петък, 6 март 2020 г.

Те ще го направят отново!

Президентските избори през 2016 година преминаха под знака на комбинациите на истаблишмънта на Демократическата партия (ДП) на САЩ да компрометират Бърни Сандърс, за да го отстранят от борбата за кандидат на партията в полза на Хилари Клинтън. Когато тези комбинации успяха, ръководството на ДП се опита да победи Доналд Тръмп с обвинения за сътрудничество с Путин. Това не спря Тръмп и когато той все пак бе избран за президент, с помощта на "дълбоката държава", ДП се опита с всички сили да торпилира опитите на Тръмп да управлява и изпълнява предизборните си обещания към своите избиратели. Започна разследването на специалния прокурор Мюлер, което трябваше да докаже връзките на Тръмп с руските тайни служби, обвинявайки Тръмп в сътрудничество с Путин и едва ли не в предателство и измяна на интересите на САЩ. Когато и това не успя, започна опитът за импийчмънт на Тръмп с обвинения в използване на президентската власт, за да си осигури помощта на чужда държава (Украйна) в новите избори срещу потенциалния кандидат на ДП Джо Байдън за президент и в използването на властта си да провали разследването на Конгреса в тази насока. Опитът за импийчмънт на Тръмп също не успя, а в започналата нова предизборна борба за кандидат за президент от ДП Байдън съвсем не изглеждаше като бъдещ кандидат на ДП.

В групата кандидати за президент от ДП се оформиха основно две крила.

Едното крило, така наречените "умерени", се състоеше от Байдън, Ейми Клобушар, Пийт Бутиджидж, двама милионери, към които се присъедини и милиардерът Майк Блумбърг. Тези хора не предлагаха никакви нови идеи за бъдещото управление на страната, освен запазването на статуквото, безусловна подкрепа на расисткия ционизъм на Нетаняху в Израел и безсмислените войни в Близкия и Средния Изток, започнати от Буш и продължени от Обама.

Другото крило се състоеше преди всичко от Бърнард Сандърс и донякъде от Елизабет Уорън, които предлагаха реформи в здравеопазването, финансите, образованието, данъчното облагане, емиграционната политика и други области на вътрешната и външната политика на САЩ. Това крило беше обявено за "прогресивно", защото кандидатите от него предлагаха реформи, от които САЩ отдавна се нуждае, за да преодолее социалното напрежение, което нарастваше в страната.

От всички кандидати особено се откроява Бърнард (Бърни) Сандърс, който се обяви за "демократичен социалист"! Основните реформи, предвиждани от Сандърс и до известна степен от Уорън, са:

1. Реформиране на здравеопазването в САЩ с въвеждане на единствен осигурител в лицето на държавата чрез отваряне на системата за държавно медицинско осигуряване (medicare) на американците над 65 години за всички желаещи.

2. Въвеждане на безплатно образование до ниво бакалавър в държавните университети и опрощаване на всички заеми за образование, взети до момента (около 1.5 трилиона долара).

3. Реформа на данъчната система чрез увеличаване на данъците на богатите, въвеждане на данък върху финансовите транзакции, въвеждане на данък "богатство" за състояния над 70 милиона долара и т. н.

4. Намаляване на разходите за въоръжение и ограничаване на имперските амбиции на военнопромишления комплекс в САЩ, водещи до безсмислени, безуспешни и скъпи интервенции на въоръжените сили на САЩ по целия свят.

Тези и други радикални реформи предизвикват ужас всред плутократите, контролиращи както Демократическата, така и Републиканската партия в САЩ. Реформите на здравеопазването ще ударят по мощта и влиянието на осигурителната и индустрия, която в момента го контролира. Въвеждането на безплатно висше образование ще ликвидира благините за финансовата индустрия, която дава заеми за образование, гарантирани от държавата. Промените в данъчната система ще ликвидират вратичките, които се използват от корпорациите, банките и богатите финансисти за намаляване на данъците им.

Търсейки пътища за компрометиране на Сандърс, Средствата за масова дезинформация (СМД) се заровиха в неговото минало. Оказа се, че през 1988 година, той е посетил СССР за седмица и се изказал положително относно опитите на Горбачов за реформи. Сандърс е правил в миналото и положителни изказвания за успехите на Куба и Никарагуа в областта на образованието и здравеопазването. Тези изказвания днес му се приписват като израз на симпатии към недемократични и автократични режими. Особено силно се спекулира с признанието му, че той е "демократичен социалист", подобно на демократичните социалисти в Северна Европа. В тази връзка не бива да се забравя, че в САЩ думите социалист и социализъм са почти мръсни думи, които под влияние на пропагандата на СМД през годините са втълпени в главите на американците като синоними на терор и диктатура! Не закъсняха и обвиненията, че Русия и Путин имат намерение да подкрепят кандидатурата му, подобно на подкрепата, оказана на кандидатурата на Тръмп в изборите през 2016 година!? Когато се разбра, че всичко това няма ефект върху поддръжниците на Сандърс, истаблишмънтът на Демократическата партия включи в действие бюрократичния организационен апарат на партията.

Още през януари, когато се видя, че предварителните избори в ДП наближават и желаният фаворит Джо Байдън не отлепя от дъното на претендентите за президент, журналистката Ruth Ann Oskolkoff е докладвала, че висш функционер на ДП е споделил с нея, че истаблишмънтът има намерение да "инсталира" Джо Байдън като номинант за кандидат за президент, а Уорън – кандидат за вицепрезидент и да "омърси" Сандърс с обвинения, че е кандидат, предпочитан от руснаците и Путин! 

“On January 20, 2020 at 8:20 p.m. PDT I received a communication from a reliable source,” Oskolkoff wrote. “This person had interactions earlier that evening with high level party members and associates of the Democratic National Committee (DNC) who said that they have now selected Biden as the Democratic Party nominee, with Warren as the VP. They also said the plan is to smear Bernie as a Russian asset.”

http://www.informationclearinghouse.info/53068.htm

В допълнение още през юли 2017 година журналистът Макс Блументал е заявил пред Тъкър Карлсон от "Fox news", че „Антируската истерия ще бъде пренасочена от политическия истаблишмънт на ДП срещу всеки от типа на Бърни Сандърс, който отстъпи от идеите на перманентната война или от идеите на изгодната за корпорациите свободна търговия, като той бъде представен като руска марионетка."

Изглежда планът на истаблишмънта на ДП влезе в сила непосредствено преди предварителните избори на 3 март, които се състояха в 13 щата на съюза. Буквално дни преди 3 март умерените Клобушар и Бутиджидж се отказаха от състезанието и подкрепиха Байдън. Към тях публично се присъединиха и други "светила" на Демократическата партия, като призоваха поддръжниците си да гласуват за Байдън! В резултат Байдън неочаквано спечели в 9 щата, в които той практически почти не беше се появявал и в които почти нямаше организация! Скоро след това Блумбърг "прежали" 500-те милиона долара, които беше похарчил за реклами на собствената си кандидатура, и също подкрепи кандидатурата на Байдън, който беше закъсал с парите и практически не можеше да си позволи сериозна предизборна кампания. Блумбърг обеща бъдеща финансова подкрепа за Байдън, което е изключително важно за последния, тъй като той досега не беше особено успешен в събирането на пари за кампанията си, за разлика от Сандърс, който има милиони поддръжници. В същото време Уорън се представи слабо, като не успя да спечели дори в собствения си щат Масачузетс. Тя не пожела да се откаже в полза на Сандърс, въпреки че общо взето изказваше идеи, подобни на неговите. Уорън обаче не се провъзгласява за "демократически социалист", изрично настоявайки, че тя е привърженик на капитализма. Ако тя продължи да участва в кампанията, отклонявайки гласове от Сандърс, то само трябва да изчакаме конгреса на партията, за да видим дали наистина ѝ е обещана вицепрезидентската позиция, както се твърди от някои журналисти. Всъщност, като се знае, че Байдън има прояви на старческа деменция и не е ясно за какво точно се бори, а Уорън има остър и бърз ум, изявявайки се като отличен дебатор, не е чудно истаблишмънтът на партията да има намерение да рекрутира Уорън за вицепрезидент, за да привлекат жените и поне част от младежта, която ентусиазирано подкрепя Сандърс. Според новини от 5 март Уорън е суспендирала участието си в предизборната борба, но не е обявила присъединяването си нито към лагера на Сандърс, нито към лагера на Байдън. Това мълчание на Уорън е лошо за Сандърс, защото не е ясно към кого Уорън би призовала привържениците си да се присъединят? Тя изглежда изчаква по-нататъшното развитие на кампанията, за да вземе най-изгодното за своето политическо бъдеще решение.

В момента останаха само двама кандидати за президент от ДП.

Единият е Байдън, около когото истаблишмънтът ще организира всички привърженици на досегашните "умерени" кандидати, като ще приложи максимални усилия за осигуряване финансирането на кампанията му. Твърди се, че "тлъстите котараци" от Уолстрийт са обещали да отворят кесиите си за Байдън, защото могат да очакват от него реставрация на вътрешната и външна политика на САЩ от времето на Обама.

Вторият кандидат е Сандърс, който се радва на голяма поддръжка всред разнообразни слоеве от населението и главно всред студентската младеж, събирайки рекордни месечни дарения за реклама на кандидатурата си в размер под 100 долара всяка, което показва подкрепа всред милиони американци. В последните дни той реално се изправя срещу целия истаблишмънт на Демократическата партия, който бързо се организира около кандидатурата на Байдън. С други думи истаблишмънтът на ДП отново повтаря стратегията и тактиката си от 2016 година, която доведе до победата на Тръмп, но този път с друг неудачен кандидат за президент!

В същото време Доналд Тръмп е неоспоримият кандидат на Републиканската партия. След неуспешният опит за импийчмънт, той – както изглежда – има намерение да разпердушини "рицарите на дълбоката държава", които досега по всякакъв начин пречеха на реализацията най-вече на външнополитическите му идеи.

Според мен промоутването на Байдън за кандидат за президент от ДП, със или без Уорън за вицепрезидент, е практически обречено на неуспех. Може би не съм прав, но импийчмънтът на Тръмп навреди повече на Байдън, отколкото на Тръмп, демонстрирайки корумпираната същност на Байдън, който се оказа, че е използвал служебното си положение на вицепрезидент и отговорник за политиката на САЩ в Украйна за получаване на финансови облаги за сина си. Информация за използване от Байдън на служебното му положение за облаги и на други членове на семейството се промъкна в процеса на дискусиите около импийчмънта. Всичко това ще бъде използвано неудържимо от Тръмп по време на предизборната борба с типичната за него настойчивост и арогантност. Освен това е очевидно, че Тръмп започва да провежда политика за „зачистване“ на кадрите на дълбоката държава, които в продължение на повече от 3 години по всякакъв начин саботираха опитите му да управлява външната политика на страната. По този начин Тръмп ще лиши ДП от огромната помощ на разузнавателната бюрокрация, която доскоро им помагаше в опитите за дискредитация на Тръмп.

В заключение искам да отбележа, че за клакьорите на т. н. "цивилизационен избор" на България настъпват тежки времена, защото т. н. "атлантическо съдружие" се намира на прага на големи сътресения, които ще предизвика новото направление на политиката на САЩ през следващите четири години от президентството на Тръмп. Свикнали на действия под прякото управление на ментори от Изток или от Запад, българските политици неизбежно ще се почувстват загубени и безнадеждно объркани в новата геополитическа обстановка!

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар