Културата е орисия

Тези дни посветих много часове да следя развитието на кризата в България и все още не мога да разбера някои неща:

1. Защо на толкова малко хора им се видя подозрително, че "масовите подслушвания" и изобщо използването на СРС, информация за които излезе в Средствата за Масова Дезинформация (СМД), бяха насочени срещу ръководителите на ГЕРБ? Излизаше, че се подслушват само ръководителите на ГЕРБ и след това презглава тичат да предадат записите на функционери от БСП и ДПС, за да могат те да ги използват в СМД и прокуратурата, за да компрометират колкото може повече ГЕРБ и най-вече ръководството ѝ!

2. Защо на толкова малко хора им се видяха подозрителни непрекъснатите предупреждения от страна на БСП и ДПС за готвещ се "държавен преврат" от страна на ГЕРБ по време на предизборната борба? Не е ли странно удобното откриване на 350 000 бюлетини на 10 май и вдигналата се шумиха в "деня за размисъл" и деня на изборите по този въпрос, както и противозаконните заявления (за този период) на така наречените леви и либерални партии в СМД! Впрочем откъде разбраха тези хора, че бюлетините са 350 000, след като прокуратурата едва сега се кани да ги брои и проверява? Откъде разбраха, че са предназначени за фалшифициране на изборите? Защо не ни обясниха как точно тези бюлетини трябваше да се използват за фалшифициране на изборите? Защо за фалшифициране не можеха да се използват 3-те милиона бюлетини, които останаха неизползвани, като се има предвид, че са гласували само около 50% от населението и изобщо никой не очакваше да гласуват повече от 60% от гласоподавателите? И още много "защо" и "как", които бихме могли да насочим към "защитниците" на демокрацията – довчерашни комсомолски секретари и служители на ДС!

3. На мен поне ми се струва, че има определени елементи на подобие между историята на българското комунистическо управление и изобщо на управлението на комунистическите партии в Съветския съюз и редица страни от Източния блок в критически за тях исторически моменти. Спомнете си разтурянето от болшевиките на Учредителното събрание в зората на Октомврийската революция; първите избори в България след 9-ти септември, характеризиращи се с бясна клеветническа кампания срещу тогавашната демократична опозиция; демонстрациите в Чехословакия през 1948 година, довели на власт комунистите; Румънската "революция" срещу режима на Чаушеску и много други примери, когато комунистите прибягват до безчестни мероприятия и клевети, а ако е необходимо и до сила, за да вземат или запазят властта си. Не че олигархическата контрареволюция не ползва подобни средства, когато властта ѝ е поставена на карта. Впрочем в последните избори не е ясно дали всичко това не беше дело именно на олигархията, стояща зад така наречените леви партии.

4. На какво основание СМД обвиняваха ръководството на ГЕРБ в диктаторски прояви и в нарушение на демокрацията? Толкова скоро ли забравиха какво е тоталитаризмът и биха ли могли да си позволяват необосновани критики граничещи с клевети, ако ГЕРБ беше партия на тоталитарната власт? Наистина някои ръководители на ГЕРБ понякога си позволяваха недипломатични изказвания по адрес на прокуратурата, съда и поведението на политически партии и дейци от опозицията, но поне на мен, в повечето случаи, те не ми се струваха безпочвени.

Тези и много други въпроси си задавам, когато слушам изказванията на Станишев, Местан и техните помощници. Те практически веднага забравиха много от нещата, обещани от тях на електората им по време на предизборната кампания. Сега основната им идея е да внушат, че страната е в такова трагично положение, че само чудо може да помогне на Орешарски да направи нещо за спасението на България. Впрочем това е нормалният отбой след нажежената предизборна агитация, която винаги ме е карала да се чудя защо победителите, а в случая победените, изобщо искат да управляват? Та, ако се вярва на думите им, цялата работа е толкова безнадеждна, че е съвършено неясно защо великият Орешарски се наема да управлява, а не остави Бойко Борисов да си "счупи" окончателно главата? Толкова големи патриоти ли са тези хора или нещо имат наум, нещо което българският народ отново не се замисля какво може да е то?

Въведе се новото понятие "експертно правителство"! Станишев и Местан да не би да искат да кажат, че в предишното им правителство не е имало експерти? Ами какви са били тогава министрите? Политически функционери, които са се заели с работа, от която си нямат даже хабер! Впрочем, вече се говори за експертно-партийно правителство, а скоро "експертно" ще се забрави и ще си стане това което вече сме виждали и знаем - партийно правителство. Най-удивителна обаче е безпринципността на формиращата се нова коалиция от БСП, ДПС и странно пърхащата около тях Атака. Предизборните програми на тези три партии  са толкова различни, че тази коалиция ще бие по безпринципност всичко известно досега в българската политическа история. Или може би тя всъщност се гради на принципите на олигархията, която се бореше да свали ГЕРБ от власт и да постави своите партии на власт.

Тук искам да направя една малка корекция на СМД, които обвиняват ГЕРБ, че също е била в тайна коалиция с Атака в предишното си правителство. Подобно твърдение е доста безсрамно, като се има предвид, че ГЕРБ имаше 117 депутата, т. е. само с 4 по-малко от необходимите да управлява. В парламента имаше още 2 партии, СДС-ДСБ и РЗС, които поне отначало подкрепяха правителството на Бойко Борисов и той много дълго време на практика разполагаше с доста удобно мнозинство, да не говорим за отцепилите се по-късно депутати, които в болшинството случаи също подкрепяха ГЕРБ. Накратко обвиненията, че Бойко Борисов също е бил в коалиция с Атака са напълно безпочвени и фалшифицират историята. Сидеров подкрепяше правителството на Борисов по собствени съображения, а Борисов реално нямаше нужда от него.

В предишния си блог аз се опитах да предскажа каква ще е политиката на ГЕРБ в новата обстановка. Горе-долу съм познал засега почти всичко с изключение на опита за касиране на изборите. Този ход вероятно е обречен на неуспех, макар че нарушенията на закона в "деня за размисъл" и в самия ден на изборите са повече от очевидни. Те вероятно са отнели 4-5 процента от гласовете на ГЕРБ. В резултат на общата намалена активност в деня на изборите в парламента не успяха да влезнат други партии, което на практика лиши ГЕРБ от всяка възможност за коалиция на базата на разумна и положителна политика.

В общи линии заговорът на БСП и ДПС за взимане на властта успя, макар че изглежда като се има предвид, че ГЕРБ все пак остава най-силната партия в парламента, успехът на този план далеч не е бил сигурен!

И тук непрекъснато ми се натрапва мисълта, че "културата е орисия", т. е. съдбата на всеки народ е функция на неговата култура. Българите вече повече от 20 години търсят някой, който за по-малко от 4 години да ги направи богати и щастливи, а не разбират, че преди всичко трябва да се запретнат и да поработят малко по-здраво.

Оплакваме се например, че по улиците е мръсно, но хвърляме фасове където ни падне, а тези, които не хвърлят фасове не си дават труда да правят забележки на тези, които хвърлят.

В тази връзка си спомням няколко случки, които са показателни.

Преди двадесетина години един приятел, доцент в ВМЕИ ни дойде на гости в Анахайм. Излязохме да се поразходим, а в LA това може да стане само с кола и гостенинът не след дълго запали цигара. Като я изпуши се пресегна и изхвърли фаса през прозореца. В този момент, за наш ужас, се чу виене на полицейска сирена и пред нас изскочи една кола, която ни даде сигнал да се отклоним. Спряхме и полицаят дойде. Прегледа документите на Юлия и след това ѝ каза, че ще я глоби, тъй като сме изхвърлили фас от колата на улицата! Ние мълчахме посрамено, но слава Богу, че в този момент доцентът се обади, взе вината изцяло върху себе си и се примоли на полицая да не глобява Юлия, защото тя не е виновна, а да глоби него. Полицаят помисли малко, попита го откъде е, а след това ни попита дали в България така си хвърляме фасовете? Ние мълчахме и само доцентът се молеше да го накажат! Най-накрая полицаят махна с ръка и каза, че се надява това да ни е за последен път! Ние закимахме утвърдително и обещахме тържествено никога вече да не правим така!

Преди няколко години пък ни дойде на гости един роднина. Както му е реда един ден го качихме на колата и се понесохме да му покажем някой и друг национален парк: Великия каньон, Зион и т. н. Този роднина използваше всяко спиране, за да изскочи като отвързан от колата и да запали цигара. Всеки път го предупреждавахме да не хвърля фасовете по земята, но един път го изпуснахме и той си хвърли фаса на земята! В този момент до него се приближи един възрастен американец и учтиво му каза: "Сър, вие си изпуснахте нещо!" Нашият човек понечи да каже, че нищо не си е изпуснал, но се усети овреме, наведе се, взе си фаса и го хвърли в едно кошче наблизо.

Преди година си вървяхме с Юлия по булевард Руски и спряхме на светофара на Орлов мост. В този момент една млада жена си хвърли фаса в краката ни. Юлия възмутено и каза: "Млада госпожице, защо не си хвърлихте фаса в кошчето?", а младата жена ѝ каза най-невъзмутимо: "Хвърли го ти, ако ти пречи!" Наоколо чакаха и други хора, но никой не взе страна и не се намеси.

Мога да разкажа и много други истории от този сорт, но едва ли има нужда, защото всеки от вас знае може би и повече от мен. Искам да кажа само, че докато не се изправим и да вземем отношение по всички странни и нередни неща, които наблюдаваме около нас, простаците и наглеците ще ни ходят по физиономиите и ще ни разправят, че бялото е черно и черното е бяло!

Във вторник, 28 май, Орешарски вероятно ще представи кабинета и програмата си пред Народното събрание. Ако всички представители от БСП и ДПС са налице, ГЕРБ няма никакви опции да повлияе на резултата от гласуването, освен да демонстрира лоялна опозиция и да постъпи съобразно това дали приема състава на правителството и одобрява повече или по-малко програмата му. Атака обаче, има опции. Тя може да се яви в пълен състав и да гласува против правителството, с което "великата" инициатива на Станишев да посочи квазиприемлив кабинет и по този начин да се добере до властта, ще се провали с гръм и трясък. Такава постъпка на Атака ще е наистина в съзвучие с тяхната програма и следователно с желанието на техния електорат, за който може да се предполага, че е гласувал за Атака в отговор на "програмата Сидеров". Всички други опции на Атака са по същество безпринципна подкрепа на едно правителство и програма, за които те, по думите на Сидеров, не са дори консултирани.

По мое лично мнение, ако правителството на Орешарски не бъде одобрено, най-вероятно ще се стигне до нови избори, което е най-добрият изход от сегашната ситуация. Всеки друг вариант означава мъчителна и бавна смърт на 42-то Народно събрание, което в тези тежки икономически времена е възможно най-лошият политически вариант за България!

Дилетант

П.П.1. Препоръчвам на любопитния читател следните две публикации:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2005173

http://anonybulgaria.wordpress.com/2013/05/23/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%89-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2/

Аз получих линковете доста късно, за да ги обсъждам в моето писание, но те са много интересни и полезни и без коментар!

П.П.2. Както изглежда, ГЕРБ няма да се регистрира за заседанието, на което ще се одобри състава на правителството на Орешарски. При това положение единствената възможност за Атака да предотврати избора на това правителство, в консултациите за което тя дори не искаше да участва, е да не се регистрира за заседанието, при което няма да има кворум и правителството няма да бъде прието. Като се има предвид нестабилността на това народно събрание, то отново искам да отбележа, че според мен най-разумното е максимално бързо да има нови избори с надеждата, че народът добре ще си помисли как и за кого да гласува.

Изборите през май 2013 година - предисловие и послеслов

И така, извънредните избори през май 2013 година са вече история. Макар че един умен човек беше казал, че "Най-голямата поука от историята е, че никой не се учи от нея", аз ще се опитам да поразсъждавам върху поуките от тези избори.

Аз отново ще си призная, че до голяма степен смятам, че управлението на Бойко Борисов, макар и не блестящо, беше вероятно най-доброто управление, което е имала България след "избухването" на демокрацията през 1989 година. Знам, че още в този момент част от малкото читатели, които си дават труда да прочетат писанията ми, ще направят кисели физиономии и ще посегнат към клавиатурата, за да натиснат "Alt+F4", но какво да се прави, човек трябва понякога да си признава истината! При това аз имам греха, че преди близо 15 години публично обявих, очевидно в момент на умствена недостатъчност, че Иван Костов е новият Стамболов!?! Признавам този си грях, за да дам възможност на всеки читател да има желаните от него резерви по отношение на верността на моите разсъждения и умозаключения.

Искам да изброя някои от положителните неща направени от кабинета на Борисов:

1. За пръв път започна сериозна работа по модернизиране на инфраструктурата на страната и преди всичко на пътищата.

Майка ми, която е на 90 години и е върла комунистка, вероятно ще ме прекъсне още тук и ще ми каже, че човек не може да яде магистрали, мостове и метра! Как да й обясня, че това за яденето е истина само донякъде, т.е. човек не може да ги яде буквално, но ако ги няма в съвременния свят на огромни градове, от които местата на добив на ядене са толкова далече, ако няма хубави пътища, няма прогрес, работни места и дори храна! Впрочем, за нея както и за болшинството от електората на БСП моите доводи не струват пукната пара, защото те не искат никъде да пътуват, не се нуждаят от работни места, а искат пенсии, ако може по-големи, но при всички положения поне като тези в Гърция, Испания или Португалия и т.н. Тук мога да кажа, че досега съм бил в много страни (бедни и богати), но никъде не съм видял богата страна с лоши пътища!

2. Най-после се размърда и усвояването на средствата, които се отпускат от ЕС за развитие на различни проекти.

Истината е, че неусвояването на тези средства досега се дължеше вероятно на неграмотността на хората, които трябваше да се занимават с подготовката на необходимите документи и може би просто вече достатъчно хора разбраха, че е важно как се подготвят тези документи и че европейците не пасат трева, а се опитват да внимават за какво им ги взимаме тези пусти пари. С други думи, процесът на обучение завърши и ние имаме хора, които могат да подготвят предложения и умеят да ги защитават където трябва. Може би на Бойко Борисов му е провървяло, че това е станало по негово време, но фактът си е факт и не трябва да се игнорира.

3. Започна съживяване в селското стопанство.

Някои ще кажат, че не знам какво говоря, но аз определено мога да кажа, че сега много повече земи се обработват от преди няколко години и заявленията на правителството очевидно говореха, че се взима курс към решаване на този проблем. За да се убеди в това, човек просто трябва да има възможност да идва периодически в България и да пътува по за няколко дена из нея, за да се убеди, че има промени. Все още има много да се направи, но поне началото е поставено, а това често е най-важното!

4. Периодът на управление на кабинета на Борисов съвпадна с периода на най-голямата икономическа криза в света след 30-те години. Неслучайно това време е известно като "Великата рецесия". Само преди ден-два се появи съобщение, че ЕС е в рецесия вече 6 тримесечия, а и така нареченият икономически ръст в САЩ е толкова анемичен, че се отчита само по статистическите данни на правителството, а хората не усещат все още нищо и вече се говори едва ли не за нова рецесия. В този период кабинета на Борисов успя да запази фискалната стабилност на страната и дори да постигне някакъв, макар и незначителен, икономически ръст.

5. Направи се опит за решаване на проблемите с организираната престъпност. Тук обаче трябва да се отбележи, че в тази насока усилията на изпълнителната власт (в лицето на: полиция, ДАНС, ГДБОП и др.) до голяма степен зависят от прокуратурата и съда. Изпълнителната власт се опита да разгроми няколко крупни престъпни организации, но прокуратурата, под ръководството на един човек с фамилия, добре известна от комунистическото минало, вероятно случайно, може би нарочно, а може би и поради некадърност, не успя да подготви добре делата за съдебната власт, а последната - наследена от управлението на Симеон и тройната коалиция след него, а вероятно в някои случаи даже от времето на развития социализъм - направи всичко възможно, понякога дори да освободи хора, за които всички знаят, че са престъпници! Вътрешният министър Цветанов често е обвиняван за остри изказвания срещу прокуратурата и съдилищата. Това вероятно беше недипломатично от негова страна, но аз намирам, че изказванията му не бяха далеч от истината. Оказа се, ако се проследят опитите за назначаване на ВСС, че прекалено много съдии имат "скелети" в килерите си. С голям труд и след редица безуспешни опити беше намерен и човек за главен прокурор, за когото никой не успя да намери компромати, а когато той си влезе в длъжността, се оказа, че прокуратурата е разпределяла делата по принципи, съвсем различни от тези, които се изискват от закона!

Може би е неприятно да се припомня на враговете на Цветанов и ГЕРБ, но европейските и световните органи за борба с организираната престъпност оценяват доста високо сътрудничеството и изобщо дейността на администрацията на ГЕРБ в тази област.

Очевидни бяха опитите по време на така наречената предизборна борба, а всъщност борба в "калния гьол" на компроматната индустрия, всички лоши неща през управлението на ГЕРБ да се стоварят на гърба на Цветанов, но според мен той не заслужава много от обвиненията, които се отправят към него.

Вероятно могат да се намерят и други положителни неща в управлението на ГЕРБ, но засега ще се огранича само с тези, защото имам да изброявам и проблеми, и грешки.

1. Основната грешка на кабинета, според мен, беше в това, че съсредоточени в усилията за запазване на фискалната стабилност, те не направиха дори и най-малки усилия да облекчат положението на най-бедните слоеве от населението. В това отношение вината на Борисов е, че оказваше пълно доверие на Дянков, а той верен на опита си от Международната банка за развитие и другите международни финансови организации, не се интересуваше от съдбата на обикновените хора, което всъщност е и практиката на тези международни финансови организации! За хора като Дянков, с доктринерски наклонности и стил, политическият аспект на управлението е без значение, т.е. важни са финансовите показатели и толкоз! Вместо да се бореше за дефицит под 2%, правителството трябваше да използва сравнително добрия рейтинг на страната и ако трябва с малко заеми, но да покаже на хората, че ГЕРБ милее за тези хора, които утре ще трябва да решават дали да го преизберат или не. Дянков очевидно не е политик и е над тези неща, но Борисов се пише политик и трябваше овреме да си направи сметката и ако е необходимо да се раздели с Дянков!

2. Нищо особено не се направи за малкия и средния бизнес в България. Това разбира се никого не трябва да учудва. Всички политици по света говорят за това колко е важен малкия и средния бизнес, но обикновено се задоволяват само с приказки по въпроса. Така е в Америка, така е и в България, впрочем може би в България е по-зле, защото държавата напоследък се сдоби с лошия навик да не си плаща сметките на бизнеса, а малкия и средния са доста безпомощни в сравнение с държавата, ако тя реши да ги посмачка. Изобщо, ако си позволя да перифразирам Марк Твен, отношението към проблемите на малкия и среден бизнес е като отношението към времето - всички говорят за него, но никой не прави нищо, за да го оправи.

3. Образованието и медицинското обслужване в България имат сериозни проблеми. Не съм наясно дали тези проблеми са по-големи от проблемите в тези области в САЩ, но това което правеше впечатление през мандата на Борисов на външни наблюдатели като мен е определената нестабилност на ръководството от страна на правителството. Министрите на съответните министерства бяха сменяни на няколко пъти без забележими промени в политиката в тези области.

Разгоря се голям конфликт между БАН и правителството, където небезизвестният Дянков беше заявил например, че институтът по метеорология на БАН изобщо не е нужен, защото човек можел да научи за времето от CNN! Това го цитирам по памет, но за подобно изявление, ако го е направил, Борисов трябваше да уволни Дянков още тогава, защото то показва пълно безхаберие на Дянков по въпроси извън финансите! Работата е там, че CNN взимат информацията за времето от организации, подобни по функции на института по метеорология.

Безпокои ме намерението на много от политиците да разтурят медицинската каса или поне да позволят на хората алтернативни методи на осигуровка. Това естествено се пропагандира като средство за увеличаване на конкуренцията в областта на медицинското осигуряване. Подобни приказки са не само глупави, но и изключително опасни, защото медицинското осигуряване е една от човешките дейности, която не подлежи на конкурентна борба. Когато човек е болен, той няма възможност да търси най-изгодна сделка. Той търси единствената сделка, която ще го излекува! Тези политици, които пропагандират подобни безумни идеи трябва да се поинтересуват от състоянието на американското здравеопазване, за да разберат, ако изобщо имат капацитет за това, безумието на идеите си. Това което трябва да се направи е да се застави касата да работи по разумен и хуманен начин, а не да се разпиляват и без това малкото средства и да се слагат в ръцете на предприемачи, за които единствената цел е натрупване на печалби, а не лечение на хората! Очевидно ГЕРБ не постигна добър резултат в тази област, но тя за съжаление е една от най-сложните области за решаване при капитализма. Доказателство за това е, че всички системи на организация на медицинското осигуряване в развития свят в момента имат по-малки или по-големи финансови проблеми.

4. Правителството не направи нищо за борба с дребната и битовата престъпност. Ако някой обаче си мисли, че предишните правителства са били по-отговорни в тази област - дълбоко се лъже! За мен пример в това отношение е наследствената ни къща на село. Откакто е избухнала демокрацията в нашето село и изобщо по селата в България върлуват цигански банди, които грабят и разрушават абсолютно безнаказано всичко и хората не смеят да им кажат нищо! Майка ми, върлата комунистка, до сега е писала поне десетина писма до окръжни управители и министри на вътрешните работи по тези въпроси, но отговорите винаги са били почти едни и същи от всички правителства - учтиво измиване на ръцете от страна на съответната персона с обещания за ефективни мерки. Абсолютно несправедливи са обвиненията към Цветанов по тези въпроси, в смисъл, че той не е по-лош от останалите министри на вътрешните работи досега!

Въпросът с битовата престъпност по селата обаче е изключително важен, ако някое правителство желае да постави на крака българското земеделие, особено в областта на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Тези отрасли на земеделието в условията на България могат да бъдат от ранга на малкия и средния бизнес, а те нямат средства сами да си осигурят необходимата безопасност от нашествията на циганските банди.

А сега да поговорим малко и за самите избори.

Цялата операция по свалянето на правителството на Борисов има характера на планирана по учебник на разузнавателните служби операция за компрометиране на едно нежелано правителство! Естествено възниква въпросът: "Кой е в състояние да планира и изпълни такава операция?". Всеки може да даде воля на въображението си по този въпрос, но за мен това е операция от ранга на тайните служби или на организираната престъпност или по-точно на мафията, но не на тази мафия в общ и неопределен аспект, а на конкретна високо организирана мафиотска структура. При това аз нямам предвид чуждестранни тайни служби или мафиотски структури, а по-скоро остатъците от някогашните тайни служби и свързаните с тях олигарси.

Борисов се опита да парира операцията в самия й зародиш, като подаде оставка щом започнаха демонстрациите срещу монополите. Кой знае защо никой досега не се замисли защо така наречените монополи изведнъж решиха да направят толкова "грешки" в сметките на хората точно когато до нормалните избори оставаха само няколко месеца?

Оставката на Борисов помогна само дотолкова, доколкото намали удара върху политическото реноме на ГЕРБ, но не можа да го отрази изцяло. Последваха компромат след компромат, като най-характерното за тези компромати бе, че техните жертви са само хора от ГЕРБ! По някаква причина злият гений, наречен Цветанов, се стремеше да компрометира само функционери на ГЕРБ! Излизаше, че всички други са невинни агънца.

Оказа се, че корупцията е едва ли не уникално явление за управлението на ГЕРБ и допреди него е била непозната за българската действителност! Подобен "нов грях" на българската политическа сцена се оказаха и подслушванията. Досега излиза, че нито едно правителство преди ГЕРБ не е подслушвало и едва ли не дори не е имало хабер, че такова нещо съществува и може да се прави и използва! Впрочем, искам само да вметна, че до навлизането на "умните мобилни телефони" в масова употреба, подслушването действително беше прерогатив само на властта, що се отнася до техническите възможности за реализацията му. С умните телефони обаче е елементарно да се подслушва всеки, който притежава такъв, без той дори да подозира за това. На практика, ако за някой през последните месеци не е излязъл компромат, трябва преди всичко да се разбере дали има "умен телефон" и ако има такъв дали няма обичай да го изключва когато има нещо важно да говори или да върши, включително и да ходи до тоалетната!?!

На бял свят се появи очевидно плиткоумната теория, че в ГЕРБ има вътрешна борба, поради което те се компрометират един друг или по-точно Цветанов компрометира Борисов и очевидно себе си без да се интересува за такива естествени човешки качества като чувство за самосъхранение! Вместо да почака ГЕРБ да спечели изборите, пък тогава да си разчистват сметките, Цветанов реши да направи това преди изборите, за да попречи на ГЕРБ да ги спечели!?!

За всеки случай, да не би случайно все пак ГЕРБ да спечели, злите духове складираха и 350 000 бюлетини, които поредният "честен" българин разкри и съобщи на органите в "деня на размисъл", което между другото е вероятно нарушение на закона от няколко гледни точки. В тази връзка искам да споделя какво ми каза една позната, когато и се обадих по телефона на 11 май. Срещнал я на улицата, да речем бай Минчо, и първите му думи били: "ГЕРБ е капут! Открили са в печатницата им в Костинброд 350 000 бюлетини, приготвени за фалшифициране на изборите!" Та ето ефекта от така наречения "ден за размисъл", реализиран по сценария на "борците срещу корупцията и беззаконията на ГЕРБ"!

Във войната срещу ГЕРБ взеха активно участие и Средствата за Масова Дезинформация (СМД), които първоначално бяха обявени от БСП, че са в "джоба на Борисов". Фактът, че СМД излязоха на предния фронт в Борбата за оплюване на ГЕРБ и неговите ръководители ме кара да мисля, че вероятно в основата на операцията срещу ГЕРБ са преди всичко така наречените олигарси, които между другото владеят практически изцяло официалните СМД. Това навежда на мисълта, че БСП е по скоро оръдие в ръцете на организаторите на операцията, като самият Станишев е активен слуга на тези организатори. Защо олигарсите решиха да свалят ГЕРБ не е много ясно, но ми се струва, че те се опасяваха от една сериозна победа на Борисов, която можеше да му послужи изцяло да излезе от техния контрол и да прокарва политика, която той намира за добра без да се интересува от техните интереси. Мислещите българи би трябвало да си зададат въпроса: "Защо Делян Пеевски и другите около него са толкова против ГЕРБ и за БСП, ДПС и други подобни?" Ако някой си мисли, че те са за повишаване на минималната заплата, за увеличаване на пенсиите, за подобряване на медицинското осигуряване и т.н. дълбоко се лъже. Те по принцип са против тези неща, защото всяко положително решение в тези и други области е удар по техните печалби и за тях обикновените българи са материал, от който трябва да се изстискат колкото може по-големи печалби и да им се даде колкото може по-малко!

Какво ще стане след изборите?

Преди всичко е удивително, че въпреки организираната тотална война срещу ГЕРБ и неговото ръководство, партията все пак успя да събере най-много гласове и да се класира на първо място! Естествен е въпросът: "Колко още депутата щеше да има ГЕРБ, ако не се беше случило като минимум последното "разкритие" на злодеянията на тази партия?". Друг въпрос е: "Защо след толкова "престъпно" и "противонародно" управление, голяма част от народа продължава да оказва доверие на Бойко Борисов?". Според мен причината е, че обикновените българи видяха в лицето на Бойко Борисов един от малкото политици, които не се възползваха от властта си за да се обогатят! Тъй като подобно поведение е рядкост в България от много години, да не кажем от преди избухването на демокрацията, то обикновените българи виждат в Бойко Борисов един човек като тях и това ги кара да му се доверяват, особено когато имащите се опитват да го ликвидират политически.

Очевидно ГЕРБ ще срещне непреодолима съпротива да състави правителство и да управлява. Откровено казано, ако враговете на партията искат да я ликвидират, то те би трябвало да й позволят да започне да управлява, след което в удобен момент да я провалят. Мисля си обаче, че това би било прекалено далновидно от тяхна страна и по тази причина ГЕРБ трябва да се опита да предложи разумен и компетентен кабинет, но да направи така, че той да не бъде приет от Народното събрание. След това, ГЕРБ трябва да остави БСП да се опита да направи правителство и да бъде поне за известно време една лоялна опозиция.

Ако БСП бъде оставена да направи правителство с останалите партии, като минимум с тяхното мълчаливо съгласие, и успее, то тя трябва да бъде оставена да поуправлява известно време. Рецесията далеч не е свършила и всяка партия, която се опита да управлява през тази година, най-вероятно ще загуби подкрепата, която е имала досега, освен ако не е прекалено умна и ловка. БСП определено не е такава партия и затова опитът и да управлява, дори със правителство, което те ще нарекат програмно, експертно или нещо подобно, ако не им бъде позволено да се дистанцират от непопулярните мерки, които такова правителство неизбежно ще трябва да предприеме, ще означава постепенен залез за БСП в сегашната му инкарнация!

Трябва да подчертая, че БСП по недоразумение се счита лява партия. Тя не е нито лява, нито социалистическа, нито дори социал-демократическа, а е просто едно от пипалата на олигархията в България и нищо повече.

Тези избори удариха и последните пирони в ковчега на така наречената десница в България. По принцип десниците във всички страни на капитализма са партии на олигархиите в тези страни. В България обаче така наречената десница (СДС, ДСБ и други подобни) се представяха като партии на ... демокрацията! Това е разбира се поредното българско недоразумение, защото днес в страните на капитализма демокрацията съществува само като прикритие на управлението на плутократите, а какво е отношението на досегашната десница към плутократите не ми е ясно, защото техните представители очевидно са партии като БСП и ДПС. Вероятно по причина на това, че българската десница реално не представяше олигарсите, те загинаха бавно и мъчително в продължение на повече от 20 години.

Дилетант

Сирия и последните събития

Преди три-четири седмици Средствата за Масова Дезинформация (СМД) започнаха да намекват, че краят на Асад е близо и че скоро главорезите от Ал-Кайда, пардон, борците за демокрация и прогрес в Сирия ще теглят ножа, пардон, ще протегнат благородни братски ръце към тези привърженици на Асад, които са се осъзнали или нещо подобно. Разбира се да се вярва на СМД е върхът на наивността, особено ако човек си припомни колко пъти терористите в Ирак и талибаните в Афганистан бяха на прага на поражението и тоталния разгром и как винаги се оказваше, че това не е съвсем така, а малко по-иначе, да не кажем съвсем иначе.

Изведнъж срамежливо започна да се намеква, че всъщност сирийската армия май е започнала офанзива, а след това престана да се говори за предстоящото поражение на Асад или както Марк Твен е отбелязал някога по подобен повод: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени!", то и слуховете за предстоящия крах на режима на Асад се оказаха силно преувеличени.

Странното е, че Асад допреди четири-пет години беше наш приятел и приемаше да измъчва, пардон да разпитва нашите врагове, за да избегнем законите, които уж ни пречат да ги мъчим сами! После обаче му намерихме цаката да заобикаляме сами законите си и изведнъж Асад стана лош, даже много лош! Впрочем, като се има предвид феноменалната хипокритщина на американците и особено на управляващите кръгове в САЩ, то това, че днешните ни приятели утре стават ужасни престъпници и обратно, е нещо напълно в кръга на нормалното!

Тогава пък СМД обявиха, че Асад е използвал химическо оръжие срещу народа си! Нашият герой-президент беше начертал "червена линия" за Асад, която той не биваше да прекрачва, защото ако я прекрачеше щеше да му се случи нещо много лошо! Какво точно нашият герой-президент пазеше в тайна, за да е по-страшен за Асад!

Изобщо този лаф за "линията в пясъка", за "червената линия" и така нататък е много любим на нашите ръководители, защото тази закана идва още от Рим, а нашите ръководители много обичат да се правят на римляни, само дето не им се удава, защото римляните дълго време са се славели като патриоти, а нашите ръководители са си най-обикновени слуги на световната финансова олигархия.

Само за информация на тези, които не знаят, откъде идва лафа за "линията в пясъка":

"През 168 година преди новата ера, римският консул Гай Попилий Лина, начело на охраната  си от ликтори, конфронтирал Антиох IV, който се бил насочил начело на войските си да завладява Египет. Когато Лина и Антиох се срещнали в пустинята, на пръв поглед Лина нямал никакъв шанс, но той знаел, че зад гърба си има славата на непобедимия Рим, който никога не се предавал! Лина очертал около крал Антиох IV един кръг в пясъка и му казал, че преди да го пресече, кралят трябва да му каже какво да предаде на Сената в Рим. Антиох разбрал, че той трябва или да приеме да напусне Египет, или ще трябва да воюва с Рим за Египет. Антиох приел да се оттегли от Египет и тогава Лина се здрависал с него в знак на разбирателство и мир."

Та това е една от историите за "линиите" и ако чуете някой да употребява този израз, трябва да знаете, че той се опитва да се прави на римлянин от периода на величието на Рим!

Та да се върнем на историята за химическото оръжие. Президентът изказа странната мисъл, че "Нашите разузнавателни служби признават с различна степен на убеденост, че Асад е използвал химическо оръжие!" Тази странно формулирана мисъл може да означава много неща, включително и това, че "Нашите тайни служби нямат никаква идея какво точно да мислят по въпроса за използването на химическо оръжие от войските на Асад!" Това обаче не попречи на СМД да настояват, че е съвсем очевидно, че Асад е виновникът и затова президентът трябва да си изпълни заканата за "червената линия".

"Кучетата на войната" Линдзи Греъм и Джон МакКейн направо казаха, че трябва да се нападне Сирия или по-точно да се установи "свободна въздушна зона" над Сирия, което е горе-долу същото. Защото, за да се установи зоната, трябва първо да се унищожи противовъздушната отбрана на Сирия, а за да стане това, Сирия трябва да бъде нападната поне със самолети и ракети. Асад вероятно все още си спомня каква беше съдбата на Кадафи, който не пожела да се съпротивлява на подобна агресия и ако не е решил да се самоубива, то може да последва примера му, за да го убият.

Сенаторът Боб Менендес пък, предлага законопроект, в който се предвиждат 250 милиона долара за военна и друга помощ за бунтовниците в Сирия без да му пука, че той нарушава законите в САЩ, според които е престъпление да се оказва всякаква помощ на терористични организации! Излиза, че когато терористи залагат бомби, които причиняват смъртта на десетки хора в Дамаск и Алепо, това не е престъпление, а когато терористи залагат бомби, направени от тенджери под налягане, в Бостън, то това е ужасно престъпление!

Президентът на САЩ и администрацията му се видяха в чудо, защото тях все още не ги е "... лудия", за да почват нова война преди да са свършили старите, а и изобщо идеята за нови войни губи все повече и повече популярност сред американците (според допитванията огромното мнозинство от американците са против всякаква форма на военна намеса и най-многото, на което са готови, е хуманитарна помощ за хората, мигрирали от огнищата на конфликта).

И тук да вземе, че да се появи Карла дел Понт, бивш генерален прокурор на Швейцария и бивш главен обвинител на международния съд за Югославия в Хага, и да заяви, че по данни на комисията на ООН в Женева, която разследва използването на химическо оръжие в Сирия, е най-вероятно химическото оръжие да е използвано от Сирийската освободителна армия!?! Ама как е възможно да се правят такива несъгласувани заявления? Това ООН понякога направо се самозабравя, в един глас гракнаха СМД и в САЩ, и в ЕС.

Тогава Израел реши да налее масло в огъня и да нападне с ракети военни обекти в Сирия, в едно от предградията на Дамаск. Те израелците обичат да си играят с огъня и да бомбардират отвреме-навреме Сирия, която изглежда не смее да им отговори със същото, за да не разгневи големите батковци от САЩ и ЕС. Израел прави този номер с ракетите вече за втори път в разстояние, ако не се лъжа, на не повече от два месеца. Само дето винаги в такива случи си спомням като бях малък и си играех с огъня, баба ми ме заплашваше, че "Ако продължавам, нощеска ще се напикая!" Аз се стрясках, но изглежда просто са ми били по-слаби нервите, а гледам, че на Натаняху не му пука!

Бедата е там, че Израел поставя Асад в крайно неприятно положение. От една страна, ако не отговори на атаките, то бунтовниците му се подиграват, че го е страх от Израел! Ако пък отговори, вероятно ще предизвика активната намеса на Израел в конфликта, а там току-виж, че се намесил и по-големия брат! Очевидно единствената възможност за отговор на подобни провокации на Израел е, това да стане в момента на провокацията. Както се казва: "Ще поживеем, ще видим!"

Джон Кери пък тръгна за Русия да преговаря без да знае за какво точно да преговаря. Според мен американците искат Русия да им отстъпи и в Сирия, както отстъпи в Либия. Това обаче коства на Медведев втория президентски мандат, а Путин едва ли ще се съгласи на подобна глупост, защото и неговият кредит не е безкраен! Твърди се, че Кери и Путин са се договорили за конференция между воюващите страни в Сирия, но това е бошлаф. Руснаците не държат толкова на Асад, колкото не желаят разпадането на Сирия и взимането на властта в нея от религиозни елементи дори в случай, че те не са фундаменталисти, което никой не може да гарантира. Трудно ми е да повярвам, че политици в САЩ и ЕС, които са загрижени за интересите на Западната цивилизация, могат да разчитат, че като дадат сега оръжие на бунтовниците, един ден, когато те победят, ще могат да предотвратят попадането на това оръжие в ръцете на терористични организации. Хората, които твърдят, че вярват това или лъжат най-безсъвестно, или не знаят какво говорят. Достатъчно е да се види какво става сега в Либия, за да се разбере какво ще стане в Сирия, че и дори по-лошо!

Истината е, че руснаците нямат друг избор освен да теглят черта в пясъка, както консулът Лина, и да кажат: "Дотук!", защото иначе могат да си боднат Черноморския флот на шапката и да се простят с амбициите за Средиземноморска флота.

Китай пък подкрепя Русия в Сирия, защото Русия се прави на разсеяна в Южнокитайско море. Както се казва "танто за танто", а един ден може да се окаже, че е било "танто за кукуригу", но това като му дойде времето.

Та да се върнем на думата си за Русия и Сирия. Някои казват, че Русия всеки момент ще снабди Сирия със SA300, които могат да свалят самолети в радиус от 250 км, и SS26, точността на които е няколко метра, а радиусът на действие – 250 км. Освен това същите хора казват, че екипажите за тези ракетни системи вече са обучени и се чака само доставката, а руснаците имат намерение да оказват съдействие при използването им с хора на място. Та ако това е вярно, Израел трябва да си помисли по въпроса за напикаването!

Друго нямам какво да споделям, освен дето така и не мога да разбера защо американците и европейците искат да свалят Асад? Малко ли са им другите източници на терористи, та да добавяме още един? Вярно е, че по този начин ще се ликвидира оста Иран - Ирак - Сирия - Хизбула, но се видя, че подобни авантюри, като свалянето на диктаторите, дето държат тези страни обединени, води до непредсказуеми резултати, като например добавянето на Ирак към оста Иран - Сирия - Хизбула.

Изобщо неведоми са пътищата на мисълта на нашите стратези, но твърдо може да се каже, че те не са римляни, поне от периода на величието на Рим. Май са повече римляни от периода на падението му, като гледам колко евтино се продават, а заедно с това и нас, техните избиратели, които няма къде да ходят, защото изборът им е имагинерен, т.е. изобщо липсва в реалния свят.

Дилетант

Пътувания: До Секвоя, Националния парк Кингс Каньон и обратно

Още от дете бях мечтал да видя секвоите в Америка, но никога не бях дори и допускал, че ще имам тази възможност. Същото се оказа, че важи и за Юлия, и затова едно от първите ни решения след като намерихме работа беше да отидем до Секвоя и Кингс Каньон парк.

Решихме да направим това на Memorial day (1987 година), с други думи на празника, на който се честват загиналите във войните на САЩ. Този празник се празнува винаги в последния понеделник на месец май, поради което се получаваха три почивни дни. Знаехме, че за подобни празници и за подобни паркове трябва да се правят резервации с месеци напред и се бяхме погрижили овреме да си резервираме хотел за нас тримата. Оказа се обаче, че за празника при нас неочаквано дойде Е. от Финикс. Заедно с него се появи и Д., с когото бяхме заедно в лагера в Латина, а сега живееше в Санта Ана. Те донесоха една голяма тепсия с кюфтета, за да не са с празни ръце. Без много да му мислим, им предложихме да дойдат с нас до парка и те, също без много да му мислят, се съгласиха.

Тръгнахме в събота сутринта. На Меркури Линкса, който имахме тогава, му се видяхме малко множко – четирима възрастни с дете и доста сериозен багаж, като например завивки и дюшек за Д. и Е., а също така и прилично количество храна за 3 дена, но той на първо време без протест запърха по стръмнините на север от Лос Анжелис (LA).

Пътуването до Секвоя продължи доста. По онези времена нямаше GPS и ние на един-два пъти се пообъркахме, но от това настроението ни не пострада ни най-малко. В хотела пристигнахме доста късно, което беше донякъде и планирано, защото искахме да се нанесем в стаята не както беше резервацията – двама възрастни и едно дете, а пет души – четирима възрастни и едно дете! Хубавото беше, че за стаята не се минаваше през лобито на хотела, а по една външна стълба, доста отдалечена от лобито. Къде с прибежки, къде с припълзявания, се качихме на третия етаж, на който беше стаята и весело се заехме да хапнем и пийнем след дългото и мъчително пътуване. След това надухме дюшека и се разположихме да спим.

Сутринта се събудихме далеч не с първите лъчи на слънцето, но и не чак толкова късно. Събрахме багажа и този път поединично се изнесохме от стаята. Качихме се на колата и запрашихме по Сиера Невада. Стигнахме до Генерал Шерман и другите големи секвои. Всичко беше почти така, както го помнех от учебника по география, само дето го нямаше оркестъра, който се беше разположил на пъна на една отрязана секвоя на снимката в учебника. Гид разбира се нямахме. Кой ще дава пари за такива луксове, но, примъквайки се до групите, чухме всичко, което и те чуха. То обикновено засягаше размерите на най-известните дървета, колко години живеят и как се наложило в един момент да кръстят дървета и на генерали от Юга, за да не се обиждат и двете страни на Гражданската война. Разбрахме, че секвоите тук не са най-високите, но са най-големи в света по дървесна маса.

На обяд седнахме на една полянка до една много пълноводна река, която се пенеше недалече и се наядохме прилично с кюфтета, домати, краставици, сирене и хляб. Даже му пийнахме и по една водчица, маскирана като чаша с кока-кола. За тези, които не знаят, пояснявам, че в Америка е забранено да се пие на публични места, включително и по парковете. Изобщо обядът си беше както на екскурзия на Витоша.

След обяда минахме и през Кингс Каньон  който представяше наистина великолепни гледки, поне докато не се заоблачи и не заръси дъжд. Отвесни проломи по стените, на които се виеше шосето, огромни дървета, които кой знае как бяха израснали по отвесните стени и тесните тераси и изобщо невероятна и неописуема красота и дивотия. Дъждът ни застави да влезем в ресторант, който беше в парка някъде на връх планината, ако мога така да се изразя. В ресторанта не се отпуснахме много с яденето, но затова пък му пийнахме по няколко коняка. Отново пояснявам, за тези които не знаят, че в Америка не се сервират количества като 50 и 100 милилитра от силните питиета, а те се сервират в едни малки детски чашки, които се наричат шотове! Предполагам, че обемът течност в една такава чашка е 1 унция, т.е. някъде към тридесетина милилитра. По тази причина, ние четирима здрави и в добра кондиция българи, не можехме да се оставим с по едно шотче, а трябваше да комбинираме по няколко на човек, за да ни дойде музата. И тя не закъсня. Разбира се не пяхме и не се държахме неприлично, а за това и пиенето беше малко, но иначе се унесохме в спомените си за лагера в Италия и изобщо за времето, прекарано в Италия докато ни се уредят документите за Америка. Струваше ни се почти свръхестествено, че само преди повече от година ядехме в столовата на педераста Карло всеки божи ден супа от брашно и консервирано месо от запасите, останали от Втората световна война, а сега седяхме на връх Сиера Невада в ресторант и можехме да си позволим по няколко детски конячета!

Когато си тръгнахме продължаваше да вали, но това не ни интересуваше изобщо. Натоварихме се на колата и Юлия, която почти не беше пила, ни спусна живи и здрави до хотела. Отново припълзяхме до стаята, където си доядохме и легнахме да спим.

На другия ден станахме към 9 часа, хапнахме набързо и се изнизахме към колата. Натоварихме се и тръгнахме обратно. По пътя Д. заразказва спомени от детството си. Тери умираше за всякакви истории и непрекъснато го подканяше да разказва за приключенията му с прашки, въздушни пушки и други подобни вълнуващи неща за момчетата. Ние също имахме въздушна пушка и я носехме с нас. Отвреме-навреме спирахме и Д. и Тери се опитваха да улучат някои от гризачите или пилците, които имаха нещастието да попаднат на мерника им, но Артемида не беше благосклонна към тях и те не улучиха нищо.

Така в смехове и веселби достигнахме до местността Грейп Вайн, която е от северната страна на превала, който отделя Лос Анжелис от средната част на Калифорния. Там магистралата се изкачва под доста сериозен наклон и нашият Линкс, който дотогава пръхтеше равномерно и надеждно  изведнъж започна да киха, кашля и след малко таблото му се изпълни с червени лампи! Бяхме стигнали на около 50 метра от бензиностанцията на Грейп Вайн, та се наложи да побутаме малко. На бензиностанцията имаше някаква мизерна работилница, откъдето извикахме един майстор да види какво е станало. Той дойде, поогледа мотора и каза, че ни е избила гарнитурата на главата на двигателя, но такъв ремонт те не правят и трябва да откараме колата до близкото градче. Новината беше ужасна за нас, както поради финансовите последици, така и поради факта, че бяхме далеч от къщи! Ние имахме още една резервна кола в LA, но дотам имаше към 180 километра и ние нямахме все още кредит карти, нито пък достатъчно пари в себе си, за да се доберем до къщи.

Оставихме колата на паркинга на бензиностанцията и се заехме да звъним на малкото познати, които имахме в LA. Казахме им какво ни се е случило, но всеки се оправдаваше, че е пил и не може да кара! Не че им вярвахме, че не карат, когато са пили, но ги разбирахме хората. Всички бяха прошляци като нас и да искаме някой, който ни познава от няколко месеца да се качи на колата си и да дойде на 180 километра, за да ни прибере ни се струваше и на нас прекалено много.

Умърлушени се отправихме към ресторанта на военен съвет. Там си поръчахме по едно кафе и започнахме да се чудим какво да правим. В този момент Юлия, която има окото на шпионин, ме бутна по ръката и каза:

"Можеш ли да си представиш кого виждам тук?"

След това тя бързо се надигна от мястото си и се понесе след някаква жена, която отиваше в тоалетната. След пет шест минути Юлия се появи отново, този път говорейки нещо на жената, след което дойде при нас.

"Момчета, спасени сме!" каза тя. Тази жена живее в нашия блок в LA и се прибира с мъжа си от Сан Франциско. Тя обеща да ме откара до нас и аз ще дойда да ви взема с другата кола.

Така и стана. Юлия замина с жената, а ние останахме да си допиваме кафетата и да се чудим на шанса си да срещнем тези хора, които живеят до нас точно в този фатален момент. След това излязохме да се разхождаме навън, тъй като беше неудобно цяла вечер да пием кафе в ресторанта. Времето захладня. Облякохме си всички дрехи и най-накрая, към 11 часа вечерта Юлия се появи с резервния Линкс. Пренатоварихме багажа, заключихме колата и се отправихме към LA.

В къщи си бяхме към два часа през нощта, а на сутринта Юлия стана в 6, за да вземе Н., на когото му бяха отнели книжката заради употреба на алкохол и с който работехме заедно, за да го докара до нас, а след това да ни откара на работа и тя да отиде до своята работа, като цялата тази процедура тя изпълняваше всеки работен ден сутрин и вечер и това ѝ струваше по 2 часа сутрин и два часа вечер!

Все пак споменът за Секвоя парк и приятното прекарване там си остана почти неосквернен от неприятния край. По онова време съдбата ни беше била вече почти 2 години доста безмилостна и бяхме претръпнали, та се впечатлявахме само от хубавите неща, а на неприятностите гледахме философски, като на неизбежен фон, който само правеше приятните неща още по-приятни.

Послеслов. Дълго се чудех къде да сложа тази история – дали в раздела "Емиграция" или в раздела "Пътувания". Най-накрая реших да е в "Пътувания". Ако не сте съгласни – извинявайте!

Разказвач