Тези
дни Народното събрание гласува да
отпаднат като точки от референдума
въпросите за това дали:
-
гласуването при избори да е задължително
и
-
избирателната система в България да се
промени от пропорционална на мажоритарна?
По
първия въпрос, да си призная, нямам
особено аргументирано мнение, макар че
ако тази точка беше останала в референдума,
то бих гласувал "За"! Струва ми се,
че задължителността за участие в изборите
ще намали възможностите за купуване на
гласове, защото ще бъде "твърде скъпо"
да се купят достатъчно много гласове,
за да може една или друга партия да
постигне забележим ефект в изборите.
Предполагам, че по същите съображения
и депутатите в Парламента гласуваха
точката да отпадне, което би трябвало
да покаже на избирателите кои партии в
парламента участват в търговията с
гласове и кои не, ако изобщо има такива,
дето не участват!?
По
втория въпрос ще се върна назад в
спомените си, когато за първи път чух
за това, че съществуват различни
избирателни системи. Искам само да
направя уговорката, че не съм проверил
доколко спомените ми отговарят на
историческата действителност по време,
но предполагам, че по останалите факти
няма да заблудя читателите.
Това
стана някъде в началото на 60-те години
на XX век. По онова време, вследствие на
баланса на политическите сили в
парламента, във Франция правителствата
се сменяха горе-долу през два-три месеца.
Когато дойде на власт генерал Де Гол,
той промени чрез референдум конституцията
и въведе мажоритарна вместо пропорционална
система на гласуване. В резултат на
това, още при първите избори, Комунистическата
партия на Франция (КПФ) се превърна, ако
не се лъжа, от втората партия в парламента
с тенденция да стане първа, в една партия
с минимален брой представители. Тогава
Средствата за масова дезинформация
(СМД) с пяна на уста заклеймиха
анти-демократичната конституция на
Генерала, която беше "лишила френския
народ от неговите истински защитници
в парламента"!
Аз
бях много заинтригуван от факта, че
проста промяна на избирателната система
може да предизвика такова сътресение
в политическия живот на една страна.
СМД в България не си дадоха труд да
обяснят защо при мажоритарната система
КПФ се оказа в такова незавидно положение?
След време ме осени, че просто има райони,
в които КПФ е много популярна и
представителите ѝ печелят изборите още
в първия тур. Има много избирателни
райони обаче, в които КПФ не може да
събере повече от 50% от първия тур, а на
втория партиите, които са против
комунистите, се обединяват зад
най-популярния кандидат и печелят повече
от половината гласове! Имаше, разбира
се, и райони, в които други партии освен
КПФ печелеха още в първия тур повече от
50%. В резултат на изборите по мажоритарната
система обаче Франция внезапно постигна
стабилност в парламента и правителството.
Разбира се промяната на конституцията
от Генерала въведе и президентско
управление, което също повлия положително
на политическата стабилност в страната
и стана възможно да се прокарат редица
реформи, които бяха затънали в политическата
тиня на пропорционалната избирателна
система.
Преди
да си кажа мнението за това коя система
бих предпочел и защо, бих желал да
пофилософствам малко върху политическата
обстановка в България.
Първо,
искам да отбележа, че според мен,
пропорционалната система спомага за
развитието на многопартийна система,
което е важно за България с нейното
тоталитарно наследство в тази област.
От друга страна обаче, развитието на
многопартийната система в България
продължава твърде дълго без да се
забелязват сериозни симптоми за узряване
и стабилизация на системата. Все още
партии се разпадат и създават с невероятна
скорост, което говори за липса на зрялост
в българската политическа система.
Второ,
мажоритарната система неизбежно води
до намаляване на броя на политическите
партии, което в екстремен случай може
да доведе до две партии или още по-лошо
– до една партия с две крила, както в
момента се е изродила политическата
система в САЩ.
Българските
избиратели, разочаровани от продажността
на депутатите в Народното събрание,
които, по всичко личи, са контролирани
от различни финансови и индустриални
интереси от една страна, а от друга
страна дължат "вкусните" си места
на партийните върхушки, смятат, че
мажоритарната система ще им даде
възможност за по-голям контрол над
депутатите, защото всеки един от тях ще
бъде персонално избиран от района си и
ще се чувства задължен само пред
избирателите си!?
Подобно
мнение е голяма заблуда! Ако се погледне
историята на САЩ от началото на двадесетия
век и преди това, ще се види, че въпреки
мажоритарната система корупцията е
била невероятна! Сенатори и представители
в Конгреса са получавали заплащания в
кеш, както постоянно, така и за конкретни
услуги, от финансисти и индустриалци!
Това е било публична тайна и едва във
втората половина на двадесетия век се
вземат законодателни мерки за пресичане
на корупцията по върховете на властта
и на местно ниво. При това на практика
се постига само узаконяване на лобизма
чрез регулиране на начините и количествата,
които отделни лица и организации могат
да дават на кандидатите за целите на
предизборната им борба! Предоставянето
на финансови и други облаги от организации
и лица е строго забранено, но това не
пречи отвреме-навреме някой конгресмен
или сенатор да влезе в затвора! Огромна
част от времето на сенаторите и
представителите в Конгреса между
изборите е посветено на събирането на
пари за предизборната борба. Официално
се твърди, че "народните избраници"
не се влияят от това кой колко пари им
дава, но аз си позволявам да се съмнявам
дълбоко във верността на подобни
твърдения. "Купуването" на бъдещите
народни избраници, включително и на
президента, вече достига до невероятни
суми, като се предполага, че разходите
за изборите през следващата година ще
надхвърлят 5 милиарда долара! Като се
има предвид, че публичното финансиране
на някои избори е алтернативно на
частното и осигурява значително по-малко
средства отколкото частното, то даже в
тези места където публично финансиране
съществува, кандидатите се отказват от
него и предпочитат частното финансиране.
Мажоритарната
система не предпазва кандидатите и от
контрола на партийната върхушка. Част
от парите на донорите отиват в куфарите
на Демократическата и Републиканската
партии и благодарение на това партийните
върхушки имат тежката дума при определянето
на това кой кандидат ще успее да "прескочи"
първичните избори в партиите и кой няма
да успее. Ако някой кандидат реши въпреки
всичко да се кандидатира, например като
независим, то неговите шансове са
значително по-малки от шансовете на
партийните кандидати главно поради
ограничените финансови ресурси, с които
той ще разполага освен, ако не е достатъчно
богат, за да се самофинансира.
Изборът
на един конгресмен струва не по-малко
от милион, а изборите за сенатор – от
няколко милиона до няколко десетки
милиона долара, в зависимост от големината
на щата, в който съответният сенатор се
кандидатира.
С
други думи искам да кажа, че сама по себе
си формата на избирателната система не
гарантира липса на корупция и зависимост
на депутатите от различни финансови,
индустриални и партийни интереси. Според
мен интелектуалното и моралното ниво
на нашите депутати като цяло е много
ниско, но аз бих казал, че моралното ниво
и на обикновените българи не е особено
високо, например в областта на плащането
на данъци. Последните десетина дни
пътувах из страната със сина си и с
внуците и мога да кажа, че в течение на
десетина дена на много малко места ни
дадоха квитанции (касови бележки) за
хотели и квартири, което говори за един
доста нисък данъчен морал! В края на
краищата всеки народ има управниците,
които заслужава, и по всичко личи, че
ние българите не заслужаваме по-добри
управници!
В
заключение искам да отбележа, че
отхвърлянето на двете точки от референдума,
за които изрично бяха събрани необходимите
подписи от народа, е скандално явление,
демонстриращо ниския морал на нашите
депутати, които по най-недопустим начин
си позволиха да не се съобразят с волята
на народа. При такъв морал на политиците
не може да се очаква нищо добро от тях
в близкото бъдеще, независимо от
избирателната система. Не ни остава
нищо друго освен да се надяваме, че с
течение на времето ще се появят политици,
които не гледат на политиката само като
средство за забогатяване, а и като
морално задължение да служат на
избирателите!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар