неделя, 2 юни 2019 г.

Лошият полицай си отива?

Лично аз досега гледах на действията на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов като на известния дует в криминалните романи "добър полицай лош полицай". Цветанов трябваше да върши мръсната работа в ГЕРБ, а когато реакцията на народа беше отрицателна, Бойко се появяваше "целият в бяло" и разрешаваше конфликта в полза на общата кауза – близостта на ГЕРБ до делвата с мед и то с най-голямата лъжица в ръка! Сега обаче Борисов се опитва да ни убеди, че не е имало никаква игра на добър и лош полицай, а той просто е проявил типичната си доброта и доверчивост, с която безскрупулният Цветанов е злоупотребил по най-долен начин! Днес на всичко това е сложен край и Цветанов от висините на организационен гуру в ГЕРБ се превръща в най-обикновен член на партията!? Нещо повече, Бойко Борисов се опитва да ни внуши, че ГЕРБ е изцяло негово творение и че Цветанов няма нищо общо с това творение. За доказателство на тази си теза, колкото и арогантно да звучи, Бойко почти цитира бай Ганьо, че ГЕРБ е била толкова популярна, благодарение на него, че и магаре да е бил предложел, народът пак е щял да го избере! Аз пък кой знае защо си спомням, че даже в първите избори ГЕРБ не можа да спечели абсолютно болшинство в парламента, та се наложи да управлява с кабинет на малцинството.

Аз си позволявам да се съмнявам в твърденията на Борисов по въпроса за създаването на ГЕРБ. Може идеята за партия като ГЕРБ и да е била до голяма степен на Борисов, но самата партия, като машина за печелене на избори, е преди всичко плод на неуморната организационна дейност на Цветанов. Това не означава, че пренебрегвам "чаровната роля", която играе в политическия живот на ГЕРБ и България неподражаемата способност на Борисов да приписва всичко добро, което се случва на страната и на народа, на себе си!

Впрочем, аз си мисля, че идеята за ГЕРБ, предвид на това в какво тя се превърна в крайната си изява, не е дори на Бойко Борисов, защото се съмнявам дълбоко в наличието на каквито и да е стратегически замисли и помисли у човек с манталитета на Бойко.

Имам предвид това, че ГЕРБ в крайна сметка се превърна в това, което беше БКП през последните години на съществуването си – една партия, лишена от всякаква идеология и посветена преди всичко на идеята за обогатяване на собствената си номенклатура! Някой някъде в археологическите пластове на идеолозите на "късния социализъм" дойде до идеята, че пост-социалистическата олигархия трябва да стои на три крака, защото, както ни е известно от механиката, за стабилно равновесие са необходими поне три опорни точки. На всеки един от трите крака се възлагаха определени функции, които ще се опитам да изясня накратко по-долу.

Първата опорна точка в тази политическа конструкция е ДПС, но поради характера си на етническа партия, тя е обречена на стабилен, но поне засега ограничен електорат. Един ден, когато българите станат малцинство, положението може и да се промени, но и характера на ДПС може да се промени, така че за сигурността на политическата конструкция видимото разнообразие на политическите играчи е важно.

Втората опорна точка в политическата конструкция трябваше да бъде БСП. Тя беше провъзгласена за наследница на социалните идеи на БКП, които отдавна бяха погребани от "Партията-Майка". Винаги обаче съществуваше опасността в БСП да възникнат амбиции за възкресяването на тези социални идеи, макар и в подходящо реформирана форма, отчитаща световните политически и икономически тенденции. Тази опасност започна да се реализира след политическия упадък на партията по време на тройната коалиция и особено след катастрофалната ѝ коалиция с ДПС около 2014 година. Тогава БСП загуби позициите си всред своите естествени поддръжници. Поражението след този опит за коалиционно управление доведе до бламирането на ръководството на партията и до появата в лицето на Нинова и на младите и амбициозни дейци около нея, които поеха курс към реформиране на БСП и превръщането ѝ в модерна лявоцентристка партия, имаща за цел социалното и икономическо развитие на България. Дизайнерите на три-позиционната политическа структура се борят с всички средства срещу опитите на Нинова за превръщането на БСП от партия на червената олигархия в лявоцентристка социална партия на средната и бедната класа. Предвид последните събития, свързани с резултатите от изборите за Европейски парламент, старата номенклатура в БСП предизвика оставката на Нинова и е на път да върне БСП в лоното на първоначалния ѝ дизайн.

Третата опорна точка в политическата конструкция трябваше да бъде ПП ГЕРБ, която щеше да осигури необходима алтернатива в случаите, когато пост-социалистическата олигархия съзре опасност от загуба на властта от едни или други политически елементи, които биха могли да се прикрият под някаква форма в демократическото пространство. Благодарение на харизмата на Борисов като председател на партията и невероятната трудоспособност на Цветанов, като подпредседател и строител на местните структури на ГЕРБ, партията бързо започна да печели изборни победи в национални, местни и европейски избори. Голяма роля за успеха на ГЕРБ изигра и разочарованието на избирателите от провала на всички политически сили, които се докоснаха до властта по време на прехода от централизирана към пазарна икономика. Не малка роля за успеха на ГЕРБ изигра и фактът, че Борисов успя "да влезе под кожата" на водещите политици в ЕС, а Цветанов – както изглежда – да спечели доверието на разузнавателните служби отвъд океана. Тези неща играят съществена роля в една държава, изпаднала в незавидното положение на България – подложена на непрекъснато "изтичане на мозъци" и на що-годе икономически активно население. Средствата за масова дезинформация (СМД) често оплакват Венецуела за това, че е загубила от емиграция 10% от най-активното си население, но България е загубила над 20% от най-активното си население, като при това не е подложена на икономически и финансови санкции от световната олигархия, а се счита, че е "подпомагана" икономически от същата тази олигархия!?

Арогантността на Бойко Борисов в самооценката си като уникален строител на ГЕРБ може да се сравни само с арогантността на Цветан Цветанов като организатор на партийните структури в страната и разпределението на благините от властта към местните феодали в тези структури. Приказките на Борисов, че Цветанов е вече само редови член на ГЕРБ, ми приличат на необоснована самовъзхвала на едно политическо парвеню. Аз кой знае защо си мисля, че "лошият полицай" няма да си отиде току-така в нощта на политическата забрава. Струва ми се, че Борисов е на път да получи отрезвителни шокове от местните гербери, защото държавната кесия може да се окаже доста плитка, за да удовлетвори и потуши претенциите на поддръжниците на Цветанов по места. Впрочем, по-горе аз вече написах, че ГЕРБ се е превърнала в БКП, а някогашната БКП понасяше с лекота кадровите сътресения, които Тато от време навреме ѝ прилагаше, та все пак не е зле да си оставя и малко място за грешка. Времената днес са малко по-други отколкото преди 40-50 години, та кой знае? Може би единството и сплотеността на ГЕРБ зад новия Тато да не отстъпва на единството и сплотеността на някогашната БКП зад Тодор Живков!?

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар