Събитията от 23 юли 2013 и политическата обстановка в България

На 40-ия ден от началото на демонстрациите в София стана нещо, което можеше да се превърне в повратна точка на протестното движение срещу правителството на Орешарски, но което – както изглежда – ще си остане засега само един опит за повратна точка!

Вечерта на 23 юли 2013 година, полицията се конфронтира с демонстрантите с пълното съзнание, че това ще доведе до сблъскване, което може да предизвика тежки, да не кажа катастрофални, последствия. Причината, че това не се случи, е във възпитанието и въздържаността, проявени от демонстрантите, които показаха, че наистина заслужават суперлативите, които често отправяха към тях някои медии.

Първо искам с две думи да разкажа за личното ми впечатление от тази вечер.

Обикновено аз и Юлия отиваме към 19:30 часа при фонтана до банката, където се срещаме с двама приятели и за около 90-120 минути се включваме в шествието на демонстрантите. Тази вечер Юлия беше заета и единият от приятелите дойде да ме вземе. Заедно отидохме при паметника на Климент Охридски, където се срещнахме с другия приятел. Там, както си му е редът, надувахме свирките и скандирахме "червени боклуци" и "оставка". Направи ни впечатление, че отделни хора в тълпата бяха някак нервни и настръхваха, щом се забележеше активност сред полицаите зад загражденията около Народното събрание. Полицаите пък отвреме-навреме се разтичваха насам-натам, като че ли се готвеха за нещо.

По едно време единият от приятелите предложи да отидем към страната на Народното събрание, която гледа към Оборище. Съвсем неочаквано един човек от тълпата ни посъветва да не ходим там, защото "Там и без нас имало много хора"! Ние решихме да послушаме съвета му и си останахме където бяхме. Повикахме и посвиркахме до към 21:20 часа и си тръгнахме, защото решихме, че май нищо особено няма да се случи, а и не бяхме вечеряли.

Малко след 22 часа на единия от нас му се обадиха по телефона, че е имало сблъсък между полицията и демонстрантите, с ранени демонстранти, точно там, където ние искахме да отидем, но "човекът от тълпата" ни посъветва да не ходим, защото там и без това имало много хора!

Според мен този "човек от тълпата" не беше случаен демонстрант, а един "добре осведомен демонстрант", който прецени, че трима старци на около 70 годишна възраст (при това единият от тях сляп) не бива да отиват там, където искат да отидат, защото скоро на това място ще стане "горещо" и ако тези старчета пострадат, то към потенциалния скандал може да се прибавят усложняващи обстоятелства, а може би и съвсем неприятни последствия, както за старчетата, така и за полицията.

С няколко думи искам да сумирам впечатленията си за събитията на 40-ия ден от демонстрациите:

1. Все повече и повече назрява необходимостта от опит на властта да се противопостави на демонстрантите със сила, за да установи доколко те са способни да се самоконтролират и да не се поддадат на провокация. Важното беше това противопоставяне да има легитимен характер, като например "защита на правата на депутатите" да си отидат у дома след напрегнат трудов ден!

2. Всред демонстрантите имаше цивилни служители от полицията, които наблюдаваха поведението на тълпата. Според мен човекът, който ни предупреди да не ходим там, за където се бяхме запътили, беше именно от тази група.

3. Сред демонстрантите имаше и такива, които знаеха, че полицията се кани да проведе акция по силово извеждане на депутати от сградата на Народното събрание и бяха наясно къде точно щеше да бъде направен този опит. Това, ако не се лъжа, е "разузнавателният клон" на невидимата организация на демонстрантите, която деликатно управлява, или по-скоро направлява, техните прояви и маршрути.

4. Изглежда , че сред демонстрантите имаше и група хора, които се бяха приготвили за провокацията чрез хвърляне на павета, плочки и други опасни предмети по полицията, когато му дойде времето. Няма да се ангажирам с гадаене на кого служеха тези хора, но те очевидно не служеха на мирните идеи на демонстрациите.

5. Сред полицията около Народното събрание се оказа и контингент оборудван за активна борба с демонстранти, т. е. шлемове, маски, щитове и т. н. Това само по себе си говори, че управляващите се бяха подготвили за конфронтация и изглежда я желаеха.

Сега вече Средствата за Масова Дезинформация (СМД) започват да гадаят, кога е възникнала идеята за изкарване на депутатите от парламента точно по този начин и дали това е било разумно или неразумно. Преди всичко обаче трябва да се помисли по въпроса дали на управляващите не им беше необходим инцидент, който да тества организацията и твърдостта на демонстрантите, като се има предвид, че засега упоритостта им надвишава очакванията на тройната коалиция. Целта на цялата тази инсценировка беше да се възбуди отвращение у така нареченото "мълчаливо мнозинство" към демонстрантите, които вместо да си отидат на море и да си живеят живота, се опитват да се бъркат в работите на политиците и техните господари!

Проблемът на партиите от коалицията е, че времето работи за демонстрантите, защото колкото по-дълго те продължават да "нарушават реда", толкова повече прави впечатление липсата на контрол от страна на коалицията върху властта, особено като се има предвид и съмнителната легитимност на правителството и парламента при създалата се обстановка. Моментът е деликатен и защото до края на годината трябва да се подготвят редица документи за следващото финансиране от фондовете на ЕС, а липсата на легитимност на правителството неизбежно хвърля сянка над легитимността на заявките му за европейски фондове до 2020-а година. Това се вижда от реакцията на редица посланици на страни от ЕС, които са основни донори на средства за страни като България. Те неизбежно се притесняват за съдбата на бъдещите средства, отпуснати на България, като гледат кадровата политика на правителството на Орешарски и законите, които правителството и парламентът бързат да приемат при постоянно отсъствие на депутатите на опозицията.

Друг проблем на управляващите е, че прокуратурата се оформя като ненадежден съюзник на тройната коалиция. Цоцаров (грешката в спелинга е нарочна) демонстрира ненадеждност която прикрива като независимост. Изигравайки фатална роля за легитимността на изборите в "деня за размисъл", когато направи недопустими изказвания срещу ГЕРБ, сега той се прави на обективен или по-точно се опитва да спечели точки за бъдещето, когато тройната коалиция премине в историята като един финален кошмар на дългия преход към законност на българското общество. В тази връзка не мога да не отбележа правилната му реакция на последната "патица" на СМД наречена "тефтерчето на Златанов". Главният прокурор съвършено правилно отбеляза, че тефтерчето само по себе си не представлява престъпление, но ако се окаже, че драсканиците в него са се превърнали в реални действия по забавяне или отменяне на решения, то тогава ще имаме налице престъпления. Българските СМД все още считат, че ако някой си мисли или не дай боже напише нещо лошо в личното си тефтерче, то това си е направо престъпление! Що се отнася до Мая Манолова, Сергей Станишев и други дейци от коалицията, то на тях им е в кръвта да считат, че мислите на хората, особено когато са фиксирани на хартия, са вече престъпление! В края на краищата това беше един от крайъгълните камъни на правораздаването, на което те са законни наследници.

Опозицията, за съжаление, е силно разединена, което е единственият лъч на надежда на иначе мрачното небе над управляващата коалиция. Разбитата от собствените си неизмерими амбиции и глупост дясна част на политическия спектър прави мизерни опити да се възроди под форма на нови коалиции, партии и сдружения. Идеята на всичко това е всеки дребен политик да си направи царство, което, ако даде Господ, един ден може да стане империя. Проблемът е, че всред тези дребни политичета, поне за сега, не се забелязват личности като де Гол, Чърчил, Дизраели и т. п., което обрича тези политичета на жалко съществувание и случайни подхвърляния на късчета публичност от една или друга СМД, когато последните се нуждаят от запълване на пространство или време. Всяка една от тези коалиции счита за свой дълг да обяви, че тя няма намерение да се коалира с ГЕРБ, защото... Впрочем защо не е важно, тъй като е ясно, че основната причина е, че ГЕРБ е голяма и – както изглежда – доста стабилна партия, която се опитва плахо да ни обясни, че тя е изживяла "грешките на растежа си" и няма намерение да допусне "растеж на грешките" в бъдещето. Най-голямата беда обаче за политичетата на новите десни партийки и коалицийки е, че Бойко Борисов е ръководителят на ГЕРБ, който няма намерение да отстъпва на никой от тях ръководната позиция. Това за тях е най-големият минус на ГЕРБ, който те разбира се не желаят да признаят, а измислят хиляди други причини от периода на "грешките на растежа" на ГЕРБ.

Самото ръководство на ГЕРБ очевидно не знае какво да прави в момента и как може да оглави протеста. По тази причина то заема пасивна позиция, разчитайки, че управляващата коалиция сама ще "изплете въжето", с което ще бъде обесена и дори, ако даде Господ, сама ще се обеси на него!

Последният номер на управляващите е законът за корекция на бюджета за 2013 година. Необходимостта от заема в размер на един милиард лева е очевидна, като се има предвид, че управляващите трябва поне частично да изпълнят обещанията, дадени преди изборите на гласоподавателите. За съжаление българите все още живеят с идеите от времето на тоталитаризма, когато държавата притежаваше всичко и можеше да "реже" по-голям или по-малък комат на хората в зависимост от изгодите за властващите. Днес държавата има толкова пари, колкото са постъпили от данъци, лицензи и акцизи и ако хората избягват да плащат данъци, то и държавата няма какво да "отреже" на поданиците си. Тройната коалиция много говореше за това как тя ще се справи с контрабандата и другите форми за укриване на плащания към държавата, но това разбира се беше само въздух под налягане, защото мафията, която е в дъното на присвояването на тези потоци от средства, никога не е имала намерение да разреши слугите ѝ да ги насочат към държавната хазна. Често чувам по пазарите възмутени хора да говорят, че държавата не давала това или онова. Докато това разбиране за държавата не се изживее, България няма как да прокопса!

Герб изглежда използва дебатите за бюджета, за да се върне в парламента. Трудно е да се каже доколко това е разумна стъпка. От една страна това е реверанс към политиците от ЕС, които призовават политическите сили към сътрудничество, но за ГЕРБ е по-важна реакцията на демонстрантите и електората, защото ако те не са съгласни с връщането в парламента, то подкрепата на Европа има малка стойност.

Дилетант

Движение без лидер

След малко повече от две седмици, прекарани в България, и пет участия в ежедневните демонстрации с тревога констатирам, че протестното движение няма лидер или дори лидери. Участниците изглежда дотолкова са отвратени от морала на официалните политически партии, че те дори не смеят да се опитат да оглавят протеста. Вината за това състояние на нещата е преди всичко в опозиционните партии, които не се опитват да се обединят около някаква платформа, която биха могли да предложат на демонстрантите. Напротив, всяка от тези партии се опитва да подчертае колко тя е различна например от ГЕРБ или от останките на така наречената "синя коалиция".

Това положение е повече от трагично, защото демонстрантите имат насреща си две партии: БСП и ДПС, които са изключително монолитни в организационно отношение, и трета, Атака, която се оформя по-скоро като лична гвардия на един полулуд водач.

А какви са целите на трите управляващи партии?

Първо и преди всичко, да останат колкото се може по-дълго време на власт с надежда, че навикът е великият изравнител на недоволството и възторга.

БСП вероятно пее лебедовата си песен. Ако тя сега загуби властта, то тя скоро няма да я вземе и не е изключено да я последва съдбата на "сините", а именно да започне да се разпада на все по-малки и по малки части. Причината за това ще бъде преди всичко фактът, че въпреки претенциите си БСП няма идеология и не е никаква лява партия, а просто опортюнистична организация бореща се за власт, за да могат нейните ръководители да се ползват от тази власт за собствени материални цели. Поради това, ако сега БСП загуби властта, то сегашното ѝ ръководство ще загуби влиянието си над партията и тя ще започне да се разпада на отделни фракции, оглавени от амбициозни и жадни за власт млади хора.

ДПС има твърд електорат, но нейният достъп до властта в политически аспект зависи напълно от изборната активност на немюсюлманското население в България. С други думи, колкото повече българи гласуват, толкова по-малко места в парламента ще има ДПС. Освен политическият аспект на властта обаче ДПС има и стабилен достъп до икономическата власт чрез мрежа от подкрепящи я фирми. В по-далечна перспектива, в зависимост от изборната активност на етническото българско население, при едни нови избори, при по-голяма активност на етническите българи, ДПС неизбежно ще загуби места в парламента и с това ще намали привлекателността си за подкрепящите я олигарси.

Бъдещето на Атака изглежда напълно се определя само в рамките на живота на сегашния парламент. Не допускам, че всички поддръжници на Атака са ненормални като техния водач и по тази причина едни следващи избори ще забият гвоздеите в капака на ковчега на тази партия.

С други думи, единственото спасение за коалицията, която сега е формално начело на властта (фактически ние дори не знаем кой всъщност стои зад гърба на тази коалиция) е задържането на власт за максимално дълго време с надежда, че в Европа ще започне икономически растеж, който ще доведе и до икономически растеж в България и правителството ще може да се удари юнашки в гърдите и да си присвои заслугите за този растеж. В резултат на това сегашното ръководство на БСП ще може да отбие попълзновенията на новите амбициозни млади политици и да запази достъпа си до баницата още за известно време.

ДПС също ще спечели от подобряването на икономическото положение, защото това неизбежно ще доведе до намаляване на избирателната активност на етническите българи и респективно до запазване на влиянието на партията в парламента с произхождащата от това материална полза за нейните икономически спонсори.

Само Атака няма да спечели от бъдещ икономически растеж, защото той ще намали броя на лумпенизираната част от населението, а поведението на Волен Сидеров досега според мен е достатъчно, за да отблъсне от партията останалите ѝ привърженици.

По изброените по-горе причини, коалиционното правителство на Орешарски активно приема палиативни мерки, които с нищо не подобряват икономическия климат в страната, но създават впечатление за "грижи за хората", като повишение на детските надбавки, помощи за първолаците, намаляване с ДО 5% на цената на тока и други подобни. Целта очевидно е да се замажат очите на политически пасивната част от населението, която приглася усърдно на лозунга "Да се даде шанс на правителството!" и други подобни.

В същото време ръководителите на коалицията, най-активните от които са ръководителите на БСП, непрекъснато говорят за "трагичното" финансово положение, в което е оставило България правителството на ГЕРБ. При това те изобщо не се интересуват от факта, че международните финансови организации не споделят това мнение. Глашатаите на коалицията нито за минута не пропускат да споменат в тази връзка имената на политическите "плашила" Цветанов и Борисов, като постоянно тръбят – както изглежда – за въображаеми техни престъпления през последните четири години. В това отношение партията на бившите комунисти широко се ползва от пропагандистките идеи на доктор Гьобелс, че дори и най-голямата лъжа, повторена много пъти, започва да звучи като истина. Впрочем, комунистите могат с пълно право да претендират за съавторство с Гьобелс за това откритие на пропагандата, защото ми се струва, че още Ленин е дошъл до изводите, прогласени по-късно от доктор Гьобелс.

За да усилят ефекта от своите палиативни икономически мерки, главно в техния пропагандистки аспект, управляващите непрекъснато говорят за това, че те ще променят фундаментално избирателния закон, защото едва след като той бъде променен може да има истински избори. Идеята е, че промяната на избирателния закон е дълъг процес, който може да продължи две-три години, а именно това е нужно на управляващата коалиция – достатъчно време, с надеждата, че очакваното съживяване на европейската икономика междувременно ще се материализира, а с него и съживяването на българската икономика.

Аз не съм специалист по българския избирателен кодекс, но промените, за които чувам, че се говори, съвсем не ми звучат като панацея, която може да реши политическите проблеми в България. Според мен това, което липсва на политическата класа в България, е минималната доза патриотизъм, необходима, за да се обърне поне малко внимание на интересите на народа и страната. Политическата класа е дотолкова съсредоточена в достигането на собствените си егоистични материални и психоегоистични интереси, че тя е изгубила изцяло от погледа си интересите на страната и народа, който я избира с надеждата тя да защитава интересите му.

Основното все пак е запазването на достъпа на олигархията максимално близо до икономическите ясли, за да може тя да продължава да зоба от националното богатство и европейските субсидии. Изглежда олигарсите решиха, че правителството на Борисов е поело курс към "отбиването" им от "цицките на обществената крава" и това наложи стимулирането на "протестното движение" през февруари. Борисов се опита да парира последствията от тези протести "избухнали" непосредствено преди предстоящите избори. Той донякъде успя, което накара олигарсите да се демаскират с последния си удар – "фалшивите" бюлетини, уж "намерени" точно преди деня на изборите и макар че Конституционният съд обяви, че "нищо страшно" не е станало в деня за размисъл, това събитие беше първото от серията гафове на "малцинственото мнозинство" в парламента и правителството на прехваления Орешарски, които неизбежно подпалиха сегашните протести.

Впрочем, демонстрацията в София по Цариградското шосе в неделя доказа, че все пак протестното движение има някакъв елемент на ръководство. В отговор на заявленията на Мая Манолова и други последователи на д-р Гьобелс, че демонстрантите, искащи оставката на правителството, са не повече от 3000 души, те магически се организираха и промениха маршрута си, като по този начин нагледно демонстрираха несъстоятелноста на опашатите лъжи на новите последователи на Гьобелс. Очевидно по Цариградско шосе 3000 души няма да стигнат да осигурят гъстотата, достигната в неделя дори до алея Яворов, да не говорим до четвърти километър и нататък, докъдето магистралата беше плътно заета от протестиращи. По моите най-скромни пресмятания в тази демонстрация участваха не по-малко от 20000 души и всичко това без наличието на очевидни организатори!

През миналата седмица злъчта на апостолите на Гьобелс се изля и върху президента Плевенлиев. Неговата вина беше, че си позволи да призове народа към единство и управляващите – към зачитане на народните искания за нови избори. За тази си трансгресия Плевенлиев беше обвинен едва ли не в национална измяна и някои дори обявиха, че ще поискат неговия импийчмент. Това още веднъж демонстрира паническият страх на управляващите от нови избори сега, в този момент, когато е прясно впечатлението от феноменалните им гафове с опита за назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС, както и редица други кадрови гафове.

За съжаление изглежда, че по конституция президентът не може да взима дори страната на народа при сблъсъците му с управляващата политическа класа, а по всичко личи, че протестиращите му бяха благодарни за защитата в неговата реч.

Интересно е кога и как протестното движение ще успее да надделее над упорството на управляващите и апатията на онази част от населението, която смята, че в България нищо не може да се промени!

Проблемът е преди всичко в любопитния радикализъм на протестиращите, които не желаят да гласуват за "по-малкото зло", което отдавна е modus vivendi на Западните демокрации. В интерес на истината, повече от 12 години аз не гласувам в САЩ, на практика движен от същия "радикализъм", защото макар и да има някакви разлики между Демократическата и Републиканската партия в САЩ, то те са толкова незначителни, че е безсмислено да се хабя да гласувам. Младите хора от протестите обаче искат да променят този начин на политическо примирение с действителността и вероятно се надяват да я променят. Как може да стане това извън рамките на общоприетите партийни механизми не знам, но им желая от все сърце успех!

Дилетант

П.П. Интересна статия във връзка с темата: 

Опасната формула „Политика без политика” Статия от Любослава Русева

Корупцията не е специфична само за България

Международната организация за следене на корупцията, която е със седалище в Берлин, е направила ново изследване в 107 страни по света.

Само 23% от запитаните считат, че правителствата им се борят ефективно с корупцията и това е по-ниско с 9% от 32%, които са били регистрирани през 2008 година.

В Португалия например, само 8% считат, че управляващите се борят ефективно с корупцията, което е значително по-ниско от 21%, които са считали така през 2007 година, непосредствено преди финансовата криза.

Интересното е, че само 11% от британците и 13% от германците считат, че правителствата им се борят ефективно с корупцията и това е доста по-ниско от данните по този въпрос в глобален мащаб!

Един сериозен проблем е, че например в 19 европейски страни лобизма не се контролира по законодателен път, с други думи изобщо не се контролира.

Оказва се, че по света 51% от хората считат, че политическите партии са най-корумпираните институции, следвани от полицията и съдилищата! Това е една интересна констатация, силно резонираща с мнението на протестиращите сега в България.

Средствата за масова информация във Великобритания и Австралия обаче стоят най-ниско в мнението на хората по отношение на корупционния барометър. Излиза, че аз с голямо основание ги наричам "Средства за Масова Дезинформация" в моите писания в блога.

Дилетант

Малко информация за "икономическото съживяване" в САЩ

Преди години пропагандаторите на идеите за "края на работните места изискващи цапане на ръцете" в САЩ, в захлас проповядваха, как всички тези дейности ще отидат в развиващите се страни, а едва ли не всички американци ще станат конструктори, изследователи, дизайнери и изобщо научни работници. Сега, когато всички тези "мръсни дейности" са вече изнесени от САЩ, а с тях и цели клонове от индустриалното производство се оказва, че новосъздадените 195000 работни места в САЩ през миналия месец се разпределят в пропорции далеч по-различни от предсказваните в миналото:

- 75000 работни места са в сферата на отдиха и забавленията, което преведено на нормален език означава сервитьори и бармани (52000 души), дилъри и други служители в казината (19000 души) и т.п.

- Продавачите и други служители в търговията на дребно се радват на 37000 нови работни места.

- Търговията на едро е генерирала 11000 нови работни места.

- Професионалните и бизнес сървиси са генерирали 53000 нови работни места, но зад тази помпозна класификация се крият професии като: строителен мениджмънт, сървиси за поддържане на чистотата в бизнеси, емплоймент сървиси и временни работни места.

- Амбулаторните и други помощни дейности в индустрията на здравеопазването са отговорни за 13000 нови работни места.

- Професиите свързани с финансиите са генерирали 17000 нови работни места.

- Местните администрации, въпреки сериозните ограничения в бюджета, са генерирали нови 13000 работни места.

Общо статистическите данни показват, че броят на хората, които са принудени да работят на непълен работен ден, е нараснал през юни с 322000 души и е достигнал 8.2 милиона работници, които биха желали да са на пълен работен ден, но които не могат да намерят такава работа.

Вижда се, че голяма част от новооткритите работни места не са толкова "мръсни" като тези в някогашните фабрики и заводи, но са и твърде далеч от обещаните конструкторски, изследователски и други подобни дейности, които човек може да върши с бяла риза и връзка!

Отгоре на всичко, новите работни места са значително по-ниско платени от някогашните "мръсни" работни места, които заминаха в третия свят, естествено за да може олигархията да спести от заплати, надници и данъци.

Дилетант

Превратът, който не е преврат

Арабската пролет все повече и повече започва да прилича на лоша шега за милионите хора от Близкия изток и Северна Африка.

В големите градове на Тунис всяка нощ е съпроводена с полицейски час.

В Либия бригадите или по-точно бандите на въстаниците, които свалиха Кадафи, са се хванали гуша за гуша с племената и помежду си в безмилостна борба за власт и благини.

В Сирия вече трета година продължава така наречената  борба за демокрация, която отдавна щеше да е свършила, ако не беше помощта на "демократичните" абсолютни монархии от Персийския залив и Западните демокрации начело със САЩ.

И ето, най-накрая в Египет, където демократичното движение мина през приемането на нова конституция, избора на парламент и на нов президент, всичко рухна под демонстрациите срещу реалните резултати от тези демократични преобразувания, и се стигна до военния преврат, който подкрепи тези демонстрации.

Събитията в Египет създадоха много неприятна ситуация за управляващите в САЩ. Причините за това са доста объркани, но ще се опитам в няколко реда да ги изясня, доколкото това е възможно.

1. САЩ първоначално не бяха особено щастливи от падането на Мубарак, защото то стана без тяхна намеса и съществуваше опасност новите демократични управници да се поддадат на антиамериканските и антиеврейските настроения на широките демократични слоеве на египетското общество.

2. До голяма степен управляващите в САЩ успяха да "влезнат под кожата" на Ислямските братя или по-точно на президента Морси, който постепенно се преориентира към "дружба" с Израел, противопоставяне на Сирия и подкрепа за въстаниците и изобщо беше на път да стане "наш човек".

3. Според американските закони, правителството на САЩ не би трябвало да отпуска на Египет помощта от над 1.5 милиарда долара, която по принцип е предназначена за армията, тъй като там ще управлява правителство, дошло на власт с преврат!?!

Човек може даже да си помисли, че САЩ никога досега не са организирали преврати в клиентски държави, когато това се е налагало, но нейсе.

По тази причина понастоящем военният преврат в Египет засега не се квалифицира като преврат, а като... смяна на властта под натиска на истински демократичните и секуларни сили!

Сега отново САЩ ще трябва да почват отначало, ако разбира се военните не хванат твърдо властта, при което ще се наложи само да се намери удобна формула, доказваща, че египетските военни са някаква нова форма на демократи или нещо подобно. Както се казва, "ще поживеем, ще видим."

Едно нещо изглежда обаче сигурно, а именно, че Египет ще бъде новото огнище на салафиския бунт, който вече гори в Сомалия, Сирия, Ирак, Пакистан и други страни на ислямския свят. Полека-лека се подпалва пожарът, който може да изгори и чергата на Запада.

Дилетант

Емиграция: Ремонт след Секвоя паркc

Както е известно, пътуването ни до Секвоя парк завърши доста безславно и бих казал почти трагично от финансова гледна точка. Ние бяхме почнали работа само преди 6-7 месеца и едва бяхме изплатили заемите си, когато ни се стовари нещастието с колата, която беше останала на 180 километра от нас на паркинга на една бензиностанция. Трябваше да се измисли начин тя да бъде прибрана и ремонтирана или ремонтирана и прибрана и това трябваше да стане колкото се може по-бързо. Ние бяхме отскоро в Америка, нямахме кредит карти, да не говорим, че нямахме и пари, но – което е по-важно – нямахме познати, които да ни дадат смислен съвет какво можем да направим в дадения случай. Съветите бяха от типа: "Обадете се в ААА, поръчайте да ви докарат колата и си дайте номера на кредитната карта!?!". Естествено такъв съвет човек може, както се казва, "да си го бодне на шапката".

Все пак, моето мото, че "който търси намира", и този път проработи. След като разпитвахме колеги и познати в продължение на един-два дена какво да правим, най-накрая В., брата на Е., до когото се добрахме в процеса на търсене на отговор, ни каза: "Няма проблем, всичко ще уредим!"

Той ни осведоми, че Юхол, които дават камиони за пренасяне, могат да ти рентват камион и тележка за прекарване на кола по намалени цени, ако ги наемеш точно преди края на работното време и ги върнеш в началото на следващия работен ден. Освен това той великодушно предложи на Юлия да я придружи и да ѝ съдейства по време на цялото приключение. 

И така, един ден (може би срядата след пътуването ни до Секвоя, В. и Юлия се появили, както се казва "целите в бяло", пред един от офисите на Юхол и казали, че им трябва камион и тележка за прекарване на една повредена кола. За съжаление в този офис нямали тележка, но набързо открили най-близкия, в който има, и след като взели камиона Юлия и В. се отправили за тележката. След това те поели пътя към Грейп Вайн. Вече се стъмнявало и на Грейп Вайн, поради трафика, се добрали едва към 9 часа вечерта. Там качили Линкса на тележката и се понесли обратно.

В това време аз и Н., когото ние транспортирахме до работа и обратно, поради това, че му бяха взели книжката заради употреба на алкохол, седяхме на работа и от нямане какво да правим работехме извънредно. За съжаление този наш "трудов ентусиазъм" щеше да остане незаплатен, но нямахме друг избор. По онова време нямаше мобилни телефони и аз бях в абсолютно неведение какво става и докъде е стигнала операцията по докарване на Линкса. Към 10 часа вечерта вече започнах сериозно да се безпокоя, защото последният ми контакт с Юлия беше от преди 5-6 часа. Оказа се обаче, че имаше още 2-3 часа да се безпокоя докато получа вест от нея.

И така, те качили колата на тележката и се понесли обратно. Естествено не можели да карат бързо и до LA се добрали за около 4 часа. Откарали колата до един сервиз в Торънс и я оставили на паркинга. В този момент В. изведнъж обявил, че утре има тест в университета и помолил Юлия да го свали пред тях в Брентууд. Вече към 12 часа Юлия сама откарала тележката до офиса на Юхол, който се намирал в един от неособено безопасните квартали на LA, и я оставила на паркинга, връзвайки я с една верига и катинар за оградата. След това откарала камиона до другия офис, а оттам си взела колата и към един часа през нощта дойде да ни прибере с Н. от работа. 

Онази нощ си легнахме към 2 часа, а в 6 Юлия вече стана да заминава, за да връчи ключа от камиона и да плати за операцията. След това тя се върна от LA в Торънс, минавайки покрай Н., за да го вземе за работа. В 8 часа сутринта ние вече бяхме на работа, а Юлия също замина за работа и цял ден едва се е сдържала да не заспи на стола си. 

Равносметката беше, че за по-малко от 12 часа горката Юлия беше преминала над 480 километра, като 400 от тях с камион и ремарке, и беше спала само 4 часа! В замяна на това бяхме спестили над 250 долара. На някого това може да му се стори нищо, но за нас по онова време всеки долар се броеше, а с 250 долара живеехме цял месец!

Самият пък ремонт ни струваше 800 долара. Аз се опитах да оспорвам сумата, но менажерът ми каза, че ако ми се вижда много, да отида в друг сервиз! Очевидно, че този отговор и операцията от предишната нощ не стимулираха в мен духа на търсача, и аз приех.

Тогава установих, че колкото и да си зле не бива да казваш или да мислиш, че по-зле не може да стане, защото съдбата може веднага да ти докаже, че не си прав! Приемай нещастията със стиснати зъби и се радвай, че не е станало по-зле!

Разказвач