Емиграция: 3. Нощите на Кабирия

11 Март 2012
Фулертон, Калифорния

Пътят между Флоренция и Пиза се извиваше живописно между голи хълмове. Движението не беше особено интензивно и ние се любувахме на залязващото слънце, което оцветяваше каменистите хълмове наоколо със странни багри. Едновременно с това оглеждахме околността за място, удобно за преспиване. Нямахме особени критерии за това какво конституира "удобно за преспиване място" и затова всеки предлагаше различни варианти и отричаше предложенията на другите. Най-накрая аз обявих, че както сме тръгнали ще влезем в Пиза и ще трябва да спим на някоя улица. Това като че ли подейства и скоро спряхме до едно разклонение със непавиран селски път, където имаше голяма равна площадка. Беше близо, до главния път, но това не ни изглеждаше голяма беда.

Аз слязох, за да вдигна караваната на кокилите, а Юлия започна да приготвя вечерята, която обикновено се състоеше от юфка или макарони с Русенско варено.

Когато свършихме да вечеряме, вече беше тъмно. Излязохме да се поразтъпчем наоколо и забелязахме, че по околните хълмове, ту тук, ту там, пламваха огньове. Те като че ли се намираха близо до пътища, защото покрай тях отвреме-навреме просветваха фарове на коли.

Прибрахме се в караваната и започнахме да се готвим за сън. Изведнъж недалеч от нас пробляснаха, отначало малко неуверено, а по-късно буйно се извисиха пламъци. Юлия повдигна края на перденцето и с тревога обяви, че някаква жена облечена в кожено палто разпалва огън от автомобилни гуми недалеч от нас! На безпокойството ѝ аз обявих, че това вероятно е местната луда!

След малко на стотина метра пламна друг огън и Юлия обяви, че около него има 2 жени! Аз премълчах, защото констатацията ми, че на това място са се събрали 3 местни луди, щеше да възбуди подигравки дори у дванайсетгодишния Тери.

Обявлението на Юлия за втория огън все още висеше във въздуха без отговор, когато тя направи констатацията, че от пътя се отбиват коли и се нареждат на опашка пред огъня. Тери пък обяви, че същото се забелязва и пред огъня на другите две луди.

Аз невъзмутимо се приготвях за сън и дори си свалих контактните лещи, за което и до ден днешен съжалявам, така че по нататък разказът изцяло се базира на описанията на жена ми.

Юлия наблюдаваше близкия огън, а Тери хвърляше по някое око и на съседките около другия. Юлия описваше следната картина:

Първата кола от опашката си включваше фаровете.

Жената до огъня си разтваряше коженото палто, при което Юлия с изненада констатира, че тя като че ли е гола!

След това, колата се изтегляше встрани на няколко метра и жената влизаше в нея за няколко минути.

След това тя излизаше, колата заминаваше и всичко се повтаряше отново.

Тери потвърди, че приблизително същият ритуал се спазва и при другия огън, с тази разлика, че жените се редуваха коя да влиза в колите.

Изведнъж Юлия биде осенена от догадка! Тя ме попита със сподавен глас дали си спомням филма "Нощите на Кабирия". Аз разсеяно отговорих утвърдително, като се чудех дали няма да е по-добре да си сложа отново контактните лещи.

Юлия почти ядосано ме попита дали напомнянето за филма ми говори за нещо и, когато аз казах, че не ми говори за нищо, тя ядосано ми каза, че това според нея са проститутки!?!

Тери изглежда наостри уши, а аз забравих за момент за контактните лещи и започнах трескаво да мисля какво означава това за нас, като се има предвид, че мястото ни за паркиране изведнаж се оказа много неподходящо!

Юлия започна да се тюхка, че пречим на жената да си гледа работата, с което ме поуспокои, защото аз разбрах, че тя не се притеснява от възможна полицейска намеса, в който случай ще трябваше да измислям защо това не е опасно за нас и да я успокоявам. Казах ѝ, че нейните са бели кахъри и че на жената ѝ е все едно дали ние сме там или не сме. Внимателно избягвах всеки възможен намек за усложнения с властта или с престъпния свят. Обявих, че щом не иска да пречим на жените, трябва да престанем да наблюдаваме какво става и да лягаме да спим.

Тери естествено попита какви проститутки са това и ние скалъпихме някакво безобидно обяснение, което едва ли го задоволи, защото досега той беше чувал тази дума само от устата на по-големите момчета в блока, когато искаха да се обидят един друг или да обидят по-малките, т. е. такива като него!

Най-накрая публиката в караваната се поуспокои и заспа. Събудихме се чак сутринта и веднага перденцата се повдигнаха дискретно, за да се види каква е обстановката. Очакваше ни мирна пасторална картина! Наблизо пасеше стадо шугави овце придружавани от куче, което отначало взехме за овца, но скоро установихме, че то се шматкаше безцелно наоколо и очевидно не проявяваше никакъв интерес към пасенето на трева. (Всъщност овцете може би не бяха шугави, а просто бяха остригани наскоро, но моите познания в овцевъдството не ми позволяваха да се изкажа категорично по въпроса.) Наблизо стоеше, подпрян на овчарска гега, един не особено весел човек и наблюдаваше с подозрение караваната. От вчерашната опашка от коли нямаше и следа, но опушените арматури от гуми кротко димеха наблизо, доказвайки, че "Нощите на Кабирия" не бяха плод на сънища.

Аз отворих вратата на караваната и приятелски махнах на овчаря. Жестът ми не предизвика никаква реакция у него и аз се заех да си обувам обувките и да сгъвам кокилите на караваната. Тогава с удивление забелязах, че по земята наоколо имаше десетки, а може би и стотици презервативи! Хвърлих уплашен поглед към овцете, чудейки се как подбират тревата, която беше доста рядка сред това множество от презервативи!?!