В историята на Европа има много опити за "глобализация" и всички те са завършвали с разгром на "глобализаторите". Причината за това е била, че като правило всяка глобализация е била осъществявана в името и в полза на олигархията на конкретна държава или съюз на олигархиите на група държави. Когато на историческата сцена е излизала нова силна държава или съюз от държави, съществувалият до момента глобализационен модел е бил разгромяван.
През първото хилядолетие преди Христа финикийците създават своеобразна глобална търговска империя, която се базира на множество градове-държави по бреговете на Средиземно море, имащи население от финикийски произход.
Финикийският модел на глобализация осигурява търговския обмен в античния свят и представлява своего рода виртуална надстройка над тогавашната система от множество градове-държави, които се радват на определена независимост в своето държавно устройство (демокрации, олигархии и тирании), както и в междудържавните си отношения. Тогавашните държави на античния свят се радват на достатъчна административна и данъчна независимост, ползвайки се от благата на търговската глобализация, която им осигуряват финикийците. Финикийският модел на глобализация загива със загиването на Картаген, който създава и административна империя, която започва постепенно да контролира виртуалната глобална търговска империя на финикийците. Картаген влиза в епична борба с Рим - нова военна сила в античния свят, борба, която губи, и така възниква новият модел на глобализация.
Най-успешният опит за глобализация е Римската империя, която съществува в една или друга форма близо 2 хиляди години, от които истинска глобализация има за около 400 години (периода, започващ малко преди началото на новата ера). Това е най-дългият период на глобализация в рамките на известния на европейците по онова време свят. По време на онази глобализация се установява "Pax Romana" и в света съществува свободно движение на хора, капитали и дори идеи.
Римският модел на глобализация налага далеч по големи ограничения върху суверенитета на отделните общности в сравнение с финикийския модел, като ги поставя под една или друга степен на контрол от метрополията в зависимост от тяхното послушание и съобразяване с условията и изискванията на Pax Romana. Рим е империя и като такава установява правилата на отношенията между отделните общества, като наказва провинилите се с военни експедиции, които често, с жестокостта си, служат за назидание на околните народи. (Аналогията на подобен режим днес се нарича "международни отношения, базирани на правила - забележете, че не става дума за международно право, а за правила, т. е. изисквания за поведение на държавите, които "глобализаторът" може да променя в зависимост от обстоятелствата и интересите си.) По този начин Рим създава условия за глобализация и свободно движение на хора, капитали и дори идеи, доколкото последните не противоречат на идеологическите устои на империята.
Основна черта на почти всички съществували досега глобализационни модели е техния хегемонистичен характер, т. е. една мощна държава или обединение от тясно свързани общества организира и поддържа модела в интерес на група олигарси, които имат най-голяма полза от глобалистичния модел.
През двадесетия век бе направен опит за нов тип глобализационен модел, който на теория трябваше да осигури хармонично планово развитие на човечеството в рамките на марксистката идеология. Този модел приключи в края на 80-те години на миналия век с разпада на СССР поради натрупването на икономически, социални и политически вътрешни противоречия, които ръководството на СССР и КПСС се оказаха неспособни да разрешат.
Новият глобализационен модел, който се утвърди в света след разпада на СССР, бе иницииран от САЩ. Той има характеристики, взети както от финикийския модел, така и от модела на Римската империя. От Римската империя съвременният експеримент на глобализацията е взел наличието на хегемон – САЩ – който със своята военна мощ трябва да пази интересите на олигарсите. От финикийския модел новият глобализационен модел е взел относителната независимост на участниците в модела, които са свободни да развиват икономиките си, ползвайки се от свободата на движение на капитали, която моделът осигурява. Що се отнася до идеите, управляващите олигарси, които могат да принадлежат към всяко от обществата, включени в модела, предпочитат и се опитват да наложат идеите на "либералната демокрация", които поставят на първо място изискванията за неприкосновеността на частната собственост в рамките на целия свят, независимо от гражданската принадлежност на притежателите на собствеността. Друго изискване е спазването на правата на човека, като на първо място се поставят правата на малцинствата от всякакъв възможен характер. Либералнодемократичният глобализационен модел няма нужда от един типичен елемент на съвременното човечество, а именно съществуването на отделни нации и национални култури. Това е сериозен недостатък на модела, защото съществуването на нациите и на националните култури все още играе важна роля в живота на голяма част от хората по земята. Неизбежно възниква противодействие на националните елементи по света, което се подсилва от хегемонистичния характер на либералнодемократичния глобализационен модел, изразител на който характер са САЩ и полувасалните им държави и съюзи, от които е излъчена съвременната олигархия, ползваща се най-пълно от предимствата на глобализацията. Оказа се, че в света има мощни сили, които не желаят да се подчинят на хегемонията на САЩ като главен организатор на новия глобалистичен модел.
Една от тези държави е Русия, която заедно с Китай оспорва хегемонистичния глобалистичен модел, който САЩ се опитват да наложат на света. В основата на техните претенции лежи съществено променените икономически и демографски съотношения в съвременния свят в сравнение с времето, когато се зароди хегемонията на САЩ и нейните васали. Днес САЩ има само 4.2% от населението на земята и само 16% от световния БВП (мерен по международни цени). Нещо повече, БВП на седемте най-развити държави е по-малък от БВП на страните от БРИКС, а населението им е само 6% от това на земята, докато страните от БРИКС съставляват 47% от населението на земята!
На "Десетата световна конференция по международна сигурност", проведена наскоро в Москва, президентът на Русия Владимир Путин произнесе голяма реч, в която анализира глобализационните процеси, протичащи в момента в света. Според Путин светът се развива динамично, вървейки към многополярност. В речта си той отбелязва провала на идеите на западния глобалистки елит, който използва хаос, разпалвайки стари вражди и противоречия, за да постигне целите си за подчинение на народите по света, като не им позволява да се развиват според техните традиции и естествено възникнали исторически културни и социални ценности. По този начин западните глобалисти искат да поддържат хегемонното господство на Запада над целия свят. Според Путин това означава обскюрантизъм, канцелационна култура и неолиберален тоталитаризъм. Глобалният неолиберален елит счита, че Русия и Китай са основните препятствия по пътя му към установяване и поддържане на хегемонното му положение в света и на това се дължи конфронтацията му срещу тези две страни.
На същата конференция произнесе реч и министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, която е дори по-дълга от тази на Путин. В нея той се спира на темите, засегнати от Путин, но отделя внимание и на развитието на Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна. Според Шойгу СВО на Русия срещу Украйна отбелязва края на еднополярния свят. Той подчертава, че увеличението на войските на САЩ и останалите големи държави от НАТО в Източна Европа е започнало още преди СВО, като СВО само е смъкнало маската и претенциите на НАТО за това, че организацията има отбранителен характер. Днес НАТО предявява заявка за глобална роля в борбата за идеалите и целите на либералния неоколониализъм и неототалитаризъм. Шойгу отбелязва големите усилия на НАТО в Украйна във финансиране на украинската армия, създаването на дълбоко ешалонирана отбранителна система в Донбас, координирането на действията на украинската армия и снабдяването ѝ с текуща разузнавателна информация за движението на руските войски, получена от космическите средства на САЩ. Шойгу заявява, че руската страна знае, че политическото и военното ръководство на НАТО е наясно, че СВО на Русия срещу Украйна ще успее!
От поведението на Путин и Шойгу личи увереност и спокойствие в развитието на СВО. Путин демонстрира убеденост, че събитията в света в момента се движат от глобалистичните амбиции на либералния елит на Запада, който използва идеите на либералната демокрация да установява правила на световния ред, който ще му позволи да властва в световната икономика. От друга страна Путин счита, че народите на либералнодемократичния Запад са също така жертва на глобалистичния елит, както и народите в останалите страни по света.
Досега западните политици представяха противопоставянето на демокрацията срещу автокрацията като основна тема на конфронтацията между Запада от една страна и Русия и Китай – от друга. Сега Путин дефинира идеологическата основа на противопоставянето като борба между глобалистичния елит на колективния Запад и суверенистичните идеи на страните от лагера на Русия и Китай срещу глобализма на западния елит, който се опитва да заграби пълния контрол на световната икономика, култура и социален живот!
Забележка. Следните публикации и клипове в YouTube съдържат доста подробни коментари на речите на Путин и Шойгу на конференцията:
"Putin lashes out at West’s 'vanishing' hegemony, outlines Russia’s goals" by TASS.
Русия ще предприеме редица стъпки, за да помогне за изграждането на един по-демократичен свят.
http://www.informationclearinghouse.info/57185.htm
Alexander Mercouris: Putin, Shoigu pitch Russia as Main Opponent of Globalisation
https://www.youtube.com/watch?v=DdOJmMOqDfQ
Alexander Mercouris: Putin takes on Globalists (Live)
https://www.youtube.com/watch?v=Qoij5XWCWz0&t=4801s
Конференцията е съпроводена и от изложба, на която са представени средства за сигурност и въоръжения от Русия и други страни. Представени са редица западни оръжейни системи, пленени в рамките на СВО, като например 152 милиметровата американска гаубица М777, дронът Байрактар и т. н. Липсват френските системи "Цезар" и американската HIMARS, за които се твърди, че също има пленени (2 броя "Цезар" и един брой HIMARS). За тях в отделни коментари Шойгу намекна, че в момента не могат да бъдат изложени, защото се изучават от руските специалисти.
По въпроса за ефективността и сигурността на доставките на оръжие за Украйна се говори в публикацията:
"The Ukrainian Boondoggle as a Black Hole" By W.J. Astore
Само около 30-40 процента от военната помощ на САЩ достига до украинските войски.
http://www.informationclearinghouse.info/57183.htm
В статията се цитират различни публикации и организации, занимаващи се с осигуряването на милиардите военна помощ на САЩ и НАТО за войната в Украйна. Отбелязва се, че само около една трета от изпратените оръжейни системи, амуниции и друга помощ достигат до войските на бойното поле. Останалата част или е унищожена от руските ракетни удари или потъва в черната дупка на украинската корупция, обогатявайки отделни "оператори", а по предположения на различни организации, дори и функционери от държавния апарат и армията.
Войната в Украйна, която руснаците провеждат като СВО, т. е. с ограничени военни ресурси, премина засега през два основни стадия. Първо Русия се опита да атакува Киев, разчитайки да предизвика промяна на правителството в Украйна и осъществяването на Минските споразумения, както и общата неутрализация на Украйна по отношение на НАТО. Този опит се провали, поради което Русия премина към варианта на СВО, при който изглежда се целѝ откъсването на Украйна от достъпа ѝ до Черно море и до богатите с плодородна почва и минерални залежи Южна и Източна Украйна, исторически известни като Новорусия. Западът възприе войната като опит за противопоставяне на глобалистичния модел на либералната демокрация, който той цели да наложи в света. САЩ и НАТО превърнаха СВО във война за оцеляване на глобалистичния модел и решиха да дадат бой на Русия на територията на Украйна и за сметка на украинския народ, чието правителство от постсъветски олигарси постави съдбата на народа си в услуга на амбициите на колективния Запад.
В интервю пред BBC Михайло Подоляк обяви, че приказките за "офанзива в района на Херсон", са обикновена психологическа информационна операция, целяща да подрони бойния дух на руската армия!? Във връзка с това заявление, аз питам, а как да разглеждаме заявленията на западните военни, политици и коментатори, че предстоящата, а понякога се говори и за текущата контраофанзива на Украинската армия в Херсонска област и изобщо в Южна Украйна, са доказателство за близката победа на украинската армия над руската армия, която страдала от нисък морал, нисък боен дух, организационни и военно-технически проблеми!? Означава ли заявлението на Подоляк, че и твърденията на колективния Запад, че войната се развива в полза на Украйна, са обикновена психологическа информационна операция, нямаща нищо общо с действителността, този път насочена срещу народите на колективния Запад!? Ако отговорът на въпроса ми е "Да!", то нямаме ли налице една цинична манипулация на украинския народ и на западното обществено мнение от страна на украинското правителство, което със съдействието на западните си господари заблуждава народите на САЩ и особено на ЕС, за да си осигурят тяхното съгласие да понасят икономическите страдания, предизвикани от санкциите срещу Русия!?
Досега украинското правителство начело със Зеленски демонстрира успех само в информационната си война срещу Русия и то главно благодарение на безрезервната подкрепа на СМД на колективния Запад. Напоследък обаче и тези успехи започват да се превръщат в неуспехи и позор поне дотолкова, доколкото СМД и екипът на Зеленски имат някакъв морал да признаят информационните си престъпления спрямо народите. Ние дълго време слушахме за нарушенията на правата на човека от руската армия в Украйна и за военните престъпления на войниците от тази армия. Неотдавна "Amnesty International" публикува доклад, който разкрива редица нарушения на украинската армия на законите на войната и различните международни споразумения в тази област, които често стигат до нивото на военни престъпления:
"Ukraine: Amnesty International revealed the unpleasant truth" By Slavisha Batko Milacic.
Amnesty е документирала редица примери за нарушения от страна на украинската армия на законите на войната.
http://www.informationclearinghouse.info/57189.htm
Естествено престъпният режим на Зеленски побесня, когато научи за "недопустимото поведение" на организацията, а СМД в либералнодемократичния свят срамежливо пренебрегнаха широкото разгласяване на заключенията на доклада. Все пак дори върло антируското списание "The Economist" в една статия, описваща съдбата на украинските граждани, мигрирали на изток в Русия, дава пример за украински войници, безцеремонно настанили се на петия етаж на жилищна сграда в Мариупол, въпреки протестите на живущите в сградата и организирали там бойна позиция, което довело до разрушаване на сградата от руските войски и до цивилни жертви. Даже в деня на украинската независимост СМД и украинското правителство широко разтръбиха обстрела на гара в Украйна с руски ракети, при който са загинали 22 мирни жители и 50 са ранени, срамежливо забравяйки да споменат, че ракетният обстрел е бил срещу ешелон с поне 200 украински войници, който е бил унищожен на гарата и се е насочвал към Донбас! Същият характер на безсрамна информационна война имат и обвиненията на украинската страна, че руската армия обстрелва завладяната и контролирана от нея атомна електроцентрала в Запорожие!? Очевидно, според Зеленски и компания, руснаците се чудят как да предизвикат ядрена трагедия в Европа, подобна на трагедията преди няколко десетилетия в Чернобил!?
Мисля, че е логично да се предположи, че руснаците ще се въздържат от ненужни разрушения на инфраструктурата и от убийството на мирни граждани на една територия, която имат намерение да завладеят и която очевидно ще трябва да възстановяват след приключването на военните действия. Тази елементарна логика западните СМД и пропагандисткият апарат на Зеленски и компания се опитват да избият от главите на нормално мислещите хора по света.
Ентусиазмът на западните правителства за успешния изход на украинската съпротива видимо намалява. Причините за това са чисто обективни. Съгласно информация от немски източници максимумът на оръжейни доставки от НАТО за Украйна е бил през април и май, а понастоящем доставките са минимални по простата причина, че военната индустрия на страните от НАТО не е в състояние да осъществи необходимите производства, а складовите наличности на техника и муниции са достигнали до нива, под които възниква сериозна заплаха за безопасността на страните от пакта. Не случайно последните пратки от САЩ включват само 16 разузнавателни дрона от клас Орлан 10, от който Русия е дислоцирала на фронта поне 1500 единици и дузина 102 милиметрови гаубици!? Пентагонът отказва да изпраща нови системи HIMARS не от любов към руснаците, а защото не може да допусне запасите от различните видове въоръжения и муниции да спаднат под необходимия за САЩ минимум, особено като се имат предвид натегнатите отношения с Китай.
Простата истина е, че колективният Запад, уверен в своята изключителност и непогрешимост, се отнесе с недопустимо пренебрежение към възможностите на руската икономика и по специално военна промишленост и безгрижно влезе в конфликт, от който трудно може да излезе без сериозен морален дефицит! За това говорят и резултатите от опита на Запада да прокара в ООН критична резолюция срещу Русия по случай 6 месеца от началото на руската СВО в Украйна. Оказа се, че когато войната започна, 140 държави, членки на ООН, са гласували „за“ резолюцията, осъждаща "агресията на Русия срещу Украйна". Сега в подкрепа на тази резолюция са се изказали само 58 държави, което говори само по себе си за неуспеха на САЩ и НАТО да популяризират войната на Украйна като лозунг за обединение на държавите по света срещу Русия!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар