На ръба на "фискалната пропаст"
Аз бях почти уверен, че Обама ще прояви типичната си безгръбначност пред финансовата олигархия и тъкмо започнах да се съмнявам в правотата на предсказанията си, когато той отстъпи от границата на 250 000 долара към граница от 400 000 долара, но стоманените гръбнаци на републиканците отново поставиха на изпитание моите предсказания! Впрочем, за какво точно говоря?
В един от предишните си блогове се бях опитал да разясня, доколкото ми позволяват скромните разбирания, какво представлява "фискалната пропаст" пред която е изправена Америка. За да я избегнем, Обама предлагаше, грубо казано, следното:
1. Данъците на семейства с доходи над 250 000 долара да се върнат на старите, от времето на Клинтън, проценти, т. е. 36% и 39.6%. Искам да отбележа обаче, че става дума за маргинални граници, т. е. само частта от доходите над определена граница започват да се таксуват с по-високия процент.
2. Да не се намаляват разходите за федералните социални пенсии, medicare и medicate, но да се коригират редица други разходи с цел намаляването им и балансиране на федералния бюджет.
Естествено, републиканците обявиха, че връщането към данъците от времето на Клинтън за хората с високи доходи е светотатство, което те не могат да допуснат. Алтернативата обаче беше, че ако не се постигне компромис по въпроса за данъците и федералните разходи, от 1 януари се връщат старите, по-високи за всички, данъци от времето на Клинтън и се намаляват с еднакъв процент всички разходи по перата на федералния бюджет. Подобна опасност беше квалифицирана като "фискална пропаст" и за нея се говори денонощно по телевизия, радио и в пресата!
Когато аз бях изгубил всякаква надежда, че Обама ще прояви типичната си безгръбначност, той изведнаж отстъпи и направи на републиканците горе-долу следното предложение:
1. Границата на доходите, над която да се върнат старите по-високи данъци да се повиши от 250 000 на 400 000 долара.
2. Общо намаление на държавните разходи с 800 милиарда долара (за следващите 10 години), в които се включват 290 милиарда долара спестявания от лихви (какво значи това не ми е много ясно), 100 милиарда долара намаление на военните разходи, 130 милиарда долара спестявания от промяна на системата, по която се пресмята индекса на инфлацията, и т. н.
Изглежда Обама разчиташе, че републиканците ще изпаднат в умиление от поредната му отстъпка, но както се казва: "Да ама не!"
Вероятно за да демонстрира готовност за преговори, председателят на Камарата на представителите на Конгреса, Джон Бонар, излезе с контрапредложение, което накратко се състои в това, че републиканците са готови да върнат старите по-високи данъци само на хората с доходи над 1 милион долара! Подобна мярка би засегнала 433 000 семейства или 0.3% от данъкоплатците в САЩ. Средният доход на тази класа хора е 3.3 милиона долара годишно и увеличението на данъците им ще бъде средно с 134 000 долара. Спестяванията от федералните разходи трябваше да дойдат основно от намаляване на разходите за medicare, от които зависят 48 милиона възрастни и инвалиди; от medicate, на който разчитат над 50 милиона бедни американци, и от социалните федерални пенсии, на които разчитат над 54 милиона възрастни и инвалиди.
Оказа се обаче, че Бонар си е направил сметката без кръчмаря! Колегите му от републиканското болшинство в Камарата на представителите отказаха да го подкрепят и всички заминаха да празнуват Коледа. Искам само да ви предпазя да не си помислите, че конгресмените отказаха да подкрепят Бонар заради десетките милиони американци, разчитащи на medicare, medicate и федералните социални пенсии, които биха загубили част от печалбите си, ако това предложение се приеме! Не-е-е, те не можаха да преживеят, че 433 хиляди милионерски семейства ще загубят средно малко повече от стотина хиляди долара годишно!
И в заключение на тази част от изложението си, до голяма степен посветена на борбата на Конгреса за насъщния на около 1% от американския народ, искам да посоча още няколко цифри, демонстриращи огромното разслоение на бедни и богати в САЩ и дълбоката пропаст, която ги дели:
1. Най богатите, съставляващи 1% от американците, притежават 95% от богатствата в страната.
2. 400 американци притежават толкова богатства колкото най-бедните 50% от населението на САЩ.
3. Шестимата наследника на Сам Уолтън, основателят на Уолмарт, притежават толкова богатства, колкото най-бедните 30% от населението на САЩ.
Очевидна е трагедията за тези хора, за които се отнасят посочените по-горе данни. Ако Конгресът приеме някоя от предлаганите от Обама или Бонар версии за предотвратяване на пропадането на САЩ във фискалната пропаст, то някои ще трябва да изчакат със закупуването на ново Ферари още година-две, а за нова яхта може да се наложи да се почака и малко повече!
Масовото убийство на децата в Sandy Hook
Може би е време да престанем да се шокираме от масовите убийства на невинни хора в САЩ. В края на краищата американското правителство през последните двадесетина години издигна масовите и индивидуални убийства на десетки и стотици хиляди хора по света в национална политика. Вярно е, че това става под егидата за защита на националните интереси на САЩ, но както се оказа в редица случаи на близкото минало, националните интереси изобщо не са били застрашени, а само правителството ни е набивало в дебелите и неграмотни глави, че ако не нападнем тази или онази държава, Америка ще престане да съществува в сегашният си демократичен и проспериращ вид!
Да ви призная, когато за пръв път чухме със съпругата ми за масовото убийство в детската градина, и аз и тя веднага си помислихме, че това е работа на някой мюсулманин! И защо не? Нашите Юнаци, или както СМД обичат да ги наричат "the best and the brightest", са развъртяли калъчката из мюсюлманския свят с такова настървение, че отдавна е крайно време за някоя изненада от типа на 9/11, Лондонското или Мадридското метро!
Когато разбрахме, че момчето си е наше, американче, се поуспокоихме, защото през декември някакъв нашенец уби няколко души в Орегон, преди месец-два друг един нашенец уби пък доста хора в едно кино в Колорадо и изобщо да не се впускам в излишни изброявания, защото само ще ви губя времето.
Все пак е интересно изказването на вицепрезидентът на National Rifle Association (NRA) WAYNE LAPIERRE, който само два-три дена след трагедията заяви на пресконференция, че "лош човек с оръжие може да го спре само добър човек с оръжие!". Той предложи съвсем сериозно, че най-добрият начин за предотвратяване на подобни трагедии е, ако във всяко училище и детска градина се постави по един въоръжен човек за охрана!?! Аз пък бих предложил да се поставят по четирима души, за да не им е скучно, да могат да се редуват да ходят до тоалетната без с това да застрашават обекта и да могат да се редуват да си почиват, когато някой го боли глава от препиване или пък от настинка, а освен това могат и каре да спретнат, когато не чувстват, че обектът е застрашен!
Ако се опитам обаче да бъда малко по-сериозен, то трябва да отбележа дълбокото съчувствие на нашия президент, който се разплака на пресконференцията и се закани да направи борбата с разпространението на оръжията в САЩ едва ли не основна тема на следващите 4 години от президентството си! Ами, че защо не? Тя "всичката Мара е втасала" и това ни е единственият голям проблем. Разбира се, NRA и защитниците на "втората поправка на конституцията" моментално се надигнаха и ми се струва, че борбата срещу тях ще бъде толкова успешна, колкото и например срещу талибаните в Афганистан.
А сега, за да докажа, че гледам съвсем сериозно на проблема с масовите убийства в САЩ, ще си позволя малко история и статистика:
1. На 29 ноември 1864 година войници от милицията на Колорадо убиват над 200 индианци от племената Арапахо и Шейен при Sand Creek. Жертвите са изключително деца, жени и възрастни хора. Очевидци разказват, че децата били застрелвани, фетус е бил изтръгнат от корема на майката и скалпиран, а труповете на много от жертвите били обезобразени, като например вождът на шейените Бялата Антилопа, освен дето бил скалпиран, носът му бил отрязан, а също така му били отрязани и тестисите – за кесия за тютюн!
2. Според изследване на Фонда за защита на децата, в САЩ годишно загиват от огнестрелно оръжие 2800 деца и юноши.
3. В САЩ годишно загиват от огнестрелно оръжие два пъти повече деца, отколкото полицаи при изпълнение на дълга си.
Няма да предлагам статистика за убитите деца в Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен и други места от американски безпилотни средства или от откачили или озверели войници.
Освен горните цифри могат да се посочат страници с данни за жестокости през историята на тази държава, които демонстрират, че жестокостта не е изключение в живота на нацията, а като че ли е една от специфичните характеристики на американския характер. Жестокостите и издевателствата, които се разкриха през последните години в затворите на Ирак и Афганистан не са изключение, защото има много данни за подобни жестокости и в американските затвори, при това не само в Гуантанамо.
Несъстоялият се край на света
По този въпрос нямам почти нищо за казване! Само дето се радвам, защото ще мога да видя дали ще паднем във фискалната пропаст! Иначе така и щях да си умра с отворени очи, защото, доколкото съм чувал, на оня свят нямало пари, а това означава, че няма и фискални пропасти!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар