Къртицата

Нина влезе в хола. Цялото ѝ същество изразяваше притеснение.

– В градината има къртица – каза тя.

Аз и Юлия я погледнахме с недоверие.

– Сигурна ли си – попита Юлия?

– Ако не вярвате, елате да видите – настоя Нина!

Излязохме на двора. Валеше ситен и гаден дъждец. Доближихме се до оградата на градината и наистина видяхме, че там, на известно разстояние една от друга, се мъдреха три купчинки пръст.

Прибрахме се вътре омърлушени. Лошото ни настроение се дължеше на дъждеца, който не ни даваше възможност да започнем строежа на парника, и се влоши още повече от новината за къртицата.

Отново се разпределихме по нормалните си "работни" места – аз пред компютъра, Юлия и Нина – на дивана пред телевизора. Какво друго да се прави, когато навън вали, а вътре вече е сготвено и почистено? Не ти остава нищо друго освен да се отдадеш на модерно безделие.

На другия ден в градината се беше надигнала още една купчинка пръст. Къртицата явно не се притесняваше от дъжда, който продължаваше да вали лек и напоителен, като че ли нямаше намерение никога да спира.

По едно време по телефона ми се обади Цоко. Веднага му се "похвалих", че си имаме къртица в градината. Той ентусиазирано започна да ми разказва, че миналата година те имали няколко. Една хванали с капан, а две убил един котарак, който се появил от някъде и за известно време се установил да живее при тях. Помислих си за нашата котка, която ни посещаваше от време на време, но тя беше толкова дребна и кльощава, че от нея не можеха да се очакват никакви подобни подвизи.

Все пак споделянето с Цоко ме обогати! Първо, разбрах, че къртиците не ядат корените на растенията, а ядат червеи и насекоми. Второ, научих, че има капани специално за къртици и това значително повиши настроението ми.

На следващия ден най–после времето се пооправи. Започнахме да оразмеряваме и определяме мястото на парника. Възникнаха нормалните спорове с Юлия по най–различни въпроси на конструкцията, които за непосветените вероятно изглеждаха като караници. Въоръжени с голям чук и стълба започнахме да забиваме железните профили, които бяхме купили за конструкцията на парника. Първоначално спорехме дали да циментираме профилите. Аз настоявах да ги циментираме, а Юлия беше против. Тъй като технологията на строежа силно зависеше от нейното участие – доставка на материали, мерене и всичко изискващо зрение – аз отстъпих по въпроса за циментирането. Това всъщност силно облекчаваше строежа, а като се имаше предвид възрастта ни, то въпросите, свързани с трайността на конструкцията, имаха доста малко значение.

След като набихме четирите железни профила на северната страна в земята, започнахме да монтираме хоризонталните дъски, които в миналото конституираха пода на старата къща. След това поставихме и първите 6 прозореца, които пък бяха част от прозорците на старата къща. През цялото време се спъвахме в купчинките на къртицата и това ни напомняше за нейното неуморно присъствие някъде под нас.

Вечерта се обадих на един приятел от Калифорния, който някога ми се беше похвалил, че се кани да патентова процедура за борба с къртици. Той ми каза, че къртиците не обичат да им се разравят купчинките и винаги, когато това се случи отиват да си поправят разровената купчина. Това означава, че ако в тунела, който започва от купчината, се заложи капан, то има голяма вероятност къртицата да се хване в него. Той освен това ме предупреди, че наводняването на тунелите на къртицата с вода, обгазяването с ацетилен (получаван от вода и карбид) и други методи на химическа война обикновено са безплодни, защото е трудно да се разбере топологията на тунелите, къде трябва да се сложи източника на БОВ и други важни за успеха на начинанието неща. Той отбеляза, че при достатъчно търпение, ако човек дебне около разрушената купчина, то е възможно къртицата да бъде убита с лопата или мотика, но за това се изисква търпение и често – нощно бдение. Наистина един ден Нина видя как почвата в една купчинка мърда, което означаваше, че къртицата работи по ремонта на тунела, но за съжаление Нина не е имала никакво оръжие, за да унищожи физически животинчето, а не е изключено, че даже и да е имала нещо под ръка, е щяла да го използва – главно поради жалостивата си натура.

Един съсед ни разказа как преди година се борил с една къртица, като решил да я задуши с пропан–бутан. Инсталирал той бутилката при един тунел, вкарал маркуча от вентила и пуснал газта. По едно време дъщеря му влязла по някаква работа в мазето и като излязла му казала, че там мирише на газ!? Съседът веднага изключил вентила на бутилката. Оказало се, че по някакъв начин тунелите на къртицата достигали до мазето му и той бил късметлия, че щерка му надушила газта преди да светне някоя искра, та да му хвръкне къщичката във въздуха!

Друг някакъв негов познат пуснал ацетилен в тунелите на неговата си къртица. В това време му дошъл съсед на гости. Запалил цигара, а като я изпушил, хвърлил фаса точно там, където се генерирал ацетилена. Част от градината му хвръкнала във въздуха и доматите се оказали безнадеждно пръснати по покривите на къщата му и на другите къщи наоколо!

Всеки момент в следващите дни, когато не валеше, ние запретвахме ръкави, грабвахме бормашината и чуковете, набивахме железните профили и монтирахме хоризонталните дъски. Скоро бяха напълно готови трите стени на парника – общо 18 прозореца.

Всяка вечер зареждахме карбид и вода в тунелите при купчинките – отначало на едно място, след това на две, а накрая на три едновременно. Усъвършенствахме и "генератора" на ацетилен. Използвахме шишенца от вода, в които слагахме карбид и вода, а след това Нина и Юлия ги монтираха така, че отворът им да сочи в тунела. Резултатите бяха нулеви или по точно – нови и нови купчинки пръст в градината. Пораженията за насадените домати и краставици бяха минимални. Къртицата изглежда внимаваше да не ги повреди и от дейността ѝ пострадаха само едно–две растения, но все пак гневът и чувството за безнадеждност ни нарастваха с всеки изминат ден!

Купихме и два капана за къртици от "Мосю Бриколаж". Те се оказаха доста недотепани произведения на техниката – парче пластмасова тръба с капачки в двата края и нещо като пластмасово знаменце, издигащо се по средата, свързано вътре с лостче. Според описанието на капана, къртицата се предполага да влезе от едната страна през капачката, която би трябвало да се отваря само навътре, и като достигне до другата капачка да установи, че не може да я отвори от вътрешната страна! Минавайки покрай лостчето на знаменцето, тя трябваше да го премести, така че когато "ловецът" погледне към мястото, където е заровен капанът, да види, че къртицата се е хванала! Бедата беше, че докато се запознавахме с устройството на капана, едната от капачките се откачи и изглеждаше много съмнително, че подобно ограничение ще устои на атаките на една изплашена къртица!?

Междувременно в разговорите си с Тери от Калифорния разбрахме, че те също се борят с къртици. Вече бяха убили две и в момента бяха заложили капан за трета. Изглежда капаните, които Ева беше намерила по интернета, бяха далеч по качествени от нашите, макар и доста по-скъпи. Те не разчитаха къртицата да влезе в някаква тръба със съмнителни капачки в двата края, а направо я "биеха" по главата с някакви пръчки – част от механизъм, който сработваше при докосване от животинчето, опитващо се да си оправи нарушената тунелна система. При това американските капани действаха безотказно при всяко залагане за разлика от нашенските, които си оставаха празни.

Най–накрая Нина седна и внимателно разучи упътването към капаните и започна да действа точно по описаната процедура. Успехът обаче продължаваше да ни убягва.

Една нощ ми се присъни, че съм седнал на скамейката до мрежата на градината. Изведнъж земята от другата страна на мрежата се раздвижи и надигна. От нея се показа една остра муцунка, а след това и цяло мишеподобно животинче! То седна на върха на купчинката и внимателно започна да се чисти от пръстта, полепнала по тялото му. Аз го гледах с удивление и се чудех дали това не е нашата къртица? Когато животинчето се поочисти с предните си лапи, които приличаха на малки лопатки, то ме погледна и каза: "Какво си ме зяпнал? Не си ли виждал къртица?" Аз слисано си признах, че никога не съм виждал къртица и тогава то великодушно ми разреши да го зяпам колкото си искам!

– Писна ми от вас – каза къртицата – Не ме оставяте на мира!

– Няма да те оставим докато не се махнеш от градината – казах аз!

– Че какво толкова ви преча – попита животинчето? – До сега съм унищожило само две растения и то по погрешка! Просто не изчислих правилно къде ще ми излезе вентилационната купчинка. Аз ще си бродя под земята, ще ям червеи и насекоми, а вие си отглеждайте глупавите домати и краставици!

– Това дето ядеш червеите мисля че не е хубаво. Чел съм, че те са полезни, а за насекомите – благодарим, но все пак тунелите ти ще пречат на корените на растенията ни.

– Това хората сте много нахални – каза къртицата! – Всичко искате за себе си и нищо не оставяте за останалите животни, освен разбира се, ако не ги отглеждате за храна!

Къртицата имаше право донякъде, но все пак не можеше да се оставим тя да вилнее из градината ни. Опитах се да ѝ обясня това, но тя не ме разбра, изплю се настрани с отвращение, наведе си и изчезна в земята. Събудих се и дълго не можах да заспя отново. Къртицата донякъде имаше право. Хората наистина бяха много нахални и агресивни. Настаняваха се навсякъде и, ако някой животински вид им пречеше, винаги намираха довод да го изместят и ако трябва – да го ликвидират!

Сутринта, както си закусвахме с Юлия, в хола влетя Нина!

– Къртицата май се е хванала – задъхано каза тя!

– Как разбра – попитах аз?

– Байрачето сочи на другата страна – отговори Нина! – Юлия да дойде да отвори капана – помоли тя!

Двете с Юлия излязоха и след малко се върнаха. Юлия потвърди, че къртицата се е хванала и се е свила в единия край на тръбата. Изглежда беше умряла – я от разрив на сърцето, я кой знае от какво, но Юлия наля вода в един леген и постави за всеки случай капана с къртицата в него. Животинчето не помръдна. Спомних си за съня ми през нощта. Интересно дали с мен беше говорил духа на къртицата, или тя ми се беше явила преди да се хване в капана?

Нина разкри три купчинки от вентилационната система на къртицата. Подозирахме, че може би имаше и друга, която не се беше хванала. Няколко дена никой не се яви да ремонтира повредените тунели. Явно имахме удоволствието да ни гостува само една къртица и тя си беше заминала за нейния си къртичи рай.

Парникът беше вече завършен. Доматите бодро растяха в него, а наоколо весело клатеха листенца и останалите зеленчуци. Слънчевите топли дни полека–лека се зареждаха един след друг, все по–рядко и по–рядко прекъсвани от дъждове и студени вълнѝ.

Разказвач