Крадци на джипове

Пешо завъртя ключа и с удоволствие отбеляза как моторът моментално спря тихото си мърморене. Той се огледа преди да отвори вратата, за да не я закачи някъде, и слезе от джипа. Хвърли любовен поглед на голямата машина и се отправи към офиса на Иван.

- Брато, ето ме и мен - с добре прикрита вина в гласа каза Пешо.

Посрещна го тягостна тишина.

- Брато, извинявай, че малко закъснях, но жената като почна сутринта: свърши това, купи онова, донеси това, отнеси онова, та досега - вдигна тоналността Пешо.

Отново никой не му отговори. Иван кълвеше с един пръст по клавиатурата на компютъра и съсредоточено гледаше в екрана.

- Брато, няма ли да ми обърнеш внимание? - повиши най-накрая тон Пешо.

- Колко часа е сега? - попита Иван.

- Единадесет и половина - отговори Пешо виновно.

- А аз в колко ти казах да дойдеш? - попита строго Иван.

- В десет - отговори Пешо във високия регистър.

Възцари се отново тягостното мълчание.

- Добре де, нали ти обясних, Любка ме ръчкаше цяла сутрин и едва сега успях да се откача! - каза Пешо.

- Аз си имам скеджул - твърдо заяви Иван - и ти си вече извън този скеджул - завърши той безмилостно, като удари "ентера" на клавиатурата.

- Моля те бе, Ванка, - почти проплака Пешо - не може да нямаш възможност да ми смениш гумите!?

- Ти какво си мислиш, че само твоята Любка те ръчка? Аз трябва да се явя в къщи с кашкавал, сирене и хляб в един часа, а сега е вече почти дванадесет! Кога според теб ще ги купувам, че и гумите да ти сменям?

Лицето на Пешо просветна.

- Дадено, брато, аз ще отида да купя стоката, а ти ще ми смениш гумите!

Иван се замисли за момент и след това каза "Добре, вземи моето Мицубиши и отиди до магазина на мандрата да купиш по кило кашкавал и сирене и два хляба. Кажи, че са за мен и те знаят какво да ти дадат."

Пешо излезе доволен от офиса, мина покрай отворения портал на гаража, където двама майстори работеха над коли, вдигнати на хидравличните крикове, и зави зад работилницата. Там на служебния паркинг се намираше Мицубишито на Иван. То беше практически същия модел, като това на Пешо, но беше по-запазено. Това на Пешо беше купено на старо, няколко години по-късно, но иначе изглеждаше и отвън и отвътре също като Ивановото.

Пешо и Иван бяха израснали заедно и винаги, рано или късно, си купуваха еднакви неща - така си бяха свикнали от деца.

Пешо отвори вратата на джипа, настани се на креслото, затвори вратата и посегна към ключа. Двигателят забръмча тихо и равномерно още в момента на докосването на ключа, което винаги изпълваше душата на Пешо с удоволствие, и той, като се огледа внимателно да не закачи нещо, изкара колата от паркинга.

Иван беше вече излязъл при колите и даваше някакви наставления на едно от момчетата. Пешо му махна и продължи към центъра на градчето, където беше магазина на мандрата.

Точно пред магазина на мандрата нямаше свободно място за паркиране, но пред кръчмата имаше и Пешо спря там. Той слезе от колата и надникна в кръчмата. Някой го повика отвътре и Пешо, като си погледна часовника и се убеди, че още не е станало дванадесет, влезе в кръчмата. Там седеше Гелето с един приятел с по една халба наливна бира и му махаха да дойде при тях. Пешо се запъна за момент на входа, но реши, че няма причина да не изпие поне една малка бира и влезе. Отиде за по-бързо до стойката на бара, където плати една бира на Пепа, взе си халбата и отиде при Гелето и партньора му. Те усилено обсъждаха поредните мачове от шампионата непрекъснато изразявайки презрението си към Домусчията, който бил докарал всякакви типове да играят в България и бил направил от "Лудогорец" сергия за продажба на кинкалерия и други глупости. Пешо не се намеси в разговора, защото имаше малко по-добро мнение за Домусчията, но въпреки всичко не го обичаше и нямаше намерение да влиза в спор с приятелите си заради него.

- Накъде си тръгнал? - попита го Гелето, след като стигнаха с приятеля до единодушното заключение, че българският футбол е пропаднал, както и цялата държава.

- Отивам да купя на Иван кашкавал и сирене от магазина, докато ми сменя гумите на Мицубишито - отговори Пешо.

Гелето, който им беше с Иван приятел от детинство, също имаше подобен, да не кажем същия джип, като техните Мицубишита, се затюхка, че и той трябва да си сменя гумите.

Размениха още по няколко приказки и Гелето стана да си ходи, че имал да прави покупки в околните магазини.

Пешо остана да си допива бирата с партньора на Гелето, който си взе още една халба.

След двадесетина минути Пешо излезе от кръчмата и се насочи към магазина. Влезе вътре и, след като направи един-два комплимента на Гинчето, й каза за поръчката на Иван. Тя му сложи в една торбичка кашкавала и сиренето, а в друга два топли хляба.

Пешо излезе навън. За момент се изненада, че Мицубишито беше почти пред вратата на магазина, защото му се чинеше, че беше спрял по-надолу, но не се замисли особено много по въпроса. Той отвори вратата, огледа таблото и седалките, видя, че всичко беше наред и се качи. Завъртя ключа и колата запали като кибрит, което го успокои окончателно, защото той беше убеден, че само неговата кола и тази на Иван палеха само при докосване на ключа.

Пешо стигна до гаража на Иван, паркира на служебния паркинг и зави зад ъгъла, за да влезе в офиса при Иван. Мицубишито го чакаше отпред на паркинга, обуто вече в зимните гуми. Той ритна една от гумите и удовлетворено си затананика. Влезе в офиса и остави покупките на бюрото на Иван. Под стоката остави и парите, които дължеше за смяната на гумите, като си прихвана сумата за покупката. Тъкмо се канеше да излиза и Иван влезе от вътрешната врата. Той прегледа внимателно покупката, преброи набързо парите и кимна удовлетворен.

- Ще тръгваш ли за обяд? - попита Пешо.

- Не още. Пепа ми се обади, че сега излиза от работа и обядът ще закъснее малко.

Пешо понечи да отбележи, че е нямало нужда толкова да се дуе заради закъснението му, но си премълча, защото Иван му изглеждаше не в особено добро настроение и можеше да се сдърпат.

- Чао! - каза Пешо и излезе от офиса.

Качи се на джипа си, включи двигателя, огледа се внимателно и потегли.

Като се прибра в къщи, Пешо паркира внимателно колата, слезе и я заключи, защото не смяташе скоро да я ползва, и си влезе в къщи. Посрещна го Любка, много развълнувана и задъхано започна да му разправя, че й се обадила Пепа - жената на Стефан полицая - и й казала, че някой е откраднал Мицобишито на Гелето!

- Глупости! - отсече Пешо - Аз преди малко пих бира с Гелето и той не ми каза нищо по въпроса за колата си.

- Да, Пепа също ми каза, че сте пили бира, но след това се появил Гелето, потърсил си джипа и не го намерил никъде по околните улици около кръчмата! Той отишъл при Стефан в полицията и му казал, че някой му е откраднал джипа!

Пешо седна до масата с лице към телевизора, взе дистанционното и го включи на местния канал. Катето, местната дикторка току-що обявяваше, че Мицубишито на Гелето е откраднато и призоваваше гражданите да се обадят в полицията, ако знаят нещо по въпроса!

- Само това ни липсваше! - каза Пешо - Да почнат и коли да крадат!

Любка му сипа паница със супа, сипа и на себе си и седна до него, за да може да гледа телевизора.

- Ти заключи ли Мицубишито? - попита тя с вече пълна уста.

- Да! - отговори Пешо - Като никога го заключих, защото мисля днес да не го карам повече.

Като се наяде, Пешо реши да отиде до Стефан в полицията, та да види докъде е стигнало разследването.

- В дежурната седеше Стефан и още двама полицаи. Чешеха се по рошавите глави и разпалено обсъждаха кой може да е откраднал джипа на Гелето?

- Къде е била колата на Гелето? - попита Пешо.

- Пред магазина на мандрата - отговори Стефан.

- Вие нямате ли там камери? - попита Пешо.

- Имаме - каза Стефан, - но не работят!

- Браво! - укорително каза Пешо.

Браво, не браво - каза Стефан - това е положението. Сега съм пратил едно момче да събере информация от работещите камери на изходите на града, но още го няма.

В този момент телефонът звънна и Стефан вдигна слушалката.

- И твойта ли кола е изчезнала - попита Стефан и ситни капчици пот го избиха по челото.

- Ела в полицейското да направим протокол! - каза той и затвори.

Пешо го погледна въпросително и Стефан му каза "Изчезнало е и Мицубишито на Иван!"

- Не може да бъде! - ахна Пешо.

- Та аз го оставих само преди час на паркинга при гаража му!

- Това е положението - мрачно констатира Стефан. - Сигурно е минала някаква банда и на бърза ръка е гепила колите!

След малко в дежурната влезе Иван. Той не изглеждаше особено разстроен и Пешо заподозря, че колата му все още имаше пълна застраховка за разлика от неговата и тази на Гелето.

Стефан погледна мрачно Иван и му посочи един стол до масата. Започна да го разпитва къде е оставил колата и кога е открил, че я няма.

Иван му каза, че я държи на служебния паркинг, но сега я няма там и я няма никъде около гаража.

- Има ли други коли на паркинга? - попита Стефан, като грижливо си записваше всяка дума на Иван.

- На паркинга са двете коли на майсторите ми и кой знае защо, на Гелето Мицубишито!? - каза Иван.

Стефан зяпна от изненада.

- Джипа на Гелето?! - ахна той. - Ами че той преди малко обяви, че колата му е открадната!

- Глупости - каза Иван. - Колата му е на моя паркинг, отключена и с ключ в ключалката, готова да литне!

Изведнаж Пешо го обля студена пот. Мина му през ума пакостната мисъл, че той е в дъното на цялата тази суматоха!

- Стефане, можеш ли да се обадиш на барманката в кръчмата и да я помолиш да погледне дали на улицата пред заведението не е паркирано Мицубишито на Иван?

Стефан го гледаше с тъп поглед и не се помръдна. Тогава Пешо си извади телефона и се обади в кръчмата. След минута му казаха, че джипа на Иван е пред кръчмата, но че те не са виждали Иван наоколо. Пешо благодари и си прибра телефона.

- Момчета - каза той. - За всичко съм виновен аз! Като ходих да купувам сирене и кашкавал на Иван, без да искам съм се качил на джипа на Гелето. За секунда си помислих, че не бях спрял там, където беше джипа, в който се качих, но той беше досущ като този на Иван и аз си помислих, че съм забравил къде съм спрял и откарах колата на служебния паркинг на гаража на Иван, а колата на Иван съм оставил пред кръчмата!

Иван прихна да се смее, а Стефан мигаше на парцали. Чудеше се как ще изтрие протокола на Гелето и как ще обяви по телевизията, че всичко е било грешка! Накрая и той махна с ръка и започна да се смее заедно с останалите.

Звъннаха на Гелето да му кажат къде му е джипа и четиримата се разбраха към шест часа да се видят в кръчмата, за да пийнат по една бира по случай успешното разследване на кражбите на коли!

Разказвач