George Kennan (1904
- 2005) е известен американски дипломат,
политолог и историк, който се счита за
един от "родителите" на концепцията
за политиката на удържане, а по-късно и
на студената война, възприети от САЩ в
края на 40-те години на миналия век спрямо
Съветския съюз.
Основополагащите
документи за политиката на "удържане"
на експанзията на Съветския съюз в
Европа и света и последвалата "студена
война" са "Дългата телеграма"
на Джордж Кенан и следващите след нея
"Доклад на Клифорд-Елси" и "X-статията"
през 1947 година, на която автор е отново
Кенан.
Работейки в
посолството на САЩ в Москва като заместник
на посланика в периода между 1944 и 1946
година, Кенан се противопоставя на
политиката на сътрудничество със СССР,
каквато по това време се е стараела да
провежда администрацията на Труман.
Съветът на Кенан е: политика на разделянето
на Европа на сфери на интереси, която
би трябвало да ограничи влиянието на
Съветския съюз и комунистическата
идеология върху разорените от войната
европейски народи. Кенан вярва, че в
Западна Европа трябва да се създаде
федерация, която да укрепи съпротивата
на европейските народи срещу влиянието
на СССР и да противостои на създадения
от СССР блок от сателитни държави в
Източна Европа.
През 1946 година
министерството на финансите на САЩ се
обръща към Държавния департамент за
разяснения по позицията на СССР срещу
новосъздадените Международен валутен
фонд и Международна банка за развитие.
В отговор на това запитване Кенан
изпраща на 22 февруари така наречената
"дълга телеграма" (5500 думи). В тази
телеграма Кенан прави анализ на Русия
и Съветския съюз и предлага нова политика
по отношение на СССР, която получава
названието "политика на удържане".
Една от
най-запомнените досега констатации на
Дългата телеграма е, че докато Съветският
съюз малко се впечатлява от логиката
на разума, то той е чувствителен към
логиката на силата. На практика обаче
Дългата телеграма е един наистина
задълбочен документ, в който на базата
на анализ на руската история и спецификите
на марксистката идеология и на нейната
модификация, наречена марксизъм-ленинизъм,
обяснява вътрешната и външната политика
на СССР и необходимите изводи за
политиката на САЩ спрямо Съветския
съюз.
Според Кенан
в дъното на съветския невротичен поглед
към световните събития е традиционното
и инстинктивно чувство на Русия за
несигурност, произтичащо от географското
ѝ местоположение в незащитените степи
на Източна Европа на пътя на номадски
завоеватели, идващи (в миналото) от
изток, и европейски завоеватели, идващи
(в по-нови времена) от запад.
След
Октомврийската революция това чувство
се смесва с комунистическата идеология
и азиатския стремеж към секретност и
конспиративност. Съветското поведение
на международната сцена зависи изцяло
от вътрешната необходимост за легитимност
на режима на Сталин. Кенан счита, че
"Режимът се нуждае от враждебен свят,
за да легитимира автократичното си
управление... По тази причина Сталин
използва марксизма-ленинизма като
оправдание за инстинктивния страх на
режима от външния свят, за оправдание
на диктатурата, без която те не знаят
как да управляват, за жестокостта, без
която те не смеят да управляват и за
жертвите, които те изискват от народа
си. Това е фиговият лист на тяхната
морална и интелектуална респектабилност."
Според Кенан
решението за САЩ е в укрепването на
западните институции и изчакване докато
Съветският режим се смекчи. При това
трябва да се оказва решителна и
непрекъсната съпротива на натиска на
СССР във всяка точка на света, където
това е възможно, с оглед на необходимите
материални ресурси. Кенан има предвид
преди всичко оказване на въздържаща
съпротива на натиска на СССР в политическата
и икономическата сфера. Той не се
конкретизира, че няма предвид военната
сфера, тъй като е считал, че е очевидно,
че СССР е толкова разрушен и обезсилен
от войната, че не е необходимо да
подчертава и да счита за реална опасността от
военен конфликт между Запада и СССР.
След завръщането
си в САЩ Кенан взима участие в изготвянето
на "доклада на Клифорд-Елси", който
развива констатациите и заключенията
на Дългата телеграма за това как СССР
работи в препоръки за бъдещата политика
на САЩ. Докладът е с изключително
ограничено разпространение, като Труман
дори е поискал първоначално да му бъдат
представени всички копия на доклада.
Статията
"X", формално озаглавена: "Изворите
на съветското поведение"
("The Sources
of Soviet Conduct", Foreign Affairs magazine - July 1947), се
появява отначало като анонимна публикация
(откъдето и идва името ѝ "X"), но
скоро се разбира, че това е статия,
написана от Кенан, което ѝ придава статут
едва ли не на официален документ на
правителството на САЩ. Тя доразвива
констатациите и препоръките на предишните
два документа и се счита за пътеводител
на Студената война. Самият Кенан е
бил дълбоко неудовлетворен от насоките на
интерпретация на "X" от американските
политици през следващите десетилетия
на студената война. Кенан счита, че той
е бил особено неправилно разбран в
препоръката, че "Политиката на
Съединените щати спрямо Съветския съюз
в бъдеще трябва да бъде политика на
спокойно, но твърдо и неотклонно удържане
и съпротива на съветските експанзионистични
тенденции", като призив за глобална
конфронтация със СССР. Той е считал, че
Съветският съюз е значително по-слаб
във военно и икономическо отношение от
Запада и не представлява реална военна
заплаха за западните демокрации. От
друга страна той гледа на комунистическата
идеология като на вирус, търсещ "болни
тъкани" по света, които да използва
при своето разпространение и именно
това САЩ трябва да се стреми да предотврати,
като вземе мерки за "лечение" преди
намесата на комунистическата идеология
и СССР.
Според самият
Кенан статията има слабости в изложението,
които правят възможна погрешната
интерпретация на нейните препоръки. По
мое мнение частта от управляващата
върхушка в САЩ, която е желаела военна
конфронтация със СССР, съзнателно е
използвала слабостите в изложението и
недостатъчната конкретност на препоръките,
за които говори Кенан, за да осигури
процъфтяването и разрастването на
военно-промишления комплекс, срещу
което самият Айзенхауер предупреждава
в края на президентството си. (Някои
хора считат, че истинският документ,
който е бил пътеводител на американските
политици през периода на Студената
война, всъщност е "NSC policy paper 68",
подготвен от Пол Нитце през 1950 година.)
Според Кенан актуалността на препоръките
му загубват до голяма степен значението
си след смъртта на Сталин и към режима
на Хрушчов е трябвало да се опита политика
на сътрудничество.
През 1998 година
Томас Фридман има интервю с Джордж Кенан
във връзка с гласуването в Сената на
САЩ на решение за експанзията на НАТО
на изток. В това интервю Кенан казва:
"Аз мисля,
че това решение е началото на нова
студена война... Според мен руснаците
постепенно ще реагират много негативно
и това ще се отрази на тяхната политика.
Аз мисля, че експанзията на НАТО е
трагична грешка. За това решение няма
никакви реални причини. Никой не заплашва
никого. Тази експанзия ще накара
бащите-основатели на тази държава да
се преобърнат в гробовете си. Ние се
подписахме, че ще пазим цяла поредица
от страни, като за изпълнението на това
обещание нямаме нито ресурси, нито
намерение да го направим по никакъв
сериозен и отговорен начин. Експанзията
на НАТО е лекомислена постъпка на един
Сенат, който няма никакви реални интереси
в областта на външната политика."
...
"Това,
което най-много ме притеснява е, колко
повърхностен и неинформиран бе целият
дебат в Сената." – добавя Кенан.
...
"Преди
всичко ме обезпокоиха изказванията, че
Русия е страна, която гори от желание
да атакува Западна Европа! Нима тези
хора не разбират, че нашите противоречия
по време на Студената война бяха със
Съветския комунистически режим? Сега
ние обръщаме гръб на хората, които
извършиха най-великата безкръвна
революция в историята, за да свалят този
Съветски режим! Днес демокрацията в
Русия е толкова напреднала, ако не и
дори по-напреднала от демокрацията в
тези страни, които ние се задължаваме
да отбраняваме от Русия. Това решение
показва дълбоко неразбиране на историята
на Русия и Съветския съюз. Естествено
е, че ще има негативна реакция от страна
на Русия и тогава тези хора, които взимат
това решение сега, ще ни кажат "Ние ви
предупредихме какви са руснаците!" Тази
постъпка е просто неправилна и лоша!"
Тук мога да
добавя само, че – изглежда – Кенан, който
действително прави забележителен анализ
на поведението на СССР, не е оценил
реално движещите сили в поведението на
САЩ, както след Първата, така и особено
след Втората световна войни. Движещите
сили във външната политика на САЩ са
били не само борбата срещу комунизма
като идеология, но и борбата за установяване
на световно господство на САЩ, съвпадаща
с интересите на военнопромишления
комплекс. Последното особено ясно се
проявява в новия основен документ на
американската външна политика след
разпадането на СССР, наречен "Project
for the New American Century" (PNAC). Направлението
на политиката на САЩ през последните
две десетилетия изцяло следва препоръките
на този документ, който изисква САЩ да
установят недвусмислено военно
превъзходство в света, което нито една
държава да не е в състояние да преодолее
и дори да си помисли да преодолее! Тук
му е мястото да отбележа една особеност
на политическият живот в САЩ, а именно,
че външната политика на страната се
контролира и определя от специфични
среди във върховете на политическия
естаблишмънт, които не зависят от това
кой е президент и коя партия има надмощие
в Сената и Камарата на представителите.
От чисто практическа гледна точка това
е напълно понятно, като се има предвид,
че президентът почти винаги е човек без
никакъв външно-политически опит, а
Конгресът, особено през последните
години, е комплектуван от политици с
местни интереси и практически нулев
международен опит и познания за света,
което между другото е и резултат от
спецификата на образованието в САЩ.
Преди няколко
десетилетия, в разгара на Студената
война, Джордж Кенан, поканен да изнесе
лекция пред дясно ориентирана публика,
предупреди:
"Искам да
ви обърна внимание на това, че в природата
няма нищо по-егоцентрично от воюваща
демокрация. Скоро тя става жертва на
собствената си пропаганда. Тя се стреми
да прикачи на собствените си цели
абсолютна стойност, което неизбежно
изкривява виждането ѝ... Нейните врагове
се превръщат в олицетворение на всичкото
зло на света. Нейното виждане се превръща
в център на добродетелта!"
Тук бих
предложил на любознателните читатели
да се запознаят с историята на Атина
след Персийските войни. След победата
над Персия демократична Атина, която
е основният фактор в тази победа,
постепенно достига до абсолютната
убеденост в своята непогрешимост и
непобедимост и в крайна сметка загубва
от олигархична Спарта в Пелопонеските
войни.
Както е
известно, първоначалната цел на Путин
бе да предотврати моралната, икономическа
и териториална разруха по пътя, на която
беше тръгнала Русия след разпадането
на СССР.
От друга
страна целта на САЩ, по всичко личи, че
е да доминира цялата евро-азиатска маса,
като предизвика разпадането на Русия
поне на три части: Европейска Русия,
Сибирска Русия и Далекоизточна Русия,
което ще позволи лесното контролиране
на богатствата ѝ и да си осигури контрол
върху нарастващата мощ на Китай. Изобщо
САЩ желае да предотврати появата на
каквато и да е конкурираща сила в света,
което се вижда от следните думи на Пол
Волфовиц (един от авторите на PNAC), които
се превръщат в новата национална
стратегия на САЩ:
"Нашата
първа задача е да предотвратим появата
на нов конкурент, както на територията
на бившия Съветски съюз, така и на всяко
друго място в района. Това е главната
цел на новата регионална отбранителна
стратегия, която налага да предотвратим
доминацията на всяка враждебна сила
над ресурсите, които биха служили за
основа на едно бъдещо глобално господство."
Ето още цитати
от Волфовиц:
"САЩ трябва
да покаже водачеството, необходимо да
създаде и запази един 'нов ред', който
да демонстрира на потенциални съперници
безсмислието на опитите за постигане
на по-голяма роля или за демонстриране
на агресивност с цел защита на техни
законни интереси. В областите извън
отбраната ние трябва в достатъчна
степен да демонстрираме загриженост
за интересите на останалите развити
страни, за да ги обезкуражим от опити
за претенции към нашата позиция на вожд
или от появата на амбиции за промяна на
установения политически и икономически
ред. Ние трябва да поддържаме механизъм,
който да въздържа потенциални конкуренти
дори от мисълта за по-голяма роля в
регионален или глобален мащаб."
С други думи,
никой не бива дори да си помисля за
повече влияние отколкото му е отредено
от САЩ в бъдещия "нов ред"!
А ето и още
мисли на Пол Волфовиц:
"Ние
продължаваме да считаме, че колективно
конвенционалните сили на страните от
бившото 'съветско пространство' притежават
най-голям военен потенциал в Евразия и
не пренебрегваме опасността за
стабилността в Европа от националистическа
реакция в Русия и опити за инкорпориране
на новосъздадените Белорусия, Украйна
и дори някои други страни."
По всичко
личи, че САЩ не се страхува от конфронтация
с Русия по нейните западни граници, а
вероятно цели да я въвлече в конфликт
в Украйна, подобен на конфликта, в който
беше въвлечена СССР в Афганистан през
осемдесетте години. Подобен конфликт
е напълно възможен, ако Путин не е
достатъчно въздържан в амбициите си по
отношение на Украйна. В Украйна има
прекалено много граждани, които не
желаят присъединяване към Русия, и
достатъчно много, които изпитват
исторически патологична омраза към
Русия, за да може страната да бъде
безболезнено присъединена към Русия.
В допълнение към това икономическите
проблеми на Украйна са достатъчно тежки,
за да има какъвто и да е смисъл и дори
надежда, че присъединяването ѝ към Русия
може да промени нещо в положителна
насока.
От друга
страна същото важи и за ЕС и САЩ.
Икономическото състояние и на двете е
такова, че една държава с размерите и
проблемите на Украйна би била непосилно
бреме за всяка от страните, които
демонстрират "загриженост" за
съдбата на украинския народ.
Във всеки
случай, от думите на Волфовиц по-горе
личи, че на Европейския съюз се отрежда
ролята на помощник и помагач на САЩ в
борбата за световно господство без да
има какъвто и да е намек за равнопоставеност
на двете сили на световната арена. В
този смисъл е непонятно рвението на
бюрократите от ЕС да сътрудничат на САЩ
в амбицията им да откъснат Украйна от
влиянието на Русия.
За сега Путин
играе обикновено с поглед от няколко
хода напред в сравнение с неговите
противници, но играта е изключително
опасна и може да доведе до фатални
последици, особено като се има предвид
участието в нея на "истерични дами"
като Полша и Литва, които изглежда все
още не са преживели историческото
поражение на техните великодържавни
амбиции от преди около 250 години, довели
до изчезването им от картата на Европа
за близо 150 години. Новата Студена война
има прекалено много участници от едната
страна, за да може да се счита за една
добре контролируема игра. Освен това и
самите САЩ са изправени пред проблемите
на собствената си икономическа регресия
и възхода на световната сцена на нови,
неизвестни и нетествани досега участници.
Загадка е
как американската политическа върхушка
смята да продължи без Русия и, както
изглежда – срещу нея, преговорите с Иран;
как ще приключи със забърканата от
Турция, Саудитска Арабия и Катар Сирийска
криза; как ще си осигури достъп до
войските, които смята да остави в
Афганистан; как ще провежда политиката
си на преориентиране от Европа към Тихия
океан, насила бутайки Русия в прегръдките
на Китай? Всъщност провалите в американската
политика от последните петнадесетина
години, свързани с неуспешните войни в
Близкия изток, очевидно говорят за
достъпа до властта на ново и не особено
успешно поколение политици-ястреби.
Забележка.
За ползващите английски бих препоръчал
статията на Patrick Buchanan:
http://www.theamericanconservative.com/choosing-weapons-wisely-in-answering-putin/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=choosing-weapons-wisely-in-answering-putin
Дилетант