предложел, народът пак е щял да го избере! Аз пък кой знае защо си спомням, че даже в първите избори ГЕРБ не можа да спечели абсолютно болшинство в парламента, та се наложи да управлява с кабинет на малцинството.

Аз си позволявам да се съмнявам в твърденията на Борисов по въпроса за създаването на ГЕРБ. Може идеята за партия като ГЕРБ и да е била до голяма степен на Борисов, но самата партия, като машина за печелене на избори, е преди всичко плод на неуморната организационна дейност на Цветанов. Това не означава, че пренебрегвам "чаровната роля", която играе в политическия живот на ГЕРБ и България неподражаемата способност на Борисов да приписва всичко добро, което се случва на страната и на народа, на себе си!

Впрочем, аз си мисля, че идеята за ГЕРБ, предвид на това в какво тя се превърна в крайната си изява, не е дори на Бойко Борисов, защото се съмнявам дълбоко в наличието на каквито и да е стратегически замисли и помисли у човек с манталитета на Бойко.

Имам предвид това, че ГЕРБ в крайна сметка се превърна в това, което беше БКП през последните години на съществуването си – една партия, лишена от всякаква идеология и посветена преди всичко на идеята за обогатяване на собствената си номенклатура! Някой някъде в археологическите пластове на идеолозите на "късния социализъм" дойде до идеята, че пост-социалистическата олигархия трябва да стои на три крака, защото, както ни е известно от механиката, за стабилно равновесие са необходими поне три опорни точки. На всеки един от трите крака се възлагаха определени функции, които ще се опитам да изясня накратко по-долу.

Първата опорна точка в тази политическа конструкция е ДПС, но поради характера си на етническа партия, тя е обречена на стабилен, но поне засега ограничен електорат. Един ден, когато българите станат малцинство, положението може и да се промени, но и характера на ДПС може да се промени, така че за сигурността на политическата конструкция видимото разнообразие на политическите играчи е важно.

Втората опорна точка в политическата конструкция трябваше да бъде БСП. Тя беше провъзгласена за наследница на социалните идеи на БКП, които отдавна бяха погребани от "Партията-Майка". Винаги обаче съществуваше опасността в БСП да възникнат амбиции за възкресяването на тези социални идеи, макар и в подходящо реформирана форма, отчитаща световните политически и икономически тенденции. Тази опасност започна да се реализира след политическия упадък на партията по време на тройната коалиция и особено след катастрофалната ѝ коалиция с ДПС около 2014 година. Тогава БСП загуби позициите си всред своите естествени поддръжници. Поражението след този опит за коалиционно управление доведе до бламирането на ръководството на партията и до появата в лицето на Нинова и на младите и амбициозни дейци около нея, които поеха курс към реформиране на БСП и превръщането ѝ в модерна лявоцентристка партия, имаща за цел социалното и икономическо развитие на България. Дизайнерите на три-позиционната политическа структура се борят с всички средства срещу опитите на Нинова за превръщането на БСП от партия на червената олигархия в лявоцентристка социална партия на средната и бедната класа. Предвид последните събития, свързани с резултатите от изборите за Европейски парламент, старата номенклатура в БСП предизвика оставката на Нинова и е на път да върне БСП в лоното на първоначалния ѝ дизайн.

Третата опорна точка в политическата конструкция трябваше да бъде ПП ГЕРБ, която щеше да осигури необходима алтернатива в случаите, когато пост-социалистическата олигархия съзре опасност от загуба на властта от едни или други политически елементи, които биха могли да се прикрият под някаква форма в демократическото пространство. Благодарение на харизмата на Борисов като председател на партията и невероятната трудоспособност на Цветанов, като подпредседател и строител на местните структури на ГЕРБ, партията бързо започна да печели изборни победи в национални, местни и европейски избори. Голяма роля за успеха на ГЕРБ изигра и разочарованието на избирателите от провала на всички политически сили, които се докоснаха до властта по време на прехода от централизирана към пазарна икономика. Не малка роля за успеха на ГЕРБ изигра и фактът, че Борисов успя "да влезе под кожата" на водещите политици в ЕС, а Цветанов – както изглежда – да спечели доверието на разузнавателните служби отвъд океана. Тези неща играят съществена роля в една държава, изпаднала в незавидното положение на България – подложена на непрекъснато "изтичане на мозъци" и на що-годе икономически активно население. Средствата за масова дезинформация (СМД) често оплакват Венецуела за това, че е загубила от емиграция 10% от най-активното си население, но България е загубила над 20% от най-активното си население, като при това не е подложена на икономически и финансови санкции от световната олигархия, а се счита, че е "подпомагана" икономически от същата тази олигархия!?

Арогантността на Бойко Борисов в самооценката си като уникален строител на ГЕРБ може да се сравни само с арогантността на Цветан Цветанов като организатор на партийните структури в страната и разпределението на благините от властта към местните феодали в тези структури. Приказките на Борисов, че Цветанов е вече само редови член на ГЕРБ, ми приличат на необоснована самовъзхвала на едно политическо парвеню. Аз кой знае защо си мисля, че "лошият полицай" няма да си отиде току-така в нощта на политическата забрава. Струва ми се, че Борисов е на път да получи отрезвителни шокове от местните гербери, защото държавната кесия може да се окаже доста плитка, за да удовлетвори и потуши претенциите на поддръжниците на Цветанов по места. Впрочем, по-горе аз вече написах, че ГЕРБ се е превърнала в БКП, а някогашната БКП понасяше с лекота кадровите сътресения, които Тато от време навреме ѝ прилагаше, та все пак не е зле да си оставя и малко място за грешка. Времената днес са малко по-други отколкото преди 40-50 години, та кой знае? Може би единството и сплотеността на ГЕРБ зад новия Тато да не отстъпва на единството и сплотеността на някогашната БКП зад Тодор Живков!?

Дилетант