Бъдещето на политиката на САЩ към Израел

Преди малко ми попадна една изключително интересна статия от професор Franklin Lamb:

America Planning for a Post-Israel Middle East?

Статията започва с критика на Illena Ros-Lehtinen, която е член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и е единствената жена - председател на комисия в Конгреса. Тя е известна като един от най-върлите защитници и промотъри на Израел в Конгреса и е автор и съавтор на редица произраелски, антиирански и антисирийски резолюции и проектозакони. В статията обаче ме заинтересува не критиката срещу Илена, а обстойната информация за черновата на един анализ от 82 страници на 16-те американски разузнавателни служби, озаглавен:

"Preparing For A Post Israel Middle East"

В този материал се прави заключението, че "Интересите на САЩ са във фундаментално противоречие с интересите на ционистки Израел. .... Понастоящем Израел представлява най-голямата заплаха за интересите на САЩ поради характера на действията му, които пречат на нормалните отношения на САЩ с ислямския свят и дори все повече и повече с останалата международна общност."

Ето и някои от заключенията в доклада:

1. Ционисткият режим в Израел, поради бруталната окупация на арабските земи и конфронтацията му със демократичното световно обществено мнение по този въпрос, е неспасяем също толкова колкото беше неспасяем и режима на апартейд в Южна Африка. (Не бива да се забравя, че Израел беше последната от Западните държави, която се отказа от подкрепата на апартейда в Южна Африка преди колапса на режима там.)

2. Водачите на режима в Израел, с растящата си поддръжка на 700 000 незаконни еврейски преселници на Западния бряг, игнорират напълно политическите, икономическите и военните реалности на Близкия Изток.

3. Управляващата коалиция в Израел, под водачеството на Ликут, е изцяло под политическия и финансов контрол на преселниците на Западния бряг и национални въжделения, с които САЩ няма интерес да се идентифицира, а още по-малко да им служи.

4. "Арабската пролет" и "Ислямското пробуждане" до голяма степен освободиха 1.2 милиарда араби и мюсюлмани да вземат по-активно участие в борбата срещу несправедливата, незаконна и неудържима, според тях, европейска окупация на Палестина и на местното население.

5. Едновременно с нарастващата сила на ислямският свят, която се изразяват в арабската пролет, ислямското пробуждане и растежа на влиянието на Иран, влиянието и мощта на САЩ в ислямския свят намалява и необходимоста за подкрепа на агресивния и враждебен режим в Израел, е в противоречие с интересите на САЩ за установяване и поддържане на приятелски отношения с 52-те ислямски страни по света.

6. Израел се намесва по груб и недопустим начин във вътрешните работи на САЩ чрез шпионаж и нелегален трансфер на военни технологии. Това включва поддръжка на повече от 60 организации и над 7500 официални сътрудници на правителството на САЩ, които се грижат за интересите на Израел и оказват натиск върху медиите и агенциите на федералното правителство в интерес на Израел. Подобна ситуация е недопустима и не бива да продължава.

7. Американското правителство повече не разполага нито с финансовите възможности, нито пък с обществената подкрепа да продължи финансирането на Израел. Помощта от над три трилиона долара, в пряка и непряка финансова подкрепа за Израел от 1967 година до сега, не може да продължава, тъй като няма подкрепата на данъкоплатците в САЩ. Общественото мнение в страната все повече и повече е против войните в Близкия изток, които то счита незаконни и водени преди всичко в интерес на Израел. Подобно е отношението и на съюзниците на САЩ в Европа и Азия, които не одобряват политиката на Израел в редица аспекти.

8. Израелската сегрегационна окупация и инфраструктура, очевидна чрез дискриминационното третиране на окупираното население, не може да бъде повече финансирана, пряко или непряко, от американските данъкоплатци или игнорирана от американското правителство.

9. Израел все повече и повече престава да бъде демократична държава и американската финансова и политическа подкрепа не може да спре прогресиращата му изолация в света.

10. Все повече и повече отявленият и войнстващ расизъм на еврейските заселници се толерира от правителството на Израел, което го превръща в партньор и протектор на този расизъм.

11. Разширяващата се пропаст между американските евреи и протестиращите срещу Ционизма и практиката на израелското правителство, включително убийствата и брутализацията на палестинските араби, което представлява нарушение както на американските, така и на международните закони, поставя въпроса за отговорността на американското правителство за непрякото му съдействие в нарушаването на правата на окупираните палестинци.

12. Увеличаващата се международна опозиция срещу режима на апартейд в Израел и подкрепата на САЩ за този режим контрастира с прокламираната от САЩ привързаност към хуманистичните ценности, които САЩ споделят с останалите членове на ООН.

Документът завършва със съвет САЩ да избягват съюзи, които ненужно настройват мнозинството от хората по света срещу страната, излагайки американците на безсмислена и ненужна омраза.

Този проект за документ е интересен с обективния анализ на отношенията между САЩ и Израел и очевидно недопустимото подчинение на интересите на една велика държава на интересите на една малка и незначителна държава. Аз съм чувал слухове за недоволство на американската бюрокрация от неправомерното влияние на Израел върху политиката на САЩ, но този документ, ако той наистина съществува и бъде утвърден, показва, че на някой хора от неполитическата администрация им е дошло до гуша от безпардонността на израелското лоби и неговите агенти сред политическата част на администрацията. Очевидно може да се очаква жестока борба и натиск върху тайните служби да омекотят констатациите и заключенията си, но след провала в Ирак с така наречените оръжия за масово унищожение, за които уж се знаеше всичко, но от които не можа да бъде намерен нито един грам, може да се очаква, че тайните служби ще "затвърдят гръбнак" и няма да отстъпят на израелското лоби и атакуващите му кучета като Илена Рос-Летинен, Бил Кристал и други.

Дилетант

П.П. Оригиналната статия на професор Франклин Ламб може да бъде намерена на:

http://www.informationclearinghouse.info/article32304.htm

Цената на Империята

Последният брой на Ню Йорк Таймс, до който имам достъп (22 август 2012), съдържа редица статии във връзка с достигане броя на убитите американски войници в Афганистан до числото 2000.

Има статии, съдържащи данни за ръста на убитите през годините на интервенцията, като например, че числото 1000 убити е било достигнато за осем години, а следващите 1000 войници са били убити през последните 27 месеца. За последните пък две седмици са загинали 9 души само от ръцете на съюзните афгански войници и полицаи, нещо което напоследък се случва все по-често и по-често! (Жертвите на съюзниците на САЩ в тези сметки не влизат.)

Има и сърцераздирателни статии за конкретни войници и морски пехотинци, някои от които са загинали само дни преди да се завърнат от поредния си тур или дори преди демобилизацията си от Афганистан! Интервютата с майките на загиналите войници са най-тъжни за четене. За майките загиналите войници винаги си остават техните дечица и някои от тези майки дори си поставят въпроса: защо и кому е нужна тази война!?!

Естествено, в статиите не се споменава нищо за стотиците хиляди загинали афганци, иракчани, пакистанци, сомалийци, йеменци и т. н. В края на краищата всеки народ оплаква своите жертви.

Една проста сметка показва, че официалният брой на загиналите американски войници от 11 септември 2001 год. насам, датата на повода за последните войни, вече надхвърля два пъти броя на загиналите в нападението срещу кулите на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк! (2000 загинали в Афганистан и почти 4500 загинали в Ирак.) Ако към това се прибавят и десетките хиляди осакатени американски войници и трилионите долари, изпарили се – или по-точно изчезнали – в джобовете на производителите на оръжие, спекулантите и останалите групи от олигархията, то ще се види успехът на организаторите на атаката срещу СТЦ ! Струва ми се някъде бях чел мисъл на Осама Бен Ладен, че неговата цел е да предизвика Америка на война и по този начин да я разори!

Тръгнали веднъж по "пътеката на войната", САЩ като че ли не могат да се спрат, или може би това не е случайно, може би това е неизбежното състояние на страната, която се опитва да създаде първата истински световна империя в историята на човечеството! Не случайно на хоризонта се очертават нови войни: за "Сирийското наследство", срещу Иран в защита на Израел, а в бъдеще може би и конфронтация с Китай за влияние в Южно-китайско море и изобщо в Югоизточна Азия, както и в Африка! Активирането на цяла нова флотска групировка в Карибско море и създаването на Африканското командване на САЩ допълват структурата за бъдещата глобална доминация.

Вероятно първото крупно военно събитие, което се очаква е или войната за "Сирийското наследство", или войната срещу Иран. Може на някой да е известно кое събитие ще бъде първо, но на мен лично не ми е ясно. От една страна Израел напира да нападне Иран преди изборите в САЩ, поради опасността, че ако Обама спечели изборите, то той ще има четири години, през които не е необходимо да прави "мили очи" на Израелското лоби, а да се опита да води независима от него политика, която да е изцяло в интерес на САЩ в района. Израел разчита, че ако нападне Иран преди изборите, то Обама няма да може да не се намеси решително на негова страна, защото в противен случай се счита, че неизбежно ще загуби изборите. От друга страна обаче, нападение срещу Иран при условие, че не е ликвидирана или поне минимизирана опасността от втори фронт с Ливан и Сирия, придобива още по авантюристичен характер.

Тук му е мястото да поясня какво имам предвид под война за "Сирийското наследство". На пръв поглед е непонятно какво е отношението на Израел към събитията в Сирия. Израел би трябвало да има интерес в Сирия да си остане на власт режима на Асад, защото той макар и официално да претендира за Голанските възвишения, които Израел окупира незаконно, на практика не прави нищо, за да ги върне на Сирия. Ако пък властта в Сирия вземат ислямските фундаменталисти, то те едва ли ще бъдат толкова сговорчиви, колкото Асад. Като се има предвид влиянието на Израел върху външната политика на САЩ в района, то той би трябвало да се опита да сложи "сурдинка" на заявленията на Държавния департамент по въпроса за "защита на демокрацията и правата на народа на Сирия" и призивите за помощ на Сирийската свободна армия и останалите въоръжени опозиционни групировки. Ако режимът на Асад не успее да овладее положението в страната, то е много вероятно Сирия да се разпадне на няколко части в съответствие с доминиращите етнически и/или религиозни групи. Ако това стане в Сирия, то Ливан може също да се разпадне (виж Либия). Не бива да се забравя, че тези държави са изкуствено създадени, чрез обединяване на отделни вилаети на Турската империя след разпадането ѝ през Първата световна война в резултат на пазарлъците между Франция и Англия в качеството им на страни-победителки. Падането на режима на Асад неизбежно ще бъде последвано от ограничена интервенция на САЩ и НАТО с цел неутрализиране на запасите от химическо и може би биологическо оръжие, но нито САЩ, нито НАТО би трябвало да са толкова глупави, че да окупират територията на Сирия за по-продължително време. Това означава фрагментация на района и на практика ликвидирането на опасността за Израел от втори фронт при война с Иран!

Както се вижда, за момента "звездите" не са подредени напълно в полза на Израел: ако сега не се нападне Иран, то това може да не стане никога или поне в близкото бъдеще; ако пък Иран бъде нападнат, то съществува реална опасност от втори фронт, който при това ще бъде на самата граница с Израел!

За САЩ играта е много по-голяма – тя е глобална и изисква огромни материални и немалки човешки ресурси, които американските майки може в един момент да откажат на олигархията в нейния поход към създаване на глобална империя!

Изобщо, цената на изграждането и поддържането на една глобална империя е огромна и тя може да се плаща само с активното участие на обектите на имперското владичество. Засега това става чрез доларите, които метрополията печата, когато са ѝ нужни парѝ. Трудно е да се каже обаче, още колко време обектите на имперското господство ще са съгласни на подобно решение.

Дилетант

Емиграция: 8. Кошмарът на профугата

Преди да емигрираме често слушах радио Свобода, ББС и Гласът на Америка. Радио Свобода слушах на руски, а останалите - на английски, преди всичко заради изучаване на езика, а освен това и за да получа по широка представа за това какво става по света. Веднъж по радио Свобода слушах един от съветските писатели-десиденти, който живееше на Запад, да разправя за сън, който бил типичен за емигрантите. Това беше доста преди да напуснем България и аз бях забравил за този сън до момента, когато една нощ го сънувах!

Сънувах, че съм се върнал в България, а Юлия и Тери са останали на Запад. Аз съм се върнал за малко, просто на гости и всичко беше много хубаво. В един момент дойде време да се връщам на Запад и тук започна кошмара!

Първо, изведнаж се оказа, че паспортът ми е изчезнал някъде. В паника започнах да го търся, но не го намирах!

Внезапно се оказа, че той ми бил в джоба през цялото време, но докато съм го търсил, му е изтекъл срокът на валидност. Започнах да се чудя как ще го продължа, така че властите да не разберат, че отново искам да замина? В главата ми се въртяха най-различни комбинации, но всяка една от тях ми изглеждаше от глупава по-глупава! Ужасът на безнадеждността направо ме сковаваше и се мятах като риба на сухо!

В един момент установих,че всъщност съм сбъркал годината на валидност и паспортът е все още валиден, но остават само няколко месеца до изтичането на срока. Веднага се юрнах да си търся билет за заминаване, но билети имаше само или много близо до срока на валидност на паспорта или за дати след този срок. При това в съня изобщо не беше ясно за какво търся билет: влак, самолет или кораб - просто търсех билет за заминаване, но всички билети се свършваха буквално под носа ми!

Най-накрая се събудих целия в студена пот. Известно време не можех да разбера къде съм? За момент си помислих, че съм останал в България и не съм могъл да замина, но скоро продънената пружина на металното легло в стаята в Латина ме подсети, че съм в лагера и полека-лека се успокоих.

Разказвач

Кой е Пол Раян?

Най-после Мит Ромни си избра партньора за президентските избори в САЩ през ноември 2012. Той ще бъде Пол Раян, който е на 42 години и е в Камарата на представителите на САЩ от 1998 година. Тогава той е бил на 28 години и е бил най-младия представител в Конгреса по онова време.

Пол Раян понастоящем е председател на комисията по бюджета на Камарата и е кумир на младите консерватори в Конгреса, а и извън него. Той е особено популярен сред движението на "Чаената партия", получила името си в чест на Чаения бунт, с който е започнала американската революция.

С този си избор Ромни като че ли се опитва да постави финансовите проблеми на САЩ в центъра на президентската предизборна борба. Впрочем с какви дела по-точно е известен Раян в американския политически живот?

През 2010 година той публикува: "Roadmap for America's Future", което доста свободно бих превел като: "Пътеводител към бъдещето на Америка". В този документ се предлагат мерките, които според Раян ще възстановят икономическата мощ на Америка, ще усилят още повече нейната военна мощ и ще решат настоящите и бъдещи проблеми с дефицита на страната! Както се вижда целта е благородна и амбициозна, и за достигането ѝ се предлага да започне ликвидирането на "Социалните осигуровки", които предоставя федералното правителство, като например социална пенсия и медицинско осигуряване за възрастните хора и инвалидите, а също така намаляване на данъците за най-богатите, премахване на данъците върху дивидентите и лихвите и опростяване на данъчната система като цяло, която наистина в САЩ е много сложна. Разбира се авторът не предлага тотално и незабавно премахване на социалното осигуряване, защото пенсионерите в САЩ не са малко и по правило те винаги гласуват!

Предложението е, за хората над 55 годишна възраст да не се променя нищо, а на тези които са под 55 години да се разреши да инвестират в пенсионни фондове на борсата 1/3 от парите, които плащат като данък за социално осигуряване. За да стане по-ясно обаче за какво говоря, ще направя леко отстъпление от личноста на господин Раян и ще разясня грубо, с две-три думи как работи социалната осигурителна система в САЩ.

1. Всеки работещ в САЩ, ако не се е отказал изрично от участие в федералната осигурителна система (има начини да се направи това, но не съм се интересувал какви са те), внася като данък 6.5% от трудовите си доходи в системата, а работодателят му внася останалите 6.5%, така че общата вноска е 13% от заплатата. Този данък се удържа дотогава, докато заплатата достигне някакъв таван, който расте с инфлацията и за момента е някъде около 100 000 долара на година. Ако човек не работи за работодател, а е независим, то той плаща всичките 13% от вноската.

2. Тези вноски, се точкуват и след набирането на съответния брой точки и/или 10 годишен трудов стаж, работещият получава право на социална пенсия. Тази пенсия нараства с трудовия стаж и заплатата по определена формула и при навършване, доскоро на 65 годишна възраст, а сега възрастта се увеличава постепенно с цел да достигне някъде към 70 години, работещият може да започне да получава пенсията си. За момента средната федерална социална пенсия е около 1200 долара, което съвсем не е много, като се има предвид, че на по-приличните места за живеене наемът за една стая е около 500 долара.

3. Ако по време на трудовия си стаж, работещият стане инвалид, то той има право на инвалидна пенсия, която зависи от вноските му до момента на инвалидността.

4. Ако работещият почине преди да е започнал да си получава пенсията и има малолетни деца, които не работят, то те ще получават социална осигуровка на базата на внасяните от него пари в социалната осигурителна система

5. Освен вноските за социалната пенсионна осигуровка, работещите плащат и вноски за медицинско осигуряване, което ще получават, ако станат инвалиди или след като навършат възрастта за социална пенсия.

Проблемът е, че вноските за този тип медицинско осигуряване, споменат в т. 5, вече са недостатъчни да покриват нуждите от медицинско осигуряване на социалните пенсионери и инвалидите на социална пенсия, макар че те плащат още около 10% от пенсиите си за това медицинско осигуряване, а в добавък и при получаване на медицински услуги плащат различни по размер контрибуции в налични пари. Освен това, поради застаряването на населението, се предвижда, че някъде след 30-40 години парите във фонда за социалните пенсии няма да са достатъчни, за да се изплащат напълно пенсиите на бъдещите пенсионери!

Липсата на средства за социално медицинско осигуряване може лесно да се фиксира, като се увеличи процента на удръжките за медицинско осигуряване или ако се направи опит да се "укроти" инфлацията на медицинското обслужване, която в САЩ надхвърля няколко пъти официално признатата инфлация.

Проблемът пък с липсата на средства за социалните пенсии след 30-40 години, ако това изобщо е проблем сега, може да се реши като се увеличи границата на дохода над който не се удържа данък за социална осигуровка или тази граница изобщо се премахне.

Горните решения обаче, са анатема за хора като Раян и за Републиканската партия като цяло, тъй като те по същество представляват повишаване на данъците. Повишаването на данъците, особено на богатите, според разбиранията на хора като Раян, ще доведе до тотален крах на американската икономика и начин на живот! Освен това може да си представите какъв хубав подарък за "финансовата индустрия" би било, ако данъците за социално осигуряване се пренасочат като инвестиции към менажерите на пенсионни фондове и глутницата от спекуланти на финансовата борса!?!

През тази година Пол Раян, в качеството си на председател на комисията по бюджета, предложи бюджет за 2013 година със следните по-важни особености:

1. Дискретните разходи, които включват всякакви социални разходи за хората с ниски доходи, да се ограничат на 1.028 трилиона долара, което е с 19 милиарда долара по-малко от тези разходи за 2011 година. С други думи, по същество това означава намаляване на разходите за социални нужди.

2. Военният бюджет да нараства в следващите 10 години с процента на инфлацията.

3. Да се отмени реформата на здравеопазването, приета по времето на президентството на Обама, като медицинското осигуряване на най-бедните (medicate) се превърне във фиксирани грантове за отделните щати, които те могат да използват по свое усмотрение. Социалното медицинско осигуряване за пенсионерите и инвалидите да се модифицира във ваучери, които те ще могат да използват за купуване на медицинска осигуровка на частния пазар! Това на практика ще означава, че държавата може да ограничава ръста на стойността на ваучерите, без да се интересува от реалната инфлация на медицинското обслужване, която от много години е близо 10%.

4. Предвижда се ограничаване на помощите за бедни студенти, разходите за публичен транспорт, разходите за помощи по безработица и помощите за преквалификация и т. н. и т. п.

Социалното кредо на Пол Раян се характеризира с борба против правото на жените да абортират, като той счита, че един фетус има същите права както всеки човек още от момента на зачеването, с други думи, от момента когато сперматозоидът оплоди яйцеклетката имаме вече човек със всички права, които има и всеки един от нас! По тази причина той е и против някои противозачатъчни средства.

Естествено Пол Раян е и против браковете между хора от един и същи пол.

Той е заклет ловец и защитник на правото за притежание на оръжие, а също и на правото за носене на скрито оръжие!

В края искам да кажа с няколко думи защо Мит Ромни избра Пол Раян за свой партньор в борбата за президентството.

Първо, консерваторите в Републиканската партия имат съмнения относно консерватизма на Ромни. Фактът, че той е бил губернатор на един толкова либерален щат като Масачузетс и че като губернатор проведе здравна реформа, която до голяма степен съвпада по дух с реформата на Обама, възбужда дълбоки подозрения, че Ромни, ако не е скрит либерал, то поне е безпринципен политик, който е готов на всичко, за да бъде избран за президент. (Лично аз смятам, че последното е по-вярно.) От друга страна Раян е гарантиран и последователен консерватор, борещ се със всички сили за ограничаване на социалните функции на държавата, за премахването на регулациите в областта на екологията, индустрията и изобщо на всякакви регулации и ограничения върху бизнеса, независимо от техните цели.

Второ, бидейки бивш бизнесмен от сферата на финансовите манипулации, Ромни възбужда подозрения всред електората на Републиканската партия от средната класа. Всред тези хора мнозина загубиха добре платените си работни места в резултат на манипулациите на бизнесмени като Ромни от фирми като Беин, на която Ромни е основател и бивш президент. Сферата на бизнес на тези фирми е покупката на компании със заеми взети от самите компании, разфасоването им на по малки части и продаването им на пазара или в най-лошия случай довеждането им до фалит. Във всеки случай обаче голяма част от работниците в тези фирми биват уволнени, а финансовите манипулатори като Ромни винаги печелят, дори когато фирмата е докарана до фалит. Раян не е свързан по никакъв начин с подобна ненавиждана от широките избирателлни маси дейност.

Трето, Ромни не е особено добър оратор. Той има тенденцията, когато говори без предварително написан материал, да казва неща, които не би трябвало да казва. За разлика от него Раян е добър оратор и дебатьор с голяма популярност сред младите консерватори в партията.

Четвърто, Ромни има един проблем, чиито причини не са много ясни, но който Демократическата партия с основание ще се опита да раздуе и раздуха. По неизвестни засега причини Ромни не желае да покаже данъчните си документи за около десетина години. Някои твърдят, че той може би не е плащал федерални данъци през това време, ползвайки редица вратички в данъчните закони на САЩ. Дори тези вратички да са законни, това не означава, че за един кандидат за президент на САЩ плащането на нулеви или почти нулеви данъци през този тежък финансов период ще предизвика възторг и ентусиазъм у избирателите!

Истината обаче е, че американците избират президентите си заради техните качества, а не заради качествата на техните вицепрезиденти. От друга страна миналите избори показаха, че един неудачен избор на вицепрезидент от кандидата за президент, може да намали шансовете му да бъде избран, което много често е въпрос на два-три процента от подадените гласове.

Дилетант

Емиграция: 7. Историите на П. П. и Д.

Докато бяхме в Латина, често ходехме до морето. То беше на около 8 километра от лагера и до там отивахме гратис с автобус, а се връщахме пеша по шосето. Обикновено на отиване ни хващаше контрольор и ни сваляше от автобуса, но това ставаше когато вече бяхме стигнали морето, та нямаше особено значение, но на връщане, по необясними причини, ни хващаха много близо до морето и, или трябваше да чакаме около час за следващия автобус, или трябваше да ходим пеша до града. По тази причина ние почти веднага решавахме, че си е най-добре да се връщаме в Латина пеша. Така се бяхме изтренирали, че разстоянието от 8 км го взимахме за около час и петнадесет минути.

Един ден като се връщахме от морето и влязохме в лагера, видяхме насреща си един много висок млад човек и една доста ниска млада жена в много напреднала бременност. Краката на жената бяха издрани от тръни, което беше индикация, че те току-що бяха пристигнали от някъде в лагера. Чухме ги, че си говорят на български и ги заприказвахме. Оказа се, че те бяха пристигнали преди няколко часа от Триест, където бяха минали пеша нелегално границата с Югославия, и сега събираха пари, за да изпратят писмо до Висшия комисариат по бегълците на ООН в Женева, тъй като по пътя беше изчезнал мъжът на бременната жена. Ние им дадохме малко пари и се разбрахме да се видим след вечеря, за да разберем по-точно, как така е изчезнал мъжът на бременната жена. Така се запознахме с Д., както се казваше високият мъж, и П., както се казваше ниската бременна жена. Мъжът пък, който беше изчезнал по пътя се казваше П. и, за да различаваме за кой от двамата става дума, ще нарека жената Пж, а мъжа Пм!

Първо, ето началото на историята на Д. до мястото, където той се среща с Пж и Пм, откъдето започва общата им история, та до момента, когато Пм изчезва. След това ще продължа само с историята на Пм.

Д. бил завършил медицина преди две-три години с пълно отличие и работел близо до София. Вече бил женен и имал две деца, но не го свъртало на едно място и не можел да понася комунистите и управлението им, та решил да емигрира на Запад. Ползвайки се от факта, че работи в пограничен район, Д. отишъл на един от пограничните панаири и преминал в Югославия. Тръгнал да пресича пеша през цялата страна, целейки да достигне до Триест, но след няколко часа капнал и решил да продължи на автостоп! Естествено, шофьорът, който го качил, веднага го заподозрял и в най-близкото селище спрял пред полицията и го предал!

Братята сърби, по стара комунистическа традиция, веднага решили, че Д. е български шпионин и започнали дълги разпити и разкарвания до все по-високи и по-високи инстанции, мъчейки се да разберат задачата му! За беда Д. имал много проста задача, поставена от самия него, да стигне до границата с Италия, но по понятни съображения югославското контраразузнаване на можело да допусне, че някой със здрав разум ще тръгне да пресича цяла Югославия пеша, за да стигне до Италия!

Най-накрая Д. бил докаран до Белград. Дошли до убеждението, че Д. най-вероятно не е български шпионин, братските контраразузнавачи го поселили в лагера за бежанци в Белград и му разрешили да подаде молба за емиграция. Д. така и направил. Той подал молба за емиграция в САЩ, като в документите най-подробно описал антикомунистическите си възгледи. Това обаче, според Д., се оказало фатална грешка! Той не съобразил, че Югославия също е комунистическа държава, макар и от малко по-либерален тип. Според него, най-вероятно югославяните са го "наклепали" пред американците, че не е никакъв антикомунист, а най-обикновен шпионин! По мнението на Д., при апликиране за политическо убежище от Югославия, човек трябвало много да внимава да не се бие в гърдите, че е антикомунист, а да пише колко е мръсен режима на Тодор Живков и как той е страдал под него!

Както и да е, американците отказали на Д. да го приемат и той пред опастността да бъде върнат в България подал за емиграция, ако не се лъжа, в Австралия. Д. бил вече няколко месеца в лагера, когато в него се появили Пм и Пж.

В този момент ще се прехвърлим на историята на Пм и Пж.

И така Пм и Пж живеели мирно и спокойно в един град на Южна България. Пм бил шофьор на камион и по думите му къщата му била наредена като за изложба, а Пж била облечена като кукла! Той даже обичал вечер, когато тя излизала на движение, да я следва тайно с колата, за да ѝ се любува, а и да види дали не "криви" линията!

Всичко вървяло добре, докато стопанската милиция не се заинтересувала от дейността му с камиона. Истината била, че милицията имала причини да се интересува, защото Пм много често карал с камиона си зеленчуци за София. Той обикновено товарел камиона и ремаркето, но на излизане от базата понякога регистрирал само камиона. Като пристигнел в София, разтоварвал всичко, като например за едно ремарке краставици взимал към 5000-6000 лева, от които му оставали половината, след като се разплатял с останалите участници в мушиката!

Приятели от милицията предупредили Пм овреме, че там се интересуват от него, но разработката била още в много начален стадий. Пм решил да емигрира в свободния свят, вероятно считайки, че там подобни дейности не се преследват от закона и може би даже се поощряват!?! Той имал роднини в Гърция и решил да емигрира през южната ни съседка. Накупил най-различни златни бижута и други ценни предмети за подаръци на роднините в Гърция, изкарал си покана и си уредил с Пж да заминат в Гърция на гости. Когато пристигнали там, роднините ги посрещнали много добре, очевидно ценните подаръци разнежили сърцата на роднините, но когато Пм отворил дума, че иска да емигрира, роднините се ужасили, защото били подписали декларации, че гостите няма да емигрират! Всички опити на Пм да си уреди въпроса пропаднали, и той се върнал заедно с Пж възмутен от двуличието на роднините, които не се отказали от подаръците, но му отказали помощ за емиграция!

Като се върнал в България, Пм решил да избягат през Югославия. Той и Пж се записали за екскурзия до Чехия, но с минаване през Югославия. На връщане, щом пресекли границата с Унгария и влезли в Югославия, те се смотали от автобуса и тръгнали да пресичат границата между Югославия и Италия в района на Триест. Какво правили, какво стрували, но се загубили и югославяните ги хванали. Съдили ги и по бързата процедура ги осъдили на 30 дена. Присъдата си лежали, в буквалния смисъл на думата, в някаква вила около границата с Италия заедно с други "бегачи", но онези били румънци. Междувременно паднали големи снегове и Пм и Пж останали във вилата доста време. Охраната им се състояла от няколко югославяни, които като се напиели, стреляли във въздуха с автоматите си за разтуха. Пм и Пж решили да направят едно дете, защото им се струвало, че ще ги третират по-добре, ако Пж е бременна.

След два-три месеца снегът се разтопил и Пм и Пж ги оковали с белезници и ги подкарали на някъде. Те решили, че ще ги връщат в България, и се разплакали и започнали да молят охраната да ги пусне. Разбира се това не подействало на охраната, но като разбрали, защо плачат, те им казали, че ги водят в Белград, а не в София.

В Белград Пм и Пж също се отзовали в лагера за бежанци, който се намирал всъщност в един къмпинг и където те се срещнали с Д.

Времето си вървяло. Пм и Пж също подали молби за емиграция в Америка, но и на тях както на Д. им отказали. Тогава те, заедно с Д.,  решили отново да си опитат късмета да минат през границата в Италия. Точно по това време в къмпинга се появило едно семейство: мъж, жена и момиченце. Те били от Полша и имали българска фамилия Атанасови, но което е по важно имали и кола. Колата не била нищо особено - полски Фиат от най-малките, но както се казва: "Когато няма риба, и ракът е риба!"

Пм кандардисал Атанасови, че е безсмислено да подават молби за емиграция от Югославия, а трябва да минат границата в Италия, където за тях като поляци ще е много по-лесно да се уредят, като се има предвид, че папата е поляк. Освен това Пм се представил като специалист по преминаването на границата при Триест!?! Атанасови повярвали и всички: Атанасови, Д., Пм и Пж се натоварили в нещастното Фиатче и потеглили към Триест. За да се съберат в колата, изхвърлили седалката до шофьора, където седнал Д. заедно с момиченцето на Атанасови, а Пм, Пж и съпругата на Атанасов някак си се събрали на задната седалка. Като наближили границата между Югославия и Италия, те зарязали Фиатчето и потеглили да минават границата пеша.

По пътя Пм се опитал да води, но скоро се разбрало, че нищо не знае и не разбира от тази работа и затова бил изместен в края на колоната, където му било връчена една чанта от багажа на Атанасови, в която имало фотоапарат, касетофон и други разни прибори и устройства от първа необходимост. Колоната се наел да води Д., който, както ни каза, знаел още от училище, че мъхът расте по северната страна на дърветата, а те трябвало да вървят на Запад! По едно време Пм изостанал и паднал в една яма, която според него била част от окоп или нещо подобно. Когато се измъкнал от ямата се оказало, че групата е заминала и той не знаел накъде да върви. Очевидно Пм не е бил добър ученик в училище, защото изглежда не знаел за мъха и накъде е Италия, поради което той се объркал безнадеждно и два дена скитал по горите и полята на границата между Югославия и Италия!

Най-накрая Пм свършил храната и една вечер почукал на вратата на една къща в едно от селата, които иначе грижливо заобикалял. Представил се за турист, опитвайки се със запаса си от сръбски думи, научени от песните, да маскира факта, че е българин. Естествено това не помогнало. Хората му дали храна и, докато Пм ядял, те се обадили на граничната охрана. Пм се усетил и веднага излязъл от къщата, но тя била почти напълно блокирана от хора с кучета. Той се опитал да се скрие, но много бързо го хванали.

Започнало следствие. Оказало се, че по време на скитането си, Пм се въртял в кръг като на няколко пъти даже влизал в Италия, но така и не разбрал това. Естествено, Югославските власти решили, че Пм е шпионин! По време на следствието на Пм му показали фотоапарата, касетофона и другите неща от чантата, които той бил изхвърлил едно след друго по пътя си, за да му е по-леко. Следователите искали да знаят къде е радиопредавателя и по никакъв начин не искали да повярват, че такъв няма и не е имало! Най-накрая следствието приключило и Пм отново се появил в същия съд, и даже пред същия съдия, който ги бил осъдил преди време с Пж. Този път Пм го осъдили на два пъти повече време, като рецидивист, и го изпратили в местния затвор.

Вече било лято. В затвора Пм попаднал в една килия с около 30 затворници с най-различни дребни наказания - повечето осъдени за опит за незаконно преминаване на границата. Килията била предназначена за два пъти по-малко затворници и затова било много тясно и нетърпимо горещо.

Пм успял да се сприятели с един от охраната, на който жена му била бременна. Като разбрал, че и на Пм жена му е бременна и Пм даже не знае къде е тя сега той се изпълнил със съчувствие към Пм и започнал да го пуска да почиства двора, което било голям благодат поради ужасната жега в килията.

Един ден, както си работел на двора, Пм видял, че един пикап е спрял много близко до оградата, която иначе била висока над 3 метра. Пм и един затворник румънец издебнали, когато наоколо нямало никой от охраната, и се затичали към пикапа. Скочили в каросерията, оттам на покрива на кабината, а оттам се метнали на оградата. Таман скочили от другата страна на оградата и видели, че се приближава една полицейска кола с двама полицаи. Пм и румънеца побягнали към близкото кафене, където прелетели през маси и столове и изкочили през един прозорец на другата улица. Полицаите, разбира се, се затичали след тях, но след кафенето ги загубили. Вдигнал се шум, разсвирили се полицейски свирки и изобщо настанала голяма суматоха. За щастие на бегълците, от другата страна на улицата, на която изтичали, имало някакъв склад за контейнери за химикали. Пм и Румънецът се напъхали в една от бъчвите за химикали и се притаили. Общо взето само дето на припаднали от миризмата, но никой не ги видял като се скрили и това ги спасило. Скоро се появила полицията с кучета, но в склада кучетата сдали багажа и изобщо загубили всякакво обоняние. По едно време притъмняло и Пм с румънеца се измъкнали и под ръководството на последния се отправили към границата. Наоколо се чували сирени, стрелба и кучешки лай, но нашите герои, къде с пълзене, къде с прибежки, се приближили до границата. В един момент изглежда ги открили, защото кучешкият лай станал по целенасочен и наблизо започнали да се чуват човешки гласове. Тогава Пм си плюл на петите и побягнал колкото му сили стигат към границата, която вече се виждала ясно. Преминал в Италия, а там италианската гранична полиция била в пълна мобилизация, поради шумихата от югославската страна. Няколко полицаи заобиколили Пм и го отвели в един бронетранспортьор, който бил паркиран наблизо. От румънецът нямало никаква следа, но Пм го откарали в полицията в Триест, където го разпитали и му дали билет за влак и инструкции как да стигне до Латина.

Като пристигна в Латина, Пм спал два дена и две нощи без да се събужда, без да яде и без да ходи до тоалетна!

Отговорът на писмото до Висшия комисариат по бегълците на ООН в Женева пристигна след няколко месеца. В него се казваше, че лице с данните на Пм никога не се е регистрирало пред емиграционните власти в Белград и Югославия!

Пм и Пж изискаха децата си (две малки момиченца), кандидатстваха за САЩ и, макар че първоначално им отказаха, в края на краищата бяха приети в САЩ. Междувременно Пж роди момиченце в Рим, а докато чакаха да им се реши въпроса, Пм направи още едно бебе, което пак се оказа момиче.

Като пристигнаха в Америка, семейството заживя на социална помощ. Пм поработваше нелегално тук-там, Пж също поработваше, а държавата им осигури апартамент заради децата. Разбира се вероятно той не беше обзаведен като за изложба, но затова пък Пм не беше необходимо да се трепе на работа!

Разказвач

Войната в Афганистан и отношенията на САЩ с Пакистан

Днес ми попадна една статия в Ню Йорк Таймс, посветена на така наречената "Хакани-мрежа", която е интересна преди всичко с това, как СМИ в Америка разглеждат събитията по света извън техния контекст и взаимозависимост. Статията е от 31 юли и е озаглавена

"Militant Group Poses Risk to U.S.-Pakistan Relations", by DECLAN WALSH and ERIC SCHMITT.

Преди всичко искам да напомня някои исторически аспекти на войната в Афганистан и отношението на Пакистан към нея.

Границата между Афганистан и Пакистан е абсолютно изкуствено творение на британската завоевателна политика в Средния Изток, т. е. тя маркира географските граници, до които е стигнала военната сила на Британия в завоевателните ѝ амбиции през XIX век. Тази граница обаче дели един народ на две, като едната част е в Афганистан, а другата в Пакистан. Този народ е съставен от така наречените пощуни и те имат твърде малко общо с останалото население на Пакистан, както и с останалото население на Афганистан, където те са даже етническо болшинство.

Освен това вечният враг на Пакистан е Индия, и индийците се опитват да наложат своето влияние в Афганистан, стараейки се да си осигурят съюзник или поне неутралитет от страна на Афганистан в един бъдещ конфликт с Пакистан.

От горните факти следва внимателната политика на пакистанските военни и разузнавателни служби към населението в пограничните с Афганистан райони, където пощуните се ползват с вътрешна автономия и където те по същество не признават границите между двете страни.

По време на съветската авантюра в Афганистан, ЦРУ положи огромни усилия и вложи много средства в ръцете на ИСИ (пакистанското военно разузнаване) с цел то да организира съпротивата на местните племена от двете страни на границата срещу инвазията на СССР и Афганското правителство, което я подкрепяше.

Една от най-бруталните организации, които ЦРУ и ИСИ създадоха по онова време, е така наречената "Хакани мрежа". Тази организация се базира в Северен Озиристан и още по онова време се отличаваше с особена жестокост при борбата си срещу Съветската армия и силите в Афганистан, които я подкрепяха. Естествено тогава ЦРУ и управляващите кръгове в САЩ не считаха Хакани-мрежата за терористична организация, а за патриотична и едва ли не за демократична сила, даваща приноса си в борбата срещу Съветския завоевател. Днес обаче нещата са различни и гледната точка е също различна. Хакани-мрежата е опасна терористична организация, която предишните ѝ господари от ИСИ по един или друг начин подкрепят и до ден днешен!

По данни на окупационните сили на НАТО и САЩ, Хакани са отговорни за не повече от 10% от операциите на терористите и за не повече от 15% от жертвите на НАТО и САЩ в Афганистан, но операциите на Хакани са изключително впечатляващи и нанасят най-голям ущърб на престижа на силите на НАТО и САЩ в района.

От 2008 година насам атаките на Хакани групата включват: атака срещу посолството на Индия, пет-звездни ходтели и ресторанти, а през миналия септември те атакуваха щаба на НАТО и посолството на САЩ в Кабул.

На 1 юни тази година Хакани проведоха друга впечатляваща операция, а именно атаката на американската военна база Салерно. Тези дни в Интернет се е появило видео с цел реклама на операцията, в което самоубиецът-терорист любовно поглаждал камиона, с който ще провежда атаката и казвал:

"Ние ще победим тези кръстоносни свине, които нападнаха нашата земя!"

По-нататък, според статията в Ню Йорк Таймс, се показва как камионът се взривява пред стените на лагера, а от следващия камион скачат останалите участници в атаката и се втурват в направения в стената проход. Естествено, в крайна сметка терористите от групата загиват, но те достигат на няколко метра от района, където се хранят стотици войници от базата Салерно.

Тези дни новият шеф на ИСИ, генерал-лейтенант Захар ул-Ислам, е на посещение в САЩ, вероятно да се опознае по-отблизо с бъдещите си партньори. Те неизбежно ще му обърнат внимание на факта, че ИСИ и досега позволява на групата Хакани да поддържа законни бизнеси в Пакистан и не пречи на ръководни личности от групата да живеят открито в различни градове на Пакистан заедно със семействата си.

Например, много добре е известно къде живее Сираджудин Хакани, който е ръководител на мрежата, но за съжаление на "компютерните авиатори" на ЦРУ и Пентагона, той винаги се движи всред много цивилни, жени и деца, което прави невъзможно да бъде атакуван от безпилотен самолет, което напоследък е любимото оръжие на новите "ковбои".

На американските СМИ е непонятно, защо ИСИ не ликвидира Хакани и другите терористични организации, които се борят срещу окупацията на Афганистан и които вероятно ще свалят прозападното правителство в Афганистан, ако и когато НАТО и САЩ се изтеглят от страната.

Работата е именно в това, че когато окупационните сили напуснат Афганистан, ИСИ иска там да не остане вакуум, а да бъдат налице хора, които са свързани с тях, а не например с Индия, Китай или Русия! За съжаление това е простата причина за двойната игра на ИСИ. Те изглежда не вярват в успеха на световните имперски амбиции на управляващите кръгове в САЩ или поне искат да са сигурни, че във всеки случай те ще имат някакъв коз в "Голямата игра" в Средния Изток независимо от успеха или провала на имперските амбиции на "Новия Рим"!

Дилетант