Американски войски строят мост над Висла, хеликоптери пренасят военни части, за да защитят източна Полша от Руско нашествие! Може би е започнала Третата световна война?
Слава Богу все още не, но както е тръгнало скоро може и това да стане. Във всеки случай НАТО полага всички усилия, за да нажежи обстановката в източна Европа до степен, която може да подпали нова световна война, дори без това да е желанието на бъдещите участници в нея.
Става дума за ученията на НАТО, носещи зловещото име "Анаконда 16". В тях са включени 31000 войници, от които 14000 американски, 100 самолета, 12 кораба и 3000 бойни машини. Те трябва да отработят съпротивата на войските на НАТО срещу възможна руска атака в Полша и прибалтийските републики. Тези учения предхождат съвещанията на НАТО във Варшава, на които трябва да се вземе решение за увеличаването на войските на съюза в Източна Европа и Черноморския басейн с американски части и части на съюзниците от Западна Европа. Целта е в района да се дислоцират постоянно поне 4 бронирани бригади, комплектовани с войски на съюзниците и командвани от американски и западни генерали. Естествено тези бригади няма да са достатъчни, за да спрат руско нашествие в района, но идеята е, ако Полша или някоя от прибалтийските държави предизвикат конфликт с Русия, то САЩ и Западните съюзници да нямат друг избор, освен да се намесят в конфликта и да започнат война с Русия, която може много бързо да ескалира до световен термоядрен конфликт!
Трябва да се признае, че името на ученията е избрано изключително удачно. Анакондата е змия-удушвач, която задушава жертвата си в "прегръдките" си, след което я поглъща цяла и се отдава на безметежно храносмилане, докато не огладнее отново и не си потърси друга жертва. Понякога разбира се анакондите недооценяват размера и силата на жертвите си, но както се казва "стават грешки", за което съгрешилата анаконда си плаща, но в живота е така, всеки трябва да си прави сметка дали залъкът, към който посяга, не е прекалено голям! В случая жертвата на анакондата се очаква да бъде руската мечка, а дали тя ще се окаже голям залък за анакондата-НАТО, човечеството може да разбере твърде късно. Засега целта е Русия да бъде обградена отвсякъде от американски бази и войски на НАТО, също както анакондата се увива около тялото на жертвата си преди да я задуши.
Поляците и прибалтийците са най-големите провокатори на сегашното напрежение между НАТО и Русия. Ако човек ги слуша, ще си помисли, че това, дето Естония, Латвия и Литва са все още независими държави, а не стенат под "миризливия бутуш на Москва" (както обича да се изразява един мой приятел), се дължи само и единствено на факта, че съществува НАТО! Прибалтийците пък, от своя страна, много често проявяват самоубийствени наклонности и с удоволствие празнуват "бойната слава" на SS частите, които се биеха за фашистка Германия срещу Русия от името на прибалтийските народи.
Когато слушам безкрайните предупреждения на полските политици за опасността от Русия, аз винаги си спомням не особено ласкавата оценка на Чърчил за Полша във връзка с началото на Втората световна война:
"И сега, когато всички тези бенефити и всичката помощ са загубени или захвърлени, Англия, водейки Франция, да гарантира интегритета на Полша - на същата тази Полша, която само преди 6 месеца с алчния апетит на хиена взе участие в грабежа и разрушаването на Чехословакия." - Уинстън Чърчил, в "Настъпващата буря".
Подозирам, че любознателните читатели ще бъдат силно озадачени от подобно отношение на Чърчил към "галантните и смели" поляци и затова ще си позволя да се върна малко в историята на Европа непосредствено преди Втората световна война.
Сигурно всички са чували за "пакта Молотов-Рибентроп" и затова как СССР се е съюзила с фашистка Германия, за да си "поделят Полша"! Вероятно обаче много малко са чували за "пакта Пилсудски-Хитлер", който е сключен между Полша и фашистка Германия само 5 години преди пакта Молотов-Рибентроп! Целта на този пакт е била да парира опитите на Франция да организира така наречената "Малка Антанта", която е трябвало да обвърже Франция с договори за взаимопомощ и сътрудничество с Полша, Румъния и Чехословакия срещу евентуална агресия от страна на Германия. С пакта Пилсудски-Хитлер Полша успешно блокира намеренията на Франция, която е искала да си осигури и помощта на СССР в случай на агресия от страна на Германия срещу самата Франция или срещу някоя от останалите държави на малката Антанта. В резултат СССР не е имала възможност да се намеси с войски в защита на Чехословакия, тъй като Румъния и Полша не са допуснали руски войски да преминат през територията им, когато Хитлер решава, че е време да я ликвидира. Полша, благодарение на договора си с Хитлер, успява да се "пооблажи" от ликвидирането на Чехословакия, като превзема територии по границата си с Чехословакия! Именно този последен акт на агресия срещу изоставената от всички и беззащитна Чехословакия буди възмущението на Чърчил и той оприличава Полша на "алчна хиена".
Поведението на източноевропейските държави във връзка с изострящата се криза между САЩ и Русия и ентусиазма, с който те се хвърлят в прегръдките на НАТО, ми напомнят една мисъл на Малколм X за така наречените "home negros":
'И така, има два типа негри. Нов тип и стария тип. От историята вие знаете повече за стария тип. За него пише в книгите за робството и този тип е известен под името "чичо Том". Чичо Том е така наречения "домашен негър". През робството също е имало два типа негри: домашни негри и полеви негри. Домашният негър живее около господаря си. Той се облича като господаря си, носейки старите му дрехи. Той дояжда остатъците от храната на господаря си, живее в къщата му - в мазето или на тавана, но все пак в къщата на господаря. Когато домашният негър се самоидентифицира, той се идентифицира с господаря си. Ако господарят каже "Ние имаме хубава храна!", то домашният негър ще каже: "Да, ние наистина имаме много хубава храна!". Когато господарят каже "Ние живеем в хубава къща!", домашният негър ще потвърди: "Да, ние наистина живеем в прекрасна къща!". Когато господарят е болен, домашният негър се идентифицира дотолкова с господаря си, че той ще каже "Господарю, ние сме болен?". Болката на господаря му е и негова болка. Той даже се чувства по-зле, когато господарят му е болен, отколкото когато самият той е болен! Когато къщата на господаря се подпали, то домашният негър се бори с пожара по яростно и всеотдайно отколкото самият господар. Първият тип негри - домашните негри - по време на робството са били малцинство. Вторият тип негри през робството са били мнозинство. Това са били полевите негри - тези, които работеха в полето. Когато господарят се разболееше, те се молеха на Бога той да умре. Когато къщата му се подпалеше те се молеха на Бога да изпрати силен вятър, който да разпали огъня колкото може по-силно. Когато някой дойдеше при домашния негър и му кажеше "Хайде да вървим!", той ще го попита "Къде? Какво ще правя аз без господаря? Къде ще живея? Какво ще обличам? Кой ще ме храни?". Такъв беше домашният негър! Когато някой кажеше на полевия негър "хайде да тръгваме!", той не питаше къде, защо и как, а отговаряше "Хайде!" Такъв беше полевият негър!'
Днес източните европейци ми напомнят до болка за домашните негри, както ги описва Малколм X. За тях желанията на господаря са и техни желания, неговите болки са техни болки, амбициите му са техни амбиции. Господарят е САЩ, а къщата на господаря е НАТО. Те са готови в името на желанията на господаря си да нарисуват мишена на гърдите си и да застанат на огневата линия, готови да поемат куршумите, ракетите и бомбите в името на амбициите на господаря си! Тази всеотдайност е невероятна, но както изглежда от думите на Малколм тя далеч не е уникална в човешката история. Подобна всеотдайност вече е съществувала ... в душите и мозъците на домашните негри до преди 150 години в САЩ!
Един унизителен пример за манталитета на домашния негър е и речта на президента на България Плевнелиев пред Европейския парламент. Аз дори няма да цитирам негови думи от това изказване, достойно за един истински домашен негър. Само ще посоча факта, че Президентът на България, чийто език е признат за официален език в Европейския парламент, предпочита да произнесе речта си на английски! "Защо?", ще попитате вие. Ами защото той чувства дълбоката необходимост да се идентифицира напълно с господаря и е убеден, че говорейки на англииски ще го направи най-добре и най-естествено!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар