Вечерта на 23 юли 2013 година, полицията се конфронтира с демонстрантите с пълното съзнание, че това ще доведе до сблъскване, което може да предизвика тежки, да не кажа катастрофални, последствия. Причината, че това не се случи, е във възпитанието и въздържаността, проявени от демонстрантите, които показаха, че наистина заслужават суперлативите, които често отправяха към тях някои медии.
Първо искам с две думи да разкажа за личното ми впечатление от тази вечер.
Обикновено аз и Юлия отиваме към 19:30 часа при фонтана до банката, където се срещаме с двама приятели и за около 90-120 минути се включваме в шествието на демонстрантите. Тази вечер Юлия беше заета и единият от приятелите дойде да ме вземе. Заедно отидохме при паметника на Климент Охридски, където се срещнахме с другия приятел. Там, както си му е редът, надувахме свирките и скандирахме "червени боклуци" и "оставка". Направи ни впечатление, че отделни хора в тълпата бяха някак нервни и настръхваха, щом се забележеше активност сред полицаите зад загражденията около Народното събрание. Полицаите пък отвреме-навреме се разтичваха насам-натам, като че ли се готвеха за нещо.
По едно време единият от приятелите предложи да отидем към страната на Народното събрание, която гледа към Оборище. Съвсем неочаквано един човек от тълпата ни посъветва да не ходим там, защото "Там и без нас имало много хора"! Ние решихме да послушаме съвета му и си останахме където бяхме. Повикахме и посвиркахме до към 21:20 часа и си тръгнахме, защото решихме, че май нищо особено няма да се случи, а и не бяхме вечеряли.
Малко след 22 часа на единия от нас му се обадиха по телефона, че е имало сблъсък между полицията и демонстрантите, с ранени демонстранти, точно там, където ние искахме да отидем, но "човекът от тълпата" ни посъветва да не ходим, защото там и без това имало много хора!
Според мен този "човек от тълпата" не беше случаен демонстрант, а един "добре осведомен демонстрант", който прецени, че трима старци на около 70 годишна възраст (при това единият от тях сляп) не бива да отиват там, където искат да отидат, защото скоро на това място ще стане "горещо" и ако тези старчета пострадат, то към потенциалния скандал може да се прибавят усложняващи обстоятелства, а може би и съвсем неприятни последствия, както за старчетата, така и за полицията.
С няколко думи искам да сумирам впечатленията си за събитията на 40-ия ден от демонстрациите:
1. Все повече и повече назрява необходимостта от опит на властта да се противопостави на демонстрантите със сила, за да установи доколко те са способни да се самоконтролират и да не се поддадат на провокация. Важното беше това противопоставяне да има легитимен характер, като например "защита на правата на депутатите" да си отидат у дома след напрегнат трудов ден!
2. Всред демонстрантите имаше цивилни служители от полицията, които наблюдаваха поведението на тълпата. Според мен човекът, който ни предупреди да не ходим там, за където се бяхме запътили, беше именно от тази група.
3. Сред демонстрантите имаше и такива, които знаеха, че полицията се кани да проведе акция по силово извеждане на депутати от сградата на Народното събрание и бяха наясно къде точно щеше да бъде направен този опит. Това, ако не се лъжа, е "разузнавателният клон" на невидимата организация на демонстрантите, която деликатно управлява, или по-скоро направлява, техните прояви и маршрути.
4. Изглежда , че сред демонстрантите имаше и група хора, които се бяха приготвили за провокацията чрез хвърляне на павета, плочки и други опасни предмети по полицията, когато му дойде времето. Няма да се ангажирам с гадаене на кого служеха тези хора, но те очевидно не служеха на мирните идеи на демонстрациите.
5. Сред полицията около Народното събрание се оказа и контингент оборудван за активна борба с демонстранти, т. е. шлемове, маски, щитове и т. н. Това само по себе си говори, че управляващите се бяха подготвили за конфронтация и изглежда я желаеха.
Сега вече Средствата за Масова Дезинформация (СМД) започват да гадаят, кога е възникнала идеята за изкарване на депутатите от парламента точно по този начин и дали това е било разумно или неразумно. Преди всичко обаче трябва да се помисли по въпроса дали на управляващите не им беше необходим инцидент, който да тества организацията и твърдостта на демонстрантите, като се има предвид, че засега упоритостта им надвишава очакванията на тройната коалиция. Целта на цялата тази инсценировка беше да се възбуди отвращение у така нареченото "мълчаливо мнозинство" към демонстрантите, които вместо да си отидат на море и да си живеят живота, се опитват да се бъркат в работите на политиците и техните господари!
Проблемът на партиите от коалицията е, че времето работи за демонстрантите, защото колкото по-дълго те продължават да "нарушават реда", толкова повече прави впечатление липсата на контрол от страна на коалицията върху властта, особено като се има предвид и съмнителната легитимност на правителството и парламента при създалата се обстановка. Моментът е деликатен и защото до края на годината трябва да се подготвят редица документи за следващото финансиране от фондовете на ЕС, а липсата на легитимност на правителството неизбежно хвърля сянка над легитимността на заявките му за европейски фондове до 2020-а година. Това се вижда от реакцията на редица посланици на страни от ЕС, които са основни донори на средства за страни като България. Те неизбежно се притесняват за съдбата на бъдещите средства, отпуснати на България, като гледат кадровата политика на правителството на Орешарски и законите, които правителството и парламентът бързат да приемат при постоянно отсъствие на депутатите на опозицията.
Друг проблем на управляващите е, че прокуратурата се оформя като ненадежден съюзник на тройната коалиция. Цоцаров (грешката в спелинга е нарочна) демонстрира ненадеждност която прикрива като независимост. Изигравайки фатална роля за легитимността на изборите в "деня за размисъл", когато направи недопустими изказвания срещу ГЕРБ, сега той се прави на обективен или по-точно се опитва да спечели точки за бъдещето, когато тройната коалиция премине в историята като един финален кошмар на дългия преход към законност на българското общество. В тази връзка не мога да не отбележа правилната му реакция на последната "патица" на СМД наречена "тефтерчето на Златанов". Главният прокурор съвършено правилно отбеляза, че тефтерчето само по себе си не представлява престъпление, но ако се окаже, че драсканиците в него са се превърнали в реални действия по забавяне или отменяне на решения, то тогава ще имаме налице престъпления. Българските СМД все още считат, че ако някой си мисли или не дай боже напише нещо лошо в личното си тефтерче, то това си е направо престъпление! Що се отнася до Мая Манолова, Сергей Станишев и други дейци от коалицията, то на тях им е в кръвта да считат, че мислите на хората, особено когато са фиксирани на хартия, са вече престъпление! В края на краищата това беше един от крайъгълните камъни на правораздаването, на което те са законни наследници.
Опозицията, за съжаление, е силно разединена, което е единственият лъч на надежда на иначе мрачното небе над управляващата коалиция. Разбитата от собствените си неизмерими амбиции и глупост дясна част на политическия спектър прави мизерни опити да се възроди под форма на нови коалиции, партии и сдружения. Идеята на всичко това е всеки дребен политик да си направи царство, което, ако даде Господ, един ден може да стане империя. Проблемът е, че всред тези дребни политичета, поне за сега, не се забелязват личности като де Гол, Чърчил, Дизраели и т. п., което обрича тези политичета на жалко съществувание и случайни подхвърляния на късчета публичност от една или друга СМД, когато последните се нуждаят от запълване на пространство или време. Всяка една от тези коалиции счита за свой дълг да обяви, че тя няма намерение да се коалира с ГЕРБ, защото... Впрочем защо не е важно, тъй като е ясно, че основната причина е, че ГЕРБ е голяма и – както изглежда – доста стабилна партия, която се опитва плахо да ни обясни, че тя е изживяла "грешките на растежа си" и няма намерение да допусне "растеж на грешките" в бъдещето. Най-голямата беда обаче за политичетата на новите десни партийки и коалицийки е, че Бойко Борисов е ръководителят на ГЕРБ, който няма намерение да отстъпва на никой от тях ръководната позиция. Това за тях е най-големият минус на ГЕРБ, който те разбира се не желаят да признаят, а измислят хиляди други причини от периода на "грешките на растежа" на ГЕРБ.
Самото ръководство на ГЕРБ очевидно не знае какво да прави в момента и как може да оглави протеста. По тази причина то заема пасивна позиция, разчитайки, че управляващата коалиция сама ще "изплете въжето", с което ще бъде обесена и дори, ако даде Господ, сама ще се обеси на него!
Последният номер на управляващите е законът за корекция на бюджета за 2013 година. Необходимостта от заема в размер на един милиард лева е очевидна, като се има предвид, че управляващите трябва поне частично да изпълнят обещанията, дадени преди изборите на гласоподавателите. За съжаление българите все още живеят с идеите от времето на тоталитаризма, когато държавата притежаваше всичко и можеше да "реже" по-голям или по-малък комат на хората в зависимост от изгодите за властващите. Днес държавата има толкова пари, колкото са постъпили от данъци, лицензи и акцизи и ако хората избягват да плащат данъци, то и държавата няма какво да "отреже" на поданиците си. Тройната коалиция много говореше за това как тя ще се справи с контрабандата и другите форми за укриване на плащания към държавата, но това разбира се беше само въздух под налягане, защото мафията, която е в дъното на присвояването на тези потоци от средства, никога не е имала намерение да разреши слугите ѝ да ги насочат към държавната хазна. Често чувам по пазарите възмутени хора да говорят, че държавата не давала това или онова. Докато това разбиране за държавата не се изживее, България няма как да прокопса!
Герб изглежда използва дебатите за бюджета, за да се върне в парламента. Трудно е да се каже доколко това е разумна стъпка. От една страна това е реверанс към политиците от ЕС, които призовават политическите сили към сътрудничество, но за ГЕРБ е по-важна реакцията на демонстрантите и електората, защото ако те не са съгласни с връщането в парламента, то подкрепата на Европа има малка стойност.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар