Както е известно, пътуването ни до Секвоя парк завърши доста безславно и бих казал почти трагично от финансова гледна точка. Ние бяхме почнали работа само преди 6-7 месеца и едва бяхме изплатили заемите си, когато ни се стовари нещастието с колата, която беше останала на 180 километра от нас на паркинга на една бензиностанция. Трябваше да се измисли начин тя да бъде прибрана и ремонтирана или ремонтирана и прибрана и това трябваше да стане колкото се може по-бързо. Ние бяхме отскоро в Америка, нямахме кредит карти, да не говорим, че нямахме и пари, но – което е по-важно – нямахме познати, които да ни дадат смислен съвет какво можем да направим в дадения случай. Съветите бяха от типа: "Обадете се в ААА, поръчайте да ви докарат колата и си дайте номера на кредитната карта!?!". Естествено такъв съвет човек може, както се казва, "да си го бодне на шапката".
Все пак, моето мото, че "който търси намира", и този път проработи. След като разпитвахме колеги и познати в продължение на един-два дена какво да правим, най-накрая В., брата на Е., до когото се добрахме в процеса на търсене на отговор, ни каза: "Няма проблем, всичко ще уредим!"
Той ни осведоми, че Юхол, които дават камиони за пренасяне, могат да ти рентват камион и тележка за прекарване на кола по намалени цени, ако ги наемеш точно преди края на работното време и ги върнеш в началото на следващия работен ден. Освен това той великодушно предложи на Юлия да я придружи и да ѝ съдейства по време на цялото приключение.
И така, един ден (може би срядата след пътуването ни до Секвоя, В. и Юлия се появили, както се казва "целите в бяло", пред един от офисите на Юхол и казали, че им трябва камион и тележка за прекарване на една повредена кола. За съжаление в този офис нямали тележка, но набързо открили най-близкия, в който има, и след като взели камиона Юлия и В. се отправили за тележката. След това те поели пътя към Грейп Вайн. Вече се стъмнявало и на Грейп Вайн, поради трафика, се добрали едва към 9 часа вечерта. Там качили Линкса на тележката и се понесли обратно.
В това време аз и Н., когото ние транспортирахме до работа и обратно, поради това, че му бяха взели книжката заради употреба на алкохол, седяхме на работа и от нямане какво да правим работехме извънредно. За съжаление този наш "трудов ентусиазъм" щеше да остане незаплатен, но нямахме друг избор. По онова време нямаше мобилни телефони и аз бях в абсолютно неведение какво става и докъде е стигнала операцията по докарване на Линкса. Към 10 часа вечерта вече започнах сериозно да се безпокоя, защото последният ми контакт с Юлия беше от преди 5-6 часа. Оказа се обаче, че имаше още 2-3 часа да се безпокоя докато получа вест от нея.
И така, те качили колата на тележката и се понесли обратно. Естествено не можели да карат бързо и до LA се добрали за около 4 часа. Откарали колата до един сервиз в Торънс и я оставили на паркинга. В този момент В. изведнъж обявил, че утре има тест в университета и помолил Юлия да го свали пред тях в Брентууд. Вече към 12 часа Юлия сама откарала тележката до офиса на Юхол, който се намирал в един от неособено безопасните квартали на LA, и я оставила на паркинга, връзвайки я с една верига и катинар за оградата. След това откарала камиона до другия офис, а оттам си взела колата и към един часа през нощта дойде да ни прибере с Н. от работа.
Онази нощ си легнахме към 2 часа, а в 6 Юлия вече стана да заминава, за да връчи ключа от камиона и да плати за операцията. След това тя се върна от LA в Торънс, минавайки покрай Н., за да го вземе за работа. В 8 часа сутринта ние вече бяхме на работа, а Юлия също замина за работа и цял ден едва се е сдържала да не заспи на стола си.
Равносметката беше, че за по-малко от 12 часа горката Юлия беше преминала над 480 километра, като 400 от тях с камион и ремарке, и беше спала само 4 часа! В замяна на това бяхме спестили над 250 долара. На някого това може да му се стори нищо, но за нас по онова време всеки долар се броеше, а с 250 долара живеехме цял месец!
Самият пък ремонт ни струваше 800 долара. Аз се опитах да оспорвам сумата, но менажерът ми каза, че ако ми се вижда много, да отида в друг сервиз! Очевидно, че този отговор и операцията от предишната нощ не стимулираха в мен духа на търсача, и аз приех.
Тогава установих, че колкото и да си зле не бива да казваш или да мислиш, че по-зле не може да стане, защото съдбата може веднага да ти докаже, че не си прав! Приемай нещастията със стиснати зъби и се радвай, че не е станало по-зле!
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар