Почти всички народи от пост-съветското пространство мислят, че причината за нещастията им е Русия, която ги е експлоатирала десетилетия, а сега непрекъснато крои планове как отново да ги прилапа към империята си. Рядко някой от гражданите от постсъветското пространство се замисля над една особеност на Съветската империя, която я прави уникална в световната история, а именно, че противно на всички империи досега Съветската империя отделяше повече материални блага за периферните, подвластни народи, отколкото за народа, който беше в центъра на империята и от който тя наистина зависеше – а именно за руския народ. Истината на това твърдение проличава днес, когато, освободена от товара на подвластните народи, Русия, въпреки очевидния опит на Запада да я ликвидира като велика държава и въпреки тоталната икономическа разруха на прехода, вече влезе в десетката на най-развитите държави в света с национален продукт над 2.5 трилиона долара и непрекъснато растящи доходи на населението. От другата страна са безкрайните и като че ли неизлечими финансови и икономически проблеми на бившите зависими народи, някои от които днес се "радват" на средновековни автократични режими, а други в най-добрия случай – на демокрации, които са демокрации само по форма, но не и по съдържание.
Украйна е особено тежък случай всред множеството държави на пост-съветското пространство. Тя по територия е по-голяма от всяка от страните на ЕС. По население, със своите 45 милиона, Украйна отстъпва само на Германия, Франция и Великобритания. По този параметър тя е от ранга на Италия и Испания. В същото време Украйна е нагазила дълбоко в тресавището на прехода и засега няма никакви изгледи да може да излезе от това тресавище сама. След повече от 20 години независимост Украйна има национален продукт в размер само на около 333 милиарда долара, селското ѝ население е близо 75 процента от цялото население, но селскостопанското ѝ производство е около 6 процента от националния доход. На практика днес Украйна е вероятно по-бедна, отколкото беше преди 20 години. Причината за това е олигархичната структура на властта и зависимостта на политическите партии от олигархията. В този смисъл положението в Украйна е много подобно на положението в България.
Преди около десетина години Украйна вече веднаж беше разтърсена от народни демонстрации, носещи популярното име "оранжева революция". Те бяха насочени срещу олигархичната система, но имаха за резултат само смяната на политическото лице на олигархията от това на Янукович с това на Ющенко/Тимошенко. Както и трябваше да се очаква, поговорката: "Пременил се Илия, като се погледнал – пак в тия!" и в този случай се оказа вярна. Кой знае защо украинците си помислиха, че олигархът Тимошенко всъщност е добрата фея, която ще донесе щастие и благоденствие на Украйна! Известно е обаче, че "Вълкът си мени козината, но не и нрава!" и олигархията продължи разграбването на страната, която, в интерес на истината, има природни дадености да бъде една процъфтяваща държава.
Народът се разочарова от Ющенко/Тимошенко и отново избра ... Янукович! От това нещата разбира се не се подобриха главно по две причини: едната е, че на практика зад сцената управляват едни и същи хора – олигарсите, а другата причина е дълбокото разделение на украинския народ – тези от западна Украйна искат да "стават европейци", а тези от източна и южна Украйна искат да вървят с Русия. Всички обаче искат да живеят по-добре, а за да има някакъв шанс това да стане, те трябва първо да си уредят държавата!
Бедата е, че и олигархията също е разделена на две групи. Едната група, поради характера на своята бизнес-активност, предпочита интеграция с ЕС. Основни в тази група са Петро Порешенко и Виктор Пинчук (зет на Кучма – един от предишните президенти на Украйна). Те разчитат, че интеграцията с ЕС ще утвърди правата им върху вече натрупаните през прехода състояния и ще им позволи привличане на нови капитали чрез излизане на борсовите пазари на Запада. Другата група са хората около Янукович, които са заграбили индустриални предприятия в Източна Украйна – тясно свързани с добивната, преработващата и машиностроителната индустрии на Русия. За тях Русия е неизбежният и най-удобен пазар, а зависимостта им от руския газ е изключително голяма. За тях е от голямо значение цената, по която ще го получават. Една от новите звезди на тази група на олигархията, известна като "Семейството" е Александър Янукович (син на настоящия президент на Украйна), чието богатство според Форбс достига вече 510 милиона долара и се е увеличило три пъти само през 2013 година. Най-богатият човек в Украйна – Ринат Ахметов – засега демонстрира независимост от тези групи по простата причина, че структурата на неговите инвестиции предполага добри отношения както с ЕС така и с Русия.
С цел решаване на проблемите на Украйна Янукович се опита да води двойна игра, като използва амбициите на Русия за изграждане на Евразийски съюз и амбициите на САЩ и ЕС да попречат на Русия в това ѝ начинание. За да илюстрирам генезиса на този стремеж на Запада, ще цитирам по памет едно много вярно изказване на Збигнев Бжежински: "С Украйна Русия може да бъде велика държава, но без Украйна – никога!". Предполагам, че това кратко изказване на този наистина умен политик илюстрира напълно основните цели на противопоставянето на ЕС и Русия в Украйна.
Проблемът обаче е там, че както САЩ така и ЕС, поради икономическата криза от последните години, нямат необходимите средства, от които Украйна се нуждае, за да се опита да излезе от тресавището, ако допуснем, че управляващата олигархия няма да ги открадне!
Частта от националният дълг на Украйна, който тя дължи само на руски банки, е 30 милиарда долара. При това около 3 милиарда са неизплатени дългове за доставка на газ към Газпром, които би трябвало да бъдат погасени до края на тази година. Други 18 милиарда долара са нужни до към март-април 2014 за изплащане на текущи заеми и лихви. С тези си и с други дългове Украйна на практика е изправена пред неизбежен фалит.
За да подпише договора за асоциация с ЕС, Янукович имаше искания към Запада за 15 милиарда нисколихвен заем от МВФ, други 7 милиарда от Брюксел за модернизиране на мрежата за транспортиране на газ, и 217 милиарда долара от ЕС за реструктуриране на стопанството на Украйна в съответствие с нормите и изискванията в ЕС. (На практика сумата от 217 милиарда долара е цената, която Европа плати за интеграцията на Полша към ЕС.) В допълнение Янукович искаше от ЕС и установяване на безвизов режим между Украйна и ЕС.
В отговор на тези искания ЕС е готов да предостави около... един милиард евро и каквото Украйна може да измъкне от МВФ. Други изисквания към Украйна от ЕС и МВФ са замразяване на пенсиите и заплатите, увеличаване цените на газа до тези в Европа и изобщо приемане на редица фискални мерки, които са типичната рецепта на МВФ и Международната банка за развитие спрямо страни-длъжници от типа на Украйна. За безвизовия режим отговорът е подобен на известната реплика от филма "Куче в чекмедже": "Тате обеща да ми купи колело, ама друг път!"
ЕС предлага на Украйна асоцииране, но това е много далеч от членство в съюза. За илюстрация ще обърна внимание на факта, че договори за асоциация с ЕС досега са подписали следните държави: Йордания, Тунис, Южна Африка, Алжир, Мароко, Чили и Мексико. Договорът за асоциация на практика ще включи Украйна в зоната за свободна търговия на ЕС. Това ще има катастрофални последствия за украинската индустрия, защото ще осигури безмитен внос на стоките от ЕС, с които украинската промишленост не може и да се надява да се конкурира.
Над 30 процента от вноса в Украйна понастоящем е от ЕС и около 19 процента е от Русия. Износът на Украйна за ЕС и за Русия е почти еднакъв и е от порядъка на по 25 процента за всяка от тях. Влизането на Украйна в зоната на свободна търговия на ЕС неизбежно ще удари по търговията ѝ с Русия. Сегашните безвизови и митнически облекчения между Русия и Украйна ще се нуждаят от негативни за Украйна корекции при асоцирането на Украйна към ЕС, което от своя страна допълнително ще се отрази зле на украинската икономика, която все още е тясно свързана с икономиката на Русия поради съществуващата от столетия интеграция между двете държави.
Двигатели на опита за асоцииране на Украйна към ЕС са преди всичко Полша и Швеция, което напомня за стремежа на тези две държави през седемнадесетия и началото на осемнадесетия век за завладяване на Украйна и перманентното ѝ откъсване от Русия. В тази борба кой знае защо напоследък се включиха и прибалтийските държави, главно Естония и Литва, може би движени от патологична омраза към бившия сюзерен Русия. Основните държави на съюза, като Германия и Франция, гледат доста хладно на идеята за привличане на Украйна към ЕС, защото вероятно си дават сметка, че те ще трябва да поемат разходите за една подобна авантюра.
По мое мнение асоциирането на Украйна към Евразийския съюз на Путин би било една много по-осъществима идея, като се имат предвид традиционните икономически връзки на Украйна с Русия и Белорусия, но при положение, че Русия успее да помогне украинската държава да обуздае олигарсите и да ги застави повече или по-малко да започнат да работят не само за собствените си интереси, но и за интересите на държавата и народа, от които така или иначе зависят.
Европейският съюз трябва да изостави амбициите си за разширяване на изток дотогава, докато не реши проблемите с присъединяването на България и Румъния, проблемите с членовете си от Юга и предстоящите проблеми с присъединяването на останалите балкански държави! Струва ми се, че Украйна както за момента, така и за близкото бъдеще, е твърде голяма лъжица за устата на ЕС, въпреки очевидните политически амбиции на членовете на съюза, граничещи с нея. Опитите да се използва недоволството на част от украинския народ от бъдещото асоцииране с Русия са ненужно и жестоко издевателство над техните романтични мечти.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар