Тери се запретна с
ентусиазъм да носи каквото му попадне
от кухнята. Слава богу, че беше зима и
нямаше проблеми със съхраняването на
продуктите. Скоро се сдобихме с известно
количество масло, конфитюр, кашкавал,
един-два пакета прясно мляко, салам и
дори кренвирши. Тези неща рядко, да не
кажа никога, се появяваха на масите в
столовата. Изглежда Карло или, както
ние го наричахме, "татко Карло"
използваше доста свободно субсидиите
от ООН, давани за профугите, и се
пооблажваше, той и любовниците му от
мъжки пол, за наша сметка. С отделените
пари решихме да купим няколко банана,
малко домати и една краставица за салата.
Проблемът обаче беше с алкохола! Нямаше
толкова евтин силен алкохол и решихме
да купим някое евтино вино.
Сериозен беше и проблемът
с ентертеймънта. Аз утешавах семейството
с моето прехвалено радио "Nordmende Galaxy
6600 messa", което, макар и да не се беше
понравило на момчетата, които навремето
разбиха караваната ни, все пак можеше
да осигури музика с приемливо качество
и разнообразие. Тери и Юлия държаха на
телевизия, но във мизерното фоайе на
Клаудия имаше само един телевизор със
средно голям екран (за 80-те години) и там
в обикновени дни се събираха доста хора,
а по празниците сигурно щеше да бъде
още по-натъпкано!
Изведнъж, като по чудо,
Тери дотича един ден и обяви, че на
улицата е намерил телевизор! Имайки
предвид миналите му похождения в склада
на татко Карло, аз започнах строго да
го разпитвам къде и как е "намерил"
този телевизор. Той ми каза, че време за
обяснения няма, да не говоря много, а да
побързаме, защото телевизора може да
го вземе някой друг! Веднага излязохме
и наистина на тротоара,
на една от съседните малки улички, беше
поставен един доста голям телевизор.
Явно някой си беше купил нов и този беше
оставил на улицата, ако някоя бедна
душа, като нас, иска да го прибере. За
такива неща, оставяне на стари мебели,
телевизори и тям подобни, бях чел по
книгите, но за пръв път бях свидетел на
подобно явление! Грабнахме телевизора
с Юлия и го понесохме към хотела. Качихме
се в стаята и го включихме в мрежата. За
наше удивление той заработи, макар че
изображението беше доста бледо и
нестабилно. Тери намери отнякъде парче
симетричен кабел и направихме нещо
подобно на антена. Образът се стабилизира
и даже контрастът малко се подобри.
Оказа се, че без проблеми можехме да
ловим две или три от централните
италиански програми, а това беше много
повече отколкото можеше да се надяваме
само преди час!
Обстановката в Рим беше
празнична още от края на октомври. Тогава
за пръв път научихме за „хелоуин“,
който в Италия, ако не се лъжа, се
празнуваше като Ден на "вси светии".
Навсякъде се продаваха страшни маски
и най-различни костюми. След това
започнаха приготовленията за Рождество
и Нова година. Ние никога не бяхме
празнували Рождество и затова гледахме
с любопитство и въжделение витрините
на магазините, изпълнени с "безброй
жадувани неща", както е казал поетът.
В парка на "вила Боргезе", където
най-често се разхождахме, защото беше
близо до Клаудия и не трябваше да ползваме
градски транспорт, имаше украсени живи
елхи. На много места в града също имаше
големи елхи, украсени с многоцветни
светлини и най-различни играчки! Ако не
бяха стотиците щандове с най-различни
вкусотии, които можехме само да гледаме
как хората ги ядат, то украсата беше
такава, че човек можеше да се разхожда
с часове и да не се нагледа на светлинни
ефекти и всякаква шарения!
На самата Коледа и Нова
година на татко Карло му се отпусна
малко душата и ни дари с не толкова лоши
яденета, но нямаше нищо друго, което да
ми е останало в съзнанието като вкусотия
за сметка на хотела по тези празници.
Ние разбира се си
направихме малки пиршества от скътаните
продукти. Т. даже донесе една бутилка
уиски, която разпихме на Нова година,
гледайки телевизия. По едно време в
малката ни стаичка се бяха събрани
десетина души, насядали по легла, столове
и на земята. На Коледа телевизорът се
държа много прилично. Т. даже намери
къде да регулираме по схемата, така че
да се повиши контраста, но към края на
новогодишния концерт, след неколкократни
регулировки, изведнъж от телевизора се
чу слаб взрив, издигна се струйка пушек,
след което образът му изчезна, както се
оказа завинаги! Все пак той си изигра
ролята, предоставяйки на десетина бедни
емигрантски души, поне за известно
време, малко прозорче към големия свят
на радостта и забавлението!
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар