Край на Еврото?

22 Юни, 2012

Днес в рамките на абонамента си за "The Baseline Scenario" получих по електронната поща статията на Simon Johnson:

"The End Of The Euro: What’s Austerity Got To Do With It?"

Тя е интересна с краткия анализ на причините за проблемите с Еврото и възможните последствия от тези проблеми.

В началото Саймън Джонсън отбелязва различните тенденции в подходите за решаване на кризата в ЕС: от една страна натискът на Меркел за политика на финансови и бюджетни ограничения на проблемните страни в Еврозоната, и от друга страна — исканията на редица политици от засегнатите държави и на американски и европейски икономисти за намаляване на ограниченията и финансови стимули с цел активиране на икономиката, както на страните от южния пояс на ЕС, така и на икономиката на Запада като цяло.

Според Джонсън срещата на 20-те в Мексико е довела до известно изместване на мнението на привържениците на режима на финансови икономии в полза на режим на стимулиране, но като цяло не се обръща внимание на основните причини за кризата, както ги вижда С. Джонсън.

Основната причина за проблемите на еврото според С. Джонсън е в това, че при създаването на валутата страните, участнички в нея, са фиксирали обменния курс на валутите си към еврото такъв, какъвто той е бил в момента на присъединяването на съответната страна към еврото. Идеята в основата на този подход е, че в близкото бъдеще икономиките на отделните държави ще се приближат по ефективност до икономиките на Германия, Нидерландия, Франция и останалите по-развити в икономическо отношение държави от валутния съюз. С други думи гърците ще се доближат по производителност до немците, а ако това не стане, то те ще отидат да работят в Германия и там ще усвоят навиците и подхода на немците!?!

На практика обаче, нищо подобно не се е получило. През последното десетилетие производителността на немците е нарастнала повече от тази на гърците и останалите държави от южната периферия на Еврозоната. В същото време, поради увеличаване на пазара с потребителите от страните на южната периферия, положителният баланс на Германия и останалите страни на севера се е увеличил за сметка на увеличаване на дефицита в страните на юга. Погасяването на дефицита се е постигало благодарение на приток на капитали от Германия, САЩ и други страни, но тези капитали не са били използвани за развитие на икономиката на страните от юга, а са се използвали за необосновано увеличение на консумацията в тези държави!

Сега, след последните избори в Гърция, на власт отново идват политиците, които са виновни за прахосването на инвестициите в Гърция. Те трябва да намерят начин за осигуряване на икономически ръст, защото само със съкращения на бюджетните разходи (така наречените "структурни промени") проблемите на бюджетния дефицит на страната не могат да бъдат решени. Малко вероятно e, според С. Джонсън, икономическият ръст да бъде стимулиран чрез инвестиции в инфраструктурни проекти, тъй като съществува опасност тези инвестиции да бъдат разграбени от хора с връзки в очакване на неизбежно връщане към драхмата.

Положението в Испания и Ирландия, както справедливо забелязва Джонсън, е различно от това в Гърция. Двете страни са се характеризирали с отговорна финансово-бюджетна политика, но безотговорността на банките е довела до създаването на инвестиционен мехур в областта на строителството. Когато този мехур се е спукал, в Ирландия това е довело: от една страна до намаляване на данъчните постъпления, а от друга — решението на Ирландия да поеме отговорността за спасяването на банките е натоварило още повече бюджета, на практика прехвърляйки отговорността за грешките на банките върху данъкоплатците. В Испания държавата също е изправена пред необходимостта от спасяване на банковата система след спукването на инвестиционния мехур в областта на строителството. Това предизвиква внезапно увеличение на дефицита и недоверие на инвеститорите в способността на държавата да издържи, което води до повишаване на лихвения процент на държавните бондове и в крайна сметка до спирала на нарастване на държавния дълг.

Забележка. Исландия при подобни проблеми през 2008 година отказа да спасява банките си. Това предизвика огромно недоволство във Великобритания, Нидерландия и други страни, чиито граждани имаха спестявания във фалиралите Исландски банки, но правителството твърдо отказа да поеме отговорността за тези спестявания. Днес Исландия вече има ръст на националния продукт от близо 4 процента, когато САЩ, Великобритания и другите страни, които тръгнаха да спасяват банките, отново навлизат в рецесия.

В Португалия и Италия проблемът от доста дълго време е свързан с анемичен ръст на производителността и икономиките на тези държави. Съмнително е, че режим на икономии от страна на държавата ще има някакво особено положително влияние, но е съмнително също, че инфраструктурни инвестиции могат да решат проблема на анемичния ръст на икономиките на тези държави. В тях е необходимо да се намерят лостове за стимулиране на частната инициатива и активност на населението с цел подобряване на конкурентноспособността на техните икономики и увеличаване на експорта.

Един вероятен път на действие за страните от юга е "вътрешна девалвация", което ще се изрази в намаляване на доходите на населението и цените на стоките и услугите, произведени вътре в страните. Това ще увеличи привлекателността на държавите от юга за инвестиции, като ще повиши тяхната конкурентноспособност по отношение на държавите от севера.

По всяка вероятност ЕЦБ ще предостави средства за стимулиране на икономиките на страните на юга срещу известно затягане на коланите в тези държави. Въпросът е обаче дали гърците могат да станат германци!?! Като се има предвид, че новосъздаденото правителство на Гърция вече е поставило въпроса за преразглеждане на някои от пунктовете на съглашението, по което Гърция започна да получава финансова помощ, то май отговорът на този въпрос е "не"!

Очевидно е трудно да се финансират държавни дефицити със средства на финансовите пазари, чиято цел е максимализиране на печалбите, а целта на държавата е осигуряване на благоденствие и икономическо развитие на населението, без да се използват възможностите на държавата да се самофинансира чрез разумни манипулации на собствената валута.

На практика положението на България не е много по-различно от това на останалите страни на юга. Валутният борд поставя България в положението на закъсалите страни от Еврозоната, без тя да е член на валутния съюз. България също има неособено производителна икономика, но не може изкуствено да увеличи конкурентноспособността ѝ чрез манипулации на валутата си. В крайна сметка единственият лост на правителството е "вътрешна девалвация", т. е. в случая замразяване на доходите на населението, което очевидно води до политическо недоволство и безкрайното създаване на нови партии, които народът докарва на власт с надежда, че най-накрая ще "налучка" спасителния политик, който ще поведе страната към сияйните висини на бъдещето!

Дилетант