"Кап, кап, кап ..."

Чували ли сте за онова китайско мъчение, където на главата на жертвата пада капка след капка студена вода – постоянно, неотвратимо, безмилостно и като че ли безкрайно? Така вероятно се чувства Бойко Борисов всеки божи ден, когато на главата му се стовари поредният скандал на ГЕРБ. Както капките вода са неумолими, така и скандалите стоварващи се върху ГЕРБ и по импликация върху главата на Бойко са неумолими и неотменими! Изглежда, че това идва от характера на партията и на нейните водачи, които някак си са склонни към... специфични постъпки, които ще си позволя да не характеризирам по-прецизно!

Прочетох отново публикациите си "Агонията на един режим" и "Залезът на ГЕРБ" и се ужасих! Навсякъде пиша за скандали – скандал след скандал и скандал върху скандал, а Бойко като от тефлон – нищо не му се лепи. Като цирков фокусник той сваля цилиндъра и вади поредния заек, пардон министър или народен представител, сменя провинилият се и продължава да управлява. По-точно да се прави, че управлява, а всъщност да обикаля от държава в държава, от столица в столица, да се прегръща и целува с аркадашите си от ЕС, а народът му се радва, все едно, че скандалите не го засягат!? Отидѝ, че разбери в цялата тази бърканица какво става?

В "Агонията на един режим" писах за трите хитрини на Бойко, които той неизменно използва при всеки скандал – не винаги и трите, но толкова колкото са му необходими за да излезе сух от водата:

1) Гръмовержец.

2) Заблуждаваща атака.

3) Възмущението на светеца.

Удивителното е, че хитрините неизменно работят, като дори не винаги се налага да се използват и трите, за което свидетелства и фактът, че завчера чух по радиото едни женици да се възмущават от поредната демонстрация срещу правителството, че "демонстрантите не оставят хората да управляват държавата!?"

Към скандалите, споменати в "Залезът на ГЕРБ“ се добави и скандалът "апартаментгейт". Негова жертва – о чудо! – стана „човекът-Сталин“ в ГЕРБ, известен още като Цветан Цветанов. "Гръмовержецът" го накара да се раздели с поста си в Народното събрание, но, което е по-важно за него, си запази поста "Сталин" в йерархията на ГЕРБ. Имам предвид ролята на Сталин в Болшевишката партия още по времето на Ленин, когато той е организационен секретар на партията – той назначава, повишава и уволнява, при което си създава административната опора, позволила му по-късно да се справи с всички конкуренти и претенденти за ръководната позиция в Партията и държавата. Та Цецо-Сталин остава плътно прилепен до партийното тяло на ГЕРБ, откъдето май никой не може да го откъсне и откъдето събира сила както Антей от майката Земя!

"Апартаментгейт" помете още няколко души, а между тях и Цецка Цачева. Тя милата би трябвало да се чувства доволна, защото си отива с хубав апартамент от една позиция, на която почти всички бяхме забравили, че е поставена, а ми се струва, че и тя не се чувстваше особено комфортно на тази позиция.

Опасно е положението само с Пламен Георгиев, шефа на "Антикорупционната комисия", който изобщо няма намерение да подава оставка заради съмненията около неговия апартамент и тераса с барбекю и сауна. Той даже се е оградил с четирима охранители от НСО, за да го "пазят от олигарсите", които... той разследвал!? На мен обаче ми се струва, че олигарсите са го оградили с четирима охранители, за да му напомнят да си "опича ума" и да не му идват вредни мисли да поглежда към горните стъпала на финансово-имотната стълбица, където те са се разположили заедно със слугуващите им политици!

Докато си упражнявах красноречието по въпроса за отказа на Пламен да подава оставка и предназначението на неговата охрана, разбрах, че Бойко е влязъл отново в ролята си на "Гръмовержец" и е предложил на Пламката или да си подава оставката, или да излиза в продължителен отпуск! Пламен, разбира се, е избрал отпуската, защото, както се казва, "надеждата умира последна" и бурята може и да му се размине! Както виждате волята на Бойко е непреодолима в българската парламентарна демокрация, в която позицията на шефа на "Антикорупционната комисия" би трябвало да е солидно защитена от приумиците на индивидуалната злоба и отмъстителност на власт-имеющите!

Следващият скандал беше този с турският външен министър, който си каза истината за закона за вероизповеданията и за проблемите с Мюфтийството! Не че ние не се досещахме какво и как е станало, но все пак човекът си го каза, че се е наложило да се упражни натиск върху българската власт, за да се приеме правилния закон, особено що се отнася до дълговете на Мюфтийството. От една страна, според министъра, някой се опитвал да посегне на имотите на Мюфтийството, а от друга страна се посягало и на правото му да получава финансови помощи от Турция. Та министърът съобщи преди изборите в Турция на нашите сънародници у комшиите, че турската държава е взела мерки по тези въпроси да бъдат взети най-правилните решения.

Изявленията на министъра предизвикаха "бурно негодувание" в държавния апарат. Ама ако си помислите, хората от ГЕРБ – и Бойко и Захариева, че и останалите – взели отношение по въпроса, са си напълно прави! Говорим си, разбираме се, прекарваме закона както сме се разбрали, а след това някой отива и се "изтропва на метеното" и трябва да се почиства след него! От друга страна и министърът си е прав: "Гяурите трябва да си знаят мястото!"

Налага се Бойко и компания непрекъснато да прилагат трите хитрини, но няма страшно, българите са свикнали и преглъщат всичко щом идва от бащицата!

Бедата е, че т. нар. политически елит в България гледа и слуша какво става по света, но очевидно нищо не разбира или поне не дава индикации, че разбира!? А по света стават странни и невероятни неща!

На 23 март Средствата за масова дезинформация (СМД) съобщиха, че във Венецуела са пристигнали два руски военнотранспортни самолета и са стоварили военно оборудване и... 100 руски военни! На трети април пък СМД съобщиха, че във Венецуела са пристигнали 120 китайски военни с медикаменти и други неща! Може би ще ме запитате на какво толкова се чудя? Та нали в Куба и Никарагуа отдавна има и руснаци и китайци!? Да, ама нито Куба, нито Никарагуа притежава най-големите петролни запаси в света!

Във връзка с горните събития в СМД отново стана дума за "Доктрината Монро" и аз най-накрая реших да се поинтересувам по-подробно как точно е формулирана тази пуста доктрина, от която толкова се плашат всички!

"Reminiscence of the Future... : For Monroe Doctrine Junkies."

http://smoothiex12.blogspot.com/2019/03/for-monroe-doctrine-junkies.html

Президентът Джеймс Монро декларира пред Конгреса на САЩ на 2 декември 1823 година, че Старият и Новият свят имат различни социалнополитически системи и трябва да останат в различни сфери на влияние. Той формулира следните четири принципа на поведение, които се канонизират като "Доктрината Монро":

1. Съединените щати няма да се намесват във вътрешните работи или във войните на европейските държави.

2. Съединените щати признават съществуващите колонии и зависими територии в западното полукълбо и няма да се намесват в отношенията им с метрополиите.

3. Западното полукълбо е затворено за бъдеща колонизация от страна на европейските държави.

4. Всеки опит на европейска сила да потиска или контролира всяка нация в западното полукълбо ще бъде считана за враждебен акт спрямо Съединените щати.

След обявяването на "Доктрината Монро" САЩ се чувстват с развързани ръце и върлуват безнаказано 75 години на американския континент. По време на войната с Мексико те превземат половината му територия. След това унищожават почти напълно индианските племена в централната и западната част на Северна Америка и присъединяват територията им към Съюза. Едва в края на XIX век САЩ нарушават както духа, така и буквата на доктрината с войната срещу Испания, по време на която завладяват Порто Рико, Гуантанамо и други територии в Карибско море.

Оттогава до ден днешен "Доктрината Монро" се размахва като плашило от политици и от преститутките на СМД, като непреодолимо препятствие пред всеки конкурент на САЩ в Западното полукълбо. Изведнъж обаче се оказва, че Русия и Китай, тихо и полека, без някой да им обърне внимание, се настаняват в една от най-важните държави на континента и когато им се прави "сериозна забележка", че нарушават "Доктрината Монро" и че трябва да променят поведението си, те... просто се правят на ударени и вкарват най-демонстративно допълнително въоръжение и спецподразделения във въпросната държава, която е станала предмет на вниманието на хегемона със сериозна заявка за бърза смяна на режима!

Тези събития са както много опасни, така и много показателни. Ако САЩ не успеят в близкото бъдеще да свалят режима на Мадуро във Венецуела, то по престижа им ще бъде нанесен непоправим удар, защото Русия и Китай ще демонстрират успешно не само локални амбиции за влияние в близките им географски райони, но и амбиции за "проектиране на сила" и в глобален мащаб!

Заявленията на Болтън и Помпео по последните събития във Венецуела с намеци за "Доктрината Монро" не направиха никакво впечатление нито в Пекин, нито в Москва. Нещо повече, последните нагло заявиха, че САЩ нямат никакво право да диктуват на която и да е държава по света какво да прави на собствената си територия! Русия и Китай просто се заеха да ремонтират и възстановяват нефтодобива, както и електроразпределителната система на Венецуела, което вероятно в скоро време ще доведе до намаляване на проблемите в тях. (Противно на очакванията нефтодобивът на Венецуела се задържа на около милион варела дневно, въпреки предсказанията за скорошния му крах.)

Безусловно и Китай и Русия имат техническите познания и средства да стабилизират тези важни за Венецуела отрасли на стопанството ѝ. Въпросът е дали те, и особено Русия, ще издържат на икономическите и военни усилия толкова далеч от територията им!?

Засега изглежда, че амбициите на Гуайдо се провалиха, но трагедията на Венецуела е все още далеч от развръзка. Все пак не бива да се забравя, че латиноамериканците са "сърбали попарата" на "чичо Сам" достатъчно дълго, за да се заблуждават, че ако Гуайдо и приятелите му дойдат на власт, то животът на народа ще се подобри. Това е и основното препятствие пред Гуайдо, а именно, че той се възприема като агент и слуга на "Големия бял баща" от север!

Друг важен момент в съвременната геополитика е т. н. Brexit. Той създаде невероятна суматоха в ЕС и изправи съюза пред необходимостта от фундаментални решения за целите и бъдещето му. Сключването на договора между Франция и Германия в Аахен и предложенията на италианците за договор между Париж и Рим определено говорят за фундаментално преструктуриране на ЕС. Каква ще е ролята на България и останалите държави от "нейната черга" в тази структура тепърва ще видим, но е ясно, че епохата на англосаксонската доминация в европейската политика завършва!

Празнуването на 70 години от основаването на НАТО в САЩ премина на забележимо ниско ниво (ниво на външни министри) за такава важна годишнина. Изглежда бюрокрацията в НАТО и в САЩ не се решиха на празнуване на високо ниво, за да се избегнат поредните приказки на Тръмп за това колко остарял и ненужен е този военен съюз. А НАТО наистина е остаряло и ненужно, но то си има бюрокрация, която има свой живот и планове за бъдещето. Единственият начин тя да бъде "изсушена" е да бъде лишена от финансови средства, а кой и кога ще посмее да посегне на тези средства е трудно да се предскаже, но ми се струва, че времето за това не е много далече. Не се отразява положително на здравословното състояние на НАТО и поведението на Турция. Не бива да забравяме, че Ердоган има пред себе си повече от 4 години управление без избори, което е доста дълъг период за реализация на много негови амбиции! Във всеки случай, когато се оформи новата структура на ЕС и се помисли за отбраната на Съюза, неизбежно ще дойде и краят на НАТО. Той ще бъде вероятно тих и спокоен, защото бюрокрацията му ще обяви, че НАТО е легнало в основата на европейските въоръжени сили, а САЩ са станали основен гарант на жизнеността на тези сили! Всъщност това ще е вярно за доста дълго време, защото европейците практически позволиха САЩ да ликвидират военната им индустрия и за създаването и развитието на нова военна индустрия ще е необходимо известно време.

Дори най-бегъл поглед върху интелектуалните и културни възможности на българската политическа класа поражда сълзи в очите и мъка на сърцето. Тя не може нищо повече и не знае нищо повече от това как да слугува, като дори не е в състояние да прецени кои господари са добри и кои безнадеждно лоши и пропаднали. Единственото, което я вълнува е как да се обогати с някое и друго апартаментче или поне дворно място някъде в по-престижните квартали на София и да уреди децата да учат в чужбина. Не случайно в разгара на "апартаментгейт", Бойко Борисов с почти плачлив глас се опита да ни напомни за това в какви апартаменти и къде са живеели членовете на комунистическата номенклатура, демек сегашните политици на свой ред също имат право да се облажат от тази благина на властта!

В заключение искам да препоръчам на читателите една статия:

"The Alternative Skripal Narrative" by Michael Antony for The Saker Blog

http://thesaker.is/the-alternative-skripal-narrative/

Същата статия е преведена на български в един от последните броеве на вестник "Строго секретно":

https://strogosekretno.com/285/3/Защо-MI-6-уби-Сергей-Скрипал.html

В статията Michael Antony представя една по-елегантна и по-завършена версия на аферата Скрипал от тази, която аз публикувах в блога си на 24 септември 2018 г. под заглавие "Аферата Скрипал – операция под фалшив флаг или провал на ГРУ?" .

Версията на Michael Antony дава отговори на някои събития и изяснява факти в аферата, които СМД грижливо подминаваха в стремежа си да изпълнят главната си задача – омаскаряването на Русия и на Путин. Предлагат се резонни версии за: произхода и съдбата на неразпечатания спрей "Нина Ричи"; дейността на Скрипалите в многобройните часове между предполагаемото заразяване и проявата на ефекта от това заразяване върху тях; възможната роля на Петров и Баширов, ако приемем, че те са агенти на ГРУ; съдбата на "заразения" полицай и т. н. Според мен версията на Michael Antony е най-разумната и вероятна версия, която обяснява най-много обстоятелства и факти около тази афера и следващото изчезване на Скрипалите от хоризонта на СМД, както и отказа на британското правителство да даде каквато и да е информация за тях въпреки изискванията на дипломатическите конвенции.

Дилетант

Залезът на ГЕРБ

Аз рядко пиша в блога си за България. Причината за това е, че поведението на българските политици е толкова жалко и безгръбначно, че ме обзема отвращение само като гледам и слушам изказванията на Бойко, Цецо, Горанов, Цветето, Волен и останалите "гиганти на българската политическа мисъл" и "творци и пазители на българската демокрация"! Погледнете само какъв цирк се разиграва в българския парламент през последните месеци и ще разберете за какво говоря.

От доста време БСП поставяха въпроса, че трябва да се избере нова Централна избирателна комисия (ЦИК), защото по закон мандатът на старата изтича непосредствено преди най-близките избори през май. ГЕРБ се учуди защо БСП искат нова комисия, когато и старата си била добра!? С други думи "законът да си гледа работата!".

От друга страна обаче ГЕРБ подготвиха сериозен "ремонт" на избирателния закон, без да се съобразяват с препоръките от ЕС, че между приемането на промени в избирателния закон и следващи избори трябва да мине поне една година, за да се обучат избирателните комисии на изискванията на новия закон!

С една от промените на закона ГЕРБ, вероятно под натиска на ДПС и останалите си партньори във властта, настояха да се увеличи драстично процента на гласоподавателите, поискали пренареждане на партийните списъци, за да може такова пренареждане да се извърши. Това трябвало да се направи, за да се избегне попадането на "сульо и пульо" в изборните органи на властта!? Ами, ако не искате "сульо и пульо", не включвайте такива хора в партийните списъци! Всъщност работата е много по-проста. Трябва да се прекрати "порочната практика на избирателите" да избутват напред кандидатите, на които имат доверие, за сметка на мекеретата на партийните ръководства! По този въпрос БСП се изхитриха да се "качат на правилния влак", като справедливо обявиха новия праг за промяна на реда в списъците на партийните кандидати за недемократичен и противоречащ на духа на желанията, изразени от народа в референдума за гласуване на мажоритарни представители, а не за партийни листи. Казвам, че БСП взеха "правилния влак", защото и тя като останалите партии би трябвало да предпочита да си реди кандидатите както е удобно за ръководството, а не както им скимне на избирателите, но поне имаха смелостта да демонстрират, че май са за по-голяма демократичност, отколкото обикновено им се признава.

Отново ГЕРБ, ДПС и останалите "джобни" партии демонстрираха, че са ужасно против машинното и електронното гласуване. Според стария избирателен закон предстоящите избори трябваше да се проведат с машини, но управляващите отново казаха, че това е невъзможно, защото "нямало време" за подготовка на поръчка, конкурс и изпълнение на заявката. Особено против са управляващите срещу гласуването по интернет. Било много опасно от хакери, та затова трябвало да се изчака! Аз пък ще ви кажа, че причината е много по-проста. При последните избори в Естония се оказа, че една от нежеланите партии получи двадесетина процента в гласуването с бюлетини и четиридесет процента от гласовете дадени по електронен път! Нали си представяте каква ще бъде разликата в Български избори при едно електронно гласуване? Тези от чужбина един господ знае как ще гласуват, а тези от България ще си вземат парите или кебапчетата и ще си гласуват както си искат. Може даже да вземат пари и от едните и от другите, а да гласуват за третите! Затова е много удобно да се размахва заплахата от руска хакерска намеса в изборите и под това прикритие да си правим каквито си искаме манипулации!

След жестоки спорове в Народното събрание по тези и други въпроси БСП решиха да бойкотират заседанията на парламента. Тогава изведнъж Бойко Борисов обяви, че зад гърба му в ГЕРБ се правят едни нередни неща и провъзгласи, че току-що гласувания закон, преди още президентът да му наложи вето, трябва да бъде променен. Някои неща (например старите прагове за пренареждане на списъците) се върнаха, други "нововъведения" останаха и законът беше променен преди даже още да влезе в сила!?

След това ГЕРБ и ДПС решиха, че докато ги няма социалистите е време да се приеме закона за религиите. Кой знае защо бе решено, че религиозните общности могат да получават дарения и пари от чужбина, но българската държава ще плаща заплатите на религиозните служители (попове, имами и т. п.). Изведнъж се оказа обаче, че Мюфтийството дължало на държавата над осем милиона лева от неплатени данъци, застраховки, загубени съдебни процеси и т. п. (Останалите религиозни общности дължат далеч по-малки суми.) При това Мюфтийството има хиляди имоти, от които взима наеми (твърди се, че по над 30 милиона годишно), но кой знае защо не си плаща дълговете?! То получава пари и от Диамета в Турция, а сигурно и от Саудитска Арабия, Катар и други опори на демокрацията и хуманизма. За да запазим религиозния мир и спокойствието в страната, трябвало обаче да опростим задълженията на "бедното Мюфтийство"!? Да ви кажа правичката това много ми мирише на рекетиране, за което четем в книгите за мафията! Плащаш си, за да ти е мирно и тихо, защото ако не плащаш – лошо! Ще дойдат едни момчета с бухалки, пищови и автомати и с религиозния мир ще се приключи!

Цветанов и Горанов в захлас ни обясняваха колко е важно за мира и спокойствието в България да се опростят дълговете на Мюфтийството! Даже Бойко Борисов събра патриарха и главния мюфтия на среща при себе си, на която патриархът изглеждаше ужасно сконфузен, а мюфтията твърдеше, че той нищо не разбира от финанси, а се занимава само с душите на хората!?

ГЕРБ внезапно оттегли предлаганата данъчна амнистия. Май нашите политически бабаити се уплашиха от потенциалната реакция на останалите партньори на религиозния мир!? Изведнъж се реши, че не е редно да се показва предпочитание към исляма за сметка на останалите религии или по-точно към ислямската бюрокрация и съседите от югоизток. Задълженията на Мюфтийството бяха отложени с цели 10 години! Изглежда управниците не ги е страх, че сега всеки с дългове ще иска поне по 10 години разсрочка, за да пази мира, спокойствието и кесиите на ... управниците!

Това са само част от законодателните бисери на последното Народно събрание и на правителството, но те безапелационно демонстрират паниката, обзела ръководството на ГЕРБ и нейните съюзници.

В заключение искам да изразя дълбокото си удовлетворение, че Сергей Станишев няма да оглави листата на БСП за европейските избори! Това показва, че Нинова бавно, но упорито разчиства боклука по върховете на партията, останал от миналото. Очевидно е трудно, защото, както изглежда, старата партийна мафия от времето на БКП, в лицето на някогашните комсомолски активисти и дребни партийни ръководители, се държи със зъби и нокти за партийната власт. Това са хората, които помогнаха за провала на прехода и които управляваха съвместно с ДПС. Те нямат място в ръководството на една партия, която търси нов път в съвременния объркан свят на силно изострени етнически, религиозни и социални противоречия.

Имам чувството, че управляващата върхушка в България е в пълна паника и вцепенение пред нарастващите проблеми в Европейския съюз. Тя стои на пътя на настъпващите събития, като заек на шосе, ослепен от фаровете на идващата кола и не знае накъде да отскочи и как да се съхрани! Отвъд океана ги натискат, а в Брюксел, Берлин и Париж си имат свои проблеми и никой не може да им даде съвет какво да очакват утре и кои молитви да наизустяват!?

България е на границата на светове, които в една или друга степен са във вражда и оцеляването ѝ изисква преди всичко умни, независими и патриотични политически ръководители, каквито от много дълго време няма и не е имало в България.

Наскоро ми попадна една много мъдра мисъл на Хенри Кисинджър: "В този свят често е опасно да бъдеш враг на Съединените щати, но да им бъдеш приятел е фатално!" Към това искам да добавя, че същото важи, може би в по-малка степен, и за останалите бивши велики колониални империи. Те всички са се хванали гуша за гуша в Европейския съюз, в който ние се кълнем като в Светата Троица, забравяйки историята си, в която не сме видели особени добрини от никоя от тези държави! Известно е, че "спасението на давещите се е дело на самите давещи се!" Тази мъдрост никой никога не е опровергавал или отменял!

Дилетант

Китай, САЩ и "Капанът на Тукидид"

Тукидид е историографът на Пелопонеските войни. Той формулира идеята си за "капана", когато описва събитията и обстоятелствата около Пелопонеските войни. Тези войни се водят между Дилоската лига, начело с Атина, и Пелопонеската лига, начело със Спарта, през периода 431 до 404 година пр.н.е., когато Атина достига върха на могъществото си, а Спарта, притеснена от това могъщество, води поредица от войни срещу Атина, считайки, че това е единствената ѝ алтернатива да запази позициите си на военнополитически фактор в античния свят.

В статията си "The Thucydides Trap" в списанието "Foreign Policy" Graham Allison подчертава, че "Когато една велика сила заплашва да измести друга велика сила от световната сцена, резултатът обикновено е война – но това не е задължително да се случва винаги!"

https://foreignpolicy.com/2017/06/09/the-thucydides-trap/

В статията Алисън отбелязва, че през последните 500 години е имало 16 случая, в които надигаща се сила заплашва хегемонията на господстваща сила, като в 12 от тези случаи противоборството е завършило с война! Случаите на противостоене, които не са завършили с войни, според Алисън, са противоборството между Испания и Португалия през XV век, преходът на господството на Великобритания в света към САЩ и възходът на Германия в Западна Европа след Втората световна война. Авторът отделя особено внимание на противостоенето между СССР и САЩ по време на студената война, което, поради опасността от унищожение и на двете противостоящи сили и благодарение на политическия разум и въздържание на участниците в противоборството, завършва мирно и тихо с разпадането на СССР през 90-те години на XX век.

В наши дни "Тукидидовият капан" застрашава господстващия хегемон САЩ и надигащата се световна сила Китай!

Всъщност, по мое мнение, положението е доста по-сложно. Налице имаме три световни държави, всяка от които притежава различни атрибути на силата, оказващи влияние върху равновесието на силите. Тези държави са САЩ, Китай и Русия. Две от тези държави – Китай и Русия – са класифицирани от третата – САЩ, като "ревизионистки сили", тъй като те, според управляващите в САЩ, са си поставили за цел да ревизират световната йерархия! Освен това Индия и Европейският съюз могат в бъдеще също да играят определена роля в установяването на един потенциален безхегемонен баланс в световната политика, ако човечеството оцелее и оцени неизбежността на подобен аранжимент.

САЩ притежават неоспорима финансова, икономическа и военна мощ, но в последните десетилетия, поради логиката на развитие на капитализма, постепенно се деиндустриализираха, превръщайки се от финансово-промишлен главно във финансов център на световната икономика. Част от управляващия елит прозря опасността, която крие деиндустриализацията за световното господство на страната и напоследък предприе рязък завой към реиндустриализация. Проблемът обаче е, че икономиката на САЩ през последните години страда от забавено икономическо развитие, остаряваща и изоставаща инфраструктура, засилваща се дребнава политическа борба и институционална корупция, които пречат на мобилизацията на човешките ресурси на нацията за предстоящата битка за запазване на световната хегемония на страната.

Китай преосмисли през 70-те години на миналия век догматичното си разбиране на марксизма. Ръководството му си начерта програма за индустриализация и икономическо развитие, прилагайки смесен модел на управление на икономиката, който осигурява максимално използване на инициативата на предприемчивите членове на обществото и способността на държавата да насочва финансови и човешки ресурси във важни икономически области, гарантирайки първоначалната им защита от външна конкуренция. Оценявайки привлекателността на огромните си и евтини човешки ресурси за инвеститорите от развитите капиталистически държави, Китай им осигури достъп до трудовите ресурси и огромния пазар в замяна на достъп до технологичните и организационни познания и умения на Запада. Опасността за господството на Запада и по-специално на САЩ от подобна политика бе подценявана прекалено дълго време, главно поради алчността на капиталистическата олигархия, заслепена от свръхпечалбите от евтината работна ръка и ниското ниво на социална и екологична защита, предоставяна им от управляващите в Китай. Много дълго време политиците и олигархията на Запад и в САЩ бяха под фалшивото впечатление, че Китай неизбежно ще отвори напълно икономиката си за световната финансова и промишлена олигархия, продължавайки да бъде производствената база на световната икономика. Те разчитаха, че китайската комунистическа партия постепенно ще загуби позициите си на ръководна сила в страната и че Китай ще се превърне в една огромна колония. В основата на тези надежди лежи както разбирането на западния елит, че само демокрация от западен тип може да осигури непрекъснатото развитие на производителните сили в една държава, така и традиционния расизъм на управляващия в САЩ англосаксонски елит, който счита азиатците за непълноценни в областта на творческата изява. Когато разбраха, че идеите на китайските ръководители са много по-различни и че те имат намерение да превърнат Китай в нова световна суперсила, САЩ предприеха драматичен завой към търговска, икономическа и военна конфронтация с Китай, т. е. появиха се симптомите на класическия "Тукидидов капан"! Китай все още не притежава военната мощ, необходима да се конфронтира успешно със САЩ, което кара стратезите от САЩ да разчитат, че имат шанс да спрат похода на Китай към върха на световната хегемония.

"Маратон за Хегемон"

http://diletant43.blogspot.com/2018/12/blog-post.html

Втората държава, която управляващите в САЩ виждат като свой стратегически конкурент, е Русия.

След разпадането на СССР в началото на 90-те години, Западът отписа Русия от списъка на потенциалните си конкуренти за господство, подобно на това, както Германия бе отписана след Първата световна война. САЩ решиха, че XXI век ще продължи да носи етикета "Американско столетие". За нещастие Русия неслучайно е била в продължение на столетия велика държава. Величието на една държава се определя от духа на народа ѝ, а когато той е жив, то водачи, които да го поведат към възраждане, винаги ще се намерят!

Русия наследи от СССР огромен запас от разработки на модерни оръжия с тактическо и стратегическо предназначение, което ѝ позволи сравнително бързо да възстанови нивото на стратегическите си въоръжения до нивото и дори над нивото на САЩ. Тя също така успя да възстанови армията си до техническо и организационно ниво, което ѝ дава реален шанс за успешна военна отбранителна конфронтация със САЩ или която и да е друга глобална сила в света. Икономически обаче Русия е далеч по-слаба от някогашния СССР и по тази причина не може да има и няма агресивни териториални амбиции или амбиции за световно влияние, подобно на влиянието на СССР в миналото.

Русия се нуждае от бързо индустриално развитие, което в момента се затруднява от усилията ѝ за превъоръжаване на армията, както и от редицата икономически и финансови санкции, наложени ѝ от Запада. В допълнение Русия не предлага на света идеологическа алтернатива, която да я отличава съществено от западните демокрации. Тя не се стреми към конфронтация със САЩ и ЕС. Именно в този аспект трябва да се разглеждат и непрекъснатите призиви на Путин за сътрудничество към "партньорите от Запад", а „партньорите“ възприемат тези призиви преди всичко като признаци на слабост!

В борбата за хегемония между САЩ и Китай Русия може да бъде ценен съюзник на всяка една от страните. Струва ми се, че нейните симпатии клонят към САЩ и Запада, но САЩ считат, че претенциите на Русия за равноправно участие в един многополюсен свят са неприемливи за САЩ и тя по неволя трябва да приеме съюз с Китай, който както изглежда поне засега е по-склонен от САЩ към многополюсен свят.

Интересно е да помислим какво обаче означава война между претенденти за световна хегемония в съвременния свят? Дали войната започва, когато оръдията загърмят или тя може да започне много преди това с невъобразимо многообразие от конфронтации, където военната конфронтация е крайната и фатална за съвременния свят конфронтация, в която ще изгорят и воюващите страни и тези около тях!

"War With China? It's Already Under Way" By Michael T. Klare

Дори преди влизането на Доналд Тръмп в Овалния кабинет военните в САЩ и останалите служби на федералното правителство оперираха в рамките на четири квази-войни!

http://www.informationclearinghouse.info/51125.htm

Понастоящем Средствата за масова дезинформация (СМД) говорят за следните конфронтации между САЩ и Китай, които те обикновено наричат войни:

1. Търговска война на САЩ с Китай, която цели спирането на икономическия възход на стратегическия противник на САЩ.

Тази война е породена от огромните дефицити в търговския обмен между САЩ и Китай, които достигат до близо 500 милиарда долара годишно. Причината за тези дефицити е, че Китай просто няма какво да купува от САЩ, освен селскостопанска продукция, пътнически самолети и някои други специфични стоки и суровини. САЩ не желаят да продават на Китай съвременна бойна техника, а това реално е най-голямото и най-стабилно промишлено производство на САЩ.

С цел намаляване на търговския дефицит в момента се провеждат преговори на високо равнище между САЩ и Китай. Тръмп беше обещал, ако тези преговори не доведат до положителни резултати за САЩ, да повиши вносните мита на стоки за около 200 милиарда долара от търговския обмен с Китай от 10 на 25 процента от 1 март 2019 година. На 25-и февруари Тръмп обяви, че отлага срока за прилагане на повишените мита след 1 март, "тъй като на търговските преговори е постигнат забележителен напредък"! Съществуват сериозни съмнения, че такъв напредък наистина е постигнат, тъй като китайците са изключително труден за преговори партньор. Те разбират, че целта на САЩ преди всичко е да спрат или поне да забавят индустриалния възход на Китай, за да се опитат да реиндустриализират собствената си икономика и по този начин да затвърдят хегемонното си положение. Едно от изискванията на САЩ за потенциално балансиране на търговския обмен между двете страни е либерализацията на банковото дело в Китай, която предполага широк достъп на американски и други банки от Запада на вътрешния пазар, при което техните транзакции биха могли да се включат като елементи в търговския обмен. За китайските ръководители подобна либерализация е идеологически недопустима, тъй като тя ще означава загуба на контрола на държавата върху стабилността на финансовите операции в страната. Освен това САЩ искат Китай да не допуска поевтиняване на валутата си спрямо долара, а напротив - Китай трябва да се постарае да повиши цената на юана, което ще намали конкурентоспособността на китайските стоки на американския пазар и ще повиши конкурентоспособността на американските стоки на китайския пазар. По този начин САЩ разчитат да компенсират донякъде търговския дефицит. Подобно искане по принцип означава, че САЩ са съгласни с плаващ курс на юана спрямо долара, но само ако юанът поскъпва, тъй като поевтиняването му на практика ще компенсира повече или по-малко повишените мита.

По мое мнение в момента администрацията на Тръмп търси начин да обяви победа в първата битка на търговската война и да започне подготовка за следващите битки, които неизбежно ще трябва да се водят, защото китайските ръководители се отнасят сериозно към интересите на страната си и не подлежат на "купуване" или "сплашване", както е прието да се действа с по-незначителни партньори на САЩ.

2. Технологическа война на САЩ срещу Китай, с която САЩ се надяват да спрат технологичния възход на конкурента си.

Претенциите на САЩ срещу Китай в тази област са, че Китай разрешава достъп на американските фирми до трудовия си и потребителски пазар, като обаче поставя изисквания за китайски достъп до модерните американски технологии. Според мен в това няма нищо нечестно. Китай поставя условия западните фирми да заплатят по приемлив за него начин за достъпа си до изгодни трудови и потребителски ресурси, които ще им донесат съответни печалби. Фирмите са свободни да приемат или да откажат тези условия и фактът, че те ги приемат, означава, че те смятат сделката за изгодна! Друг е въпросът, че тази политика помогна за деиндустриализацията на САЩ, но причината за тези последствия трябва да търсим преди всичко в алчността на олигархията и в неразумната и недалновидна политика на правителствата на САЩ в продължение на десетилетия!

Твърди се, че китайците използват и незаконни методи за достъп до модерни американски технологии. Тук искам да отбележа, че когато през XIX век индустрията в САЩ се развива с бурни темпове, англичаните също са се оплаквали от арогантната и безпардонна кражба на "интелектуалната им собственост" от страна на американците, т. е. в поведението на китайците няма нищо екстраординерно, а това изглежда е част от подхода при бързо развитие на собствената индустрия. От друга страна в отношението на Китай и САЩ към интелектуалната собственост очевидно има дълбоки идеологически различия. За САЩ интелектуалната собственост е стимул за разгръщане на творческите възможности на индивида и начин за материалната му компенсация. (На практика от защитата на "интелектуалната собственост" в крайна сметка печелят корпорациите, които имат материалните ресурси да се борят по съдилищата за права над тази собственост.) В разбиранията на китайските управници ползата от интелектуалната собственост за индивида трябва да се балансира с общественото благо, т. е. в режима на нейната охрана трябва да се има предвид и обществената полза от широкото приложение на продукта на интелектуалната дейност. В крайна сметка въпросът се свежда до това колко и как да се заплаща "интелектуалната собственост" и каква трябва да е продължителността на нейната неприкосновеност в полза на притежателя ѝ?!

Искам да отбележа, че времето на превъзходство на САЩ в областта на технологиите и научното развитие, дължащо се на приложението и разработката на нови научни открития, като че ли преминава в историята. До преди десетина години в СМД в САЩ можеха да се прочетат статии, че превъзходството на САЩ в патенти и открития е такова, че едва ли в близките 50 години някоя друга страна може да се доближи до САЩ по този показател! В наши дни вече могат да се прочетат статии, които отбелязват, че през последните година-две, Китай превъзхожда САЩ по брой на патенти и цитирани научни статии!? Резултат на този тренд очевидно е и безпрецедентната атака, предприета от администрацията на Тръмп, срещу Хуауей. САЩ призовават за бойкотиране на компанията, не защото е "откраднала" и използва незаконно технологични открития на американски компании, а защото представлява опасност за САЩ с това, че нейните устройства са по-модерни, по-евтини и респективно по-конкурентоспособни от тези, произведени в САЩ! За да оправдае протекционистката си позиция, администрацията на САЩ твърди, че ако устройствата на Хуауей бъдат вложени в новите комуникационни мрежи от 5-то поколение (т. нар. 5G), то китайските тайни служби ще получат достъп до секретите на Запада!? С други думи, в тази важна област на световната икономика – комуникациите, светът трябва да се задоволи с по-лоша и по-скъпа технология, за да се осигури... достъп до секретите от страна на американските тайни служби!? За администрацията на САЩ е без значение, че тя не предоставя никакви доказателства за това, че Хуауей е предвидила в технологията си "вратички" за достъп на китайските тайни служби до потока от информация в комуникационните мрежи. Според твърдение на британските органи, занимаващи се с кибернетична защита, тези обвинения са безпочвени и при съответен технологичен контрол върху софтуера подобни опасности могат да се избягнат!

Накратко излиза, че свободните пазарни отношения и свободната конкуренция според идеолозите от САЩ са валидни само тогава, когато са от полза за САЩ!

3. Дипломатическа война, която цели да изолира Китай и да предотврати реализацията на амбициозните му планове за "новия път на коприната", известен още като "Белт анд Роуд Инишътив" (Belt and Road Initiative, BRI)), който трябва да осигури физическа инфраструктура за връзка между икономиките на страните от Азия, Европа и Африка, както помежду им, така и с икономиката на Китай.

Основно оръжие в тази война за САЩ е твърдението, че BRI е нова форма на колониализъм, с която Китай се опитва да обвърже държавите по света, предлагайки им заеми и помощи за строителство на инфраструктурни обекти, от които държавите бенефициенти често нямали нужда и които са икономически нежизнеспособни и финансово заробващи. Когато държавите не са в състояние да изплатят заемите си, Китай сключвал нови договори, с които си присвоявал собствеността на тези обекти и по този начин утвърждавал зависимостта на тези държави от Китай.

Друго оръжие е твърдението на САЩ, че Китай обикновено използва китайска работна ръка при строителството и експлоатацията на обектите от BRI, и по този начин не дава възможност за повишаване на квалификацията на местното население и не разкрива нови работни места за него.

По всяка вероятност и в двете твърдения има доза истина, но в крайна сметка е важно доколко BRI ще бъде от полза за държавите, които участват в реализацията на обекти от тази инициатива. Ако тази политика на Китай спомогне за подобряване на живота на населението в страните, засегнати от BRI, то тя е оправдана от гледна точка на интересите на съответните държави. В този аспект е интересно да се разбере каква алтернатива на BRI предлагат САЩ? Според американските СМД засега САЩ предлагат само... военни бази и всичките "благини", произтичащи от тях, за икономиката на държавите бенефициенти.

4. Кибернетична война, за която засега в СМД само се правят зловещи намеци, като Китай се обвинява в най-различни грехове, а САЩ винаги се показват като нещастна жертва на китайския тоталитаризъм и арогантна агресия. Характерът на тази война е такъв, че не подлежи на широко обсъждане в СМД, но все пак са известни подвизи в тази област, като внедряването на вируси, разработени от САЩ и Израел в управляващите микропроцесори на Сименс, което доведе до разрушаване на много центрофуги в ядрената индустрия на Иран преди десетина години. Има и друга история, случила се през миналия век, когато опорочени управляващи устройства в помпените станции за газ и нефт в СССР са довели до сериозни материални загуби на клиента. Традиционните истории за намеса на Русия, Китай, Иран и Северна Корея в кибернетичните системи на САЩ имат характера на митове и легенди, макар че сигурно в тях има доза истина. Интересното е, че тайните служби на Русия и Китай не обичат да коментират подобни авантюри в кибернетичните им мрежи, вероятно считайки за срамно да признаят, че са допуснали подобни атаки.

Освен изброените войни се провеждат и редица мероприятия предназначени да ограничат възможностите за достъп на китайските военноморски сили до световните океани, както и до обкръжаването на Китай от военни бази, с което САЩ целят да си осигурят превъзходство при възможен бъдещ военен конфликт.

Безусловно действията и противодействията на двете страни, попаднали в капана на Тукидид, са неизбежни, но главният въпрос е дали те ще се изродят в крайна сметка в истинска война, която в днешно време ще означава край на човешката цивилизация. Идеите за локални конфликти между САЩ и Китай, а също и между САЩ и Русия са повече от опасни, защото те крият в себе си неизбежно зародиша на ескалация към тотална термоядрена война, която никой от участниците не може да спечели. В този аспект трябва да се разглежда и отрицателното отношение на Тръмп към ползата от НАТО и останалите съюзници на САЩ. Всички тези страни не представляват сериозна военна поддръжка за САЩ при една война срещу Китай или Русия, но могат да подпалят такава война поради безотговорни амбиции или исторически вражди и това съвсем не е безопасно, както за САЩ, така и за света!

Дилетант

Отново за Венецуела

След публикацията ми в блога на 29 януари 2019, озаглавена "Венецуела - конфликт на "умните и красивите" срещу "неуките и бедните"?", ми се обади един приятел и ми каза, че както винаги съм се постарал с фактологията, добре съм написал материала, но "танцувам" около факта, че "социалистическите преобразувания" на Чавес и Мадуро във Венецуела са основната причина за проблемите в тази държава!

Аз разбира се не си "оставих магарето в калта" и в резултат на това проведохме едночасов спор по телефона върху въпроса дали съм комунист или не съм!? Аз твърдях, че съм неутрален наблюдател и че по политически възгледи вероятно съм социалдемократ, но не съм сигурен, че го убедих, защото той е един от хората, за които всички беди в света идват от социализма, който ни дебне с реставрацията си на всяка крачка!

Междувременно в аферата с Венецуела се разиграха нови събития, но нещата са все още далече от смяна на режима на Мадуро с този на Гуайдо. Ето и някои от събитията и историите, които са по-интересни за българските читатели:

1. Правителството се изхвърли по принципа "Опитал се да пръдне, но се насрал!" и без никаква нужда и полза за никого обяви, че признава Гуайдо за законен президент на Венецуела (или нещо подобно). Очевидно основната причина за подобен дипломатически демарш е да се хареса на атлантическите си съюзници и най-вече на ръководството на САЩ!

2. Редица членове на атлантическото общество като САЩ, Канада, Франция, Германия, Великобритания и Испания по един или друг начин се изказаха в подкрепа на Гуайдо, демонстрирайки отново, че "законно е онова, което сме обявили за законно, а незаконно е това, което не желаем да признаем за законно"! Тази позиция не е толкова странна, като се има предвид, че всички изброени държави с изключение на Канада са бивши колониални империи, а сега прикриват неоколониалното си настояще зад лозунги за демокрация и хуманизъм, като високо ценят важността на контрола над най-големите петролни запаси в света! От по-значителните държави в ЕС само Италия обяви, че е против намесата във вътрешните работи на Венецуела и наложи вето на решение на Европейската комисия, което би заклеймило режима на Мадуро. В резултат комисията също отказа да се намесва във вътрешните работи на Венецуела и Могерини направи съответно изказване по въпроса. Изобщо ЕС се запретна да съдейства заедно с Мексико и Уругвай за преговори между Гуайдо и Мадуро за мирно решаване на конституционния въпрос за президентството.

3. Президентът Радев съвсем разумно се изказа, че България не бива да се намесва във вътрешните работи на Венецуела, с което възбуди яростта на Членове на правителството като госпожа Захариева (едно недоразумение в ролята на външен министър на България) и политици като Цветан Цветанов (строителят на ГЕРБ, който подобно на Сталин в болшевишката партия, изгражда бъдещото си господство в ГЕРБ). Стотина протестиращи даже се явиха под прозорците на президентството, за да изразят възмущението си от Радев, който "Предавал интересите на НАТО, на ЕС и въобще не се държал като натовски генерал!".

4. В Средствата за масова дезинформация (СМД) се обявиха аналисти, журналисти и политисти, които обясняваха колко лош е режимът на Мадуро, как ограбва богатствата на венецуелския народ и как той е довел до емиграцията от Венецуела на 3 милиона венецуелци! Аз без да искам си направих сметка, че 3 милиона венецуелци са 10% от населението на Венецуела и ако спазим тази пропорция, то при подобен по лошотия режим на Мадуро, от 8 милионна България би трябвало да емигрират не повече от 800 хиляди българи!? Като се има предвид, че по редица данни емигриралите българи са 2.5 милиона, то направо се изплаших, че дори не мога да класифицирам колко лоши са режимите в България през последните 20-30 години, та са принудили толкова много българи да напуснат родината си!?

5. При Цветанка Ризова, в предаването си в бTВ, се появи една журналистка на име Къдринка Къдринова, която била посетила Венецуела два пъти през последните 3 години, по време на избори. Къдринка за мое успокоение, каза неща за режима на Чавес-Мадуро, които и аз бях прочел при проучването си за материала в Блога. В понеделник обаче, при Цветанка се появи един балетмайстор, който е живял във Венецуела през последните 28 години и който направо ме срази, като обори всичките мои и тези на Къдринка твърдения, че проблеми във Венецуела има, но че те не се дължат само на политиката на Боливаристите, ами и на политиката на САЩ, която иска да свали режима с всички позволени и непозволени средства! Цветанка също беше сразена от балетиста и макар и да се опитваше да му задава разни разумни въпроси, той я громеше с безапелационното си мнение, че Мадуро изобщо е незаконен президент, защото: първо, не е роден във Венецуела и второ, когато се е кандидатирал след смъртта на Чавес за президент е бил вицепрезидент, т. е. не е имал право да се кандидатира за президент!? Да си призная аз нямам представа къде се е родил Мадуро, а възраженията свързани с поста му на вицепрезидент чувам за пръв път от балетиста! С други думи не знам дали са верни и ако са верни, защо досега не съм ги чул от никой друг? Изобщо според балетмайстора САЩ се борят за демокрацията във Венецуела, за интересите на венецуелския народ и т. н.!

Междувременно намерих една статия:

"What the Press Hides From You About Venezuela" By Eric Zuesse

Случай на потискане на новини по целия спектър на средствата за масова информация.

http://www.informationclearinghouse.info/51080.htm

В статията се цитира доклад на репортьор на ООН за положението в Еквадор и Венецуела. Експертът отбелязва придобивките на широките народни маси във Венецуела по време на режима на Чавес-Мадуро в сферите на медицинското осигуряване, образованието, обезпечеността с жилища, трудовата заетост и други социални аспекти на живота на страната. Отбелязва се, че огромни маси от населението са били издигнати над нивото на бедността.

Подчертава се, че изборната система дава възможност за честни и прозрачни избори. От началото на режима на Чавес досега във Венецуела са проведени над 25 безупречни избори и референдуми по най-различни въпроси, важни за политическия и социален живот на страната.

Репортьорът отбелязва и проблемите, породени от намесата на политиците от режима в управлението на икономиката. Особено голяма е вината на управляващите от Боливарския режим, че не са отделили достатъчно средства за модернизация и развитие на петролната индустрия, както и че не са взели мерки за развитие в страната и на други отрасли от стопанството, които да намалят влиянието на флуктуациите на цените на петрола върху финансите на страната.

В доклада се отбелязват и проблемите, породени от желанието на противниците на режима да саботират дейността му с цел връщане на позициите им в петролната промишленост и на контрола им върху печалбите от природните богатства на Венецуела.

Главният прокурор на Венецуела е провел разследвания във финансовото управление на петролната индустрия, които са довели до разкриването на крупни машинации за незаконно присвояване на милиарди долари от печалбите на Петролната компания на Венецуела, които са отишли в задгранични сметки на висши служители на компанията. Заведени са съдебни дела за финансови нарушения срещу 79 служители на Петролната компания, от които двадесет и двама са висши сътрудници на компанията. Загубите за страната се изчисляват на над 15 милиарда долара, изнесени в Андора и други "данъчни обетовани земи". Критиците на режима отбелязват, че действията на главния прокурор подминават финансовите нарушения от страна на служители във въоръжените сили, а се съсредоточават само върху дейността на критиците на режима.

Казаното от мен дотук е само бегло и повърхностно изброяване на констатациите на репортьора в неговия доклад.

Докладът е бил връчен на съответните органи на ООН на 3 август 2018 година, но СМД са демонстрирали тотална незаинтересованост в публикуването му или поне на данни от него. Подобна реакция на СМД, както и на висши държавни органи в САЩ и други страни, свързани със санкциите срещу Венецуела, е понятна, като се има предвид, че в препоръките си експертът на ООН предлага въпросите и фактите за последствията от икономическите санкции срещу Венецуела да бъдат внесени в международния съд за защита на правата на човека, международния криминален съд и други международни организации, като действия на държави, водещи до нарушаването на човешките права на гражданите на Венецуела и до смърт и страдания сред населението на страната!

През последните дни се появиха и съобщения за дейността на различни терористични групи във Венецуела, като например Хизбула!?

"Hezbollah is in Venezuela to stay" By Colin P. Clarke | Foreign Policy

Промяната на режима в Каракас няма да промени проблематичните връзки на страната с терористичната група.

https://foreignpolicy.com/2019/02/09/hezbollah-is-in-venezuela-to-stay/?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld

Доколко тази статия има за цел да създаде допълнителна подкрепа всред американското общество за промяна на режима в Каракас, включвайки подобна операция в глобалната война срещу тероризма, не знам? Като правило обаче споменаването на Хизбула винаги действа на американците като "червено на бик"!

От друга страна в статията:

"‘Dangerous Territory’ for Democrats as Republicans Seize Venezuela Moment in Miami" By PATRICIA MAZZEI

Демократите се опасяват, че ако президентът Тръмп успее да свали президента Мадуро от власт, венецуелските американци могат да бъдат привлечени задълго в лоното на републиканската партия!

https://www.nytimes.com/2019/02/10/us/venezuelans-miami-republicans.html?emc=edit_th_190211&nl=todaysheadlines&nlid=168633610211

Както виждате нещата не са съвсем прости по отношение на политиката на САЩ срещу режима на Мадуро във Венецуела! Трябва да се правят много и най-различни сметки!

Засега Гуайдо няма нужната обществена подкрепа, за да свали Мадуро от президентския пост. Изглежда, че силите за сигурност и армията, както и въоръжените боливарски милиции, стоят твърдо на страната на Мадуро. Твърди се, че както в армията, така и в силите за сигурност, има кубински и може би руски съветници, които вероятно ще се погрижат тези органи на властта да останат верни на боливарската революция. ЦРУ и Пентагонът се опасяват от въоръжена интервенция, тъй като опитът от последните 20 години на подобни интервенции е горчив и силно неплодороден! Една интервенция във Венецуела вероятно ще доведе до тотален срив на цялата ѝ петролна индустрия и до продължителна въоръжена съпротива на венецуелците, което съвсем не е по вкуса на финансовата и петролната олигархия в САЩ! Примерът на десетилетията борба в Колумбия срещу ФАРК е все още твърде пресен в съзнанието на защитниците на демокрацията и хуманизма. В допълнение към това Русия има инвестиции във Венецуела за около 17 милиарда долара, а Китай - за близо 70 милиарда! Много ще ми е интересно да видя при какви условия Русия и най-вече Китай ще се разделят с тези инвестиции!? Изобщо по всичко личи, че венецуелският пъзел е много сложен и труден за подреждане.

В заключение бих желал да препоръчам на читателите една изключително интересна и важна статия в "Независимая газета":

Владислав Сурков: Долгое государство Путина

http://www.ng.ru/ideas/2019-02-11/5_7503_surkov.html

Статията не е свързана с темата за Венецуела, но е много информативна за основите на политиката на Путин. Няма дори да се опитвам да я коментирам, тъй като "Ехото на Москва", в понеделник (на 11 февруари) от 19 часа московско време (18 часа българско време) проведе редовното интервю с Главния редактор на "Независимая газета" Константин Ремчуков, в което той предложи много сериозен анализ на статията. По принцип препоръчвам на читателите да слушат редовните предавания на Ехото на Москва (https://www.radiobells.com/talk/echo/) с участието на Ремчуков – всеки понеделник от 19 часа Московско време (предаването се нарича "Особое мнение"). Този човек е изключително умен събеседник и добър разказвач! (Доколкото знам в youtube.com могат да се намерят повечето клипове с негови интервюта: https://youtu.be/4emYRyqKWRU )

Дилетант

Венецуела - конфликт на "умните и красивите" срещу "неуките и бедните"?

На 23 януари 2019 година, председателят на парламента на Венецуела Хуан Гуайдо се обяви за президент на републиката! Конституционният му довод за подобно решение е, че от 10 Януари 2019 година, когато Николас Мадуро встъпи в новия си президентски мандат, Венецуела е без законен президент, тъй като Гуайдо и опозицията не признават изборите от 2018 година за законни, когато Мадуро беше преизбран за президент!

С други думи, според Гуайдо, от 10 януари 2019 година Венецуела е без президент, което позволява да се използва член 233 от конституцията на републиката, според който, ако президентът не е наличен (например мъртъв) или не е в състояние да изпълнява обязаностите си, председателят на парламента трябва да поеме функциите на временен президент на страната.

"Venezuela plot thickens... UN should be probing Washington and allies for regime-change crimes" By Finian Cunningham

http://www.informationclearinghouse.info/50989.htm

Вероятно конституционният спор за валидността на претенциите на Гуайдо върху президентството би трябвало да се реши от върховния съд във Венецуела, но "световната демократична общественост" вече изразява мнението си по въпроса в изказвания и ултиматуми на президентите и правителствата на САЩ, редица латиноамерикански държави, Канада, Франция, Германия, Великобритания, Испания и други. Водещите страни от ЕС обявиха, че дават на Мадуро осем дни да се откаже от властта и да я предаде на Гуайдо!? Предполагам, че правителствата на ЕС са заявили по-скоро, че до осем дни Мадуро трябва да се съгласи на нови президентски избори, тъй като в противен случай подобен ултиматум ми изглежда съвсем неконституционен, а от там и недемократичен! Тук ще отбележа, че през 2018 година опозицията срещу Мадуро реши да бойкотира изборите за президент, с което осигури на Мадуро 67% мнозинство.

Ситуацията с реакцията на САЩ е малко по-особена. Оказва се, че в дните преди 23 януари Марко Рубио (бивш кандидат за президент на САЩ и сенатор от Флорида) е проявил изключителна активност по въпроса за властта във Венецуела. След съвещания с политици от Флорида, видни емигранти от режима на Чавес-Мадуро, президента Тръмп, вицепрезидента Пенс и съветници по националната сигурност на САЩ, Рубио заявява по телефона на 22 януари на Гуайдо, че ако се обяви за президент на Венецуела, то той ще получи пълната подкрепа на американското правителство. Същия ден вицепрезидентът Пенс публикува статия в "Уолстрийт джърнъл", в която насърчава Гуайдо да вземе властта в свои ръце и разговаря с него по телефона, за да го окуражи в постъпката му! С други думи, Гуайдо не се е събудил на 23 януари с внезапното решение да се обяви за президент на Венецуела, а решението му има повече или по-малко определена предистория!

В допълнение Тръмп назначи за пълномощник по въпросите на кризата във Венецуела Елиът Абрамс – виден ястреб още от времето на президента Рейгън, замесен в престъпленията на военната хунта в Сан Салвадор, гражданската война в Никарагуа, Иранската афера по времето на Рейгън (за което беше съден и осъден, а след това помилван от Буш Старши), войните в Ирак и Афганистан и изобщо във всички имперски авантюри на САЩ през последните 40 години.

Ще се опитам с няколко думи да преразкажа предисторията на сегашните събития във Венецуела, без да претендирам, че съм правил специално изследване по въпроса. Тя е описана по-подробно в следващата статия:

"The History - and Hypocrisy - of US Meddling in Venezuela" By Brett Wilkins

http://www.informationclearinghouse.info/50986.htm

До втората половина на 50-те години на миналия век Венецуела се управлява от типичните за Латинска Америка диктатори, които се сменят в резултат на военни преврати или при други често по-трагични обстоятелства. През 1958 година във Венецуела избухва нещо като революция, която поставя началото на една повече или по-малко демократична традиция на смяна на правителствата чрез избори.

През 1992 година офицерът от парашутните части Хуго Чавес се опитва да извърши преврат, но не успява и е осъден на затвор. След помилването му през 1998 година Чавес се кандидатира за президент и за всеобщо удивление и неприятна изненада на венецуелската олигархия той спечелва изборите. Изненадата на олигархията идва от това, че Чавес не произхожда от белите европейски заселници във Венецуела, а от афро-индианските народни маси. Изненадата на олигархията е още по-голяма, когато се разбира, че Чавес е неподкупен и няма намерение да ѝ служи, а се увлича от разни "палави" популистки идеи, според които националните богатства на Венецуела (например огромните залежи от петрол) принадлежат на целия народ, а не само на олигархията и по тази причина приходите от тях трябва да се използват за благото на целия народ?! Още по-лошото е, че Чавес се сприятелява с Фидел Кастро и започва да пропагандира идеите за всеобщо безплатно образование, всеобща безплатна медицинска помощ, право на всеки венецуелец на работа, жилище и минимален доход и други подобни пакостни идеи. Най-лошото е обаче, че той започва да реализира тези си идеи, като за целта решава да използва приходите от Венецуелската петролна компания. Висшият мениджмънт на компанията се възпротивява на идеите на Чавес, но той уволнява тези, които не желаят да се подчиняват. Тогава мениджмънта организира стачки и саботажи, на които Чавес се противопоставя с желязна ръка. Ръководеното от него правителство започва да подпомага с петрол Куба, получавайки в замяна лекари и медицински персонал, а също и кадри за масово ограмотяване на населението. Чавес даже отпуска безплатно отоплителна нафта на някои щати от североизтока на САЩ, когато там възникват проблеми през зимата всред бедните слоеве на населението. За целта той използва филиалната фирма на Венецуелската петролна компания в САЩ Citgo, която притежава редица рафинерии по южното крайбрежие на САЩ, които работят с петрол, внасян от Венецуела.

Всички тези "популистки забежки" на Чавес не се харесват на олигархията и висшата средна класа във Венецуела. През 2002 година, със благословията на САЩ, те организират преврат срещу Чавес, който след два дни приключва неуспешно с връщането на Чавес на власт. След преврата той става още по-непримирим враг на олигархията във Венецуела и подкрепящите я среди в САЩ. Стигна се дори дотам, че при една своя реч пред Общото събрание на ООН, която започна след речта на президента на САЩ Буш, Чавес обяви: "Тук доскоро беше Дяволът и аз все още чувствам миризмата му на сяра!" На смъртното си легло през 2013 година Чавес отбеляза, че му се струва много подозрително, че толкова много латиноамерикански леви политици, противници на САЩ, се разболяват от рак и умират! Очевидно с това той искаше да намекне за подозренията си за нечестната игра на ЦРУ, за което е известно, че десетки пъти се е опитвало безуспешно да убие Фидел Кастро чрез отрови или разни зарази!

В интерес на справедливостта обаче искам да отбележа, че за разлика от много революционери в историята на човечеството, като Робеспиер, Ленин, Троцки, Сталин, Мао и др., Чавес не се опитва да унищожи физически политическите си противници, а ги оставя да заговорничат срещу него и социалните мероприятия на режима му открито в страната или в емиграция! Нещо повече, във Венецуела редовно се провеждат избори, които винаги са признавани от организацията на бившия американски президент Картър за едни от най-демократичните и справедливи избори в света!

Аз не съм се занимавал специално с изучаване на икономическата политика и реформи на Чавес във Венецуела, но ми се струва, че те определено имаха социалистически характер. Самият Чавес наричаше революционната си социална политика "Боливарска революция", с което вероятно искаше да подчертае специфичния за Латинска Америка характер на реформите, които се провеждаха под негово ръководство в страната. По същото време в Латинска Америка процъфтяваше социална политика, провеждана от политически дейци, намиращи се вляво от центъра, такива като Лула да Силва в Бразилия, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор и т. н. Както е известно, социалистически ориентираните икономически реформи рано или късно влизат в противоречие с някои характерни черти на съвременния човек, а в същото време на тях се противопоставят и господстващите отношения и правила на световната капиталистическа система, поради което неизбежно се достига до кризисни състояния, които често се задълбочават от традиционните икономически кризи на капитализма като цяло.

След смъртта на Чавес, негов наследник стана Николас Мадуро. Всички наблюдатели отбелязват, че Мадуро далеч не е обаятелен за венецуелците като Чавес, нито пък притежава неговите способности да омайва с приказки широките кръгове от венецуелския електорат. Все пак обаче Мадуро стана президент по напълно законен път – чрез избори, но в един период на ниски цени на петрола и нарастваща съпротива на висшите слоеве на венецуелското общество. Инфлацията в страната достигна до невероятни размери. Опитите на Мадуро и правителството му да осигурят храни и стоки от първа необходимост се саботират от търговците, като стоките, внесени в страната с все по-трудно достъпната чужда валута, много бързо изчезват от пазарите във Венецуела и се появяват на черните пазари в Колумбия и другите съседни на Венецуела страни. Този сценарий до голяма степен ми напомня сценария, разигран в Чили след победата на Алиенде през 70-те години. Тогава задачата, поставена на ЦРУ от Никсън и Кисинджър беше "Да накарат икономиката да пропищи!" ЦРУ си изпълни задачата, като организира стачки в транспорта, търговията и дори в медодобивната индустрия на Чили. Това безредие от своя страна даде повод на военните да направят преврат и така се установи режима на генерал Пиночет, а останалото, както се казва, е история.

Твърди се, че близо 3 милиона венецуелци, като правило най-образованите, са емигрирали в съседните държави и САЩ, изнасяйки със себе си колкото се може повече валута. Основните доходи на правителството са от износа на петрол за САЩ, който се преработва и реализира от Citgo и Valero. Правителството на САЩ, чрез санкции, затруднява по всякакъв начин достъпа на правителството на Мадуро до тази валута, която е в размер на около един милиард на месец. Съвсем наскоро Националната банка на Великобритания отказа на правителството на Мадуро да преведе на Венецуела 1.2 милиарда в долара злато, което е депозирано за съхранение в банката!

Надеждата на противниците на Мадуро е в армията, която те биха желали да накарат да се разбунтува и да направи преврат. Хората, които са недоволни от режима частично са емигрирали, а градската и селска беднота, макар и да страда от невероятната инфлация, все още е под впечатлението на социалните и материални придобивки от времето на Чавес-Мадуро и все още изглежда нямат намерение да се надигат срещу режима. За това говори и фактът, че над 6-7 милиона избиратели само през 2018 година са гласували за преизбирането на Мадуро за президент. Самата армия е натоварена с вноса и разпределението на дефицитните хранителни и други стоки, което по понятни причини я поставя в привилегировано положение всред населението.

Плановете на Гуайдо за излизане от кризата са описани накратко в следната публикация:

"Venezuela's Unelected Coup Leader Immediately Targets State Oil Company, Requests IMF Money from the IMF" By Ben Norton

https://grayzoneproject.com/2019/01/25/venezuela-us-coup-leader-juan-guaido-state-oil-company-imf/

Те се свеждат до реструктуриране с цел приватизация на Венецуелската държавна петролна компания (PDVSA). На първо време Гуайдо се опитва да уволни директорите на Citgo, за да сложи ръка на доходите от този филиал на PDVSA, който оперира в САЩ и притежава редица рафинерии по южното крайбрежие на САЩ. По нататък плановете са за обезпечаване на достъпа на западните и най-вече на американските петролни компании до петрола и петролните залежи на Венецуела, който достъп бе прекратен навремето от Чавес поради нежеланието на чуждестранните компании да се съгласят с условията за плащанията им в полза на правителството на Венецуела. Изобщо от статията личи, че основното внимание както на Рубио, така и на останалите функционери от правителството на САЩ е съсредоточено върху бъдещия достъп до подземните богатства на Венецуела. Именно този факт, който неизбежно ще излезе наяве в програмата на Гуайдо, може да предизвика тази част от венецуелското население, което би се присъединило към превратаджиите от парламента, да се въздържи от подкрепата им, още повече, че активната намеса на САЩ, които веднага признаха Гуайдо, едва ли ще предизвикат особен възторг сред болшинството венецуелци, като се има предвид "популярността" на САЩ както в Латинска Америка, така и по-специално във Венецуела.

Допълнителни затруднения за "световната демократична общественост" в свалянето на режима на Мадуро възникват и от факта за икономическите амбиции на Китай и Русия в тази част на планетата. Русия досега е вложила във Венецуела около 17 милиарда долара във въоръжените сили, петролната и оръжейната индустрия на страната, а Китай е инвестирал вероятно дори повече в инфраструктурни обекти и отново в петролната индустрия. Как Русия и Китай ще защитят тези си инвестиции не е много ясно, като се има предвид важността, която САЩ възлагат на Латинска Америка като на тяхна безразделна сфера на влияние (спомнете си за доктрината Монро), но и светът днес е много по различен от този през XIX век и това дава възможности за нови варианти и решения на геополитическите проблеми, които някога са били немислими.

В заключение искам да отбележа, че случаят с провала на социализма на Чавес-Мадуро във Венецуела отново е резултат от борбата между "умните и красивите", които владеят икономическите и финансови лостове в света срещу "неуките и бедните", които не могат да успеят в опитите си на отделни места да надделеят над неолибералната световна олигархия, която засега държи здраво в ръцете си лостовете на властта и успява да си присвои благата, когато ги има, и да стовари върху огромното болшинство от населението по света проблемите от кризите и рецесиите, когато те възникват!

Дилетант

Царят дава, ама пъдарят не разрешава, или за Президента и "дълбоката държава"

На 19 декември 2018 година президентът Тръмп обяви, че до 30 дни САЩ ще изведат войските си от Сирия (според някои източници около 2000 души, а според други - близо 4500). В допълнение, Тръмп обяви в същото изявление, че той смята да намали войските на САЩ в Афганистан наполовина, т. е. от 14000 на 7000 души. На въпроси на журналисти дали подобно решение няма да усили влиянието на Иран в района и да изложи на опасност кюрдските съюзници на САЩ в Сирия, Тръмп практически заяви, че тези неща не го интересуват и че той е обещал на американския народ да приключи безсмислените войни в Близкия и Средния изток, които струват на САЩ трилиони долари и хиляди жертви.

Това заявление на Тръмп предизвика невероятна суматоха във военнополитическия истаблишмънт на САЩ.

Министърът на отбраната, генерал Матис, заяви, че подава оставка, тъй като не е съгласен с подобно волунтаристично решение, а Тръмп го контрира, че генералът може незабавно да напусне поста си!

Твърди се, че още през април 2018 година Тръмп е имал сериозен скандал с ръководството на Пентагона, който е приключил с отсрочка от 6 месеца за приемането на изброените по-горе решения на президента. Естествено след близо 8 месеца Пентагонът не е показал с нищо, че има някаква идея как да приключи успешно безплодните си напъни в този район на света и президентът най-накрая решил, че е време да удари по масата и да прекрати безсмислените войни!

Да, ама не! "Прогресивните" неолиберали заедно с неоконсерваторите задружно гракнаха в защита на "евроатлантическите ценности", като например хуманизма, демокрацията и други подобни домашни любимци на световната финансова олигархия и военнопромишления комплекс. Както се казва, "Що народ избиха и що парѝ похарчиха да защищават тези пусти ценности?" На всички е известно, че в този свят единствените "защитници" на тези ценности са само САЩ и техните съюзници! Те, от Втората световна война насам, водят непрекъснати войни в защита на тези ценности! В тази връзка си спомням един виц относно борбата за мир от времето на социализма "Така се борим за мир, че скоро няма да остане камък върху камък!". Тук-там в Средствата за масова дезинформация (СМД) се зачу тих, смутен, одобрителен шепот, че най-накрая някой се е намерил да вземе мерки и да "поприкрие някак голотата на царя". Не е изключено даже някои хора да повярваха, че президентът наистина ще изпълни заканите си. Скоро обаче "дълбоката държава" се мобилизира и започна контранастъпление. В следващите дни и седмици последваха заявление след заявление:

Болтън: "Ние всъщност засега не напускаме Сирия!"

Тръмп: "Ние всъщност ще напуснем Сирия бавно!"

Линзи Греъм: "Ние ще напуснем Сирия много, много бавно!"

Болтън: "Всъщност ние може би никога няма да напуснем Сирия!"

Тръмп: "Ние ще напуснем Сирия, когато ИДИЛ е напълно ликвидирана!"

Болтън: "Иран трябва също напълно да напусне Сирия!"

Линзи Греъм добавя, че САЩ трябва да получат и гаранции, че залежите от петрол, които сега се намират в окупирания от САЩ район няма да попаднат в ръцете на Иран!?

Значи ли всичко казано дотук, че президентът на САЩ реално няма почти никаква власт?

Аз бих казал следното: "Президентът на САЩ има голяма власт да води политика, която е в съответствие с желанията на финансовата олигархия и военнопромишления комплекс на САЩ, представлявани от дълбоката държава."

В статията си David E. Sanger, Noah Weiland и Eric Schmit в Ню Йорк Таймс, озаглавена

"Bolton Puts Conditions on Syria Withdrawal, Suggesting a Delay of Months or Years"

https://www.nytimes.com/2019/01/06/world/middleeast/bolton-syria-pullout.html?emc=edit_mbe_20190107&nl=morning-briefing-europe&nlid=1686336120190107&te=1

се описва фамозната еволюция на решението на Тръмп от безусловно в уклончиво, което обещава да бъде изпълнено след месеци, а може би и никога. На 19 декември Тръмп не каза, че американските войски ще бъдат изтеглени, след като и последният боец на ИДИЛ в Сирия бъде унищожен, нито пък, че Турция трябва да обещае, че кюрдските съюзници на САЩ няма да бъдат закачани!

Твърди се, че Тръмп е променил решението си за срока на изтегляне от 30 дена на 4 месеца, след срещата си на 26 декември в Ирак с командващия американските войски в страната генерал-лейтенант Paul LaCamera. Каквито и да са конкретните причини и поводи за промяната на решението на Тръмп, изводът е един – американският президент е "мощна движеща сила" в политиката на САЩ, но когато върви в предначертания му от "дълбоката държава" път!

Забележете, че в цялата дискусия по въпроса за американските войски в Сирия не се споменава и дума за това, че тези войски, както и войските на Франция, която се оказва, че също има контингент в Сирия, се намират на територията на независимата държава Сирия, която е законен член на ООН, и законното правителство на която никога не е канило нито САЩ, нито Франция да изпращат войски на територията ѝ и която при това непрекъснато протестира срещу наличието на войски от тези държави на територията си!? Излиза, че защитниците на световния ред и международната законност не считат, че международните закони важат за тях!?

Понякога имам чувството, че истаблишмънта в САЩ е грижливо комплектуван от полуидиоти, които са убедени, че живеят някъде през XIX век в имперските времена на политиката на канонерките! Ще се опитам накратко да проследя как този истаблишмънт се изхитри в продължение на 30 години да погуби десетки и стотици хиляди човешки животи и трилиони долари в безсмислени авантюри само в района на Близкия и Средния изток.

Всичко – може да се каже – започна през 80-те години на миналия век, когато по думите на Бжежински САЩ спретнаха на СССР неговата "Виетнамска авантюра". Престарелите старци, членове на тогавашното политбюро на КПСС, без да разберат какво правят, навлязоха в "афганското блато" и на практика погубиха СССР. (Интересното е, че висшето командване на Съветската армия по онова време е било против авантюрата в Афганистан.)

В началото на 90-те години САЩ, окрилени от мисълта, че са останали единственото "голямо куче" в квартала, решиха да започнат да ликвидират един по един неудобните им автократични режими в Близкия и Средния изток и да ги заменят със стопроцентно послушни на англосаксо-ционизма. Твърди се, че още през 80-те години израелски стратези са разработили идеите, по които безгрижно се поведе истаблишмънта на САЩ за формиране на послушни режими в арабския свят под предлог установяване на демократични режими в отделните държави.

Атаката на 9/11/2001 срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк беше сериозно предупреждение към англосаксо-ционизма, но истаблишмънта ги възприе като грубо предизвикателство на "група камилари" от пустинята, които се опитват да се мерят с "най-великата империя на всички времена"!

Последва разгрома на талибаните в Афганистан и на режима на Саддам Хюсеин в Ирак.

Рицарите на най-великата империя на всички времена се чувстваха окрилени от светкавичните си победи над режимите, с които се заеха да се справят.

"Асад трябва да си върви" – цитира вестник "Ню Йорк Таймс" президента на САЩ Обама на 18 август 2011 година. "Бъдещето на Сирия трябва да бъде определено от народа на Сирия, но президентът Асад е застанал на пътя му... Дошло е времето Асад да си върви!"

Никола Саркози и Дейвид Камерън пригласяха на Обама, че е време "Асад да си върви"!

След 7.5 години и 500000 убити и няколко милиона напуснали домовете си сирийци Саркози, Камерън и Обама са си отишли, а Асад е жив и здрав в Дамаск и с помощта на Русия и Иран практически е победил финансираните от англосаксо-ционизма и арабския феодализъм от Персийския залив бунтовниците терористи!

През същата 2011 година САЩ и съюзниците им от НАТО инсценираха бунт срещу Кадафи в Либия, а след това излъгаха Съвета за сигурност на ООН, че Кадафи готви кървава баня на демократите-бунтовници и си издействаха да осигурят военно-въздушни сили на бунтовниците. В резултат на това Кадафи бе зверски убит, а днес Либия, някогашната страна с най-високо жизнено равнище в Африка, е разкъсвана от гражданска война!

Вече трета година САЩ, Великобритания и други опори на хуманизма и демокрацията снабдяват с оръжие и боеприпаси Саудитска Арабия, ОАЕ и други "демократични" режими в персийския залив в борбата им срещу бунтовните Хути в Йемен. В резултат загиват жени и деца, а народът на Йемен е заплашен от истински глад и епидемии!

Всички тези престъпления на така наречения цивилизован свят се извършват под предлог за защита на хуманизма, демокрацията и кой знае още какви други ценности на западната цивилизация.

Независимо от амбициите на "дълбоката държава", САЩ и съюзниците им рано или късно ще трябва да напуснат Сирия. Въпросът е как ще се разберат победителите в сирийското съревнование: Русия, Турция, Иран и разбира се Сирия?

На пръв поглед изглежда, че най-доброто решение е кюрдите да се "върнат в прегръдките на Асад", като интегрират въоръжените си отряди към сирийската армия. В отплата правителството на Асад трябва да им предостави културна и някакво ниво на административна автономия. Турция трябва да получи гаранции от Сирия, Русия и Иран, че кюрдите в Сирия няма да сътрудничат на сепаратистите от ПКК в Турция.

Що се отнася до съдбата на остатъците на ИДИЛ в Сирия, то САЩ определено преувеличават ролята си в разгрома на Ислямската държава в Сирия. На практика ИДИЛ е плод на тяхното неразумно поведение и арогантна политика в Ирак след разгрома на режима на Саддам Хюсеин. ИДИЛ е резултат от безнадеждността, в която окупаторите на Ирак поставиха местното сунитско малцинство, ликвидирайки по брутален начин влиянието му в политическия живот на Ирак. По-късно те използваха ИДИЛ в борбата си срещу Асад докато Русия не се намеси в Сирия, когато беше окончателно разкрита ролята на САЩ, НАТО и Персийските ислямски автокрации в подкрепата на така наречените демократични сили в Сирия. Голямата грешка на ИДИЛ беше, че атакува режима в Ирак преди да победят Асад в Сирия, с което принудиха САЩ да се намесят активно в борбата срещу тях с цялата си военна мощ в района.

Съществуват определени тенденции към сближаване на Персийските автокрации със правителството на Асад в Сирия. ОАЕ, Бахрейн и Египет се ориентират към възстановяване на дипломатическите отношения със Сирия. Изглежда, че арабските режими са обезпокоени от амбициите на Турция начело с Ердоган в арабския свят, като не е изключено арабите дори да подобрят отношенията си с шиитски Иран, за да балансират опитите на сунитска Турция за увеличено влияние в териториите на бившата Отоманска империя. Фактът, че Ердоган отказа да се срещне с Джон Болтън при последното му посещение в Турция е показателен за непреклонността на Ердоган по отношение на каквито и да са жестове на примирение с кюрдите в Сирия.

САЩ има амбицията да обедини арабските държави в района на Персийския залив в нещо подобно на "арабско НАТО", за да противостои на формиращата се ос на Иран, Турция и Русия. На мен ми се струва, че подобна идея говори за тоталното неразбиране на американският истаблишмънт на жизнеността на феодалните режими от Персийския залив. Да не говорим, че според арабски източници Саудитска Арабия и ОАЕ рекрутират 15-16 годишни момчета от Дарфор в Судан като наемници във войната в Йемен, което е показателно за доверието на тези режими в собствените им народи!?

Тръмп разбира, че САЩ имат далеч по-големи проблеми да решава от безсмислените опити за уреждане на религиозните спорове на държавите от този толкова объркан район на света. Впрочем Тръмп може би разбира, но важното е какво е решила "дълбоката държава"! В това, че все още става дума за една какофония от идеи и амбиции в главите на рицарите на империята може да се убедите, ако се запознаете с речта на Майк Помпео пред Американския университет в Кайро или поне с резюмето на тази реч, което предлага вестник "Ню Йорк Таймс":

"Two Speeches, a Decade Apart: How Pompeo Departed From Obama"

https://www.nytimes.com/2019/01/10/world/middleeast/pompeo-speech-obama.html?emc=edit_mbe_20190111&nl=morning-briefing-europe&nlid=1686336120190111&te=1

Дилетант