Най-после Мит Ромни си избра партньора за президентските избори в САЩ през ноември 2012. Той ще бъде Пол Раян, който е на 42 години и е в Камарата на представителите на САЩ от 1998 година. Тогава той е бил на 28 години и е бил най-младия представител в Конгреса по онова време.
Пол Раян понастоящем е председател на комисията по бюджета на Камарата и е кумир на младите консерватори в Конгреса, а и извън него. Той е особено популярен сред движението на "Чаената партия", получила името си в чест на Чаения бунт, с който е започнала американската революция.
С този си избор Ромни като че ли се опитва да постави финансовите проблеми на САЩ в центъра на президентската предизборна борба. Впрочем с какви дела по-точно е известен Раян в американския политически живот?
През 2010 година той публикува: "Roadmap for America's Future", което доста свободно бих превел като: "Пътеводител към бъдещето на Америка". В този документ се предлагат мерките, които според Раян ще възстановят икономическата мощ на Америка, ще усилят още повече нейната военна мощ и ще решат настоящите и бъдещи проблеми с дефицита на страната! Както се вижда целта е благородна и амбициозна, и за достигането ѝ се предлага да започне ликвидирането на "Социалните осигуровки", които предоставя федералното правителство, като например социална пенсия и медицинско осигуряване за възрастните хора и инвалидите, а също така намаляване на данъците за най-богатите, премахване на данъците върху дивидентите и лихвите и опростяване на данъчната система като цяло, която наистина в САЩ е много сложна. Разбира се авторът не предлага тотално и незабавно премахване на социалното осигуряване, защото пенсионерите в САЩ не са малко и по правило те винаги гласуват!
Предложението е, за хората над 55 годишна възраст да не се променя нищо, а на тези които са под 55 години да се разреши да инвестират в пенсионни фондове на борсата 1/3 от парите, които плащат като данък за социално осигуряване. За да стане по-ясно обаче за какво говоря, ще направя леко отстъпление от личноста на господин Раян и ще разясня грубо, с две-три думи как работи социалната осигурителна система в САЩ.
1. Всеки работещ в САЩ, ако не се е отказал изрично от участие в федералната осигурителна система (има начини да се направи това, но не съм се интересувал какви са те), внася като данък 6.5% от трудовите си доходи в системата, а работодателят му внася останалите 6.5%, така че общата вноска е 13% от заплатата. Този данък се удържа дотогава, докато заплатата достигне някакъв таван, който расте с инфлацията и за момента е някъде около 100 000 долара на година. Ако човек не работи за работодател, а е независим, то той плаща всичките 13% от вноската.
2. Тези вноски, се точкуват и след набирането на съответния брой точки и/или 10 годишен трудов стаж, работещият получава право на социална пенсия. Тази пенсия нараства с трудовия стаж и заплатата по определена формула и при навършване, доскоро на 65 годишна възраст, а сега възрастта се увеличава постепенно с цел да достигне някъде към 70 години, работещият може да започне да получава пенсията си. За момента средната федерална социална пенсия е около 1200 долара, което съвсем не е много, като се има предвид, че на по-приличните места за живеене наемът за една стая е около 500 долара.
3. Ако по време на трудовия си стаж, работещият стане инвалид, то той има право на инвалидна пенсия, която зависи от вноските му до момента на инвалидността.
4. Ако работещият почине преди да е започнал да си получава пенсията и има малолетни деца, които не работят, то те ще получават социална осигуровка на базата на внасяните от него пари в социалната осигурителна система
5. Освен вноските за социалната пенсионна осигуровка, работещите плащат и вноски за медицинско осигуряване, което ще получават, ако станат инвалиди или след като навършат възрастта за социална пенсия.
Проблемът е, че вноските за този тип медицинско осигуряване, споменат в т. 5, вече са недостатъчни да покриват нуждите от медицинско осигуряване на социалните пенсионери и инвалидите на социална пенсия, макар че те плащат още около 10% от пенсиите си за това медицинско осигуряване, а в добавък и при получаване на медицински услуги плащат различни по размер контрибуции в налични пари. Освен това, поради застаряването на населението, се предвижда, че някъде след 30-40 години парите във фонда за социалните пенсии няма да са достатъчни, за да се изплащат напълно пенсиите на бъдещите пенсионери!
Липсата на средства за социално медицинско осигуряване може лесно да се фиксира, като се увеличи процента на удръжките за медицинско осигуряване или ако се направи опит да се "укроти" инфлацията на медицинското обслужване, която в САЩ надхвърля няколко пъти официално признатата инфлация.
Проблемът пък с липсата на средства за социалните пенсии след 30-40 години, ако това изобщо е проблем сега, може да се реши като се увеличи границата на дохода над който не се удържа данък за социална осигуровка или тази граница изобщо се премахне.
Горните решения обаче, са анатема за хора като Раян и за Републиканската партия като цяло, тъй като те по същество представляват повишаване на данъците. Повишаването на данъците, особено на богатите, според разбиранията на хора като Раян, ще доведе до тотален крах на американската икономика и начин на живот! Освен това може да си представите какъв хубав подарък за "финансовата индустрия" би било, ако данъците за социално осигуряване се пренасочат като инвестиции към менажерите на пенсионни фондове и глутницата от спекуланти на финансовата борса!?!
През тази година Пол Раян, в качеството си на председател на комисията по бюджета, предложи бюджет за 2013 година със следните по-важни особености:
1. Дискретните разходи, които включват всякакви социални разходи за хората с ниски доходи, да се ограничат на 1.028 трилиона долара, което е с 19 милиарда долара по-малко от тези разходи за 2011 година. С други думи, по същество това означава намаляване на разходите за социални нужди.
2. Военният бюджет да нараства в следващите 10 години с процента на инфлацията.
3. Да се отмени реформата на здравеопазването, приета по времето на президентството на Обама, като медицинското осигуряване на най-бедните (medicate) се превърне във фиксирани грантове за отделните щати, които те могат да използват по свое усмотрение. Социалното медицинско осигуряване за пенсионерите и инвалидите да се модифицира във ваучери, които те ще могат да използват за купуване на медицинска осигуровка на частния пазар! Това на практика ще означава, че държавата може да ограничава ръста на стойността на ваучерите, без да се интересува от реалната инфлация на медицинското обслужване, която от много години е близо 10%.
4. Предвижда се ограничаване на помощите за бедни студенти, разходите за публичен транспорт, разходите за помощи по безработица и помощите за преквалификация и т. н. и т. п.
Социалното кредо на Пол Раян се характеризира с борба против правото на жените да абортират, като той счита, че един фетус има същите права както всеки човек още от момента на зачеването, с други думи, от момента когато сперматозоидът оплоди яйцеклетката имаме вече човек със всички права, които има и всеки един от нас! По тази причина той е и против някои противозачатъчни средства.
Естествено Пол Раян е и против браковете между хора от един и същи пол.
Той е заклет ловец и защитник на правото за притежание на оръжие, а също и на правото за носене на скрито оръжие!
В края искам да кажа с няколко думи защо Мит Ромни избра Пол Раян за свой партньор в борбата за президентството.
Първо, консерваторите в Републиканската партия имат съмнения относно консерватизма на Ромни. Фактът, че той е бил губернатор на един толкова либерален щат като Масачузетс и че като губернатор проведе здравна реформа, която до голяма степен съвпада по дух с реформата на Обама, възбужда дълбоки подозрения, че Ромни, ако не е скрит либерал, то поне е безпринципен политик, който е готов на всичко, за да бъде избран за президент. (Лично аз смятам, че последното е по-вярно.) От друга страна Раян е гарантиран и последователен консерватор, борещ се със всички сили за ограничаване на социалните функции на държавата, за премахването на регулациите в областта на екологията, индустрията и изобщо на всякакви регулации и ограничения върху бизнеса, независимо от техните цели.
Второ, бидейки бивш бизнесмен от сферата на финансовите манипулации, Ромни възбужда подозрения всред електората на Републиканската партия от средната класа. Всред тези хора мнозина загубиха добре платените си работни места в резултат на манипулациите на бизнесмени като Ромни от фирми като Беин, на която Ромни е основател и бивш президент. Сферата на бизнес на тези фирми е покупката на компании със заеми взети от самите компании, разфасоването им на по малки части и продаването им на пазара или в най-лошия случай довеждането им до фалит. Във всеки случай обаче голяма част от работниците в тези фирми биват уволнени, а финансовите манипулатори като Ромни винаги печелят, дори когато фирмата е докарана до фалит. Раян не е свързан по никакъв начин с подобна ненавиждана от широките избирателлни маси дейност.
Трето, Ромни не е особено добър оратор. Той има тенденцията, когато говори без предварително написан материал, да казва неща, които не би трябвало да казва. За разлика от него Раян е добър оратор и дебатьор с голяма популярност сред младите консерватори в партията.
Четвърто, Ромни има един проблем, чиито причини не са много ясни, но който Демократическата партия с основание ще се опита да раздуе и раздуха. По неизвестни засега причини Ромни не желае да покаже данъчните си документи за около десетина години. Някои твърдят, че той може би не е плащал федерални данъци през това време, ползвайки редица вратички в данъчните закони на САЩ. Дори тези вратички да са законни, това не означава, че за един кандидат за президент на САЩ плащането на нулеви или почти нулеви данъци през този тежък финансов период ще предизвика възторг и ентусиазъм у избирателите!
Истината обаче е, че американците избират президентите си заради техните качества, а не заради качествата на техните вицепрезиденти. От друга страна миналите избори показаха, че един неудачен избор на вицепрезидент от кандидата за президент, може да намали шансовете му да бъде избран, което много често е въпрос на два-три процента от подадените гласове.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар