През декември
1944 година Хитлер и командването на
Вермахта планират настъпателна операция
срещу съюзническите войски във Франция
в района на Ардените, която има за цел
да разгроми американските войски в този
район и да предизвика обрат във войната
на западния фронт. Събрани са последните
бронирани части на Вермахта и SS, които
изненадват американските войски и
първоначално успяват да направят пробив.
След няколко дни настъплението на
немските танкове е спряно при град
Бастон и след организирането на
съпротивата на съюзниците, оставайки
без гориво и боеприпаси, настъплението
на немците се проваля, а с него се провалят
и надеждите да се заставят съюзниците
на Западния фронт да търсят сепаративен
мир и по този начин да се предотврати
разгрома на Третия Райх.
Подобни
безнадеждни настъпателни операции
вероятно могат да се намерят в историята
на всяка война. С такива военни операции
всяка губеща войната страна се опитва
безуспешно да промени съдбата си.
Такава
безнадеждна настъпателна операция
вероятно ще се окаже и атаката на ВСУ в
Курска област.
Според редица
анализатори (Симплициус, Александър
Меркурис и др.) такъв е и характерът на
атаката на ВСУ в Курска област, официалните
цели на която все още представляват
загадка.
Ръководството
на Украйна и ВСУ засега пазят мълчание
за стратегическите цели на настъплението,
но предположенията са, че:
1. Украинското
ръководство иска да завладее град
Курчатов, където руснаците имат обекти,
свързани с тяхната ядрена програма, а
също така и Курската атомна електроцентрала,
която се намира в близо до града.
2. Украинците
целят превземането на руска територия,
която биха могли да "разменят"
срещу украински територии, завладени
от ВС РФ досега.
3. Изтегляне
на руски военни части от районите на
активно настъпление на ВСРФ към новия
фронт, открит в Курска област с цел
намаляване на настъпателната способност
на руснаците в тези райони.
4. Демонстрация
на неспособността на режима в Москва
да осигури безопасност на руското
население в пограничните области и
предизвикване на недоволство срещу
режима и лично срещу Путин.
5. Постигане
на благоприятен PR-ефект преди изборите
в САЩ и привличане отново на вниманието
на Запада към войната в Украйна, която
отиде на заден план поради назряващия
конфликт между Израел и Иран.
Анализаторите
се опитват да разберат причините, поради
които руското командване е допуснало
да бъде изненадано от настъплението на
ВСУ. Предположенията им могат да се
систематизират по следния начин:
1. Руснаците
от известно време подготвят своя офанзива
в Сумска област и по тази причина са
разминирали част от минните полета по
границата.
2. Ръководството
на ВС РФ е знаело, че в Сумска област има
значителна концентрация на украински
военни части, но е считало, че те са там,
за да защитават Украйна при бъдещото
настъпление на руската армия в областта.
3. За целите
на бъдещото настъпление ВС РФ е
съсредоточило голямо количество
въоръжени сили в района на Курска област,
но те са сравнително далеч от границата,
за да не бъдат атакувани от далекобойната
артилерия на ВСУ. По тази причина
първоначалната атака бе посрещната от
частите на пограничната охрана, части
на Русгвардията и подразделения на
армията, състоящи се от младежи на
редовна военна служба и и части на силите
за поддържане на реда.
4. Операцията
е сериозно подготвена с участието (както
се предполага) на британски специалисти.
В началото пограничните подразделения
са били атакувани от рояци от дронове.
Това е било абсолютно неочаквано и някои
части, разположени по границата, които
са оказали съпротива при атаката, са
били обкръжени и след като са им свършили
мунициите са се предали.
Интересното
е, че ВСУ са използвали дроновете в
първоначалната атака и за унищожаване
на руските разузнавателни дронове и
дори за успешна атака срещу хеликоптер
К-52, който в резултат е бил повреден. В
атаката с дронове са използвани и
средства за електронно смущение на
комуникациите.
ВС РФ бързо
са отговорили на атаката с атака на
авиацията, артилерията и ракетните
войски, при което до четвъртък, 8 август,
са унищожени над 80 бронирани машини на
ВСУ, от които 7 танка и над 600 убити и
ранени украински войници, което
представлява около 30% от атакуващите
сили. Започнала е и концентрация на
елитни части на ВС РФ, които се е планирало
да участват в бъдещото настъпление в
Сумска област, като първо е била осигурена
защитата на Курчатов и Курската атомна
електроцентрала.
Имайки предвид
недостига на жива сила и техника на ВСУ
в района на активните настъпателни
операции на ВС РФ в района на Донбас,
Харков и Запорожка област, руското
командване не е допускало, че украинското
командване ще има възможност да отдели
жива сила и техника за настъпателни
операции в други райони на бойните
действия. Това безусловно е груба грешка
на руското командване!
Напоследък
правеше впечатление, че от рекрутираните
контингенти в страната на фронта почти
не се изпращаха попълнения, за което
свидетелстват множество оплаквания на
войници и офицери от бойните части,
които са силно недоокомплектовани.
Предполагаше се, че командването на ВСУ
формира нови бригади, които се очакваше
да бъдат използвани при някаква бъдеща
офанзива на ВСУ. може би наистина е така
и украинското командване е решило "да
си пробва късмета" и да лиши частите,
отбраняващи районите на руското
настъпление, от нужните им подкрепления,
за да получи въображаеми стратегически
предимства в други райони на фронта!?
Симплициус
публикува следния списък на частите,
които са ангажирани от украинска страна
в операцията:
- 3-та бойна
бригада (на Държавната гранична служба);
- 5-та отделна
щурмова бригада;
- 22-ра
механизирана бригада;
- 24-ти отделен
щурмови батальон;
- 61-ва
механизирана бригада;
- 80-та отделна
десантно-щурмова бригада;
- 82-ра отделна
десантно-щурмова бригада;
- 103-та отделна
бригада (на териториалната отбрана);
- 150-а отделна
механизирана бригада;
- 151-ви отделен
батальон (на териториалната отбрана).
Елитната
22-ра бригада беше окървавена в битката
за Бахмут, докато 82-ра е известна елитна
бригада, на която бяха дадени германските
Мардер, американските Страйкър и
британските Чалинджър, за да участва
по-рано в Запорожката офанзива. В
настъплението участват много бронемашини
Страйкър и някои Мардер, което между
другото предизвика спорове в Германия,
че немските „танкове“ сега официално
отново се намират на стара руска територия
- и то при Курск - за първи път след Втората
световна война! Изброените украински
подразделения са силно недоокомплектовани,
като вероятно в някои случаи става дума
за отделни части от изброените бригади.
Предполага се, че общата численост на
групировката е приблизително около
2000 до 4000 войници.
Интересна и
както изглежда доста успешна е тактиката
на украинските войски, която се
характеризира с атаки на малки мобилни
диверсионни групи от частите със
специално предназначение. Те се вклиняват
дълбоко в територията на областта,
напипвайки слабите и незащитени места
в руската отбрана и всявайки суматоха
всред мирното население, стараейки се
да предизвикат паническата му евакуация
с цел създаване на проблеми при
придвижването на подкрепленията на ВС
РФ към района на бойните действия.
Основната цел на тези групи е била
намирането на подход към Курчатов, за
което свидетелства и стремежа на групите
да се доберат до Суджа и/или Кореново -
важни селища по пътя към Курчатов. След
тях се придвижват основните части на
групировката, които се опитват да
установят фронтова линия. Част от силите
на украинската групировка изглежда все
още се намират в Сумска област като
резерв, където са подложени на бомбардировки
от руската авиация.
Украинските
части достигнаха предградията на Суджа,
където настъплението им беше спряно от
отбраняващите се руски военни
подразделения. Носят се слухове, че
украинците подготвят втора и може би
трета част на тази операция, за която
цел са подготвили още нови бригади и
батальони. По тази причина руската
фронтова авиация и ракетни войски
усилено бомбардират районите с
концентрация на части на ВСУ на територията
на Сумска област.
Руското
командване се отнася много сериозно
към украинската офанзива и самият
началник на щаба на ВС РФ Валерий
Герасимов е в района на бойните действия
и лично е поел управлението на войските
на ВС РФ в района. Руснаците спешно
придвижват бронирани части, стараейки
се да укрепят фронта на отбраната. Според
руското МО, украинските части търпят
големи загуби от руската авиация и
ракетни войски и от началото на
настъплението, започнало на 6 август до
събота,10 август, загубите на ВСУ са
приблизително следните: не по-малко от
1120 военнослужещи, 22 танка, 20
бронетранспортьора, 8 бойни машини на
пехотата, 88 други бронирани машини, 30
превозни средства, 6 артилерийски
установки, 2 противосамолетни установки
"Бук" и 1 установка за залпов ракетен
обстрел.
Много
наблюдатели считат, че украинското
настъпление в Курска област вече се е
"задавило", без да достигне основната
си цел - превземането на Курската АЕЦ –
и от този момент нататък се очаква да
започне ликвидацията от ВС РФ на
атакуващата украинска групировка.
В същото
време неумолимото настъпление на ВС РФ
в Донбас продължава. Руските части са
в околностите на Покровск и в скоро
време ще започне операцията по превземането
му. Не по-добро е и положението на частите
на ВСУ, отбраняващи Торецк, около който
непрекъснато се стеснява пръстена от
превзети селища, като скоро ще започне
и атаката на самия Торецк. Часов Яр е
почти превзет, а той е разположен на
височини, които господстват над следващите
Константиновка и Краматорск. Бавно, но
сигурно частите на ВСУ губят контрола
си над Вовчанск, който на север от река
Вовча е вече в ръцете на ВС РФ. Тези дни
части на морската пехота на ВСУ отново
се опитаха да дебаркират на стратегически
важна пясъчна ивица в устието на Днепър,
която се контролира от ВС РФ, но бяха
отново отблъснати с големи жертви за
атакуващите. Очакванията, че руснаците
ще изтеглят части за отбрана на Курска
област не се оправдават, тъй като в
групата "Север" те разполагат с
достатъчно войски, за да спрат и да
контратакуват навлезлите в Курска
област украински части.
Конфликтът
в Близкия изток почти достигна до своята
кулминация. Израел демонстративно уби
политическия водач на Хамас и главен
участник в преговорите точно преди
постигането на споразумение за
прекратяване на огъня в Ивицата Газа,
като по този начин открито показа, че
изобщо не е заинтересуван в каквито и
да са споразумения, свързани с Палестина!
Статия в
"Дейли Телеграф", която се "базира
на източници от Корпуса на гвардията
за защита на иранската революция
(КГЗИР)", се твърди, че израелците са
наели агенти на КГЗИР да заложат бомби
в три стаи, в които Хания обикновено е
отсядал при посещенията си в Техеран.
Плановете са били Хания да бъде убит по
време на посещението му за погребението
на президента Раиси. Тогава обаче по
една или друга причина атентатът не се
е състоял. Било е използвано посещението
на Хания за иногурацията на новия
президент на Иран, при което бомбата е
била взривена дистанционно (извън Иран)
и Хания е бил убит. Отново "Дейли
Телеграф" Твърди че КГЗИР са имали
записи от камери как агентите инсталират
бомбите преди два месеца. Общо взето
идеята е, че КГЗИР са помогнали в
извършването на атентата, за да торпилират
предполагаемите бъдещи усилия на новия
президент на Иран да намери начин да
подобри отношенията между Иран и САЩ!?
По принцип
изглежда доста невероятно "Дейли
Телеграф", който е абсолютно антииранска
медия, да е имал възможност да получи
информация от ръководни среди в КГЗИР
по дадените въпроси. Струва ми се, че в
момента израелските тайни служби се
стараят с всички сили да характеризират
КГЗИР като една дълбоко корумпирана
организация, която е преди всичко виновна
за проблемите в района и по този начин
да намалят, доколкото е възможно,
отрицателния ефект, който убийството
на Хания има върху искреността на Израел
по въпроса за постигането на споразумения
с Хамаз и изобщо за решаването на
палестинския въпрос.
Според
Лондонският "Financial Times" Хания е убит
от снаряд (ракета) с около 7 кг заряд,
изстрелян от сравнително близко
разстояние. Статията е от журналист,
който работи в Техеран и който се ползва
от информация от различни източници в
КГЗИР и администрацията на президента
на Иран.
Във всеки
случай,ако атентатът е извършен с бомба,
инсталирана преди два месеца, както се
твърди от СМД, то Нетаняху най-безочливо
е лъгал Байдън, както се твърди от хората
около президента, че Израел се стреми
искрено към сключването на примирие в
Газа и освобождаване на заложниците.
По мое мнение израелското правителство
начело с Нетаняху нямат никакво намерение
да решават палестинския въпрос по друг
начин освен чрез изселването на
палестинците от Газа и Западния бряг
или, ако това се окаже невъзможно, чрез
унищожаването на милионите палестинци,
живеещи в тези райони и постигането на
идеята за "Велик Израел" - от "реката
до морето", като не е много ясно коя
точно река се има предвид - дали Йордан
или Ефрат!?
Според редица
източници, на последната среща между
Байдън и Нетаняху, състояла се по време
на посещението на последния по случай
речта му в американския Конгрес, Байдън
е предупредил Нетаняху, че и този път
САЩ ще подкрепят Израел в конфронтация
с Иран, но че това е "за последен път"!?
Известно е, че Нетаняху и изобщо
израелските ръководители пет пари не
дават за подобни предупреждения на
американската администрация, тъй като
прекрасно знаят, че израелското лоби
никога няма да допусне тази администрация
да не подкрепи Израел в каквато и да е
авантюристична постъпка в района!
Доказателство за това е възторга, с
който американският Конгрес посрещна
речта на Нетаняху през юли. Тези, които
са били свидетели на аплодисментите по
време на речи на комунистическите лидери
в миналото, трябва да умножат телешкия
възторг на участниците в конгресите на
комунистическите партии поне по 10, за
да получат представа за приема, който
конгресмените и сенаторите на "най-великата
държава на всички времена" оказаха
на министър-председателя на малък
Израел! Речта, която продължи 55 минути,
бе прекъсвана 58 пъти от "възторжени
аплодисменти, преминаващи в овации",
както обичаха да се изразяват някогашните
СМД!
Освен Хания,
израелците ликвидираха и един от бойните
командири на Хизбула - Фуад Шукр с ракетна
атака в Бейрут. За да спечелят симпатиите
на лековерната американска публика,
израелците разпространиха слуха, че
Шукр е един от организаторите на атентата
срещу бараките на американските морски
пехотинци през 1983 година в Бейрут, при
който загинаха повече от 240 маринци!
Алекс Меркурис твърди, че Фуад Шукър не
е замесен в атентата в Бейрут през 1983
година, като тази информация той я има
от абсолютно достоверен американски
източник - Лари Джонсон - човек, който
по онова време е заемал висок пост в
американските разузнавателни служби
и лично се е занимавал с изясняването
на този атентат! В своето предаване,
където Меркурис обявява този факт, той
надълго и нашироко се разпростира върху
терористичната дейност на организатора
на атентата през 1983 година, като дава и
името му.
Двата атентата
са очевидна провокация целяща да
предизвика атака на Иран срещу Израел,
но не такава, каквато бе проведена след
атентата срещу посолството на Иран в
Дамаск, а далеч по-сериозна - такава,
която да доведе до въоръжен конфликт
между Израел и Иран, в който да бъдат
въвлечени и САЩ! Това е кристалната
мечта на сегашното ръководство на
Израел, който разчита, че само по този
начин Израел може да елиминира най-опасния
си противник в района, Иран, и съюзените
с него милиции в Ирак, Сирия и Ливан.
Истинската беда е, че както сегашните
ръководители на Израел, така и ционистките
християни в САЩ вярват, че идването на
Месията на земята е предстоящо и то може
да бъде ускорено с конфликт в Близкия
изток, където предстои "битката в
Армагедон"! Месиите в юдейската
религия и за ционистите-християни са
различни, но това не е важно, всеки вярва,
че ще дойде неговият Месия!? Във всеки
случай американските военни концентрират
кораби и самолети в района и ще имаме
голям късмет, ако и този път войната ни
се размине, но така или иначе, рано или
късно, късметът ни може да свърши, ако
съдбата на човечеството продължава да
бъде в ръцете на хора като Нетаняху и
компания!
Иран очевидно
сериозно се готви за конфликта. Твърди
се, че руски транспортни самолети Ил-76
и Ил-96 кацат един след друг на летищата
в Иран и изобщо не е трудно човек да си
представи каква "стока" карат? Като
се има предвид, че тази "стока"
изисква обучени оператори и техници и
ако не става дума за неща, които са
договорени отдавна - с необходимото
обучение на техническия персонал, то
вероятно освен ракетите и останалите
системи РФ ще достави и оператори и
техници, а руснаците в последно време
са най-добре тренираните оператори и
техници на подобни системи.
Накрая искам
да препоръчам на читателите, владеещи
добре английски следната статия:
"Question of
the Day" by JOHN J. MEARSHEIMER (AUG 6, 2024)
https://mearsheimer.substack.com/p/question-of-the-day?utm_source=post-email-title&publication_id=1753552&post_id=147421862&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email
В статията
си Миършаймър, с типичната си прецизност
и яснота, описва политиката на израелското
правителство и на администрацията на
Байдън по отношение на конфликта в
Близкия изток. Той подчертава ролята
на израелското лоби в САЩ за благосклонното
поведение на американската администрация
към политиката на Нетаняху в района,
особено в настоящия момент на остра
заплаха за мира и безопасността в света!
За тези, които
могат да разбират и говорим английски
препоръчвам следните две интервюта:
Col. Lawrence
Wilkerson: Israel vs. Iran - YouTube
https://www.youtube.com/watch?v=LUBTkJi3pxU
Полковникът,
съветник на Колин Пауъл по време на
президентството на Буш Младши, определя
стратегията на Нетаняху, че той не желае
споразумение за прекратяване на военните
действия в Газа, а желае да предизвика
Иран да атакува Израел по начин и в
степен, която да се приеме от САЩ като
застрашаваща съществуването на Израел
и по този начин да предизвика война
между САЩ и Иран!
Geopolitical and
economic turmoil w/ Martin Armstrong (Live)
https://www.youtube.com/watch?v=kPFviQhpqw4
Много интересно
интервю. Отразява текущата финансова,
икономическа и политическа ситуация в
света от много различна гледна точка,
която не намираме в пресата.
Дилетант
