Годечки хумористични истории (продължение)

Край гробищата

Един годечанин си работел по колата близо до градското гробище. До него се приближила една бабичка и го попитала:

"Момче, къде се намира парцел 21?"

Годечанинът я огледал отгоре до долу и обратно и попитал:

"Я не можем да разберем оти излизате, като не знаете къде да се върнете?"

История с линейка

Годечкият Поп ходил до едно от съседните села по божа работа. След като приключил със задълженията си, той седнал с приятели да пинат по една. От една на друга и по някое време попът се усетил, че седи до едно дърво на пътя към Годеч и придрямва. Чакал някой да мине с кола и да го вземе. Задала се годечката линейка, видели хората попа и спрели да го качат, въпреки че в линейката карали човек, който бил в безсъзнание. По едно време човекът се съсвестил и отворил очи. Видял попа да седи до него, помислил че е умрял и отново едва не припаднал. В този момент попът се надвесил над пациента и с благ глас му казал:

"Не бой се чадо, мене ме взеха на стоп!"

История с полицейска кола

Веднъж годечкият поп бил по служба в едно от селата около Годеч, където добре си пийнал. Тръгнал си към къщи вече по тъмно, но не бил много уверен в управлението на велосипеда си и на един завой заровил "дулица" в тревата край пътя и така си останал да подремне и поизтрезнее.

По едно време по пътя минала една от патрулните коли на полицията. Полицаите видели попа в тревата до пътя, слезли, установили, че е здрав и читав и вече е на изтрезняване и му предложили да го откарат до града. Попът се съгласил, станал, събрал си разпилените попски аксесоари, натоварил се на патрулката и полицаите го откарали до дома му заедно с велосипеда.

На другия ден попът станал и започнал да прави ревизия на аксесоарите си. Установил, че му липсват кръста и кандилницата. Помислил, помислил и решил, че вероятно са останали в тревата край пътя, където бил паднал. Отишъл при полицаите и ги помолил да го закарат до мястото където го намерили.

Момчетата били разбрани, качили се на колата заедно с попа и заминали към лобното място. Открили го бързо. Попът слязъл, поровил в тревата и победоносно обявил, че е намерил липсващите предмети. Влязъл в колата и след кратко мълчание заявил дълбокомислено:

"Така е, ние униформените трябва да си помагаме!"

В кръчмата

Един от братята на бабата на Юлия преди Девети септември 1944 година бил кръчмар. Веднага след Девети септември било модерно, като се влезе в магазин, кръчма или на друго обществено място, да се вдигне ръка свита в юмрук и да се извика:

"Смърт на фашизма!"

Желателният, едва ли не дори задължителен отговор на това бил:

"Свобода на народа!" провъзгласен също с вдигнат юмрук.

Един ден при дядо Методи в кръчмата влязъл един от градските нехранимайковци, който бил станал активен последовател и защитник на новата власт. Той вдигнал юмрук и извикал, както било прието:

"Смърт на фашизма!"

На дядо Методи вече му била писнала цялата тази показуха. Той само кимнал и отговорил отегчено:

"Е па смърт."

Дядо Никола

Дядо Никола имал дефект в говора и като дете другарчетата му обичали да го дразнят:

Кажи: "Коле пиле."

А той казвал за велико удоволствие на децата: "Кове пиве."

Един ден на Коле му писнало и на поканата: "Кажи Коле пиле", той отговорил изненадващо: "Да ти серем у устата!"

След този неочакван отговор, желаещите да издевателстват над Колето значително намалели.

Родителите водили Колето да му леят куршум и да му баят, за да се излекува от дефекта си. Нищо не се получавало. Един ден Коле дълбокомислено констатирал:

"Залудо си дадоме грошо!"

Недоразумение

Студенти дошли на бригада в Годеч влизат в една от годечките кръчми и питат:

"Имате ли кола?"

Отговорили им:

"Тука беше, ама излезе."

Студентите имали предвид "Кока Кола", а годечаните си помислили, че питат за Никола, или както се съкращава по годечки - Кола!

Разказвач