Отново за победната война, която скоро ще загубим!

На 7 декември (в 10 часа сутринта), 2022 година, ми бе направена операция на тазобедрената става на десния крак. Дните преди операцията бяха изпълнени със суматоха около медицински прегледи и тестове, та изобщо не ми беше до писане в блога. Вече мина цяла седмица от деня на операцията и аз се чувствам доста по-добре от очакванията ми (чукам усилено на дърво да не чуе дявола и да ми скрои някое усложнение), та рекох да се опитам да скалъпя нещо за блога, още повече, че се случи едно доста странно събитие, което променя много неща в предисторията на т. н. СВО на Русия срещу Украйна.

Имам предвид интервюто на Ангела Меркел пред "Die Zeit" от 7 декември 2022 година. В това интервю тя прави невероятни признания за дейността си преди началото на СВО, когато тя беше един от основните гаранти за т. н. Мински споразумения, целта на които беше да се осигури мирно решение на бунта на Донбаските републики! Оказа се, че Минските споразумения изобщо не са били възприемани от "хуманистичния и миролюбив" Запад като средство за мирно решаване на конфликта в Донбас, а са били разглеждани от Запада и особено от гарантите на споразуменията – Франция и Германия – като средство за заблуждаване на Русия, че Западът търси мирно решение на конфликта, давайки по този начин време на Украйна да реорганизира и превъоръжи армията си, за да може със сила да ликвидира бунтовния Донбас! Другият основен гарант - президентът Макрон - все още не е разкрил тъмните ъгълчета на своята хуманна душа, изтъкана от евроатлантически ценности, подобно на Меркел, но няма съмнение, че той е бил съзнателен съучастник в "дипломатическата измама на века", играейки своята роля в целия този цирк на хуманна загриженост за съдбата на украинския народ!

През всичките пет години (от началото на 2015 до края на 2019 година) тези морални стълбове на цивилизования свят са ни лъгали, че Донбаските републики и Русия шмекеруват и лъжат, че държат на мирното решение на гражданската война в Украйна, когато шмекерите всъщност са били НАТО, САЩ, ЕС, Украйна и техните представители в това долно представление - президентът на Франция Макрон и канцлерът на Германия Меркел!? Фиксирам края на 2019 година, тъй като тогава стана ясно, че Западът и Украйна не разглеждат конфликта в Донбас като гражданска война, а като конфликт между Русия и Украйна, т. е. като конфликт между две държави! В онзи момент стана ясно, че Минските споразумения са били заченати мъртви, но все пак се считаше, че Меркел и Макрон са полагали съвсем искрени усилия да ги превъплатят в живота.

Излиза, че Путин наистина е започнал превантивна война, защото по всичко личи, че Украйна е била вече готова да започне тя войната и да прегази и удави в кръв Донецката и Луганската републики!? А на нас и до ден днешен ни разправят, че Путин е новият Хитлер, който напада миролюбивата и беззащитна Украйна, за която сега ние всички трябва да отделим от хляба си, за да ѝ помогнем да победи "агресора"!? Както се вижда става дума за типичен пример на поговорката "Крадецът вика - дръжте крадеца!"

За мен лично тази откровеност на Меркел е загадка!? Не мога да допусна, че я е заглождила съвестта, защото съм почти на 100% сигурен, че политиците нямат съвест, но защо тя реши в този момент да разкрие цялата престъпна шмекерия на Запада около Минските споразумения и изобщо да посее бурена на съмнението към честността на ръководителите на "цивилизования Запад", не само всред ръководителите на Русия и Китай, но и всред ръководителите на останалите държави, които не се присъединиха към кръстоносния поход на Запада срещу Русия!? Аз се съмнявам, че в близкото бъдеще ще се намери ръководител на независима държава извън Запада, който да повярва на приказките на ръководителите на САЩ и ЕС, когато те ги облъчват с внимание и обещания, за да постигнат някакви цели. Мисля си, че и българските политици трябва сериозно да се замислят дали някой в тези големи образувания наистина мисли доброто на България или става дума за подобно безгрижие към истината и интересите на България! Впрочем да се призовават политиците да си помислят е напълно безсмислено, защото те нямат необходимия "софтуер" за подобна дейност! Трябва да бъдат призовани българите да си помислят, защото скоро ще бъде късно!

Путин веднага реагира на душевните излияния на Меркел и подчерта колко дълбоко е наранен от лъжата на неговите "партньори", както той обичаше доскоро да нарича ръководителите на западните държави. Аз винаги му се чудех на акъла, че употребява подобен термин, за да характеризира тези хора, но предполагах, че става дума за обикновена учтивост. Сега разбирам, че той изглежда наистина е възприемал ръководителите на Запада като партньори при решаването на проблемите, възникнали покрай украинската гражданска война, но сега виждам, че той май е влагал и доверие в подобен термин!? Причината за подобна "наивност" се дължи на психологическия комплекс на част от руската интелигенция, която винаги страстно е желаела да бъде приобщена към европейската цивилизация и по този начин да получи признание на собствените си амбиции за принадлежност към Европа. От другата страна е расизмът на англосаксонците по отношение на славяните, които те очевидно смятат за по низша раса, поне що се отнася до способностите за самоорганизация. (Между другото, това расово пренебрежение спрямо славяните личи и в отношението на европейската бюрокрация към България и народа ѝ.) Путин през цялото време на властването си в Русия се стремеше да легализира приятелите си олигарси в очите на Запада и по този начин да получи признанието на Запада за Русия като за велика сила. Това очевидно му се отказваше по всякакъв начин, но той и приятелите му олигарси продължаваха да се предлагат на хегемона като партньор, а не като васал, за каквато позиция хегемонът смяташе, че те са предопределени. От този момент нататък, когато Путин разбра какво място се предлага на него и на Русия в системата на "rules based" международни отношения, може да се предположи, че Русия окончателно е приключила със стремежите си да се впише в структурата на съвременната световна хегемония защищавана от САЩ и ще премине решително в оформящия се конкуриращ блок на Азия, Африка и Латинска Америка, търсещ своите права в съвременния свят, който постепенно се формира въпреки съпротивата на евроатлантическата империя начело със САЩ.

През последните месеци Русия подлага на методическо разрушаване инфраструктурата на Украйна. Западните СМД надават жален вой, че в случая имаме налице престъпления срещу хуманността, тъй като разрушаването на електрическата инфраструктура на Украйна е атака срещу украинския народ, а не атака срещу легитимни цели с военно приложение!? Във връзка с тази критика на западните СМД искам да цитирам техни изказвания и да посоча моменти от историята на Запада, които демонстрират по недвусмислен начин хипократщината в "хуманизма" на евроатлантическите пазители и гаранти на хуманизма.

На 11 май 1940 година 18 британски нощни бомбардировачи атакуват Вестфалия, като с това слагат край на европейските традиции, че срещу цивилно население не бива да се прилага военна сила, когато то не участва директно във военни действия. Известно е например, че една от основните концепции на терора на цивилното население чрез бомбардировки от страна на англоамериканските съюзници през Втората световна война е била, че е "по-продуктивно" да се бомбардират жилищни райони, където живеят работници, тъй като там жилищният фонд е с по-голяма гъстота от този в районите на средната класа и на богатите и следователно може да се разчита на по-голяма ефективност в разрушаването на бойния, патриотичен дух на живеещите в по-бедните райони на Германия и на другите страни от нацистката коалиция! Не бива да се забравят жестоките бомбардировки на жилищни райони в Германия, като например ужасната бомбардировка на Дрезден в края на войната, особено като се има предвид, че градът не е имал военно-индустриално значение, както и фактът, че в момента на бомбардировките той е бил пълен с бежанци. Основното му нещастие се е състояло в това, че се е намирал в непосредствена близост до настъпващата Червена армия и, както се твърди от много историци, целта на бомбардировката е била демонстрация пред руснаците за способностите на англоамериканската военна машина без оглед на факта, че тази демонстрация се извършва за сметка на мирното население.

Редица японски градове, непосредствено преди ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, са били подложени на жестоки бомбардировки със запалителни бомби, при което според оценката на генерал Къртис Ламе само в Токио са загинали повече мирни жители от тези, загинали в Хирошима и Нагазаки.

Говорителят на НАТО, Джейми Шей, на 25 май, 1999 г. заяви: "Ако Милошевич наистина иска гражданите му да имат вода и електричество, той трябва само да приеме условията на НАТО и ние ще спрем тази кампания. Докато не го направи ще продължим да атакуваме целите, които снабдяват армията му с електричество. Ако има последици за населението това е проблем на Милошевич. Водата и електроенергията се използват срещу народа на Сърбия, ние ги отрязахме за постоянно или за дълго време в името на живота на 1,6 милиона косовари, които бяха прогонени от домовете си и чийто живот беше сериозно накърнен. Не на всеки ще се хареса тази разлика, но за мен тя е фундаментална."

От тези примери се вижда хипократщината на англосаксонските претенденти за "господари на света"! За тях думите имат значението, което им се придава в момента, а не това, което си мислят хората по света! Както се казва, "rules based" международни отношения. Когато ни е изгодно - променяме правилата et voila – думите започват да значат съвсем други неща!?

Западът превъоръжаваше Украйна и реорганизираше армията ѝ за двубоя с Русия, като разчиташе, че когато той започне, на Русия ще бъдат наложени банкови и икономически санкции, които ще срутят икономиката ѝ и ще предизвикат такова недоволство в обществото, че режимът на Путин ще бъде сменен с друг, по-сговорлив, а може би кризата в руското общество ще стигне дотам, че страната ще се разпадне на няколко държави, които ще бъдат лесна плячка за западните корпорации по отношение на природните им ресурси, каквато винаги е било кристалната мечта на западните управляващи. Ето ЕС вече обсъжда 9-ти пакет санкции, а руската икономика изобщо и хабер си няма, че от нея се очаква да се срути! Нещо повече, на път е да се срути икономиката на ЕС, а САЩ, по редица предсказания, ги очаква рецесия! Какво стана и защо не се сбъднаха предсказанията на Нобеловите лауреати по икономика, които като правило са граждани на Запада!? Проблемът е в характера на икономиките на западните страни и икономиката на Русия. За илюстрация ще дам един пример.

Представете си два острова някъде в Тихия океан. На единия остров хората са си изградили икономика, която се базира на хазартни игри от типа на тези, които процъфтяват в България, Лас Вегас и Атлантик сити. Жителите на острова си произвеждат пари, във форма например на дървени чипове за игра, по цял ден хвърлят зара и дърпат ръчките на автоматите или замислено седят около масите с Блак Джак и Бакара. Има и някакви ресторанти и хотели, строят се къщи и казина, отглежда се малко храна, но болшинството се внася от другия остров.

На втория остров хората се занимават със селско стопанство - произвеждат маниока, тапиока, банани, захарна тръстика, жито, пилета и свине. Занимават се и с текстил, като произвеждат влакна и кожи, шият дрехи, одеяла, чаршафи и т. п. Излишъците изнасят на острова с казината, за което получават чипове. С тях те понякога ходят до другия остров, за да се разтушат и да си починат.

Двата острова имат брутен вътрешен продукт (БВП), който се определя от тоталната стойност на извършените транзакции за услуги и търговия. Островът с казината има далеч по-висок БВП от острова на бачкаторите, защото на него е изобретена възможността да се играе, купува и продава със заем, а това намалява ограниченията върху цените, и БВП на този остров расте по-бързо. БВП на острова на бачкаторите зависи от това, което гражданите му са произвели, а производството расте с ограничена скорост и много зависи от цените, на които островът на казината си продава чиповете!

Надявам се, че се сещате кого в днешния свят представляват островът на казината и островът на бачкаторите!?

Стратезите на Запада отдавна са забравили какво значи да имаш БВП, базиран на истинско производство и БВП, базиран на т. н. обслужваща икономика (хотели, ресторанти, банки, осигурителни компании, казина и други подобни бизнеси, чиито "стоки" не подлежат на директна консумация или не служат като суровини за производства на каквото и да е, което да има потребителска стойност!

Оказа се, че Западът с огромните БВП се нуждае от енергията, металите, храните и торовете на Русия, за която често сме чували, че по БВП е равна на Италия или Испания, като дори някои умници я наричат бензиностанция с ракети!? (Струва ми се, че този "крилат лаф" е измислен от сенатора МакКейн, за който е известно, че е бил един от най-слабите студенти във випуска си в "Анаполис" и е успял да завърши само благодарение на факта, че дядо му и баща му са били известни американски адмирали!). При това, за да унижат още повече Русия, цитират БВП по номинална стойност, а не БВП по съответствие на покупателната стойност, където Русия се издига от 12-то място в света на 6-то място!?

Очевидно Западът, и най-вече САЩ, отдавна са забравили какво е истинска икономика и какво е финансова икономика, поради което и допусна грешките в разчетите за хода на войната. От самото начало на войната непрекъснато слушаме, как ще се свършат ракетите и снарядите на руската армия, а се свършиха ракетите и снарядите на НАТО и респективно на украинската армия! (На въпрос в интервюто си пред списанието "Икономист" за възможна офанзива на юг, началник-щаба на украинската армия генерал Залужни казва, че за такава офанзива Украинската армия се нуждае от 300 танка, 600-700 БТР, 500 гаубици и необходимите за тях и за пехотата муниции! От западни публикации знаем, че за подобно количество техника ще трябва да се разоръжат една значителна част от армиите на НАТО в Европа, а за мунициите трябва да се изчакат поне 3-4 години, за да бъдат произведени!?) Както изглежда стратезите на Запада дори не са си дали труд да разберат възможностите на руската военна индустрия и за тази тяхна глупост сега умират всеки ден стотици украински войници, които повярваха на вълшебните приказки за свръхестествената мощ на демокрацията и магическата сила на евроатлантическите ценности! Струва ми се, че данъкоплатците на почти 800 милионното НАТО би трябвало да се замислят защо НАТО остана без муниции и без военна техника, които да може да предостави на Украйна, която жертва в тази война най-ценното, което има една държава – живота на своите граждани – и къде са изчезнали милиардите долари и евро, щом съюзът не е в състояние да издържи по малко от година на сериозна война със сериозна държава!?

Дилетант

 

Евакуацията на Херсон и какво може да се очаква след нея?

Събитията през последната седмица наляха радост и надежда за скорошна победа в сърцата на русофобите в България, а и в ЕС и САЩ. Руснаците "внезапно" обявиха, че се изтеглят от град Херсон - столицата на Херсонска област, която наскоро бе включена с още три области в пределите на Руската Федерация. Поставям около думата "внезапно" кавички, тъй като за тези, които внимателно следят развитието на войната в Украйна, евакуацията на Херсон от руските войски съвсем не е внезапно, а се обсъжда още от момента, в който генерал Сергей Суровикин пое поста на главнокомандуващ на СВО в Украйна.

В интервю по телевизията в онзи момент Суровикин доста прозрачно намекна, че по отношение на Херсон предстоят "важни и трудни решения", което много анализатори извън пашкула на украинската пропаганда веднага оцениха като намек, че Херсон може да бъде изоставен по чисто тактически съображения, още повече, че украинците най-накрая успяха да прекъснат транспорта по съществуващите в района мостове през Днепър, което затрудни снабдяването на армията и населението.

В интерес на истината руските военни отдавна мрънкаха, че в настоящия момент Херсон не представлява военно-стратегически интерес в аспекта на СВО, като едновременно с това ангажира за отбраната си голям контингент елитни военни части. В допълнение съществува реална възможност украинската армия да разруши стената на Каховския язовир, която украинците непрекъснато обстрелват с ракети HIMARS и практически да унищожи военната групировка на руската армия в Херсон заедно с местното население. (Последното се счита, че симпатизира на Русия, така че за украинските неофашисти то не представлява никаква ценност!) При това украинците вероятно биха обявили, че руснаците сами са разрушили язовирната стена, за да потопят собствените си войски, както например се твърди от украинските и западните СМД, че руснаците били обстрелвали Запорожката ядрена електроцентрала, която владеят почти от началото на СВО, за да предизвикат нов Чернобил и да унищожат като минимум собствените си части на територията на електростанцията!?

Считаше се, че Херсон е удобно предмостие за настъпление срещу южна, крайбрежна Украйна с цел завладяването на Николаев и Одеса. Това обаче не е съвсем така, защото военните части, които биха атакували Николаев и Одеса от Херсон биха били изложени на сериозна опасност от атаки по десния фланг, освен ако по времето на подобна офанзива Украйна не е напълно колабирала във военно отношение! Изглежда, че стратегическите цели на руското командване в момента са ориентирани преди всичко към изтощаването и обезкръвяването на украинската армия и максималната икономическа разруха на Украйна, чрез разгром на нейната инфраструктура, зависеща от електроснабдяването на страната. Командването на СВО в лицето на генерал Суровикин счита, че разгромявайки електроснабдяването на страната, то ще парира железопътния транспорт и възможностите за поддръжка и снабдяване на армията, а чрез унищожаването на личния състав на армията и военната ѝ техника, тя неизбежно ще колабира, след което могат да бъдат реализирани всякакви стратегически цели свързани с териториалното прекрояване на Украйна.

По всичко личи, че на политическото ръководство на Руската Федерация начело с Владимир Путин, това развитие на събитията на фронта не им е по сърце. (В края на краищата Путин сигурно знае думите на Чърчил, казани след Дюнкерк, че "с евакуации война не се печели!") С това вероятно се обяснява и фактът, че съобщаването на новината бе поверено на Шойгу и Суровикин, с което се целеше на събитието да се придаде обикновен, делничен характер на временно военно-тактическо решение. Едни от най-яростните критици на метода на водене на войната - Кадиров и Пригожин - реагираха кротко и с разбиране на мярката. В същото време Зеленски и клакьорите около него, както и западните им господари, използват изтеглянето на руските войски от Херсон, за да навъртят максимална полза, представяйки събитието като поредната победа на Украйна, която неминуемо ще доведе до разгрома на "руските завоевателни орди" и до тържеството на демокрацията, като че ли плутократичният режим на Зеленски има нещо общо с демокрацията, за която претендира, че се бори Западът!?

Очевидно е обаче едно, войната носеща странното наименование СВО, досега бе контролирана изкъсо от политическото ръководство на страната и вероятно лично от Путин. Политическите и икономическите резултати от СВО засега са напълно удовлетворителни за Путин и компания. Западът, начело със САЩ, не успя да отблъсне от Русия голяма част от т. нар. "нецивилизован свят", т. е. шестте милиарда от човечеството, които живеят извън контрола на евроатлантическите ценности и над които властта на глобалистката финансова олигархия, както изглежда, е доста рехава! Русия не бе изолирана от "нецивилизования свят" както политически, така и икономически. Нещо повече, "нецивилизованият свят" с удоволствие се възползва от санкциите, които Западът наложи на Русия и получи достъп до по-евтини суровини, които след това продава на същия Запад на завишени "санкционни" цени. Благодарение на това Руската Федерация реализира дори по-големи печалби от обикновено и предсказанията на западните икономисти за разруха в банковото дело и индустрията засега не се оправдават. Предсказанията, че Русия ще бастиса всички перални и сушилни, за да си набави чипове за ракетите, приличат повече на фалшиви новини или "мокри сънища" на стратезите от НАТО. За съжаление на стратезите от НАТО предсказанията (още от началото на военните действия), че Русия ще остане без ракети, снаряди, танкове и самолети все още не се сбъдват и както изглежда скоро май няма да се сбъднат, което е малко странно, като се има предвид, че западните разузнавателни служби доста правилно предсказват военната активност на руската армия на бойното поле!? Натрапва се мисълта, че предсказанията за изтощаването на ресурсите на руската армия са по-скоро пропагандна, фалшива новина, предназначена да повдига духа на привържениците на Украйна, която новина изглежда няма връзка с действителността!

Не може да се отрече обаче, че военната страна на СВО не изглежда толкова успешна колкото нейните политически и икономически аспекти. Причините за това са много, но най-очевидните са:

- Путин и екипът му изглежда разполагаха с фалшива информация за стабилността на украинското правителство, което устоя успешно на първоначалното сътресение и успя да се консолидира около Зеленски и екипа му;

- липсата на единно командване на военните действия в рамките на СВО, както и очевидната неяснота за това какво всъщност представлява СВО, неизбежно повлияха на нейния военен успех до момента;

- СВО налагаше, по политически съображения, сериозни ограничения върху свободата на действията на военните, които на практика бяха принудени да воюват с една ръка здраво завързана зад гърба им;

- очевидната количествена неадекватност на войските, натоварени с изпълнението на СВО, които бяха крайно недостатъчни дори за отбранителни бойни действия, та камо ли за настъпателни операции срещу цялата украинска армия.

Изброените по-горе очевидни слабости на военната част на СВО, както и редица други проблеми, които дори не споменавам, доведоха до това, че макар руските войски да не загубиха сражения срещу украинската армия, те бяха принудени да отстъпят някои от завоюваните в началото на операцията територии, с което повдигнаха значително бойния дух на украинската армия. Това стана с цената на непропорционално големи загуби в убити и ранени от страна на ВСУ (предполага се, че загубите на украинската армия са почти на порядък по-големи от загубите на руската армия), но така или иначе, поне ако се съди по публикациите на западните СМД, много от украинците вярват, че победата над Русия е близка!? Гражданите на ЕС и САЩ също вярват на фалшивите новини около развитието на конфликта, което осигурява необходимите финансови и материални ресурси за украинската армия, за да поддържа видимост на успешна борба с Руската Федерация за нейното обезкръвяване и потенциално подчиняване на идеологията на глобализма и културния релативизъм.

В момента в Украйна настъпиха есенните дъждове и т. н. "разпутица", което не дава възможност за сериозни военни действия. Освен това руската армия е в процес на усвояване на 300 000 резервисти, като се счита, че всъщност набирането на необходимите човешки ресурси за армията не е прекратено и в близкото бъдеще СВО ще представлява по-скоро евфемизъм на война, отколкото да има някакво специфично значение. Счита се, че след приключването на "разпутицата", предстои голямо настъпление на руската армия, но никой засега не знае в какво направление ще бъде то и какви ще бъдат целите му!?

Съветникът по националната сигурност на президента Байдън, Джейк Съливан, посети през изминалата седмица Украйна. За целите на неговото посещение има най-противоречива информация. Според някои източници, той е сондирал с украинското правителство възможността за преговори с Русия, за каквито преговори ратува и генерал Мили (Mark Milley, началникът на обединените щабове на американската армия), но Зеленски и екипът му смятат, че те са на пътя на победата и пред тях се откриват перспективи за реконквистата на всички територии, загубени от Украйна от 2014 година насам!? Други източници пък твърдят, че Джейк Съливан е дошъл, за да предупреди руснаците (в разговори с контрагента си Патрушев), че САЩ са готови с 40000 свои войници, 20000 румънски войници и 30000 полски войници да се противопоставят на Русия в Одеса и други части на Западна Украйна, ако руските войски се опитат да завладеят тези територии! Твърди се, че руснаците са отговорили на Съливан, че Украйна не е Сирия и Русия няма да толерира пряка намеса на чужди държави в конфликта, нито пък ще позволи на САЩ и НАТО да създадат военни бази на украинска територия!

"The Stage Is Set for US Combat Troops in Ukraine" By Mike Whitney

Никоя държава не бива да се очаква да се чувства в безопасност, когато към челото ѝ е насочен зареден пистолет!

http://www.informationclearinghouse.info/57336.htm

В този аспект става ясен и решителният отказ на президента Радев и правителството на България да предоставят тежка военна техника на Украйна. По всичко личи, че, както изглежда, войната може наистина да дойде до границите на България и то в един момент, когато НАТО е "измело" складовете си от всякакви муниции и тежка военна техника, която страните от източна Европа са притежавали! Кокошкарските ястреби от ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ бълнуват за някакви модерни оръжия, с които сега бил момента да заменим остарелите си съветски оръжия, без да разбират, че тези модерни оръжия първо не са чак толкова модерни и второ - трябва тепърва да бъдат произведени, а за тях опашката е твърде дълга и най-напред в нея е американската армия, която трябва първо да си попълни складовете, изпразнени от украинската авантюра! В тази връзка бих препоръчал на любознателните читатели следната статия:

"The Shadow of the Missile" by Aurelien

https://aurelien2022.substack.com/p/the-shadow-of-the-missile

В нея авторът много грамотно и на достъпен език изяснява състоянието на военната техника и запасите от нея в складовете на Запада и на Русия.

Друго интересно международно събитие, на което бих желал да се спра накратко, е посещението на канцлера на Германия Шолц в Китай. Интересната особеност на това посещение е, че намерението на Шолц е било да разкритикува китайското ръководство за прекалено голямата роля, която държавата играе в икономиката на Китай и големите субсидии, които се отделят за развитието на определени клонове от китайската индустрия. Намерението на Шолц е било, да предупреди президента Си, че Германия и ЕС могат да наложат търговски санкции на Китай във връзка с тези субсидии!? Удивителното е, че Шолц изглежда наистина си мисли, че Китай ще се стресне от подобни заплахи!? Човек може да си помисли, че САЩ например ще се трогнат от подобни заплахи при положение, че те непрекъснато субсидират едни или други клонове от икономиката си, когато решат, че това е необходимо за националната сигурност на страната! Точно в този исторически момент САЩ отделят десетки милиарди долари субсидии за развитието на собствено производство на интегрални схеми и Шолц кой знае защо изобщо не забелязва този факт!? След подобно идиотско мероприятие от страна на канцлера на Германия изобщо не е чудно, че политиката, водена в момента от САЩ, за деиндустриализация на Германия и въобще на ЕС изглежда е обречена на пълен успех!

В отговор на жалките заплахи на канцлера Шолц Си му цитира думите на Хелмут Шмит, които бих могъл да преразкажа по следния начин.

"Политическото доверие между отделните страни трудно се печели и лесно се губи. Политическите лидери трябва да внимават да изграждат доверието помежду си и да не го разрушават по идеологически причини. Те трябва да проявяват мъдростта да разбират кои проблеми не могат да бъдат решени и да решават онези проблеми, които имат решение. В отношенията между Германия и Китай трябва да се избягват идеологическите амбиции между отделните блокове и да се изграждат взаимно изгодните икономически отношения, които са в интересите на двете страни. Германия разруши доверието между нея и Русия и сега се опитва да разруши и взаимното доверие между Германия и Китай. Подобна политика не е в интерес нито на Германия, нито на Китай и Русия!"

Както изглежда, Си е заявил на Шолц, че Германия е изгубила доверието както на Русия, така и на Китай, че може да бъде надежден партньор, който изхожда в отношенията си с другите страни от икономическите интереси на германския народ, поставяйки се в услуга на идеологическата борба на САЩ срещу Русия, Китай и останалата част на света!

В България все още продължават безкрайните консултации за съставяне на правителство и приемане на бюджет. Изглежда в крайна сметка правителство може би ще бъде съставено от партията на Янев "Български възход", тъй като тя няма какво да губи и може да си позволи да предложи правителство, много близко до концепцията на служебно правителство, съставено от специалисти в съответните области на живота. С други думи, подобно правителство, което би могло да се вгради като идея в една нова конституция на България, в която президентът играе далеч по-голяма роля, отколкото му се отрежда в сегашната конституция!

В заключение искам да препоръчам следните интересни статии, които чичко Google може да преведе за всекиго от английски на български:

"Изследователите откриват огромна антируска "Bot Army":

Милиони измамни "автоматизирани" акаунти в Twitter генерират непрекъснато фалшиви съобщения за войната в Украйна и за успехите на украинските войски!"

https://consortiumnews.com/2022/11/06/researchers-find-massive-anti-russian-bot-army/

"Washington's Plan to Break Up Russia" By Mike Whitney

Развиващата се война за разчленяване на Русия и Китай изглежда неизбежна.

http://www.informationclearinghouse.info/57317.htm

"За китайската система на социален кредит"

https://www.youtube.com/watch?v=gAYnZREu-Mk

Дилетант

 

Изборите и пашкулът на самоизмамата

На 2 октомври 2022 година в България се проведоха поредните извънредни избори за Народно събрание. Да си призная, колкото и да се напъвам, не мога да измисля нещо особено, което да кажа за тези избори. Може би единственото положително в тях бе, че изглежда "купуването и продаването на гласове" на тези избори бе сведено до минимум, като при това дори обичайните недоволници от борбата срещу този бич за българската демокрация - ГЕРБ и ДПС - предпочетоха да не се оплакват публично от "задушаването на волеизлиянието на техните привърженици"! Може би този успех на МВР да допринесе и за рекордно ниската избирателна активност на народа, но по-вероятно е, че след поредица от избори на "суверена" му писна да си губи времето да гласува, защото "политическата класа" е безнадеждно разделена на десетки партии и партийки, които, ако се съди по предизборната им агитация, са разпръснати по целия спектър на политическите идеи - от върло евроатлантически, готови да продадат майка си и баща си за неолибералните идеи и съпътстващото ги финансиране на Запада, до национално-консервативни, готови да водят жестока борба срещу "джендеризма", загубата на националния суверенитет и псевдокултурата на глобализма! Докато слушах диспутите на представителите на различните партии по БНР, често не можех да разбера защо някои от диспутантите са от различни партии, когато на мен ми изглеждаше, че те застъпват толкова подобни тези, че спокойно биха могли да се обединят и по този начин да увеличат шансовете си да достигнат до парламента.

Резултатите от изборите, както и можеше да се очаква, не са много по-различни от резултатите на предишните избори.

ГЕРБ си върна първото място с незначителна преднина, като доказа, че има ядро от дебелоглави привърженици, които продължават да вярват на бащицата Бойко и неговите аркадаши, че са най-кадърните управленци в България. Впрочем по-вероятно е, че те са се добрали до цицките на властта и се надяват, че една победа на ГЕРБ ще им гарантира завинаги достъпа до благините ѝ!

Новата звезда от миналите два избора "Продължаваме промяната", както и можеше да се очаква, тръгнаха надолу по пътя, който води в политическото небитие, където вече изчезна "Има такъв народ". Причината за падението на ПП е, че те демонстрираха при краткото си управление, че освен ентусиазъм и сравнително все още скромни амбиции за обогатяване, не притежават необходимата компетентност да управляват, нито пък необходимата дисциплина, за да демонстрират на "суверена", че са в състояние бързо да наваксат липсата на управленческа компетентност. Струва ми се, че единственото качество, което те безусловно демонстрираха при миналото си управление е способността да изпълняват безапелационно указания от висшите инстанции в евроатлантическата общност без да си дават труд да помислят дори за момент за интересите на народа си.

За мен беше изненада представянето на "Възраждане". Главната причина за това вероятно е, че аз не обичам политиците, които демонстрират непоклатима вяра в собствената си правота, което е една от характерните черти на Костадин Костадинов и това е въпреки, че по принцип споделям много от идеите му. Няма да скрия, че с нетърпение очаквам следващите избори, за да видя дали "Възраждане" наистина ще демонстрира, че е във възход и предлага нещо, което народът отдавна е очаквал или и тази партия е поредния балон на българския политически небосклон, който ще се спука като достигне до определена височина!? Все пак не мога да не призная едно качество на Костадинов, а то е способността му да мисли и говори последователно и разумно, дори когато опонентите му правят всичко възможно да го провокират и да го объркат с реплики и забележки. За тази му изключителна способност да се концентрира в изказванията си с ясна и последователна мисъл нещо, което не съм забелязал у друг български политик, свидетелства и диалога му с невероятно провокативния Сашо Диков, който непрекъснато провокираше и супурдисваше Костадинов, обвинявайки го в какви ли не грехове в следния клип:

https://youtube.com/watch?v=kYLO7v_yLic&feature=share

Особено интересно е едно интервю на Костадинов, в което той отговаря на множество, често провокационни и неудобни въпроси на слушателите. Този човек демонстрира изключителна ерудиция и яснота на мисълта и идеите, което е уникална рядкост за българското политическо съсловие:

https://youtube.com/watch?v=uf4nQTs7iDM&feature=share
Както и трябваше да се очаква БСП и ДБ продължават бавното си падение и може би не е далеч времето, когато ще изпаднат изобщо от класацията. Тези две политически единици (не знам как точно да ги нарека) изглежда силно се нуждаят от нови лидери, но сегашните им лидери са се вкопчили здраво в партийната власт и ще докарат организациите си до пропастта.

Най-загадъчна ми е новата партия, която се "промъкна" в Народното събрание - тази под ръководството на генерал Янев. Доколкото разбирам тя е нещо като обединение на няколко политически групи и има за основна цел на всяка цена да организира правителство в безнадеждно разделеното 48-мо Народно събрание, та страната да премине успешно през очертаващата се тежка зима. Бедата е, че както е тръгнало, май е по-добре да няма правителство, за да може да няма и парламент, та ако стане нужда да се воюва в Украйна - България да може да мине "между капките" под предлог, че няма кой да обяви войната, ако подобна опасност наистина възникне!? Кокошите ястреби от ДБ, ПП, ГЕРБ и ДПС, в стремежа си да се харесат на господарите от ЕС и САЩ, са готови дори да пролеят българска кръв, разбира се не своята или на децата си, в името на ... финансовите средства, които разчитат, че ще могат да усвоят по-късно.

Преди ден-два видях в ел-пощата си писмото на една позната, която предлага интересен клип от дискусия между генерал Янев и проф. Иво Христов, от която следва, че генералът като че ли разглежда ЕС по същия начин, както и аз разглеждах съюза преди време - като бъдещ независим участник в многополюсния свят на бъдещето. За съжаление събитията през последната година показват, че ЕС се е превърнал, или може би винаги е бил, покорен обект на манипулациите на англосаксонската финансова олигархия в защита на загиващия еднополярен свят. Предлагам любознателния читател сам да прослуша клипа с дискусията, за да може обективно да следи доколко генерал Янев ще следва идеите си, представени в дискусията:

https://youtu.be/YCJH_LNfp4whttps://youtu.be/YCJH_LNfp4w

Както и трябваше да се очаква, нашите пишман-политици, които живеят в пашкула на самоизмамата за хода на световната политика, веднага след изборите започнаха да се карат като цигани дали посланиците на Русия и Беларус в България трябва да бъдат поканени да присъстват на откриването на 48-то Народно събрание или не!? В допълнение "кафявите носове" от евроатлантическите партии в захлас започнаха да "пеят" колко е важно да бъде поканен президентът на Украйна Зеленски да произнесе приветствено слово при откриването на Народното събрание! Човек може да си помисли, че тези "кафяви носове" ще питат Зеленски колко стотици милиони има скътани в офшорни компании (документите от "кутията на Пандора", отворена в Панама), докъде стигна разследването на пожара в профсъюзния дом в Одеса, където изгоряха десетки украинци с руско самосъзнание, не го ли е срам от "възродителния процес", проведен спрямо българите в Украйна чрез смяна на имената им и много други "демократични прояви", за които пазителите на морала от Брюксел отдавна биха разпнали когото и да е друг нещастен политик!

Очевидно за политиците от ДБ например няма нищо по-важно от приемането на закон за изпращане на оръжие в Украйна, мероприятие, което те поставят преди любимите за всеки български политик закони, свързани с усвояването на новите европейски средства! Някой би казал, че произвеждайки и изпращайки оръжие за Украйна, нашите политици ще осигурят работа на работниците от оръжейната ни индустрия!? Нищо подобно, за този труд и за използваните материали и енергия ще се плаща не от джоба на украинците, които никога няма да върнат парите, които им се дават за тази безсмислена война, а от ... нашите данъкоплатски джобове!

Както и трябваше да се очаква, основните разговори на пишман-политическия ни елит не е състоянието на българската икономика, инфлацията, енергийната криза и нарастващата бедност на бързо изчезващата българска нация, а въпросите за военната помощ на Украйна!? Тези хора, които би трябвало да са по-добре информирани от останалото население, намирайки се в пашкула на самоизмамата, живеят с убеждението, че победата на бандата на Зеленски е буквално зад ъгъла и само още няколкостотин милиона долара ще решат окончателно въпроса за победата. Колкото и да е странно, те не разбират или се правят, че не разбират, че зад ъгъла Зеленски и бандата му ги очаква жестоко военно поражение. Проблемът е, че нашите пишман-политици не знаят историята и в стремежа си да се харесат на господарите си са готови да вярват на мощната PR-машина, действаща на страната на украинския олигархат.

Безусловно Путин и компания подцениха украинския си противник или по-точно не отчетоха доколко беззаветно в негова защита ще се хвърли НАТО под ръководството на задокеанските си господари. В края на краищата се получава това, което винаги е ставало в Русия - тя бавно впряга, но като потегли, язди много бързо! Понякога бавното впрягане е водело до поражения - Руско-Японската война и донякъде Първата световна война са типични примери за това, но Наполеоновите войни и Втората световна война са типични примери за нуждата на руснаците от известна загрявка!

Друг пример в това отношение е "Северната война" между СССР и Финландия от 29 ноември 1939 година до 13 март 1940 година. Тази война може би ще се окаже доста илюстративна по отношение на настоящата война между Украйна и Русия. "Северната война" започва поради отказа на финландците да разменят територия от Карелския провлак, която според Сталин е нужна на СССР, за да се осигури отбраната на Ленинград, срещу далеч по-големи територии в Карелия, които СССР предлага в замяна на Финландия. Аз няма да дискутирам дали искането на СССР е било справедливо или не, но само ще разкажа с няколко думи как се развива войната. Тя се води основно от частите на Ленинградския военен окръг, които разбира се са наброявали два пъти повече войници и техника от цялата финландска армия. Финландците са разчитали на отбранителната линия Манерхайм, която е преграждала пътя към Финландия и която се е считало, че е сериозно военно съоръжение. По този въпрос мненията на специалистите доста се различават, но така или иначе Червената армия цели два месеца не може да преодолее финландската отбрана, като дава поне два пъти по-големи жертви в убити и ранени, както и в унищожена техника. През 1966 година ми се наложи да лежа около седмица в болница в Ленинград. В стаята имаше още около 5-6 души руснаци някои, от които бяха участвали в тази война. Те разказваха за цели полкове изклани в нощни нападения от финските скиорски отряди и за десетките танкове, които горели като факли в снеговете на Карелския провлак. Цяла Европа се солидаризирала с Финландия и ѝ помагала с каквото може - дрехи, оръжие, храни и др. СССР била изключена от Лигата на нациите (тогавашното ООН). Англия и Франция подготвили експедиционен корпус от доброволци, който обаче не им останало време да изпратят на финландците. В началото на февруари Сталин прави реорганизация на войските, воюващи в "Северната война" и след по-малко от 3 седмици Финландия е разгромена и СССР взима много повече територия отколкото е искал преди войната! По-късно, когато Германия започва да търпи поражения на източния фронт, хора от близкото обкръжение на Хитлер са се оплаквали, че руснаците са ги измамили в тази война, като са ги накарали да повярват, че СССР е "слон на глинени крака". Опасявам се, че скоро ще се повтори сценарият, довел до края на "Северната война", и то с не по-малко трагични резултати за Украйна, отколкото онази война е донесла на финландците! Опасявам се, че днес финландците са забравили урока от "Северната война", но може да им дойде овреме акълът и да си го спомнят, а по всичко личи, че украинците тепърва ще трябва да го усвояват!

В последно време бяха извършени терористични акции срещу Русия, които ще имат сериозни последствия за Украйна и ЕС. Става дума за разрушаването на газопроводите "Северен поток" 1 и 2, а също така и за атентата срещу Керченския мост.

Особено важна роля в преоценката на целите на СВО и средствата за постигането им изиграха терористичните актове за разрушаването на газопроводите на "Северен поток 1 и 2". Тези актове демонстрираха по недвусмислен начин готовността на САЩ и НАТО да парират всякакви бъдещи опити на Германия и други страни от Централна и Западна Европа за мирни преговори с Русия с цел възстановяване на икономическите отношения. Този терористичен акт по същество е подобен на изгарянето на корабите, наредено от Кортес при дебаркирането в Мексико преди 500 години с цел убеждаването на войниците му, че техният път е само напред и, че път назад няма! Скоро, когато войната вземе трагичен обрат за Украйна, а в Европа дойде зимата и липсата на газ задълбочи икономическата криза, правителствата няма да имат дори възможността да възобновят енергийните връзки на ЕС с Русия. За дълго време, докато трае преустройството на енергийната инфраструктура на ЕС в търсене на нови източници на газ и нефт, индустрията на съюза и най-вече на Германия ще бъде принудена да работи при далеч по-скъпи и ненадеждни източници на суровини. Целта на САЩ изглежда е деиндустриализацията на Европа и преди всичко на Германия чрез привързването им към американската икономика с надежда, че европейците ще прехвърлят заводите и високо квалифицираните си кадри отвъд океана. Ако това е целта на американските политици, то тя е неизпълнима, защото самите САЩ са в дълбока политическа и морална криза и са на път да престанат да бъдат привлекателно място за емиграция на европейците. По всичко личи, че взривяването на газопроводите е работа на американските тайни служби, вероятно с участието на техните полски колеги. Разследването на Швеция и Дания се обяви практически за приключено, но резултатите ще бъдат запазени в тайна, предполагам не за да се прикрие "дългата ръка на Москва", както се опитваха да намекнат някои публикации в СМД веднага след терористичната акция, а защото обявяването на резултатите може да предизвика буря от негодувание сред населението в Германия, Австрия и някои други държави, когато след месец-два зимата избухне с пълната си сила и хората останат без работа, електричество и топлина!

"Nordstream – the Signal That Washington Knows It Has Lost the 'Great Game' " By Nick Griffin
'Господарите на Вселената' в паниката си пожертваха своите европейски съюзници!
http://www.informationclearinghouse.info/57279.htm

Американският полковник Richard Black пита: Взривиха ли САЩ/НАТО газопроводите на Северен поток
https://youtu.be/ALb2FPXFro4

Другият забележителен терористичен акт бе атентатът срещу моста, свързващ Крим с Русия над Керченския проток, организиран от украинските тайни служби и постигнал минимален успех, като спря движението по моста само за няколко часа и ще доведе до намален трафик в следващите 2-3 месеца. Проблемът за Украйна е, че намаляването на трафика се отнася само за автомобилния трафик, който има далеч по-малко значение от железопътния трафик за военните усилия на Русия, който е основен за транспорта на жива сила, техника и муниции към театъра на бойните действия в Херсонска и Запорожка области. От друга страна обаче атентатът даде повод на Русия да започне активни въздушни удари по цялата територия на Украйна. Много анализатори от началото на войната досега се чудеха защо Русия не атакува още в самото начало електроснабдителната, железопътната, телекомуникационната, водоснабдителната и канализационната система на Украйна. Известно е, че САЩ започнаха втората си война в Ирак с атака срещу тези мрежи, като още в първите часове на нападението изцяло срутиха електроснабдяването на страната посредством метални мрежи, които бяха хвърлени върху електрически далекопроводи и предизвикаха катастрофалното спиране на електроснабдяването в страната. Поради начина, по който това беше извършено, възстановяването на електроснабдяването след прекратяването на военните действия отне месеци. Бяха бомбардирани и разрушени редица водоснабдителни и и пречиствателни съоръжения, което предизвика сериозни проблеми за мирното население месеци след края на активните военни действия. Досега никой от Кремълската администрация не е дал обяснение по този въпрос, но една от причините вероятно е нежеланието на руската администрация да предизвиква сериозни проблеми за населението на Украйна. Очевидно е, че очакванията за развитието на СВО са били съвсем други и на руснаците, както винаги им отне доста време, за да преоценят обстановката и да приемат необходимите мерки за достигането на крайните цели на СВО при обективната сериозна намеса на НАТО във военните действия. Подетата продължителна кампания за парализиране на електроснабдителната инфраструктура с ракети и дронове се представя от украинските и западните СМД като военно престъпление, но ако това е така, то какво да кажем за подобни атаки на САЩ и НАТО във войните в Ирак, Либия и Сирия?

Особено интересно е твърдението, че руската военна индустрия и армията са изправени пред фатален недостиг на електроника за производството на ракети, поради което руснаците са се обърнали към Иран за помощ с дроновете от серията "Shahed"! Не бива да забравяме, че твърденията за липса на съвременна електроника битуват в СМД още от месец март! Досега руската армия по никакъв начин не е показала, че страда от липса на военна техника или амуниции - от най-примитивните до най-съвременните! Що се отнася до "простите" дронове, то те се оказват евтини и ефективни за целите, за които руснаците ги използват, а както Иран, така и Русия твърдят, че дроновете не са ирански! Във всеки случай не бива да забравяме мъдрата приказка на Дън Сяо Пин, че "Не е важно дали котката е бяла или черна, а е важно дали тя лови мишки!"

По всичко личи, че руските военни направиха реорганизация на командването на силите, реализиращи СВО, и в момента подготвят голяма офанзива, която вероятно ще започне, щом преминат есенните дъждове в Украйна. Междувременно Украйна прахоса въоръжените си сили в безсмислени "контраофанзиви", които имаха преди всичко рекламен характер. НАТО и САЩ са "измели" военните си складове от всичко възможно, което може да помогне на украинската армия в предстоящите зимни боеве. Остава само изкусната PR машина, която обаче няма да може да спечели войната! Престъпното правителство на Зеленски и неговите господари отказват да преговарят с Путин, забравяйки простата истина, че когато губиш трябва да си готов да преговаряш с всеки, от когото зависи поведението на противника ти! Всяко забавяне на преговорите с Русия ще струва на Украйна нови загубени територии и това тя ще дължи на съюзниците си от САЩ и НАТО, за които Украйна е оръдието за тяхната политика за отслабване на Русия.

За тези, които желаят да надникнат извън пашкула на самоизмамата и да получат реална представа за същността на събитията в света предлагам следните статии:

"A war Russia set to win" By MK Bhadrakumar
Американците елегантно разиграват европейците.
http://www.informationclearinghouse.info/57296.htm

"Biden's Tech-War Goes Nuclear" By Mike Whitney
Администрацията на Байдън признава, че тя е във война с Китай.
http://www.informationclearinghouse.info/57295.htm

Последните редове пиша под впечатлението на безплодния първи ден на 48-то Народно събрание, което за цял ден заседания не можа дори да си избере председател!? Рискувайки да изпадна в досадната роля на Катон Старши, който завършвал всяка своя реч в Сената с думите "Картаген трябва да бъде разрушен!", ще повторя за кой ли път, че България се нуждае от нова конституция, която да я трансформира в президентска република, ако не желае да се превърне в пословичната кола от баснята за орела, рака и щуката.

Дилетант

Санкции, контрасанкции, ескалация на войната в Украйна и мизерия за европейските народи!

В последно време във връзка с енергийната криза, разразила се в Европа, и недостигът на зърнени храни и минерални торове в световен мащаб, СМД непрекъснато подчертават вината на Русия за възникването на тези кризи. Всъщност началото на енергийната криза в Европа настъпи поради напъна на бюрократите в Брюксел да въведат спот-пазари за търговията с газ и електричество, подобно на спот-пазара за търговията с петрол, като основа на разпределението им вместо съществуващата дотогава система от дългосрочни договори. Това въвеждане на спот-пазар за тези енергийни ресурси логично доведе до спекулация с тях и до възникването на прослойка от търговци на електрическа енергия и газ, които неизбежно предявяват своите претенции за тлъсти комисиони от участието си в търговията с тези ресурси. Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна и лавината от санкции, които се стовариха върху Русия, просто доведоха до драстично задълбочаване на енергийната криза в ЕС. Путин на два пъти се опита да обясни защо Русия не е виновна за кризите и че бюрократите в Брюксел и Вашингтон са ги задълбочили с непохватните си опити да санкционират Русия за специалната ѝ военна операция в Украйна. По-долу предавам накратко доводите на Путин по тези въпроси.

В реч на Далекоизточния икономически форум Путин обръща внимание на фалшивия шум около блокирането от страна на Русия на износа на украинско зърно за бедните държави по света, с което уж е предизвикан глад и мизерия в тези държави. Той отбелязва, че откакто е бил възобновен износът на украинско зърно от всичките 70 кораба, изнесли зърно от Украйна, само 2 кораба са заминали за бедни, гладуващи страни, а останалите са изнесли зърното в... Европа!?

Понастоящем броят на корабите е вече над 120 и броят на тези, които са заминали за гладуващите страни по света се е увеличил двойно или тройно, т. е. от 2 кораба те са станали 4 или може би 6-7!? Фермерите в някои страни на Европа, включително и в България, протестират срещу вноса на евтино украинско зърно, тъй като вносът му подбива цените на произведеното от тях зърно, като в допълнение не са спазени европейските ограничения за използване на хербициди и пестициди от украинските фермери. Между другото в медиите се промъква срамежливо информация, че "украинските фермери" всъщност са големи международни американски и европейски селскостопански корпорации, които са закупили огромни участъци земя в Украйна и на нея произвеждат жито, царевица, слънчоглед и други зърнени и маслодайни култури, използвайки на воля хербициди, пестициди и GMO-семена!

 

В речта си Путин отбелязва, че поради враждебното отношение на бюрократите от ЕС към Русия и нежеланието на европейските политици за плодотворни преговори за уреждане на проблемите на сигурността в Европа, Русия започва преориентация на икономическите си връзки към Азия и останалата част на света.

 

Относно доставките на газ, за които Западът обвинява Русия, че използва енергийните доставки като оръжие, Путин подчертава, че Украйна е спряла доставките на газ по единия от двата газопровода, минаващи през територията ѝ, под предлог, че тя няма контрол върху работата на част от газопровода. Полша е спряла газта по газопровода от полуостров Емул към Европа и даже използва част от този газопровод в обратна посока за доставка на газ за Полша от Германия.

Във връзка със спирането на "Северен поток 1", Путин отбелязва, че според договорите между Газпром и немските фирми, отговарящи за работата на газопровода, неговото функциониране се управлява според английските закони, като контрагентът на Газпром всъщност е компания, регистрирана във Великобритания. Турбините в газопровода използват технология на Ролс Ройс за осигуряване на газовия поток. Английската фирма, която отговаря за поддръжката на съоръженията, е под юрисдикцията на британското законодателство за санкции срещу Русия, а Ремонтът на турбините се извършва в Канада, която също има активно законодателство за санкции срещу Русия. Всичко това пречи на нормалното функциониране и поддръжка на оборудването на газопровода. Според съществуващите договори турбините изпратени за ремонт в Канада е трябвало да бъдат върнати директно в Русия със съответната документация за извършената ремонтна работа. Поради законодателството за санкции срещу Русия турбините обаче от Канада са изпратени в Германия и до момента не са доставени в Русия, което само по себе си е нарушение на договорите. Последната функционираща турбина в газопровода е спряна поради теч на масло. Това е много опасно, тъй като трябва да се има предвид, че турбините се задвижват чрез горене на газ и наличието на теч на масло създава взривоопасни условия в помпените станции, което е недопустимо. Засега не са известни коментари в западните средства за информация, които да опровергават думите на Путин за състоянието на газовите доставки за ЕС. Освен това поради наличието на спот-пазар за газта, Русия може да продава газ извън дългосрочните договори, които все още има, само ако има заявки за количества газ, а поради санкциите такива заявки просто няма!

 

Забележка. Неотдавна Путин даде и интервю по третираните по-горе въпроси, което може да се намери на:

https://youtu.be/7fqVuoudp5o

 

Въпросът със санкциите срещу Русия във връзка с войната ѝ срещу Украйна с настъпването на есента и зимата става все по-актуален и по-актуален за европейските народи. Ръководителите на ЕС и САЩ твърдят, че санкциите са много успешни, но все повече и повече коментатори смятат, че санкциите са ужасен провал на политическите ръководители на колективния Запад, последствията от които ще имат трагично влияние върху жизненото равнище главно на европейските народи. В Германия започва спирането на редица производства, свързани с употребата на газ. Започват уволнения. Цели клонове от немската индустрия са заплашени от изчезване поради оформящата се липса на евтина енергия и суровини вследствие на конфликта на ЕС с Русия заради войната в Украйна. Интересното е, че европейските политици упорито отказват да съдействат за започването на преговори между воюващите страни. В това отношение те необяснимо играят по гайдата на САЩ, които поради наличието на собствени енергетични ресурси са практически независими от Русия в това отношение. Сметките, че руските енергийни доставки ще бъдат заместени от доставки от САЩ, Близкия изток и Африка са необосновани, тъй като, поне в следващите няколко години, тези източници няма да могат да заместят количествата газ, получавани от Русия, и вероятно никога няма да могат да се конкурират по цени с руските доставки!

 

По отношение на вътрешно-икономическото положение в Русия в речи и интервюта Путин отбелязва, че инфлацията намалява и вече е около 12%, като се очаква през първото тримесечие на следващата година да спадне до 4%, безработицата е около 3.5%, а очакваното свиване на икономиката (БВП) от предвижданите 15% се е намалило до малко над 2% до края на годината. Според Путин това доказва, че последствията от икономическите санкции на Запада до голяма степен са овладени и Русия се е справила успешно с тях!

 

Като се имат предвид коментарите на някои икономисти на Запад, според които руската икономика е в застой и дори в упадък (статия на професор Зомерфелд от Йейл), се натрапва мисълта, че или Путин лъже или Западът се заблуждава и приема желаното за истина!? Както се казва "Ще поживеем и ще видим кой е крив и кой – прав!?", но това сигурно ще струва много страдания на европейските народи през следващите години.

 

В миналия си блог писах, че офанзивата на украинската армия в Харковска област е може би преломен момент в развитието на СВО на РФ в Украйна и ето, че преломът може би започва и поне засега той не е в полза на Украйна. Тези дни Русия обяви, че има намерение да проведе референдуми за присъединяване към Русия на ЛНР, ДНР, Херсонска и Запорожка област. Като чух тази новина, кой знае защо веднага си спомних мисълта, която се приписва на Сталин, че "Не е важно кой и как гласува, а е важно кой брои гласовете!?". Това разбира се е без значение в случая, тъй като САЩ и НАТО вече създадоха прецеденти, илюстриращи правилността на тази мисъл, с референдума в Косово за отделянето му от Сърбия, в изборите, провеждани многократно в Афганистан и Ирак, които мероприятия се провеждаха под наблюдението на окупационните армии на САЩ и НАТО, така че предстоящите референдуми в изброените области на Новорусия няма да представляват някакви уникални явления в днешни времена. Очевидно Путин и неговата администрация са решили, че това е най-удобният и безболезнен за тях метод за промяна на ограничителните правила на СВО, които връзваха ръцете на руският генерален щаб във военните му действия по фронтовете на Украйна. След референдумите изброените райони ще бъдат част от Руската федерация и според законите на страната военното и политическото ѝ ръководство ще имат пълни пълномощия да прилагат неограничен набор от средства за защитата им! Едно от необходимите мероприятия за по-успешно провеждане на военните действия е частичната мобилизация, която се предвижда, поне засега, да събере под знамената около 300000 обучени резервисти и по този начин да реши проблема с недостига на войници, който позволи на Украйна да извърши успешно офанзивата в Харковска област. Тази офанзива няма решаващо значение от гледна точка на военната ситуация, но изигра огромна роля в повишаването на бойния дух на украинската армия и подсили убеждението на европейските политици, че Украйна може да спечели войната. В блогосферата и всред коментаторите на СВО се говори, че украинският генерален щаб е бил против офанзивите в Харковска област и южна Украйна, но политическото ръководство и англо-американските му господари са настояли за провеждането им разчитайки, ако не на реален военен успех, то поне на рекламно-политически успех. Както се оказа реалният военен успех е частичен (офанзивата в Харковска област), но рекламно-политическият успех е безспорен и бе прекрасно използван от СМД за повдигане на духа на украинската армия и народ, а и на западното обществено мнение, на което се втълпява, че победата на Украйна над Русия е неизбежна! Твърди се, че целта на украинският генерален щаб е била да създаде резерв от няколко десетки хиляди добре обучени и добре въоръжени войници, които през пролетта на 2023 година да започнат контраофанзива в Украйна и да създадат условия, ако не за победа, то поне за успешни мирни преговори с Русия. Сега тази идея е ликвидирана или поне трябва да започне да се реализира отново, тъй като десетте украински бригади, използвани в двете офанзиви, са практически ликвидирани! (Те са загубили около 7000 души само убити, а числото на ранените обикновено е около 2-3 пъти по-голямо.)

 

Тези дни в YOUTUBE намерих интересен клип на канала "The New Atlass", в който се описва изследване на RAND за политиката на САЩ спрямо Русия, проведено през 2019 година:

"2019 RAND Paper Warned US of Failure During Ukraine Conflict - YouTube"

https://www.youtube.com/watch?v=uqVPM0KSUpo

 

Както клипът, така и докладът на RAND са на английски, но имат пряко отношение към темата на това есе и по тази причина по-долу привеждам кратко описание на съдържанието на клипа и респективно на доклада.

 

Документът на RAND е спонсориран от офиса на Пентагона, който подготвя четиригодишните ревюта за състоянието и перспективите на развитие на въоръжените сили на САЩ. В него се обсъждат силните и слабите страни на Русия, нейните безпокойства и намерения и се разглеждат различните възможности за претоварване на Русия със задължения, които да предизвикат сериозни проблеми в нейното развитие. Документът използва широк спектър от данни, които илюстрират слабостите и недостатъците на Русия, които могат да бъдат използвани от САЩ в съревнованието им с нея. Отбелязва се, че много от предложените действия срещу Русия могат да предизвикат контрамерки от нейна страна и да доведат до ескалация на враждебността между САЩ и Русия. С други думи предложените мерки имат за цел не толкова защитата на САЩ, а целят да предизвикат преди всичко конфронтация между Русия и колективния Запад. В документа се посочва, че мерките за военно съревнование между САЩ и Русия сами по себе си не могат да предизвикат претоварването на Русия със задължения, които тя не може да посрещне, защото Русия не се стреми да парира военното развитие на САЩ във всяко направление, което беше характерно за съревнованието между СССР и САЩ през Студената война. Днес Русия е възприела политика на несиметричен отговор на военното развитие на САЩ, осигурявайки си превъзходство само в отделни области на военното си развитие, които ѝ гарантират необходимата възпираща сила срещу опитите на САЩ за изолация и задушаване на страната. С други думи Русия не е заинтересувана в генерално съревнование със САЩ във военната област, а цели осигуряването само на собствената си безопасност. Руското ръководство нееднократно е заявявало, че то не се интересува от съревнование със Запада, а само от възможностите за равноправни търговски и други икономически отношения, които ще осигурят на страната възможност за взаимноизгодна търговия и икономическо развитие.

 

Обсъжданата в документа политика на САЩ спрямо Русия е напълно в съответствие с хегемонистичните амбиции на страната и тя може да бъде насочена спрямо всяка държава, която, по мнението на управляващите в САЩ, има амбиции за водеща роля в света. С други думи подобна оценка може да бъде дадена както за Русия, така и за Китай, Индия, Германия или Япония!? В този аспект става понятна и неистовата пропаганда срещу "Северен поток 2", както и изобщо срещу достъпа на ЕС до евтини енергийни и други суровинни ресурси, които осигуряваха на ЕС търговските връзки с Русия в близкото минало.

 

Мерките за общо затормозяване в развитието на Русия, препоръчани в документа, са: противодействие на експорта на петрол и петролни продукти за ЕС; противодействие на строежа на газопроводи от Русия към ЕС и изобщо на използването на този метод на доставка на природен газ в полза на търговията с втечнен газ, която осигурява достъп на американския газ до енергийните пазари на Европа; интензификация на емиграцията към Запад на високо квалифицирани кадри от Русия; интензификация на превъоръжаването на украинската армия; засилване на помощта на терористични организации, действащи в страните на пост-съветското пространство в района на Кавказ и централна Азия, а също така и в Сирия и други райони на Близкия изток и Африка, в които Русия има интереси; увеличаване на силите на НАТО в Европа и увеличаване на броя и интензивността на военните учения на НАТО в Европа и особено в близост до границите на Русия; излизане на САЩ от съществуващите договори с Русия за контрол на въоръженията, като по този начин се изостри чувството на руското ръководство за заплаха от страна на НАТО и съюзниците на САЩ.

 

От документа на RAND се вижда, че всичко това, в което САЩ обвиняват Русия, е обсъждано дисконално в управляващите кръгове на САЩ, като основната цел е преди всичко прилагането на тези мерки да се извърши по начин, който ще позволи Русия да бъде обвинена в агресивност и имперски амбиции, целящи едва ли не възстановяването на СССР!

 

По отношение на мерките, свързани с Украйна, документът на RAND обсъжда както ползите, така и рисковете от стимулирането на конфронтацията между Русия и Украйна. Относно ползите от стимулирането на конфронтацията между Украйна и Русия в документа се отбелязва следното: превъоръжаването на Украйна неизбежно ще доведе до икономически затруднения за Русия, тъй като тя ще трябва да осигури адекватни мерки за поддържането на превъзходство спрямо Украйна. Наличието на конфронтацията в Донбас неизбежно ще изисква руска военна и икономическа помощ за района, която ще бъде допълнителна тежест за Русия. Неизбежните жертви, които ще предизвика противостоенето в Донбас, се очаква да доведат до последствия за Русия, подобни на последствията за СССР от противостоенето в Афганистан.

 

Като рискове от предложените мерки се отбелязва, че увеличаването на военната помощ за Украйна неизбежно ще доведе до увеличаване на помощта на Русия за Донбаските републики, което може да прерасне в трудно контролируема ескалация на конфронтацията между Запада и Русия и в крайна сметка до завладяване на допълнителна територия от Украйна с цел осигуряването на безопасността на собствената ѝ територия от артилерийски и ракетен обстрел. Нещо повече, в документа се обръща внимание на опасността, че Русия може превантивно да атакува Украйна, вместо да се примири с нейното превъоръжаване, за да избегне бъдещ конфликт при далеч по-неизгодни за себе си условия, с което да предизвика големи загуби на хора и ресурси от страна на Украйна, на масова миграция на украинци в ЕС и драстично увеличаване на необходимостта от военни доставки от САЩ за целите на войната в Украйна. В крайна сметка подобно развитие може да доведе до съществена териториална загуба за Украйна, която може да се наложи, за да се предотврати фатална ескалация на конфликта в термоядрена война! Интересното е, че в рисковете от въоръжаването на Украйна от Запада, RAND обръща внимание и на риска съвременни оръжейни системи да "изчезнат" в тъмните дебри на украинската корупция и да попаднат както в ръцете на Русия и Китай, така и в ръцете на терористичните организации, противопоставящи се на САЩ и изобщо на колективния Запад! В тази връзка авторът на предаването посочва в страницата на клипа линк под заглавието:

 

"CBS News - Why military aid in Ukraine may not always get to the front lines"

 

Забележка. Самият доклад на RAND може да бъде копиран в "PDF" формат от адреса, посочен в страницата на клипа след заглавието:

"RAND Corporation - Extending Russia (2019)"

 

Тъй като документът на RAND описва много красноречиво и подробно днешната ситуация, създадена от войната между Русия и Украйна, възможността, за която се предвижда в документа, аз ще се въздържа от каквито и да са коментари по въпроса. Очевидно днешната ситуация в Европа предизвикана от войната между Русия и Украйна е била предмет на сериозно изследване и планиране в мозъчните тръстове на САЩ и е доста лекомислено вината за нея да се отправя изцяло срещу Русия и Путин.

Дилетант

Повратен момент във войната в Украйна, но в каква посока?

Началото на септември 2022 се оказа бурно време за развитието на "Специалната военна операция" (СВО) на Русия в Украйна. Русофилите бяха попарени от новините за "катастрофален разгром" на руската армия в Харковска област (Балаклая, Изюм и т. н.), а русофобите се издигнаха до непостижими висоти на крилата на надеждата за неминуем прелом във войната в полза на Украйна и неизбежния разгром на руския империализъм! Може би все пак е време за трезв анализ на ситуацията въз основа на последните данни за развитието на СВО.

От дълго време президентът Зеленски и неговите сценаристи говореха за предстоящата контраофанзива на украинската армия в Херсонска област, която трябваше да постави началото на освобождението на Крим и останалите области на Украйна, завладени от Русия от 2014 година досега. Приказките за митичната контраофанзива продължиха толкова дълго, без никаква контраофанзива, че светът започна да се съмнява, че такава изобщо ще има. Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк, дори беше принуден в един момент да обяви, че става дума преди всичко за "PR офанзива", а не за истинска военна офанзива!? Все пак обаче се оказа, че военна офанзива ще има и че тя ще бъде в далеч по-големи размери в териториален мащаб, отколкото се рекламираше.

Преди да продължа с изложението си във връзка с контраофанзивата на украинската армия ще си позволя малко предистория.

През последните месеци на войната, украинската армия успя да създаде ударна група от 10 моторизирани пехотни бригади в състав от около 30000 войници. Тези бригади са обучени и оборудвани от НАТО. Бригадите са оборудвани с танкове Т72, част от които са произведени в Полша, а останалата част е предоставена на Украйна от Чехия и Словакия. Част от бронетранспортьорите за пехотата са западно производство, а част са предоставени от бившите социалистически страни. Пет от тези 10 бригади бяха използвани като основна ударна сила при първата вълна на контраофанзивата на Украйна в Херсонска област. Останалите 5 бригади с личен състав от около 15000 души бяха насочени към контраофанзивата в Харковска област.

Според CNN настоящата украинска офанзива в югоизточна Украйна е разработена на съвместни военни игри между Генералния щаб на САЩ и Генералния щаб на украинската армия. Тя е доста по широка в териториален мащаб от пропагандираното досега и изглежда се състои от 4 фази, които се изпълняват последователно с известно припокриване във времето.

Първата фаза от офанзивата се разви в южна Украйна, срещу руските части, разположени на десния бряг на Днепър и отбраняващи Херсон и Херсонска област. Офанзивата в това направление започна в края на август и доста бързо се видя, че е обречена на провал. Причината за това е, че руснаците овреме бяха съсредоточили многобройни части на редовната армия, бяха ги снабдили с необходимото количество артилерия и муниции, както и с достатъчно количество авиация. Много важен фактор за провала на тази офанзива е, и че украинските части трябваше да настъпват в степта, където няма никакво прикритие за пехотата и без необходимото в такива случаи въздушно прикритие от авиация. Нещо повече, пехотата не разполагаше с достатъчно количество бронетранспортьори, за да се придвижва относително защитена след танковете и тя настъпваше в стила на настъпленията от Втората световна война - пеша след настъпващите танкове. Това сериозно облекчи задачата на отбраняващите се руски части, които с артилерия и авиация унищожиха голям брой украински пехотинци и танкове. Украинците успяха да форсират река Ингулец и да създадат предмостие на южния ѝ бряг, но то бързо бе изолирано от руските части и там също загинаха голям брой украински войници. Общо се счита, че украинската армия е загубила в тази операция досега най-малко 12000 хиляди убити (според думи на ранени украински войници, публикувани във Вашингтон пост, убитите украински войници са в отношение 5:1 спрямо убитите руски войници) и ранени, много танкове и транспортни средства. В тази фаза на контраофанзивата е било предвидено да участват около 40000 войници разпределени на 3 вълни. Офанзивата срещу Херсон все още продължава и СМД, вече доста вяло, провъзгласяват някакви митични успехи, но е ясно, че тази част от офанзивата на украинската армия се е провалила.

Втората фаза на контраофанзивата се състоеше в опит на украинските специални части да превземат атомната електростанция в Енергодар, която е най-голямата ядрена станция в Европа и преди войната е осигурявала около 20% от електрическата енергия на Украйна. Тази електростанция е завладяна от руснаците практически в самото начало на войната и украинската армия непрекъснато я обстрелва, твърдейки, че руснаците ... сами обстрелват себе си!? Поне на мен ми изглежда нелогично руснаците да обстрелват територията на електростанцията, на която е разположен охраняващият я руски военен контингент!? Украинският президент Зеленски непрекъснато тръби, че руснаците имат намерение да предизвикат "нов Чернобил". В края на краищата съюзниците на Украйна успяха да накарат IAEA да изпрати специална комисия, за да разследва състоянието на електростанцията. Именно в деня на пристигането на комисията украинската армия направи първия си опит да превземе електростанцията чрез атака на специалните си части с лодки през язовир Каховка. В продължение на няколко дни последваха още няколко атаки с опити за десант през езерото близо до Енергодар, но руснаците изглежда имаха предварителна информация за операцията и незабавно атакуваха с авиация (изтребители-бомбардировачи и хеликоптери) отрядите на специалните части при дебаркирането им. В крайна сметка украинците загубиха няколкостотин бойци, но не успяха да превземат ядрената електростанция. Тази операция е толкова странна и непонятна, че някои коментатори първоначално не вярваха, че това е реална украинска операция и изказваха съмнение, че става дума за руска инсценировка. В крайна сметка обаче се оказа, че има достатъчно доказателства за операцията, та тези скептици също повярваха, че тя наистина е била проведена от украинците.

Третата фаза на контраофанзивата все още продължава и предизвиква неописуем възторг у русофобската тълпа у нас и на Запад, като се провъзгласява едва ли не за исторически поврат в СВО на Русия срещу Украйна. Работата обаче изглежда малко по-комплицирана отколкото русофобската дезинформационна машина я представя.

От известно време коментаторите на военните действия в Украйна заговориха за "Трети корпус", който се формира от руснаците за операции в рамките на СВО. Водеха се ожесточени спорове за това къде този корпус, който се състои от 15 бригади (около 45000 души), ще бъде дислоциран. Едни коментатори говореха, че той ще бъде насочен към Херсонска област, за да започне настъпление към Николаев и Одеса, след като Херсонската контраофанзива на Украйна издъхне. Други предвиждаха той да бъде дислоциран в направление към Донецк, за да помогне на милицията на ДНР окончателно да преодолее укрепените райони около Донецк. Трети предполагаха, че корпусът се подготвя, за да се противопостави на четвъртата фаза на контраофанзивата на украинските войски, която трябва да се развие в посока към Донецк, Угледар и Мариупол, за да разгроми милицията на ДНР и да ликвидира републиката, като едновременно с това превземе и Мариупол.

Третата фаза на контраофанзивата трябваше да се реализира от останалите 5 бригади на описаната по-горе група новосъздадени бригади, които трябваше да атакуват руските войски в Харковска област, за да привлекат към себе си редовни части на руската армия и по този начин да лишат руския генерален щаб от резерви, които да се противопоставят на четвъртата фаза от украинската контраофанзива, която трябваше да ликвидира ДНР и с това да започне освобождаването на Донбас от "руската окупация".

Изглежда обаче, че руският генерален щаб беше разбрал от известно време идеята на многоетапната контраофанзива на украинците и бе започнал да изтегля редовните си части от Изум, Балаклея и т. н., като в момента на третия етап на контраофанзивата в Харковска област са били останали от порядъка на 2000 военнослужещи главно от Русгвардията. При започването на атаката руските военнослужещи бързо се изтеглиха към река Оскол, където руският генерален щаб организира отбранителна линия срещу украинската атака. Съпротива на атаката се оказва само от ракетните войски и авиацията, което струва на украинските части към 2000 убити и голямо количество ранени. Изтеглените по-рано от Харковска област части вероятно се подготвят заедно с частите на фантомния "Трети корпус" да посрещнат четвъртия удар на контраофанзивата на украинската армия и след изчерпването на силите на атакуващите, да контраатакуват и най-накрая да ликвидират укрепените украински позиции в Донецка област. Трябва да се има предвид, че досега военните действия в Донбас се водеха преди всичко от милициите на ДНР и ЛНР, подкрепени от артилерия и авиация на руската редовна армия.

Очевидно от политическа и пропагандна гледна точка, успехът на украинската армия в Харковска област има голям отзвук в СМД. Пропагандната машина на Зеленски и сценаристите около него, както и западните СМД и политическите кръгове на страните от НАТО, използват много изкусно светкавичното напредване на украинските части в Харковска област, за да създадат впечатлението за прелом във войната в полза на Украйна. "Провалът" на руската армия контрастира с международните военни учения в източен Сибир, където Русия съсредоточи контингент от 50000 войници, за да демонстрира на своите съюзници и поддръжници военната мощ на въоръжените си сили, докато в същото време остави без прикритие територия, завоювана с толкова усилия само преди два-три месеца. Последвалите празненства по случай 875 години от основаването на Москва вероятно за много хора са демонстрация на безхаберие и безотговорност на администрацията на Путин в светлината на поражението на армията в Харковска област. Лично аз не разбирам защо руското ръководство продължава да води войната с толкова ограничен контингент от редовната руска армия. Имам чувството, че Путин е под влияние на насаденото му от бойните изкуства търпение в очакване на грешния ход на противника, който ще помогне за победата над него с цената на минимални усилия! Струва ми се, че може би се прекалява с подобна тактика. Не бива да се забравя, че Наполеон е казал: "На война отношението на морал към физическа кондиция е 3 към едно в полза на морала!". Успехите на украинската армия неизбежно влияят отрицателно на морала на руския народ, армията му и поддръжниците на борбата на Русия срещу имперските амбиции на САЩ и НАТО, укрепвайки убедеността на стратезите от НАТО, че победата на Украйна е възможна и дори може би предстояща!

Промяната във воденето на войната, наречена СВО от Путин, е предстояща. Днес се съобщава за удари на руските ракетни части срещу енергоразпределителната мрежа на Украйна. Това вече е в разрез с обявената първоначално от Путин практика за запазване в максимална степен на гражданската инфраструктура на Украйна. В руската блогосфера се носят слухове, че СВО ще бъде преименувана в антитерористична операция, което би трябвало да отвори и пътя към удари срещу управляващите структури и личности в Украйна, които вече ще се превърнат в терористични структури и водещи терористи. Като се имат предвид откритите заявления на видни американски военни и политици, като например туита, ако не се лъжа, на генерал Хаджис от 4 септември, че предстои "деимпериализацията на Русия", която според него щяла да започне с отделянето на Тува и може би на Чечня от РФ, то ескалацията на войната срещу Украйна става неизбежна и дори жизнено важна за съществуването на Руската федерация! Атаките срещу електроразпределителната мрежа на Украйна са особено важни, тъй като голяма част от железопътната мрежа на Украйна е електрифицирана и това неизбежно ще доведе до допълнителни проблеми в транспорта на украинските военни части и на тяхното снабдяване с храна и военни материали.

Възможността победата на украинската офанзива в Харковска област в крайна сметка да се окаже "Пирова победа", ако тя доведе до генерална промяна на воденето на войната от Русия, е реална и в близките дни и седмици ни предстои да видим дали руската армия е "куха сила", както твърдят стратезите от НАТО и СМД, или просто Русия досега е воювала с "една ръка, вързана зад гърба ѝ".

Дилетант

 

Настъпва ли краят на текущата "либерално-демократична глобализация"?

В историята на Европа има много опити за "глобализация" и всички те са завършвали с разгром на "глобализаторите". Причината за това е била, че като правило всяка глобализация е била осъществявана в името и в полза на олигархията на конкретна държава или съюз на олигархиите на група държави. Когато на историческата сцена е излизала нова силна държава или съюз от държави, съществувалият до момента глобализационен модел е бил разгромяван.

През първото хилядолетие преди Христа финикийците създават своеобразна глобална търговска империя, която се базира на множество градове-държави по бреговете на Средиземно море, имащи население от финикийски произход.

Финикийският модел на глобализация осигурява търговския обмен в античния свят и представлява своего рода виртуална надстройка над тогавашната система от множество градове-държави, които се радват на определена независимост в своето държавно устройство (демокрации, олигархии и тирании), както и в междудържавните си отношения. Тогавашните държави на античния свят се радват на достатъчна административна и данъчна независимост, ползвайки се от благата на търговската глобализация, която им осигуряват финикийците. Финикийският модел на глобализация загива със загиването на Картаген, който създава и административна империя, която започва постепенно да контролира виртуалната глобална търговска империя на финикийците. Картаген влиза в епична борба с Рим - нова военна сила в античния свят, борба, която губи, и така възниква новият модел на глобализация.

Най-успешният опит за глобализация е Римската империя, която съществува в една или друга форма близо 2 хиляди години, от които истинска глобализация има за около 400 години (периода, започващ малко преди началото на новата ера). Това е най-дългият период на глобализация в рамките на известния на европейците по онова време свят. По време на онази глобализация се установява "Pax Romana" и в света съществува свободно движение на хора, капитали и дори идеи.

Римският модел на глобализация налага далеч по големи ограничения върху суверенитета на отделните общности в сравнение с финикийския модел, като ги поставя под една или друга степен на контрол от метрополията в зависимост от тяхното послушание и съобразяване с условията и изискванията на Pax Romana. Рим е империя и като такава установява правилата на отношенията между отделните общества, като наказва провинилите се с военни експедиции, които често, с жестокостта си, служат за назидание на околните народи. (Аналогията на подобен режим днес се нарича "международни отношения, базирани на правила - забележете, че не става дума за международно право, а за правила, т. е. изисквания за поведение на държавите, които "глобализаторът" може да променя в зависимост от обстоятелствата и интересите си.) По този начин Рим създава условия за глобализация и свободно движение на хора, капитали и дори идеи, доколкото последните не противоречат на идеологическите устои на империята.

Основна черта на почти всички съществували досега глобализационни модели е техния хегемонистичен характер, т. е. една мощна държава или обединение от тясно свързани общества организира и поддържа модела в интерес на група олигарси, които имат най-голяма полза от глобалистичния модел.

През двадесетия век бе направен опит за нов тип глобализационен модел, който на теория трябваше да осигури хармонично планово развитие на човечеството в рамките на марксистката идеология. Този модел приключи в края на 80-те години на миналия век с разпада на СССР поради натрупването на икономически, социални и политически вътрешни противоречия, които ръководството на СССР и КПСС се оказаха неспособни да разрешат.

Новият глобализационен модел, който се утвърди в света след разпада на СССР, бе иницииран от САЩ. Той има характеристики, взети както от финикийския модел, така и от модела на Римската империя. От Римската империя съвременният експеримент на глобализацията е взел наличието на хегемон – САЩ – който със своята военна мощ трябва да пази интересите на олигарсите. От финикийския модел новият глобализационен модел е взел относителната независимост на участниците в модела, които са свободни да развиват икономиките си, ползвайки се от свободата на движение на капитали, която моделът осигурява. Що се отнася до идеите, управляващите олигарси, които могат да принадлежат към всяко от обществата, включени в модела, предпочитат и се опитват да наложат идеите на "либералната демокрация", които поставят на първо място изискванията за неприкосновеността на частната собственост в рамките на целия свят, независимо от гражданската принадлежност на притежателите на собствеността. Друго изискване е спазването на правата на човека, като на първо място се поставят правата на малцинствата от всякакъв възможен характер. Либералнодемократичният глобализационен модел няма нужда от един типичен елемент на съвременното човечество, а именно съществуването на отделни нации и национални култури. Това е сериозен недостатък на модела, защото съществуването на нациите и на националните култури все още играе важна роля в живота на голяма част от хората по земята. Неизбежно възниква противодействие на националните елементи по света, което се подсилва от хегемонистичния характер на либералнодемократичния глобализационен модел, изразител на който характер са САЩ и полувасалните им държави и съюзи, от които е излъчена съвременната олигархия, ползваща се най-пълно от предимствата на глобализацията. Оказа се, че в света има мощни сили, които не желаят да се подчинят на хегемонията на САЩ като главен организатор на новия глобалистичен модел.

Една от тези държави е Русия, която заедно с Китай оспорва хегемонистичния глобалистичен модел, който САЩ се опитват да наложат на света. В основата на техните претенции лежи съществено променените икономически и демографски съотношения в съвременния свят в сравнение с времето, когато се зароди хегемонията на САЩ и нейните васали. Днес САЩ има само 4.2% от населението на земята и само 16% от световния БВП (мерен по международни цени). Нещо повече, БВП на седемте най-развити държави е по-малък от БВП на страните от БРИКС, а населението им е само 6% от това на земята, докато страните от БРИКС съставляват 47% от населението на земята!

На "Десетата световна конференция по международна сигурност", проведена наскоро в Москва, президентът на Русия Владимир Путин произнесе голяма реч, в която анализира глобализационните процеси, протичащи в момента в света. Според Путин светът се развива динамично, вървейки към многополярност. В речта си той отбелязва провала на идеите на западния глобалистки елит, който използва хаос, разпалвайки стари вражди и противоречия, за да постигне целите си за подчинение на народите по света, като не им позволява да се развиват според техните традиции и естествено възникнали исторически културни и социални ценности. По този начин западните глобалисти искат да поддържат хегемонното господство на Запада над целия свят. Според Путин това означава обскюрантизъм, канцелационна култура и неолиберален тоталитаризъм. Глобалният неолиберален елит счита, че Русия и Китай са основните препятствия по пътя му към установяване и поддържане на хегемонното му положение в света и на това се дължи конфронтацията му срещу тези две страни.

На същата конференция произнесе реч и министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, която е дори по-дълга от тази на Путин. В нея той се спира на темите, засегнати от Путин, но отделя внимание и на развитието на Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна. Според Шойгу СВО на Русия срещу Украйна отбелязва края на еднополярния свят. Той подчертава, че увеличението на войските на САЩ и останалите големи държави от НАТО в Източна Европа е започнало още преди СВО, като СВО само е смъкнало маската и претенциите на НАТО за това, че организацията има отбранителен характер. Днес НАТО предявява заявка за глобална роля в борбата за идеалите и целите на либералния неоколониализъм и неототалитаризъм. Шойгу отбелязва големите усилия на НАТО в Украйна във финансиране на украинската армия, създаването на дълбоко ешалонирана отбранителна система в Донбас, координирането на действията на украинската армия и снабдяването ѝ с текуща разузнавателна информация за движението на руските войски, получена от космическите средства на САЩ. Шойгу заявява, че руската страна знае, че политическото и военното ръководство на НАТО е наясно, че СВО на Русия срещу Украйна ще успее!

От поведението на Путин и Шойгу личи увереност и спокойствие в развитието на СВО. Путин демонстрира убеденост, че събитията в света в момента се движат от глобалистичните амбиции на либералния елит на Запада, който използва идеите на либералната демокрация да установява правила на световния ред, който ще му позволи да властва в световната икономика. От друга страна Путин счита, че народите на либералнодемократичния Запад са също така жертва на глобалистичния елит, както и народите в останалите страни по света.

Досега западните политици представяха противопоставянето на демокрацията срещу автокрацията като основна тема на конфронтацията между Запада от една страна и Русия и Китай – от друга. Сега Путин дефинира идеологическата основа на противопоставянето като борба между глобалистичния елит на колективния Запад и суверенистичните идеи на страните от лагера на Русия и Китай срещу глобализма на западния елит, който се опитва да заграби пълния контрол на световната икономика, култура и социален живот!

Забележка. Следните публикации и клипове в YouTube съдържат доста подробни коментари на речите на Путин и Шойгу на конференцията:

"Putin lashes out at West’s 'vanishing' hegemony, outlines Russia’s goals" by TASS.

Русия ще предприеме редица стъпки, за да помогне за изграждането на един по-демократичен свят.

http://www.informationclearinghouse.info/57185.htm

Alexander Mercouris: Putin, Shoigu pitch Russia as Main Opponent of Globalisation

https://www.youtube.com/watch?v=DdOJmMOqDfQ

Alexander Mercouris: Putin takes on Globalists (Live)

https://www.youtube.com/watch?v=Qoij5XWCWz0&t=4801s

Конференцията е съпроводена и от изложба, на която са представени средства за сигурност и въоръжения от Русия и други страни. Представени са редица западни оръжейни системи, пленени в рамките на СВО, като например 152 милиметровата американска гаубица М777, дронът Байрактар и т. н. Липсват френските системи "Цезар" и американската HIMARS, за които се твърди, че също има пленени (2 броя "Цезар" и един брой HIMARS). За тях в отделни коментари Шойгу намекна, че в момента не могат да бъдат изложени, защото се изучават от руските специалисти.

По въпроса за ефективността и сигурността на доставките на оръжие за Украйна се говори в публикацията:

"The Ukrainian Boondoggle as a Black Hole" By W.J. Astore

Само около 30-40 процента от военната помощ на САЩ достига до украинските войски.

http://www.informationclearinghouse.info/57183.htm

В статията се цитират различни публикации и организации, занимаващи се с осигуряването на милиардите военна помощ на САЩ и НАТО за войната в Украйна. Отбелязва се, че само около една трета от изпратените оръжейни системи, амуниции и друга помощ достигат до войските на бойното поле. Останалата част или е унищожена от руските ракетни удари или потъва в черната дупка на украинската корупция, обогатявайки отделни "оператори", а по предположения на различни организации, дори и функционери от държавния апарат и армията.

Войната в Украйна, която руснаците провеждат като СВО, т. е. с ограничени военни ресурси, премина засега през два основни стадия. Първо Русия се опита да атакува Киев, разчитайки да предизвика промяна на правителството в Украйна и осъществяването на Минските споразумения, както и общата неутрализация на Украйна по отношение на НАТО. Този опит се провали, поради което Русия премина към варианта на СВО, при който изглежда се целѝ откъсването на Украйна от достъпа ѝ до Черно море и до богатите с плодородна почва и минерални залежи Южна и Източна Украйна, исторически известни като Новорусия. Западът възприе войната като опит за противопоставяне на глобалистичния модел на либералната демокрация, който той цели да наложи в света. САЩ и НАТО превърнаха СВО във война за оцеляване на глобалистичния модел и решиха да дадат бой на Русия на територията на Украйна и за сметка на украинския народ, чието правителство от постсъветски олигарси постави съдбата на народа си в услуга на амбициите на колективния Запад.

В интервю пред BBC Михайло Подоляк обяви, че приказките за "офанзива в района на Херсон", са обикновена психологическа информационна операция, целяща да подрони бойния дух на руската армия!? Във връзка с това заявление, аз питам, а как да разглеждаме заявленията на западните военни, политици и коментатори, че предстоящата, а понякога се говори и за текущата контраофанзива на Украинската армия в Херсонска област и изобщо в Южна Украйна, са доказателство за близката победа на украинската армия над руската армия, която страдала от нисък морал, нисък боен дух, организационни и военно-технически проблеми!? Означава ли заявлението на Подоляк, че и твърденията на колективния Запад, че войната се развива в полза на Украйна, са обикновена психологическа информационна операция, нямаща нищо общо с действителността, този път насочена срещу народите на колективния Запад!? Ако отговорът на въпроса ми е "Да!", то нямаме ли налице една цинична манипулация на украинския народ и на западното обществено мнение от страна на украинското правителство, което със съдействието на западните си господари заблуждава народите на САЩ и особено на ЕС, за да си осигурят тяхното съгласие да понасят икономическите страдания, предизвикани от санкциите срещу Русия!?

Досега украинското правителство начело със Зеленски демонстрира успех само в информационната си война срещу Русия и то главно благодарение на безрезервната подкрепа на СМД на колективния Запад. Напоследък обаче и тези успехи започват да се превръщат в неуспехи и позор поне дотолкова, доколкото СМД и екипът на Зеленски имат някакъв морал да признаят информационните си престъпления спрямо народите. Ние дълго време слушахме за нарушенията на правата на човека от руската армия в Украйна и за военните престъпления на войниците от тази армия. Неотдавна "Amnesty International" публикува доклад, който разкрива редица нарушения на украинската армия на законите на войната и различните международни споразумения в тази област, които често стигат до нивото на военни престъпления:

"Ukraine: Amnesty International revealed the unpleasant truth" By Slavisha Batko Milacic.

Amnesty е документирала редица примери за нарушения от страна на украинската армия на законите на войната.

http://www.informationclearinghouse.info/57189.htm

Естествено престъпният режим на Зеленски побесня, когато научи за "недопустимото поведение" на организацията, а СМД в либералнодемократичния свят срамежливо пренебрегнаха широкото разгласяване на заключенията на доклада. Все пак дори върло антируското списание "The Economist" в една статия, описваща съдбата на украинските граждани, мигрирали на изток в Русия, дава пример за украински войници, безцеремонно настанили се на петия етаж на жилищна сграда в Мариупол, въпреки протестите на живущите в сградата и организирали там бойна позиция, което довело до разрушаване на сградата от руските войски и до цивилни жертви. Даже в деня на украинската независимост СМД и украинското правителство широко разтръбиха обстрела на гара в Украйна с руски ракети, при който са загинали 22 мирни жители и 50 са ранени, срамежливо забравяйки да споменат, че ракетният обстрел е бил срещу ешелон с поне 200 украински войници, който е бил унищожен на гарата и се е насочвал към Донбас! Същият характер на безсрамна информационна война имат и обвиненията на украинската страна, че руската армия обстрелва завладяната и контролирана от нея атомна електроцентрала в Запорожие!? Очевидно, според Зеленски и компания, руснаците се чудят как да предизвикат ядрена трагедия в Европа, подобна на трагедията преди няколко десетилетия в Чернобил!?

Мисля, че е логично да се предположи, че руснаците ще се въздържат от ненужни разрушения на инфраструктурата и от убийството на мирни граждани на една територия, която имат намерение да завладеят и която очевидно ще трябва да възстановяват след приключването на военните действия. Тази елементарна логика западните СМД и пропагандисткият апарат на Зеленски и компания се опитват да избият от главите на нормално мислещите хора по света.

Ентусиазмът на западните правителства за успешния изход на украинската съпротива видимо намалява. Причините за това са чисто обективни. Съгласно информация от немски източници максимумът на оръжейни доставки от НАТО за Украйна е бил през април и май, а понастоящем доставките са минимални по простата причина, че военната индустрия на страните от НАТО не е в състояние да осъществи необходимите производства, а складовите наличности на техника и муниции са достигнали до нива, под които възниква сериозна заплаха за безопасността на страните от пакта. Не случайно последните пратки от САЩ включват само 16 разузнавателни дрона от клас Орлан 10, от който Русия е дислоцирала на фронта поне 1500 единици и дузина 102 милиметрови гаубици!? Пентагонът отказва да изпраща нови системи HIMARS не от любов към руснаците, а защото не може да допусне запасите от различните видове въоръжения и муниции да спаднат под необходимия за САЩ минимум, особено като се имат предвид натегнатите отношения с Китай.

Простата истина е, че колективният Запад, уверен в своята изключителност и непогрешимост, се отнесе с недопустимо пренебрежение към възможностите на руската икономика и по специално военна промишленост и безгрижно влезе в конфликт, от който трудно може да излезе без сериозен морален дефицит! За това говорят и резултатите от опита на Запада да прокара в ООН критична резолюция срещу Русия по случай 6 месеца от началото на руската СВО в Украйна. Оказа се, че когато войната започна, 140 държави, членки на ООН, са гласували „за“ резолюцията, осъждаща "агресията на Русия срещу Украйна". Сега в подкрепа на тази резолюция са се изказали само 58 държави, което говори само по себе си за неуспеха на САЩ и НАТО да популяризират войната на Украйна като лозунг за обединение на държавите по света срещу Русия!

Дилетант