На
14 ноември ми се обади един приятел от
София. Той ми зададе въпрос, на който не
можах веднага да отговоря, но който ме
накара да се замисля. Въпросът беше:
"Защо
атентатите в Париж са ужасно и с нищо
непредизвикано посегателство срещу
хуманизма, а за свалянето на руския
пътнически самолет, където загинаха
224 руснаци е виновен Путин, тъй като е
изпратил руски самолети в Сирия, за да
бомбардират обекти на терористите?
Атентатите в Бейрут пък, където загинаха
над 40 и бяха ранени повече от 200 ливанци,
са едва ли не нормално явление, да не
говорим за ежедневните атентати в
Багдад, Кабул или Дамаск?"
Не
можах да му отговоря веднага, но се
замислих по въпроса. Спомних си книгата
на Оруел "Животинска ферма", където,
когато животните вдигат въстание,
водачите им издигат лозунга "Всички
животни са равни!". След време този
лозунг се променя на "Всички животни
са равни, но някои животни са по-равни!".
Оказва се, че "по-равните животни"
са прасетата, които управляват фермата,
а останалите животни са "просто равни"
или даже "по-малко равни"!
Помислих
си, че за хуманистичният и демократичен
Запад човечността някак намалява от
запад на изток и от север на юг! С други
думи най-хуманни са американците, след
това идват западните европейци, след
това източните европейци, а нататък
следват руснаците, арабите, негрите и
така, колкото по на изток или на юг
отиваме, толкова повече намалява
хуманността на хората! Спомних си и за
атентата в Бургас преди години, за който
на Запад се споменаваше доста бегло и
то най-вече затова, защото жертвите му
бяха граждани на Израел. Даже бате Бойко
веднаж се оплака, че ни извивали ръцете
да си признаем, че атентатът е извършен
от Хизбула, макар че за това нямало
достатъчно доказателства! На интернета
във всяка втора страница е показан
френският флаг и "всички сме парижани",
но когато загиват хора от изтока и юга
флагове не се развяват и ние не сме нито
руснаци, нито ливанци, нито пък някакви
други "-ци"!
Днес
Франция е бомбардирала обекти в столицата
на ИДИЛ Ракка. Казват, че са бомбардирани
лагери за обучение на терористи, командни
пунктове и складове с оръжие и боеприпаси.
Бегло се споменава, че нямало вторични
взривове, което ме навежда на мисълта,
че складове може и да не са бомбардирани,
защото ще унищожим оръжието и боеприпасите,
които сме доставили на Ислямската
държава, а след това ще трябва да им ги
доставяме отново! Американците пък
бомбардирали конвой от камиони-цистерни,
с които ИДИЛ изнася контрабанден петрол
за Турция, за да изкара някой и друг
милион долари на ден. Преди седмица
руснаците също бомбардираха подобен
конвой, но тогава Средствата за масова
дезинформация (СМД) отбелязаха, че това
сигурно е довело до смъртта на невинни
хора. Този път обаче изрично се отбеляза,
че американски самолети час преди
нападението пуснали позиви към шофьорите
да се крият, за да не пострадат! Даже
пилотите видели шофьори, които бягали
да се скрият от бомбите, но самолетите
не стреляли по тях! Каква забележителна
хуманност!? Понякога се случва самолети
на САЩ и НАТО да бомбардират сватби и
болници, но тогава става дума за нещастно
стечение на обстоятелствата и грешки,
за които обикновено са си виновни самите
сватбари или болните и лекарите, защото
имали непредпазливостта да се намират
на мястото на бомбардировките! Хуманността
на нашите военни е очевидна и безапелационна,
за разлика от хуманността на руските
пилоти, която по всичко личи, че не
съществува или е в зародишно състояние!
В тази връзка искам да се разпростра
малко повече и да коментирам целите на
намесата на Русия в Сирия, защото сега
усилено се говори за отмъщението на
Запада, което очаква главорезите от
ИДИЛ заради безпардонната им наглост
да правят атентати в Париж, вместо да
се ограничат с Кабул, Багдад, Дамаск,
Бейрут и други подобни географски точки
на света, където живеят по-ниско качество
хора.
Първата
цел на руските експедиционни сили в
Сирия изглежда не е да победят ИДИЛ и
така наречените "умерени" бунтовници
от типа на Ал-Нусра (филиал на Ал-Кайда
в Сирия) и други подобни терористични
организации, финансирани от САЩ, ЕС,
"стълбовете на демокрацията" в
Персийския залив Саудитска Арабия,
Катар и т. н. Те са твърде малобройни за
тази цел. Сега става ясно, че Турция е
планирала завладяването на ивица от
северна Сирия с помощта на окупационен
корпус от около 10700 войници, което е
трябвало да стане в началото или средата
на декември тази година. Изглежда целта
на Русия е била да парира именно тази
окупация на сирийска територия от
Турция.
Втората
цел на Русия е да предостави въздушна
поддръжка на Сирийската арабска армия
(САА) и контингентите от Иран и ливанската
Хизбула от съвременна авиация, способна
да използва модерни прецизни бомби и
ракети, за да бъде намалено или дори
ликвидирано използването на "варелни
бомби" от сирийската авиация, които
водят до загуби сред мирното население
и имат отрицателен ефект върху реномето
на САА.
Третата
цел е да се осигури модерна противосамолетна
защита на територията, контролирана от
армията на Асад. Първоначално това беше
осигурено с помощта на противосамолетната
защита на руските кораби, дислоцирани
около бреговете на Сирия. Сега се твърди,
че Русия, под защитата на тези кораби,
е разположила системи СА 300 и комплекси
Панцер. Това не беше възможно да се
извърши по-рано, защото Израелските ВВС
атакуваха всеки опит на Сирия да
модернизира противовъздушната си
отбрана, преди Сирия да успее да разгърне
необходимите за това системи.
По
този начин Русия значително повиши
цената на намеса на Турция със сухопътни
войски в Сирия, нещо, за което султан
Ердоган отдавна се опитва да убеди САЩ
да му разрешат да направи и за което
Ахмед Давудоглу открито говори в
интервюто си с Кристиан Аманпур от CNN.
Сега вече подобна намеса заплашва с
военна конфронтация между Русия и Турция
(респективно НАТО, а от там и САЩ). Това
разбира се не пречи на ястребите в САЩ
(демократи и републиканци) да беснеят
и да дрънкат оръжие, настоявайки за
военна намеса на САЩ в конфликта в Сирия
със сухопътни войски!
Благодарение
на намесата на Русия САА успя най-после
да освободи от обкръжение стратегически
важната военновъздушна база Kuweires и да
отвори стратегическата магистрала
между Дамаск и Алепо. САА бавно, но
сигурно, настъпва и си възвръща
териториите, завзети от ИДИЛ и така
наречените "умерени" бунтовници,
които не са нищо друго, освен все още
нереализирали се вòйни
на ИДИЛ. Искането на Турция може да се
систематизира в следните 3 точки:
1.
Безопасна зона от сирийската страна на
границата между Сирия и Турция. Целта
за това уж е да се осигури място за
бежанците, за да не ги изпраща Турция
към Европа, но всъщност целта е да се
осигурят комуникациите на ИДИЛ и така
наречените "умерени" противници
на Асад с ислямистите на султан Ердоган.
2.
Зона, свободна от сирийски самолети
там, където турската армия оперира, за
да не се даде възможност на сирийските
кюрди да установят автономия, което
може да се окаже фатален заразителен
пример за турските кюрди с претенции
за автономия в Турция.
3.
Обещание за отстраняването на Асад,
когото Турция счита за враг на
нео-отоманските амбиции на султан
Ердоган в арабския свят.
В
тази връзка за Турция е неприемливо
сътрудничеството на САЩ с PYD, която тя
счита за тясно свързана с PKK, обявена за
терористична организация от САЩ и ЕС.
Турция е готова да сътрудничи с въоръжените
сили на Иракски Кюрдистан в борбата
срещу ИДИЛ, но не и с кюрдите от Турция
или Сирия.
В
резултат на успехите на САА, постигнати
с помощта на ограничения контингент
руска авиация в Сирия, се достигна до
преговорите във Виена за търсене на
политически изход от войната в Сирия,
като вече не се поставя предусловието
за абдикация на Асад, а се говори за
политическо уреждане на конфликта с
последваща оставка на Асад след
демократични избори в Сирия. Изглежда,
че САЩ са се ориентирали от една страна
към военно укрепване на така наречените
"умерени" бунтовници в Сирия с
помощта на оръжие и внедряване на
ограничен брой войници от американските
специални части (около 50 души), а от друга
страна – към опит за политическо
регулиране на конфликта чрез осигуряване
на оставката на Асад в процеса на това
урегулиране. Говори се за период от 18
месеца, в края на който в Сирия трябва
да се състоят свободни избори, с които
окончателно да приключи управлението
на Асад. Руснаците все още настояват,
че сирийският народ сам трябва да реши
в избори дали Асад ще предаде властта
или не, което за сега е неприемливо за
демократите от Запада, но след време те
може да приемат и подобно политическо
решение на проблема за властта в Сирия,
ако ИДИЛ спретне някой друг атентат или
САА продължи да разширява територията,
която контролира. В края на краищата
САА и PYD са единствените боеспособни
сухопътни сили, които могат реално да
се противопоставят на ИДИЛ.
Дислокацията
на американски F-15S изтребители, които
са предназначени за въздушни боеве, в
базата Инсерлик, може да означава, че
САЩ е готова или демонстрира готовност
за конфронтация с руския авиационен
контингент в Сирия, ако се дойде до
реализация на идеите на Ердоган за
окупирането на сирийска територия по
границата с Турция с цел предотвратяване
създаването на кюрдска автономна област
на сирийска територия.
В
южна Сирия Израел се готви да анексира
Голандските възвишения, които са
окупирани през войните от миналия век.
Този въпрос е бил обсъждан на неотдавнашната
среща между Обама и Нетаняху по време
на посещението на последния във Вашингтон.
С други думи "разграждането" на
Сирия от западните демокрации започва
преди още тя да е загубила войната!
Впрочем,
в статията си:
“Deconstructing
Syria: A new strategy for America’s most hopeless war”
през
2015 година, Майкъл О'Хенлон от Брукинс,
обсъжда именно възможността и желателността
за разделянето на Сирия на няколко
държавици, което да създаде в бъдеще
една федерация на мястото на днешна
Сирия. Подобни идеи съвсем не са нови,
а водят началото си още от публикации
през 80-те години на миналия век на някои
Израелски "стратези", пропагандиращи
разделянето и по този начин обезсилването
на околните арабски държави като гаранция
за бъдещ статут на Израел на регионална
суперсила!
В
допълнение – САЩ продължава да снабдява
така наречените "умерени" бунтовници
с модерни противотанкови TOW ракети и
дори се говори за възможност за доставка
за бунтовниците и на портативни
противосамолетни ракети, вероятно за
да се облекчат бъдещи терористични
атаки срещу пътнически самолети!?
В
края на този материал искам, за да не
бъда обвинен в мекотелост или излишен
либерализъм, да изброя стъпките, които
според мен ЕС трябва да предприеме, за
да ограничи отрицателното влияние за
Европа от инсценираната с цел изнудване
от Турция масова миграция на хора от
Близкия изток към континента:
1.
Изграждане на заградителни съоръжения
по сухопътните граници на Европа с
ислямския свят (България и Гърция с
Турция).
2.
Усилване на граничните военноморски
сили в Черно, Егейско и Средиземно море
с цел прихващане на мигранти от Близкия
изток и Северна Африка към Европа и
връщането им в страните, граничещи с
тези морета.
3.
Установяване и укрепване на режими от
типа на режима на Асад в Сирия и бившия
режим на Кадафи в Либия с цел създаване
на сухопътна преграда за достъп на
мигрантите до моретата.
4.
Прекратяване на каквато и да е военна
намеса в сектантските войни в Близкия
изток, Северна Африка и страните на
тези райони.
5.
Осигуряване на финансови средства и
всякаква мирна помощ за решаване на
социалните проблеми, инспириращи
миграцията на хора от Близкия изток и
Африка в Европа.
Приемането
на тълпите от мигранти в Европа няма да
реши социалните и политическите им
проблеми, а само ще постави Европа в
невъзможност да помогне на никого,
включително и на собственото си население.
Лозунгите за мултикултура не са нищо
повече от лозунги, издигнати от
безотговорни хора, които вероятно не
са направили нищо истинско в живота си,
освен да говорят високопарни празни
приказки. Европа е достигнала днешното
си социално и политическо равнище след
векове на кървави войни и страдания, в
които е търсила и намерила модус за
съвместен живот на хора от различни
етноси и религии. Да се мисли, че някой
може да прескочи тези векове на страдания
и жестокости е все едно да се мисли, че
е възможно да се премине от първобитно-общинния
строй направо към развития капитализъм или към социалната демокрация! Твърди се, че
хората рядко се учат от историческия
си опит, но да се поучат от него, когато
той изобщо им липсва, е невъзможно!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар