Ами сега накъде?

На 23 юни 2016 година във Великобритания се състоя референдумът за оставане на страната в Европейския съюз или за излизане от него, който Дейвид Камерън беше обещал на британците, за да ги привлече да гласуват за консервативната партия на миналите избори. Той си изпълни обещанието и в референдума британците гласуваха... за излизането на Великобритания от Европейския съюз!

Очевидно този резултат не беше целта на Камерън, защото той обяви, че ще си подаде оставката в най-скоро време – веднага след като положението в страната се стабилизирало след референдума. Човек неизбежно си задава въпроса: "Защо на управляващите във Великобритания изобщо им трябваше този референдум?" Не са ли чували те мъдростта "Внимавай за какво се молиш, за да не вземе Господ да изпълни желанието ти!?"

Отговорът е много прост – най-долнопробно изнудване, което Великобритания практикува откакто е влязла в Европейския съюз. Под заплахата над ЕС за референдума Камерън се опита и успя, както лейди Татчър направи навремето при почти подобни обстоятелства (ако не ме лъже паметта), отново да получи редица специални привилегии за Великобритания от останалите страни в съюза. Този път обаче Камерън и управниците на Великобритания не си направиха добре сметката и британците стартираха процеса на преосмисляне на целта на обединена Европа, който отдавна зрееше на континента.

Преди да продължа с дилетантските си разсъждения, аз се изкушавам да направя кратка екскурзия в европейската история, мястото на Великобритания в нея и политическите цели, които страната винаги е преследвала в отношенията си с Европа.

Името Великобритания се появява на картата на света в 1707 година след обединяването на Англия и Шотландия. Особена роля в развитието на британската мощ обаче играе Седем-годишната война в Европа (1756-1763), която може да се счита за първата световна война в историята на човечеството и за предвестник на двете световни войни през XX век. През тази война Великобритания в съюз с Прусия и някои по-малки германски държавици успява да прекрои "колониалната" карта на света и да отнеме на Франция редица владения в Северна Америка, Африка и Индия. След тази война, която е и първата изява на Прусия като европейска военна сила, целта на британската политика е да се държи доколкото е възможно по-далеч от дрязгите на европейските сили, като се старае да контролира политическите и военни съюзи в Европа, така че да парира създаването на военнополитически обединения на европейски държави, които биха могли по някакъв начин да застрашат формиращата се световна Британска империя. С други думи Великобритания винаги се е държала по отношение на континентална Европа като външна сила, отделна от континента, но зависима от европейските дела и амбиции и по тази причина стремяща се да ги контролира доколкото може в интерес на своето господство и просперитет.

Ако сега "превъртим бързо лентата напред", чак до след края на Втората световна война, ще видим сериозна промяна в разпределението на силите в света. Новите "силни" на "световната сцена" са САЩ и СССР. Великобритания и Франция, макар и всред победителите, са жалка сянка на миналото си могъщество. Доскорошните претенденти за световно господство Германия и Япония се валят в калта на поражението, без да знаят дали ще продължат да съществуват като значими сили или ще се превърнат в нещастна съвкупност от държавици, държани в робско подчинение на победителите. Впрочем основният победител е САЩ, тъй като СССР е толкова разрушен от войната, че преди всичко се опитва само да демонстрира сила и мощ с тайната надежда да успее да запази това, което вече е постигнал в Ялта.

В тази обстановка САЩ си поставя целта да противостои на СССР навсякъде по света, където е възможно, и на първо време най-вече в Европа. За тази цел се създават няколко структури, които играят предписаната им роля до ден днешен, макар че развитието на световната икономика и политика постепенно ги превръща в мумифицирани символи на миналото.

За осигуряване на финансовото господство на САЩ над света са създадени Международната банка за развитие и Международният валутен фонд. С тях се полага фундаментът на съвременната финансова система, която днес полека-лека се руши под ударите на променящите се сили на световната финансова арена.

Създава се и НАТО като военна организация предназначена "To keep the Americans in, Russians out and the Germans down". Или казано на български "НАТО трябва да осигури легитимността на присъствието на САЩ в Западна Европа, отсъствието на СССР от Западна Европа и потискане на влиянието над германците над Западна Европа". Разбира се както всяко нещо на света, така и НАТО не е вечно. От разпадането на СССР та до наши дни, съюзът е в непрекъснато безплодно търсене на цел, която да легитимира съществуването му, а заедно с това и господството, което той осигурява на САЩ чрез военното ѝ присъствие в Европа. В допълнение, не по-маловажни са и пазарите, които НАТО осигурява на военнопромишления комплекс на САЩ.

Третият елемент на структурата на американското господство над Европа е в областта на политиката. Днес той се нарича Европейски съюз и възниква в зората на следвоенната политика на конфронтация със СССР и икономическо възстановяване на Европа като "Съюз за въглища и стомана", състоящ се от 6 западноевропейски държави. Европейците, създатели на Съюза, имат за цел обединяването на Европа, което да предотврати веднаж завинаги непрекъснатите войни на континента. Идеята за Обединена Европа не е нова. Още Наполеон е имал за цел създаването на Европейски съединени щати. Тази идея според мен е благородна и хуманна, но проблемът е, че Европейският съюз е "заченат в грях" като оръдие за влияние на една чужда за Европа сила върху съдбата на континента и народите му в интерес на управляващата олигархия на тази сила, която е САЩ! Основният проблем е в дуалността на целите, залегнали в създаването на Европейския съюз. От една страна той трябва да осигури достъп на САЩ до единна система за политически контрол над Европа, а от друга страна той трябва да не допусне обединяването на европейските държави и народи в една политическа цялост, притежаваща военна организация извън НАТО, защото това неизбежно ще породи изкушения за независима политика! С други думи САЩ нямат нищо против създаването на един икономически гигант дотолкова, доколкото той ще остане политическо и военно джудже! Агентът и проводникът на тази концепция досега в ЕС беше Великобритания с нейните непрекъснати условия и искания за изключителни привилегии в една или друга област, което правеше невъзможен всеки опит за по-широка политическа интеграция, отколкото това беше удобно за англосаксонският проект за Обединена Европа. Днес Гордиевият възел е разсечен, държавата която винаги е манипулирала континентална Европа, за да осигури собствените си политически цели, пожела да излезе извън Съюза. Троянският кон на англосаксонците ще се озове извън "стените на Троя". Дали континентална Европа ще може да се възползва от този невероятен исторически шанс зависи само от волята на европейците и тепърва ни предстои да видим какво ще стане.

За Великобритания проблемите, свързани с излизането от ЕС, тепърва започват. Тяхната грандиозност зависи преди всичко от волята и твърдостта на бюрократите от ЕС, защото натискът на САЩ за продължаващи привилегии за Великобритания ще бъде постоянен и безмилостен. Не случайно Обама предупреди британците да не гласуват за излизане от Съюза, заплашвайки ги едва ли не с прекратяване на специалните отношения между САЩ и Великобритания. (Впрочем за тази заплаха вече е забравено, защото трябва да се мисли за спасяването на англосаксонското влияние над Европа.)

Сериозна опасност за британците е и възможността за разпадане на техния съюз, създаден през 1707 година. Неотдавна шотландците се отказаха от разтрогване на съюза до голяма степен под натиска на ЕС, тъй като Брюксел им обясни, че те не могат да разчитат на автоматично влизане в ЕС, ако гласуват за излизане от Великобритания. Днес очевидно Брюксел ще се замисли дали не може да намери модус за по-лесно асоцииране на Шотландия към Съюза в процеса на излизането на Великобритания от него. Въпросът със Северна Ирландия крие опасност от ново разгаряне на гражданската война и тероризма в провинцията. Шинфейн може да си говори за присъединяване към Ирландия, но протестантите в Северна Ирландия едва ли ще погледнат благосклонно на подобна перспектива.

Целостта на континенталната част от Европейския съюз е изцяло в ръцете на Германия, Франция, Италия и още две-три други европейски държави. Гласовете за референдуми в някои други държави на Съюза са доста гръмогласни, но аз се съмнявам дали някое правителство ще посмее да предприеме референдум по въпроса, докато не се изясни съдбата на излизането на Великобритания от ЕС. Във всички случаи е очевидно, че Европейският съюз трябва да се реформира и единствената реформа, която има смисъл е към обединение на държавите и изграждането на истински демократични институции, които да поемат в ръцете си охраната и отбраната на държавите от ЕС, предоставяйки на отделните народи широко самоуправление и възможности за местна инициатива в уреждането на вътрешните им отношения. Европейският съюз трябва да се изправи на собствените си крака, да гарантира сам отбраната и сигурността на територията и населението си и да обърне много повече внимание на икономическото благополучие на конституиращите го народи в противовес на интересите на световната финансова олигархия, за която е важна само печалбата без значение на това откъде идва тя и каква е цената ѝ. Не случайно много коментатори гледат на резултатите от референдума във Великобритания като на предупредителен изстрел срещу глобализацията.

Забележка. В блога ми има няколко публикации, посветени изцяло на проблемите на Европейския съюз:
1. "Размишления за евро-атлантическите ценности" – вторник, 26 януари 2016 г.
2. "Моята мечта е Европейска федерация" – събота, 27 февруари 2016 г.
3. "Размишления породени от една книга" – четвъртък, 31 март 2016 г.

Дилетант