Движение без лидер

След малко повече от две седмици, прекарани в България, и пет участия в ежедневните демонстрации с тревога констатирам, че протестното движение няма лидер или дори лидери. Участниците изглежда дотолкова са отвратени от морала на официалните политически партии, че те дори не смеят да се опитат да оглавят протеста. Вината за това състояние на нещата е преди всичко в опозиционните партии, които не се опитват да се обединят около някаква платформа, която биха могли да предложат на демонстрантите. Напротив, всяка от тези партии се опитва да подчертае колко тя е различна например от ГЕРБ или от останките на така наречената "синя коалиция".

Това положение е повече от трагично, защото демонстрантите имат насреща си две партии: БСП и ДПС, които са изключително монолитни в организационно отношение, и трета, Атака, която се оформя по-скоро като лична гвардия на един полулуд водач.

А какви са целите на трите управляващи партии?

Първо и преди всичко, да останат колкото се може по-дълго време на власт с надежда, че навикът е великият изравнител на недоволството и възторга.

БСП вероятно пее лебедовата си песен. Ако тя сега загуби властта, то тя скоро няма да я вземе и не е изключено да я последва съдбата на "сините", а именно да започне да се разпада на все по-малки и по малки части. Причината за това ще бъде преди всичко фактът, че въпреки претенциите си БСП няма идеология и не е никаква лява партия, а просто опортюнистична организация бореща се за власт, за да могат нейните ръководители да се ползват от тази власт за собствени материални цели. Поради това, ако сега БСП загуби властта, то сегашното ѝ ръководство ще загуби влиянието си над партията и тя ще започне да се разпада на отделни фракции, оглавени от амбициозни и жадни за власт млади хора.

ДПС има твърд електорат, но нейният достъп до властта в политически аспект зависи напълно от изборната активност на немюсюлманското население в България. С други думи, колкото повече българи гласуват, толкова по-малко места в парламента ще има ДПС. Освен политическият аспект на властта обаче ДПС има и стабилен достъп до икономическата власт чрез мрежа от подкрепящи я фирми. В по-далечна перспектива, в зависимост от изборната активност на етническото българско население, при едни нови избори, при по-голяма активност на етническите българи, ДПС неизбежно ще загуби места в парламента и с това ще намали привлекателността си за подкрепящите я олигарси.

Бъдещето на Атака изглежда напълно се определя само в рамките на живота на сегашния парламент. Не допускам, че всички поддръжници на Атака са ненормални като техния водач и по тази причина едни следващи избори ще забият гвоздеите в капака на ковчега на тази партия.

С други думи, единственото спасение за коалицията, която сега е формално начело на властта (фактически ние дори не знаем кой всъщност стои зад гърба на тази коалиция) е задържането на власт за максимално дълго време с надежда, че в Европа ще започне икономически растеж, който ще доведе и до икономически растеж в България и правителството ще може да се удари юнашки в гърдите и да си присвои заслугите за този растеж. В резултат на това сегашното ръководство на БСП ще може да отбие попълзновенията на новите амбициозни млади политици и да запази достъпа си до баницата още за известно време.

ДПС също ще спечели от подобряването на икономическото положение, защото това неизбежно ще доведе до намаляване на избирателната активност на етническите българи и респективно до запазване на влиянието на партията в парламента с произхождащата от това материална полза за нейните икономически спонсори.

Само Атака няма да спечели от бъдещ икономически растеж, защото той ще намали броя на лумпенизираната част от населението, а поведението на Волен Сидеров досега според мен е достатъчно, за да отблъсне от партията останалите ѝ привърженици.

По изброените по-горе причини, коалиционното правителство на Орешарски активно приема палиативни мерки, които с нищо не подобряват икономическия климат в страната, но създават впечатление за "грижи за хората", като повишение на детските надбавки, помощи за първолаците, намаляване с ДО 5% на цената на тока и други подобни. Целта очевидно е да се замажат очите на политически пасивната част от населението, която приглася усърдно на лозунга "Да се даде шанс на правителството!" и други подобни.

В същото време ръководителите на коалицията, най-активните от които са ръководителите на БСП, непрекъснато говорят за "трагичното" финансово положение, в което е оставило България правителството на ГЕРБ. При това те изобщо не се интересуват от факта, че международните финансови организации не споделят това мнение. Глашатаите на коалицията нито за минута не пропускат да споменат в тази връзка имената на политическите "плашила" Цветанов и Борисов, като постоянно тръбят – както изглежда – за въображаеми техни престъпления през последните четири години. В това отношение партията на бившите комунисти широко се ползва от пропагандистките идеи на доктор Гьобелс, че дори и най-голямата лъжа, повторена много пъти, започва да звучи като истина. Впрочем, комунистите могат с пълно право да претендират за съавторство с Гьобелс за това откритие на пропагандата, защото ми се струва, че още Ленин е дошъл до изводите, прогласени по-късно от доктор Гьобелс.

За да усилят ефекта от своите палиативни икономически мерки, главно в техния пропагандистки аспект, управляващите непрекъснато говорят за това, че те ще променят фундаментално избирателния закон, защото едва след като той бъде променен може да има истински избори. Идеята е, че промяната на избирателния закон е дълъг процес, който може да продължи две-три години, а именно това е нужно на управляващата коалиция – достатъчно време, с надеждата, че очакваното съживяване на европейската икономика междувременно ще се материализира, а с него и съживяването на българската икономика.

Аз не съм специалист по българския избирателен кодекс, но промените, за които чувам, че се говори, съвсем не ми звучат като панацея, която може да реши политическите проблеми в България. Според мен това, което липсва на политическата класа в България, е минималната доза патриотизъм, необходима, за да се обърне поне малко внимание на интересите на народа и страната. Политическата класа е дотолкова съсредоточена в достигането на собствените си егоистични материални и психоегоистични интереси, че тя е изгубила изцяло от погледа си интересите на страната и народа, който я избира с надеждата тя да защитава интересите му.

Основното все пак е запазването на достъпа на олигархията максимално близо до икономическите ясли, за да може тя да продължава да зоба от националното богатство и европейските субсидии. Изглежда олигарсите решиха, че правителството на Борисов е поело курс към "отбиването" им от "цицките на обществената крава" и това наложи стимулирането на "протестното движение" през февруари. Борисов се опита да парира последствията от тези протести "избухнали" непосредствено преди предстоящите избори. Той донякъде успя, което накара олигарсите да се демаскират с последния си удар – "фалшивите" бюлетини, уж "намерени" точно преди деня на изборите и макар че Конституционният съд обяви, че "нищо страшно" не е станало в деня за размисъл, това събитие беше първото от серията гафове на "малцинственото мнозинство" в парламента и правителството на прехваления Орешарски, които неизбежно подпалиха сегашните протести.

Впрочем, демонстрацията в София по Цариградското шосе в неделя доказа, че все пак протестното движение има някакъв елемент на ръководство. В отговор на заявленията на Мая Манолова и други последователи на д-р Гьобелс, че демонстрантите, искащи оставката на правителството, са не повече от 3000 души, те магически се организираха и промениха маршрута си, като по този начин нагледно демонстрираха несъстоятелноста на опашатите лъжи на новите последователи на Гьобелс. Очевидно по Цариградско шосе 3000 души няма да стигнат да осигурят гъстотата, достигната в неделя дори до алея Яворов, да не говорим до четвърти километър и нататък, докъдето магистралата беше плътно заета от протестиращи. По моите най-скромни пресмятания в тази демонстрация участваха не по-малко от 20000 души и всичко това без наличието на очевидни организатори!

През миналата седмица злъчта на апостолите на Гьобелс се изля и върху президента Плевенлиев. Неговата вина беше, че си позволи да призове народа към единство и управляващите – към зачитане на народните искания за нови избори. За тази си трансгресия Плевенлиев беше обвинен едва ли не в национална измяна и някои дори обявиха, че ще поискат неговия импийчмент. Това още веднъж демонстрира паническият страх на управляващите от нови избори сега, в този момент, когато е прясно впечатлението от феноменалните им гафове с опита за назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС, както и редица други кадрови гафове.

За съжаление изглежда, че по конституция президентът не може да взима дори страната на народа при сблъсъците му с управляващата политическа класа, а по всичко личи, че протестиращите му бяха благодарни за защитата в неговата реч.

Интересно е кога и как протестното движение ще успее да надделее над упорството на управляващите и апатията на онази част от населението, която смята, че в България нищо не може да се промени!

Проблемът е преди всичко в любопитния радикализъм на протестиращите, които не желаят да гласуват за "по-малкото зло", което отдавна е modus vivendi на Западните демокрации. В интерес на истината, повече от 12 години аз не гласувам в САЩ, на практика движен от същия "радикализъм", защото макар и да има някакви разлики между Демократическата и Републиканската партия в САЩ, то те са толкова незначителни, че е безсмислено да се хабя да гласувам. Младите хора от протестите обаче искат да променят този начин на политическо примирение с действителността и вероятно се надяват да я променят. Как може да стане това извън рамките на общоприетите партийни механизми не знам, но им желая от все сърце успех!

Дилетант

П.П. Интересна статия във връзка с темата: 

Опасната формула „Политика без политика” Статия от Любослава Русева

Корупцията не е специфична само за България

Международната организация за следене на корупцията, която е със седалище в Берлин, е направила ново изследване в 107 страни по света.

Само 23% от запитаните считат, че правителствата им се борят ефективно с корупцията и това е по-ниско с 9% от 32%, които са били регистрирани през 2008 година.

В Португалия например, само 8% считат, че управляващите се борят ефективно с корупцията, което е значително по-ниско от 21%, които са считали така през 2007 година, непосредствено преди финансовата криза.

Интересното е, че само 11% от британците и 13% от германците считат, че правителствата им се борят ефективно с корупцията и това е доста по-ниско от данните по този въпрос в глобален мащаб!

Един сериозен проблем е, че например в 19 европейски страни лобизма не се контролира по законодателен път, с други думи изобщо не се контролира.

Оказва се, че по света 51% от хората считат, че политическите партии са най-корумпираните институции, следвани от полицията и съдилищата! Това е една интересна констатация, силно резонираща с мнението на протестиращите сега в България.

Средствата за масова информация във Великобритания и Австралия обаче стоят най-ниско в мнението на хората по отношение на корупционния барометър. Излиза, че аз с голямо основание ги наричам "Средства за Масова Дезинформация" в моите писания в блога.

Дилетант

Малко информация за "икономическото съживяване" в САЩ

Преди години пропагандаторите на идеите за "края на работните места изискващи цапане на ръцете" в САЩ, в захлас проповядваха, как всички тези дейности ще отидат в развиващите се страни, а едва ли не всички американци ще станат конструктори, изследователи, дизайнери и изобщо научни работници. Сега, когато всички тези "мръсни дейности" са вече изнесени от САЩ, а с тях и цели клонове от индустриалното производство се оказва, че новосъздадените 195000 работни места в САЩ през миналия месец се разпределят в пропорции далеч по-различни от предсказваните в миналото:

- 75000 работни места са в сферата на отдиха и забавленията, което преведено на нормален език означава сервитьори и бармани (52000 души), дилъри и други служители в казината (19000 души) и т.п.

- Продавачите и други служители в търговията на дребно се радват на 37000 нови работни места.

- Търговията на едро е генерирала 11000 нови работни места.

- Професионалните и бизнес сървиси са генерирали 53000 нови работни места, но зад тази помпозна класификация се крият професии като: строителен мениджмънт, сървиси за поддържане на чистотата в бизнеси, емплоймент сървиси и временни работни места.

- Амбулаторните и други помощни дейности в индустрията на здравеопазването са отговорни за 13000 нови работни места.

- Професиите свързани с финансиите са генерирали 17000 нови работни места.

- Местните администрации, въпреки сериозните ограничения в бюджета, са генерирали нови 13000 работни места.

Общо статистическите данни показват, че броят на хората, които са принудени да работят на непълен работен ден, е нараснал през юни с 322000 души и е достигнал 8.2 милиона работници, които биха желали да са на пълен работен ден, но които не могат да намерят такава работа.

Вижда се, че голяма част от новооткритите работни места не са толкова "мръсни" като тези в някогашните фабрики и заводи, но са и твърде далеч от обещаните конструкторски, изследователски и други подобни дейности, които човек може да върши с бяла риза и връзка!

Отгоре на всичко, новите работни места са значително по-ниско платени от някогашните "мръсни" работни места, които заминаха в третия свят, естествено за да може олигархията да спести от заплати, надници и данъци.

Дилетант

Превратът, който не е преврат

Арабската пролет все повече и повече започва да прилича на лоша шега за милионите хора от Близкия изток и Северна Африка.

В големите градове на Тунис всяка нощ е съпроводена с полицейски час.

В Либия бригадите или по-точно бандите на въстаниците, които свалиха Кадафи, са се хванали гуша за гуша с племената и помежду си в безмилостна борба за власт и благини.

В Сирия вече трета година продължава така наречената  борба за демокрация, която отдавна щеше да е свършила, ако не беше помощта на "демократичните" абсолютни монархии от Персийския залив и Западните демокрации начело със САЩ.

И ето, най-накрая в Египет, където демократичното движение мина през приемането на нова конституция, избора на парламент и на нов президент, всичко рухна под демонстрациите срещу реалните резултати от тези демократични преобразувания, и се стигна до военния преврат, който подкрепи тези демонстрации.

Събитията в Египет създадоха много неприятна ситуация за управляващите в САЩ. Причините за това са доста объркани, но ще се опитам в няколко реда да ги изясня, доколкото това е възможно.

1. САЩ първоначално не бяха особено щастливи от падането на Мубарак, защото то стана без тяхна намеса и съществуваше опасност новите демократични управници да се поддадат на антиамериканските и антиеврейските настроения на широките демократични слоеве на египетското общество.

2. До голяма степен управляващите в САЩ успяха да "влезнат под кожата" на Ислямските братя или по-точно на президента Морси, който постепенно се преориентира към "дружба" с Израел, противопоставяне на Сирия и подкрепа за въстаниците и изобщо беше на път да стане "наш човек".

3. Според американските закони, правителството на САЩ не би трябвало да отпуска на Египет помощта от над 1.5 милиарда долара, която по принцип е предназначена за армията, тъй като там ще управлява правителство, дошло на власт с преврат!?!

Човек може даже да си помисли, че САЩ никога досега не са организирали преврати в клиентски държави, когато това се е налагало, но нейсе.

По тази причина понастоящем военният преврат в Египет засега не се квалифицира като преврат, а като... смяна на властта под натиска на истински демократичните и секуларни сили!

Сега отново САЩ ще трябва да почват отначало, ако разбира се военните не хванат твърдо властта, при което ще се наложи само да се намери удобна формула, доказваща, че египетските военни са някаква нова форма на демократи или нещо подобно. Както се казва, "ще поживеем, ще видим."

Едно нещо изглежда обаче сигурно, а именно, че Египет ще бъде новото огнище на салафиския бунт, който вече гори в Сомалия, Сирия, Ирак, Пакистан и други страни на ислямския свят. Полека-лека се подпалва пожарът, който може да изгори и чергата на Запада.

Дилетант